23.10.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 357/15
Жалба, подадена на 15 юли 2017 г. — TK/Парламент
(Дело T-446/17)
(2017/C 357/19)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: TK (представител: L. Levi, avocat)
Ответник: Европейски парламент
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да обяви настоящата жалба за допустима и основателна;
вследствие на това:
—
да отмени решението на председателя на Европейския парламент от 26 август 2016 г., с което се отхвърлят исканията на жалбоподателя от 28 април 2016 г.;
—
доколкото е необходимо, да отмени решението на председателя на Европейския парламент от 5 април 2017 г., с което се отхвърля подадената по административен ред жалба на жалбоподателя от 25 ноември 2016 г.;
—
да осъди ответника да заплати обезщетение за неимуществените вреди на жалбоподателя, оценени ex aequo et bono на 25 000 EUR;
—
да отмени решението на Генералния секретар на Европейския парламент от 26 април 2017 г., с което се отхвърля административната жалба от 16 януари 2017 г., доколкото с него не е обезщетена неимуществената вреда на жалбоподателя и да осъди ответника да заплати обезщетение за неимуществените вреди на жалбоподателя, оценени ex aequo et bono на 25 000 EUR;
—
да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.
1.
Първо основание, отнасящо се до решенията от 26 август 2016 г. и от 5 април 2017 г. и състоящо се от три части:
—
Що се отнася до искането за отмяна на решенията, с които се отхвърля първото искане от 28 април 2016 г., първото основание е изведено от нарушението на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), нарушението на член 296 ДФЕС, нарушението на член 25, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилника“) и неизпълнението на задължението за полагане на грижа;
—
Що се отнася до искането за отмяна на решенията, с които се отхвърля второто искане от 28 април 2016 г., първото основание е изведено от нарушението на член 2, параграф 2 от Приложение IX към Правилника и нарушението на член 41 от Хартата;
—
Що се отнася до искането за обезщетение, жалбоподателят поддържа, че решенията са му причинили неимуществени вреди, които не могат да се поправят с отмяната на оспорваните решения.
2.
Второ основание, що се отнася до решението от 26 април 2017 г., изведено от нарушение на член 41 от Хартата, което е било извършено от ответника, както и от неизпълнение на неговите задължения за мотивиране и за полагане на грижа, доколкото последният поддържа, че решението, което жалбоподателят оспорвал по административен ред, е било отменено и е било взето решение за започването на разследване, и доколкото той е заключил, че не следва да се уважава искането на жалбоподателя за обезщетение. Жалбоподателят счита също, че е доказал, че е претърпял отделима вреда, която не може да се поправи с отмяната на оспорваното решение. Според него при това положение ответникът е длъжен не само да отмени решението, обжалвано по административен ред, но и да поправи тази вреда.