ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA
представено на 14 ноември 2018 година ( 1 )
Дело C‑465/17
Falck Rettungsdienste GmbH
Falck A/S
срещу
Stadt Solingen
встъпили страни:
Arbeiter-Samariter-Bund Regionalverband Bergisch Land e.V.
Malteser Hilfsdienst e.V.
Deutsches Rotes Kreuz, Kreisverband Solingen
(Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия)
„Преюдициално запитване — Обществени поръчки — Директива 2014/24/ЕС — Специални изключения за поръчки за услуги — Услуги, свързани с гражданска отбрана, гражданска защита и предотвратяване на опасности — Организации и сдружения с нестопанска цел — Услуги за превоз с линейка“
1.
Съгласно член 10, буква з) от Директива 2014/24/ЕС ( 2 ) същата не се прилага при обществени поръчки с предмет определени услуги, свързани с гражданска отбрана, гражданска защита и предотвратяване на опасности, които се предоставят от организации или сдружения с нестопанска цел.
2.
С настоящото преюдициално запитване се търси отговор на въпросите дали това изключение обхваща „услуги за превоз с линейка“ и как трябва да се тълкуват понятията „организация или сдружение с нестопанска цел“. По отношение на тези понятия спорът засяга евентуалното значение на законодателствата на държавите членки за определяне на техния обхват.
I. Правна уредба
А. Правото на Съюза
Директива 2014/24/ЕС
3.
Съображения 28 и 118 гласят следното:
„(28)
Настоящата директива следва да не се прилага за определени услуги при спешни случаи, когато те се осигуряват от организации или от сдружения с нестопанска цел, тъй като ще е трудно да се запази особеното естество на тези организации, в случай че доставчиците на услуги трябва да бъдат избирани в съответствие с процедурите, предвидени в настоящата директива. Изключението обаче следва да не надхвърля строго необходимото. Ето защо следва изрично да се предвиди, че услугите за превоз на пациенти с линейка не са изключени. Освен това във връзка с това е необходимо да се поясни, че група 601 „Услуги на сухопътния транспорт“ по CPV [„Общ терминологичен речник, свързан с обществените поръчки“] не обхваща услугите за превоз с линейки, които са обхванати от клас 8514 по CPV. Ето защо следва да се поясни, че за услугите, обхванати от код 85143000‑3 по CPV, които се състоят само от услуги за превоз на пациенти с линейка, следва да се прилага специалният режим, предвиден за социални и други специфични услуги (наричан по-долу „облекченият режим“). Поради това за смесените поръчки за предоставяне на услуги за превоз с линейка по принцип също ще се прилага облекченият режим, ако стойността на услугите за превоз на пациенти с линейка надвишава стойността на другите услуги за превоз с линейка
[…]
(118)
За да се осигури непрекъснатост на обществените услуги, настоящата директива следва да дава възможност участието в процедурите за възлагане на обществена поръчка за определени здравни и социални услуги, както и услуги в сферата на културата, да може да бъде запазено за организации, основани на собствеността или на активното участие на служителите в управлението, както и за съществуващи организации, като кооперации, които да участват в доставката на тези услуги на крайните ползватели. Обхватът на тази разпоредба се ограничава само до определени здравни, социални и свързани с тях услуги, определени образователни и учебно-тренировъчни услуги, библиотечни, архивни, музейни и други услуги в сферата на културата, и услуги за домакинствата, и няма за цел да включва изключенията, предвидени от настоящата директива. Тези услуги следва да попадат единствено в обхвата на облекчения режим“.
4.
Съгласно член 10 от Директива 2014/24 същата не се прилага за обществени поръчки за услуги при:
„[…]
з)
услуги, свързани с гражданска отбрана, гражданска защита и предотвратяване на опасности ( 3 ), които се предоставят от организации или сдружения с нестопанска цел и които попадат в обхвата на кодове 75250000‑3, 75251000‑0, 75251100‑1, 75251110‑4, 75251120‑7, 75252000‑7, 75222000‑8; 98113100‑9 и 85143000‑3 по CPV, с изключение на услугите за превоз на пациенти с линейка;
[…]“.
5.
Член 76 предвижда:
„1. Държавите членки въвеждат национални правила за възлагането на поръчки съгласно настоящата глава с цел да се гарантира, че възлагащите органи спазват принципите на прозрачност и равнопоставеност на икономическите оператори. Държавите членки запазват правото да определят приложимите процедурни правила, доколкото тези правила позволяват на възлагащите органи да вземат под внимание конкретните особености на въпросните услуги.
2. Държавите членки гарантират, че възлагащите органи могат да вземат под внимание необходимостта от осигуряване на качество, непрекъснатост, достъпност, достъпна цена, наличие и всеобхватност на услугите, особените потребности на различните категории ползватели, включително групите в неравностойно положение и уязвимите групи, приобщаването и осигуряването на възможности за ползвателите, както и иновациите. Държавите членки могат също така да предвидят, че изборът на доставчика на услугите се осъществява въз основа на офертата, характеризираща се с най-доброто съотношение качество/цена, като се вземат предвид критериите за качество и устойчивост на социалните услуги“.
6.
Член 77 гласи:
„1. Държавите членки могат да предвидят възможност възлагащите органи да запазят правото за организации да участват в процедури за възлагане на обществена поръчка изключително за онези здравни, социални и културни услуги, посочени в член 74, попадащи под кодове 75121000‑0, 75122000‑7, 75123000‑4, 79622000‑0, 79624000‑4, 79625000‑1, 80110000‑8, 80300000‑7, 80420000‑4, 80430000‑7, 80511000‑9, 80520000‑5, 80590000‑6, от 85000000‑9 до 85323000‑9, 92500000‑6, 92600000‑7, 98133000‑4 и 98133110‑8 по CPV.
2. Всяка организация по параграф 1 трябва да отговаря на всички условия по-долу:
а)
целта ѝ е изпълнение на задачи по предоставяне на обществена услуга във връзка с доставката на услугите по параграф 1;
б)
печалбата ѝ се реинвестира с оглед на постигането на целите на организацията. Когато печалбата се разпределя или преразпределя, това следва да се извършва съобразно участието;
в)
структурата на управление или собственост на организацията, изпълняваща поръчката, се основава на принципите на собственост или участие на служителите или изисква активното участие на служители, потребители или заинтересовани страни; и
г)
съответният възлагащ орган не е възлагал поръчка на организацията за въпросните услуги съгласно настоящия член през последните три години.
[…]“.
Б. Националното право
7.
Съгласно член 107, параграф 1, точка 4, първа част на изречението от Gesetz gegen Wettbewerbsbeschränkungen ( 4 ), този закон не се прилага при възлагането на обществени поръчки за услуги, свързани с гражданска отбрана, гражданска защита и предотвратяване на опасности, които се предоставят от организации или сдружения с нестопанска цел и попадащи под кодове 7520000‑3, 75251000‑0, 75251100‑1, 75251110‑4, 75251120‑7, 75252000‑7, 75222000‑8, 98113100‑9 и 85143000‑3 по CPV, с изключение на услугите за превоз на пациенти с линейка.
8.
С тази разпоредба германският законодател е транспонирал член 10, буква з) от Директива 2014/24 в националното право, но е добавил втора част на изречението, която гласи:
„Организации и сдружения с нестопанска цел по смисъла на тази точка са по-специално организации за оказване на помощ, които са признати за организации за гражданска отбрана и гражданска защита съгласно правото на Федералната република или на федерална провинция“.
9.
Съгласно член 2, параграф 1 от Gesetz über den Rettungsdienst sowie die Notfallrettung und den Krankentransport durch Unternehmer ( 5 ) услугата за спешна помощ обхваща неотложната помощ, медицинския транспорт и грижата за по-голям брой ранени или болни при извънредни вредоносни събития.
10.
Член 2, параграф 2, първо изречение от RettG NRW предвижда, че задачата на спешната помощ е да предприеме животоспасяващи мерки за спешни пациенти на място, да ги приведе в състояние, позволяващо транспортиране и запазвайки възможността за транспортиране и предотвратявайки допълнителни щети, да ги превози до подходяща болница за по-нататъшни грижи с линейки за оказване на спешна медицинска помощ от лекар или с линейки за оказване на спешна долекарска помощ от медицински специалисти.
11.
По силата на член 2, параграф 3 от RettG NRW задачата на медицинския транспорт е да предостави специализирана помощ на болни или пострадали или други нуждаещи се от помощ лица, необхванати от параграф 2 на същия член, включително като ги превози с линейки за транспортиране на пациенти под надзора на квалифициран персонал.
12.
Член 26, параграф 1, второ изречение от Zivilschutz- und Katastrophenhilfegesetz ( 6 ) предвижда, че особено подходящи за съдействие при изпълнение на задачи съгласно този закон са Arbeiter-Samariter-Bund, Deutsche Lebensrettungsgesellschaft, Deutsches Rote Kreuz (германски Червен кръст), Johanniter-Unfall-Hilfe и Malteser-Hilfsdienst.
13.
Член 18, параграф 1, първо изречение и параграф 2 от Gesetz über den Brandschutz, die Hilfeleistung und den Katastrophenschutz ( 7 ) предвижда следното:
„1. Частни организации за оказване на помощ помагат при нещастни случаи и обществени бедствия, състояния с необходимост от силна интервенция и бедствия, в случай че са декларирали готовност за съдействие пред висшия надзорен орган и последният е установил общата годност за съдействие и необходимост от съдействието (признати организации за оказване на помощ).
[…]
2. За организациите, посочени в член 26, параграф 1, второ изречение от [ZSKG] […], не е необходима декларация за готовност за съдействие или общо установяване на годността“.
II. Фактите и преюдициалните въпроси
14.
През март 2016 г. град Солинген (Германия) решава да поднови възлагането на обществена поръчка за общински услуги за спешна помощ за срок от пет години ( 8 ). Вместо да публикува обявление за поръчката, градската управа отправя покани за представяне на оферти до четири организации за оказване на помощ. В крайна сметка поръчката за всяка от двете отделни обособени позиции по договора е възложена съответно на две от тези организации (Arbeiter-Samariter-Bund и Malteser Hilfdienst).
15.
Falck Rettungsdienste и Falck — предприятия, предоставящи услуги за спешна и болнична помощ, обжалват възлагането пред Vergabekammer Rheinland (Комисията по обществени поръчки, Райнланд, Германия) с довода, че обществената поръчка е следвало да бъде възложена при спазване на процедурите за възлагане на обществени поръчки съгласно правото на Съюза.
16.
С решение от 19 август 2016 г. Комисията отхвърля жалбата, тъй като приема, че в случая е приложим член 107, параграф 1, точка 4 от GWB.
17.
Това решение е обжалвано пред Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия), който поставя на Съда по реда на преюдициалното производство следните въпроси:
„1)
Представляват ли обслужването и грижата за спешни пациенти в линейка за оказване на спешна медицинска помощ [Rettungswagen] от медицински специалист/парамедик и обслужването и грижата за пациенти в линейка за транспортиране на пациенти […] от парамедик/санитар „услуги, свързани с гражданска отбрана, гражданска защита и предотвратяване на опасности […]“ по смисъла на член 10, буква з) от Директива 2014/24/ЕС, обхванати от кодове 75252000‑7 (услуги по аварийна безопасност) и 85143000‑3 (превоз с линейка) по CPV (Общ терминологичен речник, свързан с обществените поръчки)?
2)
Може ли член 10, буква з) от Директива 2014/24[…] да се разбира в смисъл, че „организации и сдружения с нестопанска цел“ са и организациите за оказване на помощ, признати съгласно националното право за организации за гражданска защита и гражданска отбрана?
3)
Представляват ли „организациите или сдруженията с нестопанска цел“ по смисъла на член 10, буква з) от Директива 2014/24[…] организации или сдружения, които имат за цел изпълнението на задачи по предоставяне на обществени услуги, нямат търговски цели и евентуалната им печалба се реинвестира с оглед на постигането на целите на организацията?
4)
Представлява ли превозът на пациент с линейка за транспортиране на пациенти, придружен само от парамедик/санитар (т.нар. квалифициран медицински транспорт) „превоз на пациенти с линейка“ по смисъла на член 10, буква з) от Директива 2014/24/ЕС, който не се обхваща от отрасловото изключение и за който се прилага Директива 2014/24?“.
III. Производството пред Съда и становищата на страните
18.
Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 2 август 2017 г. Писмени становища представят Arbeiter-Samariter-Bund, Falck Rettungsdienste, Malteser Hilfsdienst, германският Червен кръст, град Солинген, германското, норвежкото и румънското правителство, както и Комисията. Всички те, с изключение на норвежкото и на румънското правителство, се явяват на проведеното на 5 септември 2018 г. съдебно заседание.
19.
Falck Rettungsdienste излага като предварителна бележка, че е възможно член 10, буква з) от Директива 2014/24 да противоречи на първичното право, доколкото установява изключение, основано на персонален, а не на материален критерий. Поради това се налагало тълкуване на посочената разпоредба, което да я направи съвместима с правото на Съюза, изяснявайки условията, които първичното право поставя за прякото възлагане на сдружения с нестопанска цел.
20.
Според Falck Rettungsdienste:
—
на първия въпрос трябва да се отговори отрицателно; защитава ограничително тълкуване на изключението, което да сведе предотвратяването на опасности до най-мащабните и най-тежките извънредни ситуации,
—
отговорът на втория въпрос също трябва да бъде отрицателен, тъй като съгласно германското законодателство признаването на статута на организациите за гражданска отбрана и гражданска защита не зависи от отсъствието на стопанска цел,
—
и третият въпрос заслужава отрицателен отговор, тъй като условията за дефиниране на организациите с нестопанска цел съгласно националното законодателство не са в съответствие с практиката на Съда,
—
на четвъртия въпрос трябва да се отговори положително, тъй като това следва от текста на член 10, буква з) и съображение 28 от Директива 2014/24.
21.
Град Солинген:
—
във връзка с първия въпрос защитава тълкуване на понятието „предотвратяване на опасности“, което обхваща всяко действие, насочено към недопускане на излагането на дадено право на рискове и/или вреди, включително квалифицирания медицински транспорт,
—
по отношение на втория въпрос защитава становището, че позоваването от страна на германския законодател на сдруженията в обществена полза не е нищо друго освен „специално посочване“, което не възпрепятства други организации да се позовават на качеството си на „организация с нестопанска цел“ по смисъла на Директива 2014/24,
—
в отговор на третия въпрос тълкува посоченото понятие в смисъл, че се изисква единствено осъществяването с нестопанска цел на дейностите по предоставяне на обществена услуга,
—
предлага на четвъртия въпрос да се отговори, че насрещното изключение по член 10, буква з) от Директива 2014/24 не обхваща услугите по квалифициран медицински транспорт. По-специално, спешната намеса и квалифицираният медицински транспорт формират организационна единица, което изисква единно разглеждане.
22.
Arbeiter-Samariter-Bund като цяло споделя становището на град Солинген по първи, трети и четвърти въпрос. Във връзка с втория въпрос твърди, че националният законодател е използвал свободата си на преценка при транспониране на понятието за организация с нестопанска цел. Същото становище защитава и Malteser Hilfdienst.
23.
Германският Червен кръст, който на първо място изразява несъгласието си с предварителната бележка на Falck Rettungsdienste, защитава становище, сходно на изложеното от град Солинген във връзка с първия и третия въпрос. По отношение на втория въпрос твърди, също като Arbeiter-Samariter-Bund, че държавите членки разполагат със свобода на преценка при дефинирането на организациите с нестопанска цел. Във връзка с четвъртия въпрос посочва, че квалифицираният медицински транспорт е ключов елемент както за гражданската отбрана и гражданската защита, така и за предотвратяването на опасности. Според него този вид транспорт попада в материалния обхват на спорното изключение.
24.
Според германското правителство:
—
по отношение на първия въпрос, на понятието „предотвратяване на опасности“ трябва да бъде дадено разширително тълкуване, което да обхваща помощта за пациенти, които се намират в индивидуално положение на спешност или произшествие, в противовес на вредоносните ситуации с големи мащаби, присъщи по-скоро на гражданската отбрана и гражданската защита,
—
по отношение на втория въпрос споделя становището на град Солинген, като посочва, че понятието „организация с нестопанска цел“ следва да се тълкува в светлината на съображение 28 от Директива 2014/24. „Особеното естество“ на тези организации може да бъде определено единствено в нормативната и фактическата рамка на съответната държава членка, в която същите изпълняват своите задачи,
—
що се отнася до третия въпрос, твърди, че националният законодател е свел нестопанския характер на организациите, от една страна, до тяхната намеса за доброто и сигурността на гражданите при извънполицейското предотвратяване на опасности и гражданската отбрана и гражданската защита; и от друга страна, до това, че голяма част от техните задачи се възлагат на доброволчески персонал, което води до резултат, който не се различава от този, до който би се стигнало, ако се прилагаха различни или допълнителни критерии,
—
на четвъртия въпрос следвало да се отговори отрицателно предвид разликата между обикновения медицински транспорт и квалифицирания спешен медицински транспорт с линейка.
25.
Норвежкото правителство:
—
твърди, че услугите, свързани с предотвратяване на опасности, не се ограничават до тези, които се предоставят при мащабни бедствия, а обхващат и случаи като описания от запитващата юрисдикция в първия въпрос, който, според него и в отговор на четвъртия въпрос, не представлява „превоз на пациенти с линейка“,
—
по отношение на втория и третия въпрос твърди, че понятието „организация с нестопанска цел“ трябва да бъде тълкувано самостоятелно и че същото може да включва организация, която е призната за такава от националното право, доколкото съответства на това тълкуване. Въпреки това преценката за нестопанския характер на организацията ще бъде различна в зависимост от различните традиции на държавите членки, на които по принцип би следвало да се има доверие, без да им се налага определение, което надхвърля произтичащото от „буквалното тълкуване“ на Директивата. Съгласно това тълкуване организациите с нестопанска цел поемат задачи, свързани с изпълнението на обществени услуги, нямат стопанска цел и реинвестират евентуалните си печалби за постигане на преследваните от тях цели.
26.
Румънското правителство представя становище само по първия и четвъртия въпрос, като ги разглежда съвместно. Според него услугите, свързани с гражданска отбрана и гражданска защита и за предотвратяване на опасности, включват както помощта за групи от хора при извънредни ситуации, така и тази за отделни лица, чийто живот или здраве са застрашени от опасности от общ характер. Тълкуването на член 10, буква з) във връзка със съображение 28 от Директива 2014/24 водело до поставяне на ударението върху понятието за превоз в извънредни ситуации, а не върху вида на персонала, оказващ спешна помощ или върху вида на получената по време на превоза помощ.
27.
От тази гледна точка услугите за превоз с линейка обхващали както спешните медицински дейности, така и тези за медицинския транспорт при неспешни случаи, при който не се оказва медицинска помощ. При първата категория нямало разлика между превоз с линейка на пациент, придружен от лекар и парамедик, и превоз с линейка на пациент, придружен от парамедик и шофьор санитар, тъй като и двата вида услуги предполагат елемент на медицинска спешност и преследват крайната цел за предотвратяване на опасности. При втората категория обаче се предоставяли услуги с линейки, които не са оборудвани за спешни медицински манипулации и се изпълнявали единствено от шофьора, поради което същите не попадали в обхвата на гражданската отбрана и гражданската защита или на предотвратяването на опасности.
28.
Според Комисията:
—
по отношение на първия въпрос, предотвратяването на опасности не се ограничава до извънредни спешни ситуации или до опасности, засягащи големи групи хора,
—
вторият и третият въпрос трябва да бъдат разгледани заедно, при което се налагат съответно един отрицателен и един положителен отговор. Организациите с нестопанска цел не може задължително да бъдат тези, които националното право признава като извършващи дейност в обществена полза, а по-скоро тези, които отговарят на изброените в третия въпрос на запитващата юрисдикция характеристики,
—
по отношение на четвъртия въпрос, изключението и насрещното изключение по член 10, буква з) от Директива 2014/24 се различават в зависимост от това дали поръчката предвижда само превоз на пациенти, или и услуги като медицинска помощ по време на превоза. Разграничението трябва да бъде направено към момента на избора на вида на процедурата за възлагане на обществена поръчка, а не при извънредна ситуация или по време на превоза на пациента.
IV. Анализ
29.
Въпросите на запитващата юрисдикция са насочени към изясняване на условията, на които трябва да отговаря услугата за превоз с линейка, за да бъде включена или изключена от приложното поле на Директива 2014/24. Тези условия се отнасят: а) до самото естество на тази услуга от обективна гледна точка и б) до една специфична лична или субективна отличителна характеристика на субекта, предоставящ услугата, който трябва да бъде организация или сдружение с нестопанска цел.
30.
Първият и четвъртият въпрос на запитващата юрисдикция се отнасят до обективната дейност по предоставяне на услугата „превоз с линейка“. Поначало тази услуга ще бъде изключена от обхвата на приложение на Директива 2014/24 само ако се вписва в категорията „услуги, свързани с гражданска отбрана, гражданска защита и предотвратяване на опасности“, без да се ограничава до обикновения „превоз на пациенти с линейка“. Последният е включен в насрещното изключение, поради което се подчинява на общите правила в областта на възлагането на обществени поръчки.
31.
Вторият и третият въпрос се отнасят до субективното качество на лицето, предоставящо услугата за превоз с линейка, което задължително трябва да бъде „организация или сдружение с нестопанска цел“. По-конкретно, спорът е дали това е самостоятелно понятие от правото на Съюза.
Относно услугата „превоз с линейка“ в контекста на Директива 2014/24 (първи и четвърти преюдициален въпрос)
32.
Запитващата юрисдикция иска да разбере дали в категорията „услуги, свързани с гражданска отбрана, гражданска защита и предотвратяване на опасности“, попадат следните две специфични услуги:
—
обслужването и грижата за пострадали при произшествие или подобен инцидент пациенти („Notfallpatienten“), осъществени с линейка за оказване на спешна медицинска помощ („Rettungswagen“) от „медицински специалист/парамедик“,
—
обслужването и грижата за пациенти, извършени с линейка за транспортиране на болни („Krankentransportwagen“), придружени „от парамедик/санитар“.
33.
Въпреки че и при двете услуги е налице „обслужване и грижа“ за пациенти, същите се различават по отношение на елемента на „спешност“, който е налице само при първата от тях, с оглед както на характеристиките на превозното средство, така и на състоянието на пациента. Ето защо в първия случай става въпрос за „линейка за оказване на спешна медицинска помощ“, докато във втория това е линейка само „за транспортиране“.
34.
Запитващата юрисдикция не се съмнява, че посочените услуги „не са […] за гражданска защита и гражданска отбрана“ ( 9 ). Тя счита, също като останалите страни, взели участие в производството, че тези услуги „евентуално“ ( 10 ) могат да попаднат в обхвата на понятието „предотвратяване на опасности“.
35.
Директива 2014/24 не съдържа определение на понятието „предотвратяване на опасности“, нито препраща изрично към правото на държавите членки за определяне на неговото съдържание. Следователно, съгласно практиката на Съда следва да се приеме, че това понятие трябва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза ( 11 ).
36.
При търсенето на самостоятелното понятие, на което трябва да отговаря „предотвратяване на опасности“, трябва да се започне от буквалния текст на член 10, буква з) от Директива 2014/24. В този контекст почти няма как да не се припомни разпоредбата на член 196 ДФЕС, в който, както Falck Rettungsdienste посочва, е използван изразът „предотвратяване на рискове“ в рамките на „гражданската защита“ в случаите на „природни или предизвикани от човека бедствия“ ( 12 ). По този начин превес би могла да има идеята, че услугите, свързани с помощ в случаи на индивидуална опасност, не могат да бъдат включени в това понятие.
37.
Считам обаче, че така както в член 196 ДФЕС предотвратяването на рискове е свързано с гражданската защита ( 13 ), член 10, буква з) от Директива 2014/24 придава на това понятие значението на дейност със самостоятелни характеристики, която не е задължително да се отъждествява с гражданската защита.
38.
Всъщност в член 10, буква з) от Директива 2014/24 предотвратяването на опасности е изведено като дейност, отделна от гражданската отбрана и гражданската защита, което изисква същата да се тълкува като самостоятелна дейност. В противен случай, както запитващата юрисдикция предупреждава, услугите, свързани с превенция, винаги ще бъдат услуги, свързани с гражданска отбрана или с гражданска защита ( 14 ).
39.
Самостоятелният характер на понятието „предотвратяване на опасности“ би могъл да бъде изведен именно чрез разграничаването му от гражданската защита и гражданската отбрана като дейности, насочени към управлението на бедствия, чийто мащаби засягат значителен брой хора. За разлика от тези ситуации с колективен обхват предотвратяването на опасности, посочено в Директива 2014/24, ще бъде дейността, насочена към отделни индивиди в контекста на конкретна опасност.
40.
Това предложено от запитващата юрисдикция тълкуване обаче среща едно затруднение. Както подчертава Falck Rettungsdienstе ( 15 ), терминът „предотвратяване“ в неговия най-общ смисъл означава предвиждането на даден риск или на дадена опасност. Следователно същият предполага превантивна закрила, а не закрила на реагиране на осъществения риск и причинената от настъпила опасност вреда.
41.
Ако това смислово затруднение надделее, спорната в разглеждания случай услуга за превоз с линейки почти по принцип ще остане извън обхвата на понятието „предотвратяване на опасности“. Много пресилено би било да се приеме тълкуване, според което с преместването на ранени или болни лица с линейка не се прави нищо друго освен да се предотврати опасността от влошаване на здравословно им състояние в случай, че това транспортиране не бъде извършено.
42.
Систематичното тълкуване на член 10, буква з) от Директива 2014/24 обаче позволява трудностите, произтичащи от буквалното тълкуване, да бъдат преодолени. Разпоредбата не изключва от приложното поле на Директива 2014/24 общо и абстрактно всички „услуги, свързани с гражданска отбрана, гражданска защита и предотвратяване на опасности“, а само тези, обхванати от определени кодове по CPV.
43.
Сред тези кодове фигурират някои услуги, които се вписват в понятието за предотвратяване на опасности в буквален или тесен смисъл ( 16 ), и други, които, бидейки по-скоро ответни, отколкото превантивни (например „услуги по аварийна безопасност“) ( 17 ), могат да бъдат извършвани както при бедствени ситуации, така и при вреди или опасности, засягащи отделни индивиди.
44.
Ако, както поддържа Falck Rettungsdienstе ( 18 ), понятията „гражданска защита, гражданска отбрана и предотвратяване на опасности“ представляваха „материални критерии“ за разграничаване измежду всички услуги, обхванати от кодовете по CPV, посочени в член 10, буква з) от Директива 2014/24, на тези, които се предоставят при извънредни ситуации, това би означавало, че единствените „услуги по аварийна безопасност“ от код 75252000‑7 по CPV, изключени от приложното поле на Директивата, ще бъдат тези, които засягат голям брой хора, но не и тези, с които е предоставена спешна помощ на едно-единствено лице.
45.
Сред изброените в член 10, буква з) от Директива 2014/24 кодове по CPV обаче фигурира по-специално код 85143000‑3, който съответства на „услуги на линейки по транспортиране на пациенти“. В този случай не би имало пречка да се приложи защитаваният от Falck Rettungsdienstе „материален критерий“ и да се направи изводът, че предвиденото в посочената разпоредба изключение се отнася само до услугите за превоз на пациенти с линейки в случаите на бедствие.
46.
Въпреки това член 10, буква з) от Директива 2014/24 разграничава услугите за превоз на пациенти с линейки по начин, който не само че не съответства на този „материален критерии“, а напротив — по-скоро му противоречи.
47.
Като предвижда, че Директива 2014/24 не се прилага за „услуги, свързани с гражданска отбрана, гражданска защита и предотвратяване на опасности […,] които попадат в обхвата на [код 85143000‑3 по CPV („услуги на линейки по транспортиране на пациенти“)], с изключение на услугите за превоз на пациенти с линейка“ ( 19 ), член 10, буква з) от посочената директива въвежда изключение, което, както поддържа германското правителство ( 20 ), би било ненужно, ако важеше правилото, че тази разпоредба се прилага единствено спрямо извънредни ситуации.
48.
Ако законодателят е счел за необходимо да спомене „услугите за превоз на пациенти с линейка“, това е така, защото в противен случай тези услуги би трябвало да се считат за включени в изключението по член 10, буква з) от Директива 2014/24 (CPV 85143000‑3). Очевидно е, че обикновеният превоз на пациенти не съответства на извънредна ситуация, при която по-скоро би трябвало да се говори за ранени и пострадали, които спешно трябва да бъдат преместени в по-добри медицински условия, а не просто да бъдат превозени.
49.
Този извод се подкрепя от телеологичното тълкуване на разпоредбата. От тази гледна точка от особено значение е съображение 28 от Директива 2014/24, според което същата „следва да не се прилага за определени услуги при спешни случаи, когато те се осигуряват от организации или от сдружения с нестопанска цел, тъй като ще е трудно да се запази особеното естество на тези организации, в случай че доставчиците на услуги трябва да бъдат избирани в съответствие с процедурите, предвидени в настоящата директива“.
50.
Два аспекта на това изявление ми се струват съществени. От една страна — че законодателят се позовава на „определени услуги при спешни случаи“. От друга страна — че идентифицирането на тези услуги се извършва чрез връзка с „организации или сдружения с нестопанска цел“, чието „особеното естество“ се цели да бъде запазено. Или, за да се очертаят границите на изключението, се обръща внимание по-скоро на субекта, който предоставя услугата, отколкото на мащаба на ситуацията, в която същият трябва да се намеси.
51.
С други думи, независимо дали става въпрос за извънредна ситуация, засягаща отделно лице, или за мащабно вредоносно събитие, от значение е фактът, че е възникнал спешен случай, с който обикновено се занимават организациите или сдруженията с нестопанска цел. Целта на разглежданата разпоредба от Директива 2014/24 е запазването на тези организации, чието оцеляване може да бъде застрашено, ако същите бъдат подчинени на предвидените в нея процедури за възлагане на обществени поръчки.
52.
В резюме, от значение е да се установи не толкова дали спешните случаи са присъщи на една извънредна ситуация или на друга — при която е налице опасност за отделно лице (пътно произшествие, пожар в жилище), а да се определят тези от тях, които представляват основен предмет на организациите с нестопанска цел, чиято дейност обикновено е в сферата на медицинската и хуманитарна помощ.
53.
В този смисъл, както запитващата юрисдикция подчертава, „организациите и структурите с нестопанска цел […] предоставят не само услуги в областта на гражданската защита и гражданската отбрана, [но] [м]ного по-често те действат също и преди всичко в областта на ежедневната спешна помощ в полза на отделните лица“ ( 21 ).
54.
Доколкото от нормативна гледна точка намерението, изложено в съображение 28, е намерило израз в член 10, буква з) от Директива 2014/24, считам, че изразите „услуги, свързани с гражданска отбрана, гражданска защита и предотвратяване на опасности“, използвани в тази разпоредба, трябва да се считат за равностойни на „услуги при спешни случаи“, които се споменават в посоченото съображение, и съответно, за целите на тяхната идентификация, да бъдат отнесени към „организации[те] или сдружения[та] с нестопанска цел“.
55.
Всъщност съображение 28 посочва изпреварващо изключението — което е от значение в разглеждания случай — установено с член 10, буква з) от Директива 2014/24 във връзка с услугите за превоз на пациенти с линейка, предоставяни от организации или сдружения с нестопанска цел в спешни случай, към които обикновено е насочена дейността им.
56.
В същото съображение се посочва, че изключението за услугите при спешни случаи, предоставяни от организации с нестопанска цел, „следва да не надхвърля строго необходимото“, като „следва изрично да се предвиди, че услугите за превоз на пациенти с линейка не са изключени“.
57.
Следователно въпросът е да се направи разграничение между услуги на линейки по транспортиране на пациенти в спешни случаи и обикновения превоз на пациенти с линейка. Това е предметът на четвъртия преюдициален въпрос, с който се пита дали „превозът на пациент с линейка за транспортиране на пациенти, придружен само от парамедик/санитар“ — който е определен като „квалифициран медицински транспорт“ — представлява „превоз на пациенти с линейка“ по смисъла на член 10, буква з) от Директива 2014/24.
58.
Намерението на законодателя е било да очертае рамките на изключението (тоест да освободи от общия режим по Директива 2014/24) услугите при спешни случаи ( 22 ). По същия начин, установявайки насрещно изключение за „услуги[те] за превоз на пациенти с линейка“, той ги подчинява на процедурите (опростени) за възлагане на обществени поръчки, ако нямат за цел покриването на спешни случаи, а само предоставянето на превоз на пациент с линейка.
59.
При този подход Директива 2014/24 няма да се прилага за типичните услуги на линейки по транспортиране на пациенти, при които освен чисто транспортната функция се предоставят и подходящите медицински или санитарни услуги за необходимата помощ за пациенти в спешни случаи — с други думи, за предоставянето на услуга, която никое друго алтернативно транспортно средство не би могло да предостави.
60.
След като се посочва, че неприложимостта на Директива 2014/24 не трябва да обхваща „услугите за превоз на пациенти с линейка, в съображение 28 се прави уточнението, че за тези услуги „следва да се прилага специалният режим, предвиден за социални и други специфични услуги („облекченият режим“)“. За да бъде приведено в действие подчиняването на този облекчен режим, в същото съображение е пояснено, че услугите за превоз на пациенти с линейка не са обхванати от групата, съответстваща на „[у]слуги на сухопътния транспорт“ ( 23 ), за която се прилага общият режим на Директивата.
61.
Така едновременно съществуват:
—
„услуги на линейки по транспортиране на пациенти“ като цяло (обхванати от код 851430000‑3), които са изключени от обхвата на Директива 2014/24, и
—
„услуги за превоз на пациенти с линейка“, включени в специален раздел — на облекчен режим — на същата директива ( 24 ). В противен случай с оглед на тяхното естество тези услуги биха попаднали в раздела „пътни транспортни услуги“.
62.
С други думи, ако „превозът“ бъде изваден като присъщ елемент от услугата на линейки по транспортиране на пациенти, това, което остава в код 85143000‑3 по CPV (т.е. услугата, която се изключва от прилагането на Директива 2014/24), е услугата, която има предимно медицински характер. Независимо дали тази услуга се предоставя от лекар, от медицински помощен персонал или от парамедик, според мен е важно обстоятелството, че се предоставя необходимата помощ, за да може превозът на пациента да се извърши по такъв начин, че с преместването му (спешно) до медицински център да му се гарантират възможно най-бързо медицинските грижи, необходими за запазване на неговите живот, здраве или цялост. Тоест, това е услуга за справянето със спешен случай, тъй като, повтарям, съгласно съображение 28 неприложимостта на Директива 2014/24 засяга единствено „спешните случаи“.
63.
Изхождайки от тези предпоставки, може да се извърши преценка на двете конкретни хипотези, описани от запитващата юрисдикция.
64.
Първата обхваща обслужването и грижата за пострадали при произшествие или сходен инцидент пациенти („Notfallpatienten“) с линейка за оказване на спешна медицинска помощ („Rettungswagen“) от „медицински специалист/парамедик“. Според мен тези услуги може без особени затруднения да бъдат включени в код 85143000‑3 по CPV (услуги на линейки по транспортиране на пациенти) и следователно, ако се предоставят от организация или сдружение с нестопанска цел, Директива 2014/24 няма да се прилага за тях.
65.
Втората хипотеза (четвърти преюдициален въпрос) се отнася до обслужването и грижата за пациенти с линейка за транспортиране на пациенти („Krankentransportwagen“), придружени „от парамедик/санитар“. Следователно става въпрос за „превоз на пациент с линейка“, независимо че този пациент е придружаван от посочените специалисти. Според мен в този случай няма спешност в тесен смисъл: пациентите могат да поискат от някого да ги придружи в превозното средство, за да бъдат транспортирани, но същите не се нуждаят от спешни медицински грижи ( 25 ). Поради това приложение следва да намери насрещното изключение по член 10, буква з) in fine от Директива 2014/24.
Относно понятието „организация с нестопанска цел“ в контекста на Директива 2014/24 (втори и трети преюдициален въпрос)
66.
Също като при „предотвратяването на опасности“ ( 26 ), за да се определи кои са „организациите или сдруженията с нестопанска цел“, посочени в член 10, буква з) от Директива 2014/24, трябва да се използва самостоятелно и еднакво за целия Съюз понятие.
67.
Германското правителство поддържа, че от определящо значение е не толкова понятието „организация или сдружение с нестопанска цел“, колкото „особено[то] естество“ на тези субекти, „запазването“ на което се цели с Директива 2014/24 с изключването им от приложното ѝ поле (съображение 28).
68.
Според същото правителство, за да се разбере в какво се състои това особено естество, неизбежно трябва да се вземе под внимание нормативната и материалната уредба на държавата, в която тези организации осъществяват дейност, тъй като държавите членки могат по-добре да преценят кои от тях отговарят на това понятие ( 27 ). Според него две решения на Съда потвърждават, че зачитането на националното право е съществено за преценката на нестопанския характер на дадена организация ( 28 ).
69.
В нито едно от тези решения обаче на държавите членки не се признава свобода на преценка при очертаване на дефиницията за организациите с нестопанска цел, а единствено на „степента на закрила на общественото здраве и организиране на системата [им] за социална сигурност“, въз основа на което те могат да приемат, „че използването на доброволчески сдружения отговаря на социалната цел на услугата за медицински транспорт и може да допринесе за контрола върху разходите, свързани с тази услуга“ ( 29 ).
70.
В действителност понятието „организация или сдружение с нестопанска цел“ е достатъчно точно, за да не допуска каквато и да било свобода на преценка. Обстоятелството, че дадена организационна структура се основава на доброволчеството, може да бъде показател за нестопанската ѝ цел, но не е задължително. Релевантното за случая е субектите, които предоставят съответните услуги, реално да не преследват стопански цели. Следователно е достатъчно да се прибегне до буквалното тълкуване на термина „[…] нестопанска цел“.
71.
Запитващата юрисдикция предлага тълкуване, което ми се струва разумно ( 30 ). Става въпрос за организации, извършващи дейност, която „не преследва търговски цели“, а се упражнява „в полза на обществото, без по този начин да се придобива печалба“ ( 31 ).
72.
Строго погледнато, „полза[та] на обществото“ и „изпълнението на задачи по предоставяне на обществени услуги“, за да използвам израза от третия преюдициален въпрос, са припокриващи се понятия: в съображение 28 от Директива 2014/24 се говори за организации или сдружения с нестопанска цел, които предоставят услуги при спешни случаи, тоест такива, които сами по себе си изпълняват цел от обществен интерес.
73.
Повтарям, определящото е организациите или сдруженията, които предоставят услугите, посочени в съображение 28 и член 10, буква з) от Директива 2014/24, да не целят реализирането на печалба при упражняването на тази дейност по предоставяне на помощ ( 32 ).
74.
Не считам, че освен на това качество разглежданите организации и сдружения трябва да отговарят и на условията, предвидени в член 77, параграф 2 от Директива 2014/24.
75.
Съгласно параграф 1 от тази разпоредба възлагащите органи на държавите членки може да запазят за определени организации правото да участват в процедури за възлагане на обществена поръчка изключително за конкретни здравни, социални и културни услуги ( 33 ), ако отговарят на условията, изброени в параграф 2.
76.
Нито едно от тези условия не включва отсъствието на стопанска цел — по-скоро някои предвиждат обратното. Такъв е случаят с условието относно разпределението на печалбата, съгласно което се изисква организациите по параграф 1 да я разпределят „съобразно участието“ ( 34 ).
77.
Ето защо считам, че отличителната черта на организация или сдружение с нестопанска цел е именно да не преследва реализирането на печалба и ако случайно реализира такава — тоест без тя да е представлявала цел — същата да бъде предназначена за осъществяване на социалната им дейност. В разглеждания случай — за предоставянето на медицински услуги при спешни случаи.
78.
Националният закон предвижда, че „организации и сдружения с нестопанска цел [за целите на изключението, предвидено в член 10, буква з) от Директива 2014/24] са по-специално организации за оказване на помощ, които са признати за организации за гражданска отбрана и гражданска защита съгласно правото на Федералната република или на федерална провинция“ ( 35 ).
79.
Според германското правителство тази разпоредба не изброява изчерпателно организациите, спрямо които се прилага изключението по член 10, буква з) от Директива 2014/24. Следователно признаването на качеството „организации за оказване на помощ“ не било задължително условие, за да може даден субект с нестопанска цел да се ползва от изключението ( 36 ).
80.
Въпреки това важното в случая е не толкова, че националният закон не възпрепятства признаването като субекти с нестопанска цел на такива, които отговарят на определението „организации или сдружения с нестопанска цел“ по смисъла на член 10, буква з) от Директива 2014/24 ( 37 ), а че придава това качество на организации, които не съответстват на посоченото понятие.
81.
Всъщност, както запитващата юрисдикция посочва, „законовото признаване като организации на гражданската отбрана и гражданската защита в съответствие с националното право не зависи непременно от това дали организацията е с нестопанска цел“ ( 38 ).
82.
Ако това е така — което националната юрисдикция трябва да провери — признаването по вътрешното право като организация за оказване на помощ няма да бъде достатъчно, за да се приеме, че дадена организация или сдружение е с нестопанска цел по смисъла на член 10, буква з) от Директива 2014/24. Това качество изисква да бъде доказано, че организацията или сдружението, които искат да се ползват от него, не преследват реализирането на печалба и че ако случайно бъде реализирана, тази печалба ще бъде използвана за осъществяване на социалната им дейност.
V. Заключение
83.
С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия) по следния начин:
„Член 10, буква з) от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че:
—
транспортирането на спешни пациенти с линейка за оказване на спешна медицинска помощ, при което обслужването и грижата за оказване на спешна медицинска помощ се предоставят от медицински специалист/парамедик, трябва да се счита за „услуга на линейка по транспортиране на пациенти“ (код 85143000‑3 по CPV), за чието възлагане може да не се прилагат процедурите по Директива 2014/24, ако същата се предоставя от организация или сдружение с нестопанска цел,
—
когато транспортирането на пациенти няма спешен характер и се осъществява с превозно средство, предназначено за транспортиране на болни, придружени от парамедик/санитар, същото трябва да се счита за услуга по „превоз на пациенти с линейка“, която не се обхваща от изключението, приложимо за „услуги на линейки по транспортиране на пациенти“ като цяло,
—
„организации или сдружения с нестопанска цел“ са тези, които не преследват реализирането на печалба и ако случайно реализират такава, използват същата за осъществяване на социалната си дейност. За признаване на това качество не е достатъчно това да са организации за оказване на помощ, признати по вътрешното право“.
( 1 ) Език на оригиналния текст: испански.
( 2 ) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65 и поправка в OB L 275, 2015 г., стр. 68).
( 3 ) Необяснимо защо, в текста на испански език е използвано прилагателното „трудови“ за квалифицирането на „опасности“, за които в никоя друга езикова версия не се използва прилагателно. Поради това по-нататък ще използвам единствено израза „предотвратяване на опасности“.
( 4 ) Закон срещу ограниченията на конкуренцията (наричан по-нататък „GWB“).
( 5 ) Закон за услугите за спешна помощ и за медицински транспорт, извършвани от предприятия (наричан по-нататък „RettG NRW“).
( 6 ) Закон за гражданска отбрана и гражданска защита (наричан по-нататък „ZSKG“), последно изменен с член 2, точка 1 от Закона от 29 юли 2009 г.
( 7 ) Закон за защита от пожари, оказване на помощ и гражданска защита (наричан по-нататък „BHKG“).
( 8 ) Съгласно акта за преюдициално запитване (точка 4), „[п]редметът на поръчката е обособен в две позиции: осигуряване на персонал за множество общински линейки за оказване на спешна медицинска помощ […] и линейки за транспортиране на пациенти […], както и осигуряване на местодомуване на превозните средства […]. Става дума за интервенции на спешна помощ в общински линейки за оказване на спешна медицинска помощ с основна задача грижа и обслужване на спешни пациенти от медицински специалисти, подпомагани от парамедик, както и интервенции в медицински транспорт с основна задача грижа и обслужване на пациенти от парамедици, подпомагани от санитар“.
( 9 ) Точка 14 от акта за преюдициално запитване.
( 10 ) Пак там.
( 11 ) Например решение от 21 декември 2011 г., Ziolkowski и Szeja (C‑424/10 и C‑425/10, EU:C:2011:866, т. 32).
( 12 ) Въпреки това терминологичната равностойност между член 196 ДФЕС и член 10, буква з) от Директива 2014/24 е само частична, тъй като в първата разпоредба се споменават „гражданска[та] защита“ („Katastrophenschutz“; „protection civile“) и „предотвратяване[то] на рискове („Risikoprävention“; „prévention des risques“), но не и „гражданска[та] отбрана“, която се споменава във втората.
( 13 ) Включен в дял ХХIII, озаглавен „Гражданска защита“, от част трета от ДФЕС, член 196, параграф 1 определя услугите, свързани с гражданската защита като „системите за предотвратяване и защита от природни или предизвикани от човека бедствия“. Дейността на Съюза в това отношение има за цел подпомагането на действията на държавите членки „в областта на предотвратяването на рисковете, при подготовката на звената за гражданска защита […] и при намесата в случай на природни или предизвикани от човека бедствия (член 196, параграф 1, буква а). Така предотвратяването на рискове, подготовката на персонала и намесата представляват поредица от материални дейности, насочени към цялостното управление на бедствия.
( 14 ) Точка 14 от акта за преюдициално запитване. Според запитващата юрисдикция „[п]о-логично е да се приеме, че с понятието „предотвратяване на опасностите“ се има предвид нещо, което не е обхванато от понятията за гражданска защита и гражданска отбрана, тъй като причината за вредите всъщност не са техногенни злополуки и бедствия, природни бедствия или терористични и военни заплахи или състояния на опасност със значителни вреди за човешкия живот“.
( 15 ) Точка 55 от писменото му становище.
( 16 ) Така код 75251110‑4 по CPV („Услуги, свързани с предотвратяване на пожари“) или код 98113100‑9 по CPV („Услуги, свързани с ядрената безопасност“).
( 17 ) Код 75252000‑7 по CPV.
( 18 ) Точка 61 от писменото становище на Falck Rettungsdienst.
( 19 ) Курсивът е мой.
( 20 ) Точка 24 от писменото становище на германското правителство.
( 21 ) Точка 14 от акта за преюдициално запитване. В същия смисъл е и изложеното в точка 31 от становището на град Солинген.
( 22 ) По-конкретно, услугите при спешни случаи, предоставяни от организации или сдружения с нестопанска цел.
( 23 ) Тази група обхваща общо 15 кода, от 60100000‑9 („Пътни транспортни услуги“) до 60183000‑4 („Услуги по даване под наем на лекотоварни автомобили с водач“), сред които попадат „Таксиметрови услуги“ (60120000‑5), „Специализирани услуги за пътен превоз на пътници“ (60130000‑8) и „Услуги на сухопътен пътнически транспорт, без разписание“ (60140000‑1).
( 24 ) Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (OВ L 134, 2004 г, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116 и поправка в ОВ L 182, 2008 г., стр. 282), изменена с Регламент (ЕС) № 1251/2011 на Комисията от 30 ноември 2011 г. (ОВ L 319, 2011 г., стр. 43 и поправка в OB L 18, 2012 г., стр. 7), която е непосредственият предшественик на Директива 2014/24, е разграничавала и тези две измерения на услугите за превоз с линейка. Както Съдът припомня в решение от 11 декември 2014 г., Azienda sanitaria locale n.o 5 Spezzino и др. (C‑113/13, EU:C:2014:2440, т. 33 и 34), Директива 2004/18 се прилага за обществените поръчки за услуги, които член 1, параграф 2, буква г) от нея определя като обществени поръчки, различни от обществените поръчки за строителство или за доставки, чийто обект е предоставянето на услугите, посочени в приложение II към същата директива, което се състои от две части (A и Б). Услугите за спешния или за извънредно спешния медицински транспорт попадат едновременно в категория 2 от приложение I A, що се отнася до транспортните аспекти на тези услуги, и в категория 25 от приложение II Б към тази директива относно техните медицински аспекти.
Докато обаче съгласно член 22 от Директива 2004/18 обществените поръчки с предмет услугите, включени едновременно в тези две приложения, са се възлагали съгласно общия режим (когато стойността на услугите по приложение II А е по-висока от стойността на услугите по приложение II Б) или съгласно облекчен режим (в обратния случай), съображение 28 от Директива 2014/24 гласи, че „за смесените поръчки за предоставяне на услуги за превоз с линейка по принцип също ще се прилага облекченият режим, ако стойността на услугите за превоз на пациенти с линейка надвишава стойността на другите услуги за превоз с линейка“. Както ще обясня по-нататък, тези „други услуги за превоз с линейка“ могат да бъдат единствено услугите по здравно обслужване извън спешните случаи.
( 25 ) Такъв например би бил случаят на пациенти, транспортирани до болница за диализа, за периодични или други прегледи, за диагностични или клинични изследвания или за друг вид медицински прегледи. В хода на съдебното заседание бе изразено съгласие, че тези пренасяния не могат да се ползват от насрещното изключение. Освен това град Солинген потвърди, че същите не са включени в спорната обществена поръчка.
( 26 ) Вж. точка 36 по-горе.
( 27 ) Точка 45 от писменото становище на германското правителство.
( 28 ) Решения от 11 декември 2014 г., Azienda sanitaria locale n.o 5 Spezzino и др. (C‑113/13, EU:C:2014:2440, т. 61), и от 28 януари 2016 г., CASTA и др. (C‑50/14, EU:C:2016:56, т. 64). И двете решения подкрепят, че от гледна точка на първичното право на Съюза за този вид преки възлагания няма основание за възражение за несъвместимост. В диспозитива на първото решение се посочва, че „членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че предоставянето на услуги за спешен и извънредно спешен медицински транспорт се поверява приоритетно, с пряко възлагане и без каквото и да било разгласяване на доброволческите организации, с които е сключено споразумение, стига правната уредба и споразуменията, в рамките на които тези организации извършват дейността си, действително да допринасят за постигането на социалната цел, както и за преследването на целите за солидарност и за бюджетна ефективност, на които се основава тази уредба“. Тази съдебна практика е повторена с несъществени различия във второто решение.
( 29 ) Решение от 28 януари 2016 г., CASTA и др. (C‑50/14, EU:C:2016:56, т. 62).
( 30 ) Становище, което съгласно изложеното в съдебното заседание се споделя от германското правителство.
( 31 ) Точка 15 от акта за преюдициално запитване.
( 32 ) Тези организации или сдружения биха могли да осъществяват дейност посредством изпълнителни структури, облечени в правната форма например на дружества с ограничена отговорност, при положение че последните също не преследват стопански цели. Запитващата юрисдикция би трябвало евентуално да провери дали това е така в разглеждания случай.
( 33 ) Връзката между член 10, буква з) и съображение 28 от Директива 2014/24 се повтаря и в случая с член 77, параграф 1 и съображение 118 от същата директива. Ако съображение 28 се отнася до „организациите и сдруженията с нестопанска цел“ като субекти, чиито услуги при спешни случаи са изключени от приложното поле на Директива 2014/24 по силата на член 10, буква з) от същата, то в съображение 118 се споменават „организации, основани на собствеността или на активното участие на служителите в управлението“, и „съществуващи организации, като кооперации, които участват в доставката на [определени] услуги [здравни, социални и културни] на крайните ползватели“; организации, които трябва да отговарят на условията, посочени в член 77, параграф 2 от Директива 2014/24, за да може държавите членки да им запазят правото да участват в процедурите за възлагане на определени обществени поръчки. Следователно организациите по съображение 28 и тези по съображение 118 не са равностойни. Както вследствие на това не са равностойни и тези по член 10, буква з) (който изключва определени дейности на първите организации от приложното поле на Директива 2014/24) и член 77 (който допуска определени дейности на вторите да бъдат обект на специално приложение на посочената директива).
( 34 ) Член 77, параграф 2, буква б) от Директива 2014/24. Несъмнено тази разпоредба налага „печалбата [да] се реинвестира с оглед на постигането на целите на организацията“, но не изключва наличието на такава печалба, нито по-специално забранява нейното разпределение, независимо че същото трябва да бъде „съобразно участието“.
( 35 ) Член 107, параграф 1, точка 4, втора част на изречението от GWB.
( 36 ) Точка 40 от писменото становище на германското правителство. В хода на съдебното заседание възникна известен спор относно съществуването de facto на подобно количествено ограничение, каквото сама по себе си националната разпоредба (с използването на израза „по-специално“) не предвижда.
( 37 ) Такъв бил случаят в настоящото производство според твърденията на град Солинген, изложени в точки 37 и 38 от писменото му становище.
( 38 ) Точка 15 от акта за преюдициално запитване.
Full & Egal Universal Law Academy