6.11.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 374/44
Жалба, подадена на 1 септември 2017 г. — CX/Комисия
(Дело T-605/17)
(2017/C 374/66)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: CX (представител: É. Boigelot, avocat)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да обяви, че жалбата му е допустима и основателна,
—
вследствие на това,
—
да отмени „дебитното известие“ от 22 декември 2016 г. (приложение 1), заведено под номер Ares(2016)7145655, считано от Комисията за решение с неблагоприятни последици („второто обжалвано решение“), в частта, в която задължава жалбоподателя да възстанови „възнаграждения, платени през 2015 г. и 2016 г.“,
—
да отмени „писмото с предварителна информация“ от 28 октомври 2016 г. (приложение A.2), заведено под номер Ares(2016)6178919, („първото обжалвано решение“), за което се претендира, че е правното основание на дебитното известие,
—
да отмени, доколкото е необходимо, решение от 23 май 2017 г. (приложение A.5), заведено под номер Ares(2017)2620957, съобщено на същата дата (приложение А.6), с което органът по назначаването отхвърля административната жалба, подадена от жалбоподателя срещу обжалваните решения на 27 януари 2017 г., заведена под номер R/59/17 (приложение A.4),
—
да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски съгласно член 134 от Процедурния правилник на Общия съд на Европейския съюз.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.
1.
Първото основание е изведено от порок във формата и от процесуално нарушение, както и от факта, че органът по назначаването (ОН) е основал обжалваните решения на погрешно правно основание, което обосновавало отмяната им.
2.
Второто основание е изведено от явната неприложимост в случая на член 85 от Правилника за длъжностните лица, на който се е основавал органът по назначаването. Според жалбоподателя възстановяването на неоснователно платени суми зависи от изпълнението на две кумулативни условия, първото от които се изразява в неправомерност на плащането, което администрацията иска да си възстанови, а второто — в узнаването за тази неправомерност от длъжностното лице или в констатацията, че въпросната неправомерност е била толкова явна, че длъжностното лице не е могло да не знае за нея, какъвто очевидно не бил настоящият случай.
3.
Третото основание е изведено от нарушение на норми, установяващи формални изисквания, и на процесуални норми с приемането на решение, лишено от всякакво правно основание, доколкото се поддържа a posteriori, че актът, на който се основава това решение, не е или е престанал да бъде акт с неблагоприятни последици.