ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети състав)
6 ноември 2018 година ( *1 )
„Жалба за отмяна — ERCEA — Рамкова програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ — Решение, с което се отхвърля молбата за преразглеждане на оценката на предложение за научни изследвания — Жалба по административен ред до Комисията — Отхвърляне на жалбата по административен ред — Погрешно посочване на ответника в жалбата — Искане за задължителни указания — Явна недопустимост“
По дело T‑717/17
Nicolae Chioreanu, с местожителство в Орадеа (Румъния), за когото се явява D.- C. Rusu, avocat,
жалбоподател,
срещу
Изпълнителна агенция на Европейския научноизследователски съвет (ERCEA), за която се явяват F. Sgritta и E. Chacón Mohedano, в качеството на представители,
ответник,
с предмет, първо, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна, от една страна, на решението на ERCEA от 23 март 2017 г., с което се отхвърля молбата за преразглеждане на оценката на предложението за научни изследвания № 741797-NIP, ERC‑2016-ADG „New and Innovative Powertrain — NIP“, и от друга страна, на Решение C(2017) 5190 окончателен на Комисията от 27 юли 2017 г., с което се отхвърля подадената от жалбоподателя жалба по административен ред на основание член 22, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 година относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността (ОВ L 11, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 256), и второ, искане Общият съд да задължи ERCEA да преразгледа оценката на посоченото по-горе предложение за научни изследвания,
ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),
състоящ се от: S. Gervasoni, председател, K. Kowalik-Bańczyk (докладчик) и C. Mac Eochaidh, съдии,
секретар: E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Правна уредба
1
Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 година относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността (ОВ L 11, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 256), оправомощава Европейската комисия да създава изпълнителни агенции, за да им делегира изцяло или отчасти изпълнението под нейния контрол и на нейна отговорност на програма или проект на Европейския съюз.
2
Съгласно член 4 от Регламент № 58/2003 изпълнителните агенции са органи на Съюза с роля в обществените услуги; те са юридически лица и притежават във всички държави членки най-широката правоспособност, която националното законодателство предвижда за юридическите лица.
3
Съгласно член 22, параграфи 1 и 5 от Регламент № 58/2003 Комисията може да бъде сезирана да упражни контрол за законност спрямо всеки акт на изпълнителна агенция, засягащ трето лице. Комисията се произнася писмено по жалбата по административен ред, като посочва мотиви за решението си, след като изслуша аргументите на заинтересованата страна и на изпълнителната агенция. Решението за отхвърляне на жалбата по административен ред може да се обжалва пред Съда с жалба за отмяна.
4
Съгласно член 6 от Решение на Съвета от 3 декември 2013 година за създаване на специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт 2020“ — рамковата програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на решения 2006/971//[EО], 2006/972//[EО], 2006/973/[EО], 2006/974//[EО] и 2006/975//[EО] (ОВ L 347, 2013 г., стр. 965) с решение от 12 декември 2013 г. (ОВ C 373, 2013 г., стр. 23) Комисията създава Европейски научноизследователски съвет (наричан по-нататък „ЕНС“). ЕНС се състои от независим научен съвет и специална изпълнителна структура.
5
Посочената специална изпълнителна структура е създадена с Решение за изпълнение на Комисията от 17 декември 2013 година за създаване на Изпълнителна агенция на Европейския научноизследователски съвет и за отмяна на Решение 2008/37/ЕО (ОВ L 346, 2013 г., стр. 58). Комисията делегира на посочената като ответник по настоящото производство Изпълнителна агенция на Европейския научноизследователски съвет (ERCEA) постигането на специалната цел на ЕНС в рамките на „Хоризонт 2020“ съгласно Регламент № 58/2003. Делегирането е уредено в Решение С(2013) 9428 окончателен на Комисията от 20 декември 2013 година за делегиране на правомощия на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет с цел изпълнение на задачи, свързани с осъществяването на програми на Съюза в областта на граничните изследвания и включващи по-специално изпълнение на бюджетни кредити, записани в общия бюджет на Съюза.
6
Правилата за участие във връзка с поканите за представяне на предложения, организирани по-конкретно от ERCEA, са установени в Регламент (ЕС) № 1290/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година за определяне на правилата за участие и разпространение на резултатите в „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)“ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1906/2006 (ОВ L 347, 2013 г., стр. 81). В член 16 от Регламент № 1290/2013 е установена по-специално процедура за преразглеждане на оценката за кандидати, които считат, че оценката на тяхното предложение не е била извършена в съответствие с процедурите, определени в посочения регламент, в съответната работна програма, работен план или покана за представяне на предложения. Съгласно параграф 2 от посочената разпоредба молба за преразглеждане се подава от съответния кандидат в срок от 30 дни от датата, на която Комисията или съответният орган за финансиране е уведомил кандидата за резултатите от оценката. Съгласно параграф 3 от тази разпоредба Комисията или съответният орган за финансиране се заема с разглеждането на молбата за преразглеждане на оценката. Преразглеждането обхваща само процедурните аспекти на оценката, а не качествата на предложението. Във въпросния член не се установява точен срок, в който Комисията или компетентният орган за финансиране трябва да се произнесе по молбата за преразглеждане на оценката, а в параграф 5 се посочва само, че те вземат решението без неоснователно забавяне. На последно място, съгласно параграф 7 от същия член процедурата за преразглеждане на оценката не изключва други действия, които участникът може да предприеме в съответствие с правото на Съюза.
Обстоятелствата по спора
7
На 25 май 2016 г. ERCEA публикува покана за представяне на предложения за безвъзмездна финансова помощ за утвърдени от ЕНС изследователи по работната програма за 2016 г. „Хоризонт 2020“ за изпълнението на дейностите на ЕНС.
8
На 30 август 2016 г. жалбоподателят г‑н Nicolae Chioreanu, който действа от името на университета в Орадеа (Румъния) представя предложение за проект № 741797 NIP — „New and Innovative Powertrain“, за да получи безвъзмездна финансова помощ (наричано по-нататък „предложение № 741797-NIP“).
9
Оценката на предложение № 741797-NIP е възложена на експертна група, която решава, че предложението не отговаря на критериите на ЕНС за високи постижения и поради това не следва да бъде допуснато до втория етап на подбора за финансиране. С писмо от 30 януари 2017 г. ERCEA уведомява жалбоподателя за резултата от оценката. В това писмо се посочват наличните способи за защита, а именно — молба за преразглеждане на оценката, жалба по административен ред на основание член 22 от Регламент № 58/2003 и жалба за отмяна срещу ERCEA на основание член 263 ДФЕС. Освен това в писмото се посочват сроковете за подаване на жалбите, като се указват електронните адреси, на които могат да бъдат подадени първите две жалби, и се уточнява, че жалбоподателят може да подаде само една официална жалба. Приложението към въпросното писмо съдържа доклада за оценка, в който са включени забележките на отделните експерти, окончателните забележки и предоставените от експертната група точки.
10
На 14 февруари 2017 г. жалбоподателят подава молба за преразглеждане на оценката.
11
С писмо от 23 март 2017 г. директорът на ERCEA уведомява жалбоподателя, че молбата му за преразглеждане е отхвърлена от комисията на ERCEA за преразглеждане (наричано по-нататък „решението на ERCEA от 23 март 2017 г.“). Според комисията в хода на оценката не било извършено процесуално нарушение. В посоченото писмо директорът уведомява жалбоподателя за двата налични способа за обжалване, а именно, от една страна — жалбата по административен ред на основание член 22 от Регламент № 58/2003, която трябва да се подаде на посочения електронен адрес в едномесечен срок от получаването на решението от жалбоподателя, и от друга страна — жалбата за отмяна на основание член 263 ДФЕС срещу решението на ERCEA от 23 март 2017 г., която трябва да се подаде в двумесечен срок от получаването на решението от жалбоподателя. В писмото се препраща и към Регламент № 58/2003, като се уточнява, че жалбоподателят може да подаде само една жалба, и че ако избере да подаде жалбата по административен ред на основание член 22 от Регламент № 58/2003, той трябва да изчака окончателното решение на Комисията и да подаде жалба за отмяна срещу него.
12
На 3 април 2017 г. жалбоподателят подава до Комисията жалба по административен ред на основание член 22 от Регламент № 58/2003.
13
С решение C(2017) 5190 окончателен от 27 юли 2017 г., прието на основание член 22, параграф 1 от Регламент № 58/2003 (наричано по-нататък „решението на Комисията от 27 юли 2017 г.“), Комисията отхвърля като неоснователна жалбата по административен ред на жалбоподателя и оставя в сила решението на ERCEA от 23 март 2017 г., с което се отхвърля молбата за преразглеждане на оценката на предложение № 741797-NIP. Жалбоподателят е уведомен за това решение с писмо от 16 август 2017 г., подписано от генералния директор на генерална дирекция (ГД) „Научни изследвания и иновации“. В това писмо се съдържа информация за жалбоподателя, че в двумесечен срок от получаването му жалбоподателят може да подаде срещу Комисията жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС.
Производството и исканията на страните
14
На 13 октомври 2017 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
15
С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 23 януари 2018 г., ERCEA повдига възражение за недопустимост по член 130 от Процедурния правилник на Общия съд. Жалбоподателят представя своето становище по това възражение на 5 март 2018 г.
16
В жалбата си жалбоподателят моли Общия съд:
–
да отмени „решенията“, с които се отхвърля молбата за преразглеждане на оценката на предложение № 741797-NIP,
–
да задължи ERCEA да преразгледа оценката на предложение № 741797-NIP.
17
Във възражението си за недопустимост ERCEA иска Общият съд:
–
да отхвърли жалбата като недопустима,
–
да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
18
В становището си по възражението за недопустимост жалбоподателят иска от Общия съд да обяви жалбата за допустима.
От правна страна
19
Съгласно член 130, параграфи 1 и 7 от Процедурния правилник по искане на ответника Общият съд може да се произнесе по недопустимостта, без да разглежда спора по същество. Освен това съгласно член 126 от същия правилник, когато жалбата е явно недопустима или явно лишена от всякакво правно основание, Общият съд може по предложение на съдията докладчик във всеки един момент, без да провежда докрай производството, да реши да се произнесе с мотивирано определение.
20
В настоящия случай Общият съд счита, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката и решава да се произнесе по жалбата, без да започва устната фаза на производството и без да разглежда спора по същество.
По спазването на правилата относно съдържанието на жалбата
21
ERCEA поддържа, че в жалбата не се посочват с необходимата точност предметът на спора и основанията за обжалване. Тя изтъква по-специално че в точки 1 и 21 от жалбата жалбоподателят посочва „отрицателните решения“ относно повторната оценка на предложение № 741797-NIP, без да уточнява данни като датата или автора на обжалвания акт или актове, които позволяват да се установи по недвусмислен начин актът или актовете, предмет на жалбата.
22
В становището по възражението за недопустимост жалбоподателят поддържа, че доводът на ERCEA е неправилен, тъй като жалбата описва много ясно предмета на спора, който бил неспазването от страна на ERCEA на процедурата за оценка при оценяването на предложение № 741797-NIP. Що се отнася до използваното в точка 21 от жалбата множествено число, той отбелязва, че не било необходимо да уточнява всички данни за установяване на решенията, чиято отмяна иска, тъй като тези решения се съдържали в приложения A.2 и A.3 към жалбата.
23
По силата на член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим за производството пред Общия съд съгласно член 53, първа алинея от посочения статут и по силата на член 76, букви г) и д) от Процедурния правилник, жалбата трябва да съдържа предмета на спора, изтъкнатите основания и доводи, както и кратко изложение на посочените основания и исканията на жалбоподателя. Тези данни трябва да са достатъчно ясни и точни, за да се позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. С оглед на гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване, за да е допустима жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които тя се основава, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата жалба (определения от 28 април 1993 г., De Hoe/Комисия, T‑85/92, EU:T:1993:39, т. 20 и от 21 май 1999 г., Asia Motor France и др./Комисия, T‑154/98, EU:T:1999:109, т. 49, и решение на Общия съд от 15 юни 1999 г., Ismeri Europa/Сметна палата, T‑277/97, EU:T:1999:124, т. 29).
24
По отношение по-специално на исканията на страните следва да се подчертае, че те определят предмета на спора. Следователно е важно те да посочват изрично и по недвусмислен начин това, което страните искат. По-конкретно, когато става въпрос за жалба за отмяна, актът, чиято отмяна се иска, следва да бъде ясно посочен (решение от 10 юли 1990 г., Automec/Комисия, T‑64/89, EU:T:1990:42, т. 67).
25
В настоящия случай следва да се отбележи, че в точка 1 от жалбата под заглавие „Предмет на спора“ жалбоподателят моли Общия съд да отмени „отхвърлянето на молбата за преразглеждане на [предложение № 741797-NIP] и да задължи [ERCEA] да преразгледа въпросното предложение, като стриктно спазва принципите на прозрачност, справедливост и безпристрастност, предвидени в Правилника на ЕНС за представянето и оценката на предложения“ и че в точка 21 от жалбата под заглавие „Искане“ жалбоподателят моли Общия съд „да отмени решенията, с които се отхвърля молбата за преразглеждане на предложение [№ 741797-NIP] и да задължи [ERCEA] да преразгледа въпросното предложение, тъй като не е спазена процедурата за оценка“.
26
От изложеното следва, че с настоящата жалба жалбоподателят иска по същество отмяната на акт, издаден от ERCEA, за да постигне преразглеждането от нейна страна на оценката на предложение № 741797-NIP, с което жалбоподателят е поискал предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за своя проект.
27
При все това в становището по възражението за недопустимост жалбоподателят посочва, че иска отмяната на актовете, съдържащи се в приложения A.2 и A.3 към жалбата. В посочените две приложения обаче се съдържат решението на ERCEA от 23 март 2017 г. и решението на Комисията от 27 юли 2017 г.
28
Използваната в жалбата формулировка, по-специално използването на множествено число в точка 21 при описанието актовете, срещу които тя е насочена, както и обстоятелството, че в жалбата не са посочени нито авторите на актовете, нито датите на приемането им, безспорно могат да доведат до объркване. При все това, след като актовете, срещу които е насочена жалбата, са приложени към нея, те могат да бъдат установени.
29
Впрочем следва да се отбележи, че във възражението за недопустимост ERCEA изтъква доводи във връзка с допустимостта, от една страна, на жалба срещу нейното решение от 23 март 2017 г., и от друга страна, на жалба срещу решението на Комисията от 27 юли 2017 г. Така въпреки неточностите в жалбата самият ответник е могъл да установи двата акта, срещу които е насочена настоящата жалба, и да определи както техните автори, така и датите на приемането им.
30
От изложеното следва, че определеният в жалбата предмет на спора отговаря на изискванията, припомнени в точки 23 и 24 по-горе. Ето защо следва да се приеме, че с настоящата жалба жалбоподателят иска отмяната на два акта, а именно на решението на ERCEA от 23 март 2017 г. и на решението на Комисията от 27 юли 2017 г. Той освен това моли Общия съд да задължи ERCEA да преразгледа предложение № 741797-NIP.
По искането за отмяна на решението на ERCEA от 23 март 2017 г.
31
ERCEA поддържа, че настоящата жалба е недопустима в частта относно нейното решение от 23 март 2017 г., тъй като е подадена след изтичането на двумесечния срок, определен в член 263, шеста алинея ДФЕС.
32
Според Общия съд жалбата е явно недопустима на друго основание в частта относно решението на ERCEA от 23 март 2017 г. Всъщност достатъчно е да се отбележи, че жалбоподателят е избрал да обжалва това решение по административен ред на основание член 22 от Регламент № 58/2003 и че Комисията се е произнесла по жалбата по административен ред с решението от 27 юли 2017 г., което също се обжалва с настоящата жалба.
33
Тъй като по този начин жалбоподателят е избрал обжалването по административен ред, което е довело до приемането на 27 юли 2017 г. на решение на Комисията, която е орган, упражняващ контрол за законосъобразност върху актовете на ERCEA, жалбоподателят не може повече да оспорва решението на ERCEA от 23 март 2017 г. с жалба по съдебен ред на основание член 263 ДФЕС, и то независимо от въпроса, поставен от ERCEA в нейното възражение за недопустимост, за евентуалното изтичане на срока за предявяване на такава жалба.
34
Следователно искането за отмяна на решението на ERCEA от 23 март 2017 г. е явно недопустимо.
По искането за отмяна на решението на Комисията от 27 юли 2017 г.
35
ERCEA поддържа, че настоящата жалба е недопустима в частта относно решението на Комисията от 27 юли 2017 г., тъй като е предявена срещу субект, който не е автор на посоченото решение.
36
Съгласно член 22, параграфи 1 и 5 от Регламент № 58/2003, когато Комисията е сезирана да упражни контрол за законосъобразност върху акт на изпълнителна агенция, който засяга правата на трето лице, изричното или мълчаливото отхвърляне на административна жалба от Комисията може да се обжалва пред Съда.
37
Съгласно съдебната практика по принцип жалбите се подават срещу автора на обжалвания акт (вж. определения от 22 юли 2015 г., European Children’s Fashion Association и Instituto de Economía Pública/Комисия и EACEA, T‑724/14, непубликувано, EU:T:2015:550, т. 21 и цитираната съдебна практика, и от 15 ноември 2017 г., Pilla/Комисия и EACEA, T‑784/16, непубликувано, EU:T:2017:806, т. 54). Такъв е по-специално случаят, когато даден акт не може да се счита за акт на институция, орган, служба или агенция на Съюза, различни от издалите го (вж. в този смисъл определения от 16 декември 2008 г., Италия/Комисия и ЕИСК, T‑117/08, непубликувано, EU:T:2008:582, т. 16—19 и от 15 ноември 2017 г., Pilla/Комисия и EACEA, T‑784/16, непубликувано, EU:T:2017:806, т. 55—60).
38
Освен това, ако в жалбата погрешно е посочен ответник, различен от автора на обжалвания акт, това не води до недопустимост на жалбата, ако тя съдържа данни, позволяващи страната, срещу която е насочена, да бъде установена по несъмнен начин, каквото е например индивидуализирането на обжалвания акт и неговия автор. В подобен случай следва за ответник да се приеме авторът на обжалвания акт, макар и да не е посочен в уводната част на жалбата. Тази хипотеза обаче трябва да се разграничи от случая, при който жалбоподателят посочва ответника в уводната част на жалбата, макар да знае, че той не е автор на обжалвания акт. В последния случай следва да се вземе предвид посоченият в жалбата ответник, и ако е необходимо, да се изведат последиците от това във връзка с допустимостта на жалбата (вж. в този смисъл решение от 22 ноември 1990 г., Mommer/Парламент, T‑162/89, EU:T:1990:72, т. 19 и 20, вж. и определение от 27 март 2017 г., Frank/Комисия, T‑603/15, непубликувано, EU:T:2017:228, т. 73 и цитираната съдебна практика).
39
В настоящия случай на първо място се налага изводът, че Комисията е единственият автор на решението от 27 юли 2017 г. Като е приела това решение, Комисията е упражнила предоставената ѝ с Регламент № 58/2003 в областта на контрола за законосъобразност спрямо решенията на ERCEA. Ето защо решението на Комисията от 27 юли 2017 г. в никакъв случай не може да се счита за акт на ERCEA.
40
По-нататък следва да се припомни, че в решението на ERCEA от 23 март 2017 г. се посочва възможността за обжалване на решението на Комисията, както и правното основание за това (вж. т. 11 по-горе). Освен това в изпратеното на жалбоподателя от генералния директор на ГД „Научни изследвания и иновации“ писмо от 16 август 2017 г., което придружава решението на Комисията от 27 юли 2017 г., изрично се посочва Комисията като страна, срещу която трябва да се предяви насочената срещу това решение жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС (вж. т. 13 по-горе).
41
На последно място следва да се отбележи, че в становището си по възражението за недопустимост жалбоподателят продължава да посочва ERCEA като ответник, независимо че във възражението за недопустимост ERCEA посочва, че доколкото е насочена срещу решението на Комисията от 27 юли 2017 г., настоящата жалба е трябвало да бъде предявена срещу Комисията.
42
От изложеното следва, че искането за отмяна на решението на Комисията от 27 юли 2017 г. е предявено срещу субект, който не е автор на посочения акт. Ето защо искането е недопустимо.
По искането да се дадат задължителни указания на ERCEA
43
Съгласно постоянната съдебна практика Общият съд няма правомощия да дава задължителни указания на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза или да ги замества в рамките на осъществявания от него контрол за законосъобразност на техните актове (решение от 10 октомври 2012 г., Гърция/Комисия, T‑158/09, непубликувано, EU:T:2012:530, т. 219, вж. и решение от 22 април 2016 г., Италия и Eurallumina/Комисия, T‑60/06 RENV II и T‑62/06 RENV II, EU:T:2016:233, т. 43 и цитираната съдебна практика).
44
Ето защо формулираното от жалбоподателя искане да се дадат задължителни указания на ERCEA е явно недопустимо.
45
По изложените съображения настоящата жалба трябва да се отхвърли изцяло като недопустима.
По съдебните разноски
46
Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на ERCEA.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (девети състав)
определи:
1)
Отхвърля жалбата.
2)
Осъжда г‑н Nicolae Chioreanu да заплати съдебните разноски.
Съставено в Люксембург на 6 ноември 2018 година.
Секретар
E. Coulon
Председател
S. Gervasoni
( *1 ) Език на производството: румънски.
Full & Egal Universal Law Academy