16.10.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 347/3
Жалба, подадена на 7 юни 2017 г. от Alcohol Countermeasure Systems (International) Inc. срещу решението на Общия съд (първи състав), постановено на 29 март 2017 г. по дело T-638/15 — Alcohol Countermeasure Systems (International)/EUIPO
(Дело C-340/17 P)
(2017/C 347/03)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Alcohol Countermeasure Systems (International) Inc. (представители: E. Baud и P. Marchiset, avocats)
Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Съда:
—
най-напред и без писмено одобрение от страна на EUIPO да спре изпълнението и прилагането на съдебното решение,
—
да отмени решението с оглед на изложените в настоящата жалба основания […],
—
да отменя решение R 1323/2014-1 на първи апелативен състав на EUIPO от 11 август 2015 г.,
—
при условията на евентуалност, да отмени съдебното решението и да спре производството до приключване на процеса на излизане на Обединеното кралство от ЕС (Брекзит) или най-рано до 31 май 2019 г., когато изтича срокът съгласно член 50 от Договора,
—
да осъди Lion Laboratories и Службата за интелектуална собственост на Европейския съюз да понесат направените от тях съдебни разноски и да заплатят съдебните разноски на ACS, свързани както с първоинстанционното производство по дело T-638/15, така и с производството по обжалване.
Основания и основни доводи
1)
първото основание e че изложените в жалбата на ACS твърдения били неправилно предадени в точка 86 от решението, където се посочвало, че „през съответните периоди“ били продадени 64 устройства, докато тази (неоспорима) цифра се отнасяла само за първия период (5 октомври 2004 г.—4 октомври 2009 г.).
2)
второто основание е че съдържанието на писмото, което адвокатът на Lion Laboratories изпратил на EUIPO на 21 март 2013 г., било неправилно предадено, както и че Регламент 207/2009 (1) и член 57, параграф 2 и Регламент 2868/95 (2) (член 22, параграф 2, и член 40, параграф 5) били нарушени. В писмото не бил посочен регистрационният номер на по-ранната марка (търговска марка на Обединеното кралство № 2040518), а два пъти се споменавала търговска марка на Обединеното кралство № 2371210, което означавало, че Lion Laboratories: i) не било изпълнило задължението си да представи доказателства за използването на търговска марка на Обединеното кралство № 2040518 или на по-ранната марка и/или ii) подменило разглежданата в производството марка с друга.
3)
Третото основание е че Общият съд: i) не се съобразил с понятието „реално използване“ съгласно определението му в Регламент 207/2009 и тълкуването му в решение Ansul (C-40/01, 11 март 2003 г.) и ii) приложил грешна методология. Общият съд не анализирал отделно първия период и не взел предвид данните за предвижданите продажби съгласно договореното в споразумението за изключителна лицензия. Освен това, като се имало предвид много слабото и ограничено по време използване през първия период, реалното използване не било установено чрез отчитане на редица анализирани от Общия съд фактори (като например: i) данните за предвижданите продажби на страните по лицензионното споразумение, ii) характеристиките на пазара (обхващащ 30 милиона потребители), iii) естеството на стоките (включително дрегери) и iv) наличието на търговска марка на Обединеното кралство № 2371210, подадена през 2004 г.). Общият съд отдал прекалено голямо значение на някои документи, сред които и на такива, свързани със услуги, докато по-ранната марка се противопоставяла само по отношение на стоки от клас 9.
4)
Четвъртото основание е че Общият съд не се съобразил с понятието „реално използване“, като приложил неподходящи стандарти, за да установи дали марката била използвана като търговска марка. Освен това решението на Съда по дело Céline (C-17/06, 11 септември 2007 г.) не било приложимо, тъй като i) върху стоките били поставени други марки, ii) стоките имали други наименования и iii) някои потребители възприемали марката като обичайно наименование. Тези обстоятелства допълнително възпрепятствали установяването на връзка с съзнанието на потребителя между по-ранната марка и използвания като обичайно или търговско наименование знак.
5)
Петото основание повдига въпроса за обществения ред: по-ранното право на Обединеното кралство не позволява отмяна на марка на ЕС с оглед на процеса на излизане на страната от ЕС (Брекзит) и изпратеното от нея уведомление по член 50 от Договора от Европейския съюз. Допускането на такава отмяна би увеличило разходите и би създало ненужни и непропорционални пречки за единната защита на търговските марки, тъй като след две години или дори и по-рано Обединеното кралство вече нямало да бъде част от системата на единната търговска марка на ЕС. Следователно Общият съд нарушил принципа на териториалност, признат от Парижката конвенция от 1883 г., и член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1).
(2) Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, 1995 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189).