10.4.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 112/47
Жалба, подадена на 17 февруари 2017 г. — JPMorgan Chase и други/Комисия
(Дело T-106/17)
(2017/C 112/66)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподатели: JPMorgan Chase & Co. (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени щати), JPMorgan Chase Bank, National Association (Кълъмбъс, Охайо, Съединени щати), J.P. Morgan Services LLP (Лондон, Обединено кралство) (представители: D. Rose, QC, J. Boyd, M. Lester, D. Piccinin и D. Heaton, Barristers, и B. Tormey, N. French, N. Frey и D. Das, Solicitors)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателите искат от Общия съд:
—
да отмени Решение на Европейската комисия C(2016) 8530 окончателен по преписка AT.39914 — Деривати върху лихвени проценти — (наричано по-нататък „Решението“) от 7 декември 2016 г. в частта, приложима за тях;
—
при условията на евентуалност, да намали наложената им санкция;
—
да осъди Комисията да плати направените от тях съдебни разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат шест основания.
1.
Първото основание е че Комисията не успяла да докаже, че с поведението си жалбоподателите имали за цел да манипулират EURIBOR падежите или EONIA (референтни лихвени проценти); доказателствата сочели, че жалбоподателите не преследвали каквато и да е антиконкурентна цел по смисъла на член 101, параграф 1 от ДФЕС и член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП (наричани по-нататък „член 101“).
2.
Второто основание — в допълнение или при условията на евентуалност — е че Комисията допуснала грешка при прилагане на правото, като приела, че предполагаемото манипулиране на EURIBOR падежите или EONIA има за цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията по смисъла на член 101.
3.
Третото основание е че обжалваното решение не посочвало и Комисията не можела да твърди или да установи каквато и да било друга антиконкурентна цел на жалбоподателите, освен манипулиране на EURIBOR падежите или EONIA.
4.
Четвъртото основание — при условията на евентуалност — е че Комисията не доказала участието на жалбоподателите в едно-единствено нарушение. По-специално или поведението, което според Комисията нарушавало член 101, не преследвало една-единствена цел, или жалбоподателите не били запознати с неправомерните действия на другите страни и не могли разумно да го предвидят, или жалбоподателите не възнамерявали да допринесат чрез своето поведение за съвместен план с антиконкурентна цел.
5.
Петото основание е че Комисията действала в нарушение на основните принципи на правото на ЕС, принципа на добра администрация, презумпцията за невиновност и правото на защита на жалбоподателите, като предрешила случая срещу тях чрез прилагането на „хибридна“ процедура за уреждане на спора и изявления на члена на Европейската комисия г-н Almunia.
6.
Шестото основание — в допълнение или при условията на евентуалност — е че Комисията допуснала различни грешки при изчисляване на глобата, която наложила на жалбоподателите, и че Съдът трябвало да я намали. Комисията: а) трябвало да я смекчи повече, като приложи по-ниска тежест и корекции „входна такса“, за да отрази установената от нея периферна и различна роля на жалбоподателите; б) не приложила един и същ метод за изчисляване на стойността на продажбите за всяка от страните, в резултат на което жалбоподателите били третирани по-неблагоприятно без обективно основание; в) трябвало да приложи по-голямо намаление по отношение на стойностите на паричните постъпления на жалбоподателите, за да отрази тяхната относителна икономическа сила и г) не трябвало да включва продажбите EONIA в стойността си за изчисляването на продажбите.
Full & Egal Universal Law Academy