22.1.2018
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 22/51
Жалба, подадена на 10 ноември 2017 г. — Izba Gospodarcza Producentów i Operatorów Urządzeń Rozrywkowych/Комисия
(Дело T-750/17)
(2018/C 022/68)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Izba Gospodarcza Producentów i Operatorów Urządzeń Rozrywkowych (Варшава, Полша) (представител: P. Hoffman, lawyer)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени решението на Европейската комисия от 29 август 2017 г., с което се отказва достъп до направените от нея коментари и до подробното становище на Република Малта в рамките на процедура за нотифициране 2016/398/PL относно изменение на полския закон за хазартните игри;
—
да осъди Комисията да заплати направените от нея разноски, както и разноските на жалбоподателя.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага осем основания.
1.
Първото основание е изведено от изкривяване на фактите и от нарушение на член 296 ДФЕС
—
Жалбоподателят посочва, че решението се основава на редица фактически неверни изявления, включително на твърденията, че нотифицираната мярка съставлявала отговор на официалното уведомително писмо на Комисията и че имало за цел да представи предприетите от Полша стъпки за отстраняване на нарушение, което е обект на разглеждане в това писмо, тоест определени условия за получаване на лицензии за предоставяне на хазартни услуги в Полша, въпреки че на практика Полша премахнала посочените условия преди повече от две години и независимо че нотифицираната мярка нямала никаква връзка с официалното уведомително писмо на Комисията.
2.
Второто основание е изведено от твърдения за нарушаване на съображения 3, 7 и 9 от член 5, параграф 4 от Директива 2015/1535 (1) и на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 (2)
—
В контекста на решението на Съда Франция/Schlyter (C-331/15 P (3)) жалбоподателят твърди, че Комисията нарушила присъщия за Директива 2015/1535 принцип на прозрачност, тъй като тя приложила общата презумпция и не представила доказателства, че с представянето на изисканите документи се стигало по-конкретно и в действителност до опорочаване на процедурата по установяване на неизпълнение.
3.
Третото основание е изведено от нарушение на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 и на член 296 ДФЕС
—
Жалбоподателят твърди, че поради продължителността на процедурата по установяване на неизпълнение и поради пропуска на Комисията да извърши в рамките на разумен срок каквито и да са фактически действия в хода на тази процедура, Комисията не може да обосновава отказа си с необходимостта да се запази целта на тази процедура.
4.
Четвъртото основание е изведено от нарушение на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 и на член 296 ДФЕС и от изопачаване на фактите
—
Жалбоподателят твърди, че изисканите документи не се обхващат от никаква обща презумпция. Доводът на Комисията, че между процедурата по нотифициране и процедурата по установяване на неизпълнение на договорно задължение съществувала „неразривна връзка“, бил фактически неправилен и прекалено неясен. При всички положения с него не можело да се докаже, че документите попадали в обхвата на обща презумпция, защото това зависело единствено от обстоятелството дали те са част от материалите по преписката относно производството по установяване на неизпълнение на договорно задължение. Правилният критерий, който следва да бъде приложен, за да се установи дали Комисията е придобила тези документи в контекста на планираното или висящо производство за установяване на неизпълнение на договорно задължение, тоест дали Комисията е съставила, получила, възложила съставянето и т.н. на съответния документ в контекста на това производство или с оглед на намерението си да започне такова производство. Жалбоподателят изтъква, че този критерий не е изпълнен в конкретния случай.
5.
Петото основание е изведено от нарушение на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 и на член 296 ДФЕС
—
Със самото обстоятелство, че Комисията възнамерявала да вземе предвид подробното становище на Малта и да го използва при воденето на диалог с Полша в контекста на висящата процедура по установяване на неизпълнение на договорно задължение, не може да се обоснове отказът да се предостави достъп до този документ.
6.
Шестото основание е изведено от нарушение на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001
—
Жалбоподателят твърди, че предвид продължителността на процедура по установяване на неизпълнение на договорно задължение и съдържанието, естеството и контекста на изисканите документи, разкриването на тяхното съдържание не може по никакъв начин да обезсмисли запазването на тази процедура, като по този начин бъде оборена общата презумпция за отказване на достъпа до тези документи.
7.
Седмото основание е изведено от нарушение на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001 и на член 296 ДФЕС
—
Жалбоподателят твърди, че при всички положения Комисията следва да предостави частичен достъп до изисканите документи, тоест достъп, след като са заличени препращанията към въпроси относно хазартните игри онлайн, които са предмет на разглеждане в производството по установяване на неизпълнение на договорно задължение.
8.
Осмото основание е изведено от нарушение на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 и на член 296 ДФЕС
—
Жалбоподателят твърди, че е налице по-висш обществен интерес да се установи каква е реакцията на Комисията относно нотифицирана мярка, с която се нарушават установени в правото на ЕС основни свободи и права. Жалбоподателят изтъква, че Комисията не успява да обясни защо счита, че този интерес е по-маловажен от интереса за неразкриване на съдържанието на съответните документи.
(1) Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 2015 г., стр. 1).
(2) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).
(3) Решение от 7 септември 2017 г., France/Schlyter (C-331/15 P, EU: C:2017:639).