Дело C-235/17: Иск, предявен на 5 май 2017 г. — Европейска комисия/Унгария
C4122017BG1120120170505BG0019112122
Иск, предявен на 5 май 2017 г. — Европейска комисия/Унгария
(Дело C-235/17)2017/C 412/19Език на производството: унгарски
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: L. Malferrari и L. Havas)
Ответник: Унгария
Искания на ищеца
—
Да обяви, че Унгария не е изпълнила задълженията си съгласно членове 49 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като е приела правна уредба, ограничаваща ползването на селскостопански земи.
—
да се осъди Унгария да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
Комисията приема, че, като ограничава по явно непропорционален начин ползването на земеделски и горски земи, спорната унгарска правна уредба е несъвместима със задълженията на Унгария съгласно членове 49 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Премахването ex lege на правата за ползване представлява ограничение на свободата на установяване, гарантирана с член 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз, по-специално тъй като погасяването на правото на ползване възпрепятства или прави прекомерно трудно за лицата, които до момента са притежавали това право, да създават предприятия в Унгария (или да придобиват право на ползване върху селскостопански земи) с цел да развиват там дейности, да допринасят чрез икономическа дейност за собствена сметка, за изграждането на икономически и социални връзки вътре в Съюза. Комисията приема, че премахването на правата за ползване ex lege може да представлява пречка за упражняването на свободата на установяване или да подейства разубеждаващо на това упражняване.
Унгарската правна уредба също така нарушава свободното движение на капитали, тъй като има за последица да възпре или ограничи инвестициите в недвижими имоти, намиращи се в Унгария, от лица, които нямат унгарско гражданство. Посочената правна уредба води до обезценяването на съществуващите права на ползване, а това предполага и ограничаване на свободното движение на капитали.
Унгарската правна уредба въвежда непряка дискриминация, като установява различие във вреда на гражданите на Европейския съюз, които нямат унгарско гражданство.
Ограничаването на посочените по-горе свободи не е оправдано на някое от основанията, предвидени в Договора, нито на други основания, посочени от унгарското правителство в хода на производството.
Особено неприемливи са доводите, с които унгарското правителство защитава необходимостта от ограничаване, за да сложи край на незаконно положение. Според Комисията не може да се допусне обща презумпция, която не изглежда доказана в нито един конкретен случай, за това, че всички договори за земеделски земи в Унгария, сключени със чуждестранни граждани, от самото им сключване са незаконни и нищожни. Също така не може да се приеме твърдението, че незаконосъобразността на всеки един от договорите за ползване може да се изведе от липсата на разрешение за валутен обмен, изисквано съгласно действащото законодателство преди 2002 г.
Въведеното от унгарската правна уредба ограничение не отговаря на изискването за пропорционалност, тъй като не може да осъществи преследваните цели и освен това, значително надхвърля необходимото за постигането на тези цели.
Унгарската правна уредба не отговаря на изискванията на принципа за правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания и не гарантира подходящо обезщетение на увредените лица от премахването или ограничаването на правото на ползване.
Според Комисията спорната унгарска правна уредба нарушава правото на собственост, признато в член 17 от Хартата. В определени случаи е налице засягане на правото на собственост, дори когато нарушението не се отнася до трите собственически правомощия (ползване, владение и разпореждане).
Full & Egal Universal Law Academy