24.7.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 239/29
Жалба, подадена на 10 май 2017 г. — Европейска комисия/Съвет на Европейския съюз
(Дело C-244/17)
(2017/C 239/36)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Европейска комисия (представители: L. Gussetti, P. Aalto, L. Havas)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени Решение (ЕС) 2017/477 на Съвета от 3 март 2017 година относно позицията, която да бъде приета от името на Европейския съюз в рамките на Съвета за сътрудничество, създаден съгласно Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна, по отношение на условията на работа на Съвета за сътрудничество, Комитета за сътрудничество и специализираните подкомитети или други органи (1),
—
да се осъди Съветът на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
Комисията твърди, че добавянето на отнасящо се до процедурата правно основание, свързано с общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), и по-специално на изискващия единодушие член 31, параграф 1 ДЕС, противоречи на Договора съгласно тълкуванието му в практиката на Съда.
В подкрепа на това твърдение са изложени следните доводи:
Първо, съгласно установената практика на Съда решенията по член 218, параграф 9 ДФЕС се приемат с квалифицирано мнозинство, дори и ако едно или няколко от материалноправните основания по принцип изискват единодушие при сключване на международно споразумение. Добавянето на изискващо единодушие правно основание не се отразява на процедурата, по която Съветът следва да приеме решението.
Тъй като не целят допълване или изменение на институционалната рамка на споразуменията, нито промяна на тяхната структура, решенията на Съвета по член 218, параграф 9 ДФЕС не могат да се разглеждат като решения за сключване или изменение на международни споразумения, а за гарантиране на ефективното им изпълнение. В съответствие с член 218, параграф 8, първа алинея и член 218, параграф 9 тези решения следва да се приемат с квалифицирано мнозинство. Изискването за приемането на решението с единодушие е неправомерно.
Второ, както се пояснява и в практика на Съда, член 218 ДФЕС предвижда „единна процедура с общо приложение относно воденето на преговори и сключването на международни споразумения от Съюза във всички негови области на дейност, включително ОВППС“. Особеното при ОВППС е че предложението се прави съвместно от Комисията (по въпросите извън областта на ОВППС) и от върховния представител (по въпросите от областта на ОВППС). Това обстоятелство обаче не променя извода, че решенията по член 218, параграф 9 от ДФЕС се приемат с квалифицирано мнозинство.
Съвместното разглеждане на посочените две постановки в съдебната практика налага извода, че единната процедура по член 218 ДФЕС урежда не само договарянето и сключването на международни споразумения, но и приемането на позиции за прилагането им съгласно по-специално член 218, параграф 9 ДФЕС, предвиждащ вземане на решения с квалифицирано мнозинство. Не могат да се добавят други процедурни разпоредби. Дори ако Съветът добави такава, тя не може да доведе до промяна на процедурата за вземане на решение.
(1) ОВ L 73, 2017 г., стр. 15.
Full & Egal Universal Law Academy