EUR-Lex -  62018CC0010 - BG

Неокончателна редакция

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

E. ТАНЧЕВ

представено на 26 септември 2019 година(1)

Дело C‑10/18 P

Marine Harvest ASA, чийто правоприемник е Mowi ASA,

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Контрол върху концентрациите между предприятия — Понятие за една-единствена концентрация —Извършване на концентрация преди да бъде нотифицирана и обявена за съвместима с вътрешния пазар — Глоби, наложени за нарушение на член 4, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Регламент (EO) № 139/2004 на Съвета — Принцип ne bis in idem — Принцип на приспадане — Принципи, регулиращи съвкупността от нарушения“

Съдържание

I. Правна уредба

II. Фактическа обстановка

А. Придобиването на Morpol

Б. Решението за разрешаване и процедурата, довела до приемането му

В. Спорното решение и процедурата, довела до приемането му

III. Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

IV. Производство пред Съда и искания на страните

V. Преценка на основанията за обжалване

А. По първото основание, изведено от допусната от Общия съд грешка поради неприлагане на член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004

1. Доводи на страните

2. Анализ

а) По първата част на първото основание, изведена от неправилна констатация на Общия съд, че придобиването през декември 2012 г. и публичното търгово предложение не съставляват една-единствена концентрация

б) По втората част на първото основание, изведена от допусната от Общия съд грешка поради стриктно тълкуване на смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004

Б. По второто основание, изведено от допусната от Общия съд грешка поради неприлагане на принципа ne bis in idem, на принципа на приспадане или на принципите, регулиращи съвкупността от нарушения

1. Доводи на страните

2. Анализ

а) По допустимостта

б) По съществото на въпросите

1) По първата част на второто основание

i) По основанието, изведено от нарушение на принципа ne bis in idem

ii) По основанието, изведено от нарушение на принципа на приспадане

2) По втората част на второто правно основание

i) Въведение

ii) Принципи, регулиращи съвкупността от престъпления в правните системи на държавите членки

iii) Могат ли да бъдат изведени насоки от принципите на правните системи на държавите членки по отношение на нарушаването с едно и също деяние на член 4, параграф 1 и на член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004

iv) Нарушението на член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004 обхваща нарушението на член 4, параграф 1 от същия регламент

v) Общият съд е допуснал грешка, като е потвърдил извода на Комисията, че Marine Harvest е нарушило член 4, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004

VI. Заключение

С настоящата жалба Marine Harvest ASA (наричано по-нататък „Marine Harvest“), чийто правоприемник е Mowi ASA, иска от Съда да отмени решението на Общия съд(2), с което последният отхвърля жалбата за отмяна на Решение на Комисията от 23 юли 2014 година за налагане на глоба на Marine Harvest във връзка с привеждането в действие на концентрация в нарушение на задължението за уведомяване и задължението за statu quo (наричано по-нататък „спорното решение“)(3).

1.        Спорното решение е прието вследствие на решение на Комисията от 30 септември 2013 г., с което придобиването от Marine Harvest на Morpol ASA (наричано по-нататък „Morpol“) се обявява за съвместимо с вътрешния пазар, при условие че се спазят някои ангажименти (наричано по-нататък „решението за разрешаване“)(4). Това придобиване се извършва на два етапа: първо, Marine Harvest сключва споразумение за придобиване на акции с основния акционер в Morpol, съгласно което придобива 48,5 % от капитала на Morpol, второ, Marine Harvest отправя публично търгово предложение за останалите акции на Morpol, което му позволява да увеличи дела си в Morpol от 48,5 % на 87,1 %.

2.        Първият етап обаче, а именно придобиването на дялово участие в Morpol в размер на 48,5 %, приключва преди Европейската комисия да бъде уведомена за него. Според Комисията придобиването на този дял е достатъчно, за да осигури контрол върху Morpol, и следователно представлява концентрация по смисъла на Регламент (EO) № 139/2004(5). Поради това Комисията приема в спорното решение, че като е приключило сделката по придобиването на дял в размер на 48,5 % от капитала на Morpol, преди да бъде извършено уведомяване за нея и тя да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар, Marine Harvest е нарушило, от една страна, задължението за уведомяване, предвидено в член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004, и от друга страна, задължението за statu quo по член 7, параграф 1 от същия регламент. Вследствие на това Комисията налага две глоби по 10 милиона евро за нарушенията на посочените разпоредби.

3.        Жалбата пред Съда поставя два въпроса. Първо, от Съда се иска да реши дали самото придобиване на дял в размер на 48,5 % от капитала на Morpol представлява концентрация, или това придобиване и последващото публично търгово предложение трябва да се разглеждат като една-единствена концентрация. Второ, ако Съдът приеме, че придобиването на дялово участие от 48,5 % само по себе си води до концентрация, той трябва да реши дали могат да бъдат наложени две глоби за приключване на сделката по придобиването, или дали като е наложила отделни глоби Комисията е нарушила по-специално принципа ne bis in idem.

I.      Правна уредба

4.        Съображение 20 от Регламент № 139/2004 гласи:

„Целесъобразно е концепцията за концентрация да бъде дефинирана по такъв начин, че да обхваща операции, които внасят трайни промени в контрола на засегнатите предприятия и оттам — в структурата на пазара. Поради това би следвало в приложното поле на настоящия регламент да попаднат и всички съвместни предприятия, които изпълняват за продължителен период от време всички функции на автономно икономическо образувание. Освен това е необходимо да бъдат разглеждани като отделна концентрация операции, тясно свързани във връзка с условие или са под формата на серии от операции с ценни книжа, които се осъществяват в сравнително кратък период от време“.

5.        Член 4 от Регламент № 139/2004, озаглавен „Предварително нотифициране за концентрации и предварителна нотификация по искане на нотифициращите страни“, предвижда:

„1. „За посочените в настоящия регламент концентрации, които имат [съюзно] измерение, Комисията се нотифицира преди тяхното извършване и след сключването на споразумение, обявяването на публичен търг или придобиването на контролен пакет.

[…]“.

6.        Съгласно член 7 от Регламент № 139/2004, озаглавен „Прекратяване на концентрации“:

„1. Концентрация с[със съюзно] измерение съгласно член 1 или такава, която се оценява от Комисията на основание член 4, параграф 5, не се извършва, преди да бъде нотифицирано или преди да бъде обявена за съвместима с [вътрешния] пазар съгласно решение по член 6, параграф 1, буква б), член 8, параграф 1 или 2 или въз основа на презумпцията по член 10, параграф 6.

2. Параграф 1 не препятства извършването на публичен търг или на серия от операции с ценни книжа, включително такива, конвертируеми с други ценни книжа, допуснати до търговия на пазар като фондова борса, посредством които контролът по смисъла на член 3 се придобива от различни продавачи, при условие че:

а)      Комисията е била незабавно нотифицирана за обединението в съответствие с член 4; и

б)      придобиващият не упражнява правото на глас, което му дават въпросните ценни книжа, или го упражнява единствено с цел да поддържа пълната стойност на неговите инвестиции, основаваща се на освобождаването, предоставено от Комисията съгласно параграф 3.

[…]“.

7.        Член 14, параграф 2 от Регламент № 139/2004, озаглавен „Глоби“, гласи:

„Комисията може с решение да наложи глоби, непревишаващи 10 на сто от общия оборот на съответните предприятия по смисъла на член 5, на лицата по член 3, параграф 1, буква б) или на съответните предприятия, ако умишлено или поради небрежност:

а)      не са нотифицирали за концентрация в съответствие с член 4 или член 22, параграф 3 преди нейното извършване, освен ако не са изрично упълномощени да извършат това на основание член 7, параграф 2 или с решение, прието съгласно член 7, параграф 3;

б)      осъществят концентрация в нарушение на член 7;

[…]“.

II.    Фактическа обстановка

1.      Придобиването на Morpol

8.        На 14 декември 2012 г. Marine Harvest сключва споразумение за придобиване на акции („Share Purchase Agreement“, наричано по-нататък „SPA“) с Friendmall Ltd (наричано по-нататък „Friendmall“) и Bazmonta Holding Ltd (наричано по-нататък „Bazmonta“). Bazmonta е дъщерно дружество на Friendmall, изцяло притежавано от него, което на свой ред се контролира от г‑н M. Съгласно SPA Marine Harvest придобива дял в размер на 48,5 % от капитала на Morpol. Сделката по придобиването (наричано по-нататък „придобиването през декември 2012 г.“) приключва на 18 декември 2012 г.

9.        Съгласно норвежкото законодателство лице, придобило повече от една трета от акциите на дружество, чиито акции се търгуват на борсата(6), е длъжно да представи предложение за останалите акции на това дружество. Поради това на 17 декември 2012 г. чрез борсово съобщение Marine Harvest обявява, че ще отправи публично търгово предложение за закупуване на останалите акции на Morpol, съставляващи 51,5 % от капитала на това дружество. На 15 януари 2013 г. Marine Harvest представя задължителното публично търгово предложение за тези акции (наричано по-нататък „публичното търгово предложение“). На 12 март 2013 г. след реализиране и приключване на процедурата във връзка с публичното търгово предложение Marine Harvest придобива 87,1 % от акциите на Morpol. Чрез публичното търгово предложение Marine Harvest съответно придобива акции, съставляващи около 38,6 % от капитала на Morpol, отделно от вече получените чрез придобиването през декември 2012 г. акции, съставляващи 48,5 % от капитала на Morpol.

10.      Придобиването на останалите акции на Morpol е извършено на 12 ноември 2013 г. На 15 ноември 2013 г. на извънредно общо събрание се взема решение да се поиска преустановяване на търговията с акциите на борсата в Осло, да се намали броят на членовете на съвета на директорите и да се премахне комитетът по предложенията. На 28 ноември 2013 г. акциите на Morpol вече не се търгуват на борсата в Осло.

2.      Решението за разрешаване и процедурата, довела до приемането му

11.      На 21 декември 2012 г. Marine Harvest изпраща на Европейската комисия искане да бъде определен екип, който да разгледа придобиването от негова страна на самостоятелен контрол върху Morpol. В искането Marine Harvest съобщава на Комисията, че сделката по придобиването през декември 2012 г. е приключила и че няма да упражнява правото си на глас, преди Комисията да вземе решение.

12.      След като Комисията отправя няколко искания за предоставяне на информация, а на 5 март 2013 г. е представен първи проект на формуляра за уведомяване(7), на 9 август 2013 г. Комисията официално е уведомена за сделката.

13.      На 30 септември 2013 г. с решението за разрешаване Комисията разрешава концентрацията, при условие че предложените ангажименти се изпълнят напълно. Както се посочва в точка 3 по-горе, с това решение Комисията установява, че придобиването през декември 2012 г. вече е осигурило на Marine Harvest фактически самостоятелен контрол върху Morpol. Поради това Комисията посочва, че доколкото сделката по придобиването през декември 2012 г. е приключена на 18 декември 2012 г. преди да бъде извършено уведомяване за нея и тя да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар, не е изключено да е налице неизпълнение на задължението за уведомяване по член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004 и на задължението за statu quo по член 7, параграф 1 от същия регламент. Комисията посочва, че в рамките на отделно производство може да провери дали е уместно да се наложи санкция на основание член 14, параграф 2 от Регламент № 139/2004(8).

3.      Спорното решение и процедурата, довела до приемането му

14.      С писмо от 30 януари 2014 г. Комисията уведомява Marine Harvest, че се провежда разследване във връзка с евентуалните нарушения на член 4, параграф 1 и на член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004.

15.      На 31 март 2014 г. Комисията изпраща на Marine Harvest изложение на възраженията, а на 30 април 2014 г. Marine Harvest представя отговора си.

16.      На 23 юли 2014 г. Комисията приема спорното решение, с което установява, че Marine Harvest не е изпълнило задължението за уведомяване, предвидено в член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004, и задължението за statu quo по член 7, параграф 1 от същия регламент, и за тези нарушения налага две глоби, всяка в размер на 10 милиона евро.

17.      В спорното решение Комисията установява, на първо място, че Marine Harvest е придобило фактически самостоятелен контрол върху Morpol след приключването на сделката по придобиването през декември 2012 г. Следователно тази сделка представлява концентрация по смисъла на член 3 от Регламент № 139/2004. На второ място, Комисията приема, че тази концентрация е осъществена с приключването на сделката на 18 декември 2012 г., т.е. преди да бъде извършено уведомяването за нея на 9 август 2013 г. и преди тя да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар с решението за разрешаване от 30 септември 2013 г.(9). На трето място, Комисията констатира, че не е било приложимо освобождаването от задължението за statu quo по член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004. Комисията стига до заключението, че с приключването на сделката по придобиването през декември 2012 г. Marine Harvest е нарушило член 4, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004 и че за всяко нарушение следва да бъде наложена глоба от 10 милиона евро(10).

III. Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

18.      На 3 октомври 2014 г. Marine Harvest подава жалба за отмяна на спорното решение или, при условията на евентуалност, за отмяна на наложените му с това решение глоби или, при условията на евентуалност спрямо предходното искане — за значително намаляване на тези глоби.

19.      С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля петте изтъкнати правни основания и отхвърля цялата жалба.

20.      По-специално(11) Общият съд отхвърля първото основание, в рамките на което се твърди, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото и фактическа грешка, като е приела, че член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004 не се прилага.

21.      Първо, Общият съд подчертава, че Комисията основателно е приела, че Marine Harvest е придобило контрол върху Morpol чрез сделката по придобиването през декември 2012 г. и че следователно Marine Harvest е било длъжно да уведоми за тази сделка и не е трябвало да я осъществява, преди тя да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар. Поради това е трябвало да се определи дали е приложимо освобождаването от задължението за statu quo, предвидено в член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004.

22.      Второ, Общият съд приема, че положението в разглеждания случай се различава от двете хипотези, които попадат в обхвата на това освобождаване, а именно публични търгови предложения и поредица от сделки с ценни книжа. Освобождаването на публичните търгови предложения е неприложимо, тъй като нарушението на член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004 произтича не от реализирането на публичното търгово предложение, а от реализирането на придобиването през декември 2012 г. Освобождаването на поредица от сделки с ценни книжа също е неприложимо, тъй като то обхваща само схеми със сделки, при които контролът се придобива чрез поредица от сделки от различни продавачи, докато придобиването на контрола върху Morpol е резултат само от една сделка, а именно придобиването през декември 2012 г., и от един продавач, а именно г‑н M.

23.      Трето, Общият съд отхвърля довода на Marine Harvest, че придобиването през декември 2012 г. и публичното търгово предложение трябва да се разглеждат като една-единствена концентрация, поради което попадат в обхвата на освобождаването на публичните търгови предложения от задължението за statu quo, предвидено в член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004. Marine Harvest се позовава само на първата от двете хипотези, в които съгласно съображение 20 от Регламента няколко операции биха могли да се разглеждат като една-единствена концентрация, а именно операциите, които са тясно свързани във връзка с условие или са под формата на серии от операции с ценни книжа. На първо място, от точка 44 от Консолидираното юрисдикционно известие на Комисията съгласно Регламент № 139/2004 (наричано по-нататък „Консолидираното юрисдикционно известие“)(12) следва, че за да могат две операции да се разглеждат като една-единствена концентрация, не е достатъчно те да са обвързани помежду си с условие. Необходимо е също така придобиването на контрола да е резултат от няколко операции. Тъй като Marine Harvest е придобило контрола върху Morpol чрез една сделка, тази сделка и публичното търгово предложение не представляват една-единствена концентрация. На второ място, доводът на Marine Harvest, че смисълът на член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004 е да обхване „пълзящите придобивания“, е ирелевантен, тъй като придобиването на Morpol не е „пълзящо“ и при всички положения „пълзящите придобивания“ се отнасят към втората хипотеза, предвидена в съображение 20 от този регламент, на която Marine Harvest не се позовава. На последно място, обстоятелството, че с член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004 се цели улесняване на придобиванията и осигуряване на ликвидността на борсовите пазари не означава, че е необходимо приложното поле на тази разпоредба да се разшири отвъд формулировката ѝ с цел придобиванията да се улеснят.

24.      Освен това Общият съд отхвърля третото основание, изведено от нарушение на принципа ne bis in idem или на принципа на приспадане, както и от нарушение на принципите, регулиращи съвкупността от нарушения.

25.      В предварителните бележки Общият съд отбелязва, че нарушение на член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004 автоматично води до нарушение на член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004, но в обратната хипотеза това не е така. Действително, ако предприятие осъществи концентрация, преди да бъде извършено уведомяване за нея и тя да бъде обявена за съвместима, то нарушава и двете разпоредби. Ако обаче предприятие уведоми за концентрация преди осъществяването ѝ, но я осъществи, преди да е била обявена за съвместима, то нарушава само член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004. Според Общия съд това прави действащата правна уредба „необичайна“.

26.      На първо място, Общият съд констатира, че принципът ne bis in idem е неприложим. Съгласно съдебната практика, за да бъде приложим този принцип, трябва с предходно влязло в сила решение въпросното предприятие вече да е било санкционирано или да е било установено, че не носи отговорност. Следователно принципът ne bis in idem не е приложим в хипотеза, при която, както в настоящия случай, орган налага две санкции с едно и също решение. Що се отнася до така наречения принцип на приспадане, който съгласно съдебната практика при определяне на размера на глобата Комисията трябва да вземе предвид вече наложените санкции за едни и същи деяния от органа по конкуренция на държава членка, Общият съд приема, че този принцип също е неприложим, тъй като, подобно на принципа ne bis in idem, се прилага само при наличие на предходно решение.

27.      На второ място, Общият съд отхвърля довода на Marine Harvest, че по аналогия с принципа на „привидна съвкупност“ или „неистинска съвкупност“ съгласно международното и германското право следва да се приеме, че в случай на съвкупност от нарушения по-тежкото нарушение обхваща по-лекото, което позволява да бъде наложена само една санкция. Общият съд констатира, че противно на твърденията на Marine Harvest, нарушението на член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004 не представлява по-специално нарушение в сравнение с нарушението на член 7, параграф 1 от този регламент, и поради това първото нарушение не обхваща последното. Това е така, защото нарушението на член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004 е моментно нарушение, докато нарушението на член 7, параграф 1 от Регламента е продължено нарушение. Поради това за първото нарушение давностният срок е 3 години, а за второто нарушение давностният срок е 5 години. Следователно, ако член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004 се прилага само когато дадено предприятие извършва концентрация, преди да направи уведомяване за нея и преди тя да бъде обявена за съвместима, това предприятие би било в по-благоприятно положение от положението на предприятие, което уведомява за концентрация преди осъществяването ѝ, но я извършва, преди да е била обявена за съвместима. От това следва, че нито една от спорните разпоредби не е основно приложима, поради което липсва нарушение на принципа на „привидна съвкупност“ или „неистинска съвкупност“.

IV.    Производство пред Съда и искания на страните

28.      С жалбата си Marine Harvest иска от Съда:

–        да отмени обжалваното съдебно решение изцяло или частично,

–        да отмени спорното решение или, при условията на евентуалност, да отмени наложените на Marine Harvest глоби, или при условията на евентуалност спрямо предходното искане, да намали значително тези глоби,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните и другите разходи на Marine Harvest, направени в производството по обжалване и в производството пред Общия съд,

–        при необходимост, да върне делото на Общия съд за ново разглеждане, и

–        да се постановят и други мерки, които Съдът приеме за подходящи.

29.      Комисията иска от Съда:

–        да отхвърли жалбата, и

–        да осъди Marine Harvest да заплати съдебните разноски.

30.      В съдебното заседание от 22 май 2019 г. Marine Harvest и Комисията представят устните си становища.

V.      Преценка на основанията за обжалване

31.      Marine Harvest изтъква две основания за обжалване. Първо, то твърди, че Общият съд е допуснал грешка, като е приел, че член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004 е неприложим. Второ, според него Общият съд е допуснал грешка, като не е приложил принципа ne bis in idem, принципа на приспадане или принципите, регулиращи съвкупността от нарушения.

1.      По първото основание, изведено от допусната от Общия съд грешка поради неприлагане на член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004

1.      Доводи на страните

32.      С първото си основание Marine Harvest твърди, че в точки 46—233 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка, като не е приложил член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004.

33.      Първото основание се състои от две части.

34.      В първата част на първото си основание Marine Harvest твърди, че Общият съд е допуснал грешка, като е приел, че придобиването през декември 2012 г. и публичното търгово предложение не съставляват една-единствена концентрация. Според Marine Harvest от съображение 20 от Регламент № 139/2004 следва, че операциите, които са „свързани във връзка с условие“, трябва да се разглеждат като една-единствена концентрация, независимо от това дали контролът върху целевото предприятие е придобит чрез първата или последната операция. В настоящия случай придобиването през декември 2012 г. и публичното търгово предложение са свързани de jure и de facto и следователно трябва да се разглеждат като една-единствена концентрация.

35.      Във втората част на първото си основание Marine Harvest твърди, че Общият съд е допуснал грешка, като е тълкувал стриктно смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004. Според Marine Harvest смисълът на тази разпоредба, а именно да се улеснят публичните търгови предложения и пълзящите придобивания, изисква освобождаването от задължението за statu quo да се прилага за схема със сделки, която включва публичен търг, дори ако, както в настоящия случай, придобиването на контрола е извършено преди да е отправено публичното търгово предложение. Предоставянето на дерогация по член 7, параграф 3 от Регламент № 139/2004 не представлява задоволителна алтернатива на прилагането на член 7, параграф 2 от Регламента. Освен това, прилагането на последната разпоредба към посочената по-горе единствена сделка е гаранция, че Комисията оценява всички последици от операцията, а не само тези от придобиването през декември 2012 г.

36.      Marine Harvest стига до заключението, че член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004 е приложим в настоящия случай. Доколкото двете условия, на които трябва да отговаря освобождаването от задължението за statu quo, са изпълнени, това освобождаване е приложимо.

37.      Според Комисията твърденията по първото основание за обжалване са неоснователни.

38.      По отношение на първата част на първото основание Комисията счита, че придобиването през декември 2012 г. и публичното търгово предложение не следва да се разглеждат като една-единствена концентрация. Според Комисията, за да съставляват две сделки една-единствена концентрация, не е достатъчно те да са обвързани помежду си с условие, както се посочва в съображение 20 от Регламент № 139/2004. Необходимо е също така контролът по смисъла на член 3 от този регламент да е придобит чрез втората сделка. Когато контролът е придобит чрез първата сделка, какъвто е настоящият случай, втората сделка вече не е от значение, за да се определи дали е придобит контрол и дали поради това следва да се спре осъществяването на концентрацията. За изчерпателност Комисията добавя, че между придобиването през декември 2012 г. и публичното търгово предложение няма правна или фактическа обвързаност.

39.      По отношение на втората част на първото основание Комисията твърди, че Общият съд е тълкувал правилно текста и смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004. Според Комисията от предвидените в тази разпоредба две хипотези, а именно публичен търг или серия от операции с ценни книжа, Marine Harvest се позовава само на първата. Тази хипотеза обаче не е приложима за настоящия случай, тъй като контролът е придобит преди отправянето на публичното търгово предложение, а не посредством публичен търг. Затова Marine Harvest не може да се ползва от освобождаването от задължението за statu quo по член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004. Следователно е без значение, че Marine Harvest е спазило изискването на тази разпоредба да не се упражнява право на глас.

2.      Анализ

40.      С първото си основание Marine Harvest твърди, че Общият съд е допуснал грешка, като е констатирал, че член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004 е неприложим, тъй като, от една страна, придобиването през декември 2012 г. и публичното търгово предложение представляват една-единствена концентрация, а от друга страна, целта на тази разпоредба — да се улеснят публичните търгови предложения и пълзящите придобивания — изисква тя да се тълкува в смисъл, че се прилага за схема със сделки, която включва, но не се състои само от публично търгово предложение. Според Marine Harvest двете условия, предвидени в член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004, са изпълнени, тъй като то е извършило „незабавно“ уведомяване за концентрацията и не е упражнявало правото си на глас в Morpol, поради което освобождаването от задължението за statu quo е приложимо.

1)      По първата част на първото основание, изведена от неправилна констатация на Общия съд, че придобиването през декември 2012 г. и публичното търгово предложение не съставляват една-единствена концентрация

41.      В първата част на първото си основание Marine Harvest твърди, че придобиването през декември 2012 г. и публичното търгово предложение съставляват една-единствена концентрация.

42.      Считам, че първата част на първото основание е неоснователна.

43.      За целите на Регламент № 139/2004 и съгласно член 3, параграф 1 от него „концентрация“ е налице, когато е налице „трайна промяна в контрола“. В член 3, параграф 2 от Регламента „контролът“ се определя като „възможността за упражняване на решаващо влияние“. Съгласно съдебната практика придобиването на контрол върху предприятие може да бъде осъществено чрез една, две или няколко сделки(13).

44.      В настоящия случай Marine Harvest придобива Morpol чрез следните сделки: първо, придобиването през декември 2012 г., чрез което Marine Harvest придобива дял от 48,5 % в Morpol, и второ, публичното търгово предложение, чрез което Marine Harvest увеличава дяловото си участие в Morpol от 48,5 % на 87,1 %(14).

45.      При все това, контролът е придобит само чрез сделката по придобиването през декември 2012 г.(15). Следва да изтъкна, че Marine Harvest не оспорва това. Дори в подкрепа на твърдението си, че придобиването през декември 2012 г. и публичното търгово предложение съставляват една сделка, Marine Harvest не твърди, че контролът върху Morpol е придобит чрез втората сделка, а именно публичното търгово предложение. Според Marine Harvest придобиването през декември 2012 г. и публичното търгово предложение съставляват една-единствена концентация, поради това че са обвързани помежду си с условие.

46.      Следователно в настоящия случай въпросът е дали ако дадено предприятие придобива друго предприятие посредством повече от една сделка, но придобиването на контрола се извършва само чрез първата сделка, всички сделки трябва да се разглеждат като една-единствена концентрация, или първата сделка сама по себе си представлява концентрация по смисъла на член 3 от Регламент № 139/2004.

47.      Следва да отбележа, че макар нито една разпоредба от Регламент № 139/2004 да не уточнява условията, при които няколко сделки по отношение на едно и също целево дружество трябва да се разглеждат като една-единствена концентрация, съображение 20 от Регламента съдържа някои насоки в това отношение. Последното изречение на това съображение гласи, че „е необходимо бъдат разглеждани като отделна концентрация операции, тясно свързани във връзка с условие или са под формата на серии от операции с ценни книжа, които се осъществяват в сравнително кратък период от време“.

48.      Допълнителни насоки могат да се открият в Консолидираното юрисдикционно известие. Що се отнася до първата хипотеза, предвидена в съображение 20 от посочения регламент (а именно сделки, които са обвързани с условие)(16), в точка 43 от Консолидираното юрисдикционно известие се посочва, че е налице една-единствена концентрация, когато „нито една от транзакциите не може да се осъществи в отсъствие на останалите транзакции“. В същия параграф от Консолидираното юрисдикционно известие се посочва, че тази условност обикновено се доказва, ако транзакциите са свързани или de jure (ако „самите споразумения са свързани помежду си с определени условия“), или de facto (когато икономическа оценка показва, че всяка една от операциите зависи от приключването на другите операции).

49.      Според мен не може да се приеме, че когато едно предприятие придобива друго чрез две сделки, но прехвърлянето на контрола се осъществява само чрез първата сделка, тези две сделки трябва да се разглеждат като една-единствена концентрация. По-долу ще изложа съображенията, поради които стигам до този извод.

50.      Както е обяснено в точка 44 по-горе, за да възникне концентрация, трябва да има промяна в контрола. Следователно, когато едно предприятие придобива изцяло или по-голямата част от капитала на целевото предприятие посредством няколко сделки, но придобива контрол върху него само чрез първата сделка, тази първа сделка сама по себе си представлява концентрация. Последващите сделки, чрез които придобиващият увеличава своя дял в капитала на целевото предприятие, не следва да се вземат предвид, за да се определи дали възниква концентрация, при условие че контролът върху целевото предприятие вече е бил прехвърлен.

51.      Според мен този извод е в съответствие с решение Cementbouw Handel & Industrie/Комисия. В това решение Общият съд е приел, че концентрация може да се осъществи при наличие на формално отделни правни сделки, ако от една страна, те са взаимозависими, и от друга страна, „резултатът от тях се изразява в осигуряване на […] контрол“ върху целевото предприятие(17). Обратно, ако придобиването на контрол не е „резултат“ от няколко сделки, а е резултат от първата сделка, тази сделка сама по себе си съставлява концентрация.

52.      Това се подкрепя и от член 3, параграф 4 от предложението на Комисията за Регламент № 139/2004(18), от който произлиза последното изречение на съображение 20 от Регламента. Комисията предлага в член 3 от Регламент (ЕИО) № 4064/89 на Съвета да се добави четвърта алинея(19), която да гласи, че „две или повече сделки, които са обвързани помежду си или са толкова тясно свързани, че икономическата им логика обосновава разглеждането им като една-единствена сделка, се считат за една и съща концентрация, осъществена към датата на последната сделка, при условие че сделките като цяло отговарят на изискванията на параграф 1“ [неофициален превод](20). „Изискванията на параграф 1“ са тези, които определят концентрацията като трайна промяна на контрола. Следователно според предложението на Комисията се счита, че две или повече сделки представляват една и съща концентрация, ако с тях като цяло е осъществено прехвърляне на контрола, с други думи, ако прехвърлянето на контрола е било резултат не само от първата сделка, а от всички сделки.

53.      Наистина член 3 от Регламент № 4064/89 не е изменен така, както предлага Комисията. Въпреки това, член 3, параграф 4 от предложението на Комисията може да се вземе предвид при тълкуване на последното изречение на съображение 20 от Регламент № 139/2004, тъй като това изречение е включено, когато е взето решението да не се приеме предложението на Комисията за нов член 3, параграф 4(21).

54.      Във всеки случай, дори ако Съдът приеме, че две сделки трябва да се разглеждат като една-единствена концентрация, когато контролът е прехвърлен чрез първата от тях, от това не следва, че в настоящия случай придобиването през декември 2012 г. и публичното търгово предложение трябва да се разглеждат като една-единствена концентрация.

55.      Всъщност, както посочих в точка 49 по-горе, за да се разглеждат две сделки като една-единствена концентрация, те трябва de jure или de facto да бъдат свързани помежду си с определени условия. Това обаче не е така при придобиването през декември 2012 г. и публичното търгово предложение.

56.      Първо, между придобиването през декември 2012 г. и публичното търгово предложение липсва de jure обвързаност. Действително публичното търгово предложение е задължителна и пряка последица от придобиването през декември 2012 г. Това е така, защото съгласно норвежкото законодателство лице, придобило повече от една трета от акциите на дружество, чиито акции се търгуват на борсата, е длъжно да представи предложение за останалите акции на това дружество. В резултат на придобиването през декември 2012 г. Marine Harvest придобива дял от 48,5 % в Morpol, поради което е било длъжно да отправи публичното търгово предложение. Обратното обаче не е вярно. Преди да отправи публично търгово предложение, Marine Harvest изобщо не е било задължено да придобива дялово участие в капитала на Morpol.

57.      В това отношение трябва да подчертая, че от точка 43 от Консолидираното юрисдикционно известие е видно, че тази обусловеност трябва да бъде взаимна, тъй като в нея се посочва, че „[и]зискваните условия означават, че нито една от транзакциите не може да се осъществи в отсъствие на останалите транзакции“(22). Следва също да се отбележи, че това изречение е формулирано доста сходно с точка 109 от решение Cementbouw Handel & Industrie/Комисия(23).

58.      На второ място, придобиването през декември 2012 г. и публичното търгово предложение не са взаимно обусловени de facto. Както изтъква Комисията, Marine Harvest подписва SPA и сключва сделката по придобиването през декември 2012 г., въпреки че към съответния момент не е знаело дали чрез публичното търгово предложение ще може да придобие всички емитирани акции на Morpol, или ще остане само с дела си от 48,5 %. Освен това Marine Harvest би могло да отправи публично търгово предложение, без да сключва първо SPA.

59.      От това следва, че придобиването през декември 2012 г. и публичното търгово предложение не могат да се разглеждат като една-единствена концентрация и че първата част на първото основание трябва да се отхвърли като неоснователна.

60.      За пълнота бих искал да отбележа още, че ако Съдът приеме, че придобиването през декември 2012 г. и публичното търгово предложение представляват една-единствена концентрация, от това не следва, че предвидената в член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004 забрана за осъществяване се прилага само за втората сделка, а именно публичното търгово предложение, и поради това първата сделка, а именно придобиването през декември 2012 г., може да бъде осъществена, преди да е извършено уведомяване за нея и тя да е обявена за съвместима(24).

61.      Действително, в решение Ernst & Young Съдът е приел, че член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004 забранява осъществяването на „каквато и да е операция, която способства за трайната промяна в контрола“ над целевото предприятие(25). Следователно, ако се приеме, че е налице една-единствена концентрация, трябва да се счита, че придобиването през декември 2012 г. е способствало за промяната в контрола и съответно попада в обхвата на забраната за осъществяване по член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004.

2)      По втората част на първото основание, изведена от допусната от Общия съд грешка поради стриктно тълкуване на смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004

62.      Във втората част на първото си основание Marine Harvest твърди, че Общият съд е допуснал грешка, като е тълкувал стриктно смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004. Според Marine Harvest с оглед на целта на тази разпоредба, а именно да се улеснят публичните търговски предложения и пълзящите придобивания, тя трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага за схеми със сделки, които включват публичен търг, дори ако, както в настоящия случай, придобиването на контрола на целевото дружество е извършено не чрез публичен търг, а чрез предходна сделка. Освен това, съгласно изискванията на букви а) и б) от тази разпоредба Marine Harvest „незабавно“ е уведомило за концентрацията и не е упражнявало правото си на глас в Morpol. Затова според Marine Harvest освобождаването от задължението за statu quo по член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004 се прилага към придобиването през декември 2012 г.

63.      Считам, че втората част на първото основание е неоснователна.

64.      Всъщност член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004 предвижда освобождаване от задължението за statu quo по член 7, параграф 1 от същия регламент в две хипотези. Последната разпоредба не препятства извършването на „публичен търг“ (първа хипотеза) или на „серия от операции с ценни книжа“ (втора хипотеза), при условие че са изпълнени следните две условия: първо, Комисията е била незабавно уведомена за концентрацията и второ, придобиващият не трябва упражнява правото на глас, което му дават въпросните ценни книжа, или го упражнява единствено въз основа на освобождаването, предоставено от Комисията съгласно член 7, параграф 3 от Регламент № 139/2004.

65.      Трябва да подчертая, че в настоящия случай на въпроса дали е приложимо освобождаването от задължението за statu quo по член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004 следва да се отговори само по отношение на придобиването през декември 2012 г., а не по отношение на операцията, включваща придобиването през декември 2012 г. и публичното търгово предложение. Това е така, защото, както посочих по-горе, придобиването през декември 2012 г. само по себе си представлява концентрация и следователно със самото осъществяване на тази операция (чрез приключването ѝ на 18 декември 2012 г., преди да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар) се нарушава член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004.

66.      Налага се изводът, че член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004 е неприложим по отношение на придобиването през декември 2012 г., тъй като, от една страна, тази сделка не е публичен търг, а от друга страна, става въпрос за една сделка, а не за „серия“ от операции с ценни книжа по смисъла на тази разпоредба. Затова е без значение дали Marine Harvest е изпълнило двете условия, посочени в член 7, параграф 2, букви а) и б) от Регламент № 139/2004.

67.      Следователно Общият съд не е допуснал грешка, като в точка 83 от обжалваното съдебно решение е потвърдил констатацията на Комисията, че член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004 не се прилага към придобиването през декември 2012 г.

68.      Във всеки случай, ако Съдът приеме, че придобиването през декември 2012 г. и публичното търгово предложение съставляват една-единствена концентрация и поради това на въпроса дали е приложимо освобождаването от задължението за statu quo по член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004 следва да се отговори във връзка с тази една-единствена концентрация, от това не следва, че придобиването през декември 2012 г. попада в обхвата на това освобождаване.

69.      В самото начало следва да отбележа, че като изключение от предвиденото в член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004 задължение за statu quo, на което законодателят на Съюза придава първостепенно значение(26), член 7, параграф 2 от този регламент следва да се тълкува стриктно.

70.      Що се отнася до първата хипотеза, предвидена в член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004, а именно освобождаването на публични търгови предложения, отбелязвам, че освобождаването от задължението за statu quo по член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004 е приложимо само за публични търгови предложения или поредица от сделки с ценни книжа „посредством които […] се придобива [контрол]“. Според мен от това следва, че когато схема със сделки включва публично търгово предложение, но контролът върху целевото предприятие не се придобива чрез това публично търгово предложение, последното не попада в обхвата на освобождаването от задължението за statu quo. В това отношение трябва да подчертая, че публичното търгово предложение не постига и не способства за промяната в контрола, като се има предвид, че е отправено след придобиването на контрола върху целевото предприятие. Следователно, дори да се приеме, че е налице една-единствена концентрация, придобиването през декември 2012 г. остава извън обхвата на първата хипотеза по член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004.

71.      Що се отнася до втората хипотеза, предвидена в член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004, а именно поредицата от сделки с ценни книжа(27), не виждам как операцията, състояща се от придобиването през декември 2012 г. и публичното търгово предложение, може да се разглежда като „серия от сделки с ценни книжа, […] посредством които контролът […] се придобива от различни продавачи“. Всъщност в настоящия случай контролът върху целeвото предприятие е придобит чрез една сделка, а именно придобиването през декември 2012 г., а не чрез „серия“ от сделки (независимо дали две сделки могат да се считат за „серия“ от сделки). Контролът е придобит от един продавач, а именно от г‑н M, а не от „различни продавачи“.

72.      Освен това, доколкото с включването на „серия от операции с ценни книжа“(28) в обхвата на освобождаването от задължението за statu quo законодателят на Съюза е искал, както твърди Marine Harvest, да улесни пълзящите придобивания(29), следва да се посочи, че операцията, включваща придобиването през декември 2012 г. и публичното търгово предложение, по никакъв начин не представлява пълзящо придобиване. Ще повторя, че контролът върху Morpol е придобит чрез една сделка, поради което, както Общият съд правилно приема в точка 175 от обжалваното съдебно решение, придобиването не е „пълзящо“.

73.      От това следва, че дори придобиването през декември 2012 г. и публичното търгово предложение да се разглеждат като една-единствена концентрация, осъществяването на първата сделка няма да попада в обхвата на освобождаването от задължението за statu quo по член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004.

74.      Стигам до извода, че втората част на първото основание е неоснователна и че първото основание трябва да бъде изцяло отхвърлено.

2.      По второто основание, изведено от допусната от Общия съд грешка поради неприлагане на принципа ne bis in idem, на принципа на приспадане или на принципите, регулиращи съвкупността от нарушения

1.      Доводи на страните

75.      С второто си основание Marine Harvest твърди, че като е констатирал, по-специално в точки 306, 319, 339—344 и 362 от обжалваното съдебно решение, че Комисията може да наложи на жалбоподателя отделни глоби — една за нарушение на задължението за уведомяване, предвидено в член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004, и друга за нарушение на задължението за statu quo по член 7, параграф 1 от този регламент, Общият съд е нарушил принципа ne bis in idem, принципа на приспадане или принципите, регулиращи съвкупността от нарушения.

76.      Второто основание за обжалване се състои от две части.

77.      В първата част на второто си основание Marine Harvest твърди, че Общият съд е допуснал грешка, като е приел, че принципът ne bis in idem е неприложим. Според Marine Harvest този принцип се прилага дори когато, както в настоящия случай, с едно решение са наложени две санкции. При условията на евентуалност Marine Harvest твърди, че Общият съд е допуснал грешка, като е приел, че общият принцип на приспадане е неприложим. Според Marine Harvest този принцип, който е приложим в случаи, при които принципът ne bis in idem не намира пълно приложение, изисква при определянето на санкция да се вземе предвид предходна санкция.

78.      Във втората част на второто си основание Marine Harvest твърди, че Общият съд е допуснал грешка, като е отхвърлил в точка 362 от обжалваното съдебно решение основанието, изведено от нарушение на принципите, регулиращи съвкупността от нарушения. Съгласно тези принципи, когато едно и също деяние попада в приложното поле на две законови разпоредби, като едната го квалифицира като по-специалното нарушение, а другата като по-общо, това деяние нарушава само първата разпоредба, но не и последната. Според Marine Harvest нарушението на член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004 е по-специалното нарушение в сравнение с нарушението на член 7, параграф 1 от този регламент. Затова Marine Harvest е нарушило само първата разпоредба и следователно може да му бъде наложена само една глоба.

79.      Според Комисията второто основание трябва да се отхвърли.

80.      Тя счита, че първата част на второто основание е частично недопустима и изцяло неоснователна. Комисията счита, че приведеното от Marine Harvest основание, изведено от нарушение на принципа ne bis in idem, е неоснователно, по-специално поради неприложимостта на този принцип в случаите, когато с едно решение са наложени две глоби. Освен това Комисията твърди, че приведеното от Marine Harvest основание, изведено от нарушение на принципа на приспадане, е недопустимо и във всички случаи неоснователно. Недопустимо е, тъй като в жалбата не се посочват правните доводи, на които се позовава жалбоподателят, и не се установява неизпълнение на конкретно задължение от страна на Общия съд. Неоснователна е, тъй като в спорното решение Комисията определя размера на глобите пропорционално на естеството, тежестта и продължителността на нарушенията, както изисква член 14, параграф 3 от Регламент № 139/2004.

81.      Според Комисията втората част на второто основание е неоснователна. Комисията счита, че от една страна, принципите, регулиращи съвкупността от нарушения, по принцип не са пречка да се приеме, че едно и също деяние нарушава две отделни законови разпоредби. От друга страна, нарушението на член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004 не представлява по-специалното нарушение в сравнение с нарушението на член 7, параграф 1 от този регламент.

82.      Marine Harvest отговаря, че правното му основание, изведено от нарушение на принципа на приспадане, е допустимо, тъй като в жалбата се посочват оспорваните точки от обжалваното съдебно решение и се излагат доводи в подкрепа на това основание.

2.      Анализ

83.      С второто си основание Marine Harvest твърди, че Общият съд е нарушил принципа ne bis in idem, принципа на приспадане или принципите, регулиращи съвкупността от нарушения, като е приел, че могат да бъдат наложени отделни глоби — едната за нарушение на задължението за уведомяване, предвидено в член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004, а другата за нарушение на задължението за statu quo по член 7, параграф 1 от същия регламент.

1)      По допустимостта

84.      Комисията твърди, че основанието, изведено от нарушение на принципа на приспадане, е недопустимо, тъй като не е подкрепено с правни доводи и не сочи никаква конкретна грешка на Общия съд(30).

85.      Според мен това възражение за недопустимост не може да се приеме.

86.      Първо, жалбата отговаря на изискването по член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда да съдържа изтъкнатите доводи. Всъщност в жалбата се обяснява, че принципът на приспадане е общ принцип на правото на Съюза (съдържат се препратки към „Anrechnungsprinzip“ на германското право и заключенията на двама генерални адвокати)(31), посочва се какво изисква този принцип (че първата санкция се взема предвид при определянето на втората санкция) и защо този принцип е приложим в настоящия случай (прилага се, когато принципът ne bis in idem е неприложим)(32).

87.      На второ място, както изисква член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, в жалбата ясно се указва, че с нея се оспорват точки 339—344 от обжалваното съдебно решение.

2)      По съществото на въпросите

1)      По първата част на второто основание

88.      В първата част от второто основание Marine Harvest се позовава на нарушение на принципа ne bis in idem или, при условията на евентуалност, на принципа на приспадане. Ще разгледам последователно всяко от тези основания.

i)      По основанието, изведено от нарушение на принципа ne bis in idem

89.      Marine Harvest твърди, че Общият съд е нарушил принципа ne bis in idem, като е приел, че едно и също деяние, а именно извършването на придобиването през декември 2012 г., може да бъде санкционирано с налагането на отделни глоби — едната за нарушение на задължението за извършване на уведомяване за концентрация преди извършването ѝ, предвидено в член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004, а другата за нарушение на задължението да не се осъществява концентрация, докато тя не бъде обявена за съвместима, предвидено в член 7, параграф 1 от този регламент.

90.      Съгласно съдебната практика принципът ne bis in idem, закрепен понастоящем в член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), трябва да бъде зачитан в производства за налагане на глоби съгласно правото на конкуренция. Затова посоченият принцип не допуска в областта на конкуренцията предприятие да бъде наказвано или преследвано отново за антиконкурентни действия, за които с предходно влязло в сила решение то вече е било санкционирано или е било установено, че не носи отговорност(33).

91.      От това следва, че принципът ne bis in idem, чиято приложимост по отношение налагането на глоби за нарушения на задълженията на предприятията съгласно Регламент № 139/2004 произтича от цитираната в предходната точка съдебна практика, се състои от два елемента: i) деянието трябва да бъде едно и също (елементът idem), и ii) предходното решение трябва да бъде окончателно (елементът bis).

92.      Считам, че основанието, изведено от нарушение на принципа ne bis in idem, трябва да бъде отхвърлено. Макар деянието, което Комисията счита за нарушение на член 4, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004, да е едно и също, изискването за наличие на предходно решение не е изпълнено.

93.      Както посочих в предходната точка, във връзка с елемента idem не възникват трудности.

94.      Съгласно съдебната практика по дела относно правото на конкуренция прилагането на принципа ne bis in idem зависи от наличието на три условия, а именно идентичност на деянията, един и същ извършител на нарушението и един и същ защитен правен интерес(34).

95.      Първо, нарушението на член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004 произтича от същите факти, както и нарушението на член 7, параграф 1 от този регламент.

96.      Би могло да се твърди, че нарушението на първата разпоредба произтича от липсата на уведомяване за SPA след сключването му на 14 декември 2012 г., докато нарушението на последната разпоредба произтича от приключването, 4 дни по-късно, на сделката по придобиването през декември 2012 г.

97.      Следва да се отбележи обаче, че липсата на уведомяване за SPA сама по себе си не представлява нарушение на член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004, тъй като тази разпоредба изисква уведомяването за концентрации да се направи „преди тяхното извършване“. Липсва нарушение на тази разпоредба, ако дадено предприятие просто се въздържа да направи уведомяване за концентрация „след сключването на споразумение“. Нарушението на член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004 произтича от извършването на концентрация, за която не е изпратено уведомление. За разлика от това, член 4, параграф 1 от Регламент № 4064/89 изисква концентрациите да се обявяват „не по-късно от една седмица след сключването на споразумението“, поради което липсата на уведомление за концентрация (в рамките на една седмица) сама по себе си представлява нарушение на тази разпоредба.

98.      Следователно нарушението на член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004 произтича от приключването на сделката по придобиването през декември 2012 г., с която се осъществява концентрацията, преди да бъде извършено уведомяване за нея. От това следва, че нарушението на член 4, параграф 1 и на член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004 произтичат от едни и същи факти (приключване на сделката по придобиването през декември 2012 г.), поради което първото условие, посочено в точка 95 по-горе, а именно идентичността на фактите, е изпълнено.

99.      Второ, и в двата случая нарушителят е Marine Harvest. Като се има предвид, че последното е придобило самостоятелен контрол върху Morpol, задължението за уведомяване за концентрацията преди нейното извършване, предвидено в член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004(35), и задължението за statu quo, предвидено в член 7, параграф 1 от същия регламент, падат върху Marine Harvest.

100. Трето, с двете задължения се защитава един и същ правен интерес, а именно да не се допусне извършване на концентрации, преди Комисията да бъде уведомена за тях и да ги разреши, като по този начин се избегнат евентуални нарушения на конкуренцията, дължащи се на такова преждевременно осъществяване, в съответствие със съображения 5 и 6 от Регламент № 139/2004(36).

101. Следователно трите условия, посочени в точка 95 по-горе, са изпълнени.

102. Както обаче споменах в точка 93 по-горе, трудностите произтичат от елемента bis, поради което принципът ne bis in idem е неприложим в настоящия случай.

103. Действително, за да е приложим принципът ne bis in idem, трябва да съществува предходно решение, с което на същото лице да е наложена глоба за същото деяние. Това следва от цитираната в точка 91 по-горе съдебна практика, която обуславя забраната за налагане на двойна санкция от наличието на „предходно влязло в сила решение“. Това следва също така от текста на член 50 от Хартата, който изисква лицето „вече [да] е бил[о] оправдан[о] или осъден[о] […] с окончателно съдебно решение“.

104. Обратно, когато, както в настоящия случай, не съществува предходно решение, а с едно решение са наложени две глоби, принципът ne bis in idem не се прилага.

105. Това бе потвърдено в наскоро постановено решение, в което Съдът приема, че принципът ne bis in idem не следва да се прилага в случай, в който национален орган по конкуренция в рамките на едно и също решение налага две санкции — едната за нарушаване на правилата на правото на Съюза в областта на конкуренцията, а другата за неспазване на националните правила за конкуренция(37). Въпреки че в настоящия случай двете санкции са наложени за нарушаване на две разпоредби от правото на Съюза, а именно член 4, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004, с оглед на изложените в точка 104 по-горе съображения не виждам причина разрешението, възприето в това решение на Съда, да не се прилага в настоящия случай.

106. Още повече че това е в съответствие с решение LG Display и LG Display Taiwan/Комисия. Комисията е приела решение, в което установява, че производителите на екрани с течни кристали с активна матрица са нарушили член 101 ДФЕС (наричано по-нататък „първото решение“). Японските доставчици на тези екрани обаче били изключени от обхвата на първото решение и Комисията открила друга процедура по отношение на японските доставчици, която все още била в ход (наричана по-нататък „втората процедура“). Общият съд постановява, че жалбоподателите не могат да се позоват на принципа ne bis in idem в подкрепа на тяхната жалба за отмяна на първото решение(38). На този принцип може да се прави позоваване само в подкрепа на искане за отмяна на решението, с което се приключва втората процедура. Според Общия съд „принцип[ът ne bis in idem] не може да има никаква роля по отношение на [първото] решение, чието наличие е conditio sine qua non за предявяването на същия принцип във втората процедура“(39).

107. Това е в съответствие и с решение Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, в което Съдът по процесуални съображения отменя решение, с което Комисията е наложила глоба за нарушение на член 101 ДФЕС. Съдът приема, че принципът ne bis in idem не е пречка за възобновяването на производството от Комисията и за налагането на нова глоба. Всъщност в този случай наложената с новото решение глоба не се добавя към наложената с първото решение глоба, а я заменя. С други думи, последната глоба престава да съществува(40).

108. Изводът ми в точка 105 по-горе не се разколебава от трите решения, на които Marine Harvest се позовава, а именно решения Beneo-Orafti, Coop de France Bétail et Viande и др./Комисия и Transcatab/Комисия(41).

109. В случаите по тези дела с едно решение са наложени множество санкции. За да установят, че не е налице нарушение на принципа ne bis in idem, съдилищата на Съюза във всеки един от тези случай се позовават не на факта, че липсва предходно решение, а на следните основания: една от разглежданите мерки не представлява санкция(42), нарушителите не са едни и същи(43) и липсва идентичност на деянията, както и на нарушителите(44).

110. Противно на твърденията на Marine Harvest, фактът, че съдилищата на Съюза не са се позовали на липсата на предходно решение, не означава, че според тях принципът ne bis in idem е приложим, когато с едно решение са наложени множество санкции. Това просто показва, че не е било необходимо съдилищата на Съюза да разглеждат въпроса, като се има предвид, че условията за идентичност на деянията, на извършителите на нарушението и на защитения правен интерес и за наличие на предходно влязло в сила решение са кумулативни. Следователно, ако, какъвто е случаят и при трите съдебни решения, едно от първите три условия не е изпълнено, не е необходимо да се проверява дали е изпълнено условието за наличие на предходно решение.

111. Стигам до извода, че Общият съд не е допуснал грешка, като е констатирал в точка 319 от обжалваното съдебно решение, че в разглеждания случай принципът ne bis in idem е неприложим, тъй като двете санкции са наложени с едно и също решение.

ii)    По основанието, изведено от нарушение на принципа на приспадане

112. Marine Harvest твърди, че ако Съдът отхвърли основанието, изведено от нарушение на принципа ne bis in idem, той все пак следва да установи нарушение на принципа на приспадане, който изисква при определянето на втората санкция да се вземе предвид първата санкция.

113. Според мен това основание трябва да бъде отхвърлено.

114. Съгласно съдебната практика възможността за кумулиране на санкции — едната в съответствие с правото на Европейския съюз, а другата съгласно националното право — в резултат от две успоредни производства, преследващи различни цели, чиято приемливост произтича от специалната система за разпределяне на компетентността между Европейския съюз и държавите членки в областта на картелите, се подчинява на принципа на справедливост. Това означава, че при определянето на размера на глобите Комисията е длъжна да вземе предвид санкциите, които същото предприятие вече е понесло за същото деяние, когато става въпрос за санкции, наложени за нарушение на картелното право на държава членка и което следователно е извършено на територията на Европейския съюз(45).

115. Както се вижда от цитираната в предходната точка съдебна практика, този принцип, известен като принцип на приспадане или счетоводен принцип, се прилага за положения, при които Комисията (съгласно правилата на Съюза в областта на конкуренцията) и органът по конкуренция на държава членка (съгласно националните правила за конкуренция) провеждат успоредни производства. Както посочих по-горе(46), в тези случаи принципът ne bis in idem е неприложим. Изискването при определянето на втората глоба да се отчете първата смекчава последиците от неприлагането на принципа ne bis in idem.

116. Принципът на приспадане обаче не се прилага, когато успоредните производства се провеждат от Комисията и от органа по конкуренция на държава, която не е членка на Съюза. В този случай Комисията може, но не е задължена, да вземе предвид санкциите, наложени от органа на тази трета държава(47). Това е така, въпреки че в това положение принципът ne bis in idem не се прилага, тъй като защитеният правен интерес не е същият(48). Поради това не съм съгласен с твърдението на Marine Harvest, че принципът на приспадане или счетоводният принцип „се прилага към всяко положение, при което принципът ne bis in idem е неприложим“.

117. Също така не съм съгласен с твърденията на Marine Harvest, че принципът на приспадане е „общ принцип на правото ЕС“. В това отношение отбелязвам, че становището на генералния адвокат Sharpston в заключението ѝ по дело Kraaijenbrink, на което се позовава Marine Harvest, че „в общностното право съществува общ принцип на приспадане, по силата на който предишните наказания трябва да се вземат предвид, когато на подсъдимия се налага наказание за същите деяния във второ производство“(49), не се споделя от Съда(50). Освен това, дори Съдът да се бе придържал към предложението на генералния адвокат Sharpston и да бе признал принципа на приспадане като общ принцип, това не би повлияло на настоящото дело. Всъщност според генералния адвокат Sharpston този принцип е приложим, когато е налице „второ производство“, каквото в случая липсва.

118. Освен това от съдебната практика, цитирана в точка 115 по-горе, следва, че за да се прилага принципът на приспадане, трябва да има паралелни производства пред Комисията, от една страна, и пред органа по конкуренция на държава членка, от друга страна. Когато няма успоредни производства, тъй като е сезирана само Комисията, какъвто е настоящият случай, няма основание за прилагането на тази съдебна практика.

119. В това отношение следва да подчертая, че настоящото дело засяга контрола на сливанията в Съюза, който се урежда от принципа „обслужване на едно гише“, съгласно който не може да има успоредни производства пред Комисията и пред органа по конкуренция на държава членка(51). Поради това принципът на приспадане, който има за цел да смекчи последиците от системата на успоредна компетентност при прилагането на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, не може да се приложи. От това следва, че когато едно и също поведение попада в обхвата на две разпоредби, които са част от една и съща правна система(52), въпросът дали могат да бъдат наложени две санкции следва да се преценява в съответствие с принципите, регулиращи съвкупността от нарушения в рамките на тази правна система, а не в съответствие с принципа на приспадане.

120. Стигам до извода, че основанието, изведено от нарушение на принципа на приспадане, трябва да бъде отхвърлено.

121. За пълнота следва да отбележа, че в отговор на въпрос на Съда в съдебното заседание Marine Harvest заявява, че принципът на приспадане е проявление на принципа на пропорционалност.

122. Съгласен съм с Комисията, че основанието, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност, е недопустимо.

123. Макар да приемам, че принципът на приспадане в крайна сметка представлява израз на изискването за пропорционалност на глобите, това не променя факта, че в жалбата си пред Съда Marine Harvest не е посочило основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност. То не оспорва точки 579—631 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд отхвърля основанието, изведено от непропорционалност на глобите. Това е в противоречие с член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда, който изисква жалбата да съдържа правните основания.

124. Стигам до извода, че първата част на второто основание трябва да бъде отхвърлена.

2)      По втората част на второто правно основание

i)      Въведение

125. Във втората част на второто си основание Marine Harvest твърди, че международното право и правните системи на държавите членки предвиждат принципи, регулиращи съвкупността от нарушения. Според Marine Harvest съгласно тези принципи, когато едно и също поведение попада в обхвата на повече от една законова разпоредба, но едната разпоредба е по-специална, а другата по-обща, трябва се прилага само първата. Marine Harvest твърди, че нарушението на член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004, съпоставено с нарушението на член 7, параграф 1 от същия регламент, се явява по-специалното нарушение и поради това по отношение на неговото деяние трябва да се прилага само първата разпоредба. Според Marine Harvest от това следва, че Общият съд е допуснал грешка, като е потвърдил констатацията на Комисията, че поведението на Marine Harvest е довело до нарушение както на член 4, параграф 1, така и на член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004 и че могат да бъдат наложени отделни глоби.

126. Считам, че втората част на второто основание трябва да бъде уважена. По-долу ще изложа съображенията, поради които стигам до този извод.

127. В началото ще припомня, че както посочих в точки 98 и 99 по-горе, деянието, което попада в обхвата на член 4, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004, е едно и също, а именно приключването на сделката по придобиването през декември 2012 г. Липсата на уведомление от страна на Marine Harvest за сключването на SPA не представлява нарушение на член 4, параграф 1 от този регламент, тъй като, за да е налице нарушение на тази разпоредба, не е достатъчно да не е извършено уведомяване за концентрацията след сключването на споразумение. Тази разпоредба е нарушена само ако се осъществи концентрация, за която не е извършено уведомяване. Следователно нарушението на член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004 произтича от извършването на концентрация при липсата на предварително уведомяване. Безспорно е, че същото деяние представлява нарушение на член 7, параграф 1 от същия регламент.

128. Следователно въпросът е дали когато едно и също деяние (приключването на придобиването през декември 2012 г.) попада в обхвата на две разпоредби от правото на Съюза (член 4, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004) и дали Комисията може да констатира нарушение на двете разпоредби, или трябва да установи нарушение само на една разпоредба.

129. Следва да отбележа, както Общият съд констатира в точка 348 от обжалваното съдебно решение, че в конкурентното право на Съюза, доколкото ми е известно, няма специални правила относно съвкупността от нарушения.

130. В областта на наказателното право обаче законодателствата на държавите членки предвиждат принципи, уреждащи съвкупността от престъпления. Тези принципи следва да се разгледат, за да се прецени дали те могат да бъдат взети предвид при отговора на поставения в точка 129 по-горе въпрос.

131. Затова, на първо място, ще разгледам принципите, които регулират съвкупността от престъпления в правните системи на някои държави членки. На второ място, ще се спра на въпроса дали от тези принципи могат да се изведат някои насоки. Според мен доколкото, както в настоящия случай, едно и също деяние попада в обхвата на член 4, параграф 1 и на член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004, и нарушението на едната разпоредба включва нарушението на другата, следва да се прилага само първата. На трето място, ще преценя дали нарушението на някоя от тези две разпоредби обхваща нарушението и на другата. Според мен нарушението на член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004 обхваща нарушението на член 4, параграф 1 от този регламент. На четвърто място, ще направя изводи от тази констатация и ще предложа обжалваното съдебно решение да бъде отменено и спорното решение да бъде частично отменено.

ii)    Принципи, регулиращи съвкупността от престъпления в правните системи на държавите членки

132. Marine Harvest се позовава на германската доктрина за „привидна съвкупност“ или „неистинска съвкупност“ (на немски език: „unechte Konkurrenz“).

133. Съгласно германското право е възможно едно и също деяние да представлява нарушение на няколко законови разпоредби (положение на „същинска съвкупност“ на немски „echte Konkurrenz“). В този случай се налага само една санкция. Съгласно член 52, параграф 2 от Strafgesetzbuch (Германския наказателен кодекс) тази единствена санкция не може да надвишава размера на максималната санкция за нарушение на въпросните разпоредби и не може да бъде по-малка от най-високата минимална санкция за нарушение на тези разпоредби(53).

134. Въпреки това е възможно да се окаже, че деяние, което попада в обхвата на няколко законови разпоредби, нарушава само една разпоредба. Това е така, защото прилагането на тази разпоредба изключва приложимостта на другата (положение на „привидна съвкупност“ или „неистинска съвкупност“, на немски „unechte Konkurrenz“). Положение на „привидна съвкупност“ или „неистинска съвкупност“ възниква, когато: i) законова разпоредба, която включва всички елементи на друга разпоредба, съдържа и допълнителен елемент (принцип на специалното правило, на немски „Spezialität“), ii) законова разпоредба изрично или в значителна степен изключва прилагането на друга разпоредба (принцип на субсидиарност, на немски „Subsidiarität“), или iii) законовата разпоредба спада към т.нар. „обичайно положение на нещата“, което води до нарушаване на друга разпоредба, поради което първата разпоредба редовно се нарушава заедно с втората (принцип на поглъщане, на немски „Konsumtion“). В случай на „привидна съвкупност“ или „неистинска съвкупност“се налага само една санкция, при условие че с въпросното деяние е била нарушена само една разпоредба(54).

135. Могат например да се вземат предвид и принципите, регулиращи съвкупността от престъпления съгласно френското право, на което Marine Harvest се позовава наред с други правни системи.

136. Съгласно френското право, когато едно и също деяние попада в обхвата на повече от една законова разпоредба, обикновено се приема, че то нарушава само една разпоредба(55). Например едно и също деяние не може едновременно да се квалифицира като изнасилване и нападение. Прилагат се само съставите за изнасилване, като се изключват тези за нападение(56). Такъв е случаят, когато всички приложими разпоредби защитават една и съща социална ценност. Съставът на престъплението, който се прилага с предимство и чието осъществяване изключва другите престъпления, е този, за който се предвижда най-голямото максимално наказание (наказанието за изнасилване е по-тежко от това за нападение), или този, който включва в себе си другото престъпление, тъй като последното е било извършено единствено с цел да бъде извършено първото или представлява подготовка за извършването на първото престъпление(57), или пък съставът, който съгласно принципа „specialia generalibus derogant“ представлява по-специалното престъпление по отношение на другото престъпление. От това следва, че се налага само една санкция(58).

137. За същото деяние обаче може да се установи, че нарушава повече от една законова разпоредба. Такъв е случаят по-специално когато въпросните разпоредби защитават различни социални ценности(59). В тази хипотеза по принцип се прилага член 132‑3 от Code pénal (Френският наказателен кодекс), който предвижда, че в едно и също производство може да бъде наложено само едно наказание от същото естество(60), в рамките на законоустановения максимален размер(61). Възможно е обаче изключение от изискването за налагане само на едно наказание от същото естество да не се прилага, като при това се налагат отделни наказания, но отново в рамките на законоустановения максимален размер(62).

iii) Могат ли да бъдат изведени насоки от принципите на правните системи на държавите членки по отношение на нарушаването с едно и също деяние на член 4, параграф 1 и на член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004

138. В разглеждания случай едно и също деяние попада в приложното поле на член 4, параграф 1 и на член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004. По аналогия с посочените по-горе принципи на националните правни системи ми се струва, че въпросът е дали едната от двете разпоредби обхваща другата.

139. Ако случаят е такъв, предлагам да се приеме, че се прилага само разпоредбата, която обхваща другата, и се изключва прилагането на последната, като по този начин на Marine Harvest може да бъде наложена само една санкция (вариант 1)(63). Ако случаят не е такъв, и двете разпоредби следва да бъдат приложими в настоящия случай. При това положение обаче възниква и друг въпрос, а именно дали могат да бъдат наложени отделни санкции. Може да се приеме, че трябва да бъдат наложени отделни санкции, тъй като Marine Harvest е извършило отделни нарушения (вариант 2), или че трябва да бъде наложена само една санкция, тъй като тези две нарушения произтичат от едно и също деяние (вариант 3), или пък че трябва да бъдат наложени две санкции, но при условие че общият им размер не надвишава предвидения в член 14, параграф 2 от Регламент № 139/2004 таван от 10 %(64), доколкото, отново, двете нарушения произтичат от едно и също деяние(65) (вариант 4).

140. Следва да подчертая, че докато варианти 1 и 3, ако бъдат избрани, ще доведат до отмяната на спорното решение, доколкото с него се установява нарушение на повече от една разпоредба и се налага повече от една глоба, при варианти 2 и 4 няма да се стигне до частична или пълна отмяна на това решение. По отношение по-специално на вариант 4 следва да отбележа, че общият размер на наложените на Marine Harvest глоби, който е 20 милиона евро, представлява по-малко от 1 % от оборота на съответните предприятия(66) и следователно е доста под тавана от 10 %, предвиден в член 14, параграф 2 от Регламент № 139/2004.

141. Считам, че действията, чрез които концентрацията се осъществява, преди да бъде съобщена и да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар, трябва да се считат за нарушение само на една разпоредба, а именно на член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004. С други думи, според мен от четирите варианта, разгледани в предходните две точки, следва да се възприеме вариант 1. По-долу ще изложа съображенията, поради които стигам до този извод.

iv)    Нарушението на член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004 обхваща нарушението на член 4, параграф 1 от същия регламент

142. Както посочих по-горе, според мен приключването на сделката по придобиването през декември 2012 г. представлява нарушение на член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004, а не на член 4, параграф 1 от този регламент.

143. Първо, както отбелязах в точка 101 по-горе, член 4, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004 имат една и съща цел. И двете разпоредби имат за цел да предотвратят извършването на концентрации, преди те да бъдат съобщени и обявени за съвместими, като по този начин се избегнат евентуални вреди за конкуренцията, които могат да възникнат от такова преждевременното осъществяване. Следователно тези две разпоредби защитават една и съща ценност и не виждам причина да се прилагат заедно.

144. Освен това, според мен вреда за конкуренцията може да настъпи не от липсата на уведомяване в нарушение на член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004, а от извършването на концентрация, която не е била обявена за съвместима, в нарушение на член 7, параграф 1 от Регламента. От това следва, че нанасянето на вреда на конкуренцията поради преждевременното извършване на концентрация следва да се счита за нарушение на член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004, а не на член 4, параграф 1 от същия.

145. Второ, следва да отбележа, че неизвършването на уведомяване за концентрация е подготовка за осъществяването на тази концентрация. Защо всъщност едно предприятие би пропуснало да уведоми за концентрация? Или защото се опитва да избегне проверка от Комисията, или защото не знае, че операцията представлява концентрация със съюзно измерение. И в двата случая то ще пристъпи към осъществяване на концентрацията.

146. На трето място, следва да отбележа, че докато член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004 изисква концентрациите да „се нотифицира[т] преди тяхното извършване“, член 7, параграф 1 от този регламент забранява извършването на концентрация, „преди да бъде нотифициран[а]“ (първа част) и „преди да бъде обявена за съвместима“ (втора част). Следователно член 4, параграф 1 и първата част на член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004 дефинират едно и също нарушение и обхващат едно и също положение, при което се извършва концентрация, преди за нея да бъде направено уведомяване(67).

147. В това отношение следва да отбележа, както бе посочено в точка 98 по-горе, че е невъзможно да бъде нарушен само член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004. Това е било възможно съгласно Регламент № 4064/89, който при първоначалната редакция на член 4, параграф 1 е изисквал концентрациите да бъдат съобщавани в срок от 1 седмица след сключването на споразумението. Затова, ако уведомяването за концентрация било извършено един месец след сключването на споразумението, но преди изпълнението му, се считало, че уведомяващата страна е нарушила член 4, параграф 1 от Регламент № 4064/89, но не и член 7, параграф 1 от този регламент. Това вече не е възможно, тъй като Регламент (ЕО) № 1310/97(68) премахва едноседмичния срок за уведомяване (причината за отмяната е, че този срок се считал за ненужен, „тъй като обикновено страните имат интерес уведомяването да стане възможно най-рано, за да се осигури възможно най-бързо решение“(69) и на практика той не се прилагал стриктно, тъй като Комисията проявявала гъвкавост при удължаване на срока)(70).

148. Следва още да отбележа, че на практика, доколкото ми е известно, Комисията не е налагала глоба само за нарушение на член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004 или от Регламент № 4064/89. Във всички случаи, в които Комисията е наложила глоба за нарушение на тази разпоредба, със същото решение е наложила и друга глоба за нарушение на член 7, параграф 1 от Регламент № 4064/89 или от Регламент № 139/2004(71).

149. За сметка на това е възможно да се извърши нарушение на член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004, без да се наруши член 4, параграф 1 от същия регламент. Когато концентрацията е осъществена, след като за нея е извършено уведомяване, но преди да бъде обявена за съвместима(72), уведомяващата страна нарушава втората част на член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004, която забранява осъществяването на концентрация, преди тя да бъде обявена за съвместима. Не е налице обаче нарушение на член 4, параграф 1 от този регламент. Освен това, съгласно решение Ernst & Young осъществяването на операция, която способства за трайната промяна в контрола, преди да бъде извършено уведомяване за концентрацията, е нарушение на член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004(73). В този случай обаче липсва нарушение на член 4, параграф 1 от същия регламент, защото тази операция способства, но не постига промяната в контрола, и следователно не съставлява концентрация, за която трябва да бъде извършено уведомяване.

150. Следователно член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004, който в първата си част съдържа всички елементи на член 4, параграф1 от този регламент, във втората си част съдържа допълнителен елемент. Според мен от това може да се направи заключението, че нарушението на член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004 обхваща нарушението на член 4, параграф 1 от същия регламент.

151. Затова считам, че само по себе си осъществяването на концентрация, преди тя да бъде съобщена и обявена за съвместима, представлява нарушение само на член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004. То не представлява нарушение едновременно на член 4, параграф 1 и на член 7, параграф 1 от същия регламент.

v)      Общият съд е допуснал грешка, като е потвърдил извода на Комисията, че Marine Harvest е нарушило член 4, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004

152. Общият съд отхвърля основанието, изведено от нарушение на принципите, регулиращи съвкупността от нарушения, тъй като, от една страна, за нарушението на член 4, параграф 1 и за нарушението на член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004 се отнася същият таван от 10 %, поради което никоя от тези две разпоредби не може да се ползва с предимство пред другата (точка 350 от обжалваното съдебно решение), а от друга страна, нарушението на член 4, параграф 1 не е по-специалното от нарушението на член 7, параграф 1 (точки 351—362)(74).

153. Първо, следва да подчертая, че фактът, че и за двете нарушения се прилага един и същ таван, не доказва, че едното нарушение има предимство пред другото. Този елемент трябва да се вземе предвид, още повече че съгласно Регламент № 4064/89 нарушението на член 4, параграф 1 се е санкционирало само с глоба от 1 000 EUR и 50 000 EUR, докато за глобата за нарушението на член 7, параграф 1 от този регламент се е прилагал същият таван от 10 %, който се прилага понастоящем. При все това, следва да се вземат предвид и други фактори, за да се определи дали едно нарушение има предимство пред другото. Например трябва да се вземат под внимание естеството на нарушенията (неуведомяване или преждевременно осъществяване), фактът, че едното нарушение (неуведомяването) е типична предварителна дейност към другото (преждевременно осъществяване) и фактът, че едното нарушение обхваща всички хипотези, за които се прилага другото, като същевременно обхваща и допълнителни хипотези. По-специално, изводът на Общия съд в точки 294, 295 и 306 от обжалваното съдебно решение, че нарушението на член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004 „непременно води до нарушение на“ член 7, параграф 1 от този регламент, но обратното не е вярно, би трябвало да доведе до заключението, че последната разпоредба има предимство пред първата. Общият съд обаче не се позовава на тази констатация в своята преценка на правното основание, изведено от нарушение на принципите, регулиращи съвкупността от нарушения.

154. Второ, следва да отбележа, че Общият съд е разгледал въпроса дали нарушението на член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004 представлява по-специалното нарушение отколкото нарушението на член 7, параграф 1 от този регламент. Той не разглежда обратната хипотеза, а именно дали нарушението на член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004 е по-специалното нарушение от това на член 4, параграф 1 от същия регламент.

155. Причината за този пропуск е, че няма такова твърдение. Marine Harvest твърди пред Общия съд, че нарушението на член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004 представлява по-специалното нарушение от нарушението на член 7, параграф 1 от този регламент. То не твърди, че последното нарушение е по-специално от първото(75).

156. Това обаче не променя факта, че Общият съд не е имал основание да направи в точка 373 от обжалваното съдебно решение извода, че „в разглеждания случай няма основно приложима разпоредба“ единствено с мотива, че член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004 не е „основно приложим“ по отношение на член 7, параграф 1 от този регламент. Общият съд би могъл да стигне до този извод само ако беше констатирал, от една страна, че член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004 няма предимство пред член 7, параграф 1 от Регламента, което е направил, но също и че последната разпоредба няма предимство пред първата, което не е направил. Констатацията, че „няма основно приложима разпоредба“, предполага предварително да се установи, че нито една от двете разглеждани разпоредби не се прилага с предимство пред другата(76). Струва ми се, че доколкото Общият съд е разгледал само едната от двете възможни хипотези, за да стигне до извода, че „няма основно приложима разпоредба“, заключението му не се основава на собствените му констатации в точки 294—306 от обжалваното съдебно решение.

157. Според мен не може да се възрази, че член 14, параграф 2 от Регламент № 139/2004 трябва да се обяви за незаконосъобразен, преди да се установи, че с осъществяването на концентрация, която не е съобщена и не е обявена за съвместима, се нарушава една, а не две разпоредби от този регламент.

158. В това отношение следва да отбележа, че в точка 306 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че макар „действащата правна уредба [да] е необичайна“, Marine Harvest „не повдига възражение за незаконосъобразност на определени разпоредби от Регламент № 139/2004“.

159. Въпреки че Marine Harvest не повдига възражение за незаконосъобразност нито пред Общия съд, нито в производството по обжалване пред Съда, в съдебното заседание то действително заявява, че член 14, параграф 2, буква а) от Регламент № 139/2004 е незаконосъобразен.

160. Както посочва Комисията, възражението за незаконосъобразност е недопустимо, тъй като не е било повдигнато пред Общия съд(77).

161. Според мен обаче не е необходимо Съдът да обяви член 14, параграф 2, буква а) от Регламент № 139/2004 за незаконосъобразен, преди да приеме, че не може да се налагат отделни глоби съгласно тази разпоредба и съгласно член 14, параграф 2, буква б) от същия регламент за осъществяване на концентрация в нарушение на член 4, параграф 1 и на член 7, параграф 1 от същия регламент.

162. Всъщност в член 14, параграф 2 от Регламент № 139/2004 не се уточнява дали Комисията може да налага глоби по буква а) и буква б), когато са изпълнени условията за прилагането на всяка от тях (т.е. когато концентрацията е осъществена в нарушение съответно на задължението за уведомяване и на задължението за statu quo). Наистина член 14, параграф 2 от Регламент № 139/2004 не предвижда Комисията да може да наложи глоба по буква а) или буква б), когато условията за прилагането на всяка една от тях са изпълнени. Това обаче не променя факта, че член 14, параграф 2 от Регламент № 139/2004 не позволява изрично на Комисията да налага глоби по буква а) и буква б), когато и двата текста са приложими. Ето защо констатацията, че Комисията не може да налага отделни глоби за нарушаване с едно и също деяние на член 4, параграф 1 и на член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004, е в съответствие с член 14, параграф 2 от този регламент.

163. Стигам до извода, че в точки 372—374 Общият съд е допуснал грешка, като е приел, че Комисията може да наложи отделни глоби на Marine Harvest за нарушението на член 4, параграф 1 и на член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004, без да нарушава принципите, регулиращи съвкупността от нарушения.

164. Следователно втората част на второто основание е основателна.

165. Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, ако жалбата е основателна, Съдът отменя решението на Общия съд. Той може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това. Считам, че настоящият случай е точно такъв.

166. От мотивите, изложени в точки 143—152 по-горе, е видно, че Комисията е допуснала грешка, като е приела, че осъществявайки придобиването през декември 2012 г. преди да извърши уведомяване за него и преди то да бъде обявено за съвместимо, Marine Harvest е нарушило член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004, и като е наложила на Marine Harvest глоба в размер на 10 милиона евро за нарушението на тази разпоредба.

167. Поради това трябва да бъде уважено правното основание, повдигнатото от Marine Harvest пред Общия съд, което е изведено от нарушение на принципите, регулиращи съвкупността от нарушения, и да се отмени, първо, член 1 от спорното решение в частта, в която с него се установява нарушение на член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004, и второ, член 2 от това решение, с който се налага глоба от 10 милиона евро на Marine Harvest за нарушение на член 4, параграф 1 от този регламент.

VI.    Заключение

168. Поради всички изложени съображения предлагам на Съда:

–        да отмени решение от 26 октомври 2017 г., Marine Harvest/Комисия (T‑704/14, EU:T:2017:753),

–        да отмени член 1 от Решение на Комисията от 23 юли 2014 г. за налагане на глоба поради осъществяване на концентрация в нарушение на член 4, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (преписка M. 7184 – Marine Harvest/Morpol), в който се констатира, че като е осъществило концентрация със съюзно измерение в периода между 18 декември 2012 г. и 30 септември 2013 г., Marine Harvest ASA е нарушило член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (Регламент за сливанията на ЕО),

–        да отмени член 2 от Решение на Комисията от 23 юли 2014 г.,

–        да осъди Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати съдебните разноски, направени от Marine Harvest ASA.

1      Език на оригиналния текст: aнглийски.

2      Решение от 26 октомври 2017 г., Marine Harvest/Комисия (T‑704/14, EU:T:2017:753, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“).

3      Решение за налагане на глоба във връзка с привеждането в действие на концентрация в нарушение на член 4, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 139/2004 (преписка M.7184 — Marine Harvest/Morpol) (C(2014) 5089 окончателен).

4      Решение съгласно член 6, параграф 1, буква б) във връзка с член 6, параграф 2 от Регламент № 139/2004 (преписка M.6850 — Marine Harvest/Morpol) (C(2013) 6449 окончателен).

5      Регламент от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (регламент за сливанията на ЕО) (ОВ L 24, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201).

6      Преди Morpol да бъде придобито от Marine Harvest, акциите му се търгуват на фондовата борса в Осло (Норвегия). Акциите на Marine Harvest също се търгуват на борсата в Осло.

7      Посочен в приложение I към Регламент (ЕО) № 802/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета за контрола върху концентрациите между предприятията (ОВ L 133, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 2, стр. 3).

8      Вж. съображения 7—9 от решението за разрешаване.

9      Вж. съображения 85—88 от спорното решение.

10      Вж. съображения 100—119 от спорното решение.

11      Петте правни основания, изтъкнати пред Общия съд, са изведени съответно от допусната явна правна и фактическа грешка, тъй като в обжалваното решение се отхвърля приложимостта на член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004 (първо основание), явна правна и фактическа грешка, тъй като в обжалваното решение се приема, че жалбоподателят е действал небрежно (второ основание), нарушение на принципа ne bis in idem (трето основание), явна правна и фактическа грешка, допусната с налагането на глобите на жалбоподателя (четвърто основание), както и допусната явна правна и фактическа грешка и липса на мотиви, що се отнася до определянето на размерите на глобите (пето основание). Тъй като в производството пред Съда Marine Harvest оспорва преценката на Общия съд само по първото и третото основание, ще обобщя преценката на Общия съд само по тези две основания.

12      ОВ C 95, 2008 г., стр. 1.

13      Решение от 23 февруари 2006 г., Cementbouw Handel & Industrie/Комисия (T‑282/02, EU:T:2006:64, т. 104).

14      За пълнота (тъй като Marine Harvest не посочва това) следва да отбележа, че към 12 ноември 2013 г. Marine Harvest е бил единствен акционер в Morpol (вж. т. 11 по-горе).

15      Както се обяснява в спорното решение, въпреки че с придобиването на дял от 48,5 % в Morpol от правна гледна точка Marine Harvest не придобива контрол върху това дружество, то упражнява фактическия контрол. Това е така, защото, от една страна, останалата част от капитала е била твърде разпръсната, а от друга страна, за приемането на предложение, например за избор на съвет на директорите или одобрение на дивиденти, е било достатъчно обикновено мнозинство от акциите с право на глас, представени на общите събрания на Morpol, а като се има предвид равнището на присъственост на редовните и извънредни общи събрания, г‑н М. (чието дялово участие Marine Harvest придобива чрез придобиването през декември 2012 г.) винаги е разполагал с огромно мнозинство от подадените гласове по време на общите събрания (вж. съображения 48—84 от спорното решение).

16      Няма да се спирам на втората хипотеза, предвидена в съображение 20 от Регламент № 139/2004 (серии от операции с ценни книжа, които се осъществяват в сравнително кратък период от време), като се има предвид, от една страна, че Marine Harvest се позовава единствено на първата хипотеза в това съображение (сделки, които са обвързани помежду си с условия), и от друга страна, че Общият съд не е разгледал втората хипотеза (вж. т. 97, 98 и 149 от обжалваното съдебно решение).

17      Решение от 23 февруари 2006 г. (T‑282/02, EU:T:2006:64, т. 109) (курсивът е мой).

18      Предложение от 11 декември 2002 г. за Регламент на Съвета относно контрола върху концентрациите между предприятия (Регламент за сливанията на ЕО) (наричано по-нататък „предложението на Комисията“) (ОВ C 20, 2003 г., стр. 4).

19      Регламент от 21 декември 1989 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 395, 1989 г., стр. 1). Регламент № 4064/89 е отменен и заменен с Регламент № 139/2004.

20      Курсивът е мой. Следва да се уточни, че макар изразът „при условие че сделките като цяло отговарят на изискванията на параграф 1“ да се използва в текста на английски език на член  3, параграф 4 от предложението на Комисията, той не е включен в текста на френски език на тази разпоредба. Той обаче е част от текста на немски, испански, италиански и португалски език. Изглежда грешката във френския текст е била поправена от Съвета (сравни текста на английски и френски език на документ на Съвета от 24 октомври 2003 г., № 13892/03).

21      Видно от работен документ на Комисията, представен пред Комитета на постоянните представители (Корепер) по време на подготвителните работи по Регламент № 139/2004, който документ Комисията представя пред Общия съд. От този документ става ясно, че Комисията е изтъкнала пред Съвета факта, че ако член 3, параграф 4 от нейното предложение не бъде приет, в бъдеще ще трябва да преценява множество сделки както дотогава, т.е. въз основа на понятието „една-единствена концентрация“. Така се стига до компромис с Корепер, съгласно който член 3, параграф 4 от предложението на Комисията не се запазва, но в съображение 23 от Регламент № 4064/89, понастоящем съображение 20 от Регламент № 139/204, се добавя изречение. Това е изречението, цитирано в точка 48 по-горе.

22      Курсивът е мой. В същата точка по-нататък се посочва, че сделките са свързани de jure, ако „самите споразумения са свързани помежду си с определени условия“, и че е налице взаимна обусловеност de facto, ако икономическата оценка установи, че „всяка една от операциите зависи от приключването на другите операции“ (курсивът е мой).

23      Решение от 23 февруари 2006 г. (T‑282/02, EU:T:2006:64).

24      Като в такъв случай не би възникнал въпросът дали освобождаването от задължението за statu quo по член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004 се прилага за придобиването през декември 2012 г. и не би било необходимо да се разглежда втората част на първото основание.

25      Решение от 31 май 2018 г. (C‑633/16, EU:C:2018:371, т. 52).

26      Решение от 12 декември 2012 г., Electrabel/Комисия (T‑332/09, EU:T:2012:672, т. 246).

27      Отбелязвам, че Marine Harvest се позовава само на първата хипотеза, предвидена в член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004 (публични търгови предложения). За пълнота обаче ще разгледам и втората хипотеза, предвидена в тази разпоредба (поредица от сделки с ценни книжа), тъй като, от една страна, доводът на Marine Harvest, изведен от логиката на разпоредбата, се отнася до втората хипотеза, а от друга, Общият съд е разгледал втората хипотеза (вж. т. 73—82 и 176 от обжалваното съдебно решение).

28      Уточнявам, че член 7, параграф 3 от Регламент № 4064/89 (понастоящем член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004) освобождава от задължението за statu quo само публичните търгове. С Регламент № 139/2004 това освобождаване се разпростира и върху поредица от сделки с ценни книжа.

29      От точка 188 от Зелената книга е видно, че прилагането на задължението за statu quo към пълзящите придобивания може да се смята за „непрактично“, а от точка 76 от резюмето на отговорите, получени във връзка със Зелената книга — че е трудно да се определи „кога възниква задължението за уведомяване при пълзящи придобивания“ (с други думи, кой е „определящият“ дял, с придобиването на който се предоставя контрол върху целевото предприятие). Поради тези съображения Регламент № 139/2004 включва в обхвата на освобождаването от задължението за statu quo и поредица от сделки с ценни книжа. Вж. Зелена книга за преразглеждане на Регламент № 4064/89, представена от Комисията на 11 декември 2001 г. (наричана по-нататък „Зелената книга“, COM(2001) 745 окончателен), и резюмето на отговорите, получени във връзка със Зелената книга, което може да бъде намерено на уебсайта на генерална дирекция „Конкуренция“ на Комисията.

30      Следва да уточня, че Комисията не повдига пред Съда възражение за недопустимост на основанието, изведено от нарушение на принципа ne bis in idem, нито на основанието, изведено от нарушение на принципите, регулиращи съвкупността от нарушения.

31      А именно заключенията на генералния адвокат Sharpston по дело Kraaijenbrink (C‑367/05, EU:C:2006:760, т. 56, 58 и 61) и на генералния адвокат Bot по дело Beneo-Orafti (C‑150/10, EU:C:2011:164, бележка под линия 43).

32      Припомням, че основанието, изведено от нарушение на принципа на приспадане, е изтъкнато при условията на евентуалност, тоест ако Съдът приеме, че не е налице нарушение на принципа ne bis in idem.

33      Решения от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия (C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 59), от 14 февруари 2012 г., Toshiba Corporation и др. (C‑17/10, EU:C:2012:72, т. 94) и от 3 април 2019 г., Powszechny Zakład Ubezpieczeń na Życie (C‑617/17, EU:C:2019:283, т. 28).

34      Решения от 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия (C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, EU:C:2004:6, т. 338) и от 14 февруари 2012 г., Toshiba Corporation и др. (C‑17/10, EU:C:2012:72, т. 97). За пълнота уточнявам, че релевантността на третото условие, посочено в точка 95 по-горе, а именно идентичност на защитения правен интерес, се поставя под въпрос. Съгласно съдебната практика правилата на ЕС в областта на конкуренцията и националните правила за конкуренция преследват „различни цели“ (вж. решение от 13 февруари 1969 г., Wilhelm и др., 14/68, EU:C:1969:4, т. 11) и следователно защитават различни правни интереси. От това следва, че принципът ne bis in idem не изключва на едно и също предприятие да бъдат наложени отделни глоби за нарушение, от една страна, на правилата на ЕС в областта на конкуренцията, и от друга страна, на националните правила за конкуренция. Релевантността на условието за идентичност на защитения правен интерес обаче е спорна, доколкото, от една страна, това условие не е използвано в други области на правото на Съюза, освен във връзка с правото на конкуренция (вж. заключенията на генералния адвокат Kokott по дело Toshiba Corporation и др., C‑17/10, EU:C:2011:552, т. 116, и заключението на генералния адвокат Campos Sánchez-Bordona по дело Menci, C‑524/15, EU:C:2017:667, т. 27), и от друга страна, това условие е в противоречие с все по-голямото сближаване на правилата на Съюза и националните правила в областта на конкуренцията и с децентрализираното прилагане на правилата на Съюза за конкуренция, въведено с Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 и 102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) (вж. заключението на генералния адвокат Kokott по дело Toshiba Corporation и др., C‑17/10, EU:C:2011:552, т. 121—123, заключението на генералния адвокат Wahl по дело Powszechny Zakład Ubezpieczeń na Życie, C‑617/17, EU:C:2018:976, т. 48, както и Veenbrink, M. Bringing Back Unity: Modernizing the Application of the Non Bis in Idem Principle. World Competition, 2019, Volume 42, Issue 1, стр. 67—86). Този въпрос обаче не се поставя по настоящото дело поради изложените в точка 101 по-долу съображения.

35      Вж. член 4, параграф 2, второ изречение от Регламент № 139/2004.

36      Вж. решение от 31 май 2018 г., Ernst & Young (C‑633/16, EU:C:2018:371, т. 41 и 42).

37      Решение от 3 април 2019 г., Powszechny Zakład Ubezpieczeń na Życie (C‑617/17, EU:C:2019:283, т. 35).

38      Жалбоподателите, които са адресати на първото решение, твърдят, че втората процедура може да доведе не само до глоби за японските доставчици, но и до нови глоби за тях самите.

39      Решение от 27 февруари 2014 г., LG Display и LG Display Taiwan/Комисия (T‑128/11, EU:T:2014:88, т. 242).

40      Решение от 15 октомври 2002 г. (C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 62). Вж. още решение от 1 юли 2009 г., ThyssenKrupp Stainless/Комисия (T‑24/07, EU:T:2009:236, т. 190 и 191). Принципът ne bis in idem вероятно обаче би попречил на възобновяването на производството, ако решението на Комисията е било отменено по същество, тъй като това би било равносилно на „оправдателно решение“ (решение от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 24 и заключението на генералния адвокат Kokott по дело Комисия/Verhuizingen Coppens C‑441/11 P, EU:C:2012:317, т. 27).

41      Решения от 18 декември 2008 г., Coop de France Bétail et Viande и др./Комисия (C‑101/07 P и C‑110/07 P, EU:C:2008:741), от 21 юли 2011 г., Beneo-Orafti (C‑150)/10, EU:C:2011:507) и от 5 октомври 2011 г., Transcatab/Комисия (T‑39/06, EU:T:2011:562).

42      Решение от 21 юли 2011 г., Beneo Orafti (C‑150/10, EU:C:2011:507, т. 70 и 74).

43      Решения от 18 декември 2008 г., Coop de France Bétail et Viande и др./Комисия (C‑101/07 P и C‑110/07 P, EU:C:2008:741, т. 128 и 130) и от 13 декември 2006 г., FNCBV/Комисия (T‑217/03 и T‑245/03, EU:T:2006:391, т. 342 и 344).

44      Решение от 5 октомври 2011 г., Transcatab/Комисия (T‑39/06, EU:T:2011:562, т. 254—259). Жалбата срещу това решение е отхвърлена (определение от 13 декември 2012 г., Transcatab/Комисия, C‑654/11 P, непубликувано, EU:C:2012:806).

45      Решения от 13 февруари 1969 г., Wilhelm и др. (14/68, EU:C:1969:4, т. 11), от 6 април 1995 г., Sotralentz/Комисия (T‑149/89, EU:T:1995:69, т. 29) и от 27 септември 2006 г., Jungbunzlauer/Комисия (T‑43/02, EU:T:2006:270, т. 290).

46      Вж. бележка под линия 34.

47      Решения от 29 юни 2006 г., Showa Denko/Комисия (C‑289/04 P, EU:C:2006:431, т. 57—60), от 29 юни 2006 г., SGL Carbon/Комисия (C‑308/04 P, EU:C:2006:433, т. 33—36), от 10 май 2007 г., SGL Carbon/Комисия (C‑328)/05 P, EU:C:2007:277, т. 31—34) и от 9 юли 2015 г., InnoLux/Комисия (C‑231)/14 P, EU:C:2015:451, т. 75).

48      Решения от 29 юни 2006 г., Showa Denko/Комисия (C‑289)/04 P, EU:C:2006:431, т. 50—56), от 29 юни 2006 г., SGL Carbon/Комисия (C‑308)/04 P, EU:C:2006:433, т. 28—32), от 10 май 2007 г., SGL Carbon/Комисия (C‑328)/05 P, EU:C:2007:277, т. 24—30) и от 9 юли 2015 г., InnoLux/Комисия (C‑231)/14 P, EU:C:2015:451, т. 75).

49      C‑367/05, EU:C:2006:760, т. 58.

50      Решение от 18 юли 2007 г., Kraaijenbrink (C‑367/05, EU:C:2007:444).

51      Вж. съображения 8 и 11, както и член 21, параграфи 2 и 3 от Регламент № 139/2004. Комисията има изключителна компетентност да осъществява контрол върху концентрации със съюзно измерение, т.е. които отговарят на праговете за оборот, предвидени в член 1, параграфи 2 и 3 от този регламент (освен ако Комисията реши да препрати концентрацията към компетентните органи на държава членка съгласно член 4, параграф 4 или член 9 от Регламент № 139/2004).

52      В случая правната система на Съюза, в частност член 4, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004.

53      Вж. Brögelmann. Methodik der Strafzumessung. Juristische Schulung, 2002, р. 903 (вж. р. 905).

54      Например когато едно и също деяние попада в обхвата на член 212 от Германския наказателен кодекс, който забранява убийството, както и в обхвата на член 223 от този кодекс, който забранява причиняването на телесна повреда, се прилага само първата разпоредба. Вж. Schönke/Schröder Strafgesetzbuch, 30th ed., 2019, Vorbemerkungen zu den §§ 52 ff.

55      Вж. Rassat, M.‑L. Droit pénal général, Ellipses, 4th ed., 2017, 242.

56      Вж. решение на Cour de cassation, chambre criminelle (Касационен съд, наказателна колегия, Франция) от 6 януари 1999 г. (№ 98‑80.730).

57      Например едно лице не може да бъде признато за виновно, от една страна, за изпиране на приходи от измами, извършени от негов партньор, а от друга страна — за укривателство. Всъщност фактът, че получените чрез измама средства са били внесени по банкова сметка на това лице, което съставлява престъплението укривателство, не е „нищо повече от подготовка“ към закупуването с тези средства на недвижим имот, което съставлява престъплението изпиране на приходи от измама. Затова лицето е признато за виновно само за изпирането на пари (вж. решението на Cour de cassation, chambre criminelle (Касационен съд, наказателна колегия) от 26 октомври 2016 г., № 15‑84.552).

58      Вж. Dreyer, E. Droit pénal général, LexisNexis. 4th ed., 2016, 632 и 633.

59      Например, когато едни и същи лица отвлекат самолет и вземат пилота, екипажа и пътниците на самолета за заложници, те могат да бъдат осъдени за две престъпления, а именно отвличане на самолет и вземане на заложници. Всъщност съставите на тези престъпления защитават различни интереси — съответно свободното движение във въздушното пространство и живота на лицата и жертвите (вж. решение на Cour de cassation, chambre criminelle (Касационен съд, наказателна колегия) от 27 ноември 2003 г., № 83‑93.975).

60      Всички наказания лишаване от свобода са от едно и също естество. По същия начин глобите са от едно и също естество.

61      Вж. Pradel, J. Droit pénal général. Éditions Cujas, 20th ed., 2014, 342 (4).

62      Вж. решение на Cour de cassation, chambre criminelle (Касационен съд, наказателна колегия) от 9 декември 2014 г. (№ 13‑85.937). В това решение съдът приема на първо място, че едно и също деяние представлява нарушение, от една страна, на забраната за непредумишлено убийство, и от друга страна, на правилата за безопасност на труда. На второ място, съдът приема, че „за тези нарушения могат да бъдат наложени отделни санкции от едно и също естество, при условие че, както в случая, общият им размер не надвишава максималния законоустановен размер“.

63      Подчертавам, че моето предложение се ограничава единствено до нарушение на член 4, параграф 1 и на член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004 в резултат на едно и също деяние. То по никакъв начин не засяга възможността Комисията да наложи на същото предприятие повече от една глоба, ако установи няколко нарушения на член 101 ДФЕС, извършени от това предприятие. Всъщност в настоящия случай е налице ситуация, при която с едно и също деяние се нарушават множество разпоредби от правото на Съюза в областта на конкуренцията, а именно член 4, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004. Следователно се поставя въпросът дали тези разпоредби дефинират едно и също нарушение, или едната обхваща другата, като в последния случай не следва да се прилагат и двете по отношение на едно и също деяние. За разлика от това, когато Комисията може да наложи на едно и също предприятие повече от една глоба на основание член 101 ДФЕС, когато с различно деяние това предприятие е нарушило повече от веднъж една и съща разпоредба от правото на Съюза в областта на конкуренцията, а именно забраната за споразумения и съгласувани практики, предвидена в член 101 ДФЕС. Въпросът по това дело е дали действително са налице множество нарушения на член 101 ДФЕС, като в такъв случай могат да бъдат наложени няколко глоби, или разглежданите неправомерни действия представляват едно и също нарушение на член 101 ДФЕС, като в този случай може да бъде наложена само една глоба. Този въпрос е коренно различен от въпроса, който ни интересува.

64      Съгласно тази разпоредба глобите не могат да надвишават 10 % от общия оборот на съответните предприятия.

65      Което предполагам би означавало, че съответствието с принципа на пропорционалност (ако въпросът бъде поставен в бъдещ случай) ще трябва да се преценява с оглед на общия размер на глобите, а не за всяка глоба поотделно.

66      Вж. бележка под линия 5 от спорното решение.

67      Това положение може да възникне по-специално когато страните считат, че сделката им не представлява концентрация по смисъла на Регламент № 139/2004 (например защото са придобили миноритарно дялово участие, което те считат недостатъчно за получаването на контрол върху целевото предприятие), или че концентрацията няма съюзно измерение.

68      Регламент от 30 юни 1997 г. година за изменение на Регламент № 4064/89 (ОВ L 180, 1997 г., стр. 1).

69      Вж. точка 182 от Зелената книга, цитирана в бележка под линия 29 по-горе.

70      Вж. Levy, N., Cook, C. European Merger Control Law: A Guide to the Merger Regulation. LexisNexis, 2003, 17.03[3].

71      В пет случая Комисията е наложила глоби за осъществяването на концентрация, преди тя да бъде съобщена и обявена за съвместима: i) Решение на Комисията от 18 февруари 1989 г. за налагане на глоби за неуведомяване и осъществяване на концентрация в нарушение на член 4, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Регламент № 4064/89 (преписка № IV/M.920 – Samsung/AST), ii) Решение на Комисията от 10 февруари 1999 г. за налагане на глоби за неуведомяване и осъществяване на три концентрации в нарушение на член 4 и член 7, параграф 1 от Регламент № 4064/89, (преписка № IV/M.969 – A.P.Møller), iii) Решение на Комисията от 10 юни 2009 г. за налагане на глоба за осъществяване на концентрация в нарушение на член 7, параграф 1 от Регламент № 4064/89 (преписка COMP/M.4994 – Electrabel/Compagnie Nationale du Rhône), iv) Решение на Комисията от 24 април 2018 г. за налагане на глоба за осъществяване на концентрация в нарушение на член 4, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004, (преписка M.7993 – Altice/PT Portugal) и v) спорното решение. Четири от тези решения се позовават на нарушение на член 4, параграф 1, както и на член 7, параграф 1 от Регламент № 4064/89 или от Регламент № 139/2004, едно се позовава на нарушение само на член 7, параграф 1 от Регламент № 4064/89 (решението по преписка M.4994 – Electrabel/Compagnie Nationale du Rhône) и нито едно на нарушение само на член 4, параграф 1 от Регламент № 4064/89 или от Регламент № 139/2004. Следва да се уточни, че на 27 юни 2019 г. е прието шесто решение, с което Комисията налага на Canon глоба от 28 милиона евро за частичното осъществяване на сделката по придобиването на Toshiba Medical Systems Corporation. Изглежда, че с тази глоба се санкционира нарушението на член 4, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004, тъй като в прессъобщението на Комисията се посочва, че „Canon е нарушило както изискването за уведомяване, така и задължението за statu quo“ (вж. Съобщение за пресата на Комисията от 27 юни 2019 г., IP/19/3429 — все още непубликувано).

72      Такова положение може да възникне по-специално когато страните не знаят какво означава осъществяване по смисъла на Регламент № 139/2004 или когато неправилно считат, че се прилага освобождаването по член 7, параграф 2 от Регламента.

73      Решение от 31 май 2018 г., Ernst & Young (C‑633/16, EU:C:2018:371, т. 52).

74      Следва да отбележа, че в точки 363—371 от обжалваното съдебно решение се разглежда въпросът дали правилата относно съвкупността от нарушения „по принцип“ (вж. т. 371) и в практиката на международните съдилища допускат от едно и също деяние да произтичат отделни нарушения. Основният въпрос обаче е дали за целите на Регламент № 139/2004 принципите, регулиращи съвкупността от нарушения, не допускат възникването на отделни нарушения от едно и също деяние.

75      Следва да уточня, че макар в жалбата си пред Съда Marine Harvest да е посочило, че нарушението на член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004 има предимство пред нарушението на член 7, параграф 1 от този регламент, в съдебното заседание то застъпва обратната позиция и твърди, че второто нарушение е по-общо и следователно обхваща първото, което било лишено от съдържание.

76      В това отношение следва да отбележа, че самият Общ съд не изглежда убеден, че липсата на основно приложима разпоредба произтича единствено от констатацията, че нарушението на член 4, параграф 1 от Регламент № 139/2004 няма предимство пред нарушението на член 7, параграф 1 от този регламент. Всъщност в този случай не е било необходимо Общият съд да се позовава и на обстоятелството, че и за двете нарушения се прилага един и същ таван.

77      Вж. определение от 20 януари 2009 г., Sack/Комисия (C‑38/08 P, EU:C:2009:21, т. 21—24).

Full & Egal Universal Law Academy