15.5.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 151/37
Иск, предявен на 22 февруари 2017 г. — Enosi Syntaxiouchon Tameiou Asfaliseon Michanikon kai Ergolipton Dimosion Ergon/ЕЦБ
(Дело T-124/17)
(2017/C 151/48)
Език на производството: гръцки
Страни
Ищец: Enosi Syntaxiouchon Tameiou Asfaliseon Michanikon kai Ergolipton Dimosion Ergon (Атина, Гърция) (представител: P. I. Miliarakis, avvocato)
Ответник: Европейска централна банка
Искания на ищеца
Ищецът иска от Общия съд:
—
да уважи иска,
—
да осъди ответника — Европейската централна банка (ЕЦБ) да заплати за сметка на TSMEDE (отдел за инженерите и предприемачите в гражданското строителство) на настоящата осигурителна институция EFKA (единствена осигурителна институция) сумата от: а) 1 606 539 086,28 EUR, като номинална стойност, за взаимния фонд на бившия ETAA (единственият фонд за социално осигуряване на самостоятелно заетите лица) и б) 84 285 086,36 EUR във връзка с облигациите, ведно със законната лихва от завеждането на настоящата искова молба до окончателното изплащане (при условията на евентуалност, да осъди ЕЦБ да заплати обезщетение в размер, определен с поисканото експертно заключение),
—
в съответствие с разпоредбите на Процедурния правилник на Общия съд да назначи експертиза, която да определи точния размер на загубите, понесени от членовете на ищеца и във всеки случай на отдела TSMEDE на бившия ETAA, понастоящем EFKA;
—
да задължи ответника да представи споразумението си [за замяна] от 15 февруари 2012 г. с Република Гърция и
—
да осъди ответника ЕЦБ да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на иска си ищецът излага следните доводи:
1.
В исковата молба се твърди, че е ангажирана извъндоговорната отговорност на ЕЦБ, поради това че в институция за социално осигуряване, а именно бюджетна организация, не е имало участие на частния сектор (Private Sector Involvement — PSI), а участие на публичния сектор (Official Sector Involvement — OSI).
2.
В исковата молба се посочва връзката на Гръцката национална банка, която е член на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), с ЕЦБ, а поради това и причинно следствената връзка между управлението на OSI от Гръцката национална банка и виновното бездействие на ЕЦБ, която допуснала осъществяването на OSI от член на ЕСЦБ. В исковата молба се посочва освен това отговорността на ЕЦБ за действието на клаузите за общо действие (Collective Action Clauses — CACs) във вреда на институциите за социално осигуряване.
3.
В исковата молба се твърди, че е ангажирана извъндоговорната отговорност на ЕЦБ за това, че пропуснала да отмени своевременно и във всеки случай считано от 21 юли 2011 г. (при условията на евентуалност от 26 октомври 2011 г.) Решение от 6 май 2010 година относно временни мерки във връзка с допустимостта на търгуеми дългови инструменти, емитирани или гарантирани от гръцкото правителство (ЕЦБ 2010/3, ОВ L 117, 2010 г., стр. 102), с което гарантирала „независимо от техния външен кредитен рейтинг“ (става въпрос за агенциите за кредитен рейтинг Standard & Poor’s, Fitch и Moody’s), валидността на гръцките облигации. С драстично закъснение, т.е. на 27 февруари 2012 г., ЕЦБ отменя решението от 6 май 2010 г. с Решение (ЕЦБ) 2012/133/ЕС от 27 февруари 2012 година за отмяна на Решение ЕЦБ/2010/3 относно временни мерки във връзка с допустимостта на търгуеми дългови инструменти, емитирани или гарантирани от гръцкото правителство (ЕЦБ/2012/2 ОВ L 59, 2012 г., стр. 36). По тази причина през продължителен период с бездействието си тя засилила оправданите правни очаквания във връзка с гръцките облигации.
4.
В исковата молба се твърди, че чрез OSI ЕЦБ е била изключена от преструктурирането на държавния дълг на Гърция, както са били изключени с нейната намеса и националните централни банки. Това изключване обаче е в нарушение на принципа на равно третиране.
5.
В исковата молба се посочва, че държава — членка на Европейския съюз, и особено членка на Еврозоната, не може по своя инициатива, със средствата на националното право (Парламент–Министерски съвет-Решения на министрите) да преструктурира едностранно държавния дълг без одобрението или мълчаливото съгласие на ЕЦБ, тъй като това би довело до финансов хаос. В настоящия случай е налице мълчаливо съгласие на ЕЦБ и поради това е ангажирана извъндоговорната ѝ отговорност за 53,3 %, от вредите или за част, която се отразява на самата същност на имуществените права. Настоящата искова молба показва освен това причинно-следствената връзка между отговорността за виновно бездействие на ЕЦБ и вредите, предмет на иска, виновното поведение на нейните органи и нейната извъндоговорна отговорност.