16.10.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 347/43
Жалба, подадена на 9 август 2017 г. — Abdulkarim/Съвет
(Дело T-559/17)
(2017/C 347/57)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Mouhamad Wael Abdulkarim (Дубай, Обединени арабски емирства) (представители: J.-P. Buyle и L. Cloquet, avocats)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени Решение (ОВППС) 2017/917 на Съвета от 29 май 2017 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия, в частта му относно жалбоподателя;
—
да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/907 на Съвета от 29 май 2017 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия, в частта му относно жалбоподателя;
—
да осъди Съвета да заплати пълния размер на съдебните разноски, включително направените от жалбоподателя.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.
1.
Първото основание е изведено от явна грешка в преценката на деянията, които ответникът бил извършил, като се приема, че той е допринесъл за подкрепата на сирийския режим. Така следните аргументи са изтъкнати срещу посоченото в обжалваните актове:
—
Г-н Abdulkarim не би могъл да се квалифицира като „влиятелен бизнесмен“;
—
Той не бил свързан с режима, не упражнявал никакво влияние върху него и не създавал реална опасност от заобикаляне на ограничителните мерки с оглед на положението в Сирия;
—
Участието му в миналото в рамките на Alkarim For Trade and Industry L.L.C. или в други дружества, действащи в сектора на петрола, индустриалните масла, смазочните масла и мазнини в Близкия изток, също не можело да има за последица квалифицирането му като „важен бизнесмен“;
—
Той не пребивавал и вследствие на това не упражнявал дейност в Сирия.
2.
Второто основание е изведено от нарушението на общия принцип на пропорционалност, доколкото наложените мерки с обжалваните актове имали такива последици, че последните трябвало да се считат сами по себе си за непропорционални.
3.
Третото основание е изведено от непропорционалното нарушение на правото на собственост и на правото да се упражнява професионална дейност, доколкото спорните мерки имали за последица да попречат на жалбоподателя да се ползва спокойно от своето имущество и от своята икономическа свобода.
4.
Четвъртото основание е изведено от злоупотреба с власт, доколкото обжалваните актове били приети за постигането на цели, различни от изтъкнатите, тоест, да се отстрани жалбоподателя от пазара, за да се насърчат други участници на този пазар и по този начин същите били опорочени от злоупотреба с власт.
5.
Петото основание е изведено от нарушението на задължението за мотивиране, предвидено в член 296, алинея 2 от ДФЕС, доколкото мотивите на обжалваните актове на практика били напълно формални и по всяка вероятност не са били предмет на разсъждения от страна на ответника.