ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (десети състав)
7 септември 2017 година(*)
„Обжалване — Член 181 от Процедурния правилник на Съда — Иск за обезщетение — Липса на компетентност на Общия съд — Недопустимост“
По дело C‑188/17 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 12 април 2017 г.,
Славчо Асенов Тодоров, с местожителство в Троян (България), за когото се явява К. Младенова, адвокат,
жалбоподател,
като другата страна в производството е
Съд на Европейския съюз
ответник в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (десети състав),
състоящ се от: M. Berger, председател на състава, A. Borg Barthet и E. Levits (докладчик), съдии,
генерален адвокат: M. Wathelet,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 181 от Процедурния правилник на Съда,
постанови настоящото
Определение
1 С жалбата си г‑н Славчо Асенов Тодоров иска да се отмени определение на Общия съд на Европейския съюз от 14 март 2017 г., Тодоров/Съд (T‑839/16, непубликувано, наричано по-нататък „обжалваното определение“, EU:T:2017:194), с което Общият съд отхвърля искането му за присъждане на обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял, и искането му да се установи нищожността на определение на Общия съд на Европейския съюз от 19 април 2013 г., Тодоров/Европейски съд по правата на човека (T‑49/13, непубликувано, EU:T:2013:208), и на осъдителната присъда, постановена срещу жалбоподателя.
Производството пред Общия съд и обжалваното определение
2 С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 29 ноември 2016 г., жалбоподателят иска от Общия съд да установи нищожността на определение на Общия съд на Европейския съюз от 19 април 2013 г., Тодоров/Европейски съд по правата на човека (T‑49/13, непубликувано, EU:T:2013:208), да установи нищожността на „решение Nicolaou“, да установи, че постановената срещу жалбоподателя осъдителна присъда е неправилна, да преразгледа делото, по което е постановено това определение, и да присъди на жалбоподателя обезщетение в размер на 10 000 EUR за имуществените и неимуществените вреди, които същият счита, че е претърпял.
3 С обжалваното определение Общият съд отхвърля на основание член 126 от процедурния си правилник всички искания на жалбоподателя като явно недопустими.
4 След като припомня изискванията, на които трябва да отговаря искова молба или жалба, целяща в частност поправяне на вреди, за които се твърди, че са причинени от институция на Европейския съюз, Общият съд констатира в точка 7 от обжалваното определение, че що се отнася, първо, до искането за установяване на нищожност на влязлото в сила определение от 19 април 2013 г., Тодоров/Европейски съд по правата на човека (T‑49/13, непубликувано, EU:T:2013:208), жалбата изобщо не уточнява използвания способ за правна защита.
5 Второ, що се отнася до обезщетяването за твърдените имуществени и неимуществени вреди, Общият съд подчертава, от една страна, в точка 9 от обжалваното определение, че в жалбата не са определени нито неправилното действие, нито незаконосъобразността, в резултат на които са настъпили посочените вреди. От друга страна, той припомня в точка 12 от обжалваното определение, че е компетентен да разглежда единствено искания за обезщетение за вреди, причинени от институциите, органите, службите или агенциите на Съюза или от техни служители при изпълнението на техните задължения.
6 Трето, що се отнася до искането за установяване на нищожност на „решението Nicolaou“, Общият съд констатира, че с жалбата не са представени никакви данни, позволяващи да се идентифицира това решение.
7 Поради това Общият съд отхвърля жалбата на жалбоподателя като явно недопустима.
Исканията на жалбоподателя
8 С жалбата си жалбоподателят иска от Съда:
– да отмени обжалваното определение,
– да преразгледа първоинстанционната му жалба, и
– да присъди обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които жалбоподателят оценява на 10 000 EUR.
По жалбата
9 Съгласно член 181 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е изцяло или частично явно недопустима или явно неоснователна, Съдът може във всеки един момент, по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат, с мотивирано определение да я отхвърли изцяло или частично.
10 Тази разпоредба следва да се приложи в настоящото производство по обжалване.
11 Първо, жалбоподателят изтъква по същество, че Общият съд неправилно е обявил, че не е компетентен да разгледа първоинстанционната му жалба. Той смята, че Общият съд трябва да се произнесе по исканията му, тъй като е осъден от българските съдебни органи в нарушение на разпоредбите на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и в резултат на това осъждане са настъпили вредите му, за които Общият съд трябвало да присъди обезщетение.
12 Второ, жалбоподателят смята, че доколкото е представил всички доказателства, за да може Общият съд да се произнесе по първоинстанционната му жалба, този съд неправилно я е обявил за недопустима.
13 От една страна, следва да се припомни, че съгласно член 256, параграф 1 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз обжалването е само по правни въпроси. Следователно преценката на фактите и на доказателствата освен в случай на тяхното изопачаване не представлява правен въпрос, който като такъв да подлежи на контрол от Съда в производството по обжалване на съдебни актове на Общия съд.
14 От друга страна, както припомня Общият съд в точка 5 от обжалваното определение, исковата молба или жалбата трябва да съдържа предмета на спора и кратко изложение на посочените основания. Подобно изискване към исковите молби или жалбите до Общия съд важи съгласно член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник и за жалбите до Съда.
15 Доколкото обаче, първо, жалбата съдържа само общи твърдения на жалбоподателя, насочени срещу обжалваното определение, тя не позволява да се установят грешките при прилагането на правото, които Общият съд бил допуснал. Въпросната жалба най-много представлява едно повторение на първоинстанционната жалба, за която в точки 7 и 8 от обжалваното определение Общият съд постановява, че не отговаря на изискванията по процедурния му правилник.
16 Второ, Общият съд правилно постановява, че предвид противоречивите данни в първоинстанционната жалба той не е компетентен да се произнесе нито по отмяната на национално съдебно решение, нито по искане за обезщетение поради твърдяната незаконосъобразност на такова решение.
17 Жалбоподателят обаче само посочва, че е представил достатъчно доказателства в подкрепа на първоинстанционната си жалба, без обаче да указва в каква степен тези доказателства, които той не идентифицира в подкрепа на жалбата си до Съда, са годни да оборят от правна гледна точка изводите на Общия съд за липса на компетентност.
18 Следователно на основание член 181 от Процедурния правилник жалбата трябва да се отхвърли като явно недопустима.
По съдебните разноски
19 Съгласно член 137 от Процедурния правилник на Съда, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, Съдът се произнася по съдебните разноски в определението, с което слага край на производството.
20 Тъй като настоящото определение е постановено преди жалбата да бъде връчена на ответника в първоинстанционното производство и следователно преди същият да направи съдебни разноски, следва да се постанови, че г‑н Тодоров ще понесе направените от него съдебни разноски.
По изложените съображения Съдът (десети състав) определи:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда г‑н Славчо Асенов Тодоров да заплати направените от него съдебни разноски.
Съставено в Люксембург на 7 септември 2017 година.
Секретар
Председател на десети състав
A. Calot Escobar
M. Berger
* Език на производството: български.