11.12.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 424/42
Иск, предявен на 28 септември 2017 г. — Vallina Fonseca/ЕСП
(Дело T-659/17)
(2017/C 424/61)
Език на производството: испански
Страни
Ищец: José Antonio Vallina Fonseca (Мадрид, Испания) (представители: R. Vallina Hoset и A. Sellés Marco, адвокати)
Ответник: Единен съвет за преструктуриране
Искания на ищеца
Ищецът иска от Общия съд:
—
да обяви извъндоговорната отговорност на Единния съвет за преструктуриране и да го осъди да поправи претърпените от г-н D. José Antonio Vallina Fonseca вреди, произтичащи от съвкупността от неговите действия и бездействия, които са лишили ищецът от облигациите и акциите, на които същият е бил собственик в BANCO POPULAR ESPAÑOL, S.A.;
—
да осъди ЕСП да заплати сумата от 50 000 EUR на ищеца за поправяне на претърпените вреди („дължимата сума“);
—
да увеличи дължимата сума с компенсаторната лихва, считано от 7 юни 2017 г. до произнасянето на решението по настоящия иск;
—
да увеличи дължимата сума със съответните лихви за забава, считано от датата на произнасяне на настоящото решение до пълното изплащане на дължимата сума по определения от ЕЦБ процент за основните операции по рефинансиране, увеличен с два пункта.
Основания и основни доводи
В подкрепа на иска си ищецът излага четири основания.
1.
Първо основание, изведено от това, че Решение SRB/EES/2017/08 на Единния съвет за преструктуриране от 7 юни 2017 г. във връзка с приемането на процедура за преструктуриране относно институцията Banco Popular Español, S.A., нарушава принципа nemo auditur turpitudinem opropiam allegans, както и член 88 от Регламент 806/2014, доколкото представлява увреждащ акт за Banco Popular и нейните акционери, приет в отговор на криза, която самият ЕСП е предизвикал.
2.
Второ основание, изведено от това, че с приемането на решението за преструктуриране ЕСП е нарушил задължението за полагане на грижа, принципа на добра администрация, член 296 ДФЕС, принципа на недопускане на произвол и принципа nemo auditur turpitudinem suam allegans.
3.
Трето основание, изведено от нарушението на членове 17 и 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото ищецът е бил принуден да се откаже от собствеността си, без да е бил изслушан нито предварително, нито впоследствие.
4.
Четвърто основание, изведено от това, че ЕСП е нарушил член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 54 от Договора за Европейския съюз, доколкото ищецът е бил лишен от собствеността си, въпреки че са съществували други по-малко ограничителни мерки.
Full & Egal Universal Law Academy