31.7.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 249/18
Преюдициално запитване от Curtea de Apel Bacău (Румъния), постъпило на 24 април 2017 г. — SC Topaz Development SRL/Constantin Juncu, Raisa Juncu, по баща Cernica
(Дело C-211/17)
(2017/C 249/28)
Език на производството: румънски
Запитваща юрисдикция
Curtea de Apel Bacău
Страни в главното производство
Жалбоподател: SC Topaz Development SRL
Ответник: Constantin Juncu, Raisa Juncu, născută Cernica
Преюдициални въпроси
1)
Следва ли член 3, параграф 2 и член 4, параграф l от [Директива 93/13/ЕИО] (1) да се тълкуват и да се прилагат в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство — така както те са представени от ищеца ответник, който се позовава на националната съдебна практика (Решение № 1646 от 18 април 2011 г. на Înalta Curte de Casație și Justiție, Secția comercială [Върховен касационен съд — Търговско отделение], в производство по касационно обжалване, и Решение по гр.д. № 466 от 6 април 2016 г. на Curtea de Apel Bacău [Апелативен съд — Бакъу] по дело № 3364/110/2014 във въззивно производство), съгласно която практика доказателството, че всички клаузи от предварителния договор за покупко-продажба, сключен между страните, са договаряни, произтича от самия факт, че ищците ответници в качеството им на потребители, са приели тези клаузи с подписването на предварителния договор, предварително изготвен от строителя предприемач и впоследствие нотариално заверен от нотариус — чрез доказване на противното по принцип се оборва презумпцията за липсата на договаряне на предварително изготвените от продавача или доставчика клаузи?
2)
Включват ли по принцип клаузите, предвидени в букви г), д), е) и и) от приложението към Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, видове клаузи, които се съдържат в предварителните договори за покупко-продажба, предварително изготвени от строителните предприемачи, които са търговци какъвто е ищецът ответник, по-конкретно клаузите по точки 3.2.2. и 7.1. от предварителния договор, сключен от страните по спора, в които съдържат комисорно съглашение от IV степен и клауза за неустойка, предвидени изключително в полза на обещателя продавач?
3)
Следва ли член 6, параграф (l) от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкува и прилага в смисъл, че ако отговорът на втория въпрос, поставен на Съда, е утвърдителен, посоченият член не допуска (забранява) националната юрисдикция да изменя клаузите, за които бъде установено, че са неравноправни, като приеме, че комисорното съглашение от IV степен може да се приложи при условия, различни от изрично предвидените в предварителния договор (например не за всяко забавено плащане или в случай на неплащане, независимо от размера на сумите, а само за закъснели или неиздължени плащания над определена стойност, които съдът преценява във всеки отделен случай като съществени), или да намали (ограничи) размера на неустойката до сумите, платени от обещателя-купувач като предплата до момента на влизането в действие на комисорното съглашение? В тази хипотеза може ли националният съд да се ограничи с това само да установи, че тези клаузи не се прилагат по отношение на съответния потребител?
(1) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).
Full & Egal Universal Law Academy