24.4.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 129/38
Жалба, подадена на 14 март 2017 г. — Consorzio di Garanzia dell'Olio Extra Vergine di Oliva di Qualità/Комисия
(Дело T-163/17)
(2017/C 129/58)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Consorzio di Garanzia dell'Olio Extra Vergine di Oliva di Qualità (Рим, Италия) (представители: A. Fratini и G. Pandolfi, avvocati)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да уважи жалбата и вследствие на това да признае извъндоговорната отговорност на Комисията на основание член 268 и член 340, втора алинея ДФЕС;
—
да присъди обезщетение за претърпените от жалбоподателя имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди (засягане на доброто име и репутацията);
—
да присъди компенсаторни и мораторни лихви;
—
да осъди Комисията да плати всички съдебни разноски по производството.
Основания и основни доводи
Жалбоподателят по настоящото дело иска да получи обезщетение за претърпени вреди, от една страна, вследствие на некоординираното управление от страна на Комисията на програмите на ЕС за популяризиране на зехтина в трети страни и, от друга страна, поради неотстраняването от Комисията на вредоносните последици и нарушенията на конкуренцията, причинени от некоординираното припокриване на двете програми.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.
1.
Първото основание, свързано с допуснатите от Комисията незаконосъобразности, се отнася до нарушение на принципа за недопускане на дискриминация по член 18 ДФЕС и член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и на принципа на защита на оправданите правни очаквания, тъй като Комисията не е осигурила логически последователна координация на програмите на ЕС за популяризиране на зехтина в заинтересованите трети страни; също и на принципа на добра администрация и на правото на добра администрация съгласно член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, защото според жалбоподателя Комисията не е приела мерките, които са били необходими, след като е била уведомена за антиконкурентните ефекти, произтичащи от липсата на координация между двете кампании за популяризиране.
2.
Второто основание, свързано с наличието на реална и сигурна вреда, се отнася до факта, че като не е спазила задълженията си, Комисията е причинила значителна вреда на жалбоподателя (претърпени загуби, пропуснати ползи и неимуществени вреди).
3.
Третото основание, свързано с наличието на причинно-следствена връзка, се отнася до факта, че понеже претърпените вреди са достатъчно пряка и непосредствена последица от неправилното управление на програмите за популяризиране на зехтина в трети страни, е налице пряка причинно-следствена връзка между поведението на Комисията и твърдяната вреда, която следва да бъде поправена по силата на член 340, втора алинея ДФЕС.
Full & Egal Universal Law Academy