8.5.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 144/49
Жалба, подадена на 2 март 2017 г. — Hércules Club de Fútbol/Комисия
(Дело T-134/17)
(2017/C 144/68)
Език на производството: испански
Страни
Жалбоподател: Hércules Club de Fútbol, SAD (Аликанте, Испания) (представители: S. Rating и Y. Martínez Mata, abogados)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени Решение C (2017) 736 окончателен на Европейската комисия от 2 февруари 2017 г. по преписка GESTDEM 2016/6034 — 2016/6044.
—
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
Настоящата жалба е насочена срещу решението, потвърждаващо решение за отказ на достъпа до документите, поискани от Hércules CF във връзка с определена документация, съдържаща се в преписката и мотивирала приемането на Решение C (2016) 4060 окончателен от 4 юли 2016 г. относно държавна помощ SA.36387 (2013/C) (ex 2013/NN) (ex 2013/CP), приведена в действие от Испания в полза на Valencia Club de Fútbol Sociedad Anónima deportiva, Hércules Club de Fútbol Sociedad Anónima Deportiva и Elche Club de Fútbol Sociedad Anónima Deportiva.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.
1.
Първото основание е изведено от погрешния характер на извода, че член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията (ОВ L 145, стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76) позволява да се откаже достъпа до поисканата информация.
—
В тази връзка се твърди, че Комисията е приложила автоматично призната в общностната съдебна практика общата презумпция за поверителност на административните производства относно държавни помощи; освен това, твърди се, че Комисията е приложила неправилно, по аналогия, съдебната практика относно случаите на концентрации във връзка със засягането на търговските интереси на трети лица.
2.
Второто основание е изведено от неправилно прилагане на член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001.
—
В този връзка се твърди, че тук също не е приложима по аналогия съдебната практика относно концентрациите. Докато в тези случаи е разбираемо чувствителният характер на информацията да се запази във времето след решението на Комисията, това не е така в случая на единствен заем, чийто условия за отпускане Комисията счита за несъвместими с ДФЕС.
3.
Третото основание, изтъкнато при условията на евентуалност, е изведено от това, че макар и да се приеме, че изтъкнатите от Комисията основания за поверителност са обосновани в конкретния случай, съществува по-висш обществен интерес, обосноваващ достъпа до поисканата документация, който се изразява в гарантиране на подходящо упражняване на правата на защита, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз.
4.
Четвъртото основание, изтъкнато също при условията на евентуалност, е изведено от нарушението на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001, доколкото най-накрая Комисията е длъжна да предложи най-малкото частичен достъп до поисканата информация.
Full & Egal Universal Law Academy