22.1.2018
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 22/49
Жалба, подадена на 3 ноември 2017 г. — STIF-IDF/Комисия
(Дело T-738/17)
(2018/C 022/65)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Syndicat Transport Île-de-France (STIF-IDF) (Париж, Франция) (представители: B. Le Bret и C. Rydzynski, avocats)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени частично обжалваното решение, тъй като в член 3 от него „вноските С2, предоставяни от STIF в рамките на договора СТ2“ се квалифицират като „неправомерно приведена в действие схема за помощ“, но съвместима с вътрешния пазар,
—
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.
1.
Първо основание, изведено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, от което е опорочено обжалваното в конкретния случай решение, а именно Решение (ЕС) 2017/1470 на Европейската комисия от 2 февруари 2017 година относно схемите за помощ SA.26763 2014/C (ex 2012/NN), приведени в действие от Франция в полза на предприятията за автобусен транспорт в региона на Île-de-France (ОВ L 209, 2017 г., стp. 24). Такова нарушение било извършено от Комисията, доколкото тя е квалифицирала вноската C2 като държавна помощ CT2, приемайки, че мярката предоставя икономическо предимство на получателите си.
Жалбоподателят смята впрочем, че Комисията в своя анализ е допуснала редица грешки в преценката, когато е направила извода, че четвъртият критерий от съдебната практика, произтичаща от решение Altmark, не е бил изпълнен в конкретния случай.
2.
Второ основание, изведено от липса на мотиви на обжалваното решение относно неспазването на четвъртия критерий от съдебната практика, произтичаща от решение Altmark и от наличието на икономическо предимство.