ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. WATHELET
представено на 10 юли 2018 година ( 1 )
Дело C‑478/17
IQ
срещу
JP
(Преюдициално запитване, отправено от Tribunalul Cluj (Окръжен съд Клуж, Румъния)
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност по дела, свързани с родителска отговорност — Прехвърляне в съд, който е по-подходящ за разглеждането на делото — Понятие за съд на държава членка, който е компетентен по съществото на делото“
1.
Настоящото преюдициално запитване, което се отнася до тълкуването на член 15 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 ( 2 ), е отправено от Tribunalul Cluj (Окръжен съд Клуж, Румъния) в рамките на спор със страни IQ в качеството на ищец, майка на три ненавършили пълнолетие деца, живеещи с нея в Обединеното кралство от 2012 г. насам, и JP в качеството на ответник, баща на децата, чуждестранен гражданин, живеещ в Румъния, по дело за родителска отговорност.
I. Правна уредба
А. Правото на Съюза
2.
Съображения 12, 13 и 21 от Регламент № 2201/2003 гласят следното:
„(12)
Основанията за определяне на компетентността по делата за родителската отговорност, създадени с настоящ[ия регламент], са оформени в светлината на най-добрия интерес на детето и особено на критерия на близостта. Това означава, че компетентността на първо място трябва да се отнася към държавата членка на обичайното пребиваване на детето, освен в няко[и] случаи на промяна на пребиваването на детето [или] по силата на споразумения между носителите на родителската отговорност.
(13)
В интерес на детето, настоящият регламент позволява, по силата на изключение и при спазването на определени условия, на съда, който е компетентен, да може да прехвърли делото на съда на друга държава членка, ако този съд е по-подходящ да разгледа делото. […]
(21)
Признаването и изпълнението на решения, постановени в държава членка, се основава на принципа на взаимно доверие и основанията за непризнаване се ограничават до необходимия минимум“.
3.
Член 1 от Регламент № 2201/2003 гласи:
„1. Настоящият регламент се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански дела, отнасящи се до:
[…]
б)
определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност“.
4.
Съгласно член 2 от Регламент № 2201/2003:
„За целите на настоящия регламент:
1.
терминът „съд“ обхваща всеки орган в държавите членки, който разполага с компетентност по делата, които попадат в обхвата на настоящия регламент по смисъла на член 1;
[…]“.
5.
Член 8, параграф 1 от Регламент № 2201/2003, озаглавен „Обща компетентност“, предвижда:
„Съдилищата на държава членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка по времето, когато съдът е сезиран“.
6.
Член 12, параграфи 1 и 2 от Регламент № 2201/2003, озаглавен „Пророгация на компетентност“, гласи:
„1. Съдилищата на държавите членки, които са компетентни по силата на член 3 по молбите за развод, законна раздяла и унищожаване на брака[,] са компетентни по всички въпроси, които се отнасят до родителската отговорност, свързани с тази молба, когато:
а)
поне единият от съпрузите притежава родителска отговорност за детето;
и
б)
компетентността на съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите или от носителите на родителска отговорност, към момента на сезирането на съд[а], и е във висш интерес на детето.
2. Компетентността по параграф 1 се прекратява[,] когато:
а)
решението, с което се допуска или отхвърля молбата за развод, законна раздяла или унищожаване на брака, влезе в сила;
б)
в случаите, когато производството по отношение на родителската отговорност е все още висящо към датата по смисъла на буква а), решението по това производство е станало окончателно;
в)
производствата по смисъла на букви а) и б) са приключили по друга причина.
[…]“.
7.
Член 15 от Регламент № 2201/2003, озаглавен „Прехвърляне в съд, който е по-подходящ за разглеждането на делото“, гласи:
„1. По силата на изключение, съдилищата на държава членка, които са компетентни по съществото на делото[,] могат, ако смятат, че съдът на друга държава членка, с която детето има особена връзка, е по-подходящ за разглеждането на делото, или на отделна част от него, и когато това е в най-добър интерес [н]а детето:
а)
да спр[ат] делото или част от него и да покан[ят] страните да внесат искане пред съда на тази друга държава членка в съответствие с параграф 4; или
б)
да изиска[т] от съда на другата държава членка да приеме компетентността в съответствие с параграф 5.
2. Параграф 1 се прилага:
а)
по искане от страна; или
б)
служебно от съда; или
в)
по искане от съда на друга държава членка, с която детето има особена връзка, в съответствие с параграф 3.
Прехвърлянето, направено служебно от съда или по искане на съда на друга държава членка[,] трябва да се приеме поне от едната от страните.
3. Счита се, че детето има особена връзка с държава членка, по смисъла на параграф 1, ако тази държава членка:
а)
[след сезирането на посочения в параграф 1 съд] се е превърнала в обичайно местопребиваване на детето; или
б)
представлява предходното обичайно местопребиваване на детето; или
в)
представлява мястото, определящо гражданството на детето; или
г)
представлява обичайното местопребиваване на носителя на родителската отговорност; или
д)
представлява мястото, където се намира имуществото на детето и делото засяга мерките за закрила на детето, свързани с управляването, съхраняването или разпореждането с това имущество.
4. Съдът на държавата членка, който е компетентен да разгледа делото по същество[,] постановява срок, в който съдилищата на тази друга държава членка трябва да бъдат сезирани в съответствие с параграф 1.
Ако съдилищата не са сезирани до този момент, съдът, който е сезиран, продължава да упражнява компетентността си в съответствие с членове 8—14.
5. Съдилищата на тази друга държава членка могат, когато поради особените обстоятелства по делото е в най-добър интерес на детето, да приемат компетентността в рамките на шест седмици от своето сезиране в съответствие с параграф 1, буква а) или б). В този случай съдът, който е сезиран пръв, се отказва от компетентност. Иначе съдът, който е сезиран пръв, продължава да упражнява компетентността си в съответствие с членове 8—14.
6. Съдилищата си сътрудничат за целите на настоящия член или пряко, или посредством централните органи, определени в съответствие с член 53“.
8.
Член 19 от този регламент, озаглавен „Висящ процес и свързани искове“, предвижда:
„[…]
2. Когато производството, отнасящо се до родителската отговорност по отношение на същото дете и включващо същото основание, е внесено пред съдилищата на различни държави членки, съдът, пред който искът е предявен по-късно, спира съдебното производство до установяване на компетентността на съда, който първи е сезиран.
3. След установяване на компетентността на първия сезиран съд, съдът[,] пред който искът е предявен по-късно, се отказва от компетентност в полза на първия сезиран съд.
В този случай страната, която е завела иск пред съда, сезиран по-късно, може да заведе същия иск пред съда, сезиран по-рано“.
9.
Съгласно член 23 от Регламент № 2201/2003, озаглавен „Основания за непризнаване на решения за родителската отговорност“:
„Решение, отнасящо се до родителската отговорност на съпрузите, не се признава:
[…]
д)
ако решението е в противоречие с издадено по-късно решение относно родителската отговорност, постановено в държавата членка, където се иска признаване;
[…]“.
Б. Румънската правна уредба
10.
От акта за преюдициално запитване е видно, че в Румъния според член 448, параграф 1, точка 1 от Codul de procedură civilă român (Румънски гражданскопроцесуален кодекс) решенията по дела за родителска отговорност, постановени в първоинстанционно производство, са изпълняеми. Така съгласно румънското процесуално законодателство изпълнението на постановените в първоинстанционно производство съдебни решения по дела за родителска отговорност може да бъде преустановено само ако въззивната жалба бъде уважена.
II. Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
11.
На 26 ноември 2014 г. ищцата IQ, майка на три деца, които живеят с нея в Обединеното кралство от 2012 г., сезира Judecătoria Cluj-Napoca (Районен съд Клуж Напока, Румъния) с искова молба за развод срещу бащата на трите деца, ответника JP, чуждестранен гражданин, пребиваващ във Floreşti, Румъния.
12.
В исковата молба ищцата е поискала от посочения съд да предостави упражняването на родителските права по отношение на трите ненавършили пълнолетие деца, родени от брака, изключително на нея, да постанови децата да живеят при нея и да осъди ответника да плаща издръжка.
13.
Ответникът подава насрещен иск, с който иска от посочения съд да постанови развод по взаимно съгласие, или, при условията на евентуалност, по взаимна вина, да разпореди съвместно упражняване на родителските права по отношение на трите родени от брака деца и да определи режим на лични отношения с децата.
14.
На съдебното заседание от 28 септември 2015 г. Judecătoria Cluj-Napoca (Районен съд Клуж Напока) проверява своята компетентност и се обявява за компетентен да разгледа делото. След като страните се споразумяват разводът да бъде по взаимно съгласие, тази юрисдикция установява, че са налице условията да се произнесе по това искане. Поради това тя постановява развода по взаимно съгласие и отделя исканията, свързани със самото прекратяване на брака, от допълнителните искания, по отношение на които продължава производството, като насрочва съдебно заседание за събиране на доказателствата.
15.
С решение по гражданско дело Judecătoria Cluj-Napoca (Районен съд Клуж Напока) уважава частично искането на ищцата и насрещния иск на ответника, разпорежда съвместното упражняване на родителските права от двамата родители по отношение на трите родени от брака деца, определя местоживеенето на децата да е при ищцата, определя размера на издръжката, дължима на децата от ответника, както и режим на лични отношения на бащата с децата.
16.
На 7 септември 2016 г. майката и бащата на децата подават въззивни жалби срещу това решение пред запитващата юрисдикция.
17.
Пред тази юрисдикция IQ е поискала упражняването на родителските права по отношение на децата да бъде предоставено изключително на нея, както и да бъде определен по-ограничен режим на лични отношения на бащата с децата. От своя страна JP иска този режим да бъде разширен.
18.
На 26 декември 2016 г. IQ сезира High Court of Justice (England & Wales), Family Division (Family Court), Birmingham (Висш съд на Англия и Уелс, отделение по семейни дела (Съд по брачни дела), Бирмингам, Обединено кралство) с искане за издаване на ограничителна заповед срещу бащата на децата. На 3 януари 2017 г. тя е поискала от този съд да се произнесе и по упражняването на родителските права по отношение на децата.
19.
В същия ден тази юрисдикция приема временна мярка, с която забранява на бащата да взема децата до произнасянето на окончателно решение по това дело. Освен това на 2 февруари 2017 г. тя приканва запитващата юрисдикция да се откаже от компетентността си по делото, доколкото със съгласието на родителите децата имат местопребиваване в Обединеното кралство.
20.
По силата на определение, прието от High Court of Justice (England & Wales), Family Division, Family Court, Birmingham (Висш съд на Англия и Уелс, отделение по семейни дела, Съд по брачни дела, Бирмингам) на 6 юли 2017 г., запитващата юрисдикция е сезирана с искане за прехвърляне на делото в посочения съд в Обединеното кралство на основание член 15 от Регламент № 2201/2003, като се има предвид, че поне от 2013 г. трите деца имат обичайно местопребиваване в Обединеното кралство, т.е. под негова юрисдикция, а не в Румъния, и то по време на цялото производство пред румънските съдилища.
21.
Запитващата юрисдикция отбелязва, че в конкретния случай пред съда, от когото е поискано да прехвърли делото, то е във въззивната си фаза и по него вече е постановено решение в първоинстанционното производство.
22.
Тя припомня също така, че съгласно член 448, параграф 1, точка 1 от Румънския гражданскопроцесуален кодекс решението, постановено в първоинстанционното производство от Judecătoria Cluj-Napoca (Районен съд Клуж Напока), е изпълняемо, така че, докато това решение не бъде отменено, ответникът може да иска неговото изпълнение.
23.
Ако обаче запитващата юрисдикция трябва да прехвърли делото в съд на Обединеното кралство на основание член 15 от Регламент № 2201/2003, тя не би имала възможността да се произнесе по въззивната жалба, вследствие на което решението на първоинстанционния съд би останало в сила.
24.
При тези обстоятелства Tribunalul Cluj (Окръжен съд Клуж) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)
Следва ли изразът „съдилищата на държава членка, които са компетентни по съществото на делото“, съдържащ се в член 15 [от Регламент № 2201/2003], да се тълкува в смисъл, че той се отнася както до съдилищата, които разглеждат делото в първоинстанционно производство, така и до въззивните юрисдикции? Може ли на основание член 15 от Регламент № 2201/2003 делото да бъде прехвърлено към съд, който е по-подходящ, ако компетентният съд, от който се иска да прехвърли делото на по-подходящ съд, е въззивна юрисдикция, докато по-подходящият съд е първоинстанционен съд?
2)
При положителен отговор на първия въпрос, каква съдба следва да отреди компетентният съд, който препраща делото към по-подходящия съд, на постановеното в първоинстанционното производство решение?“.
III. Производството пред Съда
25.
Писмени становища са подадени само от румънското правителство и Европейската комисия, тъй като нито една от страните в главното производство не е счела за необходимо да направи това. От Съда не е поискано съдебно заседание и такова не е проведено.
IV. Анализ
А. По първия въпрос
1. Обобщение на становищата на страните
26.
Румънското правителство отбелязва, че Съдът е постановил, че за да се гарантира отчитането на висшия интерес на детето при прилагането на правилата за компетентност в областта на родителската отговорност, законодателят на Европейския съюз е използвал, както става ясно от съображение 12 от Регламент № 2201/2003, критерия за близост ( 3 ). По силата на този критерий компетентността на даден съд по принцип се определя, в съответствие с член 8, параграф 1 от Регламент № 2201/2003, от обичайното местопребиваване на детето към момента на сезирането му ( 4 ). Член 12, параграф 1 от Регламент № 2201/2003, който предвижда по същество, че съдът, който е компетентен по силата на член 3 от същия регламент по молба за развод, е компетентен и по всички свързани с тази молба въпроси, отнасящи се до родителската отговорност, представлявал изключение от правилото за компетентност, предвидено в член 8 от Регламент № 2201/2003.
27.
Най-напред, що се отнася до член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003, румънското правителство отбелязва, че в този регламент липсва определение на понятието „съдилищата на държава членка, които са компетентни по съществото на делото“. Следователно това понятие трябвало да се тълкува, като се отчита контекстът, в който се вписва тази разпоредба, и целите, преследвани с Регламент № 2201/2003.
28.
По-нататък, румънското правителство припомня, че правилата за компетентност по делата за родителска отговорност са поместени в глава II, раздел 2 на Регламент № 2201/2003 и че член 15 е в тази глава. Така материалното приложно поле на член 15 от Регламент № 2201/2003 е същото като това на всички правила за компетентност, предвидени в глава II, раздел 2 на Регламент № 2201/2003 ( 5 ). От това следва, че „компетентният съд“ по смисъла на член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 би могъл да бъде който и да е съд измежду компетентните по делата за родителска отговорност, предвидени в членове 8—14 от Регламент № 2201/2003. Следователно според румънското правителство член 15 от този регламент възлага на посочения в него съд задачата да се произнесе по дело за родителска отговорност по силата на установената от Регламент № 2201/2003 компетентност, независимо от това дали този съд разглежда делото като първа или като въззивна инстанция.
29.
Накрая, румънското правителство счита, че понятието „съдилищата […], които са компетентни по съществото на делото“, в член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 препраща не само към факта, че става дума за съд, който по силата на своята компетентност може да разгледа делото по същество, но също и към факта, че въпросният съд се е обявил за компетентен.
30.
Що се отнася до момента, към който съдът, компетентен по съществото на делото, може да го прехвърли на по-подходящ съд, румънското правителство отбелязва, че член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 не предвижда ограничение във времето.
31.
В това отношение то посочва, че съгласно член 12, параграф 2 от Регламент № 2201/2003 пророгацията на компетентност, предвидена в член 12, параграф 1 от този регламент, се прекратява, по-конкретно веднага щом решението по производството, свързано с родителската отговорност, стане окончателно или когато производството приключи по друга причина. По делото в главното производство първият сезиран съд можел да прехвърли делото в по-подходящия съд по силата на член 15 от Регламент № 2201/2003 до момента, в който се прекрати пророгацията на компетентността на първия сезиран съд. Румънското правителство счита, че при прехвърлянето на делото компетентният съд трябва да анализира за всеки отделен случай по-специално дали са изпълнени условията по член 15 от този регламент ( 6 ).
32.
Следователно в положение като разглежданото по главното производство компетентният съд, а именно съдът, който е сезиран пръв, трябвало да провери дали прехвърлянето в съд, който е по-подходящ за разглеждането на делото, изпълнява условията по член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003, и по-специално дали съдът, на който планира да прехвърли делото, е по-подходящ да постанови решение по дело за родителска отговорност, което да съответства най-добре на висшия интерес на детето.
33.
Румънското правителство предлага на първия въпрос да се отговори в смисъл, че разпоредбите на Регламент № 2201/2003 като цяло, и по-конкретно член 15, трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство допускат съд на държава членка, който е компетентен по същество по смисъла на член 12, параграф 1 от този регламент, да прехвърли делото в съд на друга държава членка, считан от него за по-подходящ, докато компетентността му не бъде прекратена по силата на член 12, параграф 2 от Регламент № 2201/2003.
34.
Освен това съдът, който е компетентен по съществото на делото, трябвало да анализира и да установи за всеки отделен случай дали прехвърлянето на дело, което е във въззивната си фаза, изпълнява условията по член 15 от Регламент № 2201/2003, и по-специално да провери дали съдът, на който планира да прехвърли делото, е по-подходящ да се произнесе по въпроса за родителската отговорност, както и дали прехвърлянето на делото съответства на висшия интерес на детето.
35.
Според Комисията член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 допуска компетентност да се прехвърля само на съд „на друга държава членка, с която детето има особена връзка“. Член 15, параграф 3 от Регламент № 2201/2003 съдържал изчерпателен списък на критерии за определяне на понятието за „държава членка, с която детето има особена връзка“. В това отношение държавата членка по настоящото обичайно местопребиваване на дете не фигурирала в този списък, макар компетентността на съдилищата, намиращи се в държавата по обичайното местопребиваване на детето да е крайъгълният камък в областта на компетентността по делата за родителска отговорност.
36.
Комисията обаче счита, че прилагането на член 15 от Регламент № 2201/2003 не може да се изключи в случаите, когато компетентност имат и двете съдилища. Следователно изключването на съда на държава членка, с която детето има най-силна връзка, от приложното поле на тази разпоредба, било в противоречие с нейния ratio legis.
37.
Що се отнася до връзката между членове 15 и 19 от Регламент № 2201/2003, въпреки че последният изисква съдът, пред който искът е предявен по-късно, да спре съдебното производство, ако компетентността на първия сезиран съд бъде установена, това изискване не трябвало да изключва възможността съдът, пред който искът е предявен по-късно, да отправи искане в съответствие с член 15, параграф 2 буква в) от Регламент № 2201/2003.
38.
Относно израза „съдилищата на държава членка, които са компетентни по съществото на делото“, предвиден в член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003, Комисията изтъква, че той по никакъв начин не сочел, че тази възможност се ограничава до първоинстанционните съдилища.
39.
Комисията счита, че ratio legis на член 15 от Регламент № 2201/2003 предоставя на съда свобода на преценка, като му позволява при необходимост да вземе решение за прехвърляне на компетентност, но при условие че то съответства на „висшия интерес на детето“.
2. Съображения
а) Въведение
40.
С много кратък акт за преюдициално запитване, съдържащ едва 21 точки, Tribunalul Cluj (Окръжен съд Клуж) иска по същество да се установи (с първия си въпрос) как да се тълкува понятието „съдилищата на държава членка, които са компетентни по съществото на делото“, по член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 и дали прехвърлянето в съд, който е по-подходящ да разгледа делото в главното производство, може да се осъществи по силата на член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003, ако съдът, който извършва прехвърлянето, е въззивна юрисдикция, докато по-подходящият съд е първоинстанционен съд.
41.
Най-напред следва да се припомни, че Съдът вече е имал повод да тълкува разпоредбите на член 15 от Регламент № 2201/2003, но още не се е произнасял по тълкуването на понятието „съдилищата на държава членка, които са компетентни по съществото на делото“, предвидено в параграф 1 от този член.
42.
Така в решение от 27 октомври 2016 г., D. (C‑428/15, EU:C:2016:819), което ще цитирам многократно в настоящото заключение и което се отнася основно до тълкуването на член 15 от Регламент № 2201/2003, националният съд поставя въпроси, засягащи приложното поле и условията за прилагане на тази разпоредба, но също и понятието „по-подходящ съд“ и релевантните критерии за определяне коя е тази юрисдикция, както и понятието „висш интерес на детето“ ( 7 ). Съдът постановява, че изискването прехвърлянето да съответства на висшия интерес на детето, предполага компетентният съд да гарантира по-специално, с оглед на конкретните обстоятелства по делото, че планираното от него прехвърляне на съд на друга държава членка няма да има негативно отражение върху положението на детето ( 8 ).
43.
Както отбелязва Комисията, особеното в настоящото дело изглежда е наличието на положение, при което и двете съдилища по принцип черпят своята компетентност от Регламент № 2201/2003.
44.
В това отношение, предвид обстоятелството, че от 2012 г. децата изглежда имат обичайно местопребиваване в Обединеното кралство, и то без прекъсване през цялото времетраене на делото, компетентността на румънските съдилища (които са сезирани първи) по делото за родителска отговорност може да се установи единствено на основание член 12, параграф 1 ( 9 ) във връзка с член 3, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 2201/2003 („обичайно местопребиваване на ответника“) и следователно е акцесорна спрямо компетентността по делото за развода. Тази разпоредба представлява изключение от правилото за компетентност, предвидено в член 8 от Регламент № 2201/2003 ( 10 ).
45.
Макар разводът да е постановен от румънския съд, акцесорната компетентност по делото за родителската отговорност продължава да се урежда от член 12, параграф 2, буква б) от Регламент № 2201/2003, докато решението по това производство придобие сила на пресъдено нещо, което все още не е настъпило в настоящото дело.
46.
Доколкото трите деца имат обичайно местопребиваване в Обединеното кралство, където те живеят с майка си от 2012 г., съдилищата на Обединеното кралство (пред които ищцата предявява иск по-късно) черпят своята компетентност по делото за родителската отговорност от член 8 от Регламент № 2201/2003 ( 11 ).
47.
Поради това считам, че следва да се изясни дали член 15 от Регламент № 2201/2003 относно прехвърлянето на компетентност се прилага към случаи, при които съдилищата на двете държави членки са компетентни по силата на този регламент, или допуска компетентност да се прехвърля единствено на съдилищата на държава, които иначе не биха били компетентни по силата на този регламент.
48.
В последния случай отговорът е лесен: член 15 от Регламент № 2201/2003 не би бил приложим към настоящото дело. Всъщност в такъв случай би останал за разрешаване само простият въпрос за висящността на производството в изпълнение на член 19 от Регламент № 2201/2003 ( 12 ).
1) Прилага ли се член 15 от Регламент № 2201/2003, когато съдилищата на двете държави членки са компетентни по съществото на делото по силата на този регламент?
49.
Член 15 от Регламент № 2201/2003 съдържа иновативна разпоредба, която по силата на изключение дава възможност на съд, сезиран с дело и компетентен по същество, да прехвърли същото в съд на друга държава членка, ако последният е по-подходящ за разглеждането на делото. Съдът може да прехвърли цялото дело или отделна част от него ( 13 ).
50.
Всъщност „[п]о делата за родителска отговорност едно от основните нововъведения, закрепени с Регламент [№ 2201/2003] — който в това отношение следва примера на [к]онвенцията [от 19 октомври 1996 г. относно компетентността, приложимия закон, признаването, изпълнението и сътрудничеството по отношение на родителската отговорност и мерките за закрила на децата (наричана по-нататък „Хагската конвенция от 1996 г.“)] — е въвеждането на механизъм за диалог между европейските съдилища, основан на преценката на тяхната компетентност от съображения за необходимост. Вдъхновен от доктрината за forum non conveniens, член 15 от Регламент [№ 2201/2003] [— забележителна норма ( 14 ), но често считана за малко сложна—] допуска „прехвърляне“ на делото в съд, който е по-подходящ да се произнесе по него (сравни с членове 8 и 9 [от Хагската конвенция] от 1996 г. […], които разделят механизма на прехвърляне [на компетентност — forum non conveniens] и на искане за упражняване на компетентност [forum conveniens]“ ( 15 ). [неофициален превод]
51.
Член 8 от Хагската конвенция от 1996 г. допуска подаването на искане всеки път, когато компетентният орган смята, че органът на друга договаряща държава би имал „повече възможности“ да прецени как най-добре да се защитят интересите на детето. По силата на член 8, параграф 2, буква d) от Хагската конвенция от 1996 г. наличието на тясна връзка с детето е елемент от оценката на критерия за определяне на органа, който има „повече възможности“ да прецени как най-добре да се защитят интересите на детето, но не поражда задължение.
52.
Макар modus operandi на механизма по Регламент № 2201/2003 и този по Хагската конвенция от 1996 г. да не са идентични, не виждам принципна причина член 15 от Регламент № 2201/2003 да не може да се използва в случай на „паралелна“ компетентност, т.е. когато две съдилища (в различни държави членки) са компетентни по силата на този регламент.
53.
Всъщност мисля, че подобно прехвърляне на компетентност трябва да бъде допустимо съгласно член 15 от Регламент № 2201/2003 по аргумент за по-силното основание, защото съдът, на който е предложено прехвърляне на делото, трябва ex hypothesi да има тясна връзка с детето.
54.
Действително член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 позволява прехвърлянето на дадено дело на съд на държава членка, различен от този, който по принцип е компетентен, единствено при условие че, както става ясно от съображение 13 от този регламент, подобно прехвърляне отговаря на строги и специфични условия ( 16 ), от една страна, и се прави само по изключение, от друга страна ( 17 ).
55.
Както Съдът приема най-напред в решение от 27 октомври 2016 г., D. (C‑428/15, EU:C:2016:819, т. 50), по силата на член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 прехвърлянето на дело в областта на родителската отговорност от съд на държава членка трябва да се извърши единствено в полза на съд на друга държава членка, с която засегнатото дете има „особена връзка“.
56.
По-нататък, съгласно решение от 27 октомври 2016 г., D. (C‑428/15, EU:C:2016:819, т. 51), за доказване на наличието на подобна връзка в дадено дело трябва да се направи позоваване на елементите, изчерпателно изброени в член 15, параграф 3, букви a)—д) от Регламент № 2201/2003. От това следва, че от механизма за прехвърляне автоматично са изключени делата, в които тези елементи липсват.
57.
Съгласно точка 53 от същото решение обаче първите два елемента са свързани с местопребиваването на засегнатото дете в разглежданата друга държава членка, преди или след сезирането на съда, който по принцип е компетентен, а според текста на точка 52 тези елементи свидетелстват за близост между засегнатото от делото дете и държава членка, различна от тази, в която се намира съдът, компетентен да разгледа това дело въз основа на член 8, параграф 1 от Регламент № 2201/2003.
58.
При това положение е ясно, че държавата членка по настоящото обичайно местопребиваване на детето не е сред държавите, изброени в тази разпоредба, макар компетентността на съдилищата в държавата по обичайното местопребиваване на детето да е крайъгълният камък в областта на компетентността по делата за родителска отговорност. Този факт изглежда сочи, че член 15 от Регламент № 2201/2003 визира изключително възлагането на компетентност чрез прехвърляне на съдилищата на държава членка, които по силата на Регламент № 2201/2003 все още не разполагат с компетентност да разглеждат делото.
59.
Мисля обаче, че това изобщо не пречи член 15 от този регламент да може да се прилага в случай, когато компетентност имат и двете съдилища, още повече ако те приемат, че едното от тях е по-подходящо от другото да разгледа делото.
60.
Всъщност считам (както Комисията), че е проява на здрав разум „настоящото обичайно местопребиваване“ в дадена държава членка, което е крайъгълният камък на компетентността по делата за родителска отговорност, да предполага по необходимост по-тясна връзка, отколкото предходното местопребиваване (както самият румънски съд признава). Член 15 от Регламент № 2201/2003 — който би трябвало да допуска известна гъвкавост в изключителни случаи с цел по-добре да се защити висшият интерес на детето — подкрепя тълкуване на израза „особена връзка с държава членка“, което включва настоящото обичайно местопребиваване (в разглеждания случай от 2012 г. насам) на детето в държава членка; това предполага прилагането на тази разпоредба към случаи, в които по-подходящият съд вече е компетентен по силата на Регламент № 2201/2003.
61.
Доктрината също подкрепя тази теза.
62.
На първо място, „[Article 15 is about] a court having jurisdiction as to the substance of the matter pursuant to Articles 8‑14 of the Regulation [transferring jurisdiction to a Member State] not necessarily also having jurisdiction pursuant to Article 8 et seq. of the Regulation“ ( 18 ).
63.
На второ място, „[a]nother and far more important principle laid down in Article 15(1) is that this transfer can be for the benefit of any Member State’s court. The provision states that this transfer should concern a court„with which the child has a particular connection“, and the exact nature of these connections is listed in paragraph (3). However, Article 15(1) does not require that the designated court would otherwise have jurisdiction over the subject matter. Therefore, the transfer mechanism is […] [one] allowing a competent court to transfer a case to any Member State court, provided that the particular connection is identified. This analysis implies that Article 15 is not only a court cooperation provision, but contains also a jurisdictional rule. The effect of this rule is to give jurisdiction to any Member State court, providing there is a particular connection between the court and the child“ ( 19 ), какъвто изглежда е случаят в конкретното дело.
64.
При това положение „Article 15(1) can therefore be analysed in connection with Article 12(3) of the Regulation, which also provides for a very open jurisdictional rule The difference lies [in] the fact that Article 12(3) relies on party autonomy, whereas Article 15(1) relies on judicial cooperation. The bases of jurisdiction are therefore very different, but the main effect of both provisions is very similar: giving jurisdiction to a court that is not designated by any of the connecting factors of the Regulation“ ( 20 ).
65.
От всичко изложено по-горе следва, че член 15 от Регламент № 2201/2003 е приложим към конкретния случай.
2) Понятието „съдилищата на държава членка, които са компетентни по съществото на делото“
66.
Отбелязвам, че в Регламент № 2201/2003 няма определение на това понятие.
67.
В този контекст то следва да се тълкува, като се отчита контекстът, в който се вписва член 15, и целите, преследвани с Регламент № 2201/2003 ( 21 ).
68.
Поради това мисля (както румънското правителство), че понятието „съдилищата […], които са компетентни по съществото на делото“, трябва да бъде тълкувано във връзка с понятието „съд“. В съответствие с член 2, точка 1 от Регламент № 2201/2003 понятието „съд“ обхваща всеки орган в държавите членки, който разполага с компетентност по делата, които попадат в обхвата на Регламент № 2201/2003 по смисъла на член 1 от него ( 22 ).
69.
Според решение от 27 октомври 2016 г., D. (C‑428/15, EU:C:2016:819, т. 61), член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че за да може да приеме, че съд на друга държава членка, с която детето има особена връзка, е по-подходящ, компетентният съд на държава членка трябва да се увери, че прехвърлянето на делото на подобен съд е от естество да придаде реална и конкретна добавена стойност на разглеждането на това дело, като се имат предвид по-конкретно приложимите в посочената друга държава членка процесуални правила, и че за да може да приеме, че подобно прехвърляне съответства на висшия интерес на детето, компетентният съд на държава членка трябва по-конкретно да се увери, че посоченото прехвърляне няма да има вредно въздействие върху положението на детето.
70.
Достатъчно е да се констатира, че нищо в използвания израз („съдилищата на държава членка, които са компетентни по съществото на делото“) не показва, че възможността за прехвърляне на компетентността съгласно член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 е ограничена само до първоинстанционните съдилища.
71.
Тъй като първият сезиран съд разполага с голяма свобода на преценка, която му позволява да вземе решение дали да прехвърли компетентност или не (което впрочем е логично, тъй като е в съответствие с теорията за forum non conveniens, която е залегнала в основата на процедурата по прехвърляне, предвидена в член 15 от Регламент № 2201/2003), считам (подобно на Комисията), че няма причина тази свобода на преценка да бъде запазвана само за първоинстанционен съд. Това е така на още по-силно основание, ако възможността за прехвърляне на компетентност може действително да възникне едва в хода на разглеждането на делото от по-висша съдебна инстанция.
72.
Всъщност в разглеждания случай производството пред румънските съдилища е в ход пред въззивния съд, когато е получено искането за прехвърляне, изхождащо от съда в Обединеното кралство, сезиран от майката близо две години след като същата е сезирала румънския съд. В продължение на цялото производство децата живеят в Обединеното кралство. Ако производството продължи в Румъния, ще се наложи децата да бъдат изслушани, а и за правилната преценка на решението, което трябва да се вземе в областта на родителската отговорност (упражняване на родителските права и право на лични отношения), може да се окаже необходимо представянето на становище на британски експерт. Това би могло да увеличи разходите и продължителността на производството, докато в интерес на детето е решенията в тази област да се вземат във възможно най-кратки срокове.
73.
Съответно изразът „съдилищата на държава членка, които са компетентни по съществото на делото“, съдържащ се в член 15 от Регламент № 2201/2003, трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася и до въззивните съдилища, които могат при поискване или по собствена инициатива да прехвърлят делото на по-подходящ съд на друга държава членка, ако са изпълнени условията по член 15 от Регламент № 2201/2003.
Б. По втория въпрос
1. Обобщение на становищата на страните
74.
Румънското правителство отбелязва, че Регламент № 2201/2003 се основава на принципите на сътрудничество и взаимно доверие между съдилищата — принципи, които водят до взаимното признаване и до изпълнението на съдебните решения, постановени в държавите членки ( 23 ). Според Съда по същината си принципът на взаимно доверие изисква сезираният с искане във връзка с родителската отговорност съд на държава членка да провери компетентността си от гледна точка на членове 8—14 от Регламент № 2201/2003 ( 24 ). Както се уточнява в член 24 от Регламент № 2201/2003, съдилищата в другите държави членки не могат да преразглеждат извода на първия сезиран съд по въпроса за компетентността му ( 25 ).
75.
Освен това целта на законовите разпоредби, свързани с отказа от компетентност, била да се предотврати провеждането на паралелни производства пред съдилища в различни държави членки и постановяването на противоречащи си съдебни решения.
76.
Румънското правителство предлага на втория въпрос да се отговори в смисъл, че разпоредбите на Регламент № 2201/2003 като цяло, и по-специално член 15 от него, трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези по делото в главното производство, когато по силата на член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 компетентният съд реши да прехвърли делото на по-подходящ съд и последният се съгласи да го разгледа по силата на член 15, параграф 5, първо изречение от този регламент, съгласно член 15, параграф 5, второ изречение от същия регламент, съдът, който е сезиран пръв, се отказва от своята компетентност.
77.
Комисията поддържа по същество, че при прехвърляне на компетентност към съд на друга държава членка постановеното в първоинстанционното производство решение поражда последиците, предвидени в националното право, докато не бъде изменено или заменено с ново решение, пораждащо действие занапред, на който и да е друг съд, упражняващ компетентност по силата на Регламент № 2201/2003.
2. Съображения
78.
С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да установи как — при положителен отговор на първия въпрос — следва да се третира решението, постановено от румънските съдилища в първоинстанционно производство, след препращането на делото към съд, който е по-подходящ да разгледа по същество делото по главното производство.
79.
Съгласно член 448, параграф 1, точка 1 от Румънския гражданскопроцесуален кодекс решенията в областта на родителската отговорност, постановени в първоинстанционно производство, са изпълняеми.
80.
Както посочва Комисията във връзка със съдбата на решението, постановено от румънските първоинстанционни съдилища преди евентуално прехвърляне на компетентност от страна на въззивния съд, в случая запитващата юрисдикция, в съображение 13 от Регламент № 2201/2003 се споменава прехвърлянето на „делото“, докато в текста на член 15, параграфи 1 и 5 от Регламент № 2201/2003 се говори само за прехвърляне или за упражняване на правораздавателната „компетентност“.
81.
Съгласно член 15, параграф 5 от Регламент № 2201/2003 първият сезиран съд или се отказва от компетентност, ако съдът на другата държава членка приеме компетентността, като по този начин прекратява висящото пред него производството, или — в противен случай — продължава да я упражнява.
82.
С други думи, докато процедурата по искането за прехвърляне на компетентност е в ход, сезираният по делото първоинстанционен съд остава сезиран с разглеждането на делото. Следователно в случай че през този период същият установи, че е налице непосредствена опасност за детето, той трябва да упражни компетентността си в съответствие с Регламент № 2201/2003, за да предприеме всички мерки, необходими за защита на детето. Тези мерки са правно признати по силата на Регламент № 2201/2003 (член 21, озаглавен „Признаване на решения“) и остават в сила, докато съдът на другата държава членка, след като приеме да упражни компетентността си, реши да ги отмени или измени.
83.
По същия начин съдбата на първоинстанционното решение трябва да се урежда съобразно националното право на държавата членка, която е прехвърлила компетентността.
84.
Мисля (подобно на Комисията), че когато отправилият запитването съд се откаже от компетентността си и след като бъдат образувани нови производства, съдът на запитаната държава членка, на който е прехвърлена компетентността, може да я упражни.
85.
Отбелязвам, че член 21 и сл. от Регламент № 2201/2003 се отнасят до признаването и изпълнението на решенията и че член 23, буква д) от него предвижда в частност, че решение, постановено в областта на родителската отговорност, не се признава, ако същото е несъвместимо с по-късно постановено решение в тази област в държавата членка, където се иска признаване.
86.
От това следва, че решението, постановено в първоинстанционно производство от румънски съд, поражда последиците, предвидени в националното право, докато не бъде изменено или заменено с ново решение, пораждащо действие занапред, на който и да е друг съд, упражняващ компетентност по силата на Регламент № 2201/2003.
V. Заключение
87.
Поради изложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, отправени от Tribunalul Cluj (Окръжен съд Клуж, Румъния), както следва:
„1)
Изразът „съдилищата на държава членка, които са компетентни по съществото на делото“, съдържащ се в член 15 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, се отнася и до въззивните съдилища, които могат при поискване или по собствена инициатива да прехвърлят делото на по-подходящ съд на друга държава членка, ако са изпълнени условията по член 15 от Регламент № 2201/2003.
2)
Въззивният съд, прехвърлил компетентността на съд на друга държава членка, се отказва от своята компетентност в съответствие с член 15 параграф 5 от Регламент № 2201/2003, което прекратява висящото пред него производство съобразно неговото национално процесуално право. Постановеното в първоинстанционното производство решение в разглеждания случай поражда последиците, предвидени в същото това национално право, докато не бъде изменено или заменено с ново решение, пораждащо действие занапред, на който и да е друг съд, упражняващ компетентност по силата на Регламент № 2201/2003“.
( 1 ) Език на оригиналния текст: френски.
( 2 ) Регламент на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183 и поправка в OB L 99, 2016 г., стр. 34, известен като „Регламентът „Брюксел IIа“).
( 3 ) Вж. решение от 27 октомври 2016 г., D. (C‑428/15, EU:C:2016:819, т. 45).
( 4 ) Вж. решения от 15 февруари 2017 г., W и V (C‑499/15, EU:C:2017:118, т. 52) и от 27 октомври 2016 г., D. (C‑428/15, EU:C:2016:819, т. 46).
( 5 ) Вж. в това отношение решение от 27 октомври 2016 г., D. (C‑428/15, EU:C:2016:819, т. 30).
( 6 ) Вж. в това отношение решение от 27 октомври 2016 г., D. (C‑428/15, EU:C:2016:819, т. 56—59).
( 7 ) Вж. също моето заключение по това дело (С‑428/15, EU:C:2016:458). Вж. и подобно дело, по което има наскоро постановено решение на Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство): In the matter of N (Children) [2016] UKSC 15. За анализ, вж. например Pirrung, J. Forum (non) conveniens — Art. 15 EuEheVO vor zwei obersten Common law-Gerichten. IPRax, 2017, 562, No. 6, според когото както Съдът по дело D. (C‑428/15), така и Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство) „sind auf unterschiedlichen Wegen zu richtigen Ergebnissen gekommen und haben einem besseren Verständnis der forum non conveniens […]-Regel in europäischen Sorgerechtsverfahren beigetragen“.
( 8 ) Вж. решение от 27 октомври 2016 г., D. (C‑428/15, EU:C:2016:819, т. 61). Вж. също решение от 19 ноември 2015 г., P (C‑455/15 PPU, EU:C:2015:763), което се отнася основно до член 23, буква a) от Регламент № 2201/2003, засягащ основанието за непризнаване на решение за родителска отговорност поради противоречие с обществената политика, и разглежда инцидентно тълкуването на член 15 от Регламент № 2201/2003.
( 9 ) Вж. точки 2 и 10 от акта за преюдициално запитване.
( 10 ) Вж. заключението на генералния адвокат Bot по дело W и V (C‑499/15, EU:C:2016:920, т. 51).
( 11 ) „Що се отнася до контекста, в който се вписват член 8, параграф 1 и член 12, параграф 3 от Регламент № 2201/2003, съображение 12 от същия уточнява, че компетентни на първо място трябва да са юрисдикциите на държавата членка по обичайното местопребиваване на детето. В съответствие с това съображение член 8, параграф 1 от регламента предвижда, че общата компетентност по въпросите на родителската отговорност се определя с оглед на това местопребиваване“ (решение от 1 октомври 2014 г., E., C‑436/13, EU:C:2014:2246, т. 41).
( 12 ) В хипотезата, при която е приложим само член 19, тъй като ясно личи, че двете производства имат един и същи предмет, доколкото става въпрос за родителската отговорност, съдът, който трябва да се откаже от компетентността си, е този на Обединеното кралство, защото искът пред него е предявен по-късно. Вж. в това отношение дело Liberato (C‑386/17), понастоящем висящо, по което Съдът е сезиран с въпрос относно последиците от явно нарушение на съдържащите се в член 19 от Регламент № 2201/2003 правила относно висящността на производството по дела за родителска отговорност. Запитващата юрисдикция иска да се установи дали такова нарушение може да възпрепятства признаването на решение, прието в нарушение на посочените правила, поради противоречие с обществения ред в държавата членка, където се иска признаване, предвид член 24 от Регламент № 2201/2003, или с императивни норми от правото на Съюза в областта на процесуалния обществен ред.
( 13 ) Вж. Практически наръчник за прилагането на Регламент „Брюксел IIа“, публикуван от Европейската комисия, 2015 г., и достъпен на , стр. 34.
( 14 ) Ако се вземат предвид различните европейски правни системи и особено системите „Брюксел I“ и „Брюксел Ia“, които не допускат подобно съдебно сътрудничество между държавите членки (поне не към настоящия момент). Вж. решение от 1 март 2005 г., Owusu (C‑281/02, EU:C:2005:120, т. 38 и 41), в което Съдът приема, че „прилагането на теорията за forum non conveniens, която дава широка свобода на преценка на сезирания съд по въпроса дали даден чуждестранен съд е по-подходящ да се произнесе по съществото на даден спор, е от естество да засегне предвидимостта на правилата за компетентност, закрепени в Брюкселската конвенция, и по-специално в член 2 от нея, а оттам и принципа на правна сигурност, залегнал в основата на тази конвенция“. Вж. в това отношение например Ni Shuilleabhain, M. Cross-Border Divorce Law, Brussels II bis. Oxford University Press, 2010, р. 202 sq. (на стр. 225 авторът предлага в новото законодателство да се включи разпоредба, създадена по модела на член 15 от Регламент № 2201/2003, която при определени обстоятелства да позволява и прехвърлянето на дела за развод).
( 15 ) Gallant, E. Le forum non conveniens de l’article 15 du règlement Bruxelles II bis (affaire C‑428/15, D). — Revue critique de droit international privé (RCDIP), 2017, р. 464. Вж. също, относно член 15: Ancel, B. et Muir Watt, H. L’intérêt supérieur de l’enfant dans le concert des juridictions: le règlement Bruxelles II bis. — RCDIP, 2005, р. 569; Gallant, E. Règlement II bis. — Rép. Internat. Dalloz, 2007, spéc. no 157, и Joubert, N. Autorité parentale. J.-Cl. int. fasc. 549‑20, 172.
( 16 ) Например: „in Spain, a decision from the Supreme Court which refused to transfer the jurisdiction to a Belgian court, whereas the whole family was now living in Belgium. The refus[al] was based on the fact that a significant period of time had elapsed since the beginning of the proceedings and that the best interests of the child required a quick resolution of his situation“ (вж. решение на Tribunal supremo (Върховен съд) от 7 юли 2011 г., 496/2011, SP/SENT/639104), този откъс е цитиран от Pataut, E. et Gallant, E. — In: Magnus, U. et Mankowski, P. (eds.), ECPIL — European Commentaries on Private International Law, Brussels IIbis Regulation, Otto Schmidt, 2017, р. 175. Вж. също решение [2016] UKSC 15, цитирано в бележка под линия 7.
( 17 ) Вж. решение от 27 октомври 2016 г., D. (C‑428/15, EU:C:2016:819, т. 47).
( 18 ) Staudinger-Pirrung, BGB, Vorbem C‑H zu Art. 19 EGBGB, Internationales Kindschaftsrecht, 2009, Art 15 Regulation No 2201/2003, para. C 89.
( 19 ) Курсивът е мой. Вж. Pataut, E. et Gallant, E., op.cit., р. 176.
( 20 ) Вж. Pataut, E. et Gallant, E., op.cit., р. 176.
( 21 ) Вж. по аналогия решение от 27 октомври 2016 г., D. (C‑428/15, EU:C:2016:819, т. 41).
( 22 ) Съгласно член 1 Регламентът се прилага по-конкретно към молбите за развод и родителска отговорност.
( 23 ) Вж. решение от 15 февруари 2017 г., W и V (C‑499/15, EU:C:2017:118, т. 50).
( 24 ) Вж. решение от 15 юли 2010 г., Purrucker (C‑256/09, EU:C:2010:437, т. 73).
( 25 ) Вж. решение от 15 юли 2010 г., Purrucker (C‑256/09, EU:C:2010:437, т. 74).
Full & Egal Universal Law Academy