15.5.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 151/17
Жалба, подадена на 9 февруари 2017 г. от Fiesta Hotels & Resorts, S.L. срещу решението на Общия съд (шести състав), постановено на 30 ноември 2016 г. по дело T-217/15, Fiesta Hotels & Resorts/EUIPO — Residencial Palladium (Palladium Palace Ibiza Resort & Spa)
(Дело C-75/17 P)
(2017/C 151/23)
Език на производството: испански
Страни
Жалбоподател: Fiesta Hotels & Resorts, S.L. (представители: J.-B. Devaureix и J. C. Erdozain López, адвокати)
Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)
Искания
—
решението на Общия съд по дело T-217/15 от 30 ноември 2016 г. да бъде отменено изцяло,
—
направените в първоинстанционното производство искания да бъдат уважени изцяло, и
—
ответникът и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски.
Основания и основни доводи
1.
Първо основание: допусната в обжалваното решение грешка при прилагане на правото, тъй като в него се приема, че за целите на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 на Съвета (1) от 26 февруари 2009 г. относно марката на Европейския съюз („Регламентът“) изискването за обхват, „по-голям […] от местния“, е изпълнено независимо от размера на географската зона, в която притежателят на съответната марка упражнява дейността си. Това тълкуване изопачава дословния смисъл на термина „местен“ и целта, преследвана от член 8, параграф 4 от Регламента.
В обжалваното решение посочената грешка при прилагане на правото е допусната при определянето на това дали използването на претендираното нерегистрирано търговско наименование е само с местен обхват, тъй като предвид се вземат документи с действие извън територията на Испания.
От друга страна, от адресирането на услугите, извършвани от обозначения с марката или търговското наименование обект, към международна клиентела не следва, че използването на знака е с по-голям обхват от местния.
Заключението, което се прави в обжалваното решение във връзка с изискването за обхват, „по-голям […] от местния“, съответно противоречи на целта на член 8, параграф 4 от Регламента. В обжалваното решение се приема, че това изискване, приложено към търговското наименование, въз основа на което се възразява срещу заявката за марка на Европейския съюз, не зависи от местния обхват на дейността на използващия го обект, а от „разнообразния географски произход на клиентелата му или реномето, с което се ползва в обществото в национален, а дори и в международен мащаб“. С тази констатация обжалваното решение излиза извън обхвата на рестриктивната цел на член 8, параграф 4 от Регламента, тъй като допуска надхвърлянето на строго местния обхват да бъде лесно доказано единствено чрез използването на нерегистрирания знак в Интернет или — предвид обстоятелствата в разглеждания случай — чрез настаняването на гости от различни страни в съответния обект.
2.
Второ основание: допусната в обжалваното решение грешка при прилагане на правото, тъй като в него се приема, че за целите на член 8, параграф 4 от Регламента във връзка с член 9, параграф 1, буква d) от действащия в Испания Закон 17/2001 от 7 декември за марките [Ley 17/2001, de 7 de diciembre, de Marcas] не е необходим общоизвестен характер на съответния нерегистриран знак, при положение, че в по-голямата част от съдебната практика по този въпрос в Испания се приема точно обратното, а именно, изисква се не само използване на съответния знак, но и използването да е общоизвестно на значителна част от територията на Испания.
3.
Трето основание: допусната в обжалваното решение грешка при прилагане на правото, тъй като в него се приема, че изискването по член 8, параграф 4, буква б) от Регламента относно марката на ЕС е изпълнено с оглед на решение LAGUIOLE (т. 37), при положение, че то не е приложимо, тъй като в разглеждания случай се тълкува испанското, а не френското право, както е било направено в решение LAGUIOLE, и тъй като жалбоподателят е посочил решения на испанския Върховен съд [Tribunal Supremo], в които ясно се забранява нерегистрирано търговско наименование да възпрепятства използването на по-късна марка, а ответникът не е доказал испанският Закон за нелоялната конкуренция [Ley de Competencia desleal] да допуска такава възможност, каквато жалбоподателят отхвърля и излага доводи за това.
4.
Четвърто последно основание: допусната в обжалваното решение грешка при прилагане на правото при тълкуването на понятието „междинни марки“ съгласно испанския Закон за марките и по-специално грешка при прилагане на правото, допусната в обжалваното решение във връзка с член 65 от Регламента.
Според жалбоподателя в обжалваното решение e допусната грешка при прилагане на правото, тъй като посоченият член 65 от Регламента не налага quaestio iuris, който се повдига предвид изложените от страните правни доводи, да се анализира stricto sensu. Противно на констатациите в обжалваното решение, жалбоподателят не иска да променя фактическата основа, взета предвид от апелативният състав при произнасянето му, а само изтъква правен довод, който разкрива грешката при прилагане на правото, допусната в обжалваното решение на EUIPO.
Изтъква се принципът jura novit curia, съгласно който при произнасянето си съдът трябва да приложи правните норми, считани от него за релевантни, и да измени правното основание, на което почиват исканията на страните, при условие, че решението съответства на фактическите и правни въпроси, повдигнати от страните в спора, като посоченият предмет на делото не се променя, нито пък проблемът се преобразува в друг различен такъв. Общият съд съответно трябвало да разгледа изтъкнатите от жалбоподателя доводи, тъй като неразглеждането им води до ограничаване на неговото право на защита и до лишаването му от правото на регистрация.
(1) ОВ L 78, 2009 г., стр. 1.