ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)
24 септември 2019 година ( *1 )
„Жалба за отмяна — Държавни помощи — Схема на помощ, въведена от Италия в полза на някои доставчици на социално-здравни услуги — Разходи, свързани с отсъствията на персонал поради майчинство и поради полагане на грижи за членове на семейството, нуждаещи се от чужда помощ — Вноски, платени от държавата на частни предприятия — Решение да не се повдигат възражения — Липса на поставяне в неблагоприятно конкурентно положение — Липса на пряко засягане — Недопустимост“
По дело T‑491/17
Istituzione pubblica di assistenza e beneficenza „Opere Pie d’Onigo“, установена в Педероба (Италия), за която се явява G. Maso, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват L. Armati и D. Recchia, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на Комисията от 27 март 2017 година да не повдига възражения срещу въведената от Италия схема за помощ в полза на някои частни доставчици на социално-здравни услуги (държавна помощ SA.38825 (2016/NN) (ОВ C 219, 2017 г., стр. 1),
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),
състоящ се от: M. Prek, председател, F. Schalin (докладчик) и M. J. Costeira, съдии,
секретар: E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Обстоятелства по спора
1
Жалбоподателят, Istituzione pubblica di assistenza e beneficenza „Opere Pie d’Onigo“, е самостоятелно италианско публичноправно образувание с нестопанска цел, притежаващо статут на публична институция за подпомагане и благотворителност (IPAB), което предоставя социално-здравно подпомагане например на възрастни хора или хора с увреждания. На 20 май 2014 г. Европейската комисия получава оплакване, подадено от жалбоподателя, което впоследствие е подкрепено от други самостоятелни публични образувания с нестопанска цел, IPAB или публични предприятия за услуги за личността (APSP) (наричани по-нататък „жалбоподателите“). Деветнадесет от тях са със седалище във Венето (Италия).
2
В оплакванията се посочва, че за разлика от самостоятелните публични образувания с нестопанска цел, каквито са IPAB и APSP, само частните доставчици на социално-здравни услуги са се ползвали от следните национални схеми (наричани по-нататък „разглежданите национални мерки“):
–
достъп до системата за осигуряване, управлявана от Istituto nazionale per la previdenza sociale (Национален осигурителен институт, наричан по-нататък „INPS“), за разходите, предвидени в разпоредбите в областта на защитата и подкрепата за майчинството и бащинството, съдържащи се в decreto legislativo n. 151 — Testo unico delle disposizioni legislative in materia di tutela e sostegno della maternità e della paternità, a norma dell’articolo 15 della legge 8 marzo 2000, n. 53 (Законодателен декрет № 151 за приемане на консолидиран текст на законодателните разпоредби относно защитата и подкрепата за майчинството и бащинството, в изпълнение на член 15 от Закон № 53 от 8 март 2000 г.) от 26 март 2001 г. (редовна притурка на GURI № 93 от 26 април 2001 г., стр. 1), и
–
възстановяване на разходите, които работодателите понасят във връзка с отпуските, предвидени за работници, които полагат грижи за членове на семейството си с тежка форма на инвалидност, предвидени в член 33 от legge n. 104 — Legge quadro per 1’assistenza, 1’integrazione sociale e i diritti delle persone handicappate (Закон № 104, известен като „Рамков закон за подпомагането, социалната интеграция и правата на лицата с увреждания“) от 5 февруари 1992 г. (GURI № 39 от 17 февруари 1992 г. — редовна притурка на GURI № 30), с платените отпуски с продължителност от две години, предвидени в член 42, параграф 5 от законодателен декрет № 151 (член 33 от Закон № 104) и с други видове отпуски (от законодателен декрет № 151, изменен със законодателен декрет № 115 от 23 април 2003 г.).
3
Според жалбоподателите представляваните от тях IPAB и APSP понасят пряко разходите, съответстващи на разглежданите национални мерки, без да имат възможност да правят вноски в INPS и да ползват съответните услуги (отпуски по майчинство и по бащинство) и без да получават никакво възстановяване от INPS (и в крайна сметка от държавата) за други видове отпуски. Според тях това положение поражда селективно предимство и представлява държавна помощ в полза на частните доставчици на социално-здравни услуги по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
4
Освен това жалбоподателите твърдят, че макар исторически да са били считани за публични образувания, които са под контрола на държавата, що се отнася до редовността и обосноваността на тяхното управление и за да се избегне разпиляване на тяхното имущество, те всъщност са самостоятелни образувания, които се самофинансират и поради това трябва да се считат за частноправни субекти. Те твърдят, че италианската държава трябва да измени статута им и да им позволи да се ползват от схемата за социална сигурност, основана на осигуряването, тоест на режима, управляван от INPS.
5
Жалбоподателите с други думи се оплакват от неравното третиране на публичноправните и частните доставчици на социални услуги, що се отнася до покритието на някои услуги, предоставени на работниците, и от факта, че италианската държава ги квалифицира като публичноправни, а не като частни образувания.
6
С писма от 6 и 8 август 2014 г. службите на Комисията изпращат на италианските органи неповерителните текстове на оплакванията. Италианските органи отговарят с писмо от 25 септември 2014 г. Службите на Комисията искат други данни на 10 декември 2014 г. На 7 май 2015 г. същите искат по телефона от италианските органи да им предоставят допълнителна информация. Италианските органи отговарят с писмо от 5 юни 2015 г. С писмо от 5 август 2015 г. службите на Комисията изпращат на италианските органи ново искане за данни, на което италианските органи отговарят с писмо от 12 октомври 2015 г.
7
На 16 март 2016 г. службите на Комисията изпращат на жалбоподателите предварително писмо за оценка, в което приемат, че въпросната мярка не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Жалбоподателите отговарят на 13 и 22 април 2016 г., като предоставят повече информация и искат от службите на Комисията да преразгледат позицията си. С писмо от 19 май 2016 г. службите на Комисията потвърждават предварителната си оценка, че въпросната мярка не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. С писмо от 26 май 2016 г. жалбоподателите правят искане предварителните констатации на службите на Комисията да бъдат отразени във формално решение. Вследствие на това на 27 март 2017 г. Комисията приема Решение C(2017) 1939 окончателен Държавна помощ SA.38825 „предполагаема държавна помощ в полза на частните доставчици на социално-здравни услуги“ (наричано по-нататък „обжалваното решение“). Тъй като критериите по член 107 ДФЕС за квалифицирането на дадена мярка като държавна помощ са кумулативни, Комисията се произнася окончателно само по критерия за селективност и по съображения за изчерпателност — по този за наличие на предимство, за да констатира, че посочените мерки не представляват държавни помощи.
Производството и исканията на страните
8
На 1 август 2017 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба.
9
С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 9 ноември 2017 г., Комисията прави възражение за недопустимост на основание член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.
10
Поради това разглеждането на молбите, подадени съответно от Ipab di Vicenza на 13 октомври 2017 г., от Ipab Casa Gino e Pierina Marani на 23 октомври 2017 г., от Ipab Centro Residenziale per Anziani di Cittadella на 9 ноември 2017 г., от Azienda Pubblica dei Servizi alla Persona „Grimani Buttari — residenze per Anziani in Osimo“ на 10 ноември 2017 г., за встъпване в подкрепа на исканията на жалбоподателя, и от Италианската република на 22 ноември 2017 г. — в подкрепа на исканията на Комисията, е спряно в съответствие с член 144, параграф 3 от Процедурния правилник.
11
Жалбоподателят представя становището си по възражението за недопустимост на 5 януари 2018 г.
12
С решение на председателя на втори състав на Общия съд от 13 април 2018 г. производството е спряно, в съответствие с член 69, буква б) от Процедурния правилник, до постановяване на решението на Съда, с което се слага край на производството по съединени дела Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci, C‑622/16 P—C‑624/16 P.
13
С решение от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci (C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873), Съдът потвърждава допустимостта на жалбите по посочените дела на основание член 263, четвърта алинея, последна част от изречението ДФЕС.
14
В рамките на процесуално-организационно действие на 7 ноември 2018 г. страните са поканени да посочат пред Общия съд последиците, които те извличат за настоящото дело от решение от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci (C‑622/16 Р—C‑624/16 P, EU:C:2018:873). На 19 и 23 ноември 2018 г. Комисията и жалбоподателят отговарят на поставения от Общия съд въпрос.
15
Жалбоподателят моли Общия съд:
–
да отмени обжалваното решение,
–
да установи, че е налице втора мярка за държавна помощ, която се изразява в това да се позволи само на частните оператори на социално-здравни услуги да се ползват от схемата на осигуряване, управлявана от INPS, за разходите, предвидени от разпоредбите в областта на защитата и подпомагането на майчинството и бащинството,
–
да обяви, че една от мерките за държавна помощ или и двете могат да бъдат изключени чрез законодателни промени,
–
да обяви, че двете горепосочени мерки представляват държавни помощи, тъй като са изпълнени условията за наличие на държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС, които Комисията е разгледала в двете си предварителни становища от 16 март и от 19 май 2016 г. и които не е разгледала в обжалваното решение,
–
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
16
Комисията иска от Общия съд:
–
да отхвърли жалбата като недопустима,
–
да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
17
По силата на член 130, параграфи 1 и 7 от Процедурния правилник, по искане на ответника Общият съд може да се произнесе по недопустимостта или липсата на компетентност, без да разглежда спора по същество.
18
Тъй като в настоящия случай Комисията е поискала произнасяне по недопустимостта, Общият съд, след като прие, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката, реши да се произнесе по това искане, без да провежда докрай производството.
19
Във възражението за недопустимост Комисията поддържа, че фактическите и правните обстоятелства, на които се основава жалбоподателят, не следват по логичен и разбираем начин от текста на жалбата и че исканията превишават предмета на жалба за отмяна. Тя поддържа също, че жалбата е недопустима по смисъла на член 263, четвърта алинея, последна част на изречението ДФЕС.
20
Жалбоподателят оспорва доводите на Комисията. Той поддържа, че жалбата е достатъчно ясна и че Общият съд може да обяви, че разглежданите мерки са държавни помощи, макар в обжалваното решение Комисията да се е произнесла само по критерия за селективност и от съображения за изчерпателност — по този за наличие на предимство по смисъла на член 107 ДФЕС. Жалбоподателят изтъква, че жалбата е допустима с оглед на член 263, четвърта алинея, последна част на изречението ДФЕС. Всъщност обжалваното решение било подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение и който засяга пряко неговото правно положение. В това отношение жалбоподателят се позовава на решение от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci (C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873).
21
Общият съд счита за уместно да разгледа допустимостта на жалбата най-напред с оглед на член 263, четвърта алинея, последна част от изречението от ДФЕС, преди да разгледа, ако е необходимо, останалите основания за недопустимост, повдигнати от Комисията. Както бе отбелязано в точка 20 по-горе, от посочената разпоредба произтича, че всяко физическо или юридическо лице може да [подаде жалба] срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение. Предвид обстоятелствата в конкретния случай Общият съд счита за уместно да разгледа най-напред критерия за прякото засягане, за да разгледа впоследствие, ако е необходимо, останалите критерии по член 263, четвърта алинея, последна част от изречението ДФЕС.
22
Що се отнася до критерия за пряко засягане, жалбоподателят поддържа по-специално че е пряко засегнат от обжалваното решение, доколкото то позволява на Италианската република да прилага по отношение на частните предприятия, които предоставят социално-здравни услуги, схема на предимства в областта на разходите за работна сила, и че това решение произвежда своите правни последици по напълно автоматичен начин, само по силата на правото на Съюза и без друго междинно правило, което би позволило на Италианската република да приложи въпросната схема на предимства. Жалбоподателят припомня, че Комисията не оспорва, че точно както останалите 21 публични образувания, които са отправили оплакване до Комисията през 2014 г. относно неправомерни държавни помощи, той развива дейност на италианския пазар на социално-здравни услуги, и то в конкуренция с частните доставчици. Публичните образувания имали същите доходи като частните доставчици, като същевременно имали по-високи разходи поради разглежданите национални мерки. В оплакването, подадено от 21 публични образувания, и в жалбата се остойностява размерът на действителната вреда, която публичните доставчици на социално-здравни услуги биха претърпели, защото не биха могли да се ползват от разглежданите национални мерки, понеже те били запазени за частните доставчици на услуги. Всъщност жалбоподателят обяснява по същество, че доколкото разходите за заплати е най-големият (около 70 % от оборота) за доставчиците на социално-здравни услуги, той понася вреда в размер на около 528000 EUR годишно поради факта, че не може да се ползва от разглежданите национални мерки. Жалбоподателят обяснява и че релевантното фактическо положение за целите на член 107 ДФЕС, което го противопоставя, в качеството му на публично предприятие, на частните предприятия, предоставящи идентични услуги, е пазарът на доставчици на социално-здравни услуги, както го определя legge no 328 — Legge quadro per la realizzazione del sistema integrato di interventi e servizi sociali (Закон № 328, известен като „Рамков закон за въвеждане на интегрирана система за социални действия и услуги“) от 8 ноември 2000 г. (GURI № 265 от 13 ноември 2000 г. — редовна притурка на GURI № 186, стр. 1).
23
Следва да се припомни, че съгласно установената практика на Съда предвиденото в член 263, четвърта алинея ДФЕС условие дадено физическо или юридическо лице да е пряко засегнато от решението — предмет на обжалване, изисква кумулативно наличие на два критерия, а именно оспорената мярка, от една страна, пряко да поражда последици за правното положение на частноправния субект, и от друга страна, да не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (вж. решение от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 42 и цитираната съдебна практика).
24
Що се отнася конкретно до правилата за държавните помощи, следва да се подчертае, че те имат за цел запазване на конкуренцията. Ето защо в тази материя фактът, че решение на Комисията оставя непроменени правните последици от национални мерки, за които в оплакването си до тази институция жалбоподателят твърди, че са несъвместими с посочената цел и го поставят в по-неблагоприятно конкурентно положение, позволява да се заключи, че това решение засяга пряко правното му положение, и в частност правото, което му предоставят разпоредбите от Договора за функционирането на ЕС в областта на държавните помощи, да не търпи нарушена вследствие на разглежданите национални мерки конкуренция (вж. решение от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 43 и цитираната съдебна практика).
25
Следва да се припомни обаче, че прякото засягане на жалбоподател не може да бъде установено въз основа само на вероятност от съществуване на отношения на конкуренция (вж. в този смисъл решение от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 46 и цитираната съдебна практика).
26
Всъщност условието за пряко засягане изисква спорният акт да поражда преки последици за правното положение на жалбоподателя, поради което съдът на Съюза е длъжен да провери дали жалбоподателят е изложил надлежно съображенията си защо счита, че решението на Комисията може да го постави в по-неблагоприятно конкурентно положение и следователно да засегне правното му положение (решение от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 47).
27
Жалбоподателят твърди по същество, че е претърпял вреда поради факта, че той плаща по-високи разходи за заплати отколкото частните доставчици на социално-здравни услуги, които се ползват от разглежданите национални мерки, поддържани от италианската държава поради обжалваното решение.
28
В това отношение следва да се припомни, че жалбоподателите по делото, по което е постановено решение от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci (C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 50), са доказали, че съответните им обекти са разположени в непосредствена близост до образувания, които a priori отговарят на условията по националните мерки, оценени в разглежданото решение, че са осъществявали сходна с тяхната дейност и следователно са били активни на същия пазар на услуги и на същия географски пазар.
29
В случая следва да се констатира, че само по себе си споменаването на вреда поради по-високите разходи за заплати отколкото тези на частните оператори, осъществяващи дейност на италианския пазар на „социално-здравните услуги“, не позволява да се изложат по релевантен начин причините, поради които обжалваното решение може да постави жалбоподателя в по-неблагоприятно конкурентно положение и следователно да породи последици, засягащи неговото правно положение. Следва да се уточни в това отношение, че разглежданите национални мерки не се отнасят конкретно до определени услуги или географски пазари, а до частните оператори в Италия поначало. По-нататък, следва да се подчертае, че макар да е възможно Рамков закон № 328 да се отнася за доставчиците на социално-здравни услуги поради характера си на рамков закон, той съдържа общи индикации за организацията на сектора, а не конкретни данни за съответния пазар, така че е невъзможно да се определи въз основа на посочения закон дали всички оператори, за които той се прилага, са в конкуренция помежду си.
30
При тези условия е необходимо да се провери дали жалбоподателят е представил надлежно съответния пазар, на който извършва дейност, и дали е уточнил с кои участници, които потенциално са се ползвали от разглежданите национални мерки, е в конкуренция, за да се разбере отрицателното въздействие, което националните мерки, запазени с обжалваното решение, могат да имат върху способността му за конкуренция.
31
Следва да се констатира в това отношение, че жалбоподателят предоставя социално-здравни услуги и от преписката е видно, че той е установен в община Педероба, разположена в регион Венето. Жалбоподателят счита, че е в конкуренция с частни лица, предоставящи социално-здравни услуги. Той изброява някои предприятия от други държави — членки на Съюза, които са се установили в Италия и осъществяват дейност в същия сектор, за да докаже, че критерият за засягане на търговията между държавите членки по смисъла на член 107 ДФЕС е изпълнен в конкретния случай.
32
Въпреки това, на първо място, следва да се приеме, че доводите на жалбоподателя, както и посочените в точка 31 по-горе елементи, не позволяват да се определи съответният пазар, нито конкурентното положение на жалбоподателя. Всъщност последният споменава само социално-здравни услуги, включващи например предоставянето на грижи на възрастни хора, без уточнение относно условията, при които се предлагат тези услуги, и без уточнение дали изразът „социално-здравни услуги“ се отнася до отделен пазар или до няколко пазара на услуги. Всъщност това не следва ясно от писмените изявления на жалбоподателя, който изглежда има предвид по-скоро сектор, отколкото отделен пазар. Това впечатление се засилва от факта, че жалбоподателят споменава няколко вида услуги, както и Рамков закон № 328, на който той се позовава. Като пример той изброява предприятия, предоставящи „социално-медицински“ и „здравни“ услуги, както и услуги в „секторите на санитарните и социалните домове“ или предприятия, които имат „старчески домове“.
33
Освен това от преписката не е видно на какъв географски пазар развива дейност жалбоподателят. Той посочва без други уточнения, че действа на италианския пазар. В същото време той изброява както чуждестранни лица, така и участници, развиващи дейност в няколко италиански региона като Емилия-Романя, Лацио, Лигурия, Ломбардия, Пиемонт, Пулия, Тоскана, Сардиния и Венето. Жалбоподателят посочва също, че е установен в община Педероба. Тази информация обаче не позволява да се направи извод на какъв географски пазар жалбоподателят счита, че ефективно извършва дейност, още повече че не са уточнени условията, при които се предоставят социално-здравните услуги. По-конкретно, жалбоподателят не уточнява дали предоставя тези услуги на местно, регионално, национално или международно равнище.
34
На второ място, следва да се констатира, че жалбоподателят не e уточнил с кои участници, които потенциално могат да се ползват от разглежданите национални мерки, той счита, че е в конкуренция. Всъщност при липсата на конкретна информация в това отношение жалбоподателят не може да докаже, че се намира в по-неблагоприятно конкурентно положение. Следва да се уточни в това отношение — както бе посочено в точка 25 по-горе — че прякото засягане на жалбоподател не може да се изведе само от възможността за конкурентно отношение. Следователно не е достатъчно, както прави жалбоподателят, да спомене абстрактно понятие като това за частни оператори или да изброи предприятия, извършващи дейност в същия сектор, без да обясни защо и как посочените предприятия трябва да се считат за негови конкуренти.
35
С оглед на тези съображения следва да се приеме, че при липсата на посочените в точки 32—34 по-горе уточнения жалбоподателят, в съответствие с цитираната в точка 26 по-горе съдебна практика, не е изложил надлежно причините, поради които обжалваното решение може да го постави в по-неблагоприятно конкурентно положение и следователно да породи последици за неговото правно положение, поради което критерият за пряко засягане не е изпълнен в конкретния случай.
36
От това следва, че без да е необходимо произнасяне по останалите критерии по член 263, четвърта алинея, последна част на изречението ДФЕС и останалите основания за недопустимост, повдигнати от Комисията, жалбата следва да се отхвърли изцяло като недопустима.
37
Съгласно член 144, параграф 3 от Процедурния правилник, когато ответникът подаде възражение за недопустимост или за липса на компетентност по член 130, параграф 1 от посочения правилник, произнасянето по молбите за встъпване е възможно само след отхвърляне на възражението или след отлагане на произнасянето по него за решението по същество. Впрочем съгласно член 142, параграф 2 от Процедурния правилник встъпването е акцесорно по отношение на главния спор и предметът на встъпването отпада, в частност когато жалбата е обявена за недопустима.
38
В случая, след като жалбата е отхвърлена в нейната цялост, е отпаднало основанието за произнасяне по молбите за встъпване, подадени от Ipab di Vicenza, от Ipab Casa Gino e Pierina Marani, от Ipab Centro Residenziale per Anziani di Cittadella, от Azienda Pubblica dei Servizi alla Persona „Grimani Buttari — residenze per Anziani in Osimo“ и от Италианската република.
По съдебните разноски
39
Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
40
Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе, освен собствените си разноски, и разноските на Комисията съгласно направените от последната искания.
41
Освен това на основание член 144, параграф 10 от Процедурния правилник Ipab di Vicenza, Ipab Casa Gino e Pierina Marani, Ipab Centro Residenziale per Anziani di Cittadella, Azienda Pubblica dei Servizi alla Persona „Grimani Buttari — residenze per Anziani in Osimo“ и Италианската република понасят направените от тях разноски във връзка с молбите за встъпване.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)
определи:
1)
Отхвърля жалбата като недопустима.
2)
Липсва основание за произнасяне по молбите за встъпване, подадени от Ipab di Vicenza, от Ipab Casa Gino e Pierina Marani, от Ipab Centro Residenziale per Anziani di Cittadella, от Azienda Pubblica dei Servizi alla Persona „Grimani Buttari — residenze per Anziani in Osimo“ и от Италианската република.
3)
Осъжда Istituzione pubblica di assistenza e beneficenza „Opere Pie d’Onigo“ да заплати съдебните разноски.
4)
Ipab di Vicenza, Ipab Casa Gino e Pierina Marani, Ipab Centro Residenziale per Anziani di Cittadella, Azienda Pubblica dei Servizi alla Persona „Grimani Buttari — residenze per Anziani in Osimo“ и Италианската република понасят направените от тях разноски във връзка с молбите за встъпване.
Съставено в Люксембург на 24 септември 2019 година.
Секретар
E. Coulon
Председател
M. Prek
( *1 ) Език на производството: италиански.