6.3.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 70/28
Жалба, подадена на 18 януари 2017 г. — Jalkh/Парламент
(Дело T-26/17)
(2017/C 070/37)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Jean-François Jalkh (Грец-Арменвилер, Франция) (представител: J.-P. Le Moigne, avocat)
Ответник: Европейски парламент
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени решението на Европейския парламент от 22 ноември 2016 г., с което се отнема имунитетът на член на Парламента на жалбоподателя и се приема доклад № A8-3019/2016 от г-н [X],
—
да осъди Европейския парламент да заплати на г-н Jalkh сумата от 8 000 EUR като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди,
—
да осъди Европейския парламент да заплати всички съдебни разноски,
—
да осъди Европейския парламент да заплати на г-н Jalkh сумата от 5 000 EUR за възстановяване на подлежащи на възстановяване съдебни разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага девет основания.
1.
Първото основание е твърдение за нарушение на член 9 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности. Според жалбоподателя Европейският парламент приложил неправилно разпоредбите относно имунитета на членовете на Френския парламент и симулирал объркване на членове 8 и 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз.
2.
Второто основание е твърдение, че в случая задължително трябвало да се приложи член 9 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности. Изявленията били направени и мненията били изразени в изказване на г-н Le Pen на мероприятие на Front National, а следователно и в рамките на политическата дейност на г-н Le Pen и жалбоподателя.
3.
Третото основание е твърдение за нарушение, свързано със самото понятие за имунитет на член на Парламента. Според жалбоподателя Парламентът симулирал незнание, че имунитетът, с който се ползвали членовете му в едно демократично общество, включвал юрисдикционен имунитет в две направления: те не носили отговорност за действията си и не можели да им бъдат налагани наказания.
4.
Четвъртото основание е твърдение за отклоняване от постоянната практика на Комисията по правни въпроси на Европейския парламент в областта на:
—
свободата на изразяване на мнение
—
fumus persecutionis
5.
Петото основание е твърдение за нарушение на правната сигурност в Съюза и на оправданите правни очаквания.
6.
Шестото основание е твърдение за засягане на независимостта на член на Парламента.
7.
Седмото основание е твърдение за нарушение на разпоредбите от Правилника за дейността на Европейския парламент, свързани с процедурата за отнемане на мандат на член на Парламента (член 3, нов параграф 4, втора алинея от споменатия правилник). Според жалбоподателя нарушението, в което бил обвинен, се наказвало съгласно френския закон и с допълнително наказание отнемане на правото му да бъде избиран, което от своя страна било основание за отнемане на мандата му, но че, макар процедурата да го изисквала, френското правителство не било уведомило за този факт председателя на Парламента и никой от компетентните органи на Парламента (председателят, комисията по правни въпроси, асамблеята) не му бил потърсил отговорност. Неизпълнението на това съществено формално изискване било достатъчно за опорочаването на доклада и на обжалваното решение.
8.
Осмото основание е твърдение за нарушение на правото на защита на жалбоподателя. На последния не била предоставена възможност да гласува в пленарното заседание на Парламента по искането за отнемането на имунитета му. Той разполагал само с 10 минути, за да изложи защитата си по двете отнасящи се до него преписки пред Комисията по правни въпроси след приключването на работата ѝ към 18 часа.
9.
Деветото основание е твърдение за липса на основание за провеждане на процедура по отнемане на имунитета. Първоначалната жалба и проведените от френската прокуратура действия срещу жалбоподателя били неоснователни. Според жалбоподателя приетият в това отношение доклад на Парламента не отговарял на истината. Наказателното преследване на жалбоподателя, който сам сложил край на твърдяното нарушение, без да го е извършвал, както и решението за отнемане на имунитета му очевидно не били проява на правосъдие, а целели той и движението му да бъдат опетнени, увредени и преследвани.
Full & Egal Universal Law Academy