24.7.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 239/53
Жалба, подадена на 29 май 2017 г. — Koninklijke Luchtvaart Maatschappij/Комисия
(Дело T-325/17)
(2017/C 239/67)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV (Амстелвен, Нидерландия) (представител: M. Smeets, адвокат)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени изцяло Решение C(2017) 1742 окончателен на Комисията от 17 март 2017 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело AT.39258 — Въздушен превоз на товари) поради нарушение на забраната за произволни действия и на принципа на равно третиране съгласно първото изложено основание; поради липса на компетентност в областта на въздушния транспорт от летища извън ЕИП до летища в рамките на ЕИП съгласно второто изложено основание (като главно искане); поради нарушение на член 49 от Хартата на основните права на Съюза, член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт, както и на Насоките относно глобите (1) съгласно четвъртото изложено основание (като главно искане), или
—
да отмени член 1, параграф 2, буква г) и член 1, параграф 3, буква г) от обжалваното решение, доколкото в посочените разпоредби се констатира нарушение на жалбоподателя в областта на въздушния транспорт от летища извън ЕИП до летища в рамките на ЕИП съгласно второто изложено основание (при условията на евентуалност); и
—
да отмени член 1, член 1, параграф 1, буква г), член 1, параграф 2, буква г), член 1, параграф 3, буква г) и член 1, параграф 4, буква г) от обжалваното решение, доколкото в тях е констатирано, че единното продължено нарушение включва неплащането на комисионни върху допълнителните такси съгласно третото изложено основание; и
—
при условията на евентуалност спрямо предходното, ако Съдът не отмени обжалваното решение изцяло съгласно първото, второто и четвъртото изложено основание, да упражни пълното си право на преценка, като намали размера на наложената на жалбоподателя глоба с член 3, букви в) и г) от обжалваното решение съгласно първото, второто, третото и четвъртото изложено основание; и накрая,
—
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски в това производство, ако Съдът отмени изцяло или отчасти обжалваното решение, или намали глобата.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.
1.
С първото основание се твърди нарушение на забраната за произволни действия и на принципа на равно третиране.
—
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение нарушава забраната за произволни действия, като изключва предприятия от разпоредителната част на обжалваното решение, които съгласно мотивите на същото са участвали в същите действия като адресатите на това решение.
—
Освен това жалбоподателят сочи, че обжалваното решение нарушава принципа на равно третиране, като го санкционира за нарушение, налага му глоба и дава възможност да му бъде търсена гражданска отговорност, при положение че от разпоредителната част са изключени предприятия, които съгласно мотивите му са участвали в същите действия като адресатите на това решение.
2.
С второто основание се твърди липса на компетентност в областта на въздушния превоз на товари от летища извън ЕИП до летища в рамките на ЕИП.
—
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение неправилно се основава на допускането, че единното продължено нарушение относно въздушния превоз от летища извън ЕИП до летища в рамките на ЕИП се осъществява в рамките на ЕИП.
—
Освен това жалбоподателят твърди, че обжалваното решение неправилно се основава на допускането, че единното продължено нарушение относно въздушния превоз от летища извън ЕИП до летища в рамките на ЕИП оказва съществено, непосредствено и предвидимо въздействие върху конкуренцията в рамките на ЕИП.
3.
С третото основание се твърди липса на мотиви и явна грешка в преценката относно констатацията, че неплащането на комисионни за допълнителни такси представлява самостоятелен елемент на нарушението.
—
Жалбоподателят твърди, че двете допускания, на които се основава обжалваното решение, за да квалифицира неплащането на комисионни върху допълнителни такси като самостоятелен елемент на нарушението, са противоречиви с оглед на икономическия и правен контекст в съответния отрасъл.
—
Жалбоподателят освен това твърди, че неплащането на комисионни върху допълнителни такси не може да се разграничи от действията във връзка с допълнителната такса за гориво и за безопасност и не представлява самостоятелен елемент на нарушението.
4.
С четвъртото основание се твърди, че глобата е в нарушение на принципа на законност и пропорционалност на глобите съгласно член 49 от Хартата на основните права на Съюза, член 101 ДФЕС и Насоките относно глобите, както и че е явно погрешна.
—
Жалбоподателят твърди, че стойността на оборота от услуги за превоз на товари на KLM, с който се свързва нарушението, е стойността на допълнителната такса за гориво и за безопасност, а не цялата стойност на оборота от услуги за превоз на товари на KLM.
—
Стойността на оборота на KLM от услуги за превоз на товари, на която се основава основният размер на глобата, не трябва да включва оборота от услуги за превоз на товари на KLM извън ЕИП.
—
Намалението с 15 % на глобата заради намеса на държавата не отговаря на степента на намеса на държавата по време на периода на нарушението.
(1) Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г. стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264).
Full & Egal Universal Law Academy