8.1.2018
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 5/53
Поправка на известието в Официален вестник по дело C-448/17
( Официален вестник на Европейския съюз C 382от 13 ноември 2017 г. )
(2018/C 005/71)
В известието в ОВ по дело C-448/17, EOS KSI Slovensko s.r.o. срещу Ján Danko и Margita Jalčová, текстът трябва да бъде заменен със следния текст:
„Преюдициално запитване от Krajský súd v Prešove (Словашка република), постъпило на 25 юли 2017 г. — EOS KSI Slovensko s.r.o./Ján Danko, Margita Danková
(Дело C-448/17)
(2017/C 382/35)
Език на производството: словашки
Запитваща юрисдикция
Krajský súd v Prešove
Страни в главното производство
Жалбоподател: EOS KSI Slovensko s.r.o.
Ответник: Ján Danko, Margita Danková
Преюдициални въпроси
1)
Противоречи ли, с оглед на решението по дело Pohotovost’, C-470/12, и на съображенията на Съда на ЕС, изложени в точка 46 от мотивите на това решение, на принципа на равностойност на правото на Съюза, правна уредба, която — в контекста на равностойността на защитените от закона интереси и защитата на правата на потребителите срещу неравноправни договорни клаузи — не допуска, без съгласието на потребителя — ответник, юридическо лице, което има за предмет на дейност колективна защита на потребителите от неравноправни договорни клаузи и което се стреми към постигането на целта, предвидена в член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО (1), транспониран в член 53а, параграфи 1 и 2 от Гражданския кодекс, да участва като подпомагаща страна (встъпила страна) в съдебното производство от образуването му и ефективно да използва в полза на потребителя процесуалните действия и средствата за защита, за да осъществи в рамките на това производство защита срещу системната употреба на неравноправни договорни клаузи, докато в друг случай подпомагаща страна (встъпила страна), която встъпва в съдебно производство в подкрепа на ответника и която — за разлика от асоциация за защита на потребителите — има интерес от установяването на материалното (имуществено) право, предмет на производството, въобще не се нуждае от съгласието на ответника, в чиято подкрепа встъпва, за да участва в съдебното производство от образуването му и да упражнява ефективно процесуалните действия и средствата за защита в полза на ответника?
2)
Трябва ли изразът „изразени на ясен и разбираем език“ по член 4, параграф 2 от Директива 93/13, включително с оглед на съображенията на Съда по дела C-26/13 и C-96/14, да се тълкува в смисъл, че договорна клауза може да се счита за изразена на ясен и разбираем език — с правната последица, че тя подлежи [служебно] на съдебен контрол за неравноправност — дори когато правният институт (инструмент), който тя урежда, сам по себе си е сложен, средностатистическият потребител трудно може да предвиди неговите правни последици и по принцип, за да бъде разбрана клаузата, е необходима професионална правна консултация, разходите за която не са пропорционални на стойността на услугата, предоставяна на потребителя въз основа на договора?
3)
Противоречи ли на правото на Съюза — в случай, когато съд трябва да се произнесе относно права, произтичащи от потребителски договор, предявени срещу потребител в качеството му на ответник, единствено въз основа на твърдения на ищеца, посредством заповед за изпълнение в рамките на бързо производство, в което въобще не се прилага член 172, параграф 9 от Гражданския процесуален кодекс, който изключва възможността за издаване на заповед за изпълнение при наличие на неравноправни договорни клаузи в потребителски договор — правна уредба на държава членка, която — предвид краткия срок за подаване на възражение и евентуалното бездействие на потребителя — не дава възможност на асоциация за защита на потребителите, която е квалифицирана и има право да преследва целта, предвидена в член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, транспониран в член 53а, параграфи 1 и 2 от Гражданския кодекс, да използва ефективно, без съгласието на потребителя (и без изричното му несъгласие), единствената възможност за защита на потребителя под формата на възражение срещу заповедта за изпълнение в случай на неспазване от страна на съда на задължението, предвидено в член 172, параграф 9 от Гражданския процесуален кодекс?
4)
За отговора на втория и третия въпрос, може ли да се счита за релевантно обстоятелството, че правната уредба не признава на потребителя правото на задължителна правна помощ и че, при положение че няма адвокат, който да го представлява, непознаването от потребителя на материята води до значителен риск той да не се позове на неравноправния характер на договорните клаузи и дори да не реагира по начин, който да позволи встъпването в съдебното производство в негова подкрепа на асоциация за защита на потребителите, която е квалифицирана и има право да преследва целта, предвидена в член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, транспониран с член 53а, параграфи 1 и 2 от Гражданския кодекс?
5)
Противоречи ли на правото на Съюза и на изискването да се преценят всички обстоятелства по случая по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, правна уредба като тази на бързото производство за издаване на заповед за изпълнение (член 172, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс), която допуска (1) да се признае със силата на съдебно решение правото на търговеца на парично обезщетение (2) в рамките на бързо производство (3) пред административен служител на съдебния орган (4) единствено въз основа на твърденията на търговеца, при това (5) без събирането на доказателства и при положение че (6) потребителят не е представляван от адвокат и (7) неговата защита не може да се осъществи ефективно без съгласието му от асоциация за защита на потребителите, която е квалифицирана и има право да преследва целта, предвидена в член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, транспониран с член 53а, параграфи 1 и 2 от Гражданския кодекс?“
(1) OВ L 95,1993 г., стр. 29.
Full & Egal Universal Law Academy