EUR-Lex -  62017CC0482 - BG

Неокончателна редакция

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Е. SHARPSTON

представено на 11 април 2019 година(1)

Дело C‑482/17

Чешка република

срещу

Европейски парламент

Съвет на Европейския съюз

„Жалба за отмяна — Директива (ЕС) 2017/853 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 91/477/ЕИО относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие — Нарушаване на принципите на предоставената компетентност, пропорционалност, правна сигурност и недискриминация — Междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество — Оценки на въздействието“

1.        След поредица от трагични събития, сред които атентатите в Париж и Копенхаген(2), Европейската комисия приема предложение(3) за изменение на законодателството на ЕС относно контрола, придобиването и притежаването на оръжие(4). С жалба от 9 август 2017 г.(5), отправена на основание член 263 ДФЕС, Чешката република иска отмяната на Директива (ЕС) 2017/853 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 година за изменение на Директива 91/477/ЕИО на Съвета, която съдържа съответните правила на ЕС, уреждащи този въпрос(6).

2.        Чешката република изтъква четири основания в подкрепа на жалбата. Тя твърди, че при приемането на Директива 2017/853 Парламентът и Съветът (наричани по-нататък „законодателят на Съюза“) са нарушили следните принципи на правото на ЕС: принципа на предоставената компетентност, доколкото законодателят на Съюза е използвал член 114 ДФЕС като правно основание за мярка, която в действителност преследва целите за предотвратяване на престъпления, и по-специално на тероризма (първото основание), принципа на пропорционалност (второто основание), принципите на правна сигурност и на оправдани правни очаквания (третото основание) и принципа на недискриминация (четвъртото основание).

 Правен контекст

 Договор за Европейския съюз

3.        В съответствие с член 4, параграф 2 ДЕС Съюзът зачита равенството на държавите членки пред Договорите. Той зачита също „съществените функции на държавата“, и по-специално онези, които имат за цел да осигуряват нейната териториална цялост, да поддържат обществения ред и да опазват националната сигурност. По-специално последната остава изцяло отговорност на всяка държава членка.

4.        Член 5, параграф 2 ДЕС гласи, че по силата на принципа на предоставената компетентност, Съюзът действа единствено в границите на компетентността, която държавите членки са му предоставили с Договорите, с оглед постигане на поставените в тези Договори цели.

5.        В съответствие с принципа на пропорционалност, залегнал в член 5, параграф 4 ДЕС, дейността на Съюза не надхвърля необходимото за постигане на целите на Договорите.

 Договор за функционирането на Европейския съюз

6.        Член 18 ДФЕС забранява всякаква дискриминация на основание гражданство в обхвата на приложение на Договорите.

7.        Добре известно е, че съгласно член 26 ДФЕС Европейският съюз приема мерките, предназначени за установяване или осигуряване на функционирането на вътрешния пазар (който обхваща пространство без вътрешни граници) в съответствие с Договорите.

8.        Според член 84 ДФЕС, въпреки че законодателят на Съюза може да установи мерки за насърчаване и подкрепа на действията на държавите членки в областта на предотвратяването на престъпността, от обхвата на действие на Европейския съюз се изключва всякакво хармонизиране на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите членки в тази област.

9.        В член 114, параграф 1 ДФЕС се определят подробни разпоредби за постигането на целите, заложени в член 26 ДФЕС. По този начин законодателят на Съюза е оправомощен да приема мерки за сближаване на законодателствата относно създаването или функционирането на вътрешния пазар. Член 114, параграф 3 ДФЕС гласи, че в областта на здравето, сигурността, защитата на околната среда и защитата на потребителите Комисията приема за база високо равнище на защита, като взема под внимание, по-специално, всяко ново развитие, основаващо се на научните факти, а в рамките на съответните си правомощия Европейският парламент и Съветът също полагат усилия да постигнат тази цел.

 Харта на основните права на Европейския съюз

10.      Член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз(7) гласи, че всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава. Това право е обвързано с условие, че частноправните субекти могат да бъдат лишени от своята собственост в обществена полза и в предвидените със закон случаи и условия. Освен това ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес.

 Директива 91/477

11.      Съображенията на Директива 91/477 съдържат следните изявления(8). Вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки, наред с другото, се осигурява съгласно разпоредбите на Договорите. Пълното премахване на проверките по вътрешните граници на държавите членки относно притежаването на оръжие предполага, че трябва да бъдат изпълнени някои основни условия, включително сближаване на законодателствата относно оръжията(9). Взаимното доверие между държавите членки в областта на опазването на безопасността на лицата ще се повиши в резултат на хармонизирането на законодателството, в което се предвиждат категории огнестрелни оръжия, чието придобиване и притежание от частни лица да бъде или забранено, или да подлежи на разрешителен режим или на деклариране(10).

12.      Глава I урежда приложното поле на Директива 91/477. В член 1, параграф 1, първа алинея се дава определение на „огнестрелно оръжие“ като „всяко преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменяно, така че да произведе изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, освен ако е изключено […] по някоя от причините, изброени в приложение I, част III“. Огнестрелните оръжия са посочени в четири категории в част II от приложение I: забранени огнестрелни оръжия (категория А), огнестрелни оръжия, подлежащи на разрешителен режим (категория В), огнестрелни оръжия, подлежащи на деклариране (категория C), и други огнестрелни оръжия (категория D).

13.      В съответствие с член 3 държавите членки могат да приемат разпоредби, по-строги от предвидените в Директива 91/477.

14.      В глава 2 се съдържат разпоредби относно хармонизирането на законодателството в областта на огнестрелните оръжия, в т.ч. правила относно придобиването, притежаването, движението и пренасянето на различни категории огнестрелни оръжия за граждански цели в Европейския съюз(11), като същевременно се предвиждат по-гъвкави правила относно оръжията, използвани за лов и спортна стрелба(12). Директива 91/477 не се прилага по отношение на придобиването и притежаването на оръжия и боеприпаси от страна на въоръжените сили, полицията, публичните органи, колекционерите и институциите с културен и исторически характер, свързани с оръжия, и не се отнася до извършване на търговски сделки с бойно оръжие и боеприпаси(13).

15.      Глава 3 съдържа разпоредби, уреждащи формалностите, които се изискват за движение на оръжия на територията на Съюза. Съгласно член 11 огнестрелните оръжия могат да бъдат пренасяни от една държава членка в друга при предвидените в него условия. Тези условия включват предоставянето на информация, като например името и адреса на продавача и на купувача на огнестрелните оръжия, и издаването на разрешително, което включва необходимата информация от държавата членка, която разрешава пренасянето. Съгласно член 12, при положение че предвидената в член 11 процедура не се спази, притежаването на огнестрелно оръжие по време на пътуване през две или няколко държави членки е позволено само ако заинтересованото лице е получило разрешение от съответните държави членки. Разрешението трябва да бъде вписано в европейския паспорт за огнестрелно оръжие, който пътуващият трябва да представя при поискване.

16.      В съответствие с член 17 (част от глава 4), Комисията трябва да представи доклади и/или проучвания на Парламента и на Съвета: i) до 28 юли 2015 г. за положението, което произтича от прилагането на Директива 91/477, ii) до 28 юли 2012 г. относно предимствата и недостатъците от съкращаването на категориите забранени или разрешени огнестрелни оръжия (съответно оръжия от категория A и категория B) с цел по-добро функциониране на вътрешния пазар и iii) до 28 юли 2010 г. по въпроса за пускането на пазара на реплики на оръжия, за да се прецени дали включването на тези продукти в обхвата на Директива 91/477 е възможно и желателно.

 Директива 2017/853

17.      В съображенията на Директива 2017/853 е посочено следното:

–        С Директива 91/477/ЕИО се въведе съпътстваща мярка за вътрешния пазар. С нея беше установено равновесие между, от една страна, ангажимента за осигуряване на известна свобода на движение за някои огнестрелни оръжия и техни основни компоненти в рамките на Съюза и, от друга страна, необходимостта тази свобода да се контролира чрез въвеждане на гаранции за сигурност, подходящи за тези продукти(14).

–        Необходимо е някои аспекти на тази директива да бъдат допълнително подобрени по пропорционален начин, за да се обърне внимание на злоупотребата с огнестрелни оръжия за престъпни цели, и като се имат предвид неотдавнашните терористични актове(15).

–        С цел да се увеличи проследимостта на всички огнестрелни оръжия и основни компоненти и да се улесни свободното им движение, тези продукти следва да бъдат обозначени с ясна, постоянна и уникална маркировка и регистрирани в системите за регистриране на данни в държавите членки(16).

–        С оглед на опасния характер и дълготрайността на огнестрелните оръжия (и на основните компоненти) и за да се гарантира, че компетентните органи могат да проследяват такива продукти за целите на административното и наказателното производство, е необходимо записите да се съхраняват в системи за регистриране на данни(17).

–        По отношение на най-опасните огнестрелни оръжия в Директива 91/477/ЕИО следва да бъдат въведени по-строги правила с цел да се гарантира, че придобиването, притежаването или търговията с тези огнестрелни оръжия, с някои ограничени и надлежно обосновани изключения, не са разрешени(18).

–        Тъй като рискът от видоизменянето на акустични оръжия и на други видове оръжия, изстрелващи халосни патрони, в действителни огнестрелни оръжия се счита за голям, тези оръжия са включени в приложното поле на Директива 91/477/ЕИО(19).

–        Като се отчита високият риск от въвеждане отново в употреба на неправилно дезактивирани огнестрелни оръжия и с цел повишаване на сигурността в целия Съюз, такива огнестрелни оръжия следва да попадат в приложното поле на Директива 91/477/ЕИО(20).

–        Някои полуавтоматични огнестрелни оръжия могат лесно да бъдат видоизменяни в автоматични огнестрелни оръжия и така да представляват заплаха за сигурността. Дори и да не е налице такова видоизменяне, някои полуавтоматични огнестрелни оръжия биха могли да бъдат много опасни, когато капацитетът по отношение на броя на патроните, които съдържат, е голям. Поради това оръжия като полуавтоматичните огнестрелни оръжия с несменяем пълнител, позволяващ изстрелването на голям брой патрони, следва да бъдат забранени за гражданска употреба(21).

–        Директива 2017/853 зачита основните права и спазва принципите, признати по-специално в Хартата(22).

–        По отношение на Швейцария Директива 2017/853 и Директива 91/477/ЕИО представляват развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген(23).

18.      В член 4, параграф 3 се посочва, че по отношение на огнестрелни оръжия, произведени или внесени в Европейския съюз на или след 14 септември 2018 г., държавите членки гарантират, че тези продукти са маркирани с ясна, постоянна и уникална маркировка и са регистрирани в съответствие с Директива 91/477. В член 4 от тази директива се вмъква нов параграф 2а. Съгласно тази разпоредба Комисията приема актове за изпълнение за установяване на техническите спецификации за маркирането на огнестрелните оръжия. Член 4, параграф 4 от Директива 91/477 урежда създаването и поддържането на компютризирана система за регистриране на данни. Измененият текст предвижда, че държавите членки гарантират, че записите относно огнестрелните оръжия, които са необходими за проследяване и идентифициране на тези продукти, се съхраняват от компетентните органи за срок от 30 години след унищожаването на продуктите.

19.      С член 1, параграф 6 се заменя предишният текст на членове 5 и 6 от Директива 91/477. Доколкото е от значение за настоящото производство, преработеният текст на член 5, параграф 1 предвижда, че държавите членки разрешават придобиването и притежаването на огнестрелни оръжия само на лица, които имат основателна причина за това и които са навършили 18 години. Лицата, които не са навършили 18 години, могат да придобиват огнестрелни оръжия за лов и спортна стрелба при определени обстоятелства, като например когато имат разрешение от родителите си или се намират под надзора на родител или на друго пълнолетно лице, притежаващо валидно разрешително за огнестрелно оръжие или за лов. Съгласно член 5, параграф 2 държавите членки разполагат със система за мониторинг, за да гарантират, че условията относно издаването на разрешително, определени от националното право, се спазват за целия срок на действие на разрешителното и освен това се прави оценка на съответната медицинска и психологическа информация. Член 5, параграф 3 гласи:

„Държавите членки гарантират, че разрешителното за придобиване и разрешителното за притежаване на огнестрелно оръжие, класифицирано в категория B, се отнема, ако се установи, че лицето, на което е издадено разрешителното, притежава пълнител, който може да се постави на полуавтоматични огнестрелни оръжия с централно възпламеняване или на полуавтоматични многозарядни огнестрелни оръжия, които:

а) могат да поберат повече от 20 патрона; или

б) в случай на дългоцевни огнестрелни оръжия — могат да поберат повече от 10 патрона,

освен ако на съответното лице е издадено разрешително съгласно член 6 или разрешително, което е потвърдено, подновено или удължено съгласно член 7, параграф 4а“.

20.      Измененията в член 6 от Директива 91/477, които са от особено значение за настоящото производство, са следните:

„1.      Без да се засягат разпоредбите на член 2, параграф 2, държавите членки предприемат всички необходими мерки за забрана на придобиването и притежаването на огнестрелните оръжия, основните компоненти и боеприпасите, класифицирани в категория А. Те гарантират, че огнестрелните оръжия, основните компоненти и боеприпасите, държани незаконно в нарушение на тази забрана, се отнемат.

2.      За защита на сигурността на критичната инфраструктура, търговското корабоплаване, особено ценните конвои и чувствителните обекти, както и за цели, свързани с национална отбрана, образователни, културни, научноизследователски и исторически цели, и без да се засягат разпоредбите на параграф 1, националните компетентни органи в отделни случаи, по изключение и при надлежно обосноваване, издават разрешителни за огнестрелни оръжия, основни компоненти и боеприпаси, класифицирани в категория А, когато това не противоречи на обществената сигурност или обществения ред.

[…]

6.      Държавите членки могат да разрешат на практикуващи спортна стрелба да придобиват и притежават полуавтоматични огнестрелни оръжия, класифицирани в категория А, точки 6 или 7, при спазване на следните условия: […]

По отношение на огнестрелни оръжия, класифицирани в категория А, точка 6, държавите членки, които прилагат военна система, основана на обща наборна служба, и които през последните 50 години са прилагали система на прехвърляне на огнестрелни оръжия на лица, напускащи армията след изпълнение на военните им задължения, могат да дадат разрешително на такива лица в качеството им на практикуващи спортна стрелба, да задържат едно огнестрелно оръжие, използвано по време на задължителната военна служба. Съответният публичен орган преобразува тези огнестрелни оръжия в полуавтоматични огнестрелни оръжия и извършва периодични проверки дали лицата, използващи такива огнестрелни оръжия, не представляват риск за обществената сигурност. Прилагат се разпоредбите, посочени в букви а), б) и в) от първа алинея(24).

[…]“.

21.      С член 1, параграф 7 се вмъква следният параграф в член 7 от Директива 91/477: „4а. Държавите членки могат да вземат решение да потвърдят, подновят или удължат разрешителни за полуавтоматични огнестрелни оръжия, класифицирани в точки 6, 7 или 8 от категория A, за огнестрелно оръжие, което е било класифицирано в категория B, и което е било законно придобито и регистрирано преди 13 юни 2017 г. при спазване на другите условия, определени в настоящата директива. Освен това държавите членки могат да позволят такива огнестрелни оръжия да бъдат придобивани от други лица, получили разрешително от държавите членки в съответствие с настоящата директива, както е изменена с Директива (ЕС) 2017/853 […]“.

22.      Член 8 от Директива 91/477, преди изменението ѝ, забранява притежаването на огнестрелно оръжие от категория C, освен ако съответното лице е декларирало оръжието пред компетентните органи(25). Понастоящем член 1, параграф 8 от Директива 2017/853 изменя член 8 от Директива 91/477 чрез замяна с нов член 8, параграф 3, съгласно който, ако държава членка забранява или въвежда разрешителен режим на своята територия за придобиването и притежаването на огнестрелно оръжие, класифицирано в категория B или C, тя уведомява другите държави членки, които изрично включват декларация в този смисъл върху всеки европейски паспорт за огнестрелно оръжие, който издават за подобно огнестрелно оръжие. С член 1, параграф 12 се правят изменения в член 11 от Директива 91/477. В него се предвижда процедура за пренасяне на огнестрелни оръжия от една държава членка в друга. С член 1, параграф 13 се изменя член 12 от посочената директива, като се определят нови правила, за да се позволи на ловците и лицата, участващи във възстановки на исторически събития, да пътуват между държавите членки с някои огнестрелни оръжия, за да извършват своята дейност. С член 1, параграф 14 се изменя член 13 от Директива 91/477 и се дава възможност на компетентните органи на държавите членки да обменят по електронен път информация относно разрешителните, издадени за пренасяне на огнестрелни оръжия между държавите членки.

23.      Съгласно член 1, параграф 18 (който заменя член 17 от Директива 91/477), на Комисията се възлага да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета до 14 септември 2020 г. и след това на всеки пет години относно прилагането на Директива 91/477, изменена с Директива 2017/853, и по-специално относно различните категории огнестрелни оръжия, европейския паспорт за огнестрелно оръжие, маркировката на продуктите и последиците от новите технологии, като например триизмерния печат(26).

24.      С член 1, параграф 19 се изменя приложение I към Директива 91/477. В резултат на въведените промени четирите категории огнестрелни оръжия (А—D) стават три. Следните промени в част II от приложение I към Директива 91/477 в съответствие с член 1, параграф 19 са от особено значение за настоящото производство, доколкото обхватът на спорните разпоредби е разширен, така че да включват редица оръжия:

–        в категория А (забранени огнестрелни оръжия) се добавят нови точки 6, 7 и 8. В съответствие с това понастоящем в тази категория са включени следните оръжия: автоматичните огнестрелни оръжия, които са видоизменени в полуавтоматични огнестрелни оръжия; някои късоцевни и дългоцевни огнестрелни оръжия без презареждане и сменяем пълнители с капацитет над 10 патрона; както и дългоцевните полуавтоматични огнестрелни оръжия (тоест огнестрелни оръжия, които първоначално са били предназначени за стрелба от рамо), чиято дължина може да бъде сведена под 60 cm без загуба на функционалност чрез сгъващ се или телескопичен приклад или чрез приклад, който може да бъде отстранен без използване на инструменти,

–        категория B (огнестрелни оръжия, подлежащи на разрешителен режим) понастоящем включва късоцевните полуавтоматични огнестрелни оръжия и всяко огнестрелно оръжие в категория B, което е било видоизменено в изстрелващо халосни патрони, патрони с дразнещи вещества, други активни вещества или пиротехнически изделия, или в салютно или акустично оръжие,

–        категория C (огнестрелни оръжия, подлежащи на деклариране) понастоящем включва огнестрелни оръжия, класифицирани в категории A, B или C, дезактивирани съгласно Регламент (ЕС) 2015/2403(27), и

–        текстът на част III от приложение I към Директива 91/477 е заменен със следното: „[…] в определението за огнестрелни оръжия не са включени предмети, които отговарят на определението, но които: а) са проектирани за подаване на тревога, за сигнализация, за спасяване, за поваляне на животни, за риболов с харпун или са предназначени за промишлени или технически цели, при условие че могат да се използват единствено за такава цел; б) са считани за антични оръжия, когато не са включени в категориите, установени в част II, и подлежат на регулиране от националното право. […]“.

 Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество

25.      Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество от 13 април 2016 година е прието от трите институции на ЕС на основание член 295 ДФЕС(28). В съответствие с това споразумение трите институции поемат ангажимент да си сътрудничат по лоялен и прозрачен начин през целия законодателен цикъл(29). Те припомнят задължението на Европейския съюз да законодателства по-специално в съответствие с принципа на пропорционалност(30). В част I (озаглавена „Общи ангажименти и цели“) трите институции изразяват съгласие да се стремят към „по-добро законотворчество“, както е посочено в споразумението, и при упражняване на своите правомощия да съблюдават Договорите и основните принципи на правото на Съюза, които включват принципа на пропорционалност(31). Част III (озаглавена „Инструменти за по-добро законотворчество“) съдържа изявления относно оценките на въздействието в законодателния процес. В точка 12 се посочва, че оценките на въздействието са инструмент, който помага на трите институции да вземат добре информирани решения. Те обаче не трябва да водят до необосновано забавяне на законодателния процес или да засягат способността на съзаконодателя да предлага изменения. Комисията ще извършва оценки на въздействието по-специално на своите законодателни и незаконодателни инициативи, за които се очаква да окажат значително икономическо, екологично или социално въздействие. При разглеждането на законодателните предложения на Комисията Парламентът и Съветът ще вземат изцяло предвид извършените от Комисията оценки на въздействието. Когато решат, че това е целесъобразно и необходимо за законодателния процес, Парламентът и Съветът ще извършват оценки на въздействието във връзка със свои съществени изменения на предложения на Комисията(32). В съответствие с точка 18 „[п]ървоначалната оценка на въздействието на Комисията и всяка допълнителна дейност за оценка на въздействието, извършена от институциите по време на законодателния процес, ще се правят публично достояние до края на законодателния процес и заедно могат да послужат като основа за извършване на оценка“.

 Производството пред Съда и исканията на страните

26.      Чешката република иска от Съда:

–        да отмени Директива 2017/853,

–        да осъди Парламента и Съвета да заплатят съдебните разноски.

При условията на евентуалност, Чешката република иска от Съда:

–        да отмени член 1, параграф 6 от Директива 2017/853, в частта, с която вмъква член 5, параграф 3 и член 6, параграф 6, втора алинея в Директива 91/477,

–        да отмени член 1, параграф 7 от Директива 2017/853, в частта, с която вмъква член 7, параграф 4a в Директива 91/477,

–        да отмени член 1, параграф 19 от Директива 2017/853, в частта, с която прави следните промени в Директива 91/477:

–        добавя точки 6, 7 и 8 в част II, категория А от приложение I,

–        изменя част II, категория Б от приложение I,

–        добавя точка 6 в част II, категория C от приложение I,

–        изменя част III от приложение I;

–        да осъди Парламента и Съвета да заплатят съдебните разноски.

27.      Парламентът иска от Съда:

–        да отхвърли жалбата и

–        да осъди Чешката република да заплати съдебните разноски.

28.      Съветът иска от Съда:

–        да отхвърли жалбата изцяло и

–        да осъди Чешката република да заплати съдебните разноски,

–        строго при условията на евентуалност, ако Съдът счете, че Директива 2017/853 следва да бъде отменена, да постанови запазване на действието на Директивата за достатъчен период от време, за да се даде възможност за приемане на необходимите мерки.

29.      С определение на председателя на Съда от 5 януари 2018 г. Унгария и Полша са допуснати да встъпят в подкрепа на исканията на Чешката република. С определение от същата дата Франция е допусната да встъпи в подкрепа на Парламента и на Съвета. Комисията е допусната да встъпи в подкрепа на ответниците с решение на секретаря от 10 ноември 2017 г.

30.      Писмени становища представят правителствата на Чешката република, Франция, Унгария и Полша, както и Парламентът, Съветът и Комисията.

31.      В съдебното заседание от 5 март 2019 г. са изслушани всички страни.

 По първото основание: принцип на предоставената компетентност и правно основание

 Доводи

32.      В рамките на първото основание Чешката република твърди, че законодателят на Съюза е нарушил принципа на предоставената компетентност, залегнал в член 5, параграф 2 ДЕС, тъй като член 114 ДФЕС не е валидно правно основание за Директива 2017/853. Чешката република твърди, че Директива 2017/853 не преследва целите за отстраняване на пречките пред вътрешния пазар. Вместо това тя цели единствено да предотврати престъпността и тероризма и така да повиши обществената безопасност и сигурност. От член 84 ДФЕС следва, че макар законодателят на Съюза да може да установява мерки за подкрепа на действията на държавите членки в областта на предотвратяването на престъпността, Договорите не предоставят правомощия на самия Европейски съюз да приема мерки за хармонизиране в тази насока.

33.      Чешката република твърди, че изборът на правното основание за даден акт трябва да се основава на обективни критерии, които подлежат на съдебен контрол, сред които са целта и съдържанието на съответния акт. Въпреки че Директива 2017/853 е приета на основание член 114 ДФЕС (правното основание, заместващо член 100а от Договора за ЕИО, на който се основава Директива 91/477), обстоятелствата около приемането на Директива 2017/853 и нейните цели се различават значително от тези на Директива 91/477. Освен това фактът, че Директива 91/477 е приета с прилагане на правно основание за вътрешния пазар, не оправдава избора на същото правно основание за Директива 2017/853, тъй като последната преследва напълно различни цели. Накрая, макар да е вярно, че Директива 2008/51 изменя Директива 91/477 с цел подобряване на обществената безопасност, Директива 2008/51 въвежда основно технически изменения в резултат на международните задължения на Европейския съюз, произтичащи от Протокола на ООН срещу незаконното производство и трафик с огнестрелни оръжия. Въздействието на Директива 2017/853 обаче далеч надхвърля тези чисто технически изменения.

34.      Европейският парламент и Съветът се противопоставят на тези твърдения, като заявяват, че съображенията на Чешката република са неправилни от правна гледна точка и че тя тълкува неправилно член 114 ДФЕС и Директива 2017/853. Гарантирането на обществената сигурност (а също така и на общественото здраве) е общ интерес, признат от правото на Съюза, и представлява валидно основание за приемане на такава мярка. За да се прецени дали е приложено правилното правно основание, е необходимо да се разгледат както Директива 91/477, така и Директива 2017/853. Дори обаче Директива 2017/853 да се разглежда отделно от Директива 91/477, законодателят на Съюза не е бил длъжен да се позове на причини, свързани с отстраняването на пречките за вътрешния пазар, валидни за приемането на първата директива. Директива 2017/853 не променя целите на Директива 91/477. Нейната цел е просто да възстанови равновесието между свободното движение и обществената сигурност, като се вземат предвид неотдавнашните (към датата на приемане на Директивата) терористични атентати, докато същевременно продължи да осигурява гладкото функциониране на вътрешния пазар. Съветът също така твърди, че целта за обществената безопасност не е допълнителна цел на Директива 2017/853.

35.      В подкрепа на Чешката република Унгария и Полша посочват, че Директива 2017/853 цели изключително предотвратяването на престъпността. И двете държави членки са на мнение, че при проверката на законосъобразността на дадена директива за изменение, каквато е Директива 2017/853, въпросният акт трябва да бъде разгледан в неговата цялост, но от това не следва, че е необходимо да се вземат предвид и целите на акта, който е изменен (в случая Директива 91/477). Подобен подход би създал тревожен прецедент, който би могъл да разшири обхвата на свободата на преценка на законодателя на Съюза. Според Унгария правилният начин на тълкуване на Директива 2017/853 е, че в действителност целта да се осигури функционирането на вътрешния пазар е подчинена на основната цел за предотвратяване на престъпността. Полша твърди, че всъщност няма връзка между целите на тази директива и функционирането на вътрешния пазар. Вместо това Директива 2017/853 въвежда пречки, които са в противоречие с тази цел, доколкото тя възпрепятства движението на огнестрелни оръжия, които за целите на правото на Съюза не са опасни стоки.

36.      В подкрепа на Парламента и на Съвета Франция изтъква точно обратното — че от подготвителните законодателни материали е видно, че Директива 2017/853 има за цел да отстрани пречките пред основните свободи, което оказва пряко въздействие върху функционирането на вътрешния пазар. Фактът, че Директива 2017/853 има за цел да повиши и обществената безопасност, не засяга нейните цели във връзка с вътрешния пазар. Този подход намира отражение и в други мерки, приети на основание член 114 ДФЕС.

37.      Също в подкрепа на ответниците, Комисията посочва, първо, че законодателят на Съюза разполага с широка свобода на преценка по отношение на мерките, които може да приема на основание член 114 ДФЕС. Второ, при упражняването на своите функции законодателят не може да бъде възпрепятстван да използва правното основание за вътрешния пазар единствено защото въпросната мярка цели и защита на обществената безопасност. Трето, редица проучвания и доклади показват наличието на свързани с вътрешния пазар основания за приемането на Директива 2017/853.

 Правен анализ

38.      Според мен първото основание на Чешката република се дължи на неправилно тълкуване на член 114 ДФЕС и неправилен прочит на Директива 2017/853. При това положение то е неоснователно.

 Предварителни забележки

39.      Повдигнатите в настоящото производство въпроси относно обхвата на член 114 ДФЕС и правомощията на законодателя да приема мерки за хармонизиране във връзка със създаването и функционирането на вътрешния пазар не са напълно нови(33). Съображения като обществената безопасност (като опазването на околната среда и защитата на потребителите) очевидно оказват известно въздействие върху функционирането на този пазар. Къде обаче, при използването на съществуващите различни правни основания по Договорите, трябва да се направи разграничение между мерките, които имат за цел вътрешния пазар, и мерките, насочени към постигане на друга (желана) цел? Попада ли надлежно в обхвата на член 114 ДФЕС законодателство, прието с цел повишаване на обществената безопасност, непосредствено след терористичните актове, извършени на територията на държавите членки през 2015 г.(34)?

40.      Правомощията за регулиране на вътрешния пазар засягат множество други въпроси. Поради това обхватът на член 114 ДФЕС е от особено значение за държавите членки по две основни причини. Първо, въпросът дали актовете, приети на основание на тази разпоредба, засягат области, по отношение на които Договорите не предоставят компетентност на законодателя на Съюза (както твърди Чешката република в случая), е щекотлив. Второ, приемането на актове на Съюза съгласно тази разпоредба се извършва в съответствие с обикновената законодателна процедура (тоест чрез гласуване с квалифицирано мнозинство), което означава, че нито една държава членка не е в състояние да наложи вето на предложен акт.

41.      Безспорно е, че член 84 ДФЕС не би могъл да бъде подходящо правно основание за Директива 2017/853. На законодателя на Съюза не е предоставена компетентност, съгласно тази разпоредба от Договора, да приема законодателство за хармонизиране в областта на предотвратяването на престъпността. Тази област остава в правомощията на държавите членки. Следователно, ако член 114 ДФЕС не е подходящото правно основание за Директива 2017/853, този акт трябва да бъде отменен.

42.      Също така е безспорно, че правното основание за приемането на Директива 91/477 (първоначалната мярка в тази област) не се поставя под съмнение(35). Освен това Директива 91/477 е мярка за минимална хармонизация, в която се определят правилата за контрола, придобиването и притежаването на огнестрелни оръжия(36). Така държавите членки разполагат с известна свобода да приемат различни правила в тази област по отношение на онези въпроси, които преди изменението не са били уредени от тази директива(37), като например мерки относно дезактивираните огнестрелни оръжия.

 Член 114 ДФЕС

43.      Практиката на Съда относно законодателните мерки, приети на основание член 114, параграф 1 ДФЕС, установява следното. Първо, макар че само констатацията за различия между националните правни уредби не е достатъчна, за да обоснове прилагането на член 114 ДФЕС, въпросът стои другояче, когато между законовите, подзаконовите или административните разпоредби на държавите членки са налице разлики, които могат да препятстват основните свободи и по този начин да дадат пряко отражение върху функционирането на вътрешния пазар. Второ, прилагането на член 114 ДФЕС като правно основание е възможно с оглед на предотвратяването на бъдещи пречки пред търговията в резултат от разнородното развитие на националните законодателства (когато появата на такива пречки е вероятна, а разглежданата мярка има за цел предотвратяването им). Трето, щом условията за прилагане на член 114 ДФЕС като правно основание са изпълнени, обстоятелството, че други въпроси, като например защитата на общественото здраве, са определящи при избора, който трябва да се направи, не би могло да е пречка законодателят на Съюза да използва това правно основание(38).

44.      В съответствие с член 114 ДФЕС законодателят разполага с правомощия да отстранява пречки пред свободното движение и да подобрява функционирането на вътрешния пазар. Последното по същество се отнася до отстраняването на нарушения на конкуренцията, за каквито в настоящия случай не става въпрос. Първото основание на Чешката република по-скоро се корени в първия елемент, а именно дали Директива 2017/853 отстранява пречките пред свободното движение и/или предотвратява появата на бъдещи пречки.

45.      С използвания в член 114 ДФЕС израз „мерки за сближаване“ създателите на Договора са искали да предоставят на законодателя свобода на преценка относно техниката на сближаване, която в зависимост от общия контекст и конкретните обстоятелства относно подлежащата на хармонизация материя е най-подходяща за постигане на желания резултат. В зависимост от обстоятелствата тези мерки може да се изразяват в задължение за всички държави членки да въведат разпоредби: в конкретния случай насочени към гарантиране, че стоките, които по своята същност са опасни (огнестрелни оръжия), се маркират с цел проследимост, че се регулира придобиването на такива стоки или дори че се засилва контролът върху оръжия, които се считат за особено опасни(39).

46.      В законодателството, основано на т.нар. „нов подход“, са изброени други мерки, приети въз основа на член 114 ДФЕС, които имат цели, неразривно свързани с функционирането на вътрешния пазар(40). Тези мерки включват редица актове, вариращи от безопасност на детските играчки(41), през взривни вещества за граждански цели(42), до лични предпазни средства(43). Член 114 ДФЕС (или аналогичната разпоредба в предходните редакции на Договора) се цитира систематично като правно основание. С всяка от тези мерки се предвижда да бъдат взети предвид и други аспекти, като например защитата на потребителите и обществената безопасност или здравословните и безопасни условия на труд, за постигане на равновесие и като допълнение към свободното движение на стоки. Въпреки че прегледът на тези мерки не доказва непременно, че целите на Директива 2017/853 също попадат в обхвата на член 114 ДФЕС, съществуването на този пакет от законодателни актове на Съюза илюстрира широката свобода на преценка, с която разполага законодателят на Съюза по силата на тази разпоредба от Договора.

47.      Тук насочвам вниманието и към член 114, параграф 3 ДФЕС, който предвижда, че в своите предложения за хармонизация Комисията взема под внимание области по-специално като безопасността.

48.      Следователно, когато има пречки за търговията или съществува вероятност от появата на такива пречки в бъдеще, поради това че по отношение на определена стока или определена категория стоки държавите членки са взели или са на път да вземат разнопосочни мерки, годни да създадат различно равнище на защита, и така да възпрепятстват свободното движение на съответната стока или съответните стоки в Съюза, член 114 ДФЕС овластява законодателя на Съюза да се намеси, като приеме подходящите мерки при спазване, от една страна, на параграф 3 от този член, и от друга, на правните принципи, упоменати в Договора за функционирането на ЕС (или разработени в съдебната практика), с цел регулиране на вътрешния пазар(44).

49.      Практиката на Съда относно тютюневите изделия съдържа особено полезни насоки относно обхвата на член 114 ДФЕС, които могат да бъдат приложени по аналогия тук, тъй като освен към вътрешния пазар това законодателство е насочено и към защитата на общественото здраве и защитата на потребителите(45). Вярно е, разбира се, че в решение Германия/Парламент и Съвет(46) Съдът ясно посочва, че правомощията за приемане на законодателни актове по силата на член 114 ДФЕС не са неограничени(47). Това дело се отнася до законодателен акт, приет съгласно предишния член 95 ДЕО (понастоящем член 114 ДФЕС), с който се въвежда забрана на всякаква реклама на тютюневи изделия. Съдът постановява, че не може да се счита, че такава абсолютна забрана улеснява търговията и съответно че в този случай въпросната директива надхвърля необходимото, за да се защити общественото здраве(48). Тук позицията очевидно е различна, доколкото Директива 2017/853 не въвежда такава абсолютна забрана на свободното движение на огнестрелни оръжия(49).

50.      В съответствие с това проверката, която трябва да се извърши по отношение на Директива 2017/853, е дали с оглед на нейното съдържание и като цяло, тази директива отстранява пречките пред свободното движение и/или предотвратява появата на бъдещи пречки.

 Директива 2017/853

51.      Съгласно постоянната практика на Съда изборът на правно основание за даден акт на Съюза трябва да се основава на обективни критерии, които подлежат на съдебен контрол, сред които са целта и съдържанието на акта. Ако при проверката на съответния акт се установи, че той има две цели или две съставни части и едната от тях може да бъде определена като основна или преобладаваща, докато другата е само акцесорна, актът трябва да има едно-единствено правно основание, а именно това, което съответства на основната или преобладаващата цел или съставна част(50). При това положение трябва да се определи основната цел на Директива 2017/853 и да се изследва нейното съдържание(51).

52.      Както изтъкват Чешката република, Унгария и Полша, в съображения 2 и 23 се подчертават по-специално свързаните с обществена безопасност цели на Директива 2017/853 в светлината на „злоупотребата с огнестрелни оръжия за престъпни цели“ и терористичните атентати през 2015 г.(52).

53.      Следва ли от това, че при преследването на тези цели законодателят на Съюза е надхвърлил своите правомощия, като е приел законодателство, което хармонизира законовите и подзаконовите актове на държавите членки в областта на предотвратяването на престъпността?

54.      Не мисля така.

55.      За да се установи основната цел на Директива 2017/853, е необходимо първо да се направи тълкуване на преамбюла и на постановителните разпоредби част като цяло(53).

56.      В някои съображения се посочват цели, които очевидно са свързани с вътрешния пазар. Така в съображение 1 се припомня, че „[с] Директива 91/477/ЕИО се въведе съпътстваща мярка за вътрешния пазар“. По този начин с посочената директива „беше установено равновесие между, от една страна, ангажимента за осигуряване на известна свобода на движение за някои огнестрелни оръжия и техни основни компоненти в рамките на Съюза, и от друга страна, необходимостта тази свобода да се контролира чрез въвеждане на гаранции за сигурност, подходящи за тези продукти“ (курсивът е мой). В съображение 6 се обяснява, че целта на изискването всички огнестрелни оръжия или техни основни компоненти да бъдат обозначени с „ясна, постоянна и уникална маркировка“ и да бъдат регистрирани в системите за регистриране на данни в държавите членки е „да се увеличи проследимостта на всички огнестрелни оръжия и основни компоненти и да се улесни свободното им движение“.

57.      Въпреки това в някои съображения несъмнено е налице цел, свързана с безопасността. Така в съображение 15 се посочва, че „[п]о отношение на най-опасните огнестрелни оръжия в Директива 91/477/ЕИО следва да бъдат въведени по-строги правила с цел да се гарантира, че придобиването, притежаването или търговията с тези огнестрелни оръжия, с някои ограничени и надлежно обосновани изключения, не са разрешени“. В съображения 16—18 се посочва, че ще бъдат предвидени изключения от по-строгия контрол по отношение на огнестрелните оръжия за колекционери, оръжейни посредници и оръжейници. В съображение 20 се посочва, че приложното поле на Директива 91/477 следва да бъде разширено, така че да обхваща оръжия, изстрелващи халосни патрони, които могат да бъдат видоизменени в действителни огнестрелни оръжия. На последно място, в съображение 21 се отчитат високият риск от въвеждане отново в употреба на неправилно дезактивирани огнестрелни оръжия и необходимостта да се вземе предвид Протоколът на ООН срещу незаконното производство и трафик с огнестрелни оръжия(54).

58.      Какви са всъщност последиците от материалноправните разпоредби на Директива 2017/853?

59.      Член 1, параграф 1 въвежда редица нови определения в текста на член 1 от Директива 91/477, като например „дезактивирани огнестрелни оръжия“, „колекционер“, „оръжеен посредник“, „оръжейник“ и „незаконно производство“(55). С член 1, параграф 3 се изменя член 4 от Директива 91/477 чрез хармонизиране на разпоредбите относно маркировката на огнестрелните оръжия, пуснати на пазара. На Комисията се налага задължението да приема актове за изпълнение за установяване на техническите спецификации за маркирането на огнестрелни оръжия(56).

60.      Разпоредбите на член 1, параграф 6 от Директива 2017/853 заменят изцяло предишните член 5 (придобиване и притежаване на огнестрелни оръжия) и член 6 (забрана за огнестрелни оръжия от категория A) от Директива 91/477. Държавите членки са длъжни да въведат система за мониторинг, за да гарантират, че условията относно издаването на разрешително, определени от националното право, се спазват, и оттеглянето на съответното разрешително, ако тези условия не се спазват. Когато се придобиват огнестрелни оръжия от категория A, B или C чрез договори от разстояние, трябва да се проверят самоличността и разрешителното на купувача. С новия член 6 се въвежда обща забрана за придобиването и притежаването на огнестрелни оръжия, основни компоненти и боеприпаси, които са класифицирани в категория А. На държавите членки се дава възможност да предвидят малък на брой ограничени изключения (в надлежно обосновани отделни случаи по изключение). Тези нови мерки обхващат защитата на сигурността на критичната инфраструктура, търговското корабоплаване, особено ценните конвои и чувствителните обекти (когато това не противоречи на обществената сигурност или обществения ред), специални разрешителни, които се издават на колекционери, оръжейници или оръжейни посредници, които извършват действия по занятие, разрешителни за музеи и разрешителни за практикуващи спортна стрелба. Последните подлежат на определени условия(57).

61.      С член 1, параграф 7 от Директива 2017/853 се изменя член 7 от Директива 91/477, който забранява придобиването на огнестрелни оръжия от категория В без предварително разрешение. След приемането на Директива 2017/853 полуавтоматичните огнестрелни оръжия вече са класифицирани не в категория B, а в категория A. С член 1, параграф 7, буква б) в член 7 от Директива 91/77 се вмъква нов параграф 4а, който позволява на държавите членки да потвърдят, подновят или удължат разрешителни за полуавтоматични огнестрелни оръжия, които са били класифицирани в категория B и са били законно придобити и регистрирани преди 13 юни 2017 г. (датата на влизане в сила на Директива 2017/853).

62.      С член 1, параграф 8 от Директива 2017/853 се изменят разпоредбите на Директива 91/477 относно огнестрелните оръжия от категория С. В член 1, параграф 12 се определят правилата за пренасяне на огнестрелни оръжия от една държава членка в друга. В член 1, параграф 13 се определят условията, при които отделни лица, като например ловци, могат да „притежават […] едно или няколко огнестрелни оръжия по време на пътуване през две или повече държави членки с цел практикуване на своята дейност“(58). В член 1, параграф 14 се урежда сътрудничеството между държавите членки(59). С член 1, параграф 18 на Комисията се възлага да представя доклад относно прилагането на Директива 2017/853 с цел проверка на нейните разпоредби в светлината на технологичното развитие, като например триизмерния печат.

63.      Според мен целта на преобладаващата част от законодателните последици от член 1, параграфи 3, 6, 7, 8, 12—14 и 18 е да се въведат хармонизирани правила, за да се гарантира, че не е необходимо държавите членки да предприемат самостоятелни (и следователно евентуално разнородни) действия. Поради това според мен те целят преди всичко осигуряване на функционирането на вътрешния пазар.

64.      С член 1, параграф 19 се изменя приложение I към Директива 91/477. За целите на настоящото производство, значимите промени са включването в категория А на автоматичните огнестрелни оръжия, които са видоизменени в полуавтоматични оръжия, на полуавтоматичните оръжия с централно възпламеняване и на дългоцевните полуавтоматични огнестрелни оръжия. Както беше споменато, някои полуавтоматични оръжия са преместени от категория B в категория А, дезактивираните оръжия понастоящем са класифицирани в категория C и е променено определението за огнестрелни оръжия, изключени от обхвата на Директива 91/477(60).

65.      Според мен от анализа на тези разпоредби и от съдържанието като цяло на Директива 2017/853 следва, че постигнатото в Директива 91/477 цялостно равновесие между, от една страна, осигуряването на функционирането на вътрешния пазар, и от друга страна, опазването на обществената безопасност и сигурността, не се е променило основно. Това заключение не се променя от факта, че Комисията посочва в предложението си сигурността на гражданите и стопанските субекти като основен приоритет и се позовава на смъртните случаи от терористични атентати, извършени в Париж на 13 ноември 2015 г., както и че в някои съображения се подчертава целта за обществената безопасност. Това, което е от значение в крайна сметка, са правните последици на Директива 2017/853.

66.      Ще добавя, че съгласно установената съдебна практика цел от общ интерес за Съюза е борбата с международния тероризъм с оглед на опазване на международния мир и сигурност. Същото се отнася и за борбата с тежките престъпления с цел да се гарантира обществената безопасност(61). И двата елемента категорично попадат в приложното поле на член 114 ДФЕС.

67.      Първо (и очевидно): огнестрелните оръжия са стоки, които по своята същност са опасни. Те пораждат опасения за безопасността не само на техните ползватели, но и на широката общественост. Поради тази причина законодателят е въвел задължения за маркиране и издаване на разрешителни заедно с разпоредби, които ограничават притежанието и придобиването на такива оръжия(62). Директива 2017/853 по същество съдържа класически мерки, чрез които се насърчава установяването на вътрешния пазар при обстоятелства, при които е необходимо да се наложат ограничения върху даден продукт (тъй като безопасността е проблем), така че да се избегне установяването на граничен контрол и да се насърчи свободното движение на стоки и хора(63). Поради това категорично отхвърлям твърдението на Полша, че огнестрелните оръжия не са опасни стоки за целите на правото на Съюза.

68.      Второ, един от ключовите аспекти на създаването на вътрешния пазар бе премахването на физическите прегради за свободното движение на стоки, чийто най-ярък пример бяха митническите пунктове по границите(64). Безопасността на гражданите на Съюза, които са уязвими към заплахата от международен тероризъм, е неразривно свързана с разпространението на опасни стоки като огнестрелните оръжия, които по своята същност са опасни, на територията на 28 държави членки (512,6 милиона души). След терористичните атентати в Париж през януари 2015 г. министрите на вътрешните работи и/или на правосъдието в Съюза приемат „Парижката декларация“, в която потвърждават ангажимента си за намаляване на незаконните доставки на огнестрелни оръжия в цяла Европа. В отговор на това Комисията приема Европейската програма за сигурност, за да гарантира ефективен и координиран отговор на равнище ЕС на заплахите за сигурността(65). В Европейската програма за сигурност се подчертават също така разликите в националните законодателства като пречка за ефективния контрол и полицейското сътрудничество в целия Европейски съюз. Предвид този контекст според мен разнородните национални мерки биха възпрепятствали свободното движение на стоки. Законодателят на Съюза е трябвало да предприеме действия, за да възстанови на равнище ЕС постигнатото равновесие между свободното движение на стоки и обществената безопасност(66). Освен това, именно поради факта че Директива 2017/853 хармонизира в по-голяма степен контрола върху огнестрелните оръжия, тя допълва разпоредбите за насърчаване на взаимното доверие между държавите членки, съдържащи се в Директива 91/477, и по този начин намалява необходимостта държавите членки да действат самостоятелно(67).

69.      Трето, задължението, наложено на Комисията в член 1, параграф 3 от Директива 2017/853, да приема актове за изпълнение с цел осигуряване на технически спецификации, представлява пример за такава мярка за насърчаване на доверието. Хармонизирането на техническите пречки пред търговията (което включва технически спецификации) е установена от дълго време цел на вътрешния пазар(68). Вмъкването на нова разпоредба в Директива 91/477, с която се уреждат договорите от разстояние, е още един пример за начина, по който Директива 2017/853 регулира търговията в рамките на вътрешния пазар(69).

70.      Четвърто, Директива 2017/853 предвижда подобряване на сътрудничеството между държавите членки във връзка с мониторинга и обмена на информация относно пренасянето на огнестрелни оръжия между държавите в рамките на вътрешния пазар(70).

71.      На последно място, при безпристрастно тълкуване не би могло да се твърди, че действителното съдържание на Директива 2017/853 хармонизира предотвратяването на престъпността в материално правен смисъл.

72.      В съдебното заседание Парламентът и Съветът посочват (а и наблюдението го потвърждава), че е стандартна законодателна практика на Съюза текстът на акт за изменение да бъде изготвен по начин, който указва, че трябва да бъде добавен или да замени разпоредбите на акта, подлежащ на изменение(71). По тази причина изложеното в съображенията към предходния акт (Директива 91/477) не е възпроизведено в мотивите на Директива 2017/853, въпреки че важи в еднаква степен и за този акт. Мимоходом ще добавя, че лицата, които тълкуват законодателни актове за изменение, могат да бъдат улеснени, ако в преамбюла все пак бъде включено кратко изложение, което потвърждава, че мотивите за първоначалния акт остават непроменени и че се прилагат по същия начин и към акта за изменение, тъй като това не става напълно ясно от настоящата практика.

73.      Унгария и Полша твърдят, че при оценката на законосъобразността на Директива 2017/853 не е необходимо да се разглеждат целите на Директива 91/477. Те се опасяват, че такъв подход би могъл да доведе до неоправдано разширяване на обхвата на свободата на преценка на законодателя съгласно член 114 ДФЕС.

74.      Оспореният акт е Директива 2017/853. Следователно, когато се прави проверка дали този акт е приет ultra vires, съдебният контрол трябва да се съсредоточи върху Директива 2017/853 и нейните правни последици. При все това също така е ясно, че Директива 2017/853 изменя Директива 91/477, и нищо в съображенията на новата директива не подсказва, че тя има за цел да премахне целите на вътрешния пазар, заложени в предходната директива. Поради това според мен би било неестествено да се извърши оценка на директивата за изменение, сякаш измененият акт никога не е съществувал(72).

75.      В обобщение, считам, че с Директива 2017/853 законодателят на Съюза е предвидил мерки, които балансирано насърчават целите на вътрешния пазар, докато същевременно отчитат необходимостта от засилване на мерките за обществена безопасност.

76.      Поради това стигам до заключението, че първото основание е необосновано и следва да се отхвърли.

 По второто основание: пропорционалност

77.      Второто основание на Чешката република се състои от две части. На първо място се твърди, че при приемането на Директива 2017/853 законодателят на Съюза изобщо не е разгледал въпроса за пропорционалността на разглежданите мерки и умишлено не е събрал достатъчно информация (например чрез извършване на оценка на въздействието), за да прецени адекватно дали е спазен този принцип на правото на ЕС. На второ място се твърди, че законодателят на Съюза е пристъпил към приемането на явно непропорционални мерки, състоящи се от: i) забраната, наложена за някои видове полуавтоматични оръжия, които не са използвани при извършването на терористичните актове през 2015 г., ii) по-строго регулиране на някои минимално опасни оръжия (исторически реплики или оръжия, за които е установено, че са необратимо дезактивирани), и iii) ограниченията, наложени върху притежаването на някои пълнители.

 По първата част

 Твърдения на страните

78.      Чешката република изтъква, че голямата свобода на преценка, с която разполага законодателят на Съюза, не е неограничена. Законодателят на Съюза не е разполагал с необходимата информация по време на законодателния процес, така че да направи оценка на пропорционалността на Директива 2017/853. По принцип законодателят бил длъжен да извърши оценка на въздействието (или равностойно проучване). Липсата на такава оценка означава, че не е направен анализ на въздействието, което би оказала Директива 2017/853 върху правото на собственост на лицата, които са собственици и държатели на огнестрелни оръжия. Различните проучвания и доклади, посочени от Комисията в нейното предложение, не съдържали достатъчно данни, за да се докаже наличието на връзка между законното притежаване на оръжия за граждански цели и злоупотребата с такива оръжия за престъпни цели или тероризъм.

79.      Унгария посочва, че Междуинституционалното споразумение е правно обвързващо за трите институции на ЕС. В този случай Комисията не е изпълнила задължението си да извърши оценка на въздействието във връзка с предложението си за Директива 2017/853. Освен това някои разпоредби от Директивата били непропорционални. Тук се включват член 1, параграф 3, с който се изменя член 4, параграф 4 от Директива 91/477, като се въвеждат изисквания за записване на цялата информация, свързана с огнестрелните оръжия, която е необходима за проследяването и идентифицирането на тези продукти. Вследствие на това изменение компетентните органи имат право да съхраняват записи относно огнестрелните оръжия и техните основни компоненти, включително свързаните с тях лични данни, за срок от 30 години. Тези записи могат да бъдат достъпни в продължение на 10 години или в продължение на 30 години в случай на предотвратяване, разкриване или наказателно преследване на престъпления или на изпълнение на наказания, след унищожаването на огнестрелните оръжия и на основните им компоненти. Предишният член 4, параграф 4 от Директива 91/477 не въвежда такава разпоредба: той просто позволява на компетентните органи да регистрират данни и да поддържат система за регистриране на данни за срок от 20 години.

80.      Полша добавя, че Междуинституционалното споразумение съдържа както обвързващи, така и необвързващи разпоредби. Като цяло следвало да се извърши оценка на въздействието, като се отчита предвидената в Споразумението дерогация, която се прилага в спешни случаи.

81.      Парламентът, Съветът и Комисията поддържат, че Междуинституционалното споразумение не налага правно задължение за извършване на оценка на въздействието по време на законодателния процес на ЕС. Целта на Директива 2017/853 била да се постигне подходящо ново равновесие между свободното движение на някои огнестрелни оръжия и поддържането на обществената безопасност. Критерият, който Съдът би следвало да приложи, за да определи дали Директива 2017/853 е съвместима с принципа на пропорционалност, е дали въведените с нея ограничения са явно неподходящи във връзка с преследваната цел.

 Допустимост

82.      Съгласна съм с Парламента и Съвета, че доводът на Унгария, че Директива 2017/853 е непропорционална, доколкото член 1, параграф 3 изменя член 4 от Директива 91/477, е недопустим. Член 129, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда гласи, че встъпването е допустимо само в подкрепа, изцяло или частично, на исканията. В член 129, параграф 3 се добавя, че встъпилата страна е обвързана от етапа, на който се намира производството към момента на встъпването.

83.      В настоящия случай Чешката република не е включила член 1, параграф 3 от Директива 2017/853 в обхвата на своите искания(73). Поради това стигам до заключението, че твърденията на Унгария във връзка с член 1, параграф 3 от Директива 2017/853 и принципа на пропорционалност са недопустими, и няма да се спирам на тях.

 По същество

84.      Видно от постоянната съдебна практика, принципът на пропорционалност (част от основните принципи на правото на ЕС) изисква установените с правото на ЕС мерки да бъдат в състояние да осъществят преследваните легитимни цели и да не надхвърлят необходимото за тяхното постигане. Съдът е признал на законодателя на Съюза, в рамките на упражняването на възложената му с Договорите компетентност за съдебен контрол, широко право на преценка в областите, в които неговите действия предполагат той да направи комплексни преценки от политическо, икономическо или социално естество(74). Затова не е необходимо да се установява дали една мярка, приета в тази област, е била единствената възможна или най-добрата сред възможните мерки, тъй като само нейният явно неподходящ характер с оглед на целта, която компетентните институции възнамеряват да постигнат, може да засегне законосъобразността на такава мярка(75).

85.      Същевременно дори и при наличието на такова правомощие законодателят на Съюза е длъжен да основе своя избор на обективни критерии. Нещо повече, при преценката на принудите, свързани с различни възможни мерки, той трябва да анализира дали с оглед на преследваните цели възприетата мярка може да оправдае дори негативни лични, социални или икономически последици за определени лица в резултат на приетите мерки(76).

86.      В съответствие с позицията, която изразих във връзка с първото основание, считам, че Директива 2017/853 преследва легитимни цели(77). Следователно истинският проблем по отношение на пропорционалността е дали приетите мерки са подходящи и необходими с цел постигане на функционирането на вътрешния пазар, като същевременно се стремят да постигнат явна цел от общ интерес (в този случай борбата с тероризма с цел поддържане на мира и сигурността).

87.      Огнестрелните оръжия са опасни по своята същност. В съответствие с това законодателят на Съюза взема решение да регулира целия цикъл на съществуване на едно огнестрелно оръжие — от производството до търговията, собствеността и държането, дезактивирането и унищожаването(78).

88.      Чешката република е права да твърди, че независимо от ограничения обхват на съдебния контрол в този случай институциите на ЕС трябва да са в състояние да докажат, че при приемането на Директива 2017/853 те действително са упражнили своето право на преценка. Това от своя страна изисква те да са взели предвид всички относими фактори и обстоятелства във връзка с положението, което се предвижда да регулира новата законодателна мярка. От това следва, че институциите трябва най-малкото да са в състояние да представят и да посочат ясно и недвусмислено основните факти, които трябва да бъдат взети предвид като основа за Директива 2017/853.

89.      Според мен при осъществяването на контрол не е необходимо Съдът да извърши собствена оценка дали определени огнестрелни оръжия, по отношение на които Директива 2017/853 засилва контрола, действително са били използвани при терористичните атентати през 2015 г., или дали тези оръжия са точно толкова опасни, колкото твърдят трите институции. Критерият за оценка по-скоро са декларираните цели на Директива 2017/853 — актът, чието действие се оспорва (а не на Директива 91/477).

90.      Нов елемент в настоящия случай е, че при приемането на Директива 2017/853 законодателят на Съюза не е извършил оценка на въздействието. Обикновено институциите на ЕС биха могли да разчитат на такава оценка, за да докажат, че приетите мерки са подходящи и необходими. По принцип те не могат да направят това в настоящия случай.

91.      Следва ли от това автоматично, че мерките, въведени с Директива 2017/853, следва да бъдат отменени, тъй като трите институции не са извършили оценка на въздействието съгласно Междуинституционалното споразумение?

92.      Не мисля така.

93.      Междуинституционалното споразумение е прието на основание член 295 ДФЕС, който предвижда, че трите институции се консултират взаимно и организират по общо съгласие реда и условията за сътрудничество помежду си. За тази цел те могат да сключват междуинституционални споразумения, които могат да имат обвързващ характер(79). Дали разглежданото Междуинституционално споразумение има обвързващ характер, следва да се определи, като се вземат предвид формулировката и контекстът на това споразумение. Несъмнено Съдът е постановил, че споразуменията за сътрудничество между Съвета и Комисията в миналото са довели до обвързващи ангажименти(80). Считам, че трите институции действително са искали до поемат обвързващи ангажименти помежду си във връзка с Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество(81). Според мен обаче от това не следва непременно, че Междуинституционалното споразумение въвежда обвързващо задължение за извършване на оценка на въздействието за всеки отделен случай.

94.      Правилата относно оценките на въздействието са посочени в част III от Междуинституционалното споразумение („Инструменти за по-добро законотворчество“). В точка 12, втора алинея се посочва, че „[о]ценките на въздействието са инструмент, който помага на трите институции да вземат добре информирани решения, а не са заместител на политическите решения в рамките на демократичния процес на вземане на решения. Оценките на въздействието не трябва да водят до необосновано забавяне на законодателния процес или да засягат способността на съзаконодателя да предлага изменения“. Точка 13 гласи, че „Комисията ще извършва оценки на въздействието на своите законодателни и незаконодателни инициативи, делегирани актове и мерки за изпълнение, за които се очаква да окажат значително икономическо, екологично или социално въздействие. Инициативите, включени в работната програма на Комисията или в съвместната декларация, по правило ще се придружават от оценка на въздействието“. (От това a contrario, изглежда, следва, че не е необходимо законодателните инициативи, за които не „се очаква да окажат значително икономическо, екологично или социално въздействие“, да бъдат придружени от оценка на въздействието — разбира се, може да се спори къде точно се намира границата между двете категории).

95.      В точка 14 се посочва, че „[п]ри разглеждането на законодателните предложения на Комисията Европейският парламент и Съветът ще вземат изцяло предвид извършените от Комисията оценки на въздействието. Затова оценките на въздействието се представят по такъв начин, че да се улесни разглеждането от Европейския парламент и Съвета на вариантите, избрани от Комисията“. Когато решат, че това е целесъобразно и необходимо, Европейският парламент и Съветът са в състояние да извършват оценки на въздействието в случай на съществени изменения на съответно предложение на Комисията (точка 15)(82).

96.      Следователно разпоредбите на Междуинституционалното споразумение относно оценките на въздействието не са формулирани по императивен начин. Не се използват думите „трябва“ или „са длъжни“, които създават задължение за извършване на оценка на въздействието във всеки отделен случай. Разбира се, напълно е вярно, че оценките на въздействието са важен и полезен инструмент в процеса за „по-добро законотворчество“. Те улесняват процеса за добре обосновано и прозрачно законотворчество. Въпреки това Междуинституционалното споразумение не ги поставя като предварително условие за предлагане или приемане на законодателство при всякакви обстоятелства.

97.      Поради това няма как да се приеме за вярно, че при липса на оценка на въздействието законодателят на Съюза не може да действа. Подобно крайно тълкуване на Междуинституционалното споразумение би представлявало необосновано ограничение по отношение на правото на преценка, предоставено на законодателя по силата на Договорите. Това би направило невъзможно предприемането на законодателни действия дори когато обстоятелствата показват ясно необходимостта от спешни действия(83). В допълнение ще добавя, че според Съда оценките на въздействието не обвързват нито Парламента, нито Съвета(84).

98.      Поради това не считам, че липсата на оценка на въздействието автоматично води до невалидност на приетия впоследствие законодателен акт на ЕС.

99.      По-скоро трите институции се съгласяват, че съгласно Междуинституционалното споразумение извършването на оценка на въздействието е очаквана (или обичайна) стъпка от процеса на предлагане и/или приемане на законодателен акт на ЕС. Когато тази стъпка е пропусната, възникват два въпроса, свързани с процесуалните и материалноправните последици, тъй като липсата на оценка на въздействието затруднява значително задачата на институциите на ЕС в случай на оспорване. Първо, те трябва да докажат, че е имало основателна причина да не следват обичайните правила и да извършат оценка на въздействието. Второ, те трябва да се позоват на други материали, за да удовлетворят проверката с цел извършването на съдебен контрол от страна на Съда(85).

100. Що се отнася до първото условие, точка 12, втора алинея от Междуинституционалното споразумение позволява на институциите да не извършват оценка на въздействието в условията на спешност. В обяснителния меморандум към предложението за Директива 2017/853 Комисията изрично посочва, че „[п]оради спешния характер на предложението в светлината на неотдавнашните събития, то се представя без оценка на въздействието“(86). Въз основа на материалите, с които разполага Съдът, не виждам причина за оспорване на това твърдение. Ето защо считам, че първото условие е изпълнено.

101. Що се отнася до второто условие, трите институции посочват различни доклади и проучвания, които според тях показват, че Директива 2017/853 е подходяща и необходима(87). Член 17 от Директива 91/477 вече е наложил задължение на Комисията да представя периодични доклади относно прилагането на тази директива(88). Някои от цитираните от институциите доклади са изготвени в изпълнение на това задължение. Тъй като Директива 2017/853 е акт за изменение, тя попада в контекста на инициативата за „по-добро законотворчество“, известна като „REFIT“ (Програмата на Комисията за пригодност и резултатност на регулаторната рамка, в която се проучва най-добрият начин за изменение на законодателството на Съюза). Следователно преди приемането на Директива 2017/853 са били изготвени редица доклади относно прилагането на Директива 91/477(89).

102. Съображенията на Директива 2017/853 се отнасят до общата цел да се установи равновесие между свободата на движение и необходимостта тази свобода да се контролира чрез въвеждане на гаранции за сигурност, подходящи за продукти с опасен и дълготраен характер, с които може да се злоупотреби за престъпни цели(90). С оглед на тези цели ми се струва, че доколкото Директива 2017/853 засилва контрола върху пускането на пазара на огнестрелни оръжия, придобиването и притежаването на огнестрелни оръжия, правилата относно маркирането и проследимостта, реда и условията за класификация на огнестрелните оръжия, реда и условията за дезактивиране на огнестрелни оръжия и пренасянето на такива продукти между държавите членки, приетите мерки са подходящи и не надхвърлят необходимото. Законодателят не е наложил пълна забрана за нито една категория огнестрелни оръжия. Дори общата забрана за огнестрелни оръжия, класифицирани в категория А (тези, които законодателят счита за най-опасни), подлежи на изключения. Освен това подготвителните материали показват, че при изготвянето на своето предложение Комисията е взела предвид както целите на вътрешния пазар, така и изискванията за сигурност при разработването на разглежданите мерки(91).

103. Поради това отхвърлям тезата, че в хода на законодателния процес законодателят на Съюза не е извършил оценка дали Директива 2017/853 е пропорционална. Това заключение не се променя от твърдението, че Директива 2017/853 представлява неоправдана намеса в правото на собственост на лицата, които притежават огнестрелни оръжия.

104. Първо, Директива 2017/853 не води до отнемане на всички законно притежавани огнестрелни оръжия за граждански цели. Тя просто засилва контрола върху тези оръжия. Следователно Директива 2017/853 няма за цел да лиши лицата от правото им на собственост (по отношение на огнестрелни оръжия в настоящия случай). Мимоходом ще отбележа, че основно право за притежаване на огнестрелни оръжия само по себе си нито фигурира в правото на ЕС, нито представлява част от „общите конституционни традиции на държавите членки“. Второ, правото на собственост, предвидено в член 17 от Хартата, е обвързано с някои условия(92). Освен че се защитава правото на собственост, в този член също така се предвижда, че лицата могат да бъдат лишени от своята собственост в обществена полза и в предвидените със закон случаи и условия. Доколкото Директива 2017/853 предвижда, че притежаваните в нарушение на нейните разпоредби огнестрелни оръжия се отнемат, когато са нарушени определени разпоредби, по мое мнение Директивата, изглежда, отговаря напълно на тези условия. По-долу ще разгледам отделните разпоредби, които се оспорват от Чешката република(93).

105. Поради това съм на мнение, че първата част на второто основание следва да се отхвърли.

 По втората част

106. При условията на евентуалност, Чешката република иска от Съда да отмени някои разпоредби, приети с член 1, параграф 6, член 1, параграф 7 и член 1, параграф 19 от Директива 2017/853(94).

107. Чешката република твърди, че член 1, параграф 6 е невалиден в частта, с която вмъква член 5, параграф 3 и член 6, параграф 6, втора алинея в Директива 91/477. В член 5, параграф 3 се определят правилата за отнемане на разрешителното за придобиване и притежаване на огнестрелни оръжия, класифицирани в категория B, ако съответното лице притежава пълнител, който може да се постави на полуавтоматични огнестрелни оръжия с централно възпламеняване или на полуавтоматични многозарядни огнестрелни оръжия, които могат да поберат повече от 20 патрона (или, в случая на дългоцевни огнестрелни оръжия, повече от 10 патрона). Тази разпоредба е предмет на изключенията по член 6 и член 7, параграф 4а от Директива 91/477, изменени.

108. Целта на изменения член 5, параграф 3 е обяснена в съображение 23 от Директива 2017/853. В това съображение се посочва, че „някои полуавтоматични огнестрелни оръжия биха могли да бъдат много опасни, когато капацитетът по отношение на броя на патроните, които съдържат, е голям“. По време на първото четене пред Парламента, в предложението на Комисията се добавя нов текст, съгласно който разрешителното за придобиване и притежаване на огнестрелно оръжие трябва да бъде отнето, ако не са изпълнени условията по член 5 (по същество притежателят трябва да е навършил 18 години и да докаже, че не представлява опасност за себе си или за обществеността). Текстът е променен, за да се запълни пропуск в предложението на Комисията, който е установен по време на преговорите в Съвета(95). Текстът на съображение 23 е добавен вследствие на съгласувателната процедура между трите институции. Въпреки че съображение 23 безспорно изтъква опасения, свързани със сигурността и безопасността, тези въпроси неизменно са обвързани със съображения относно функционирането на вътрешния пазар(96), като например целта да се прецизира Директива 91/477, за да се гарантира, че държавите членки не прилагат разнородни правила. С оглед на тези фактори въвеждането на по-строги разпоредби относно огнестрелните оръжия, класифицирани в категория B, е подходящо за постигането на тази цел.

109. Член 6 от Директива 91/477, изменен с член 1, параграф 6 от Директива 2017/853, позволява на държавите членки да разрешат на практикуващи спортна стрелба да придобиват и притежават определени полуавтоматични огнестрелни оръжия. В член 6, параграф 6, втора алинея се предвижда конкретно изключение за държавите членки, които прилагат военна система, основана на обща наборна служба, и които през последните 50 години са прилагали система на прехвърляне на огнестрелни оръжия на служили в армията лица. При тези обстоятелства съответната държава членка може да разреши на такива лица — ако те са и „практикуващи спортна стрелба“ — да задържат едно огнестрелно оръжие, използвано по време на военната служба. Безспорно е, че единствената държава, която отговаря на тези критерии, е Швейцария(97).

110. Тази разпоредба е добавена по време на преговорите в Съвета. Тя следва да се тълкува в светлината на по-общото изключение от определената в член 6, параграф 2 от Директива 91/477 (изменен) забрана по отношение на огнестрелни оръжия от категория А, което позволява на компетентните органи да издават разрешителни в определени случаи, „когато това не противоречи на обществената сигурност или обществения ред“. Преценено е, че следва да се предвидят специални разпоредби и по отношение на онези държави, които са въвели система за проверка дали лицата, които притежават огнестрелни оръжия, класифицирани в категория А, не представляват риск за обществената сигурност(98).

111. Поради това според мен законодателят на Съюза е взел предвид съответните фактически, социални и културни съображения, когато е определял дали да предвиди специална разпоредба за резервистите от армията, и съответно е приел подходящи мерки за установяване на равновесие между целите за улесняване на функционирането на вътрешния пазар и гарантиране на високо равнище на обществена безопасност.

112. Член 7 от Директива 91/477 забранява придобиването на огнестрелни оръжия, класифицирани в категория B, без разрешение от компетентните органи на съответната държава членка. Преди измененията, въведени с Директива 2017/853, сред оръжията от категория B се включват полуавтоматични оръжия. Тази директива променя позицията по отношение на тези оръжия. Полуавтоматичните оръжия са прекатегоризирани като забранени огнестрелни оръжия и понастоящем попадат в категория А (която включва и автоматични огнестрелни оръжия, които са видоизменени в полуавтоматични оръжия).

113. По време на преговорите в Съвета председателството взема предвид факта, че много държави членки се противопоставят на промяната на категорията на полуавтоматичните огнестрелни оръжия(99). Поради това на 8 юни 2016 г. е предложен преработен текст, който позволява на държавите членки да подновят разрешително за огнестрелно оръжие, което преди това е било класифицирано в категория Б и сега е прекласифицирано в категория A. Този текст е преработен допълнително и е включен в текста на Директива 2017/853. Така член 1, параграф 7 от Директива 2017/853, във вида, в който е приет, изменя член 7 от Директива 91/477, като по-специално вмъква член 7, параграф 4а, който по същество позволява на държавите членки да потвърдят, подновят или удължат разрешителни за полуавтоматични оръжия, които преди това са били класифицирани в категория B и са били законно придобити и регистрирани преди 13 юни 2017 г.

114. В рамките на този контекст според мен законодателят на Съюза е взел предвид в достатъчна степен съответните фактически обстоятелства при въвеждането на разпоредбата на настоящия член 7, параграф 4а. Чрез приемането на тази мярка законодателят намалява сериозността на последиците от разширяването на забраната на оръжия за граждански цели до полуавтоматични огнестрелни оръжия. Той позволява на законните собственици на такива оръжия, които фактически са ги придобили преди влизането в сила на Директива 2017/853, да ги запазят при условията на надзор от страна на компетентните органи на държавите членки. Според мен това решение не само е в съответствие с принципа на пропорционалност, но и е съобразено със свързания принцип на субсидиарност.

115. Чешката република иска да се отмени и член 1, параграф 19 от Директива 2017/853, доколкото той засилва контрола върху някои огнестрелни оръжия. Конкретните оспорени мерки са, както следва: i) някои полуавтоматични огнестрелни оръжия са преместени в категорията на забранените оръжия, ii) понастоящем категория B включва многозарядните късоцевни огнестрелни оръжия, някои полуавтоматични дългоцевни и късоцевни огнестрелни оръжия и всички огнестрелни оръжия, класифицирани в категория В, които са видоизменени в изстрелващи халосни патрони, патрони с дразнещи вещества, други активни вещества или пиротехнически изделия, или в салютни или акустични оръжия, iii) дезактивираните огнестрелни оръжия вече подлежат на деклариране (категория C), и iv) дезактивираните огнестрелни оръжия вече не са изключени от определението за огнестрелно оръжие по смисъла на Директива 91/477(100).

116. Опасенията, свързани с полуавтоматичните оръжия, са изложени подробно в подготвителните материали(101). Председателството посочва, че предложението по отношение на полуавтоматичните оръжия е спорно. От една страна, такива оръжия биха могли да бъдат много опасни, когато капацитетът им (броят патрони) е голям, и могат лесно да бъдат видоизменени в автоматични оръжия. От друга страна, много държави членки считат, че тези оръжия следва да останат в категория B. В съответствие с това председателството приканва държавите членки да представят доказателства по въпроса, които са взети предвид по време на законодателната процедура(102). Що се отнася до промените в обхвата на категория B, законодателят е имал достъп до редица доклади относно класификацията на огнестрелните оръжия съгласно Директива 91/477 и рисковете за гладкото функциониране на вътрешния пазар.

117. Включването на дезактивираните огнестрелни оръжия в точка 6 от категория C и промяната в определението на огнестрелно оръжие така, че тези оръжия да бъдат обхванати от него, са двете страни на една и съща монета и ще ги разгледам заедно. Комисията подчерта като проблем повторното въвеждане в употреба на дезактивирани огнестрелни оръжия(103). Възниква специфичен проблем по отношение на гладкото функциониране на вътрешния пазар, тъй като държавите, които са страни по Протокола на ООН срещу незаконното производство и трафик с огнестрелни оръжия (което включва 28‑те държави — членки на ЕС), могат да класифицират дезактивирано огнестрелно оръжие като огнестрелно оръжие съгласно националното право и да предприемат необходимите мерки на това основание. Вследствие на това има вероятност отделните държави членки да въведат разнородни разпоредби, като по този начин се компрометират целите на вътрешния пазар(104). Освен това са установени някои специфични рискове за сигурността: видоизменяне на сигнални оръжия в напълно функционални оръжия, видоизменяне на полуавтоматични оръжия в автоматични; повторното въвеждане в употреба на дезактивирани огнестрелни оръжия, изтриване на маркировка, незаконна употреба на оръжия, получени като наследство. Всички тези дейности пораждат опасения във връзка със сигурността на равнището на държавите членки.

118. Според мен е ясно, че законодателят на Съюза действително е взел предвид съответните технически фактори и обстоятелства при формулирането на разпоредбите за изменение, съдържащи се в Директива 2017/853, и че нито една от тези разпоредби не е опорочена поради явна грешка в преценката.

119. От това според мен следва, че втората част на второто основание следва да се отхвърли в нейната цялост, а второто основание — по същество.

 По третото основание: правна сигурност

120. Чешката република твърди, че с приемането на някои разпоредби на Директива 2017/853 законодателят на Съюза е нарушил принципа на правна сигурност. В тази връзка Чешката република посочва: член 1, параграф 6 (с който се вмъква член 5, параграф 3), член 1, параграф 7, буква б) (с който се вмъква член 7, параграф 4а) и член 1, параграф 19 (с който се добавят точки 7 и 8 към категория А в част II от приложение I)(105). Чешката република твърди, че материалноправните последици от въпросните разпоредби били такива, че ако Съдът реши да ги отмени, от това неминуемо следвало, че Директива 2017/853 трябва да бъде отменена изцяло.

121. В подкрепа на това искане Чешката република твърди на първо място, че спорните разпоредби са като цяло неясни от гледна точка на правната сигурност. Следователно те не позволявали на засегнатите лица да разберат недвусмислено своите права и задължения. На второ място тя твърди, че член 7, параграф 4a от Директива 91/477, след вмъкването му с Директива 2017/853 (т.нар. „клауза за запазване на придобитите права“), действително принуждавал държавите членки да приемат национално законодателство с обратно действие. Следователно той бил несъвместим и с принципа на оправданите правни очаквания.

122. Парламентът и Съветът не са съгласни с тълкуването на спорните разпоредби от страна на Чешката република и заявяват, че третото основание следва да се отхвърли.

123. Споделям това мнение.

124. Принципът на правна сигурност изисква действието на правните норми да е ясно, точно и предвидимо, за да могат заинтересованите лица да се ориентират в правни положения и отношения, свързани с правния ред на Съюза(106).

125. Член 5, параграф 3 от Директива 91/477 следва да се тълкува в светлината на съображение 23 от Директива 2017/853. В това съображение по същество се посочва, че някои полуавтоматични огнестрелни оръжия биха могли да бъдат много опасни, когато капацитетът по отношение на броя на патроните, които съдържат, е голям(107). Законодателят на Съюза е искал да гарантира, че огнестрелните оръжия, които не са забранени, не се видоизменят в значително по-опасни. Следователно целта на изменения член 5, параграф 3 от Директива 91/477, е да се отстрани потенциална „вратичка“, като се предвиди, че разрешителното за такива огнестрелни оръжия се отнема, ако лицето, на което е издадено разрешителното за придобиване или притежаване на такива оръжия, е в състояние да увеличи капацитета за изстрелване на патрони, по начина, предвиден в тази разпоредба(108). Същите опасения важат и за полуавтоматичните огнестрелни оръжия с централно възпламеняване и дългоцевните полуавтоматични огнестрелни оръжия, изброени в част II, съответно в точка 7 и точка 8 от приложение I към Директива 2017/853.

126. Считам, че формулировката на тези текстове, взети заедно, е достатъчно ясна и точна, така че да отговаря на изискванията на принципа на правна сигурност.

127. По-нататък Чешката република цели да изтъкне по същество, че новият член 7, параграф 4а от Директива 91/477, вмъкнат с член 1, параграф 7 от Директива 2017/853, е несъвместим с принципа на оправданите правни очаквания. Неговото обратно действие засяга правата на лицата, които законно са придобили и притежавали полуавтоматични огнестрелни оръжия за граждански цели съгласно Директива 91/477, преди да бъде изменена с Директива 2017/853. Понастоящем тези оръжия са забранени.

128. Безспорно е, че принципът на защита на оправданите правни очаквания е един от основните принципи на Европейския съюз и че той е следствие от принципа на правна сигурност(109). Право да се позове на този принцип има всеки правен субект, у когото институция на Съюза е породила основателни надежди. Уверения, които могат да породят такива надежди, независимо от формата, в която са предадени, са конкретните, безусловни и непротиворечиви сведения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. За разлика от това, никой не може да се позовава на нарушение на този принцип при липсата на конкретни уверения от страна на администрацията(110).

129. Считам, че в настоящия случай няма доказателства за такива уверения.

130. На първо място, не са представени доказателства, които да сочат, че институциите на ЕС са дали каквито и да било уверения по отношение на класификацията на оръжията, с които евентуално да е загатнато, че полуавтоматичните огнестрелни оръжия няма да бъдат прекатегоризирани като забранени оръжия. Вместо това подготвителните материали за Директива 2017/853 сочат към заключение в обратния смисъл. Категоризацията на огнестрелните оръжия е въпрос, който е разглеждан доста подробно известно време преди приемането на Директива 2017/853(111).

131. Второ, член 7, параграф 4а следва да се тълкува в контекста на изменения член 6 от Директива 91/477. Последната разпоредба въвежда редица изключения от забраната на огнестрелни оръжия, класифицирани в категория А(112). В член 7, параграф 4а се предвижда допълнително възможно изключение. Той позволява на държавите членки да потвърдят, подновят или удължат разрешителни за полуавтоматични оръжия, които преди това са били класифицирани в категория B (преди изменението). Следователно член 7, параграф 4а намалява последиците от забраната, произтичаща от промяната в категорията, като позволява на засегнатите лица да запазят тези оръжия при подходящ надзор. Според мен това е точно обратното на въвеждането на незаконосъобразно обратно действие. Ще добавя, че във всички случаи член 7, параграф 4а представлява дискреционна разпоредба. Следователно, ако дадена държава членка счита, че транспонирането на член 7, параграф 4а може да създаде особени трудности поради съществуващите национални правила, тя не е длъжна да позволи на частноправни субекти, притежаващи забранени понастоящем оръжия, да се възползват от това изключение.

132. Трето, Съдът многократно е постановявал, че принципът за защита на оправданите правни очаквания не може да се разшири дотолкова, че да препятства изобщо прилагането на новата норма спрямо бъдещите последици на положения, създадени при действието на предходната норма(113).

133. Ето защо съм на мнение, че третото основание следва да се отхвърли по същество.

 По четвъртото основание: равно третиране

134. С последното си основание Чешката република твърди, че Директива 2017/853 е невалидна, тъй като нарушава принципа на равно третиране. Този довод се дължи на факта, че член 6, параграф 6, втора алинея от Директива 91/477 (изменена) съдържа специфична разпоредба, с която се предвижда изключение от забраната за използване на огнестрелни оръжия от категория А за Швейцария.

135. Парламентът и Съветът поддържат обратното становище.

136. Съгласна съм с Парламента и Съвета.

137. Принципът на равно третиране като общ принцип на правото на Съюза изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано(114).

138. Съгласно член 4, параграф 2 ДЕС законодателят на Съюза е длъжен в своите актове да зачита както равенството на държавите членки, така и националната им идентичност. Според мен с „изключението за Швейцария“ законодателят е искал да постигне именно това.

139. В член 6, параграф 6, първа алинея, изменена с Директива 2017/853, се предвижда рамка за общо изключение, при определени обстоятелства, от забраната за придобиване и притежаване на огнестрелни оръжия от категория А, класифицирани в точка 6 или 7(115). В член 6, параграф 6, втора алинея просто се предвижда специфична разпоредба за държава, в която от много години има запасна армия въз основа на наборна служба. Безспорно е, че само Швейцария изпълнява това условие. Целта на изключението е да се отчете фактът, че такава държава е в състояние да проследява и да осъществява мониторинг по отношение на съответните лица (както и оръжия) с цел гарантиране на обществената сигурност и безопасност.

140. Положението на всяка държава членка е специфично. То варира в зависимост от културата и традицията. Поради това не мога да се съглася, че положението на всички държави членки заедно с четирите държави от Шенген (една от които е Швейцария) автоматично е напълно сходно във всяко едно отношение. Ето защо считам, че член 6, параграф 6 не е дискриминационен.

141. Така стигам до заключението, че четвъртото основание е необосновано, и предлагам Съдът да го отхвърли.

 Заключение

142. С оглед на всички горепосочени съображения и при прилагане на член 138, параграф 1 и на член 140, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда относно възлагането на съдебните разноски предлагам на Съда:

–        да отхвърли жалбата на Чешката република,

–        да осъди Чешката република да понесе направените от нея съдебни разноски и тези на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз,

–        да осъди правителствата на Франция, Унгария и Полша и Европейската комисия да понесат направените от тях разноски.

1      Език на оригиналния текст: английски.

2      На 14 и 15 февруари 2015 г. в Копенхаген, Дания, стават три отделни престрелки. Две жертви, както и извършителят, са убити, а петима полицаи са ранени. На 13 ноември 2015 г. 120 души загиват в поредица от съгласувани терористични атентати, извършени в Париж, Франция.

3      СОМ(2015) 750 окончателен: Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 91/477/ЕИО на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие от 18 ноември 2015 г. (наричано по-нататък „COM(2015) 750“).

4      Директива 91/477/ЕИО на Съвета от 18 юни 1991 г. (ОВ L 256, 1991 г., стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 10, стр. 233), изменена с Директива 2008/51/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. (ОВ L 179, 2008 г., стр. 5).

5      Паралелно с това на същата дата Чешката република подава молба за постановяване на временни мерки съгласно член 278 ДФЕС за спиране на действието на Директива 2017/853. Това искане е отхвърлено с определение на заместник-председателя на Съда от 27 февруари 2018 г., Чешка република/Парламент и Съвет, C‑482/17 R, непубликувано, EU:C:2018:119.

6      Директива относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие (OВ L 137, 2017 г., стр. 22).

7      ОВ C 83, 2010 г., стр. 391.

8      В преамбюла на Директива 2008/51 (в съображения 2 и 3) също се посочва изрично Директива 91/477, изменена вследствие на решението на Европейския съюз да подпише Протокола срещу незаконното производство и трафик с огнестрелни оръжия, техни части и компоненти, и боеприпаси, в съответствие с Решение 2001/748/ЕО на Съвета от 16 октомври 2001 г. (ОВ L 280, 2001 г., стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 164), наричан по-нататък „Протоколът на ООН срещу незаконното производство и трафик с огнестрелни оръжия“; вж. член 1 от Директива 2008/51 и бележка под линия 2 по-горе.

9      Съображения от първо до трето от Директива 91/477.

10      Пето съображение от Директива 91/477.

11      Тези разпоредби са основно: член 4 (разпоредби относно пускането на пазара на огнестрелни оръжия), член 5 (разпоредби относно издаването на разрешително за придобиване и притежаване на огнестрелно оръжие), член 6 (забрана по отношение на придобиването и притежаването на огнестрелни оръжия от категория А), член 7 (правила, уреждащи придобиването на огнестрелни оръжия от категория B) и член 8 (правила, уреждащи притежаването на огнестрелни оръжия от категория C). Огнестрелните оръжия от категория D са посочени в член 4, параграф 5 (преди изменението с Директива 2017/853: вж. т. 24 по-долу), според който от 28 юли 2010 г. държавите членки трябва да въведат подходящи мерки за проследяване, които да им позволят да свържат тези продукти във всеки момент с техния настоящ собственик.

12      Член 2, параграф 1.

13      Член 2, параграф 2.

14      Съображение 1.

15      Съображение 2, вж. също бележка под линия 2 по-горе.

16      Съображение 6.

17      Съображение 9.

18      Съображение 15.

19      Съображение 20.

20      Съображение 21.

21      Съображение 23.

22      Съображение 31.

23      Съображение 36; вж. също Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1 от Решение 1999/437/ЕО (ОВ L 176, 1999 г., стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 120), във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (ОВ L 53, 2008 г., стр. 1). Лихтенщайн, Исландия и Норвегия също участват (заедно с Швейцария) в достиженията на правото от Шенген по силата на двустранни споразумения с Европейския съюз (наричани по-нататък „четирите държави от Шенген“).

24      В настоящото заключение използвам израза „изключение за Швейцария“ за обозначаване на член 6, параграф 6, втора алинея.

25      Вж. бележка под линия 11 по-горе.

26      Вж. също член 1, параграф 15, както и изменения член 13а и вмъкнатия член 13б.

27      Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2403 на Комисията от 15 декември 2015 г. за определяне на общи насоки относно стандартите и методите за дезактивиране с цел осигуряване на гаранции, че дезактивираните огнестрелни оръжия са приведени в състояние на необратима нефункционалност (ОВ L 333, 2015 г., стр. 62).

28      ОВ L 123, 2016 г., стр. 1 (наричано по-нататък „Междуинституционалното споразумение“).

29      Съображение 1.

30      Съображение 3.

31      Съответно точки 1 и 2.

32      Съответните роли на трите институции на ЕС (Парламентът, Съветът и Комисията) са посочени в точки 13—17.

33      В това отношение вж. практиката на Съда относно тютюневите изделия и рекламирането на такива изделия. В решението си от 5 октомври 2000 г. по дело Германия/Парламент и Съвет, C‑376/98, EU:C:2000:544, т. 82, Съдът постановява, че вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали е осигурено в съответствие с разпоредбите на Договора; и че се характеризира с отмяната между държавите членки на пречките за свободно движение на същите.

34      Вж. бележка под линия 2 по-горе.

35      Вж. също решение от 23 януари 2018 г., Buhagiar и др. (C‑267/16, EU:C:2018:26, т. 60).

36      Вж. член 3 от Директива 91/477 и точка 13 по-горе.

37      Вж. по аналогия решение от 10 декември 2002 г., British American Tobacco (Investments) и Imperial Tobacco (C‑491/01, EU:C:2002:741, т. 66).

38      Решение от 4 май 2016 г., Philip Morris Brands и др. (C‑547/14, EU:C:2016:325, т. 57—60 и цитираната съдебна практика).

39      Вж. по аналогия решения от 12 декември 2006 г., Германия/Парламент и Съвет (C‑380/03, EU:C:2006:772, т. 42 и 43), и от 4 май 2016 г., Полша/Парламент и Съвет (C‑358/14, EU:C:2016:323, т. 37 и 38).

40      Т.нар. „нов подход“ обхваща приблизително 22 мерки на Съюза, които имат за цел да подобрят вътрешния пазар и да укрепят условията за предлагане на широка гама продукти на пазара на Съюза. По същество Европейският съюз приема законодателство, в което се определят основните изисквания по отношение на безопасността и други аспекти от обществен интерес, на които следва да отговарят продуктите, продавани в рамките на вътрешния пазар: вж. например съобщение COM(2003) 240 окончателен, озаглавено „Насърчаване на прилагането на директивите на новия подход“. Понастоящем тези директиви попадат в обхвата на „новата законодателна рамка“, която се урежда по-специално от Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Решение 93/465/ЕИО (ОВ L 218, 2008 г., стр. 82).

41      Директива 2009/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година относно безопасността на детските играчки (ОВ L 170, 2009 г., стр. 1).

42      Директива 2014/28/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара и надзор на взривните вещества за граждански цели (ОВ L 96, 2014 г., стр. 1).

43      Регламент (ЕС) 2016/425 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно личните предпазни средства и за отмяна на Директива 89/686/ЕИО на Съвета (ОВ L 81, 2016 г., стр. 51).

44      Решение от 4 май 2016 г., Philip Morris Brands и др. (C‑547/14, EU:C:2016:325, т. 61). Правните принципи, за които се отнася позоваването, са по-специално пропорционалност, правна сигурност и недискриминация.

45      Вж. бележка под линия 38 по-горе.

46      Решение от 5 октомври 2000 г. (C‑376/98, EU:C:2000:544).

47      В своето решение от 14 декември 2004 г., Swedish Match, C‑210/03, EU:C:2004:802, Съдът възприема различен подход. В това решение той отхвърля аргумента, че забраната на всички тютюневи изделия за орална употреба, която включва снус (вид тютюн, популярен в Швеция, който се поставя между устните и венците), не е допринесла за вътрешния пазар. Съдът постановява, че националните закони, отнасящи се до такива тютюневи изделия, се развиват в различни посоки, което създава пречки пред търговията. При тези обстоятелства по принцип е законосъобразно да се прибегне до член 95 ДЕО (предшественикът на член 114 ДФЕС) като правно основание (вж. т. 37—42).

48      Решение от 5 октомври 2000 г., Германия/Парламент и Съвет (C‑376/98, EU:C:2000:544, т. 99—105).

49      Вж. точки 18—21 по-горе.

50      Решение от 23 януари 2018 г., Buhagiar и др. (C‑267/16, EU:C:2018:26, т. 42 и цитираната съдебна практика).

51      Вж. решение от 21 юни 2018 г., Полша/Парламент и Съвет (C‑5/16, EU:C:2018:483, т. 49).

52      Чешката република се позовава на редица документи, изготвени преди приемането на Директива 2017/853, в които като цели се посочват сигурността и предотвратяването на престъпността. Те включват „Оценка на Директивата за огнестрелните оръжия“ от 11 декември 2014 г., изготвена за Комисията от Technopolis, и предложението на Комисията COM(2015) 750 окончателен.

53      Решение от 27 януари 2000 г., DIR International Film и др./Комисия (C‑164/98 P, EU:C:2000:48, т. 26).

54      Изготвени са редица доклади, включително COM(2013) 716 окончателен, съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент „Огнестрелните оръжия и вътрешната сигурност на ЕС: защита на гражданите и спиране на незаконния трафик“ от 21 октомври 2013 г., „Проучване в подкрепа на оценка на въздействието на възможна инициатива, свързана с подобряване на правилата относно процедурите за дезактивиране, унищожаване и маркиране на огнестрелните оръжия в ЕС, както и на предупредителните оръжия и копията“ от юни 2014 г., изготвено за Европейската комисия; и COM(2015) 751 окончателен, докладът на Комисията до Европейския парламент и Съвета, озаглавен „Оценка в рамките на REFIT на Директива 91/477/ЕИО на Съвета от 18 юни 1991 г., изменена с Директива 2008/51/ЕО от 21 май 2008 година относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие“ (наричан по-нататък „COM(2015) 751“) от 18 ноември 2015 г.

55      Вж. съответно член 1, параграф 1, точки 6, 8, 9, 10 и 11 от Директива 2017/853.

56      Член 4, параграф 2а от Директива 91/477, изменен с Директива 2017/853.

57      Тези условия включват следното: потвърждение, че е извършена оценка на медицинското и психологическото състояние на съответното лице в съответствие с член 5, параграф 2 от Директива 91/477, доказателство за участие в състезания по стрелба, признати от официално призната организация по спортна стрелба, и потвърждение, че лицето е член на клуб по спортна стрелба и редовно практикува спортна стрелба в него от поне 12 месеца, както и че съответното огнестрелно оръжие отговаря на изискваните спецификации.

58      Вж. точка 22 по-горе.

59      С други разпоредби от Директива 2017/853 се правят формални промени. Така например Комисията е оправомощена да приема делегирани актове (член 1, параграф 14), като думата „Общност“ се заменя с думата „Съюз“ (член 1, параграф 17).

60      Вж. точка 24 по-горе.

61      Решение от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др. (C‑293/12 и C‑594/12, EU:C:2014:238, т. 42 и цитираната съдебна практика).

62      Решение от 23 януари 2018 г., Buhagiar и др. (C‑267/16, EU:C:2018:26, т. 54).

63      Вж. точки 60 и 61 по-горе.

64      Вж. Бяла книга за изграждането на вътрешния пазар от 14 юни 1985 г., COM(85) 310 окончателен, точка 10 и сл.

65      COM(2015) 185 окончателен, съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите, „Европейска програма за сигурност“ от 28 април 2015 г.

66      Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ L 77, 2016 г., стр. 1) позволява на държавите членки временно да въведат повторно граничен контрол на вътрешните граници, в случай че бъде установена сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност. Въпреки че това не е посочено в преамбюла на Директива 2017/853, възможно е законодателят на Съюза също така да е бил наясно, че някои държави членки (Франция и Малта) са въвели повторно граничен контрол през 2015 г., като Франция посочва като основание съществуването на заплаха за вътрешната сигурност, породена от риска от последващи терористични атентати, а Малта — заплахата от такива атаки (вж. „Уведомления на държавите членки относно временното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници съгласно член 25 и следващите от Кодекса на шенгенските граници“, т. 54 и 48).

67      Вж. точка 11 по-горе, както и пето съображение от Директива 91/477 и член 1, параграф 14 от Директива 2017/853.

68      Вж. Бяла книга за изграждането на вътрешния пазар от 14 юни 1985 г., COM(85) 310, точки 57—59.

69      Вж. член 1, параграф 6 от Директива 2017/853, с който се вмъква нова разпоредба — член 5б, в Директива 91/477.

70      Вж. точка 62 по-горе.

71      Вж. Общо практическо ръководство на Европейския парламент, Съвета и Комисията, предназначено за тези, които участват в съставянето на законодателните текстове в общностните институции, и по-специално точка 18.12.

72      Вж. решение от 10 февруари 2009 г., Ирландия/Парламент и Съвет (C‑301/06, EU:C:2009:68, т. 65—72).

73      Вж. точка 26 по-горе.

74      Решение от 8 юни 2010 г., Vodafone и др. (C‑58/08, EU:C:2010:321, т. 51 и 52 и цитираната съдебна практика).

75      Решение от 21 юни 2018 г., Полша/Парламент и Съвет (C‑5/16, EU:C:2018:483, т. 150).

76      Решение от 8 юни 2010 г., Vodafone и др. (C‑58/08, EU:C:2010:321, т. 53 и цитираната съдебна практика).

77      Вж. точки 75 и 76 по-горе.

78      COM(2015) 750, стр. 2.

79      Вж. например Междуинституционално споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (ОВ C 373, 2013 г., стр. 1).

80      Вж. по аналогия решение от 19 март 1996 г., Комисия/Съвет (C‑25/94, EU:C:1996:114, т. 49). Що се отнася до делата, в които договореностите за междуинституционално сътрудничество не могат да бъдат обвързващи, вж. моето становище по съединени дела VG Wort, C‑457/11—C‑460/11, EU:C:2013:34, т. 32, по отношение на Междуинституционалното споразумение относно общите насоки за качеството на съставяне на общностното законодателство (от 22 декември 1998 г. (ОВ C 73, 1999 г., стр. 1).

81      Вж. съображения 1 и 2, както и точки 1 и 2, изложени в точка 25 по-горе.

82      Текстът на Междуинституционалното споразумение от 2016 г. заменя предишното споразумение от 2003 г. и Междуинституционалния общ подход при оценка на въздействието от ноември 2005 г. В текста на последния също не се използват императивни формулировки.

83      Вж. по аналогия заключението на генералния адвокат Kokott по дело Pillbox 38 (C‑477/14, EU:C:2015:854, т. 72).

84      Решение от 21 юни 2018 г., Полша/Парламент и Съвет (C‑5/16, EU:C:2018:483, т. 159).

85      При липсата на оценка на въздействието институциите очевидно не могат да се позоват на такъв документ, който да послужи пред Съда като основа за извършване на оценка на оспорвания акт, както е предвидено в точка 18 от Междуинституционалното споразумение.

86      COM(2015) 750, стр. 7. Значението на оценката на въздействието се посочва изрично в доклада на Европейския парламент относно предложението на Комисията: докладчикът изразява съжаление, че не е представена оценка на въздействието и заявява (напълно основателно, бих добавила), че ако такава оценка беше на разположение, тя щеше да улесни задачата на Парламента.

87      Вж. например COM(2015) 750, стр. 5.

88      Вж. точка 16 по-горе.

89      Вж. например COM(2015) 751 и доклада, изготвен за Европейската комисия от Technopolis: „Оценка на Директивата за огнестрелните оръжия“ от 11 декември 2014 г., посочен в бележка под линия 52 по-горе.

90      Вж. съображения 1, 2 и 9.

91      Вж. COM(2015) 751, и по-специално точки 20, 27 и 34.

92      Решение от 13 юни 2017 г., Florescu и др. (C‑258/14, EU:C:2017:448, т. 49—51 и цитираната съдебна практика). Правото на собственост, залегнало в член 17 от Хартата, съответства на правото, защитено с член 1 от Първия допълнителен протокол към Европейската конвенция за правата на човека.

93      Вж. точка 106 и сл. по-долу.

94      Вж. точки 18, 19, 20 и 23 по-горе.

95      Вж. междуинституционално досие 2015/0269 (COD) от 8 юни 2017 г., 9841/16.

96      Вж. COM(751) 2015, стр. 11 и 13.

97      Вж. точка 17 и бележка под линия 23 по-горе.

98      Вж. междуинституционално досие 2015/0269 (COD) от 8 юни 2017 г., 9841/16.

99      Вж. междуинституционално досие 2015/0269 (COD) от 8 юни 2017 г., 9841/16.

100      Вж. точка 24 по-горе.

101      Вж. COM(2015) 751, стр. 13.

102      Вж. междуинституционално досие 2015/0269 (COD) от 8 юни 2017 г., 9841/16; вж. също така COM(2012) 415, доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета, озаглавен „Възможни предимства и недостатъци от съкращаването броя на категориите огнестрелни оръжия на две такива (забранени оръжия или оръжия, подлежащи на разрешителен режим) с цел по-добро функциониране на вътрешния пазар за въпросните продукти, посредством евентуално опростяване“ от 26 юли 2012 г. (наричан по-нататък „COM(2012) 415“).

103      Вж. COM(2015) 751, точка 22, вж. също така забележките на докладчика в доклад A8-0251/2016 на Европейския парламент от 2 август 2016 г., стр. 65.

104      Вж. COM(2015) 751, точки 28 и 30.

105      Ще наричам тези членове от Директива 2017/853 „спорните разпоредби“, вж. точки 19, 20 и 24.

106      Решение от 5 май 2015 г., Испания/Съвет (C‑147/13, EU:C:2015:299, т. 79).

107      Вж. точка 17 по-горе.

108      Прилага се член 5, параграф 3, освен ако на съответното лице е издадено разрешително съгласно член 6 или разрешително, което е потвърдено, подновено или удължено съгласно член 7, параграф 4а от Директива 91/477, изменена с Директива 2017/853.

109      Решение от 14 март 2013 г., Agrargenossenschaft Neuzelle (C‑545/11, EU:C:2013:169, т. 23 и цитираната съдебна практика).

110      Решение от 14 март 2013 г., Agrargenossenschaft Neuzelle (C‑545/11, EU:C:2013:169, т. 24 и 25 и цитираната съдебна практика).

111      Вж. COM(2012) 415.

112      Вж. точка 20 по-горе, по-специално по отношение на изключенията в член 6, параграфи 2—6.

113      Решения от 18 април 2002 г., Duchon (C‑290/00, EU:C:2002:234, т. 21), и от 11 декември 2008 г., Комисия/Freistaat Sachsen (C‑334/07 P, EU:C:2008:709, т. 43 и цитираната съдебна практика).

114      Решение от 16 декември 2008 г., Arcelor Atlantique et Lorraine и др. (C‑127/07, EU:C:2008:728, т. 23).

115      Вж. точка 24 по-горе.

Full & Egal Universal Law Academy