31.7.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 249/33
Жалба, подадена на 22 май 2017 г. — Aldridge и др./Комисия
(Дело T-319/17)
(2017/C 249/49)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподатели: Adam Aldridge (Schaerbeek, Белгия) и тридесет и шест други жалбоподатели (представители: S. Rodrigues и A. Tymen, avocats)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите искат от Общия съд:
—
да приеме, че жалбата им е допустима и основателна,
въз основа на това:
—
да отмени решението от 15 юли 2016 г., с което е отхвърлено искането за прекласиране от 16 март 2016 г.
—
да отмени решението от 13 февруари 2017 г., с което е отхвърлена жалбата по административен ред от 14 октомври 2016 г.
—
да постанови поправяне на имуществените и неимуществените вреди на жалбоподателите,
—
да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат четири основания.
1.
Първото основание е изведено от възражение за незаконосъобразност на решението на Директора на службата за борба с измамите (наричана по-нататък „OLAF“) от 16 октомври 2012 г. да организира процедура за прекласиране единствено за срочно наетите служители, които имат договори за неопределено време.
Жалбоподателите считат, че това решение е незаконосъобразно, тъй като с него са нарушени член 10, параграф 3 и член 15 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък „УРДС“), йерархията на нормативните актове и принципа на защита на оправданите правни очаквания. Така решението на Директора на OLAF от 15 юли 2016 г., с което е отхвърлено искането за прекласиране от 16 март 2016 г., и това от 13 февруари 2017 г., с което е отхвърлена жалбата по административен ред от 14 октомври 2016 г. (наричани по-нататък „обжалваните решения“), били приети въз основа на незаконосъобразно решение и поради това трябвало да бъдат отменени.
2.
Второто основание е изведено от нарушение на принципа на добра администрация, главно тъй като влизането в сила на новия Правилник за длъжностните лица на Европейския съюз от 2014 г. и на разпоредбите, ограничаващи възможностите за професионално развитие над степен AD12 и AST9 не било основателна причина за изключването на тези срочно наети служители от организирането на процедури за прекласиране.
3.
Третото основание е изведено от нарушение на принципа на равно третиране, тъй като обжалваните решения противоречали на решение на Комисията за агенциите на Европейския съюз, в което се предвижда участието на срочно наетите служители в процедурите за прекласиране. Така за срочно наетите служители с договори за неопределено време от Съвместния изследователски център („СИЦ“) на Комисията имало система за годишно прекласиране, което жалбоподателите изтъкват като разлика в третирането, която не била оправдана.
4.
Четвъртото основание е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност, по-специално тъй като ограничаването до само едно прекласирне в рамките на кариерното развитие на едно лице не било мярка, отговаряща на посочената в решението от 16 октомври 2016 г. цел да се задоволят нуждите на OLAF от специфични познания и опит, а по-скоро могло да не позволи на OLAF да запази на служба за продължителни периоди срочно наети служители.
Full & Egal Universal Law Academy