ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)
30 май 2018 година(*)
„Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Схема за помощи, разрешена от Европейската комисия — Инвестиционни помощи в селскостопанския сектор — Освобождаване от данъци — Преотстъпване на корпоративен данък — Условия — Отказ за предоставяне на индивидуална помощ в рамките на тази схема за помощи“
По дело C‑481/17
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Велико Търново (България) с акт от 2 август 2017 г., постъпил в Съда на 9 август 2017 г., в рамките на производство по дело
Николай Янчев
срещу
Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите,
СЪДЪТ (шести състав),
състоящ се от: C. G. Fernlund, председател на състава, J.‑C. Bonichot (докладчик) и S. Rodin, съдии,
генерален адвокат: M. Wathelet,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за г‑н Янчев, от Ив. Болярски, адвокат,
– за директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, от A. Манов, в качеството на представител,
– за българското правителство, от Е. Петранова и Л. Захариева, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от V. Bottka и Цв. Георгиева-Kecsmar, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 99 от Процедурния правилник на Съда,
постанови настоящото
Определение
1 Преюдициалното запитване е относно тълкуването на Решение C(2011) 863 на Комисията от 11 февруари 2011 година относно предоставянето на държавни помощи съгласно разпоредбите на членове 107 и 108 от ДФЕС, с което се разрешава въведената от Република България в подкрепа на инвестициите в земеделски стопанства държавна помощ № 546/2010 чрез преотстъпването на корпоративен данък (ОВ C 111, 2011 г., стр. 1).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Николай Янчев, земеделски производител, и Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите във връзка с издаден през 2016 г. ревизионен акт за възстановяване на преотстъпения данък върху доходите за данъчната 2013 г.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 С Решение C(2011) 863, прието на основание на член 107, параграф 3, буква в) и на член 108, параграф 3 от ДФЕС, Европейската комисия одобрява схема за държавни помощи, въведена от Република България в подкрепа на инвестициите в земеделски стопанства чрез преотстъпването на корпоративен данък.
4 Запитващата юрисдикция се позовава на следните разпоредби от това решение:
„Правно основание
(7) Член 189б, алинеи 1—4 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
(8) Член 48, алинеи 6—7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
[…]
Мярка за помощ
[…]
(14) Помощта по схемата, предмет на уведомлението, се отпуска автоматично, с подаване на годишна данъчна декларация от бенефициера (данъчно задължен субект). Следователно не се предвижда подаване на отделно заявление за помощта. Данъчното облекчение се установява от самия данъкоплатец въз основа на разпоредбите на ЗКПО. Съгласно схемата, предмет на уведомлението, правото на бенефициера на данъчно облекчение се предоставя директно от ЗКПО. Българските власти не упражняват предварителен (ex ante) контрол, нито приемат допълнителни документи. Получаването на помощта по схемата зависи от спазването на предвидените в ЗКПО изисквания, чието изпълнение е предмет на последващ (ex post) контрол от страна на Националната агенция за приходите[, България]. Ако се установи несъответствие с изискванията за данъчно облекчение, приложимо за корпоративния подоходен данък, съответната сума трябва да се възстанови в държавния бюджет.
[…]
(16) Бе установен следният механизъм за пълен последващ (еx post) контрол: през година (x+2) Националната агенция за приходите осъществява контрол върху всички бенефициери на данъчни облекчения, приемливи за намаляване на данъка, с цел да се провери дали са изпълнени условията за предоставяне на данъчното облекчение и дали приемливите инвестиции са направени. Ако контролиращият орган открие нередност в това отношение, се извършва данъчна ревизия, за да се определи размерът на неправомерно преотстъпения данък, който трябва да се върне от бенефициера“.
Българската правна уредба
5 Съгласно член 48, алинея 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица в редакцията, приложима към обстоятелствата, предмет на главното производство:
„Данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане“.
6 Член 2, алинея 1, точка 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане предвижда:
„Данъчно задължени лица са едноличните търговци, както и физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, които определят облагаемия си доход по реда на чл. 26 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица — за данъците, удържани при източника и в случаите, определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица“.
7 Член 167, алинея 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане гласи следното:
„По реда на тази глава се преотстъпва или намалява корпоративният данък, съответно се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма: подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2“.
8 Член 189б от посочения закон гласи:
„(1) Корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция.
(2) Корпоративният данък се преотстъпва, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването;
2. активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица;
3. дейността по ал. 1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации;
4. преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите по т. 1;
5. активите по т. 1 не заместват съществуващи активи;
6. за активите по т. 1 земеделският производител не е получател (бенефициент) по някоя от следните помощи:
а) помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;
б) минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове [107 и 108 ДФЕС] към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти (OB, L 337/35 от 21 декември 2007 г.);
в) финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони;
г) всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз“.
9 Член 109, алинея 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс гласи:
„Не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
10 Г‑н Янчев е едноличен търговец, регистриран като земеделски производител съгласно българското национално право. Той произвежда царевица, слънчоглед, пшеница, ечемик и рапица и отглежда дойни крави за мляко.
11 Според член189б от ЗКПО корпоративният данък се преотстъпва при определени условия в размер до 60 на сто на данъчнозадължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция.
12 Преотстъпването на този данък е предвидено в рамките на схема за помощи, въведена от Република България в подкрепа на инвестициите в земеделските стопанства, която Комисията одобрява с Решение C(2011) 863, прието на основание на член 107, параграф 3, буква в) и на член 108, параграф 3 ДФЕС.
13 След като посочва в данъчната си декларация за 2013 г., че отговаря на условията по член 189а от ЗКПО, г‑н Янчев се ползва от преотстъпване на данък в размер на 48 588 български лева (BGN) (около 24 828 EUR).
14 На последния е извършена данъчна ревизия. Установено е, че той действително отговаря на условията за преотстъпване на данъка, предвидени в член 189б от ЗКПО. Той обаче не отговаря на общото изискване във връзка с преотстъпването на корпоративен данък, поставено от член 167, алинея 1 от ЗКПО, а именно получателят да няма неплатени публични задължения. В действителност към 31 декември 2013 г. г‑н Янчев е имал неплатени публични задължения в размер на 74 008,95 BGN (около 37 839 EUR).
15 На 16 септември 2016 г. е издаден ревизионен акт. Жалбата, подадена от г‑н Янчев по административен ред до Националната агенция по приходите, е отхвърлена на 16 декември 2016 г.
16 След това г‑н Янчев сезира запитващата юрисдикция. Той по-специално поддържа, че преотстъпването на данъка, от което се е ползвал, изцяло се вписва в изискванията на Решение C(2011) 863.
17 Запитващата юрисдикция отбелязва, че ревизионният акт е издаден извън срока от две години, предвиден в параграф 16 от Решение C(2011) 863 за извършването на последващ контрол при преотстъпване на данък съгласно разрешената схема за помощ. От друга страна, тя констатира, че преотстъпването на данъка е отказано от данъчната администрация на основание на разпоредбите на член 167, алинея 1 от ЗКПО, които не са изрично посочени в това решение.
18 При тези обстоятелства Административен съд Велико Търново (България) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Позволява ли тълкуването на разпоредбата на параграф 16 от решение С(2011) 863 […], издадено по реда на чл. 108, §3 от ДФЕС и обявяващо за съвместима с чл. 107, §3 от ДФЕС помощ № 546/2010, предоставяна от Република България за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на данък, с оглед на правомощията на Комисията от една страна, и, от друга страна, с оглед на проявлението на принципите на процесуална автономия и на правна сигурност, прилагането на национална правна уредба, при която посоченият в този параграф срок за контрол за изпълнението на условията за предоставената държавна помощ следва да се счита само за инструктивен, а не за окончателен?
2) При съобразяване с принципа на пропорционалност, съвместното и телеологическото тълкуване на параграфи 7, 8, 14 и 45 от решение С(2011) 863 […], издадено по реда на чл. 108, § 3 от ДФЕС и обявяващо за съвместима с чл. 107, § 3 от ДФЕС помощ № 546/2010, предоставяна от Република България за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на данък, води ли до извода, че правомерното получаване/ползване на помощта зависи само от спазването на изрично посочените в това решение национални разпоредби, посредством прилагането на които държавната помощ се въвежда, или е допустимо да се изискват и съобразяват и други условия, въведени в националното законодателство, които са чужди на преследваните чрез предоставянето ѝ цели?“.
По преюдициалните въпроси
19 Съгласно член 99 от Процедурния правилник на Съда, когато отговорът на преюдициален въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика или поставеният преюдициален въпрос не оставя място за разумно съмнение, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат.
20 Посочената разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.
21 С двата си въпроса, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали Решение C(2011) 863, с което Комисията одобрява на основание на член 107, параграф 3, буква в) и на член 108, параграф 3 ДФЕС схема за държавни помощи, въведена от Република България в подкрепа на инвестициите в земеделските стопанства чрез преотстъпването на корпоративен данък, трябва да се тълкува в смисъл, че съставлява пречка тази държава членка да откаже предоставянето на помощ в рамките на посочената схема поради това, че заявителят не отговаря на предвидено в националното право условие, съгласно което на данъчнозадължено лице, което има публични задължения, не се отпускат помощи, независимо че посоченото решение не предвижда изрично такова условие.
22 В това отношение следва да се напомни, че макар член 108, параграф 3 ДФЕС да задължава държавите членки да уведомяват Комисията относно плановете си в областта на държавните помощи, преди да започнат тяхното прилагане, той не ги задължава да предоставят помощ, макар същата да е част от одобрена с решение на Комисията схема. Подобно решение има единствено за цел и последица да разреши определена схема за помощ, обявявайки я за съвместима с вътрешния пазар (решения от 20 ноември 2008 г., Foselev Sud‑Ouest, C‑18/08, EU:C:2008:647, т. 16 и от 20 май 2010 г., Todaro Nunziatina & C., C‑138/09, EU:C:2010:291, т. 52).
23 Следователно от тази съдебна практика се налага ясният извод, че решението на Комисията, с което се одобрява схема за помощи, за която тя е уведомена от държава членка, не е пречка посочената държава да запази възможността да откаже предоставянето на помощ в рамките на тази схема.
24 При това положение на поставените въпроса следва да се отговори, че Решение C(2011) 863 трябва да се тълкува в смисъл, че не съставлява пречка тази държава членка да откаже предоставянето на помощ в рамките на посочената схема поради това, че заявителят не отговаря на предвидено в националното право условие, съгласно което на данъчнозадължено лице, което има публични задължения, не се предоставят помощи, независимо че посоченото решение не предвижда изрично такова условие.
По съдебните разноски
25 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (шести състав) определи:
Решение C(2011) 863 на Комисията от 11 февруари 2011 година относно предоставянето на държавни помощи съгласно разпоредбите на членове 107 и 108 от ДФЕС, с което се разрешава въведената от Република България в подкрепа на инвестициите в земеделски стопанства държавна помощ № 546/2010 чрез преотстъпването на корпоративен данък, трябва да се тълкува в смисъл, че не съставлява пречка тази държава членка да откаже предоставянето на помощ в рамките на посочената схема поради това, че заявителят не отговаря на предвидено в националното право условие, съгласно което на данъчнозадължено лице, което има публични задължения, не се предоставят помощи, независимо че посоченото решение не предвижда изрично такова условие.
Съставено в Люксембург на 30 май 2018 година.
Секретар
Председател на шести състав
A. Calot Escobar
C. G. Fernlund
* Език на производството: български.
Full & Egal Universal Law Academy