15.1.2018
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 13/8
Преюдициално запитване от Työtuomioistuin (Финландия), постъпило на 24 октомври 2017 г. — Terveys- ja sosiaalialan neuvottelujärjestö (TSN) ry/Hyvinvointialan liitto ry
(Дело C-609/17)
(2018/C 013/09)
Език на производството: фински
Запитваща юрисдикция
Työtuomioistuin (Съд по трудови спорове)
Страни в главното производство
Ищец: Terveys- ja sosiaalialan neuvottelujärjestö (TSN) ry
Ответник: Hyvinvointialan liitto ry
Трета заинтересована страна: Fimlab Laboratoriot Oy
Преюдициални въпроси
1)
Допуска ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (1) национална разпоредба в колективен трудов договор или нейно тълкуване в смисъл, че работник или служител, изпаднал в състояние на временна неработоспособност в началото на годишния му отпуск или по време на ползването на част от него, независимо че е направил съответно искане за това, не може да пренася попадащия в период на временната неработоспособност отпуск, който му се полага съгласно колективния трудов договор, когато в резултат на невъзможността за това пренасяне на предоставения с колективния трудов договор отпуск не се ограничава правото на работника или служителя на годишен отпуск от четири седмици?
2)
Има ли член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз директен ефект в трудови правоотношения между частноправни субекти, тоест налице ли е хоризонтален директен ефект?
3)
Закриля ли член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз придобитото право на отпуск, когато продължителността на отпуска надвишава предвидения в член 7, параграф 1 от Директивата за работното време минимален годишен отпуск от четири седмици, и допуска ли тази разпоредба от Хартата на основните права национална разпоредба в колективен трудов договор или нейно тълкуване в смисъл, че работник или служител, изпаднал в състояние на временна неработоспособност в началото на годишния му отпуск или по време на ползването на част от него, независимо че е направил съответно искане за това, не може да пренася попадащия в период на временната неработоспособност отпуск, който му се полага съгласно колективния трудов договор, когато в резултат на невъзможността за това пренасяне на предоставения с колективния трудов договор отпуск не се ограничава правото на работника или служителя на годишен отпуск от четири седмици?
(1) ОВ. 2003, L 299, стр. 9.