ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)
11 декември 2018 година ( *1 )
„Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „Cheapflights“ — Връщане на заявката за марка на проверителя за проверка на абсолютните основания за отказ — Оспорване от притежателя на по-ранната марка — Мотиви на обжалваното решение, съдържащи преценка относно валидността на по-ранната марка — Оспорване от притежателя на по-ранната марка — Частична недопустимост — Насрещни искания, предявени на основание член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 216/96 — Оттегляне на жалбата, подадена пред апелативния състав — Частична липса на основание за произнасяне по същество“
По дело T‑565/17
CheapFlights International Ltd, установено в Спиног (Ирландия), за което се явяват A. von Mühlendahl и H. Hartwig, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явява A. Folliard-Monguiral, в качеството на представител,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO е
Momondo Group Ltd, установено в Лондон (Обединеното кралство),
с предмет жалба срещу решението на големия апелативен състав на EUIPO от 1 юни 2017 г. (R 1893/2011-G), постановено в производство по възражение със страни CheapFlights International и Momondo Group,
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),
състоящ се от: M. Prek (докладчик), председател, F. Schalin и M. J. Costeira, съдии,
секретар: E. Coulon,
предвид исковата молба, подадена в секретариата на Общия съд на 18 август 2017 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 6 ноември 2017 г.,
предвид писмените въпроси на Общия съд до страните и отговорите на тези въпроси, подадени в секретариата на Общия съд на 29 юни 2018 г. и на 4 юли 2018 г.,
постанови настоящото
Определение
Обстоятелствата по спора
1
На 30 октомври 2003 г. законният предшественик на Momondo Group Ltd, другата страна в производството пред EUIPO, подава заявка за регистрация на марка на Европейския съюз в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) съгласно Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен и на свой ред заменен с Регламент (ЕС) 2017/1001 Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 154, 2017 г., стр. 1).
2
Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак:
3
Стоките и услугите, за които са иска регистрацията на марката, спадат към класове 9, 16, 35, 38, 39 и 41—44 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година, ревизирана и допълнена, като за всеки от тези класове съответстват на следното описание:
–
класи 9: „Компютърен хардуер и компютърен софтуер; компютърни програми и софтуер; компютърен софтуер за търсене на обикновен език в бази данни; наръчници за използване и ръководства с инструкции, предоставени в електронен формат“,
–
класи 16: „Пластмасови материали за опаковане (невключени в други класове); каталози, брошури и диплянки; списания и периодични издания; ръководства с инструкции и за използване“,
–
клас 35: „Компилиране, съхранение, анализ и извличане на данни и информация; поддръжка, индексиране и електронно разпространение на рекламни материали; създаване на списъци с информация, уеб сайтове и други източници на информация; създаване на азбучни списъци с информация, сайтове и други ресурси, налични чрез глобална компютърна мрежа“,
–
клас 38: „Предоставяне и/или експлоатиране на търсачки; услуги, позволяващи на потребителите на глобална компютърна мрежа да търсят информация по голям брой различни въпроси; доставка на онлайн връзка към информация в областта на развлеченията, здравето, семейството, личните инвестиционни услуги, пазаруването и пътуванията“,
–
клас 39: „Услуги, свързани с пътувания, туристически агенции и резервация на билети; отдаване под наем на коли, пътувания; резервиране на пътувания, предоставяне на информация за пътуващите и туристите, изготвяне на доклади относно новостите по пътуването за пътуващите, услуги за планиране на маршрути, предоставяне на бази данни (информация за пътуванията) за пътуващите, предоставяне и/или експлоатиране на търсачки за резервиране на полети и пътувания; съвети и консултантски услуги за посочените по-горе области“,
–
клас 41: „Развлекателни услуги по време на ваканцията; предоставяне на новини за пътуващите; организация на състезания“,
–
клас 42: „Коментар на стандарти и методи, които позволяват да се гарантира съответствието на представянето на медицинските данни; персонално проектиране на функциите въпроси-отговори на уебсайтовете в интернет, поддръжка, проследяване и анализ на резултатите на уебсайтовете в интернет; създаване на софтуер и на компютърни програми за апаратури за обработка на информацията; услуги за проучване и проектиране, които се отнасят до компютърния хардуер и до софтуера; услуги по изготвяна на метеорологични доклади, графичен дизайн, проектиране на уеб сайтове, предоставяне на бази данни (информация за времето) за пътуващите“,
–
клас 43: „Хотелски услуги и услуги по настаняване; организиране на ваканционни жилища, предоставяне на бази данни (информация за жилищата) за пътуващите; предоставяне и/или експлоатиране на търсачки за резервации за хотели“,
–
клас 44: „Услуги по медицинска помощ за пътуващите“.
4
Заявката за марка е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 49/2004 от 6 декември 2004 г.
5
На 2 март 2005 г. жалбоподателят CheapFlights International Ltd предявява възражение срещу регистрацията на марката, която е заявена за описаните по-горе в точка 3 стоки и услуги.
6
Възражението се основава по-специално на по-ранната фигуративна марка, регистрирана под № 227053 в Ирландия, обозначаваща услуги от класове 35, 36, 38, 39 и 41—44, която е възпроизведена по-долу:
7
Основанието, изтъкнато в подкрепа на възражението, е вероятност от объркване между конфликтните знаци.
8
На 22 юни 2007 г. отделът по споровете отхвърля възражението за стоките и услугите от класове 9, 16, 35 и за някои услуги от клас 42, а именно за: „[к]оментар[а] на стандарти и методи, които позволяват да се гарантира съответствието на представянето на медицинските данни; създаване[то] на софтуер и на компютърни програми за апаратури за обработка на информацията; услуги[те] за проучване и проектиране, които се отнасят до компютърния хардуер и до софтуера; графичн[ия] дизайн“.
9
За разлика от това отделът по споровете уважава възражението за другите услуги от клас 42, а именно за: „персонално[то] проектиране на функциите въпроси-отговори на уебсайтовете в интернет, поддръжка[та], проследяване[то] и анализ[а] на резултатите на уебсайтовете в интернет; услуги[те] по изготвяна на метеорологични доклади, проектиране[то] на уеб сайтове, предоставяне[то] на бази данни (информация за времето) за пътуващите“, както и за услугите от класове 38, 39, 41, 43 и 44.
10
На 21 август 2007 г. другата страна в производството пред EUIPO подава жалба срещу решението на отдела по спорове в частта му, в която EUIPO е уважила подаденото от жалбоподателя възражение.
11
С решение от 31 август 2009 г. четвърти апелативен състав на EUIPO уважава подадената от другата страна в производството пред EUIPO жалба с мотива, че липсва вероятност от объркване между конфликтните марки.
12
С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 16 ноември 2009 г., жалбоподателят оспорва решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 31 август 2009 г., която е заведена под номер T‑460/09.
13
С решение от 5 май 2011 г., CheapFlights International/СХВП — Cheapflights (Cheapflights) (T‑460/09, непубликувано, EU:T:2011:198), Общият съд уважава основанието, изведено от вероятност от объркване, и отменя решението на четвърти апелативен състав.
14
С решение на президиума на апелативните състави от 20 септември 2011 г. делото се връща на големия апелативен състав под номер R 1893/2011-G за ново произнасяне.
15
С временно решение от 4 юли 2012 г. (наричано по-нататък „временното решение“) големият апелативен състав връща заявката за марка на проверителя за проверка на абсолютните основания за отказ.
16
С две решения, от 30 ноември 2016 г. и от 14 февруари 2017 г., проверителят отказва да регистрира заявената марка за услугите от класове 38, 39, 41, 43, 44, както и за услугите от клас 42, а именно за: „персонално[то] проектиране на функциите въпроси-отговори на уебсайтовете в интернет, поддръжка[та], проследяване[то] и анализ[а] на резултатите на уебсайтовете в интернет; услуги[те] по изготвяна на метеорологични доклади, проектиране[то] на уеб сайтове, предоставяне[то] на бази данни (информация за времето) за пътуващите“, по отношение на които отделът по споровете е уважил възражението. Проверителят отказва също регистрацията на заявената марка за „компютърн[ия] софтуер; компютърни[те] програми и софтуер; компютърн[ия] софтуер за търсене на обикновен език в бази данни“ от клас 9 и за „пластмасови[те] материали за опаковане (невключени в други класове); каталози[те], брошури[те] и диплянки[те]; списания[та] и периодични[те] издания“ от клас 16, по отношение на които отделът по споровете е отхвърлил възражението.
17
С решение от 1 юни 2017 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) след разглеждането на абсолютните основания за отказ големият апелативен състав прави извода, от една страна, че заявката за марката е отхвърлена за всички услуги, по отношение на които отделът по споровете е уважил възражението, поради което предметът на производствата по възражение и обжалване отпада и те трябва да бъдат приключени.
18
От друга страна, той посочва, че е допусната регистрацията на марката за „[к]омпютърния хардуер; наръчници[те] за използване и ръководства[та] с инструкции, предоставени в електронен формат“, от клас 9, за „ръководства[та] с инструкции и за използване“ от клас 16, за „[к]омпилиране[то], съхранение[то], анализ[а] и извличане[то] на данни и информация; поддръжка[та], индексиране[то] и електронно[то] разпространение на рекламни материали; създаване[то] на списъци с информация, уеб сайтове и други източници на информация; създаване[то] на азбучни списъци с информация, сайтове и други ресурси, налични чрез глобална компютърна мрежа“, от клас 35, както и за „[к]оментар[а] на стандарти и методи, които позволяват да се гарантира съответствието на представянето на медицинските данни; създаване[то] на софтуер и на компютърни програми за апаратури за обработка на информацията; услуги[те] за проучване и проектиране, които се отнасят до компютърния хардуер; до софтуера; графичн[ия] дизайн“ от клас 42.
Искания на страните
19
Жалбоподателят иска от Общия съд:
–
да отмени обжалваното решение,
–
да осъди EUIPO, както и притежателя на заявената марка, в случай че той встъпи в настоящото производство, да заплатят съдебните разноски.
20
EUIPO иска от Общия съд:
–
да отхвърли жалбата,
–
да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
21
На 16 януари 2018 г. след подаването на настоящата жалба EUIPO уведомява Общия съд, че на 21 декември 2017 г. другата страна в производството е оттеглила жалбата си до апелативния състав, която е била подадена на 21 август 2007 г. и е посочена в точка 10 по-горе. От това оттегляне EUIPO прави извода, че предметът на третото основание на жалбоподателя отпада.
22
На 13 февруари 2018 г. жалбоподателят представя становището си по писмото на EUIPO от 16 януари 2018 г. В становището си той отхвърля твърдението, че предметът на третото основание е отпаднал.
От правна страна
23
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири основания. Първите три основания са изведени от нарушение съответно на член 65, параграф 6 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 72, параграф 6 от Регламент 2017/1001), на член 75, второ изречение от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 94, параграф 1, второ изречение от Регламент 2017/1001) и на член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 216/96 на Комисията от 5 февруари 1996 година за установяване на процедурни правила за организацията на дейността на апелативните състави към Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайн) (ОВ L 28, 1996 г., стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 221). С четвъртото си основание по същество жалбоподателят поддържа, че някои от мотивите на обжалваното решение поставят под въпрос или отричат валидността на по-ранната национална марка, чийто притежател е той.
24
Налага се констатацията, че с първото и второто основание жалбоподателят оспорва законосъобразността на обжалваното решение в частта му, в която големият апелативен състав е приключил производството по обжалване по отношение на услугите от класове 16, 38, 39 и 41—43, посочени в точка 16 по-горе, за които проверителят е отказал да регистрира заявената марка. С третото си основание жалбоподателят оспорва законосъобразността на обжалваното решение в частта му, в която големият апелативен състав е приключил производството по обжалване по отношение на стоките и услугите от класове 9, 16, 35 и 42, посочени в точка 18 по-горе, за които отделът по споровете е отхвърлил възражението и по отношение на които той поддържа, че е подал насрещна жалба в становището си до апелативния състав в резултата на жалбата на другата страна в производството. С четвъртото си основание по същество жалбоподателят оспорва законосъобразността на обжалваното решение в частта му, в която е вземала позиция по валидността на по-ранната национална марка, чийто притежател е той.
25
Съгласно член 129 от Процедурния правилник на Общия съд във всеки един момент Общият съд може служебно, след като изслуша главните страни, да се произнесе с мотивирано определение относно липсата на абсолютни процесуални предпоставки.
26
В настоящия случай Общият съд намира, че делото е достатъчно изяснено от материалите по преписката, и решава да се произнесе, без да провежда докрай производството.
По жалбата в частта ѝ, която е насочена срещу приключването на производството по обжалване по отношение на услугите от класове 9, 16, 38, 39 и 41—43, за които проверителят е отказал регистрацията на заявената марка
27
Както става ясно от точка 15 по-горе, с временното си решение големият апелативен състав връща заявката за марката на проверителя, който да направи проверка с оглед на абсолютните основания за отказ.
28
В точка 13 от временното решение апелативният състав приема, че отхвърлянето на възражението на жалбоподателя за стоките и услугите от класове 9, 16, 35 и, за някои услуги, от клас 42, а именно за: „[к]оментар[а] на стандарти и методи, които позволяват да се гарантира съответствието на представянето на медицинските данни; създаване[то] на софтуер и на компютърни програми за апаратури за обработка на информацията; услуги[те] за проучване и проектиране, които се отнасят до компютърния хардуер и до софтуера; графичн[ия] дизайн“, е окончателно. В същата точка апелативният състав отбелязва, че спира производството по възражение по отношение на услугите, за които възражението на жалбоподателя е прието, както и че връща заявката за марката, що се отнася до тях, на проверителя.
29
В рамките на първото основание жалбоподателят упреква апелативния състав, че противно на изискуемото в член 72, параграф 6 от Регламент 2017/1001, не е взел необходимите мерки, за да се съобрази с решението от 5 май 2011 г., Cheapflights (T‑460/09, непубликувано, EU:T:2011:198). По същество жалбоподателят поддържа, че това решение на Общия съд налага на апелативния състав да прецени дали е налице вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 между конфликтните марки, като разгледа доколко е описателна думата „cheapflights“ спрямо разглежданите услуги. Следователно, като решава да върне заявката за марката на проверителя, апелативният състав не бил разгледал вероятността от объркване между конфликтните марки, нарушавайки член 72, параграф 6 от Регламент 2017/1001. Неправилно било също, че във временното си решение апелативният състав тълкувал решението на Общия съд от 5 май 2011 г., Cheapflights (T‑460/09, непубликувано, EU:T:2011:198), поставяйки под съмнение възможността заявената марка да може да бъде регистрирана.
30
В рамките на второто основание жалбоподателят упреква апелативния състав, че е приключил производството, без да го уведоми за намерението си да прекрати делото, без да разгледа възражението му по същество. Жалбоподателят смята, че с оглед на радикалната промяна в подхода, която възприел апелативният състав, е трябвало предварително да се поиска неговото мнение. Непредприемайки това, апелативният състав нарушил член 94, параграф 1, второ изречение от Регламент 2017/1001.
31
Запитан в рамките на процесуално-организационните действия за това по какъв начин е засегнат правният му интерес, поради факта че с обжалваното решение се приключва производството по възражение, без да се разгледа относителното основание за отказ по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001, жалбоподателят обосновава наличието на подобен правен интерес, позовавайки се на нарушенията на член 72, параграф 6 от Регламент 2017/1001 и на член 94, параграф 1, второ изречение от същия регламент, които големият апелативен състав допуснал.
32
Следва да се припомни, че ако в редакцията на член 40 от Регламент № 207/2009 относно бележките на трети лица (понастоящем член 45 от Регламент 2017/1001), приложима към момента на приемане на временното решение, не е предвидена изрично възможността EUIPO по собствена инициатива да открие повторно процедурата по разглеждане на абсолютни основания за отказ по всяко време преди регистрацията — възможност, която е включена в член 40, параграф 3 от Регламент № 207/2009 едва след изменението му с член 38 от Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за изменение на Регламент № 207/2009 и Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията за прилагане на Регламент № 40/94 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2869/95 на Комисията относно таксите, събирани от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайн) (ОВ L 341, 2015 г., стр. 21), подобна възможност в полза на EUIPO е налице дори при липса на изрична разпоредба в този смисъл (вж. решение от 18 октомври 2007 г., Ekabe International/СХВП — Ebro Puleva (OMEGA 3), T‑28/05, EU:T:2007:312, т. 47 и цитираната съдебна практика).
33
Освен това от структурата на членове 37 и 40—42 от Регламент № 207/2009 (понастоящем членове 42 и 45—47 от Регламент 2017/1001) следва, че проверката съвместима ли е заявка за марка с абсолютните основания за отказ се извършва единствено в рамките на производство ex parte между заявителя на марката и инстанциите на EUIPO. Всъщност дали дадена марка е регистрирана в нарушение на абсолютно основание за отказ в рамките на производство inter partes се проверява единствено в производството за обявяване на недействителност, образувано срещу марка, регистрирана на основание член 56, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 63, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001).
34
От това задължително следва, че когато в хода на производство inter partes по възражение EUIPO се заема отново с проверката на абсолютните основания за отказ, се образува отделно производство ex parte, което е паралелно на производството по възражение.
35
Следователно в резултат на временното решение заявката за марка е предмет на две отделни производства. От една страна, производство inter partes за това съответства ли заявката на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 — производство, с което е сезиран големият апелативен състав след подадена от другата страна в производството жалба срещу решението на отдела по споровете, което производство е спряно в резултат на временното решение. От друга страна, производство ex parte за това съответства ли заявката на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент 2017/1001, с което е сезиран проверителят.
36
В рамките на производството ex parte след двете решения на проверителя от 30 ноември 2016 г. и 14 февруари 2017 г. (вж. т. 16 по-горе) се отказва регистрацията на заявената марка като противоречаща на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент 2017/1001 за услугите, по отношение на които отделът по споровете е уважил възражението на жалбоподателя, както и за някои стоки и услуги, за които отделът по споровете е отхвърлил възражението на жалбоподателя. От преписката на EUIPO става ясно, че тези решения на проверителя не са обжалвани пред апелативния състав.
37
В рамките на производството inter partes големият апелативен състав приема обжалваното решение. В това решение той обявява по-специално последиците по отношение на производствата по възражение и обжалване от отказа на проверителя да регистрира заявката за марката за определени стоки и услуги.
38
От една страна, що се отнася до услугите, за които отделът по споровете уважава възражението на жалбоподателя срещу заявената марка въз основа на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001, големият апелативен състав взема предвид отказа на проверителя да регистрира заявката за марката на основание член 7, параграф 1, букви б) и в) от същия регламент и приема, че поради тази причина предметът на производствата по възражение и обжалване по отношение на тези услуги е отпаднал.
39
От друга страна, що се отнася до стоките и услугите, по отношение на които отделът по споровете е отхвърлил възражението на жалбоподателя, в точка 13 от временното решение апелативният състав отбелязва, че отхвърлянето на възражението е окончателно спрямо тях. В обжалваното решение апелативният състав отново взема предвид отказа на проверителя да регистрира заявката за марката за определени стоки и услуги от класове 9 и 16. Всъщност списъкът със стоките и услугите, за които големият апелативен състав подчертава в точка 14 от обжалваното решение, че „спорната марка е допусната за регистрация“, е съставен от стоките и услугите от класове 9, 16, 35 и 42, за които възражението на жалбоподателя е било отхвърлено, като от тях се изведат стоките и услугите от класове 9 и 16, по отношение на които проверителят отказва регистрацията на заявката за марка.
40
При тези условия Общият съд смята, че следва да се разгледа допустима ли е жалбата, доколкото е насочена срещу приключването по силата на обжалваното решение на производството по обжалване спрямо услугите от класове 9, 16, 38, 39 и 41—43, за които проверителят отказва регистрацията на заявената марка.
41
Според постоянната съдебна практика допустимостта на жалба за отмяна е подчинена на условието физическото или юридическото лице, което е неин подател, да има интерес от отмяната на обжалвания акт. По смисъла на съдебната практика този интерес трябва да е възникнал и да е все още съществуващ, като се преценява към деня на подаване на жалбата (вж. решение от 20 октомври 2016 г., Lufthansa AirPlus Servicekarten/EUIPO — Mareea Comtur , T‑14/15, непубликувано, EU:T:2016:622, т. 22 и цитираната съдебна практика).
42
Правният интерес е основно и първостепенно изискване за предявяване на съдебен иск или на жалба по съдебен ред. С оглед на предмета на иска/жалбата правният интерес трябва да е налице във фазата на подаването му/ѝ, като в противен случай искът/жалбата е недопустим(а) (вж. решение от 20 октомври 2016 г., , T‑14/15, непубликувано, EU:T:2016:622, т. 23 и цитираната съдебна практика). Интересът трябва да продължава да е налице до обявяването на съдебното решение, тъй като иначе няма да има основание за постановяване на съдебно решение по същество (вж. решение от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, EU:C:2007:322, т. 42 и цитираната съдебна практика).
43
Правният интерес предполага искът/жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която го/я е подал(а) (вж. в този смисъл решение от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, EU:C:2007:322, т. 42—44 и цитираната съдебна практика).
44
Налага се констатацията, че отмяната на обжалваното решение, независимо дали в резултат на първото или на второто основание, не може да донесе полза на жалбоподателя.
45
На първо място, подобна отмяна не би се отразила на законосъобразността на служебния отказ да се регистрира заявката за марката по отношение на определени стоки и услуги като противоречаща на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент 2017/1001.
46
Всъщност поради причините, изложени по-горе в точки 33—37, сезирайки проверителя, големият апелативен състав не образува инцидентно производство за валидността на заявката за марка, чийто резултат евентуално би могъл да бъде оспорен в случай на жалба срещу решението на големия апелативен състав, а отделно и паралелно производство ex parte, което се развива пред проверителя. Следователно, дори обжалваното решение да бъде отменено, решенията на проверителя биха продължили да пораждат правно действие.
47
На второ място и във всеки случай следва да се посочи, че единствената последица от връщането на преписката от апелативния състав на проверителя е, че не се отказва регистрацията на заявката на марката за тези стоки и услуги поради наличието на вероятност от объркване на основание член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001, каквото е било искането на жалбоподателя в предявеното от него възражение, а поради наличието на абсолютно основание за отказ на основание член 7, параграф 1, букви б) и в) от същия регламент. Доколкото няма разлика между правните последици на отказа да се регистрира марка според това дали правното основание е член 7 или член 8 от Регламент 2017/1001, се налага изводът, че отмяната на обжалваното решение не би донесла никаква полза на жалбоподателя.
48
От изложеното по-горе следва, че жалбата трябва да се обяви за недопустима, доколкото е насочена срещу приключването на производството по обжалване по отношение на стоките и услугите от класове 9, 16, 38, 39 и 41—43, за които проверителят е отказал регистрацията на заявената марка.
По жалбата в частта ѝ, която е насочена срещу приключването на производството по обжалване по отношение на стоките и услугите от класове 9, 16, 35 и 42, за които отделът по споровете е отхвърлил възражението
49
С третото основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96, жалбоподателят упреква големия апелативен състав, че не е разгледал насрещните искания, които се съдържат в писменото изявление, представено от него в хода на първоначалното производство пред апелативния състав.
50
Жалбоподателят изтъква, че обжалването на решението на отдела по споровете в частта му, в която отхвърля възражението за стоките и услугите от класове 9, 16 и 35 и за някои услуги от клас 42, а именно за „[к]оментар[а] на стандарти и методи, които позволяват да се гарантира съответствието на представянето на медицинските данни; създаване[то] на софтуер и на компютърни програми за апаратури за обработка на информацията; услуги[те] за проучване и проектиране, които се отнасят до компютърния хардуер и до софтуера; графичн[ия] дизайн“, съответства на изискванията на член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96 и че следователно апелативният състав е бил сезиран с насрещни искания, по които големият апелативен състав е трябвало да се произнесе.
51
EUIPO поддържа, че жалбоподателят не е предявявал насрещни искания по смисъла на член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96. Във всеки случай основанието било недопустимо, доколкото във временното си решение апелативният състав е заключил, че отхвърлянето на възражението е окончателно по отношение на тези стоки и услуги. Накрая, в писмото си от 16 януари 2018 г. (вж. т. 21 по-горе) EUIPO смята, че предметът на това основание е вече отпаднал, тъй като другата страна в производството пред EUIPO е оттеглила жалбата си от 21 август 2007 г. срещу решението на отдела по споровете.
52
Запитан в рамките на процесуално-организационните действия дали продължава да има правен интерес от отмяната на обжалваното решение в частта му, в която с него се приключва производството по обжалване, без да се разгледат предявените от него насрещни искания, жалбоподателят смята, че продължава да има правен интерес. Той изтъква, че другата страна в производството пред големия апелативен състав не е била в положение, което да ѝ позволи да оттегли жалбата си от 21 август 2007 г.
53
Съгласно член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96:
„В производства inter partes в отговора си ответникът може да предяви искания за отмяната или изменението на оспорваното решение по въпрос, който не е повдигнат в жалбата. Предметът на подобни искания отпада в случай на оттегляне на жалбата [от страната, която я е подала пред апелативния състав]“.
54
На първо място, трябва да се отхвърли довода на EUIPO, че тази част от оспорването на обжалваното решение е недопустима поради просрочване. Той почива на постулата, че по силата на временното си решение апелативният състав е прекратил производството пред него по отношение на стоките и услугите, за които отделът по споровете е отхвърлил възражението на жалбоподателя. Доколкото след тази дата жалбоподателят е можел да оспори временното решение, в рамките на настоящата жалба обжалваното решение го потвърждавало по отношение на тези стоки и услуги.
55
Само актът, с който неговият автор определя позицията си недвусмислено и окончателно във форма, която позволява да се установи неговото естество, представлява подлежащо на обжалване решение, при условие обаче че това решение не представлява потвърждение на по-ранен акт (вж. в този смисъл решение от 26 май 1982 г., Allemagne и Bundesanstalt für Arbeit/Комисия, 44/81, EU:C:1982:197, т. 12).
56
Налага се констатацията, че временното решение не притежава твърдения от EUIPO окончателен характер.
57
Всъщност, при все че в точка 13 от временното решение е посочено, че отхвърлянето на възражението за стоките и услугите, посочени в заявената марка от класове 9, 16, 35 и 42, е окончателно, тази позиция на апелативния състав по никакъв начин не е възпроизведена в диспозитива на въпросното решение, в който се посочва изрично препращане на преписката до проверителя и спиране на производството до постановяване на окончателно решение за това подлежи ли на регистрация знакът.
58
Каквито и да са обаче мотивите, на които се позовава решение на апелативен състав, единствено диспозитивът на това решение може да породи правни последици и следователно да има неблагоприятни последици. За разлика от това преценките, формулирани в мотивите на решение на апелативен състав, не могат сами по себе си да бъдат предмет на обжалване съгласно член 72 от Регламент 2017/1001. Те подлежат на проверка за законосъобразност от съда на Европейския съюз само доколкото като мотиви на акт с неблагоприятни последици представляват необходимата обосновка на диспозитива на този акт (вж. по аналогия решение от 11 юни 2015 г., Laboratoires CTRS/Комисия, T‑452/14, непубликувано, EU:T:2015:373, т. 51 и цитираната съдебна практика).
59
От това непременно следва, че временното решение не е имало за резултат да приключи производството пред апелативния състав по отношение на стоките и услугите, спрямо които отделът по споровете е отхвърлил възражението на жалбоподателя и на които се позовава точка 13 от неговите мотиви.
60
На второ място, следва да се разгледат какви са възможните последици, когато другата страна в производството пред EUIPO оттегли жалбата си до апелативния състав, подадена на 21 август 2007 г. срещу решението на отдела по споровете.
61
Както Общият съд има вече възможността да подчертае, от текста на член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96 ясно следва, че възможността да се предявят искания за отмяната или за изменението на оспорваното решение по въпрос, който не е повдигнат в жалбата, се ограничава до производствата inter partes. Тези искания следва да се формулират в писмените отговори, представени в тези производства. Именно поради това тази разпоредба предвижда, че предметът на такива искания отпада в случай на оттегляне на подадената пред апелативния състав жалба. Така, за да се оспори решение на отдела по споровете, единственото правно средство, позволяващо да се изтъкнат недвусмислено оплакванията, е самостоятелната жалба, предвидена в член 60 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 68 от Регламент 2017/1001) (решение от 4 февруари 2016 г., Meica/СХВП — Salumificio Fratelli Beretta (STICK MiniMINI Beretta), T‑247/14, EU:T:2016:64, т. 24).
62
На първо място, следва да се отбележи обаче, че противно на твърдяното от жалбоподателя в отговора на отправения му от Общия съд въпрос, другата страна в производството все още е можела да оттегли жалбата си от 21 август 2007 г. до апелативния състав, при положение че големият апелативен състав е приключил производството по обжалване с обжалваното решение.
63
Всъщност съгласно член 71, параграф 3 от Регламент 2017/1001 „[р]ешенията на апелативния състав пораждат действие едва след изтичане на срока [за подаване на жалба до Общия съд] или, ако в този срок е била подадена жалба пред Общия съд, от датата, на която тя е отхвърлена, или от датата на всяка жалба, подадена пред Съда срещу решението на Общия съд“.
64
Следователно поради подадената от жалбоподателя жалба пред Общия съд, точка 1 от диспозитива на обжалваното решение — по силата на която се приключват производствата по възражение и обжалване — не е породила правно действие. Следователно другата страна в производството може да оттегли жалбата си от 21 август 2007 г. до апелативния състав.
65
В това отношение може да се отбележи, че именно отлагателният характер на подадената пред Общия съд жалба позволява да се вземе предвид, още на този етап, оттеглянето на заявка за марка или на възражение (определение от 3 юли 2003 г., Lichtwer Pharma/СХВП — Biofarma (Sedonium), T‑10/01, EU:T:2003:182, т. 16—18) или отмяната на марка, която е основанието за възражението (определение от 14 февруари 2017 г., Helbrecht/EUIPO — Lenci Calzature (SportEyes), T‑333/14, EU:T:2017:108, т. 26).
66
На второ място и в резултат на това, съгласно посочената в точка 61 по-горе съдебна практика оттеглянето на жалбата от 21 август 2007 г. от другата страна в производството има за последица, че във всички случаи апелативният състав не е сезиран повече с насрещните искания, които жалбоподателят смята, че е предявил в становището си по въпросната жалба.
67
Така, ако евентуално жалбата бъде уважена и обжалваното решение — отменено, тъй като големият апелативен състав е трябвало да разгледа насрещните искания на жалбоподателя, преписката следва да се върне на големия апелативен състав, който единствено ще може да констатира, от една страна, че другата страна в производството е оттеглила жалбата си, а от друга, че съгласно член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96 предметът на посочените насрещни искания е отпаднал.
68
Ето защо в резултат на оттеглянето тази част от настоящата жалба, която жалбоподателят е подал пред Общия съд, не може чрез резултата си да му донесе полза, поради което той няма повече правен интерес. Според посочената в точки 42 и 43 по-горе съдебна практика обаче правният интерес е основно и първостепенно изискване за предявяване на съдебен иск или на жалба по съдебен ред, който интерес трябва да продължава да е налице до обявяването на съдебното решение, тъй като иначе няма да има основание за постановяване на съдебно решение по същество.
69
Поради тази причина липсва основание за произнасяне по същество по частта от жалбата, която е насочена срещу приключването на производството по обжалване по отношение на стоките и услугите от класове 9, 16, 35 и 42, за които отделът по споровете е отхвърлил възражението на жалбоподателя.
По жалбата в частта ѝ, която е насочена срещу наличието на определени преценки в обжалваното решение
70
С четвъртото си основание жалбоподателят упреква големия апелативен състав, от една страна, че в точка 7 от обжалваното решение е резюмирал позицията на Общия съд в решението му от 5 май 2011 г., Cheapflights (T‑460/09, непубликувано, EU:T:2011:198), като „[…] потвърждаваща описателния характер на думата „cheapflights“ и на изобразяването на самолет за услуги във връзка с организирането на пътувания […]“, а от друга страна, че в точка 16 от обжалваното решение по повод на разпределянето на разноските е подчертал, че „частичното отхвърляне на заявката за марка се основава на описателното значение на думата „cheapflights“ за отхвърлените стоки и услуги и следователно на мотиви, които биха се приложили по същия начин към преценката на отличителния характер на по-ранната марка, която съдържа точно същата дума“. Ето защо отново в точка 16 от обжалваното решение „поради причини за справедливост големият апелативен състав осъжда всяка страна да понесе направените от нея разноски“. Жалбоподателят припомня, че ирландската марка, чийто притежател е той, е била допусната за регистрация, без да е трябвало да доказва придобиването на отличителен характер в резултат на използването.
71
EUIPO смята това основание за недопустимо, доколкото противоречи на член 177, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник, тъй като не съдържа никакво правно основание, нито точна съдебна практика. Освен това EUIPO отбелязва, че посочените твърдения са изтъкнати единствено във връзка с разпределянето на разноските, което не е оспорено от жалбоподателя. Накрая, EUIPO подчертава, че въпросните твърдения се отнасят единствено до словния елемент „cheapflights“, а не до марките, чийто притежател е жалбоподателят.
72
Запитан в рамките на процесуално-организационните действия за това допустима ли е жалбата му в частта ѝ, която е насочена срещу наличието на определени преценки относно описателния характер на думата „cheapflights“ в обжалваното решение, жалбоподателят смята, че по същество е допустимо да се оспорва тази част от обжалваното решение, тъй като правилна преценка на отличителния характер на по-ранната марка би могъл да доведе до това апелативният състав да приеме различно решение.
73
Съгласно член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим към производството пред Общия съд съгласно член 53, първа алинея от същия статут и съгласно член 177, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд, жалбата трябва да съдържа в частност кратко изложение на изтъкнатите основания. Това посочване трябва да бъде достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по жалбата. Същото важи и за всяко искане, което трябва да бъде подкрепено с основания и доводи, позволяващи както на ответника, така и на съда да преценят основателността му. Така съществените правни и фактически обстоятелства, на които се основава даден иск или жалба, трябва да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба. Аналогични са изискванията при излагане на твърдение за нарушение или на довод в подкрепа на основание (вж. решение от 13 март 2013 г., Biodes/СХВП — Manasul Internacional (FARMASUL), T‑553/10, непубликувано, EU:T:2013:126, т. 22 и цитираната съдебна практика).
74
По същество жалбоподателят упреква апелативния състав, че се е произнесъл инцидентно относно валидността на по-ранната марка, чийто притежател е той, при положение че няма правомощия в този смисъл. Настоящото основание е следователно разбираемо и не може изначално да бъде отхвърлено на основание член 177, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник.
75
Не по-малко вярно е, че доколкото жалбата е насочена срещу наличието на определени преценки относно описателния характер на думата „cheapflights“ в обжалваното решение, тя трябва да се обяви за недопустима, тъй като частите от въпросното обжалвано решение не могат да породят неблагоприятни последици за жалбоподателя.
76
Както вече беше посочено в точка 58 по-горе, независимо на какви мотиви се позовава решение на апелативен състав, единствено диспозитивът на това решение може да породи правни последици и следователно да има неблагоприятни последици. За разлика от това преценките, формулирани в мотивите на решение на апелативен състав, не могат сами по себе си да бъдат предмет на обжалване съгласно член 72 от Регламент 2017/1001. Те подлежат на проверка за законосъобразност от съда на Европейския съюз само доколкото като мотиви на акт с неблагоприятни последици представляват необходимата обосновка на диспозитива на този акт.
77
В случая от структурата на обжалваното решение става ясно, че точка 7 от обжалваното решение не е изтъкната в подкрепа на нито една точка от диспозитива. Колкото до точка 16 от обжалваното решение, ако тя представлява един от мотивите, на които се е позовал големият апелативен състав, за да направи извода в точка 2 от диспозитива, че всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски, то става въпрос за част от диспозитива, която жалбоподателят не е оспорил. Всъщност от исковата молба следва, че се оспорва единствено приключването на производствата по възражение и обжалване от големия апелативен състав, което е точка 1 от диспозитива на обжалваното решение, а не разпределянето на разноските в точка 2 от същия диспозитив.
78
Следователно, тъй като не могат да бъдат отнесени към точката от диспозитива, която жалбоподателят оспорва, критиките в мотивите на обжалваното решение не могат сами по себе си да бъдат предмет на обжалване пред Общия съд.
79
С оглед на изложеното по-горе следва да се направи изводът, че жалбата трябва да се обяви за недопустима в частта, в която е насочена срещу, от една страна, приключването по силата на обжалваното решение на производството по обжалване, без да се разгледа относителното основание за отказ по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001, а от друга страна, срещу наличието на определени преценки относно описателния характер на думата „cheapflights“ в обжалваното решение, както и че липсва основание за произнасяне по същество в частта от жалбата, която е насочена срещу разглеждането от апелативния състав на насрещните искания, които жалбоподателят предявил съгласно член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96.
По съдебните разноски
80
Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно член 137 от Процедурния правилник, когато липсва основание за произнасяне по същество, Общият съд определя съдебните разноски по своя преценка.
81
Доколкото настоящата жалба е обявена отчасти за недопустима и отчасти — с отпаднал предмет, при конкретните обстоятелства в случая посочените по-горе разпоредби ще бъдат точно приложени, като жалбоподателят бъде осъден да понесе, освен направените от него съдебни разноски, и половината от разноските на EUIPO.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)
определи:
1)
Липсва основание за произнасяне по същество по частта от жалбата, която е насочена срещу приключването на производството по обжалване с решението на големия апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 1 юни 2017 г. (преписка R 1893/2011-G) по отношение на стоките и услугите от класове 9, 16, 35 и 42, за които отделът по споровете е отхвърлил възражението на CheapFlights International Ltd.
2)
Отхвърля жалбата като недопустима в останалата ѝ част.
3)
CheapFlights International понася, освен направените от него съдебни разноски, и половината от разноските на EUIPO.
4)
EUIPO понася половината от съдебните си разноски.
Съставено в Люксембург на 11 декември 2018 година.
Секретар
E. Coulon
Председател
M. Prek
( *1 ) Език на производството: английски.
Full & Egal Universal Law Academy