10.7.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 221/11
Жалба, подадена на 26 април 2017 г. от Lubrizol France SAS срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 16 февруари 2017 г. по дело T-191/14, Lubrizol France SAS/Съвет на Европейския съюз
(Дело C-223/17 P)
(2017/C 221/15)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Lubrizol France SAS (представители: R. MacLean, Solicitor, A. Bochon, avocat)
Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия
Искания
Жалбоподателят иска от Съда:
—
да отмени решението на Общия съд по дело T-191/14, Lubrizol France/Съвет на Европейския съюз в частта му, която се отнася до двете основания, изложени в жалбата на жалбоподателя пред Общия съд;
—
да уважи тези основания като обосновани;
—
да упражни правораздавателните си правомощия, като разгледа тези две основания и постанови окончателно решение;
—
при условията на евентуалност да върне делото за ново разглеждане на Общия съд, така че той да се произнесе по двете повдигнати от жалбоподателя основания относно нарушения на материалните и процесуалните разпоредби и
—
да осъди Съвета и встъпилите в негова подкрепа страни да заплатят съдебните разноски на жалбоподателя, направени в настоящото производство, както и в производството пред първата съдебна инстанция.
Основания и основни доводи
1.
С първото основание се твърди, че Общият съд не е проверил дали Съветът приложил подходящ тест в съответствие с приложимите правни разпоредби
Жалбоподателят счита, че тъй като Съветът не е приложил релевантните критерии, съдържащи се в Съобщението на Комисията относно суспендирането на автономни мита и относно автономните тарифни квоти (2011/C 363/02 (1)), при преценката дали автономна мярка за суспендиране на митата за BPA следва да бъде прекратена, Общият съд не е успял да упражни необходимия контрол за законосъобразност по отношение на доводите на Съвета и на Комисията, като не ги е отнесъл към правилните правни норми, приложими в подобни случаи.
2.
С второто основание се твърди, че Общият съд незаконосъобразно е заместил изложените от Съвета съображения със свои собствени и явно е изопачил доказателствата
Жалбоподателят счита на първо място, че Общият съд незаконосъобразно е заместил изложените от Съвета и Комисията съображения със свои собствени, като по този начин по недопустим начин е изложил своята позиция в подкрепа на твърдението, че стоките, предлагани от подалата възражението страна, могат да се считат за идентични или равностойни на BPA или за материали, които са негови заместители.
На второ място жалбоподателят счита, че Общият съд е преценил явно погрешно доказателства, които са от значение за способността на подалата възражението страна да предостави достатъчно налични количества стоки, за които се твърди, че са съпоставими с BPA, като по този начин Общият съд е изопачил ясния смисъл на доказателствата с оглед на вземането им предвид за целите на първоинстанционното съдебно производство.
3.
Третото правно основание е изведено от твърдението, че Общият съд е допуснал явни грешки при прилагането на съответните производствени правила и е приел противоречиви мотиви
Жалбоподателят счита, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, защото е приел, че правомощието на Комисията да отхвърли възражение поради закъснял отговор — със значително повече от 15 работни дни, предвиден в съобщението на Комисията, се отнася само за първия контакт между подалата възражението страна и дружествата молители, а не засяга последващите съобщения, което позволява на Общия съд да приеме, че това забавяне е ирелевантно. Вследствие на това Общият съд приема противоречиви мотиви, отнасящи се до естеството, функционирането и ролята на различните страни в установената със съобщението на Комисията процедура.
(1) ОВ C 363, 2011 г., стр. 6.
Full & Egal Universal Law Academy