ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Y. BOT
представено на 2 май 2019 година ( 1 )
Дело C‑42/18
Finanzamt Trier
срещу
Cardpoint GmbH, правоприемник на Moneybox Deutschland GmbH
(Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд, Германия)
„Преюдициално запитване — Данъчно облагане — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Шеста директива 77/388/ЕИО — Случаи на освобождаване — Член 13, Б, буква г), точка 3 — Плащания — Сделки, засягащи плащания — Понятия — Теглене на пари от банкомати — Услуга, която дружество предоставя на банка в рамките на възлагането на външен изпълнител на експлоатацията на банкомати“
I. Въведение
1.
С настоящото преюдициално запитване, породено от отказа на Finanzamt Trier (Данъчна служба Трир, Германия) ( 2 ) да освободи Cardpoint GmbH ( 3 ) от данък за услугите, които предоставя на банка в рамките на експлоатацията на банкомати, Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд, Германия) иска от Съда да се произнесе по тълкуването на член 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива 77/388/ЕИО ( 4 ).
2.
Съгласно тази разпоредба сделките, засягащи по-специално плащанията и преводите, се освобождават от ДДС.
3.
Макар Съдът вече да е имал повод да тълкува посочената разпоредба, в случая от него се иска да го направи в специфичен контекст. Всъщност Съдът трябва да определи дали предоставянето на услуги по експлоатация на банкомати на използващите ги банки може да бъде освободено от ДДС като сделка, засягаща плащания. В условията на увеличаващи се случаи на възлагане от банките на външен изпълнител на експлоатацията на банкомати тълкуването на Съда може да има значителни последици за доставчиците на такива услуги.
4.
В настоящото заключение ще изложа причините, поради които считам, че в рамките на възлагането от банка на трето предприятие на дейности, които са свързани с експлоатацията на банкомати и които се състоят в осигуряване на функционирането и поддръжката на банкомати, зареждането им с банкноти, инсталиране на хардуер и софтуер за четене на данните на банковите карти, изпращане на запитване за разрешение за извършване на тегленето от банката, издала използваната банкова карта, и регистриране на операциите по теглене, не попадат в обхвата на освобождаването, предвидено в член 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива.
II. Правна уредба
А. Шеста директива
5.
Съгласно член 2 от Шеста директива:
„С данък върху добавената стойност се облага:
1.
доставката на стоки или услуги, извършена възмездно на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;
[…]“. [неофициален превод]
6.
Дял X от тази директива предвижда случаи, в които държавите членки трябва да предоставят освобождаване от ДДС. В този контекст член 13, Б, буква г), точки 3 и 4 от посочената директива гласи:
„Без да се засягат други общностни разпоредби, държавите членки при условия, които те определят, за да осигурят правилно и ясно прилагане на правилата за освободени доставки и да предотвратят възможно отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци или злоупотреба, освобождават от данък върху добавената стойност:
[…]
г)
следните сделки:
[…]
3.
сделките, включително договаряне, засягащи депозитни и текущи сметки, плащания, преводи, дългове, чекове и други прехвърляеми инструменти, но с изключение на събирането на дългове;
4.
сделките, включително договаряне, засягащи валута, банкноти и монети, използвани като законно платежно средство, с изключение на предметите с колекционерска стойност; за „предмети с колекционерска стойност“ се считат монетите от злато, сребро и други метали или банкнотите, които обикновено не се използват като законно платежно средство, или монетите с нумизматична стойност“. [неофициален превод]
Б. Германското право
7.
Съгласно член 4, точка 8, буква d) от Umsatzsteuergesetz (Закон за данъка върху оборота) от ДДС са освободени „сделките и договарянето на сделки, засягащи депозитни и текущи сметки, плащания, преводи и събирането на прехвърляеми инструменти“.
III. Фактите по спора в главното производство и преюдициалният въпрос
8.
По силата на договорните си задължения с банка, Cardpoint предоставя услуги, свързани с експлоатацията на банкомати. Cardpoint по-специално инсталира на предвидените за това места работещи банкомати, оборудвани със софтуер и хардуер и обозначени с логото на експлоатиращата ги банка, като отговаря за правилното им функциониране. За целта то най-напред отговаря за превоза на предоставените от банката банкноти и зареждането на банкоматите. По-нататък, негово задължение е да инсталира компютърен хардуер в съответните банкомати, както и съответния софтуер, необходим за тяхното правилно функциониране. Накрая, то дава консултации за текущото функциониране на банкоматите.
9.
Що се отнася до операциите по теглене на пари, при използването на банкоматите за тези цели специален софтуер прочита определени данни от банковата карта веднага след поставянето ѝ в банкомата. Най-напред, Cardpoint проверява тези данни и изпраща по електронен път запитване за разрешение на желаната от картодържателя транзакция до Bank-Verlag GmbHg ( 5 ). По-нататък, Bank-Verlag изпраща запитването за разрешение до междубанковата мрежа, която на свой ред го препраща на банката, издала съответната банкова карта. Последната проверява покритието по сметката на картодържателя и връща обратно съответното разрешение или отказ на желаното теглене по същата верига. След получаване на отговора Cardpoint генерира запис на данни относно тегленето на пари и при одобрение изпълнява желаната транзакция и генерира запис на тегленето. Накрая, този запис се изпраща като нареждане за осчетоводяване на неговия съдоговорител — банката, ползваща въпросния банкомат. Последната въвежда без изменения записа на данни в системата на Deutsche Bundesbank (Федералната банка на Германия) ( 6 ). Cardpoint генерира и списък, който не подлежи на промени, съдържа всички сделки за деня и също се предоставя на ФБГ.
10.
Тъй като само банки могат да поддържат сметки за сетълмент във ФБГ, те извършват регистрирането в нейната система. Това регистриране позволява да се установи с обвързващо действие правото на вземане на банката, която използва съответния банкомат, спрямо банката на титуляря на сметката, извършил операцията, както и на дължимите за това такси. Освен това с регистрирането на данните незабавно се осчетоводява плащането на изтеглената сума, заедно с евентуалните такси за ползване на банкомата, между банката, използваща банкомата, и банката, издала картата на клиента.
11.
Тъй като счита, че предоставените услуги трябва да бъдат освободени от ДДС, на 7 февруари 2007 г. Cardpoint подава изменена декларация за ДДС за 2005 г. и иска промяна на съществуващия акт за установяване на данъчно задължение.
12.
Това искане е отхвърлено от данъчните органи, но Finanzgericht Rheinland-Pfalz (Финансов съд Рейнланд-Пфалц, Германия) уважава жалбата на Cardpoint срещу това отхвърляне.
13.
Данъчните органи подават жалба пред запитващата юрисдикция в рамките на ревизионно производство, като това производство е спряно до постановяването на решението по дело Bookit.
14.
Като отчита факта, че съгласно това решение освобождаването от данък за сделките, засягащи плащанията и преводите, не се прилага към услуга „по обработване на плащанията с дебитни или кредитни карти“, извършвана от данъчнозадължено лице, доставчик на тази услуга, когато лице, плащайки с дебитна или кредитна карта, купува билет за кино чрез този доставчик, който го продава от името и за сметка на друг правен субект, запитващата юрисдикция иска да се установи дали същото се отнася и за предоставяните от Cardpoint услуги.
15.
Според запитващата юрисдикция предоставяните от Cardpoint услуги са технически и административни и позволяват тегленето на пари от банкомати, тъй като представляват услуги за подпомагане, подобни на разглежданите в решение Bookit, а Cardpoint само изпълнява съдържащите се в кода за разрешение инструкции.
16.
В това отношение запитващата юрисдикция изтъква сходствата между разглеждания в главното производство случай и този, по който е постановено решение Bookit. В този смисъл Cardpoint получавал данни за банковата карта на титуляря на съответната сметка и изпращал тези данни на банката, издала картата. Освен това Cardpoint не бил отговорен за проверката и одобряването на отделните искания, тъй като извършвал желаната сделка по теглене на пари едва след получаване на разрешение от издалата картата банка.
17.
Запитващата юрисдикция все пак отбелязва, че решение Bookit се отнася до сделки за покупка и продажба, докато в настоящия случай ставало въпрос за услуги за изплащане чрез банкомати на пари в брой, без обаче тази разлика да обосновава разликата в третирането за целите на ДДС на предоставяните от Cardpoint услуги, тъй като и в двата случая услугата по същество представлявала размяна на информация и техническа и административна помощ.
18.
В този смисъл запитващата юрисдикция иска да се установи доколко съществен е фактът, че в решение Bookit основание за плащането е конкретен договор за покупка на билети за кино, докато в настоящия случай такъв договор липсва.
19.
Накрая, запитващата юрисдикция посочва два факта, които според нея представляват довод срещу освобождаването от данък. Най-напред, както в решение Bookit, насрещната престация лесно можела да се определи. Освен това предоставяните от Cardpoint услуги можело да се квалифицират като техническа помощ, тъй като дейностите на Cardpoint представляват обикновена размяна на информация, придружена с изпълнение на взетото от банката решение за разрешение. Всъщност Cardpoint само генерира записи на данни, които изпраща в банковата система като нареждане за осчетоводяване.
20.
При тези обстоятелства Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Техническите и административните услуги, извършвани от доставчик на услуги за банка, ползваща банкомати, и тегленето на пари в брой от тази банка чрез банкомати освободени ли са на основание член 13, Б, буква г), точка 3 от [Шеста директива] от [ДДС], когато съгласно [решение Bookit] подобни технически и административни услуги, извършвани от доставчик на услуги за плащания с карти при продажба на билети за кино, не са освободени от данък въз основа на тази разпоредба?“.
IV. Анализ
21.
Запитващата юрисдикция иска по същество от Съда да установи дали дейностите на Cardpoint, състоящи се в осигуряване на функционирането и поддръжката на банкомати, зареждането им с банкноти, инсталиране на хардуер и софтуер, изпращане на запитване за разрешение за тегленето от банката, издала използваната банкова карта, осигуряване на тегленето на пари и регистриране на операциите по теглене, са обхванати от понятието „сделка, засягаща плащания“, освободена от ДДС съгласно член 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива.
22.
От текста на преюдициалния въпрос и от акта за преюдициално запитване следва, че съдът, сезиран със спора в главното производство, иска да се установи дали към настоящия случай е приложимо даденото от Съда тълкуване в решение Bookit, в което той приема, че освобождаването от данък за сделките, засягащи плащанията и преводите, не се прилага към услуга „по обработване на плащанията с дебитни или кредитни карти“, извършвана от данъчнозадължено лице, доставчик на тази услуга, когато лице плаща с дебитна или кредитна карта, за да купи билет за кино чрез този доставчик, продаван от последния от името и за сметка на друг правен субект.
23.
Преди да се определи дали възприетият в решение Bookit подход може да се приложи и към услугите, предоставяни от Cardpoint на експлоатиращите банкоматите банки, трябва да бъдат изложени няколко предварителни съображения.
24.
Първо, следва да се подчертае, че услугите, позволяващи тегленето на пари в брой от платежна сметка, са платежни услуги по смисъла на правото на Съюза ( 7 ) и че следователно тегленето на пари от банкомат представлява плащане.
25.
Второ, следва да се припомни, че видно от практиката на Съда, съображенията, приложими към понятието „сделки, засягащи преводи“, са валидни и за понятието „сделки, засягащи плащания“ ( 8 ), така че важат еднакво за целите на освобождаването по член 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива ( 9 ).
26.
Трето, следва да се отбележи, че съгласно трайно установената съдебна практика случаите на освобождаване от ДДС по член 13 от Шеста директива представляват самостоятелни понятия на правото на Съюза, които имат за цел да се избегнат различия в прилагането на режима на ДДС в различните държави членки ( 10 ), и че термините, използвани за обозначаване на тези случаи на освобождаване, подлежат на стриктно тълкуване, тъй като представляват изключения от общия принцип, според който с ДДС се облага всяка услуга, предоставена възмездно от данъчнозадължено лице ( 11 ).
27.
Що се отнася до приложимостта на възприетия в решение Bookit подход и към разглежданите в главното производство дейности на Cardpoint, следва да се установи критерият, използван от Съда в това решение за целите на разграничаването на освободените от неосвободените от ДДС услуги.
28.
В това отношение подобно на Cardpoint считам, че в посоченото решение Съдът не се е отклонил от по-ранната си практика.
29.
Съдът е установил, че разглежданата в споменатото дело услуга по обработване на картово плащане не може да бъде освободена от данък, тъй като извършените дейности, взети поотделно или заедно, не могат да се приемат за осъществяващи специфичната и съществена функция на сделка, свързана с плащане или превод по смисъла на правото на Съюза ( 12 ).
30.
За тази цел Съдът по-специално отбелязва, че доставчикът на тази услуга не дебитира, нито кредитира сам пряко съответните сметки, нито извършва операции по безналичен път по тези сметки, нито разпорежда подобно дебитиране или кредитиране. Съдът приема също, че доставчикът на подобна услуга не поема отговорността по отношение на осъществяването на правните и финансовите трансформации, характеризиращи наличието на сделка, свързана с превод или плащане, която е освободена от облагане ( 13 ).
31.
Следва да се отбележи също, че в най-скорошната си практика Съдът потвърждава този подход.
32.
В решение от 25 юли 2018 г., DPAS (C‑5/17, EU:C:2018:592), Съдът припомня, че функционалните аспекти имат решаващо значение, за да се определи дали към дадена сделка се прилага освобождаването за сделките, засягащи преводи или плащания. В този смисъл предоставяне на услуги може да бъде квалифицирано като „сделка, засягаща преводи“, или като „сделка, засягаща плащания“, само в случай че изпълнява специфичните и съществени функции на подобни преводи или плащания, доколкото води до прехвърляне на средства и до правни и финансови изменения, материализиращи този превод. Следователно, за да бъде една услуга освободена от облагане, тя трябва да има за последица осъществяването на правни и финансови изменения, характерни за прехвърлянето на парична сума ( 14 ).
33.
Освен това Съдът припомня, че за да се разграничат освободените услуги по смисъла на Директивата за ДДС от извършването на обикновени материални, технически или административни услуги, е уместно по-специално да се прецени обхватът на отговорността на доставчика на разглежданите услуги, и в частност дали тази отговорност се свежда само до техническите аспекти, или обхваща и специфичните и съществени функции на сделките ( 15 ).
34.
По-конкретно, за целите на определянето на освободените от ДДС услуги като сделки, засягащи преводи или плащания, Съдът отдава значение преди всичко на естеството на предоставяните услуги в смисъл, че за да бъде освободена, една услуга трябва да попада в областта на финансовите сделки ( 16 ). Така предоставянето на услуга трябва да бъде преценено въз основа на функционален критерий, за да се определи дали изпълнява специфичните и съществени функции на подобни преводи или плащания, доколкото води до прехвърляне на средства и до материализиращите го правни и финансови изменения. Сред другите взети предвид елементи Съдът може също да прецени обхвата на отговорността на доставчика на услугите.
35.
В светлината на предходната съдебна практика обаче считам, че що се отнася до предоставяните от Cardpoint услуги, нищо не обосновава отклоняването на Съда от становището, възприето в решение Bookit ( 17 ).
36.
Що се отнася до функционалния критерий, веднага ще отбележа, че в становището си самото Cardpoint признава, че съгласно решение Bookit въвеждането на данните на банковата карта от ползвателя на банкомата, изпращането и проверката им, както и извършването на желаната операция от картодържателя след получаване на съобщението за разрешение на банката, издала използваната за теглене на пари банкова карта, не могат да бъдат освободени от облагане.
37.
Споделям това становище. Всъщност всички тези дейности, както и превозът на парите, зареждането на банкоматите, инсталирането и поддръжката на необходимия за функционирането на банкоматите софтуер и предоставяните от Cardpoint консултации за използването на тези банкомати очевидно не водят до прехвърляне на парични средства и до материализиращите това прехвърляне правни и финансови изменения.
38.
В по-широк смисъл считам, че посоченото важи за всички свързани с експлоатацията на банкомати дейности на Cardpoint, взети поотделно или заедно, при положение че могат да се квалифицират като „материални, технически или административни услуги“.
39.
В този смисъл от предоставената от запитващата юрисдикция информация, припомнена в точки 8—10 от настоящото заключение, следва, че — както подчертава германското правителство — извършваната от Cardpoint услуга не се изразява в това самото то пряко да дебитира или да кредитира дадена сметка или да извършва операции по безналичен път по сметките на титуляря на използваната за тегленето банкова карта ( 18 ). Всъщност Cardpoint предава данните от картата на потребителя, както и искането за разрешение на желаното от него теглене, но извършва операцията в смисъл, че извършва физическото предоставяне на банкнотите само в случай на одобрение на искането.
40.
Освен това само експлоатиращата банкомата банка извършва регистрирането в системата на ФБГ. Колкото до генерирания и изпращан на ФБГ файл за деня с данни, който не подлежи на промени и съдържа всички операции от съответния ден, целта му е да информира ФБГ за разрешените и извършени операции и следователно не може да се приеме, че той изпълнява специфичните и съществени функции на плащане.
41.
С оглед на тези съображения считам, че предоставяната от Cardpoint услуга представлява не сделка, водеща до прехвърляне на средства и до правни и финансови изменения, а материална, техническа или административна услуга, тъй като тази услуга не води до ефективно или евентуално прехвърляне на правото на собственост върху разглежданите средства или до изпълнение на специфичните и съществени функции на подобно прехвърляне.
42.
Доводите, изведени от особеностите на дейностите на Cardpoint, не поставят под въпрос тази преценка.
43.
Същото се отнася и до довода, основан на факта, че Cardpoint физически предоставя банкноти на ползвателя на банкомата.
44.
Всъщност, както подчертава германското правителство, банката, а не Cardpoint, прехвърля собствеността на парите върху ползващото банкомата лице.
45.
Също като германското правителство смятам, че трябва да се вземе предвид само правото на собственост, а не владението на парите. Макар да не може да се оспори, че предоставяната от Cardpoint услуга води до прехвърляне на владението на парите, прехвърлянето на правото на собственост все пак зависи от разрешението на банката, издала картата, а след това от осчетоводяването на сделката. В това отношение обаче се налага изводът, че услугата на Cardpoint се ограничава до изпращането на искането за плащане на клиента и техническото изпълнение на това плащане.
46.
Обстоятелството, че дейностите на Cardpoint по експлоатацията на банкомати за банките, които са собственици на тези банкомати, се разглеждат в тяхната цялост, е без значение в това отношение. Вярно е, че банките, експлоатиращи банкомати, се ползват в значителна степен от услугите на външен изпълнител и че Cardpoint предоставя широк кръг от услуги в това отношение.
47.
При все това обаче според мен ratio legis на член 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива налага не количествен, а функционален и качествен подход, основан на естеството на услугите. С други думи фактът, че Cardpoint предлага услугата си под формата на пакет, не е релевантен, ако нито една от предоставяните в този пакет дейности не води до прехвърляне на финансови средства и до материализиращи това прехвърляне правни и финансови изменения.
48.
В това отношение, макар да съм съгласен с Cardpoint, че някои от дейностите му са абсолютно необходими за разглежданите в главното производство платежни операции ( 19 ), тази характеристика не е достатъчна за освобождаване от ДДС на предоставяната от него услуга.
49.
Всъщност Съдът вече е имал повод да уточни, че предвид стриктното тълкуване на случаите на освобождаване от ДДС фактът, че дадена услуга е абсолютно необходима, за да се осъществи освободена сделка, сам по себе си не е основание да се приеме, че тази услуга е освободена от облагане ( 20 ).
50.
Освен това обстоятелството, че Cardpoint действа като външен изпълнител, на когото банката, експлоатираща банкомата, възлага експлоатацията му, не е достатъчно основание Съдът да възприеме подход, аналогичен на този, който възприема в практиката си относно член 148 от Директивата за ДДС, а именно в подкрепа на възможността предвиденото в този член освобождаване да се прилага към услуги, предоставяни от посредници, действащи от свое име или чрез подизпълнители ( 21 ).
51.
Всъщност особеностите и целите на всеки случай на освобождаване от ДДС според мен не позволяват да се подхожда по аналогия на единственото основание, че Cardpoint предоставя услуга в рамките на възлагане на външен доставчик на експлоатацията на банкомати.
52.
Доводът на Cardpoint, основан на обстоятелството, че то е отговорно за правилното функциониране на банкоматите и в тази връзка трябва да реагира при всички възможни нарушения като недостатъчни или твърде високи суми на плащане, които са резултат от престъпна дейност на трети лица, неправилно монтиране на банкомати или грешни нареждания за осчетоводяване, според мен не е по-убедителен.
53.
В това отношение следва да се припомни необходимостта от преценка на обхвата на отговорността на доставчика на услугите, и в частност дали тази отговорност се свежда само до техническите аспекти, или обхваща и специфичните и съществени функции на сделките ( 22 ).
54.
Макар обаче изложените от Cardpoint обстоятелства да свидетелстват за отговорността му спрямо банката, експлоатираща банкомата, в случай на неизправност, те сочат най-вече, че Cardpoint не поема никаква отговорност, свързана с правните и финансови изменения вследствие на платежна операция.
55.
По-конкретно, тъй като предоставянето на средства на ползвателя на такъв банкомат не е специфична и съществена функция на плащане, обстоятелството, че Cardpoint е отговорно спрямо експлоатиращата посочения банкомат банка в случай на недостатъчни или твърде високи суми на плащане, не може да доведе до разширяване на отговорността му до специфичните и основни функции на платежна сделка.
56.
Накратко, Cardpoint предоставя само технически и административни услуги, които не могат да бъдат освободени от ДДС съгласно член 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива.
57.
Накрая ще подчертая, че целите на предвиденото в тази разпоредба освобождаване, а именно да се отстранят трудностите, свързани с определянето на данъчната основа и на размера на подлежащия на приспадане ДДС, и да се избегне повишаването на разходите по потребителските кредити ( 23 ), не оборват анализа ми.
58.
Тъй като данъчната основа на предоставяната от Cardpoint услуга лесно може да се определи с оглед по-специално на фактурирането на тази услуга, първата цел не може да обоснове освобождаването ѝ от ДДС.
59.
Тъй като не е релевантна в настоящия случай, втората цел още по-малко може да е основание за освобождаване на предоставяната от Cardpoint услуга. В това отношение Cardpoint смята, че в случай на овърдрафт по сметката на картодържателя тегленето незабавно поражда кредитно взаимоотношение между него и неговата банка, издала картата, и че именно този потребителски кредит не може да се облага с ДДС.
60.
Вярно е, че в хипотезата, в която банка разрешава теглене въпреки липсата на достатъчно покритие по съответната банкова сметка, титулярят на тази сметка фактически дължи пари на банката. Този случай обаче не представлява потребителски кредит, а краткосрочен овърдрафт ( 24 ).
61.
С оглед на всички изложени съображения считам, че освобождаването за сделките, засягащи плащания и преводи, предвидено в член 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива, не се прилага към услуги като тези, предоставяни от Cardpoint в рамките на възлагането от банки на външен изпълнител на експлоатацията на банкомати.
V. Заключение
62.
С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд, Германия) преюдициален въпрос по следния начин:
„Член 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него освобождаване от данък върху добавената стойност на сделките, засягащи плащанията и преводите, не се прилага към услуги като разглежданите в главното производство, които се състоят в осигуряване на функционирането и поддръжката на банкомати, зареждането им с банкноти, инсталиране на хардуер и софтуер, изпращане на запитване за разрешение за тегленето от банката, издала използваната банкова карта, осигуряване на тегленето на пари и регистриране на операциите по теглене, предоставяни от доставчик на услуги на банка, ползваща банкомати“.
( 1 ) Език на оригиналния текст: френски.
( 2 ) Наричана по-нататък „данъчните органи“.
( 3 ) Като правоприемник на Moneybox Deutschland GmbH.
( 4 ) Шеста директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, 1977 г., стр. 1, наричана по-нататък „Шеста директива“). В самото начало ще отбележа, че член 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива е заменен с член 135, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (OB L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“), съгласно който държавите членки освобождават сделките, включително договаряне, засягащи депозитни и текущи сметки, плащания, преводи, дългове, чекове и други прехвърляеми инструменти, но с изключение на събирането на дългове, и че член 135, параграф 1, букви б)—ж) от Директивата за ДДС възпроизвежда без промени по същество случаите на освобождаване, предвидени преди това в член 13, Б, буква г), съответно точки 1—6 от Шеста директива. При тези обстоятелства считам, че съдебната практика относно първата разпоредба е релевантна за тълкуването на съответстващите ѝ разпоредби от Шеста директива (за обратния подход вж. решение от 26 май 2016 г., Bookit, C‑607/14, ЕU:C:2016: 355, т. 32, наричано по-нататък „решение Bookit“, и моето заключение по дело А (C‑33/16, EU:C:2016:929, т. 30).
( 5 ) При тези обстоятелства Bank-Verlag е посредник между банката, експлоатираща банкомата, и банката, издала използваната за тегленето на пари банкова карта.
( 6 ) Наричана по-нататък „ФБГ“.
( 7 ) Съгласно определенията, дадени от законодателя на Съюза в приложение 1 към Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (OВ L 337, 2015 г., стр. 35). Не виждам причина понятието „платежна услуга“ да се разглежда различно за целите на ДДС и това мнение вероятно се споделя от германското правителство, според което сделките, засягащи плащания, „се характеризират с прехвърлянето на средства за плащане“.
( 8 ) Вж. решение от 5 юни 1997 г., SDC (C‑2/95, EU:C:1997:278, т. 50).
( 9 ) Вж. решение от 25 юли 2018 г., DPAS (C‑5/17, EU:C:2018:592, т. 37).
( 10 ) Вж. решение от 25 юли 2018 г., DPAS (C‑5/17, EU:C:2018:592, т. 28 и цитираната съдебна практика).
( 11 ) Вж. решение от 25 юли 2018 г., DPAS (C‑5/17, EU:C:2018:592, т. 29 и цитираната съдебна практика).
( 12 ) Вж. решение Bookit (т. 46).
( 13 ) Вж. решение Bookit (т. 44—51).
( 14 ) Вж. решение от 25 юли 2018 г., DPAS (C‑5/17, EU:C:2018:592, т. 33, 34 и 38 и цитираната съдебна практика).
( 15 ) Вж. решение от 25 юли 2018 г., DPAS (C‑5/17, EU:C:2018:592, т. 36 и цитираната съдебна практика).
( 16 ) Вж. решение от 25 юли 2018 г., DPAS (C‑5/17, EU:C:2018:592, т. 31 и цитираната съдебна практика). Следователно Съдът не изисква услугите да се предоставят от определен вид образувание или юридическо лице.
( 17 ) Отсега следва да посоча, че както изтъква запитващата юрисдикция, дори в случая, по който е постановено решение Bookit, да е имало отделен договор за продажба на билети за кино, липсата на такъв договор в настоящия случай е ирелевантна, тъй като в това решение Съдът не взема предвид това фактическо обстоятелство в своята преценка.
( 18 ) Вярно е наистина, че съгласно точка 42 от решение Bookit такова обстоятелство не може поначало да доведе до изключване на възможността за прилагане на разглежданото освобождаване към тази услуга. При все това обаче, видно от същата точка от решение Bookit, обстоятелството, че доставчикът на съответните услуги сам пряко дебитира и/или кредитира дадена сметка или извършва операции по сметките на същия титуляр по безналичен начин, по принцип е основание да се приеме, че това условие е изпълнено, и да се направи извод, че разглежданата услуга е освободена от облагане.
( 19 ) Въвеждането на данни от Cardpoint, изпращането им и извършването на регистрации са предварителни и абсолютно необходими етапи за освободената услуга, тъй като водят до тегленето на пари от платежна сметка.
( 20 ) Вж. решение от 25 юли 2018 г., DPAS (C‑5/17, EU:C:2018:592, т. 43 и цитираната съдебна практика).
( 21 ) Решения от 3 септември 2015 г., Fast Bunkering Klaipėda (C‑526/13, EU:C:2015:536), и от 4 май 2017 г., А (C‑33/16, EU:C:2017:339).
( 22 ) Вж. решение от 25 юли 2018 г., DPAS (C‑5/17, EU:C:2018:592, т. 36 и цитираната съдебна практика).
( 23 ) Вж. решение Bookit (т. 55 и цитираната съдебна практика).
( 24 ) В това отношение ще отбележа, че съгласно член 2, параграф 2, буква д) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66) тази директива не се прилага към договори за кредит под формата на овърдрафт и при които кредитът следва да бъде погасен в срок от един месец.