Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Е. ТАНЧЕВ
представено на 4 юли 2019 година(1)
Дело C‑56/18 P
Европейска комисия
срещу
Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia Kosakowo
„Обжалване — Държавни помощи — Член 108, параграф 2 ДФЕС — Инвестиционна помощ — Оперативна помощ — Летищна инфраструктура — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда възстановяването ѝ — Отмяна от Общия съд — Съществено процесуално изискване — Процесуални права на заинтересованите страни“
1. С настоящата жалба Европейската комисия иска да бъде отменено решението на Общия съд по дело T‑263/15(2) в частта, в която то отменя членове 2—5 от Решение (ЕС) 2015/1586 на Комисията(3). В това решение Комисията констатира, че полските общини Гдиня и Косаково са предоставили несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ на дружеството Port Lotniczy Gdynia-Kosakowo sp. z o.o. (наричано по-нататък „PLGK“) с оглед на покриване на инвестиционните разходи за преобразуването на военното летище Гдиня-Оксивие, северна Полша, в гражданско (наричана по-нататък „инвестиционната помощ“) и на оперативните разходи на бъдещото летище (наричана по-нататък „оперативна помощ“). Комисията разглежда предоставянето на средства на обща стойност около 207,48 милиона полски злоти (PLN) (около 48,7 милиона евро). Със спорното решение се заменя и оттегля предходното решение 2014/883/EС(4) на Комисията по същия случай.
2. В настоящото дело Съдът следва да прецени по-специално дали изискването да се приканят заинтересованите страни да изразят своите становища в хода на процедурата за държавна помощ, след като е настъпило съществено изменение в правната уредба, е съществено процесуално изискване (чието неспазване може да е основание за отмяна на решението, независимо от евентуалното въздействие на въпросното изменение върху решението), или, каквото заключение ще направя, такова изискване съществува само ако това съществено изменение може да окаже въздействие върху решението.
I. Обстоятелствата, предхождащи спора, и спорното решение
3. Относително сложните обстоятелства, предхождащи спора, са подробно изложени в точки 1—25 от обжалваното съдебно решение. За целите на настоящото обжалване ще се огранича до изложеното по-долу обобщение.
4. От съображения за правна сигурност на 7 септември 2012 г. Полша уведомява Комисията за планове за финансиране на горепосочения проект. Впоследствие Полша потвърждава, че финансирането, предмет на уведомлението, в действителност вече е неотменимо предоставено.
5. След размяна на писма между Комисията и Полша с решение от 2 юли 2013 г. Комисията открива официална процедура по разследване в съответствие с член 108, параграф 2 ДФЕС и приканва заинтересованите страни да представят становищата си (Решение C(2013) 4045 окончателен от 2 юли 2013 година относно мярка SA.35388 (2013/C) (ex 2013/NN и ex 2012/N) — Полша — Изграждане на летище Гдиня-Косаково (OВ C 243, 2013 г., стр. 25, наричано по-нататък „решението за откриване на процедурата“). След като не получава никакви становища от Полша, нито от заинтересованите страни, на 11 февруари 2014 г. Комисията приема Решение 2014/883, в което констатира, че държавната помощ (както инвестиционната, така и оперативната) е несъвместима с вътрешния пазар. При разглеждането на тази помощ Комисията взема предвид дерогацията по член 107, параграф 3, буква а) ДФЕС и „Насоките за национална регионална помощ за 2007—2013 г.“ (ОВ C 54, 2006 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 231, наричани по-нататък „Насоките за регионална помощ“).
6. Общините Косаково и Гдиня, както и PLGK обжалват решение 214/883 пред Общия съд (дела T‑215/14 и T‑217/14). Полша встъпва и в двете дела. Междувременно на 7 май 2014 г. Окръжният съд Гданск-Север постановява решение, с което обявява PLGK в несъстоятелност и разпорежда осребряване на имуществото му. В хода на производството пред Общия съд, на 26 февруари 2015 г. Комисията оттегля Решение 2014/883 и го заменя със спорното решение. Причината за това е, че в решението за откриване на процедурата е констатирано, че инвестициите в сгради и оборудване за нуждите на противопожарните служби, митниците, летищната охрана, полицията и граничната охрана не представляват държавна помощ, и че Комисията счита, че не трябва да поставя под съмнение това заключение при приемане на окончателното решение относно мярката.
7. В периода между приемането на Решение 2014/883 и на спорното решение, на 4 април 2014 г. влиза в сила „Съобщение на Комисията — Насоки относно държавните помощи за летища и авиокомпании“ от 31 март 2014 г. (OВ C 99, 2014 г., стр. 3; наричани по-нататък „Насоките от 2014 г.“), които заменят Насоките за въздухоплаването относно инвестиционни помощи за летища от 2005 г. (наричани по-нататък „Насоките от 2005 г.“)(5). В спорното решение Комисията констатира, че с оглед на точка 172 от Насоките от 2014 г. принципите на тези насоки не са приложими към инвестиционната помощ, предоставена преди 4 април 2014 г., но са непосредствено приложими към оперативната помощ.
8. В съображение 244 от спорното решение Комисията посочва, че основава оценката си на оперативната помощ в съображение 227 от Решение 2014/883 върху констатацията, че „предоставянето на оперативна помощ с цел осигуряване изпълнението на инвестиционен проект, който се възползва от несъвместима инвестиционна помощ, е по същество несъвместимо с вътрешния пазар“. Без несъвместимата инвестиционна помощ летище Гдиня не би съществувало, тъй като е изцяло финансирано от тази помощ, а за несъществуваща летищна инфраструктура не може да бъде предоставяна оперативна помощ. В съображение 245 от спорното решение Комисията приема, че този извод, направен съгласно Насоките от 2005 г., е валиден и предвид Насоките от 2014 г. и е достатъчно основание да се заключи, че оперативната помощ, предоставена на летищния оператор, е несъвместима с вътрешния пазар. В съображения 246 и 247 от спорното решение Комисията се позовава на първото условие за съвместимост, установено с Насоките от 2014 г. (в точка 113 от него) и на Решение 2014/883, като посочва, че ако тази помощ не е съвместима с Насоките от 2005 г., тя не би била съвместима и с Насоките от 2014 г. Накрая, в съображения 248 и 249 от спорното решение Комисията анализира, от съображения за изчерпателност, съвместимостта на оперативната помощ с Насоките за регионална помощ.
II. Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
9. На 15 май 2015 г. Гдиня и PLGK (в настоящото производство по обжалване, наричани съвместно „ответниците“) подават в секретариата на Общия съд жалба срещу спорното решение. Полша встъпва в подкрепа на исканията на жалбоподателите. С обжалваното съдебно решение Общият съд уважава третото оплакване в рамките на шестото основание, посочено от община Гдиня и PLGK, а именно че Комисията е нарушила процесуалните им права като заинтересовани страни (като ги е лишила от възможност да представят становища относно прилагането на новите Насоки от 2014 г.).
III. По жалбата срещу решението на Общия съд
1. По първото и второто основание на жалбата срещу решението на Общия съд
1. Първата част от първото основание на жалбата срещу решението на Общия съд (неправилна правна квалификация на правото на заинтересованите страни да предоставят становища)
1) Кратко представяне на доводите на страните
10. Комисията твърди, че крайният извод в спорното решение, че оперативната помощ е несъвместима с вътрешния пазар, се основава на две независими едно от друго съображения. Главното съображение според нея е, че самата инвестиционна помощ е несъвместима с вътрешния пазар, докато неизпълнението на първото условие от Насоките от 2014 г. (оперативната помощ да допринася за ясно определена цел от общ интерес) било само втора, допълнителна причина. В решението си обаче Общият съд приел оперативната помощ за несъвместима с вътрешния пазар единствено въз основа на Насоките от 2014 г.
11. Според първата част от първото основание Общият съд е възприел неправилна правна квалификация на „правото на заинтересованите страни да представят становища“ по член 108, параграф 2 ДФЕС, противоречаща на решение от 8 май 2008 г., Ferriere Nord/Комисия (C‑49/05 P, непубликувано, EU:C:2008:259; наричано по-нататък „решение Ferriere Nord“, т. 78—84).
12. Комисията твърди, че тъй като Полша не е подала жалба срещу спорното решение, основана на нарушение на правото ѝ на защита или на правото ѝ на състезателна процедура, вече не е допустимо тя да се оплаква от такова нарушение.
13. По-нататък Комисията поддържа, че като се има предвид, че нарушаването на право на заинтересованите страни да представят становища не представлява нарушение на съществено процесуално изискване, Общият съд трябвало да обяви третото оплакване в рамките на шестото основание за недопустимо и това основание не трябвало да се разглежда служебно.
14. Ответниците изтъкват, че подходът на Комисията свежда до минимум значимостта на правото на заинтересованите страни да бъдат изслушани преди приемането на решение. Според ответниците решение от 11 декември 2008 г., Комисия/Freistaat Sachsen (C‑334/07 P, EU:C:2008:709, наричано по-нататък „решение Freistaat Sachsen“, т. 56) ясно показва, че ако правният режим бъде изменен преди да се приеме решение, Комисията трябва да поиска заинтересованите страни да изразят своята позиция относно съвместимостта на тази помощ. Ответниците считат, че между делото Ferriere Nord и настоящото дело има съществени различия по отношение на фактите и на правното положение. В случая, разглеждан по делото Ferriere Nord, решението за откриване на процедурата и окончателното решение били идентични. Освен това в този случай последователните правни режими по същество били еднакви, което позволявало на Съда да приеме, че Комисията не е била длъжна да покани страните да представят становища.
15. В крайна сметка в настоящия случай именно значителните различия между правните режими, както и задължението на Комисията да определи в достатъчна степен параметрите на своята оценка дали основание на Общия съд да квалифицира задължението на Комисията да позволи на заинтересованите страни да представят становища като съществено процесуално изискване. Противно на доводите на Комисията, задължението страните да бъдат поканени да изразят позиция относно промените в правния режим се определяло не от въздействието, което евентуалните забележки биха могли да окажат по отношение на окончателното решение, а по-скоро от значимостта на настъпилата промяна.
16. Полското правителство счита, че правото на заинтересованите страни да представят становища в рамките на официална процедура по разследване следва да се анализира по-общо като съществен елемент на доброто правораздаване по член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз. В своите процедури Комисията следвало да зачита Хартата, което ѝ налагало по-строги задължения в това отношение в сравнение с тези отпреди влизането в сила на Хартата. Според полското правителство в решение Freistaat Sachsen (т. 55) Съдът е приел, че задължението на Комисията да даде възможност на заинтересованите страни да представят становища е съществено процесуално изискване. По-нататък, в точка 56 Съдът формулирал изключение от този принцип, в случай че преди вземането на решение е настъпило несъществено изменение в правния режим. Това изключение следвало да се тълкува стриктно и в настоящия случай да не се прилага, предвид факта, че Насоките от 2014 г. въвеждали съществено изменение в правния режим. Накрая, поведението на Комисията накърнявало правото му на защита в качеството на държава членка, която е адресат на спорното решение.
2) Правен анализ
17. За първи път Съдът разглежда въпроса за правото на заинтересованите страни да представят становища в решение Ferriere Nord, точка 83, където приема, че „Комисията не е извела от новата правна уредба принципите и критериите за оценка, които биха променили правния ѝ анализ, нито факта, че при тези конкретни обстоятелства не са необходими нови консултации със заинтересованите страни, доколкото не се налага тя да изменя спорното решение.“ Ще отбележа, че Съдът изрично изтъква потенциалното въздействие на изменението на правния режим по отношение на решението.
18. По-нататък, Съдът изразява позиция по този въпрос в решение Freistaat Sachsen, точки 55 и 56. В това решение Съдът не посочва изрично потенциалното въздействие на изменението на правния режим по отношение на решението, но приема, че „когато реши да открие официална процедура по разследване по повод на проект за помощ, Комисията трябва да даде възможност на заинтересованите лица, сред които попада съответното предприятие или предприятия, да представи коментар. Това правило има характер на материалноправно изискване. […] Следователно ако правният режим, при действието на който държава членка е извършила уведомление за предвидена помощ, бъде изменен, преди Комисията да приеме своето решение, за да се произнесе надлежно, въз основа на новите норми последната е длъжна да поиска заинтересованите лица да изразят своята позиция относно съвместимостта на тази помощ с новите норми. Това не е така само ако новият правен режим не съдържа съществено изменение по отношение на действалия преди това“ (курсивът е мой; в това решение Съдът цитира решение Ferriere Nord, т. 68—71).
19. Отбелязвам, че в решение Freistaat Sachsen, и по-специално в точка 56 от него, се разглежда правен въпрос, различен от въпроса, предмет на решение Ferriere Nord. Делото, по което е постановено последното, се отнася до това дали Комисията е нарушила принципа на недопускане на прилагане с обратна сила, като при произнасянето си по случая е приложила Регламент № 70/2001. Към съответния момент този регламент е нов и с него някои категории държавна помощ за малките и средните предприятия са определени като съвместими с вътрешния пазар и неподлежащи на изискването за уведомяване съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС. Регламентът влиза в сила, след като Комисията е била уведомена за мярката за помощ. Комисията е поканила заинтересованите страни да представят становища относно прилагането на този регламент, така че член 56 от решение следва Freistaat Sachsen да се разглежда в този контекст.
20. По мое виждане настоящото дело е сходно с Ferriere Nord, по което е разгледан случай, при който Комисията не се е консултирала със заинтересованите страни относно условията, посочени в насоките за съвместимост, които влизат в сила преди приемането на спорното решение. Именно в този фактически контекст Съдът не приема, че такава консултация има характер на съществено процесуално изискване.
21. Въпреки решение Ferriere Nord, в обжалваното съдебно решение Общият съд първо приема, че обстоятелството, че не са направени консултации със заинтересованите страни относно новите Насоки от 2014 г., представлява нарушение на съществено процесуално изискване, което нарушение води до отмяна на опорочения акт, без да е необходимо да се проверява дали резултатът от процедурата би бил различен при липсата на тази процедурна нередност (т. 81 и 83).
22. Както бе посочено в точка 2 от настоящото заключение, в конкретния случай стигам до извода, че изискването за консултиране със заинтересованите страни в хода на производството съществува само ако същественото изменение на правния режим би оказало въздействие върху окончателното решение.
23. Всъщност считам, че разбиране, което напълно пренебрегва подобно въздействие, не е в съответствие с практиката на Съда. Съдът се стреми да запази фундаменталния и следователно изключителен характер на изискванията, които представляват съществено процесуално изискване. Както посочва генералният адвокат Sharpston в своето заключение по дело Испания/Комисия (C‑114/17 P, EU:C:2018:309, т. 95), „Съдът е постановил, че неспазването на съществено процесуално изискване води до отмяната на опорочения с него акт […]. В този контекст […] само процесуалните изисквания, [неразривно] свързани със формирането и изразяването на волята на приемащия акта орган, са от съществено значение. Тяхното спазване е в общ интерес […]. Тези изисквания са толкова важни, че всяко нарушение води до отмяна на последващия акт, независимо от това дали резултатът от производството би могъл да бъде различен, ако са били спазени“(6).
24. Освен това на първо място е от значение да се посочи, че Общият съд, изглежда, не отчита факта, че в случаите на държавна помощ заинтересованите страни нямат право на защита или право на обсъждане с Комисията при условията на състезателност и че тяхната роля е единствено да предоставят цялата информация, която е необходима, за да получи Комисията яснота(7).
25. Административната процедура за държавна помощ е открита само за държавата членка, отговорна за отпускането на помощта. Същевременно тя е и държавата членка, адресат на окончателното решение на Комисията, и това оправдава привилегирования ѝ статут по отношение на контактите с Комисията(8), и по-специално правото ѝ на справедлива защита(9).
26. За разлика от държавите членки, по преписки пред Комисията, отнасящи се до държавна помощ, заинтересованите страни имат само ограничени процесуални права: консултациите с тези страни имат за цел единствено да се получи от тях цялата необходима информация, така че Комисията да може да основе бъдещите си действия на всички релевантни факти(10). Следователно съществената роля на заинтересованите страни е те да са един от „източниците на информация“ на Комисията(11). Всъщност дори полското правителство признава в становището си, че правото на заинтересованите страни да представят становища „не е идентично“ с правото на защита, предоставено на съответната държава членка.
27. И така, заинтересованите страни нямат специална роля в производството и очевидно не могат да се позоват на толкова широки права като правата на държавата членка ответник(12) — правото на изслушване в производството е право, признато на лицата, срещу които е открита процедурата(13). Те по-специално не могат да претендират за право да обсъждат въпросите с Комисията по същия начин, както това може да направи държавата членка(14). Единственото им право е да бъдат приобщени към административната процедура, доколкото това е необходимо във връзка със специфичните обстоятелства по конкретния случай(15).
28. Ето защо, както Общият съд правилно постановява, съдилищата на Съюза не могат въз основа на общи правни принципи като тези на правото на справедлив съдебен процес, правото на изслушване, правото на добра администрация или правото на равно третиране, да разширяват процесуалните права, предоставени на заинтересованите страни в процедурите по проверка на държавните помощи съгласно Договора и вторичното право(16). Следователно процедурата по член 108, параграф 2 ДФЕС e състезателна процедура само по отношение на засегнатата държава членка, но не и по отношение на заинтересованите страни(17).
29. Второ, следва да се подчертае, че в обжалваното съдебно решение Общият съд не постановява, че Комисията е трябвало да открие нова официална процедура по член 108, параграф 2 ДФЕС като такава. Вместо това той само упреква Комисията за нарушение на съществено процесуално изискване, което нарушение се състои в това, че тя не е дала възможност на заинтересованите страни да представят становища по Насоките от 2014 г.
30. Съгласен съм с Комисията, че от точки 55 и 56 от решение Freistaat Sachsen следва, че що се отнася до заинтересованите страни в процедурите за държавни помощи, е необходимо да се прави разграничение между „съществено процесуално изискване“, произтичащо от член 108, параграф 2 ДФЕС, от една страна, и други процесуални права (които не са неразривно свързани с изразяването на намерението на Комисията в решение, основано на член 108, параграф 2 ДФЕС), от друга(18). Едно от тези права е правото на заинтересованите страни да представят становища относно разпоредбите, които Комисията възнамерява да прилага, за да прецени съответната мярка. Именно това право е предмет на спора по дело Ferriere Nord и в решението по това дело Съдът не го квалифицира като „съществено процесуално изискване“ (дори полското правителство признава това в точка 13 от отговора си).
31. Действително, задължението на Комисията да даде възможност на заинтересованите страни да представят становища след откриването на официално разследване, представлява съществено процесуално изискване (решение Freistaat Sachsen, т. 55 и 56). В настоящия случай Комисията е изпълнила това задължение, като е публикувала решението за откриване на процедурата. Като се има предвид, че не се е позовала на нови факти, Комисията не е била задължена да открие отново официалното разследване и да покани наново заинтересованите страни да представят становища. Съдът приема, че ако изменението на правния режим настъпи в хода на производството, не е необходима нова консултация със заинтересованите страни, доколкото измененият режим по същество е идентичен и не би могъл да промени първоначалния правен анализ, предложен от Комисията (решение Ferriere Nord, т. 79—83), а както ще обясня по-долу, в настоящия случай става въпрос за именно тази хипотеза.
32. Ако можеше да се счита, че консултацията със заинтересованите страни представлява съществено процесуално изискване, когато правният режим се изменя в хода на производството (какъвто е настоящият случай), в решение Ferriere Nord Съдът нямаше да извърши правен анализ на въздействието на новите правни разпоредби върху изводите на Комисията. Освен това такова заключение би довело до признаване на право на защита на заинтересованите страни, което би било в противоречие с цитираната по-горе съдебна практика. Дори и в такава хипотеза обаче от постоянната съдебна практика следва, че нарушението на правото на защита, което е право, по-силно от това да се представят становища, води до отмяната на спорното решение единствено ако се установи, че при липса на такова нарушение процедурата би могла да доведе до различен резултат(19).
33. Всъщност, ако се приеме, че задължение като разглежданото в случая представлява съществено процесуално изискване, което предполага автоматична отмяна на решение, нарушаващо това задължение, може да се окажем в положение, при което правата на заинтересованите страните са по-добре защитени от същите права на самите страни по процедурата (всъщност, за да предизвика отмяната на решение, нарушаването на правото на защита принципно трябва да засяга по неблагоприятен начин адресата на решението).
34. Това важи на още по-голямо основание, тъй като би се стигнало до противоречие със съдебната практика относно правото на защита на държавите членки (което е по-силно от правото да се представят становища): Съдът например е постановил, че не е обосновано да се отменя решение, което е прието, след като е отменено предходното решение, отнасящо се до съвместимостта на държавна помощ, макар с новото решение да е взето предвид условие, по което държавата членка не е била консултирана(20). Съдът също така е постановил, че решението не следва да се отменя, независимо от факта, че в него са взети предвид представени от заинтересовани страни доводи, които не са били изпратени на засегнатата държава членка, за да се поиска становището ѝ(21). В тези случаи Съдът изрично е преценявал дали ако Комисията беше приложила условия, които не са представени на държавата членка в нарушение на правото ѝ на защита, спорното решение е можело да е различно.
35. Може да се добави, че ако Съдът следваше да пренебрегва анализа на въздействието от приемането на нови насоки върху решението, би се стигнало невземане предвид на случаи като разглеждания в настоящото производство, при които, макар правният режим действително да е изменен, въпросната помощ представлява оперативна помощ и нейната несъвместимост се основава не на приложимия към този вид помощ правен режим, а на несъвместимостта на основната помощ, подкрепяща проекта за летище (инвестиционната помощ).
36. Разглежданото предоставяне на капитал е трябвало да покрие както инвестиционните разходи (тоест преобразуването на летището, „инвестиционната помощ“), така и оперативните разходи, свързани с функционирането на преобразуваното летище в началото на неговата дейност („оперативната помощ“).
37. Процедурният порок, установен от Общия съд, се отнася само до оперативната помощ.
38. В случая се позовавам на самия текст на съображение 244 от спорното решение (вж. т. 8 от настоящото заключение). Изводът, който се прави в това съображение, е очевидно самостоятелен и по никакъв начин не зависи от дадените от Комисията насоки. Той е валиден както от гледна точка на Насоките от 2014 г., така и от гледна точка на Насоките от 2005 г., а впрочем и от гледна точка на Насоките за регионалната помощ.
39. Всъщност в точка 85 от обжалваното съдебно решение Общият съд отчита ясната връзка между инвестиционната и оперативната помощ.
40. След това обаче той приема, че е налице известна неточност, що се отнася до правния режим, на който се основава тази връзка.
41. Според Общия съд тази неточност произтича от това, че правният режим, посочен в съображение 245 от спорното решение, се различава от този, посочен в съображения 227 и 228 от Решение 2014/883, както и от начина, по който последното решение е формулирано.
42. Въпреки че в жалбата, по която е образувано настоящото производство, не се отрича тази разлика, съгласен съм с Комисията, че в настоящия случай тази разлика между правните режими в крайна сметка не е релевантна, като се има предвид, че решението оперативната помощ да се счита за несъвместима с вътрешния пазар се основава (главно) на общ логически принцип, основан на член 107 ДФЕС, който е приложим във всички случаи.
43. Всъщност в съображение 244 от спорното решение Комисията препраща към съображение 227 от Решение 2014/883, като повтаря направения в него извод, че „предоставянето на оперативна помощ с цел осигуряване изпълнението на инвестиционен проект, който се възползва от несъвместима инвестиционна помощ, е по същество несъвместимо с вътрешния пазар“ (курсивът е мой). В следващото изречение от съображение 244 Комисията обосновава този извод, както следва: „Без несъвместимата инвестиционна помощ летище Гдиня не би съществувало, тъй като то е изцяло финансирано от тази помощ, а за несъществуваща летищна инфраструктура не може да бъде предоставяна оперативна помощ“.
44. Прекомерно формалистичният подход на Общия съд в обжалваното съдебно решение вече е критикуван в академичната доктрина(22): „[Н]езависимо от разликите [между отделните насоки], Общият съд пропуска важен аспект. Комисията констатира, че помощта за летище Гдиня е несъвместима с вътрешния пазар, тъй като с нея се финансира дублираща и следователно ненужна инфраструктура. Близкото летище Гданск не е работело с пълен капацитет и не е било необходимо да се изгражда ново летище. Общият съд не разглежда въпроса дали различните формулировки в Насоките за регионална помощ и в Насоките за въздухоплаването биха могли да имат някакво отражение върху извода на Комисията, че инфраструктурата не служи на легитимна цел на публичната политика. Подхождайки мъдро, Полша не твърди, че има право да пилее парите си. Какво следва по-нататък? Комисията вероятно ще открие отново официалната процедура по разследване, ще оправи проблема с правното основание на оценката, ще разгледа редица други въпроси, повдигнати от Съда, като например различния анализ на оперативната и на инвестиционната помощ, и ще приеме отново отрицателното решение. Едва ли може да се очаква Комисията да приеме, че помощ за излишна инфраструктура е съвместима с вътрешния пазар“.
45. Следва да се добави, че в спорното решение Комисията отбелязва съвсем ясно само „при условията на евентуалност“, че оперативната помощ е несъвместима и съгласно Насоките от 2014 г.
46. Според мен дори е жалко, че Комисията привежда този допълнителен довод, върху който впоследствие Общият съд се съсредоточава и който тълкува (погрешно) в смисъл, че налага отмяна на спорното решение.
47. Считам, че в спорното решение Комисията е трябвало да основе преценката си за несъвместимостта на оперативната помощ с вътрешния пазар само на мотивите, изложени в съображения 244 и 245 от това решение (вж. т. 8 от настоящото заключение).
48. Вярно е, че това поставя въпроса защо Комисията не е направила просто поправка в предходното решение, вместо да приеме ново решение (което предполага нова процедура). Както обаче Комисията обяснява в съдебното заседание, в настоящия случай не е имало такава възможност, тъй като намаляването на предоставянето на средства изисква отново да се извърши проверката за частния инвеститор (така че да се установи дали е налице икономическо предимство).
49. Гореизложеното повдига също така въпроса на кой етап от административната процедура всъщност възниква същественото процесуално изискване. Както Комисията твърди в съдебното заседание, това се случва, когато за нея възникнат съмнения относно съвместимостта на мярката за помощ с вътрешния пазар. От този момент нататък Комисията е длъжна да публикува в Официален вестник решение за откриване на официална процедура по разследване. Това означава, че същественото процесуално изискване е чрез публикацията да се даде възможност на всички заинтересовани страни (конкуренти, получатели на помощ и т.н.) и на всички държави членки да представят становища относно разследваната от Комисията мярка.
50. Ето защо, ако в хода на производството пред Комисията настъпи изменение в правния режим и това изменение е съществено и може да засегне резултата от оценката на съвместимостта на мярката с вътрешния пазар, Комисията може да покани държавата членка да представи становище. Единствено държавата членка обаче може да направи това (а не заинтересованите страни) и, което е важно, това положение не представлява съществено процесуално изискване.
51. На фона на това ответниците по същество твърдят, че защитаваната от Комисията позиция противоречи на Хартата и на факта, че Съюзът е общност, регулирана от върховенството на закона, и че тя накърнява правото на засегнатите страни (по-специално на PLGK като бенефициер на помощта) и на Полша да представят становища. Нещо повече, те твърдят, че Хартата задължава Комисията да вземе предвид правото на заинтересованите страни да бъдат изслушани, преди да приеме решение относно държавна помощ.
52. Достатъчно е обаче да се посочи, че влизането в сила на Хартата не променя естеството на правата, предоставени съгласно член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС. Освен това контролът на държавната помощ не е административно производство, образувано срещу бенефициера на помощта, и с Хартата не се цели да се промени характерът на проверката на държавните помощи, установен с Договора за функционирането на Европейския съюз, или да се предостави на трети страни право на контрол, каквото не е предвидено в член 108 ДФЕС(23).
53. Накрая, ответниците твърдят, че административната практика на Комисията в настоящия случай е в противоречие с линията, следвана в други случаи: те се позовават на факта, че Комисията, прилагайки член 108, параграф 2 ДФЕС, е публикувала покана за представяне на становища относно Насоките от 2014 г. Тази покана е отправена до държавите членки и до летищата, които са получили помощ, във връзка с която Комисията е открила официална процедура по разследване (ОВ С 113, 2014 г., стр. 30). Тази консултация се провежда след приемането на Решение 2014/883, но много преди приемането на спорното решение. Според ответниците фактът, че нито полското правителство, нито самите те са могли да представят такива становища, представлява дискриминация.
54. Не считам, че това поставя под въпрос анализа, който направих по-горе. Такава покана за представяне на становища е обичайната процедура в подобни положения и представлява добра администрация от страна на Комисията. При всяко положение обаче тази покана не е съпоставима с настоящия случай и не представлява решение, с което се открива ново официално разследване, нито допълнение към такова решение.
55. Поради гореизложените причини твърденията по първата част от първото основание следва да се приемат за основателни.
2. Втората част от първото основание и второто основание от жалбата срещу решението на Общия съд (неправилно тълкуване и прилагане на решение Ferriere Nord и на решението на Комисията)
1) Кратко представяне на доводите на страните
56. Според втората част от първото основание, дори ако се приеме, както е приел Общият съд, че несъвместимостта на оперативната помощ с вътрешния пазар произтича само от Насоките от 2014 г. (което не е така), Общият съд неправилно е тълкувал и приложил решение Ferriere Nord, тъй като разпоредбите, приложени при оценката на оперативната помощ, са по същество еднакви с приложените в Решение 2014/883, приети на основата на Насоките от 2005 г., и затова становищата относно Насоките от 2014 г. не биха могли да се отразят на разпоредителната част на решението на Комисията в това отношение.
57. На първо място, Комисията твърди, че във всички случаи това основание е неотносимо, предвид факта, че спорното решение се основава на вече посочените две независими едно от друго съображения. Второ, дори да се приеме, че спорното решение се основава само на Насоките от 2014 г., Комисията счита, че в съответствие с решението Ferriere Nord Общият съд е следвало да вземе под внимание обстоятелството, че разпоредбите на разглежданите в случая Насоки от 2014 г. по същество са еднакви с тези на Насоките от 2005 г. Трето, първото условие за съвместимост с вътрешния пазар на предоставената на летища оперативна помощ, посочено в точка 113 от Насоките от 2014 г., по същество било еднакво с условието, посочено в Насоките от 2005 г. Накрая, в жалбата си в първоинстанционното производство жалбоподателите оспорвали само приложимостта на Насоките от 2014 г., без да коментират как следва да се прилагат съдържащите се в тях условия.
58. Ответниците изтъкват, че посоченото от тях основание за отмяна на спорното решение е допустимо пред Общия съд, независимо от възможността последният да го повдигне служебно, доколкото просто доразвивало довод, изтъкнат в жалбата в първоинстанционното производство. Освен това ответниците твърдят, че коренно различният характер на насоките, приложени от Комисията, се дължи а) на факта, че първите насоки се отнасят до регионалната помощ, а вторите се отнасят до секторната помощ, и б) на многобройните обстоятелства, които вече бяха посочени по-горе. Накрая, Общият съд не бил задължен да прави анализ дали изменението на правния режим има съществено въздействие върху резултата от спорното решение.
59. Полското правителство твърди, че обжалваното съдебно решение правилно установява кои са съществените изменения в Насоките от 2014 г. спрямо тези от 2005 г. Второ, полското правителство твърди, че изменението на правното основание на насоките има важно отражение. Всъщност, като се имал предвид текстът на член 107, параграф 3, буква а) ДФЕС, сравнен с този на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, последната разпоредба добавяла ново условие. Поради това, с оглед на Насоките от 2014 г. (приети съгласно член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС) Комисията следвало да вземе предвид евентуално нарушаване на конкуренцията в резултат на предоставена помощ — условие, което не е съществувало в Насоките от 2005 г. (приети съгласно член 107, параграф 3, буква а) ДФЕС).
60. Във връзка с второто основание на жалбата срещу решението на Общия съд Комисията твърди, че изводът в точка 89 от него, че спорното решение на Комисията е незаконосъобразно, се основава на неправилно тълкуване на изложената в съображение 244 от спорното решение обосновка на несъвместимостта на оперативната помощ с вътрешния пазар, съгласно което тълкуване тази обосновка е изведена от Насоките от 2014 г. и от Решение 2014/883. Неправилното тълкуване на съображение 244 от спорното решение било следствие от неправилно тълкуване на съображение 245 от него.
61. Използваният в съображение 245 от спорното решение израз „валидно по смисъла на [Насоките от 2014 г.]“ не означавал, че това заключение произтича от тези насоки. Смисълът бил, че прилагането на Насоките от 2014 г. с нищо не променя това заключение. От съображение 245 от спорното решение, както е цитирано по-горе, било видно, че несъвместимостта на оперативната помощ с вътрешния пазар, произтичаща от несъвместимостта на инвестиционната помощ, не зависи от Насоките от 2014 г. Малката „неточност“ в Решение 2014/883, която Общият съд посочва в точка 85 от обжалваното съдебно решение, не можела да постави под въпрос юридическата коректност на посочения по-горе извод в спорното решение.
62. Комисията счита, че като в точка 86 от обжалваното съдебно решение е направил извод, че в рамките на официалната процедура по разследване е трябвало да се даде възможност на заинтересованите страни да представят становищата си относно съвместимостта на оперативната помощ, Общият съд е излязъл извън границите на подадената пред него жалба. Това е така, защото, както Общият съд сам установява в същата точка, обосновката на несъвместимостта на оперативната помощ не се извежда от Насоките от 2014 г. Всъщност такъв извод следвал единствено от член 107, параграф 1 ДФЕС и да се счита, че той би бил направен в контекста на първите или на вторите насоки, както е постановил Общият съд в точка 87 от обжалваното съдебно решение, било резултат от грешка в преценката.
63. Ответниците изтъкват, първо, че второто посочено от Комисията основание се отнася до точки 84—87 от обжалваното съдебно решение, а Общият съд излага съображенията в тези точки само при условията на евентуалност и следователно това основание е неотносимо. Второ, ответниците изтъкват, че второто основание е недопустимо, тъй като се отнася до фактически въпрос. Трето, ответниците считат, че неправомерността на спорното решение се основава на липсата на консултации със заинтересованите страни, а не на съображенията, с които се обосновава несъвместимостта.
64. Във връзка с второто основание полското правителство упреква Комисията, че е презумирала съдържанието и обхвата на становищата, които правителството и заинтересованите страни биха представили, ако им беше дадена възможност да направят това. Освен това в съображение 245 от спорното решение Комисията изрично се позовавала на принципите, закрепени в точка 113 от Насоките от 2014 г., а в съображение 246 прилагала първото условие, посочено в тази точка от насоките.
2) Правен анализ
65. Като се има предвид, че твърденията в рамките на първата част от първото основание са приети за основателни, доколкото задължението за консултиране на страните при съществено изменение на правния режим в хода на производството не представлява съществено процесуално изискване, по втората част от първото основание и по второто основание Съдът трябва да прецени дали в настоящия случай Комисията действително е била длъжна да спази задължението за консултиране със заинтересованите страни.
66. Ответниците повдигат въпроса за допустимостта на второто основание (вж. т. 63 и сл. от настоящото заключение). Тези доводи не следва обаче да бъдат приети, като се има предвид, че Комисията има право да оспорва точки 81—88 от обжалваното съдебно решение. Това е така, защото в тях Общият съд отговаря на доводите на Комисията, свързани с решението Ferriere Nord, и основава съображенията си по-специално на тази съдебна практика. Ето защо считам, че в настоящия случай тълкуването, което Общият съд прави на спорното решение (и на Решение 2014/883) не е аспект, който не подлежи на проверка от Съда.
67. Съгласно мотивите на Общия съд правото да се представят нови становища се поражда веднага щом в хода на висящо производство станат приложими нови насоки. Съгласен съм обаче с Комисията, че по силата на решение Ferriere Nord, за да приеме, че Комисията е нарушила задължението си да даде възможност на заинтересованите страни да представят становища съгласно член 108, параграф 2 ДФЕС, Общият съд би трябвало да установи, че решението, с което се констатира несъвместимостта на оперативната помощ с вътрешния пазар, се основава единствено на Насоките от 2014 г. и че те съществено изменят Насоките от 2005 г. (тоест той би трябвало да прецени дали приложимостта на новите насоки би могла да има последици конкретно по отношение на мотивите на спорното решение).
68. Общият съд обаче не е направил това. Вместо това, за да отхвърли доводите на Комисията, той сравнява само абстрактно разпоредбите и правното основание на Насоките от 2014 г. и на тези от 2005 г. (вж. т. 73—77 от обжалваното съдебно решение). Освен това Общият съд не установява, че първото условие, свързано с общия интерес (разгледано в съображение 246 от спорното решение), се различава съществено от условията, заложени в Насоките от 2005 г. В точки 76 и 84 от обжалваното съдебно решение Общият съд се позовава само на правното основание на тези два режима, като установява, че има съвпадение между предвидените с тях условия.
69. Анализът, направен от Съда в решение Ferriere Nord, обаче не се свежда до абстрактно сравняване на разпоредбите на правния режим от 1994 г. и на новия режим от 2001 г., с каквото впечатление бихме могли да останем при четенето на точка 56 от решение Freistaat Sachsen. Вместо това Съдът се позовава на новия правен режим от 2001 г., приложен към спорното решение, и след това проверява дали той съдържа съществени изменения по отношение на правния режим от 1994 г. Така анализът на Съда е свързан с новите разпоредби на правния режим от 2001 г., които Комисията е приложила в конкретния случай (вж. т. 78, 82 и 83 от решение Ferriere Nord). От това следва, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като се е позовал на посочената по-горе практика на Съда.
70. Освен това следва да се вземе предвид спецификата на настоящия случай, която го разграничава от случаите, разгледани в решения Freistaat Sachsen и Ferriere Nord, а именно обстоятелството, че Решение 2014/883 е заменено със спорното решение. Ето защо Общият съд е трябвало да съсредоточи сравнението си не само върху приложените разпоредби на тези две насоки (какъвто е случаят в решение Ferriere Nord), но и да направи това сравнение въз основа на съдържанието на двете решения на Комисията по отношение на оперативната помощ, предоставена на PLGK.
71. От спорното решение (съображения 244 и 245) следва, че евентуалните становища на ответниците не са могли да окажат въздействие върху резултата от процедурата, нито пък са могли да окажат въздействие върху спорното решение или по-специално върху оценката на съвместимостта на оперативната помощ с вътрешния пазар. Това е така, защото нейната несъвместимост произтича от инвестиционната помощ, предоставена с оглед на преобразуването на летище Гдиня-Косаково и на започването на дейността му (вж. също съображение 246 от спорното решение).
72. Съгласен съм с Комисията, че както следва от решение Ferriere Nord, за да се анализира въздействието на нарушаването на правото на заинтересованите страни да предоставят становища относно нови насоки, факторът, който трябва да бъде взет предвид, е съдържанието на приетото решение (обективен критерий), а не само, както твърдят полското правителство и Общият съд (т. 83 от обжалваното съдебно решение), заключението, до което Комисията е можела да стигне въз основа на нови насоки (субективен критерий).
73. Освен това, дори ако анализът се основе на подобни становища (което не е така), от писмените становища, представени от ответниците, следва, че становищата им във връзка с Насоките от 2014 г. не биха могли да окажат въздействие върху резултата от процедурата по установяване на съвместимостта на оперативната помощ с вътрешния пазар.
74. Както видяхме по-горе, що се отнася до неправилното тълкуване от Общия съд на обосновката на несъвместимостта на оперативната помощ, от съображение 244 от спорното решение ясно следва, че основната причина за тази несъвместимост е фактът, че самата инвестиционна помощ е обявена за несъвместима.
75. Както обаче Общият съд сам отбелязва в точка 86 от обжалваното съдебно решение, несъвместимостта на оперативната помощ, основаваща се на несъвместимост на инвестиционната помощ, не е резултат от условие, предвидено изрично в Насоките за национална регионална помощ или в Насоките от 2014 г. Освен това, като се има предвид, че Насоките от 2014 г. не са били приложими за инвестиционната помощ, чиято несъвместимост не се оспорва, няма как прилагането на Насоките от 2014 г. спрямо оперативната помощ да измени резултата от спорното решение.
76. От гореизложените съображения следва, че както твърденията в рамките на втората част от първото основание, така и тези в рамките на второто основание също следва да бъдат уважени. Следователно обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено, а третото искане в рамките на шестото основание в първоинстанционното производство трябва да се отхвърли като неоснователно и във всички случаи като неотносимо. Следователно делото трябва да се върне на Общия съд, за да разгледа другите пет основания.
2. Третото основание на жалбата срещу решението на Общия съд (непропорционалност на точка 1 от диспозитива на решението на Общия съд)
77. При условията на евентуалност — ако Съдът отхвърли изтъкнатите по-горе основания на жалбата срещу решението на Общия съд, Комисията твърди, че точка 1 от диспозитива на обжалваното съдебно решение, с която Общият съд отменя изцяло членове 2—5 от спорното решение, е непропорционална и че Общият съд неправилно е приел, че спорното решение е неделимо. Ответниците, както и полското правителство твърдят по същество, че твърденията в рамките на третото основание следва да се отхвърлят като необосновани.
78. Като се има предвид, че твърденията в рамките на първото и второто основание следва да бъдат уважени, а третото основание е представено само при условията на евентуалност, считам, че не е необходимо Съдът да го разглежда.
IV. Заключение
79. Поради тези причини предлагам на Съда:
(i) да отмени решението от 17 ноември 2017 г. по дело T‑263/15, Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia-Kosakowo/Комисия;
(ii) да отхвърли като неоснователно и при всички положения като неотносимо третото искане в рамките на шестото основание, изтъкнато в първоинстанционното производство;
(iii) да върне делото на Общия съд за разглеждане на другите пет основания, и
(iv) да не се произнася по съдебните разноски.
1 Език на оригиналния текст: английски.
2 Решение от 17 ноември 2017 г., Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia/Комисия, EU:T:2017:820 (наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“).
3 Решение от 26 февруари 2015 година относно мярката SA.35388 (13/C) (ex 13/NN и ex 12/N) — Полша — Изграждане на летище Гдиня-Косаково (нотифицирано под номер C(2015) 1281) (OВ L 250, 2015 г., стр. 165; наричано по-нататък „спорното решение“).
4 Решение от 11 февруари 2014 година относно мярката SA.35388 (13/C) (ex 13/NN и ex 12/N) — Полша — Изграждане на летище Гдиня-Косаково (нотифицирано под номер C(2014) 759) (OВ L 357, 2014 г., стр. 51, наричано по-нататък „Решение 2014/883“).
5 Съобщение на Комисията — Насоки на Общността за финансирането на летища и за предоставянето на държавни първоначални помощи за авиокомпании, опериращи на регионални летища (ОВ C 312, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 14, стр. 188).
6 Курсивът е мой. Съдът приема това основание на жалбата за недопустимо и така не се произнася по същество. В заключението се посочват решение от 20 октомври 1987 г., Испания/Комисия (128/86, EU:C:1987:447, т. 25), заключение на генералния адвокат Fennelly по дело Комисия/ICI (C‑286/95 P и C‑287/95 P, EU:C:1999:578, т. 22—26), и решение от 6 април 2000 г., Комисия/ICI (C‑286/95 P, EU:C:2000:188, т. 42 и 52).
7 Вж. решения от 12 юли 1973 г., Комисия/Германия (70/72, EU:C:1973:87, т. 19), от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink's France (C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 59), и от 24 септември 2002 г., Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия (C‑74/00 P и C‑75/00 P, EU:C:2002:524, т. 80—83).
8 Вж. по-специално решение от 8 юли 2004 г., Technische Glaswerke Ilmenau/Комисия (T‑198/01, EU:T:2004:222, т. 61) (жалбата срещу това решение е отхвърлена от Съда).
9 Решение от 18 ноември 2004 г., Ferriere Nord/Комисия (T‑176/01, EU:T:2004:336, т. 74).
10 Вж. например решения от 12 юли 1973 г., Комисия/Германия (70/72, EU:C:1973:87, т. 19), от 14 януари 2004 г., Fleuren Compost/Комисия (T‑109/01, EU:T:2004:4, т. 41). В този смисъл вж. също Ortiz Blanco, L. (ed.), EC Competition Procedure, 2. ed., 2006, Oxford, р. 840 и цитираната съдебна практика.
11 Решения от 24 септември 2002 г., Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия (C‑74/00 P и C‑75/00 P, EU:C:2002:524, т. 81 и 82), и от 15 ноември 2011 г., Комисия и Испания/Government of Gibraltar и Обединено кралство (C‑106/09 P и C‑107/09 P, EU:C:2011:732, т. 180 и 181). Вж. също решения от 22 октомври 1996 г., Skibsværftsforeningen и др./Комисия (T‑266/94, EU:T:1996:153, т. 256 (необжалвано), от 8 юли 2004 г., Technische Glaswerke Ilmenau/Комисия (T‑198/01, EU:T:2004:222, т. 192 (жалбата срещу това решение е отхвърлена от Съда), и от 2 юли 2015 г., France и Orange/Комисия (T‑425/04 RENV и T‑444/04 RENV, EU:T:2015:450, т. 161 (с отхвърлена жалба).
12 Решение от 24 септември 20002 г., Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия (C‑74/00 P и C‑75/00 P, EU:C:2002:524, т. 83).
13 Вж. по-специално решение от 18ноември 2004 г., Ferriere Nord/Комисия (T‑176/01, EU:T:2004:336, т. 74).
14 Решения от 24 септември 2002 г., Falck и Acciaierie di Bolzano /Комисия (C‑74/00 P и C‑75/00 P, EU:C:2002:524, т. 82), и от 15 ноември 2011 г., Комисия и Испания/Government of Gibraltar и Обединено кралство (C‑106/09 P и C‑107/09 P, EU:C:2011:732, т. 181). Вж. също решение от 8 юли 2004 г., Technische Glaswerke Ilmenau /Комисия (T‑198/01, EU:T:2004:222, т. 61 и 192 (жалбата срещу това решение е отхвърлена от Съда) и определение от 6 ноември 2012 г., Castelnou Energía /Комисия (T‑57/11, непубликувано, EU:T:2012:580, т. 115 (необжалвано).
15 Вж. по-специално решение от 6 март 2003 г., Westdeutsche Landesbank Girozentrale и Land Nordrhein-Westfalen/Комисия (T‑228/99 и T‑233/99, EU:T:2003:57, т. 125 (необжалвано).
16 Вж. решение от 8 юли 2004 г., Technische Glaswerke Ilmenau/Комисия (T‑198/01, EU:T:2004:222, т. 194 (жалбата срещу това решение е отхвърлена от Съда).
17 Вж. по-специално решения от 6 март 2003 г., Westdeutsche Landesbank Girozentrale и Land Nordrhein-Westfalen/Комисия (T‑228/99 и T‑233/99, EU:T:2003:57, т. 168 (необжалвано), от 14 януари 2004 г. Fleuren Compost/Комисия (T‑109/01, EU:T:2004:4, т. 43), и от 8 юли 2004 г., Technische Glaswerke Ilmenau /Комисия (T‑198/01, EU:T:2004:222, т. 61 (жалбата срещу това решение е отхвърлена от Съда).
18 Вж. също разграничението, направено от генералния адвокат Sharpston в заключението ѝ по дело Испания/Комисия (C‑114/17 P, EU:C:2018:309, т. 95 и 96).
19 Решение от 5 октомври 2000 г., Германия/Комисия (C‑288/96, EU:C:2000:537, т. 101 и цитираната съдебна практика).
20 Решение от 12 ноември 1998 г., Испания/Комисия (C‑415/96, EU:C:1998:533, т. 40 и 41).
21 Решение от 5 октомври 2000 г., Германия/Комисия (C‑288/96, EU:C:2000:537, т. 101—104 и цитираната съдебна практика). Вж. също практиката на Общия съд: решение от 30 април 2014 г. Tisza Erőmű/Комисия (T‑468/08, непубликувано, EU:T:2014:235, т. 217 и цитираната съдебна практика (необжалвано).
22 Nicolaides, P. The Legal Basis of the (In)compatibility of Aid Must be Clear, в авторитетния блог „State Aid H“, публикуван от lexxion, .
23 Вж. решения от 9 декември 2014 г., Netherlands Maritime Technology Association/Комисия (T‑140/13, непубликувано, EU:T:2014:1029, т. 60), и от 6 юли 2017 г., SNCM/Комисия (T‑1/15, непубликувано, EU:T:2017:470, т. 85 и 86).
Full & Egal Universal Law Academy