21.8.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 277/57
Жалба, подадена на 3 юли 2017 г. — Capo d’Anzio/Комисия
(Дело T-425/17)
(2017/C 277/82)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Capo d’Anzio SpA (Анцио, Италия) (представител: S. Carloni, avvocato)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
на основание член 263 ДФЕС да отмени Решение C (2017) 2953 окончателен на Комисията от 28 април 2017 г. относно връщането на 193 120 EUR, ведно с мораторната лихва, отпуснати първоначално на жалбоподателя като предварително финансиране в рамките на споразумение за безвъзмездни средства LIFE10 ENV/IT/000369 — LCA4PORTS
Основания и основни доводи
Жалбоподателят посочва в подкрепа на жалбата си:
1.
На 14 октомври 2011 г. дружеството Capo d’Anzio сключва споразумение за безвъзмездни средства LIFE10 — ENV/IT/000369, въз основа на което Европейската комисия отпуска на дружеството Capo d’Anzio S.p.a. безвъзмездни средства (в размер на 45,94 % от цялата сума, чийто максимален размер възлиза на 485 300,00) във връзка с проект за проучване на устойчивото развитие на околната среда на Porto di Anzio, предвиден в проект за осъществяване, реконструкция и разширяване, одобрен от компетентните публични органи.
2.
В хода на осъществяване на предвидените по проекта дейности, при първоначално пълно съответствие на договорните клаузи и на законовите разпоредби, Комисията установява неизпълнение на някои формални задължения, които обуславят прекъсването на работата по проекта и след това с обжалваното решение иска възстановяване на отпуснатите суми.
3.
Твърди се, че е налице нарушение на нормите по членове 11 и сл. от Общите разпоредби, регламентиращи производството, приложимо в случай на прекъсване на работата по проекта и последващо разваляне на договора за безвъзмездни средства и иск за връщане на сумите, изплатени като предварително финансиране.
4.
В случая Комисията твърди, че е получила от Capo d’Anzio съобщения, свидетелстващи за временния характер на икономическите и финансовите ѝ затруднения, с изричното посочване, че тези затруднения са следствие от незаконосъобразни действия и факти, независещи от неговата воля.
5.
Дружеството Capo d’Anzio S.p.a. редовно и лоялно е уведомявало за тези затруднения, за които то не носи отговорност, като поискало за последен път с известие от 2 ноември 2015 г. и последващо известие от 7 декември 2015 г. те да се вземат предвид при изготвянето на свързаните с договора решения, като иска среща, за да може да изложи собствените си доводи и изрично са задължава във всеки случай да върне предварителното финансиране, ако окончателно не бъде в състояние да се справи с исканото отчитане на проекта.
6.
Вместо да вземе предвид изложените доводи и да поиска допълнителна информация, за да даде възможност на жалбоподателя да упражни правото си на защита, Комисията прилага общите разпоредби като приема, че неизпълнението на Capo d’Anzio S.p.a. е виновно.
7.
Право на дружеството Capo d’Anzio S.p.a. било да има възможност да изложи искането си пред Комисията, за да докаже липсата на виновно неизпълнение от негова страна и по този начин да предяви правото си да не претърпи вреди поради положение, за което няма вина.
8.
Следователно поведението на Комисията е довело до ограничаване на правото на Capo d’Anzio S.p.a. и до нарушаване на общите принципи на правото,според които развалянето на договорите е възможно при виновно неизпълнение.
9.
Нарушаването на процесуалните и материалноправните норми води до несправедливост на обжалваното решение, с което се иска възстановяване на отпуснатото частично финансиране, независимо че по същество Capo d’Anzio S.p.a. използвало правилно получените от Комисията суми за заплащане на професионалистите, участващи в изпълнението на проекта, като се дава предимство на чисто формалното обстоятелство, че жалбоподателят не е могъл своевременно да даде отчет за осъществената дейност.