20.3.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 86/20
Преюдициално запитване от Okrajno Sodišče Pliberk (Австрия), постъпило на 23 януари 2017 г. — Čepelnik d.o.o./Michael Vavti
(Дело C-33/17)
(2017/C 086/24)
Език на производството: словенски
Запитваща юрисдикция
Okrajno Sodišče Pliberk
Страни в главното производство
Ищец: Čepelnik d.o.o.
Ответник: Michael Vavti
Преюдициални въпроси
1)
Трябва ли член 56 ДФЕС и Директива 2014/67/ЕС от 15 май 2014 година за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка да постановява спрямо националния възложител спиране на плащанията и внасяне на гаранция в размер на дължимото възнаграждение, когато спирането на плащанията и внасянето на гаранцията служи единствено за обезпечаване на евентуална глоба, която следва да бъде наложена само в отделно производство срещу доставчик на услуги със седалище в друга държава членка?
При отрицателен отговор на този въпрос:
а.
Трябва ли член 56 ДФЕС и Директива 2014/67/ЕС от 15 май 2014 година за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка да постановява спрямо националния възложител спиране на плащанията и внасяне на гаранция в размер на дължимото възнаграждение, когато в производството по определяне на гаранцията доставчикът на услуги със седалище в друга държава членка на ЕС, на когото трябва да бъде наложена санкцията, няма право да обжалва определянето на гаранцията, а жалбата на националния възложител срещу това решение не спира изпълнението?
б.
Трябва ли член 56 ДФЕС и Директива 2014/67/ЕС от 15 май 2014 година за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка да постановява спрямо националния възложител спиране на плащанията и внасяне на гаранция в размер на дължимото възнаграждение, само защото доставчикът на услуги е със седалище в друга държава членка на ЕС?
в.
Трябва ли член 56 ДФЕС и Директива 2014/67/ЕС от 15 май 2014 година за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка да постановява спрямо националния възложител спиране на плащанията и внасяне на гаранция в размер на дължимото възнаграждение, въпреки че то още не е станало изискуемо и размерът на окончателното възнаграждение все още не е установен поради насрещни вземания и права на задържане?
Full & Egal Universal Law Academy