11.9.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 300/15
Жалба, подадена на 9 юни 2017 г. от Christoph Klein срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 28 септември 2016 г. по дело T-309/10, Christoph Klein/Европейска комисия
(Дело C-346/17 P)
(2017/C 300/19)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Christoph Klein (представител: H.-J. Ahlt, Rechtsanwalt)
Други страни в производството: Европейска комисия, Федерална република Германия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Съда:
—
да отмени решението на Общия съд от 28 септември 2016 г. по дело T-309/10 RENV,
—
да осъди ответника да заплати на жалбоподателя сумата 1 562 662,30 EUR, ведно с лихви в размер на 8 процентни пункта над действащия основен лихвен процент, считано от датата на постановяване на съдебното решение,
—
да приеме по същество, че Комисията дължи на жалбоподателя обезщетение за вредите, които той твърди, че е претърпял след 15 септември 2006 г. и чийто размер следва да бъде определен,
—
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски,
—
алтернативно: да отмени решението на Общия съд от 28 септември 2016 г. по дело T-309/10 RENV и да върне делото на Общия съд.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага следните основания:
Първо, Общият съд е нарушил член 61, параграф 2 от Статута на Съда на Европейския съюз, като е тълкувал неправилно обвързващия обхват на решението на Съда и поради това незаконосъобразно е приел, че жалбоподателят не може да претендира никакво обезщетение във връзка с продукта си „effecto“ на основание на недопустимостта на четвъртото основание на жалбата по дело C-120/14 P.
Второ, Общият съд е нарушил отново член 61, параграф 2 от Статута на Съда на Европейския съюз, като е приел, че не е обвързан от произнасянето от правна страна в решението на Съда. В точка 95 от решението си Съдът е приел, че първоначалното решение, което е предмет на обжалването, следва да бъде отменено, доколкото Общият съд е отхвърлил жалбата в частта относно искането Комисията да бъде осъдена да плати обезщетение за вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял […]. Противно на тази правна преценка, Общият съд незаконосъобразно е приел и по същество, че право на обезщетение не съществува поради неспазване на материалните изисквания.
Трето, Общият съд е отхвърлил в нарушение на член 84, параграф 1 от Процедурния си правилник твърдението, че Комисията е допуснала нарушение на член 41 от Хартата на основните права вследствие на бездействието си в процедурата съгласно защитните разпоредби на основание член 8, параграф 2 от Директива 93/42, обосновавайки се с твърдението, че става въпрос за недопустимо ново твърдение. Поради това е налице грешка в правото, тъй като в действителност жалбоподателят се е позовал в жалбата си на принципа на добро управление, който по съдържанието си съответства на принципа на добра администрация, и на член 41 от Хартата на основните права. В резултат на това не е налице недопустимо ново твърдение.
Четвърто, Общият съд е изходил от позицията, че Директивата не предоставя никакви права нито лично на жалбоподателя, нито на дружеството atmed AG. Жалбата се основава на твърдението за нарушение на правото на Съюза, тъй като и двамата са страни в процедурата въз основа на защитната разпоредба и могат да се позоват на принципите на свободното движение на стоки като основни икономически засегнати лица.
Пето, Общият съд е допуснал грешка в правото, като е отхвърлил наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното поведение на Комисията и твърдяната вреда. Така Общият съд е изопачил фактите по делото и е допуснал грешка в правото при квалифицирането на фактите. Освен това по този начин Общият съд е нарушил отново член 8, параграф 2 от Директива 93/42, пропуснал е да извърши правна преценка и не е изложил адекватни мотиви за решението си.
Шесто, Общият съд е нарушил принципите на процесуална справедливост и правото на справедлив съдебен процес, член 6 от Европейската конвенция за защита на основните права и член 47 от Хартата на основните права, като не се е съобразил с приложения COM RENV 1 u 2.
Седмо, Общият съд е нарушил принципите на правото на справедлив съдебен процес, член 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и член 47 от Хартата на основните права, както и член 64, параграф 3, буква г) от Процедурните си правила и член 24 от Статута на Съда на Европейския съюз, като е отхвърлил искането на жалбоподателя Комисията да бъде задължена да представи документите, свързани със защитната клауза.