27.3.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 95/24
Жалба, подадена на 8 февруари 2017 г. — Consorzio IB Innovation/Комисия
(Дело T-84/17)
(2017/C 095/32)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Consorzio IB Innovation (Бентивоглио, Италия) (представители: A. Masutti и P. Manzini, avvocati)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени обжалваното решение, при условията на евентуалност също и частично — съобразно изложените в жалбата основания, които са уважени,
—
да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски.
Основания и основни доводи
Настоящата жалба е насочена срещу решение от 30 ноември 2016 г. на генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ на Европейската комисия (реф. № Ares 2016 — 6711369), с което последната изразява съгласието си с окончателния доклад Lubbock Fine № 14-BA259-027 от 21 ноември 2016 г. и вследствие на това приема, че Consorzio IB Innovation (наричано по-нататък „консорциумът“ или „IBI“) е длъжно да върне сумата 294 925,43 EUR по договор № 261679-CONTAIN и сумата 155 482,91 EUR по договор № 288383-ICARGO, както и да провери наличието на системни недостатъци във връзка с редица по-късни договори.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.
1.
Първото основание се отнася до неправилното и противоречиво тълкуване на понятията „бенефициер“ и „трети страни“ в нарушение на Общото споразумение (General Agreement (GA) и на Общите условия (General Conditions), съдържащи се в приложение II към GA.
—
В това отношение се посочва, че като се имат предвид характеристиките на консорциума, съвкупността от неговите членове съставлява колективен субект, който се разглежда като бенефициер на GA. Членовете на консорциума следователно не са трети страни спрямо получателя, а части от самия бенефициер. Ето защо персоналът, който посочените членове предоставят на консорциума за посочените в GA задачи се счита за персонал на бенефициера и не трябва да се посочва в приложение I, както се изисква в обжалваното решение.
2.
Второто основание се отнася до факта, че обжалваното решение няма правно основание, мотивите му са противоречиви и то нарушава принципа на добрата администрация.
—
В това отношение се посочва, че обжалваното решение задължително трябва да се основава на изрична правна норма, а не, както е в случая, на издаден от службите на Комисията Наръчник по финансови въпроси (Guide on Financial issues), който няма правна сила. Посоченото решение не е съобразено и с принципа на добрата администрация, който забранява на Комисията да приема актове, задължителни за техните адресати, въз основа на непълен и противоречив доклад на външен за Комисията одитор.
3.
Третото основание се отнася до неправилното тълкуване и прилагане на член II. 15. 2.c от приложение II към GA CONTAIN и ICARGO.
—
В това отношение се изтъква, че консултантите на IBI, чиито косвени разходи са били отхвърлени, са били професионалисти, които не са били назначени на друго място, т.е. са били „самостоятелно заети лица“ („self-employed“). Следователно те не попадат в приложното поле на нито една от двете хипотези, при които параграф 2.c от разглежданите разпоредби изключва възможността за възстановяване на разходите. След като консултантите на IBI, които са на надомна работа, не попадат в приложното поле на нито една от двете хипотези, приложими по изключение, спрямо тях по необходимост се прилага общото правило, т.е. за техните косвени разходи се прилага правилото за фиксирана ставка в размер 60 %.
4.
Четвъртото основание се отнася до нарушение на приложимия в Европейския съюз езиков режим.
—
В това отношение се изтъква, че както докладът на одитора, така и решението на ответника, в което той намира отражение, са съставени на английски език, т.е. на език, който е различен от езика на IBI. Ето защо е нарушен член 3 от Регламент (ЕИО) № 1 на Съвета от 15 април 1958 г. за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност.
5.
Петото основание се отнася до нарушението на принципа на добрата администрация поради липсата на добросъвестност и неполагането на дължимата грижа при разглеждането на случая.
—
В това отношение се изтъква, че когато Комисията възлага на външен одитор задачата да анализира правилността на счетоводната отчетност по проектите, задължението за добросъвестност преминава върху одитора. Освен това, след получаването на доклада на одитора съгласно принципа за добра администрация Комисията е длъжна да положи специална грижа при разглеждането му и има правомощието да се намеси при необходимост, като измени съдържанието на доклада. Комисията нарушила това задължение за добросъвестност.
Full & Egal Universal Law Academy