16.10.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 347/34
Жалба, подадена на 31 юли 2017 г. — Haswani/Съвет
(Дело T-477/17)
(2017/C 347/43)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: George Haswani (Yabroud, Сирия) (представител: G. Karouni, адвокат)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени Решение (ОВППС) 2016/850 на Съвета от 27 май 2016 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия;
—
да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/840 на Съвета от 27 май 2016 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия;
—
да отмени Решение (ОВППС) 2017/917 на Съвета от 29 май 2017 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия;
—
да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/907 на Съвета от 29 май 2017 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия;
—
да отмени Решение за изпълнение (ОВППС) 2017/1245 на Съвета от 10 юли 2017 година за прилагане на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия;
—
да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1241 на Съвета от 10 юли 2017 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия;
—
съответно,
—
да разпореди заличаването на името на г-н George Haswani от приложенията към горепосочените актове;
—
да осъди Съветът да заплати сумата от 100 000 EUR като обезщетение за неимуществените вреди на жалбоподателя;
—
да осъди Съветът да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя, които същият си запазва правото да докаже в хода на производството.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.
1.
Първото основание е изведено от нарушението на задължението за мотивиране, произтичащо от член 296, втора алинея ДФЕС. Жалбоподателят упреква Съвета на Европейския съюз, че се е задоволил с неясни и общи съображения, без да посочи ясно и конкретно причините, поради които счита, при изпълнението на неговото дискреционно право на преценка, че спрямо жалбоподателя трябва да се наложат разглежданите ограничителни мерки. Така не е било посочено нито едно конкретно и обективно действие, в което да се упрекне жалбоподателят и което би могло да оправдае разглежданите мерки.
2.
Второто основание е изведено от изискването за пропорционалност при засягането на основните права. Жалбоподателят счита, че спорните мерки трябва да се обявят за невалидни, доколкото те са несъразмерни с оглед на обявената цел и представляват несъразмерна намеса в свободата на стопанска инициатива и в правото на собственост, прогласени съответно в членове 16 и 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Несъразмерността произтича от това, че мерките визират всяка влиятелна икономическа дейност без друг критерий.
3.
Третото основание е изведено от явна грешка в преценката и от липсата на доказателство, доколкото Съветът е приел в последователните си мотиви в подкрепа на ограничителните мерки елементи, за които явно липсвала фактическа база, тъй като за изтъкнатите факти няма никакви сериозни основания.
4.
Четвъртото основание е свързано с искането за обезщетение, доколкото приписването на някои недоказани тежки деяния излага жалбоподателя и неговото семейство на опасност, което обяснява значимостта на понесената вреда, стояща в основата на искането му за обезщетение.