25.11.2019
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 399/11
Решение на Съда (пети състав) от 18 септември 2019 г. (преюдициално запитване от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság — Унгария) — VIPA Kereskedelmi és Szolgáltató Kft./Országos Gyógyszerészeti és Élelmezés-egészségügyi Intézet
(Дело C-222/18) (1)
(Преюдициално запитване - Трансгранично здравно обслужване - Директива 2011/24/ЕС - Член 3, буква к) и член 11, параграф 1 - Медицинско предписание - Понятие - Признаване на медицинско предписание, издадено в друга държава членка от правоспособно лице - Условия - Свободно движение на стоки - Забрана на мерките с равностоен на количествени ограничения на износа ефект - Членове 35 ДФЕС и 36 ДФЕС - Наложено на аптека ограничение за отпускане на лекарствени продукти по медицинско предписание - Поръчка, направена в друга държава членка - Обосноваване - Закрила на здравето и живота на хората - Директива 2001/83/ЕО - Член 81, втора алинея - Снабдяване с лекарствени продукти на населението на държава членка)
(2019/C 399/12)
Език на производството: унгарски
Запитваща юрисдикция
Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság
Страни в главното производство
Жалбоподател: VIPA Kereskedelmi és Szolgáltató Kft.
Ответник: Országos Gyógyszerészeti és Élelmezés-egészségügyi Intézet
Диспозитив
Член 3, буква к) и член 11, параграф 1 от Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 година за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, съгласно която не е разрешено на аптека в съответната държава членка да отпуска лекарствени продукти, за които се изисква медицинско предписание, въз основа на поръчка, когато последната е направена от здравен специалист, който има право да предписва лекарствени продукти и да практикува в друга държава членка, докато подобно отпускане е разрешено, когато такава поръчка се прави от здравен специалист, който има право да практикува в първата държава членка, като се прави уточнението, че съгласно въпросната правна уредба в такива поръчки не се посочва името на съответния пациент.
Членове 35 ДФЕС и 36 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат такава национална правна уредба, доколкото тя е обоснована от цел за закрила на здравето и живота на хората, в състояние е да гарантира осъществяването на тази цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане, което запитващата юрисдикция следва да провери.
(1) ОВ C 221, 25.6.2018 г.
Full & Egal Universal Law Academy