7.8.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 256/32
Жалба, подадена на 30 май 2017 г. — Air France-KLM/Комисия
(Дело T-337/17)
(2017/C 256/38)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Air France-KLM (Париж, Франция) (представители: A. Wachsmann и S. Thibault-Liger, avocats)
Ответник: Европейска комисия
Искания
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
главно, на основание член 263 ДФЕС да отмени изцяло Решение № C(2017) 1742 окончателен на Европейската комисия от 17 март 2017 г. относно производство по член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт, преписка COMP/39258 — Товарен въздушен транспорт, доколкото засяга Air France-KLM, и да отмени мотивите, с които е обоснован диспозитивът на това решение, като вземе предвид първото основание на жалбоподателя;
—
при условията на евентуалност, ако Общият съд не отмени изцяло Решение № (2017) 1742 окончателен въз основа на първото основание:
—
да отмени член 1, първа алинея, точка 1, буква б), точка 2, буква б), точка 3, буква б) и точка 4, буква б) от Решение № C(2017) 1742 окончателен в частта, в която установяването на единното продължено нарушение, за което се търси отговорност от Air France-KLM, се основава на доказателства, представени от Lufthansa в рамките на искането му за освобождаване от глоби въз основа на Известието на Комисията от 2002 г. относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели, както и съответните мотиви, член 3, букви б) и г) от решението в частта, в която на Air France-KLM се налагат две глоби в общ размер от 307 360 000 EUR, и член 4 от решението, като съответно на основание член 261 ДФЕС намали размера на тези глоби, съобразно изтъкнатото второ основание;
—
да отмени член 1, първа алинея, точка 1, буква б), точка 2, буква б), точка 3, буква б) и точка 4 буква б) от Решение № C(2017) 1742 окончателен в частта, в която от обхвата на единното продължено нарушение, за което се търси отговорност от Air France-KLM, се изключват авиокомпании, посочени в мотивите на решението като участници в практиките във връзка с това нарушение, както и съответните мотиви, член 3, букви б) и г) от решението в частта, в която на Air France-KLM са наложени две глоби в общ размер от 307 360 000 EUR, и член 4 от решението, като съответно на основание член 261 ДФЕС намали размера на тези глоби, съобразно третото основание на жалбоподателя;
—
да отмени член 1, първа алинея, точка 2, буква б) и точка 3, буква б) от Решение № C(2017) 1742 окончателен в частта, в която се приема, че единното продължено нарушение, за което се търси отговорност от Air France-KLM, обхваща входящите в ЕИП услуги за товарен транспорт („inbound“ трафик в ЕИП), както и съответните мотиви, член 3, букви б) и г) от решението в частта, в която на Air France-KLM са наложени две глоби в общ размер от 307 360 000 EUR, и член 4 от решението, като съответно на основание член 261 ДФЕС намали размера на тези глоби, съобразно четвъртото основание на жалбоподателя;
—
при условията на евентуалност спрямо предходното искане, ако Общият съд не отмени Решение № C(2017) 1742 окончателен въз основа на второто, третото или четвъртото основание:
—
да отмени член 1, първа алинея, точка 1, буква б), точка 2, буква б), точка 3, буква б) и точка 4 буква б) от Решение № C(2017) 1742 окончателен в частта, в която се приема, че отказът да се плати комисиона на спедиторите е отделен елемент от установеното единно продължено нарушение, за което се търси отговорност от Air France-KLM, както и съответните мотиви, член 3, букви б) и г) от решението в частта, в която на Air France-KLM са наложени две глоби в общ размер от 307 360 000 EUR, и член 4 от решението, като съответно на основание член 261 ДФЕС намали размера на тези глоби, съобразно петото основание на жалбоподателя;
—
при условията на евентуалност спрямо предходното искане, ако Общият съд не отмени Решение № C(2017) 1742 окончателен въз основа на петото основание:
—
да отмени член 3, букви б) и г) от Решение № C(2017) 1742 окончателен в частта, в която на Air France-KLM се налагат две глоби в общ размер от 307 360 000 EUR, тъй като при изчисляването на тези глоби са включени тарифите и 50 % от постъпващите приходи в ЕИП („inbound“ приходи в ЕИП) на Société Air France и KLM (съобразно шестото основание на жалбоподателя), преувеличена е тежестта на нарушението, за което се търси отговорност от Air France-KLM (съобразно седмото основание на жалбоподателя), определена е неправилна продължителност на нарушението по отношение на Société Air France (съобразно осмото основание на жалбоподателя) и е приложено недостатъчно намаляване на глобата въз основа на регулаторните режими (съобразно деветото основание на жалбоподателя), както и съответните мотиви, като на основание член 261 ДФЕС сведе тези глоби до подходящ размер;
—
при всички положения да осъди Европейската комисия да заплати всички съдебни разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага девет основания.
1.
Първо основание: неправилно вменяване на Air France-KLM на отговорността за практиките на Air France и KLM. Това основание се състои от две части:
—
Първа част: неправилно вменяване на Air France-KLM на отговорността за практиките на Air France от 15 септември 2004 г. нататък и на отговорността за практиките на KLM от 5 май 2004 г. нататък;
—
Втора част: неправилно вменяване на Air France-KLM на отговорността за практиките на Air France между 7 декември 1999 г. и 15 септември 2004 г.;
2.
Второ основание: нарушение на Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г. и на принципите на оправдани правни очаквания, на равно третиране и на недопускане на дискриминация между Air France-KLM и Lufthansa във връзка с допустимостта на доказателствата, представени в рамките на искането на Lufthansa за освобождаване от глоби;
3.
Трето основание: неизпълнение на задължението за мотивиране и нарушение на принципите на равно третиране, на недопускане на дискриминация и на защита срещу произволната намеса на Комисията, поради изключването от диспозитива на решението на авиокомпании, които са участвали в практиките. Това основание се състои от две части:
—
Първа част: жалбоподателят твърди, че изключването от диспозитива на решението на компании, участвали в практиките, е опорочено от липса на мотиви;
—
Втора част: жалбоподателят твърди, че изключването от диспозитива на решението на компании, участвали в практиките, е опорочено поради нарушаване на принципите на равно третиране, на недопускане на дискриминация, както и на принципа на защита срещу произволната намеса на Комисията;
4.
Четвърто основание: нарушаване на правилата, очертаващи териториалната компетентност на Комисията, поради включването на „inbound“ трафика в ЕИП в единното продължено нарушение. Това основание се състои от две части:
—
Първа част: практиките относно „inbound“ трафика в ЕИП не били въведени в ЕИП;
—
Втора част: Комисията не доказала наличието на квалифицирани последици в ЕИП, свързани с практиките относно „inbound“ трафика в ЕИП;
5.
Пето основание: противоречиви мотиви и явна грешка в преценката, опорочаващи констатацията, че отказът да се плати комисиона на спедиторите е отделен елемент от единното продължено нарушение. Това основание се състои от две части:
—
Първа част: констатацията съдържала противоречиви мотиви;
—
Втора част: констатацията била опорочена от явна грешка в преценката;
6.
Шесто основание: използване на неправилни стойности на продажбите за изчисляване на глобата, наложена на Air France-KLM. Това основание се състои от две части:
—
Първа част: включването на тарифите в стойността на продажбите се дължало на противоречиви мотиви, редица грешки при прилагане на правото и явна грешка в преценката;
—
Втора част: включването на 50 % от „inbound“ приходите в ЕИП в стойността на продажбите противоречало на Насоките относно метода за определяне на глобите от 2006 г. и на принципа non bis in idem;
7.
Седмо основание: неправилна преценка на тежестта на нарушението. Това основание се състои от две части:
—
Първа част: жалбоподателят твърди, че преувеличаването на тежестта на практиките се дължи на редица явни грешки в преценката и на нарушение на принципите на пропорционалност на наказанията и на равно третиране;
—
Втора част: жалбоподателят твърди, че преувеличаването на тежестта на практиките се дължи на включването в обхвата на нарушението на контактите във връзка с практики, въведени извън ЕИП, в нарушение на правилата за териториалната компетентност на Комисията;
8.
Осмо основание: неправилно изчисляване на продължителността на нарушението, определена по отношение на France и използвана за изчисляване на глобата, наложена на Air France-KLM;
9.
Девето основание: липса на мотиви и недостатъчен размер на предоставеното от Комисията намаляване на глобата от 15 % въз основа на регулаторните режими.
Full & Egal Universal Law Academy