11.11.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 383/21
Решение на Съда (първи състав) от 11 септември 2019 г. (преюдициално запитване от Landgericht Bonn — Германия) — Antonio Romano, Lidia Romano/DSL Bank – клон на DB Privat- und Firmenkundenbank AG, преди DSL Bank – самостоятелна структура на Deutsche Postbank AG.
(Дело C-143/18) (1)
(Преюдициално запитване - Защита на потребителите - Директива 2002/65/ЕО - Дистанционен договор за потребителски кредит - Право на оттегляне от договора - Упражняване на правото на оттегляне, след като изпълнението на договора е напълно приключено по изричното искане на потребителя - Съобщаване на информацията относно правото на потребителя да се оттегли от договора)
(2019/C 383/21)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Landgericht Bonn
Страни в главното производство
Ищци: Antonio Romano, Lidia Romano
Ответник: DSL Bank – клон на DB Privat- und Firmenkundenbank AG, преди DSL Bank – самостоятелна структура на Deutsche Postbank AG
Диспозитив
1)
Член 6, параграф 2, буква в) във връзка с член 1, параграф 1 и с оглед на съображение 13 от Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги и за изменение на Директива 90/619/ЕИО на Съвета и на Директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, така както се тълкува в националната съдебна практика, която по отношение на дистанционен договор за финансова услуга между доставчик и потребител не изключва правото на потребителя на оттегляне от договора, в случай че този договор е изпълнен изцяло от двете страни по изричното искане на потребителя, преди потребителят да е упражнил правото си на оттегляне от договора. Запитващата юрисдикция следва да вземе предвид вътрешното право в неговата цялост и да приложи признатите от последното методи за тълкуване, за да стигне до разрешение, което съответства на тази разпоредба, като при необходимост промени националната съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с посочената разпоредба.
2)
Член 5, параграф 1 във връзка с член 3, параграф 1, точка 3, буква а) и член 6, параграф 2, буква в) от Директива 2002/65 трябва да се тълкува в смисъл, че задължението за доставчик, който сключва с потребител дистанционен договор за финансова услуга, да съобщи ясно и разбираемо на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници е наблюдателен и съобразителен съгласно изискванията на правото на Съюза, преди потребителят да бъде обвързан с някакъв дистанционен договор или оферта, информацията за наличието на правото на оттегляне от договора, не е нарушено, ако доставчикът информира този потребител, че правото на оттегляне от договора не се прилага за договор, чието изпълнение е напълно приключено от двете страни по изричното искане на потребителя, преди потребителят да е упражнил правото си на оттегляне от договора, дори ако тази информация не съответства на националната правна уредба, така както се тълкува в националната съдебна практика, която предвижда, че в такъв случай правото на оттегляне от договора се прилага.
(1) ОВ C 182, 28.5.2018 г.