30.10.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 369/4
Жалба, подадена на 8 август 2017 г. от Guardian Europe Sàrl срещу решението, постановено от Общия съд (трети разширен състав) на 7 юни 2017 г. по дело T-673/15, Guardian Europe/Европейски съюз
(Дело C-479/17 P)
(2017/C 369/05)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Guardian Europe Sàrl (представители: C. O’Daly, Solicitor, F. Louis, avocat)
Други страни в производството: Европейски съюз, представляван от (1) Съда на Европейския съюз и (2) Европейската комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Съда:
1)
Да отмени решението, доколкото в точка 3 от диспозитива се отхвърля част от иска на Guardian Europe за вреди на основание член 268 и член 340, втори параграф от Договора за функционирането на Европейския съюз,
2)
Да постанови, че Съдът сам може да се произнесе по съществото на исканията на жалбоподателя за вреди и в съответствие с това
a)
да постанови Европейският съюз, представляван от Съда на Европейския съюз, да заплати обезщетение на Guardian Europe за вредите, причинени в резултат на непроизнасянето на Общия съд в разумен срок, съгласно член 47 oт Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6, параграф 1 oт Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, по-конкретно следните суми: (i) пропуснати ползи в размер на 1 388 000 EUR; (ii) допълнителни разходи за гаранция в размер на 143 675,78 EUR; и (iii) неимуществени загуби, изразени в подходящ процент от наложената с това решение глоба на Guardian,
б)
да осъди Европейския съюз, представляван от Комисията и Съда на Европейския съюз, да заплатят обезщетение на Guardian за претърпените загуби в резултат на нарушенията от страна на Комисията и Общия съд на принципа на равно третиране, по-конкретно следните суми: (i) пропуснати ползи в размер на 7 712 000 EUR; и (ii) неимуществени загуби, изразени в подходящ процент от наложената с това решение глоба на Guardian,
в)
да присъди компенсаторна лихва върху сумите по буква a) (считано от 27 юли 2010 г. до датата на решението на Съда по настоящата жалба) и буква б) (считано от 19 ноември 2010 г. до датата на решението на Съда по настоящата жалба), в размер на годишната инфлация, определена за въпросния период от Евростат в държавата членка (Люксембург) по седалището на Guardian Europe,
г)
да присъди лихва за забава върху сумите по букви a) и б), считано от датата на постановяване на решението на Съда по настоящата жалба до окончателното плащане, в размер, определен от Европейската централна банка (EЦБ) за операциите ѝ по рефинансиране, увеличен с два процентни пункта,
3)
доколкото е приложимо, като алтернатива на исканията по точка 2, букви a)—г), да върне делото на Общия съд за произнасяне по съществото на иска,
4)
да осъди ответниците да заплатят разноските на жалбоподателя в това производство и в производството пред Общия съд.
Основания и основни доводи
1)
В решението си Общият съд е нарушил член 268 и член 340, втора алинея от ДФЕС и не е приложил понятието „предприятие“ на правото на Съюза, когато е заключил, че Guardian Europe не е претърпяло никакви пропуснати ползи поради непроизнасянето на Общия съд в разумен срок по дело T-82/08, Guardian Industries Corp. и Guardian Europe Sàrl/Комисия,
2)
В решението си Общият съд е нарушил член 268 и член 340, втора алинея от ДФЕС, не е приложил понятието „предприятие“ на правото на Съюза и е достигнал до неточни по същество изводи, което е видно въз основа на представените пред Общия съд документи, когато е приел, че Guardian Europe е претърпяло само 82 % oт загубите, свързани с разходите за гаранцията, платими в периода на забавянето на Общия съд извън разумния срок по дело T-82/08, Guardian Industries Corp. и Guardian Europe Sàrl/Комисия,
3)
В решението си Общият съд е нарушил член 268 и член 340, втора алинея от ДФЕС, когато е заключил, че Guardian Europe не е претърпяло неимуществени вреда поради непроизнасянето в разумен срок по дело T-82/08, Guardian Industries Corp. и Guardian Europe Sàrl/Комисия,
4)
В решението си Общият съд е нарушил член 268 и член 340, втора алинея от ДФЕС и не е приложил понятието „предприятие“ на правото на Съюза, когато е постановил, че нарушението на принципа на равно третиране в Решение C(2007) 5791 окончателен на Комисията (1) — Плоско стъкло, и в решението на Общия съд по дело T-82/08, Guardian Industries Corp. и Guardian В Europe Sàrl/Комисия, не е довело до пропуснати ползи за Guardian Europe,
5)
В решението си Общият съд е нарушил член 268 и член 340, втора алинея от ДФЕС, като е постановил, че нарушението на принципа на равно третиране в Решение C(2007) 5791 окончателен на Комисията — Плоско стъкло и в решението на Общия съд по дело T-82/08, Guardian Industries Corp. и Guardian Europe Sàrl/Комисия, не е причинило нематериални загуби на Guardian Europe, и
6)
В решението си Общият съд е нарушил член 268 и член 340, втора алинея от ДФЕС, като е приел, че само решение на съд от последна инстанция — и следователно не Общият съд — може да задейства отговорност за вреди за нарушение на правото на Съюза.
(1) Решение C(2007) 5791 окончателен на Комисията от 28 ноември 2007 година във връзка с процедура по член [81 ЕО] и по член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39165 — Плоско стъкло).