EUR-Lex -  62018CC0103 - BG

Неокончателна редакция

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

J. KOKOTT

представено на 17 октомври 2019 година(1)

Съединени дела C‑103/18 и C‑429/18

Domingo Sánchez Ruiz

срещу

Comunidad de Madrid (Servicio Madrileño de Salud) (C‑103/18)

и

Berta Fernández Álvarez

BMM

TGV

Natalia Fernández Olmos

Maria Claudia Téllez Barragán

срещу

Consejería de Sanidad de la Comunidad de Madrid (C‑429/18)

(Преюдициално запитване, отправено от Juzgado Contencioso-Administrativo de Madrid (Административен съд Мадрид, Испания)

„Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 1999/70/ЕО — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Клауза 5 — Последователни срочни трудови договори в сектора на общественото здравеопазване — Злоупотреба — Понятие за постоянни и трайни нужди — Мерки за санкциониране на злоупотребата при използването на срочни трудови договори — Преобразуване в нормативно установен трудов договор за неопределено време — Правомощия на националния съд“

I.      Въведение

1.        Двете съединени дела се основават на преюдициалните запитвания, отправени от Juzgado Contencioso-Administrativo de Madrid n° 8, респ. Juzgado Contencioso-Administrativo de Madrid n° 14 (Административен съд № 8, респ. № 14 — Мадрид, Испания), които от своя страна са свързани с преюдициалното запитване, отправено от Juzgado de lo Contencioso-Administrativo de Madrid n° 4 (Административен съд № 4 Мадрид, Испания) по дело C‑16/15(2).

2.        В двете преюдициални запитвания запитващите юрисдикции на места отправят критики относно очевидно продължаващото разпространено използване на срочни трудови правоотношения за задоволяване на нуждите от персонал в сектора на общественото здравеопазване на Comunidad de Madrid (Автономна област Мадрид). С общо 16 преюдициални въпроса те търсят насоки от Съда за изясняване на своите правомощия за санкциониране на евентуални злоупотреби с последователни срочни трудови правоотношения съгласно клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа от 18 март 1999 г. (наричано по-нататък „Рамковото споразумение“)(3).

II.    Правна уредба

1.      Правото на Съюза

3.        Релевантните в случая правни норми на Съюза се намират в Директива 1999/70. Съгласно член 1 от нея с тази директива се въвежда в действие Рамковото споразумение за срочната работа (наричано по-нататък и „Рамковото споразумение“), сключено на 18 март 1999 г. между три общи междуотраслови организации (CES, UNICE и CEEP) и включено като приложение към Директивата.

4.        Съгласно клауза 1 от Рамковото споразумение:

„Целта на настоящото рамково споразумение е:

а)      да подобри качеството на срочната работа чрез гарантиране прилагането на принципа на недискриминация;

б)      да създаде рамка за предотвратяване на злоупотребата, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения“.

5.        Клауза 5 от Рамковото споразумение („Мерки за предотвратяване на злоупотребата“), гласи:

„1.      За да предотвратят злоупотреба, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, държавите членки, след консултация със социалните партньори в съответствие с националното законодателство, колективните трудови договори или практика, и/или социалните партньори, когато няма еквивалентни правни мерки за предотвратяване на злоупотребата, въвеждат, по начин, който отчита специфичните сектори и/или категории работници, една или повече от следните мерки:

а)      обективни причини, които оправдават подновяването на такива договори или правоотношения;

б)      максималната обща продължителност на последователните срочни трудови договори или правоотношения;

в)      броя на подновяванията на такива договори или правоотношения.

2.      Държавите членки след консултация със социалните партньори и/или социалните партньори, когато е подходящо, определят при какви условия срочните трудови договори или правоотношения:

а)      се приемат за „последователни“;

б)      се приемат за договори или правоотношения с неопределена продължителност“.

2.      Испанското право

6.        Член 9 от Ley 55/2003 del Estatuto Marco del personal estatutario de los servicios de salud (Закон 55/2003 относно рамковите правила за персонала с нормативно установен статут в здравните служби) от 16 декември 2003 г.(4) (наричан по-нататък „Рамковите правила“) допуска в случай на необходимост, неотложност или за осъществяване на програми с временен, конюнктурен или извънреден характер здравните служби да имат право да назначават за определен срок персонал с нормативно установен статут.

7.        Съответните назначения могат да са временни на щатна длъжност, като помощен персонал или за заместване. Различните изисквания за назначаване за определен срок на тези три вида персонал с нормативно установен статут са уредени в член 9, параграфи 2—4 от Рамковите правила, както следва:

„2.      Временното назначаване на щатна длъжност се допуска за заемането на свободни щатни длъжности в лечебните заведения или здравните служби при необходимост от изпълнение на съответните дейности.

Временно наетият персонал с нормативно установен статут се освобождава при заемане на длъжността от постоянно нает служител по предвидения в закон или правилник ред, както и при съкращаване на съответната длъжност.

3.      Назначаване на помощен персонал се извършва в следните случаи:

а)      за изпълнение на дейности с временен, краткосрочен или извънреден характер;

b)      когато назначаването е необходимо, за да се осигури постоянното и непрекъснато функциониране на лечебните заведения;

c)      за изпълнението на допълнителни дейности за компенсирането на намаляването на редовното работно време.

Правоотношението с помощния персонал с нормативно установен статут се прекратява след завършване на дейността или изтичане на изрично посочения в назначението срок, както и при отпадане на необходимостта, послужила като основание за назначаването.

Ако за период от общо дванадесет месеца или повече в рамките на две години за изпълнението на една и съща служебна дейност бъдат извършени повече от две назначения, се извършва проучване на причините, които са наложили това, за да се прецени, съобразно случая, дали трябва да бъде създадена съответна щатна длъжност в лечебното заведение.

4.      Назначаването за заместване се извършва при необходимост да се поемат функциите на постоянен или временно нает персонал по време на годишни и други отпуски и други временни отсъствия, които предполагат запазване на длъжността.

Правоотношението с наетия за заместване персонал с нормативно установен статут се прекратява със завръщането на замествания работник или служител, както и когато последният е загубил правото си да се върне на същата длъжност или служба“.

8.        По отношение на заемането на щатни длъжности чрез т.нар. временно наети държавни служители член 10 от Ley del Estatuto Básico del Empleado Público (Закон за основния статут на служителите в публичната администрация), чийто консолидиран текст е одобрен с Real Decreto Legislativo 5/2015, de 30 de octubre (Кралски законодателен декрет 5/2015 от 30 октомври 2015 г.)(5) (наричан по-нататък „Основният статут“) предвижда:

„(1)      Временно наети държавни служители са лицата, които поради изрично обосновани мотиви — необходимост и спешност — са назначени на това основание, за да упражняват функции, свойствени на назначените за неопределено време държавни служители, в случай на проявление на някое от следните обстоятелства:

a) наличие на свободни длъжности, които не могат да бъдат заети от назначени за неопределено време държавни служители […]“.

Съгласно член 10, параграф 4 от Основния статут свободните работни места, които трябва да бъдат заети съобразно тази разпоредба, по принцип следва да се включват в публичната обява за свободни работни места през годината, в която извършва назначението, или през следващата година. За запълване на публично обявените свободни работни места следва да се извършат процедури по подбор, ако нуждата от персонал не може да бъде задоволена чрез други подобни инструменти. В това отношение член 70, параграф 1 от Основния статут предвижда тригодишен срок, който не може да бъде продължаван, в рамките на който обявлението за евентуално необходимата процедура по подбор следва да бъде публикувано.

9.        Четвъртата преходна разпоредба на Основния статут предвижда открита процедура по подбор за постоянно заемане на длъжности, които са били заети от временно наети държавни служители или други договорно наети служители. При това измежду другите заслуги могат да бъдат взети предвид продължителността на прослуженото време и опитът на съответната длъжност.

III. Спорните обстоятелства в главните производства и преюдициалните въпроси

1.      Дело C‑103/18

10.      На 2 ноември 1999 г. г‑н Sánchez Ruiz е временно нает (част от временно назначения на щатна длъжност персонал с нормативно установен статут) от Servicio Madrileño de la Salud der Comunidad de Madrid (Здравна служба към Автономна област Мадрид, Испания), където заема длъжност като компютърен специалист от категорията „Административно-технически персонал“.

11.      В резултат на законодателна реформа, чрез която тази категория персонал отпада, на 28 декември 2011 г. трудовото правоотношение е прекратено и от същия ден е продължено чрез назначаване като временен персонал на същата щатна длъжност. С новото назначение г‑н Sánchez Ruiz е разпределен в новата категория „Персонал с нормативно установен статут в областта на информационните и комуникационните технологии“.

12.      По информация на запитващата юрисдикция г‑н Sánchez Ruiz нито участва, нито обжалва обявения на 27 май 2015 г. общ конкурс (процедура за подбор по документи и изпит) в рамките на неговата категория за назначаване като постоянен персонал —единствения конкурс в областта на неговата специализация от 1999 г.

13.      Към датата на отправяне на преюдициалното запитване г‑н Sánchez Ruiz продължава да бъде зает на посоченото по-горе основание. В нито един момент той не обжалва освобождаването си и новото си назначаване на 28 ноември 2011 г.

14.      На 21 декември 2016 г. той иска от Автономна област Мадрид да бъде признат за постоянно нает като назначен за неопределено време служител с нормативно установен статут или равностоен служител. Под постоянно нает в разглеждания случай следва да се разбира принадлежността към назначения за неопределено време постоянен персонал с нормативно установен статут на обществените здравни служби. Този персонал следва да се разграничава от наетия за неопределено време персонал, който обаче не e постоянно назначен, и няма право да остане на заеманата длъжност, ако заетата от него щатна длъжност бъде съкратена или постоянно заета(6). Viceconsejero de Sanidad (заместник-регионален министър на здравеопазването) отхвърля искането, вследствие на което г‑н Sánchez Ruiz подава жалба пред запитващата юрисдикция.

15.      При тези обстоятелства Juzgado de lo Contensioso-Administrativo n° 8 de Madrid (Испания) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1.      Може ли ситуация като описаната в настоящия случай (в която работодател от обществения сектор не спазва нормативно установените времеви ограничения и по този начин позволява последователно сключване на срочни трудови договори или запазва срочния характер на назначаването, но преобразува вида му: от назначаване като помощен персонал в назначаване като временно нает на щатна длъжност персонал или като заместващ персонал) да се счита за злоупотреба с използването на последователни срочни трудови договори и следователно да се разглежда като ситуация, описана в клауза 5 от Рамковото споразумение, съдържащо се в приложението към Директива 1999/70/ЕО?

2.      Трябва ли разпоредбите на Рамковото споразумение за срочната работа, съдържащо се в приложението към Директива 1999/70, във връзка с принципа на ефективност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални процесуални норми, които изискват от работник на срочен трудов договор активно да оспорва или обжалва всички последователни назначавания и освобождавания от длъжност, като единствено така неговото положение може да попадне в обхвата на Директива [1999/70] и той може да претендира правата, предоставени му от законодателството на Съюза?

3.      Като се има предвид, че в обществения сектор и при предоставянето на основни услуги необходимостта от заемане на свободните длъжности, от осигуряване на заместници в случай на отпуск по болест, годишен отпуск и др. по същество е „постоянна“ и че е нужно да се даде определение на понятието „обективна причина“, обосноваваща сключването на срочни договори:

a)      може ли да се счита, че положение, при което работник със срочно трудово правоотношение е назначаван последователно и без прекъсване като временно нает служител, работейки трайно през всички или почти всички дни от годината при последователни назначения в продължение на много години, като във всички случаи е спазено основанието за неговото назначаване, e в противоречие с Директива 1999/70 (клауза 5, точка 1, буква а) и следователно не е налице обективна причина?

б)      следва ли посочената необходимост да се счита за постоянна, а не за временна, и следователно да не попада в обхвата на съдържащото се в клауза 5, клауза 1, буква а) понятие за обективна причина, с оглед както на описаните параметри, т.е. наличие на множество назначения, продължаващи години наред, така и на наличието на структурен недостатък, който се отразява в процента на срочните назначения в съответния сектор, когато тази необходимост по правило винаги се покрива от работници със срочни трудови договори, които трайно се превръщат в съществена част от предоставянето на обществена услуга?

в)      или обратно на това: с оглед на определяне на допустимото ограничение на срочните трудови правоотношения по същество трябва се счита, че следва да се приложи дословно съдържанието на разпоредбата, допускаща използването на работници на срочен трудов договор, съгласно която те могат да бъдат назначавани в случай на необходимост, неотложност или за осъществяване на програми с временен, конюнктурен или извънреден характер, т.е. за да може да се приеме, че е налице обективна причина, използването на временно назначени работници трябва да отговаря на посочените извънредни обстоятелства и няма да бъде налице обективна причина и съответно ще е налице злоупотреба, когато тези работници престанат да се използват в изолирани случаи, извънредно или във връзка с определени обстоятелства?

4.      Съвместимо ли е с Рамковото споразумение, съдържащо се в приложението към Директива 1999/70, да се счита, че съображения за необходимост, неотложност или осъществяване на програми с временен, конюнктурен или извънреден характер съставляват обективна причина за сключване и последователно подновяване на срочни трудови договори на програмисти с нормативно установен статут, когато тези служители от обществения сектор изпълняват постоянно и трайно нормалните функции на назначени за неопределен срок служители с нормативно установен статут, без назначаващата администрация да установява максимални граници за тези назначения, нито да изпълнява законовите си задължения за обезпечаване на тези работни места и на тези потребности чрез назначаване на служители на безсрочен трудов договор, нито пък да е установена каквато и да било еквивалентна мярка за предотвратяване и недопускане на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори, в резултат от което назначените за определен срок програмисти с нормативно установен статут продължават да изпълняват разглежданите задачи без прекъсване, в настоящия случай — в продължение на 17 години?

5.      Съвместима ли е съдебната практика на Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) с разпоредбите на Рамковото споразумение за срочната работа, съдържащо се в приложението към Директива 1999/70[/ЕО], и с даденото от Съда тълкувание на Директивата, доколкото посочената национална съдебна практика установява наличието на обективна причина за назначаването, когато е спазено основанието за назначаване или когато назначението е времево ограничено, без да взема предвид други параметри, или установява невъзможност да се направи сравнение с назначен за неопределено време държавен служител поради разликите в приложимия правен режим и правилата за достъп до длъжността им или поради постоянния характер на функциите на назначените за неопределено време държавни служители, които функции имат временен характер при временно наетите служители?

6.      Когато националната юрисдикция установи злоупотреба, произтичаща от сключването на последователни срочни трудови договори със служител от обществения сектор с нормативно установен статут на длъжност в SERMAS (Здравна служба на Мадрид) с цел да бъдат обезпечени трайни структурни нужди от предоставяне на услуги от страна на назначени за неопределено време служители с нормативно установен статут, поради липса на ефективна мярка в националната правна система за санкциониране на такава злоупотреба и за заличаване на последиците от нарушението на разпоредбата на Съюза, следва ли клауза 5 от Рамковото споразумение, съдържащо се в приложението към Директива 1999/70, да се тълкува в смисъл, че задължава националната юрисдикция да предприеме ефикасни и възпиращи мерки, които да гарантират ефективността на Рамковото споразумение, и по този начин да санкционира посочената злоупотреба и да заличи последиците от нарушаването на разглежданата разпоредба на Съюза, като не приложи вътрешната норма, пречеща на ефективното прилагане на последната?

При утвърдителен отговор и съгласно възприетото от Съда на Европейския съюз в решение от 14 септември 2016 г., Andrés и López (C‑184/15 и C‑197/15, EU:C:2016:680, т. 41):

Съвместимо ли е с целите на Директива 1999/70 — като мярка за предотвратяване и санкциониране на злоупотребата с последователни срочни трудови договори и за заличаване на последиците от нарушението на правото на Съюза — срочно трудово правоотношение на служител с нормативно установен статут, който е назначен временно на щатна длъжност, като помощен или заместващ персонал, да се преобразува в трудово правоотношение за неопределен срок, независимо с какво наименование — щатен служител или служител, назначен за неопределен срок, със същата стабилност, която е присъща за правоотношението на постоянно наетите служители с нормативно установен статут, които се намират в сравнима ситуация?

7.      В случай на злоупотреба, произтичаща от използването на последователни срочни трудови правоотношения, може ли да се приеме, че преобразуването на трудовото правоотношение на временно нает служител с нормативно установен статут в безсрочно или постоянно съответства на целите на Директива 1999/70 и съдържащото се в нея Рамково споразумение само когато временно наетият служител с нормативно установен статут, спрямо когото е извършена злоупотребата, се ползва от абсолютно еднакви условия на труд като тези на постоянно наетия персонал с нормативно установен статут (по отношение на социална закрила, професионално израстване, възможности за заемане на свободни длъжности, професионално обучение, отпуски, определяне на административен статут, разрешени отсъствия и други отпуски, пенсионни права и освобождаване от длъжност, както и участие в конкурси за заемане на свободни длъжности и повишаване), при спазване на принципите на стабилност и несменяемост, с всички присъщи права и задължения, при еднакви условия с назначените за неопределено време програмисти с нормативно установен статут?

8.      Налага ли правото на Съюза задължение за преразглеждане на окончателни съдебни решения или на административни актове при описаните обстоятелства, когато са изпълнени четирите условия, установени от Съда в решение по дело Kühne & Heitz NV (C‑453/00 от 13 януари 2004 г.): 1) в испанското национално право администрацията и юрисдикциите имат възможност за преразглеждане, макар поради посочените ограничения да им е много трудно или невъзможно да го осъществят; 2) спорните решения са влезли в сила в резултат от решение на национална юрисдикция, действаща като последна или единствена инстанция; 3) това съдебно решение е основавано на тълкуване на правото на Съюза, което не съответства на съдебната практика на Съда и е прието, без Съдът да е бил сезиран с преюдициално запитване, и 4) заинтересованата страна е сезирала административния орган незабавно след като е узнала за тази съдебна практика?

9.      Националните юрисдикции, които като европейски юрисдикции трябва да гарантират пълното действие на правото на Съюза в държавите членки, могат ли и трябва ли в рамките на съответните си правомощия да изискат от националния административен орган на държава членка и да му разпоредят да приеме необходимите разпоредби за отмяна на вътрешните норми, които са несъвместими с правото на Съюза като цяло и по-конкретно с Директива 1999/70 и съдържащото се в нея Рамково споразумение?“.

2.      Дело C‑429/18

16.      Жалбоподателите в главното производство по дело C‑429/18 са сред временно наетите на щатна длъжност служители с нормативно установен статут и работят като лекари по дентална медицина в различни здравни заведения към Здравната служба на Мадрид (SERMAS) в Автономна област Мадрид.

17.      По информация на запитващата юрисдикция жалбоподателите работят в продължение на много години(7), отчасти на същата длъжност, но на различни правни основания, като служители с нормативно установен статут, временно наети като помощен персонал, персонал на щатна длъжност или за заместване. Последно всички жалбоподатели работят като временно наети на щатна длъжност служители с нормативно установен статут.

18.      През целия период на назначението жалбоподателите изпълнявали постоянно и трайно функции, идентични на изпълняваните от постоянно наетите служители с нормативно установен статут. Различните последователни назначения, респ. прекратявания на трудовите правоотношения, не били обжалвани.

19.      На 22 юли 2016 г. заинтересованите лица искат от Автономна област Мадрид да бъдат обявени за постоянно наети като назначени за неопределено време служители с нормативно установен статут или равностойни на тях. Искането им е отхвърлено.

20.      Впоследствие жалбоподателите подават жалба до запитващата юрисдикция с искане спрямо тях да се приложи Директива 1999/70 във връзка с Рамковото споразумение и да се установи, че всички случаи на дискриминация спрямо постоянно наетия персонал с нормативно установен статут нарушават тази директива, да се сложи край на тези случаи на дискриминация, както и да им бъде признато качеството на постоянно наети служители в обществения сектор или при условията на евентуалност — качеството на служители с нормативно установен статут, приравними на постоянно наетите.

21.      В подкрепа на твърденията си те изтъкват по същество, че заеманите от тях длъжности не са включени в публичната обява за свободни работни места през годината, в която се извършва назначението, или през следващата година, така че да бъдат заети от постоянно наети лекари специалисти по дентална медицина с нормативно установен статут, нито пък са запълнени публично обявените или осигурените чрез подобен инструмент свободни места в обществения сектор в рамките на изисквания от националните разпоредби тригодишен срок, който не може да бъде продължаван.

22.      При тези обстоятелства Juzgado de lo Contensioso-Administrativo n° 14 de Madrid (Испания) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1.      Правилно ли е направеното от запитващата юрисдикция тълкуване на Рамковото споразумение в приложението към Директива 1999/70/ЕО, че при временното наемане на жалбоподателите е извършена злоупотреба, тъй като работодателят от обществения сектор използва различни форми на наемане — всичките временни — за постоянно и трайно изпълнение на функции, които са обичайни за постоянно наетите служители с нормативно установен статут[, за да] бъдат преодолени структурни недостатъци и да бъдат обезпечени нужди, които на практика не са временни, а постоянни и трайни [, поради което] посоченото временно наемане не е обосновано от обективна причина по смисъла на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение, доколкото втора алинея от преамбюла на Рамковото споразумение и точки 6 и 8 от общите положения на Споразумението конкретно не допускат подобно използване на срочни договори, тъй като не са налице обстоятелствата, обосноваващи сключването им?

2.      Правилно ли е направеното от запитващата юрисдикция тълкуване на Рамковото споразумение в приложението към Директива 1999/70/ЕО, че обявяването на обикновена процедура за подбор с описаните характеристики не е равностойна мярка и не може да бъде считано за санкция, тъй като не е пропорционално на извършената злоупотреба, довела до освобождаването на временно наетия работник, в нарушение на целите на посочената директива и при запазване на неблагоприятното положение на временно наетите служители с нормативно установен статут, нито пък може да бъде считано за ефикасна мярка, тъй като не поражда никакви неблагоприятни последици за работодателя и не упражнява каквото и да било възпиращо действие, поради което не съответства на член 2, първа алинея от Директива 1999/70, след като не гарантира постигането от испанската държава на определените в Директивата резултати?

3.      Правилно ли е направеното от запитващата юрисдикция тълкуване на член 2, първа алинея от Директива 1999/70 и на решението на Съда на Европейския съюз от 14 септември 2016 г. по дело C‑16/15, че обявяването на открита процедура за подбор не е подходяща мярка за санкциониране на злоупотребата, произтичаща от сключването на последователни срочни трудови договори, след като испанското законодателство не предвижда ефективен и възпиращ механизъм за санкциониране, който да противодейства на злоупотребите с назначения на временно наетите служители с нормативно установен статут, и не допуска създадените щатни длъжности да бъдат заети от служителите, спрямо които е извършена злоупотребата, поради което тези работници продължават да се намират в несигурно положение?

4.      Правилно ли е направеното от запитващата юрисдикция тълкуване, че преобразуването на срочен трудов договор в „трудов договор с неопределена продължителност, който не води до постоянно назначение“ на работник, спрямо когото е извършена злоупотреба, не е ефикасна санкция, тъй като работник с така придобит статут може да бъде освободен, било поради заемане на длъжността чрез процедура за подбор, било поради съкращаване на длъжността, и поради това преобразуването не е в съответствие с целта на Рамковото споразумение за предотвратяване на злоупотребите, произтичащи от използването на срочни трудови договори, защото не се изпълнява изискването по член 2, първа алинея от Директива 1999/70, предвид това че не гарантира постигането от испанската държава на определените в Директивата резултати?

В така описаната хипотеза е необходимо в случая отново да се поставят следните въпроси, съдържащи се в преюдициалното запитване, отправено на 30 януари 2018 г. в рамките на бързо производство по дело № 193/2017 на [Juzgado de lo Contencioso-Administrativo] n.º 8 de Madrid (Административен съд № 8 — Мадрид) [дело С‑103/18]:

5.      Когато националната юрисдикция установи злоупотреба, произтичаща от последователното наемане на служител от обществения сектор с нормативно установен статут за временно заемане на щатна длъжност в SERMAS (Здравна служба на Мадрид) с цел да бъдат обезпечени трайни структурни нужди от предоставяне на услуги от постоянно наети служители с нормативно установен статут, при липса на каквато и да било ефективна и възпираща мярка в националната правна система за санкциониране на такава злоупотреба и за отстраняване на последиците от нарушението на разпоредбата на Съюза, следва ли клауза 5 от Рамковото споразумение, съдържащо се в приложението към Директива 1999/70, да се тълкува в смисъл, че задължава националната юрисдикция да вземе ефективни и възпиращи мерки, които да гарантират полезното действие на Рамковото споразумение, и по този начин да санкционира посочената злоупотреба и да отстрани последиците от нарушаването на разглежданата разпоредба на Съюза, като остави без приложение вътрешната норма, възпрепятстваща ефективното прилагане на последната?

При утвърдителен отговор и съгласно възприетото от Съда на Европейския съюз в решение от 14 септември 2016 г., Andrés и López (C‑184/15 и C‑197/15, EU:C:2016:680, т. 41):

Съвместимо ли е с целите на Директива 1999/70 — като мярка за предотвратяване и санкциониране на злоупотребата с последователни срочни трудови правоотношения и за отстраняване на последиците от нарушението на правото на Съюза — преобразуването на временно нормативноопределено правоотношение на служител, назначен на щатна длъжност или като помощен или заместващ служител, в стабилно нормативноопределено правоотношение, независимо с какво наименование — като постоянен или назначен за неопределено време [непостоянен] служител в обществения сектор, със същата стабилност, която е присъща за правоотношението на постоянно наетите служители с нормативно установен статут, намиращи се в сходно положение, предвид наличието в националното законодателство на абсолютна забрана последователни срочни трудови договори в обществения сектор да бъдат преобразувани в трудов договор за неопределено време в същия сектор, поради липсата на друга ефикасна мярка за предотвратяване и при необходимост санкциониране на злоупотреба, произтичаща от използване на последователни срочни трудови договори?

6.      В случай на злоупотреба, произтичаща от използването на последователни срочни трудови правоотношения, може ли да се приеме, че преобразуването на трудовото правоотношение на временно назначен на щатна длъжност служител с нормативно установен статут в безсрочно [непостоянно] или постоянно съответства на целите на Директива 1999/70 и съдържащото се в нея Рамково споразумение само когато временно наетият служител с нормативно установен статут, спрямо когото е извършена злоупотребата, се ползва от абсолютно еднакви условия на труд като тези на постоянно наетия персонал с нормативно установен статут (по отношение на социална закрила, професионално израстване, възможности за заемане на свободни длъжности, професионално обучение, отпуски, определяне на административен статут, разрешени отсъствия и други отпуски, пенсионни права и освобождаване от длъжност, както и участие в конкурси за заемане на свободни длъжности и повишаване), при спазване на принципите на стабилност и несменяемост, с всички присъщи права и задължения, при еднакви условия с постоянно назначения персонал с нормативно установен статут?

7.      В случай че е налице злоупотреба при временното наемане, насочено към удовлетворяване на постоянни нужди, без да е налице обективна причина, като това наемане не е свързано със спешна и неотложна нужда, която да го обосновава, и в националното право не са налице ефективни санкции или ограничения, съвместимо ли е с преследваните от Директива 1999/70/ЕО цели — като средство за предотвратяване на злоупотребата и отстраняване на последиците от нарушението на правото на Съюза, в случай че работодателят не предостави постоянно назначение на работника — обезщетение, което съответства на обезщетението за незаконно уволнение, и представлява ли това обезщетение подходяща, пропорционална, ефективна и възпираща санкция?“.

23.      С решение на председателя на Съда от 23 януари 2019 г. двете дела са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение. Писмени становища представят жалбоподателите по главните производства, Автономна област Мадрид, испанското правителство и Европейската комисия, които се явяват и на проведеното на 15 май 2019 г. съдебно заседание.

IV.    Правен анализ

1.      Уводни бележки и ход на проверката

24.      В главните производства жалбоподателите мотивират исканията си да се установи, че са били назначени на работа за неопределено време основно с твърдяната злоупотреба при използването на срочни трудови правоотношения и следващата от това дискриминация спрямо постоянните държавни служители. За такава злоупотреба сочели високият дял на служителите на срочен трудов договор във въпросната здравна служба, значителната отчасти продължителност на съответните трудови правоотношения, както и липсата или най-малкото рядкото провеждане на процедури по подбор за постоянно заемане на свободни щатни длъжности.

25.      Съдът често е бил сезиран с въпроси относно използването на срочни трудови правоотношения в публичната администрация на държавите членки. Предмет на дело C‑16/15 са били по-специално специфичните обстоятелства в спорната обществена здравна служба на Автономна област Мадрид. Поради обстоятелството, че запитващите юрисдикции продължават да имат явни съмнения дали в обществената здравна служба на Автономна област Мадрид се спазват изискванията на правото на Съюза, посочени в клауза 5 на Рамковото споразумение, те считат за необходимо отново да се обърнат към Съда.

26.      Както е известно, клауза 5 от Рамковото споразумение е насочена към постигането на една от преследваните от това споразумение цели, а именно да се ограничи последователното използване на срочни трудови договори или правоотношения, което се счита за възможен източник на злоупотреби във вреда на работниците. За тази цел в посочената клауза се предвиждат известен брой разпоредби за минимална закрила, за да се предотврати поставянето на заетите лица в несигурно положение(8).

27.      От една страна, клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение задължава държавите членки, когато във вътрешното им право няма еквивалентни правни мерки за предотвратяване на злоупотребите при използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, да приемат като ефективна и обвързваща най-малко една от изброените в нея мерки(9). Така изброените мерки, които са три на брой, са свързани съответно с обективните причини, които обосновават подновяването на такива трудови договори или правоотношения, с максималната обща продължителност на последователните срочни трудови договори и с броя на подновяванията на такива договори.

28.      От друга страна, в случай че въпреки тези мерки се стигне до злоупотреба при използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, националните органи следва да гарантират полезния ефект на Рамковото споразумение така, че да могат да се прилагат мерки, които гарантират надлежно санкциониране на тази злоупотреба и заличаване на последиците от нарушението на правото на Съюза(10).

29.      Разглеждането на поставените въпроси ще се основава на тези два аспекта на нормативното съдържание на клауза 5 от Рамковото споразумение.

30.      В контекста на първия преюдициален въпрос по дело C‑103/18 Съдът най-напред следва да изясни условията, при които клауза 5 от Рамковото споразумение следва да се прилага по отношение на продължаването на срочни трудови правоотношения в публичната администрация до постоянното заемане на щатните длъжности (по този въпрос вж. раздел Б по-долу).

31.      Със следващите преюдициални въпроси, които отчасти се припокриват(11), по същество следва да се изясни дали испанското право предвижда подходящи мерки за предотвратяване на злоупотреба по смисъла на клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение, както и наказателни разпоредби в случай на злоупотреба, които съответстват на посочените по-горе изисквания на правото на Съюза. На първо място в това отношение трябва да се направи преценка на обективните причини по смисъла на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение, които следва да оправдават подновяването на срочни трудови правоотношения(12) (по този въпрос вж. раздел В по-долу). В случай че от обстоятелствата по конкретния случай следва да се приеме, че е налице злоупотреба при използването на последователни срочни трудови договори, се поставят въпроси относно изискваните от правото на Съюза мерки за санкциониране на такава злоупотреба(13) (по този въпрос вж. раздел Г по-долу). Накрая следва да се разгледат въпросите относно правната защита на засегнатите заети лица(14) (по този въпрос вж. раздел Д по-долу).

2.      По приложимостта на клауза 5 от Рамковото споразумение (първи преюдициален въпрос по дело C‑103/18)

32.      С първия преюдициален въпрос по дело C‑103/18 следва да бъде изяснено приложима ли е клауза 5 от Рамковото споразумение.

33.      Страните в главното производство не спорят, че в продължение на повече от 17 години жалбоподателят е назначен при ответника като временен персонал на щатна длъжност. Те обаче спорят дали назначението на жалбоподателя е извършвано въз основа на последователни трудови договори или правоотношения.

34.      От този въпрос зависи приложимостта на клауза 5 от Рамковото споразумение, тъй като тази разпоредба предвижда мерки за предотвратяване на злоупотреба, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения. Значението на тази характеристика се подчертава от клауза 1, буква б) от Рамковото споразумение, съгласно която целта на последното е „да създаде рамка за предотвратяване на злоупотребата, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения“.

35.      Ето защо с първия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали клауза 5 от Рамковото споразумение следва да се прилага и когато дългогодишното назначение на служител на срочен договор формално се извършва въз основа на един-единствен трудов договор или правоотношение, а оставането на заеманата от него длъжност може да бъде обяснено от обстоятелството, че поради пропуски на работодателя от публичния сектор, свързани с подбора на постоянно наети служители с нормативно установен статут, не се е осъществило постоянно заемане на щатната длъжност и придружаващото го прекратяване на срочния трудов договор или правоотношение. От този въпрос трябва да бъде отделен последващият въпрос относно възможността тези пропуски да обосноват злоупотреба при използването на последователни трудови договори или правоотношения(15).

36.      Клауза 5, точка 2, буква а) от Рамковото споразумение по принцип оставя на държавите членки грижата да определят условията, при които срочните трудови договори или правоотношения се приемат за „последователни“. Тълкуването на такива национални разпоредби също е от изключителната компетентност на националните юрисдикции(16).

37.      Въпреки това така оставената на държавите членки свобода на действие е ограничена от изискването да не поставя под въпрос целта или полезното действие на Рамковото споразумение. По-специално националните органи не трябва да използват тази свобода на действие така, че да възникне ситуация, която е възможно да доведе до злоупотреби, а следователно и да противоречи на тази цел(17).

38.      Това ограничение на националната организационна автономия има особено значение за определяне на приложното поле ratione materiae на Рамковото споразумение. Закрилата срещу поставянето на заетите лица в несигурно положение, която цели клауза 5 от Рамковото споразумение, до голяма степен се изпразва от съдържание, ако националният законодател има възможност направо да изключи конкретни продължителни, но същевременно формално срочни, трудови правоотношения от обхвата на Рамковото споразумение, например като ги обяви за едно правоотношение, независимо от евентуалните промени, или като ги обоснове като срочни правоотношения, но от самото начало възникнали за неопределен срок, до постоянното заемане на съответната щатна длъжност, което е невъзможно да се предвиди.

39.      Обстоятелствата в главното производство онагледяват този риск. От една страна, ответникът оспорва приложимостта на клауза 5 от Рамковото споразумение, като посочва, че назначението на заинтересованата страна през цялото време се основава на един-единствен договор, като съгласно фактическите констатации на запитващата юрисдикция прекратяването на първото трудово правоотношение е непосредствено последвано от второ назначение. Освен това ответникът изтъква пред запитващата юрисдикция, че ще се придържа към становището си и в случай че в рамките на едно трудово правоотношение се изменя само видът на (винаги срочния) договор — от назначение като помощен персонал във временно назначение на щатна длъжност или за заместване. От друга страна, от релевантните разпоредби на националното право следва, че временно наетите на щатна длъжност служители по принцип остават на работа, докато съответната длъжност не бъде съкратена или постоянно заета(18). В този случай обаче неспазването на законовите изисквания относно заемането на свободни места(19) остава без видими правни последици. Следователно поради обстоятелството, че в противоречие със законовите изисквания работодателят от публичния сектор не полага грижи за постоянното заемане на свободните щатни длъжности чрез провеждане на процедура по подбор, разглежданите национални правни разпоредби допускат служителят, временно назначен на щатна длъжност с нормативно установен статут, да остане на работа, дори без формално подновяване на договора(20), за неопределено време, но не за постоянно.

40.      Следователно в съответствие със задължението им за съответстващо на Директивата тълкуване на приложимото национално законодателство(21) националните съдилища трябва да следят за това наличието на последователни трудови договори или правоотношения да бъде разглеждано като условие за прилагането на клауза 5 от Рамковото споразумение, като се обърне дължимото внимание на целта на тази разпоредба.

41.      Ето защо следва да бъде отхвърлен чисто формалистичният подход, който за целите на приемането на различни последователни трудови договори или правоотношения би поставил акцент върху формалното прекратяване и последващото ново възникване на дадено правоотношение.

42.      Наличието на последователни трудови договори или правоотношения следва да се приема винаги при всяка промяна по същество на разглежданото основание за назначение, която в противоречие с целта на клауза 5 от Рамковото споразумение излага засегнатия работник на по-голяма несигурност. Такъв е по-специално случаят, ако съответната промяна засяга продължителността на трудовия договор или правоотношение, условията за прекратяването му или перспективите за наемане на постоянна работа, произтичащи от съответния вид назначение. В настоящия случай може да се разгледа по-специално перспективата за наемане на постоянна работа.

43.      В това отношение от предоставената на Съда преписка следва, че достъпът до трудово правоотношение за неопределено време в системата на общественото здравеопазване е възможен и за дългогодишно назначени на срочен договор служители само ако успешно са преминали процедура по подбор по документи и изпит(22). Както обаче потвърждава представителят на Автономна област Мадрид по време на заседанието, в такива процедури по подбор могат да участват само определени категории персонал. От представената преписка не става ясно дали за целите на участието в процедурата по подбор се изисква и минимален трудов стаж в съответната категория персонал. Следователно националният съд трябва да провери дали основанието за назначаване е претърпяло съответно изменение, еквивалентно на използването на друг трудов договор или друго правоотношение(23).

44.      Освен това клауза 5 от Рамковото споразумение следва да се прилага и по отношение на продължаването на един-единствен срочен трудов договор или правоотношение, ако такова продължаване на срока за неопределено време произтича от неспазването на законовите изисквания относно заемането на свободни длъжности. Всъщност незачитането на посочените законови изисквания води до фактическа промяна на срока на договора поради продължаването му за неопределен период от време. В главното производство това е видно от обстоятелството, че когато всъщност не е гарантирано редовното провеждане на процедури по подбор при спазване на задължителния срок, предоставената от закона възможност служителите на срочен трудов договор да останат на работа до постоянното заемане на съответните щатни длъжности води до оставане на служителите на срочни договори за неопределено време на заеманата длъжност. Чрез съответстващо на Директивата тълкуване на релевантното национално законодателство в това отношение националният съд трябва да определи дали следва да се приеме, че са налице последователни трудови договори или правоотношения от момента, в който изтече предвиденият в националното право срок за обявяване на конкурс, респ. за съкращаване на съответната длъжност.

45.      С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на първия преюдициален въпрос по дело C‑103/18, както следва: Като се вземат предвид преследваните от клауза 5 от Рамковото споразумение цели, при преценката от гледна точка на националното право дали са налице последователни трудови договори или правоотношения като условие за прилагането на посочената разпоредба, от решаващо значение е обстоятелството дали по време на съответния период основанието за назначаване е претърпяло промени по същество, които засягат продължителността на трудовия договор или правоотношение, условията за прекратяването му или възможността за участие в процедурата за подбор на постоянно наети служители с нормативно установен статут, и по този начин засегнатият работник на срочен трудов договор е изложен на по-голяма несигурност.

3.      По злоупотребата при използването на последователни срочни трудови правоотношения (преюдициални въпроси 3—5 по дело C‑103/18 и първи преюдициален въпрос по дело C‑429/18)

46.      С преюдициални въпроси 3—5 по дело C‑103/18 и първия преюдициален въпрос по дело C‑429/18 националните юрисдикции искат също да се установи дали разглежданото използване на последователни срочни трудови правоотношения следва да се счита за злоупотреба.

47.      Настоящите преюдициални въпроси са свързани със съображенията на Съда, изложени в решение Pérez López(24), относно тълкуването на израза „обективна причина“ в клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение. То по същество се отнася до обстоятелството дали е изпълнено изискването за „обективна причина“ за използването на последователни срочни трудови правоотношения, ако национална правна разпоредба като член 9 от Рамковите условия, релевантен и в разглеждания случай, свързва с конкретни цели назначаването и оставането на заеманата длъжност на служителите на срочен трудов договор.

48.      В това отношение Съдът установява, че „разглежданата в главното производство национална правна уредба не предвижда по общ и абстрактен начин разрешение да се използват последователни срочни трудови договори, а ограничава сключването на такива договори до целите да се удовлетворят по същество временни нужди“(25). Като посочва специфичните нужди в сектора на общественото здравеопазване и тяхното значение, на следващо място Съдът потвърждава, че временното заместване на работниците, както е предвидено в член 9, параграф 3 от Рамковите правила като основание за назначаването на помощен персонал, представлява обективна причина по смисъла на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение, която при определени условия обосновава както срочния характер на договорите, сключени със заместващия персонал, така и подновяването на тези договори в зависимост от възникването на нови нужди(26).

49.      Със сходни съображения Съдът признава също, че национална правна уредба, която позволява да бъдат подновявани последователни срочни трудови договори, за да се заемат свободни щатни длъжности в държавни училища в очакване на приключването на конкурсна процедура, може да бъде оправдана от обективна причина(27).

50.      Подобно обосноваване обаче не е възможно, ако от конкретната проверка на отделния случай следва, че подновяването на последователни трудови договори или правоотношения не служи за задоволяване на временните нужди, а по-скоро за задоволяване на постоянна и трайна нужда на работодателя от работна сила(28). Такъв е по-специално случаят, ако национална правна уредба, макар формално да допуска подновяването на последователни трудови договори или правоотношения само временно — до приключване на конкурсните процедури, в действителност не създава сигурност, че броят на извършените от един и същ работник замествания е ограничен с оглед на заемането на съответните свободни щатни длъжности и че съществува задължителен срок за провеждането и приключването на процедурите по подбор(29).

51.      Член 9 от Основния статут обаче представлява именно подобна правна уредба. Оттук вече следва отговорът на третия и четвъртия преюдициален въпрос по дело C‑103/18 и на първия преюдициален въпрос по дело C‑429/18. Всъщност тези въпроси показват, че спорните срочни трудови правоотношения трябва очевидно да покрият постоянна и трайна потребност от работна сила. При това запитващите юрисдикции се позовават на конкретни обстоятелства като дългогодишната и непрекъсната заетост на съответния работник, (само) формалното спазване на основанията за назначаване, изисквани от съответната национална правна уредба, без да се гарантира редовното провеждане на процедури по подбор, както и високия дял на служителите на срочен трудов договор в съответните служби.

52.      Следователно клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която подновяването на последователни срочни трудови договори в сектора на общественото здравеопазване може да се счита за оправдано от „обективни причини“ по смисъла на посочената клауза поради обстоятелството, че договорите се основават на правни разпоредби, които позволяват подновяването, за да се осигури изпълнението на дейности с временен, конюнктурен или извънреден характер, докато в действителност тази нужда е постоянна и трайна и не е гарантирано, че назначаващата администрация ще изпълни законовите си задължения за задоволяване на тези нужди и за постоянно заемане на тези длъжности или ще вземе еквивалентни мерки за предотвратяване и недопускане на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори.

53.      По отношение по-специално на първата част от петия преюдициален въпрос по дело C‑103/18 следва да се уточни, че за да е налице обективна причина, при всички положения не може да е достатъчно да се вземат предвид основанията за назначаването и за оставането на заеманата длъжност на служителите в публичната администрация на срочни договори, предвидени в националното законодателство(30) и свързаното с това времево ограничение — именно до приключването на евентуалната процедура по подбор. По-скоро следва да се подчертае значението на изискваната от Съда конкретна проверка дали подновяването на срочен трудов договор или правоотношение е обективно оправдано.

54.      Всъщност трудовият стаж на жалбоподателя в главното производство по дело C‑103/18 сочи ясно, че спазването на такива абстрактни изисквания почти не допринася за защитата срещу поставянето на заинтересованите лица в несигурно положение, ако, дори при действителното спазване на съществуващите сами по себе си времеви изисквания, не е гарантирано задоволяването на нуждата от персонал по-специално с оглед на заемането на постоянно свободните длъжности. В противен случай предоставената от националното право възможност за продължаване на заетостта до постоянното заемане на съответната щатна длъжност — като само формално времево ограничение(31) — ще се превърне в неограничена свобода за неопределен брой подновявания, респ. за продължаване на срочното трудово правоотношение за неопределено време, което в действителност запазва положението на несигурност на работниците на срочен трудов договор в противоречие с целта на клауза 5 от Рамковото споразумение(32).

55.      Съобразно това от решаващо значение за преценката на фактите по главните производства е дали е определен обвързващ точен срок за провеждането и приключването на процедурата по подбор. Според запитващите юрисдикции обаче точно това очевидно липсва в главните производства. Не са спазени времевите изисквания съгласно член 9, параграф 3 от Рамковите условия и член 70 от Основния статут относно заемането на щатни длъжности; към това се прибавя фактът, че в периода на заетост е проведена само една процедура по подбор за съответната категория персонал(33).

56.      Втората част от петия преюдициален въпрос по дело C‑103/18 засяга съвместимостта на националната съдебна практика с клауза 5 от Рамковото споразумение, доколкото, за да се приеме, че е налице „обективна причина“ за подновяването на срочен трудов договор или правоотношение, последната клауза взема предвид не само спазването на основанията за назначаване съгласно националното право, а и временния характер на функциите, които следва да се изпълняват. Тази съдебна практика се основава на твърдяната липса на съпоставимост между държавните служители и временно наетите служители поради различните правила за достъп до длъжността, различната правна уредба на условията за полагане на труд, както и продължителността на функциите им. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че такава съдебна практика не предвижда конкретна проверка на всеки отделен случай при дължимото зачитане на особеностите на съответната дейност и условията за упражняването ѝ.

57.      Ето защо предлагам на петия преюдициален въпрос по дело C‑103/18 да се отговори, както следва: Клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика като разглежданата, която, за да приеме, че е налице обективна причина като основание за подновяването на последователни срочни договори в сектора на общественото здравеопазване, без да отчита други параметри, взема предвид само дали са спазени основанието за назначаване и свързаното с него времево ограничение или в това отношение се позовава на обстоятелството, че функциите, които следва да се изпълняват, са ограничени във времето, без да отчита надлежно във всеки отделен случай особеностите на съответната дейност и условията за упражняването ѝ.

4.      По необходимите национални мерки за санкционирането на злоупотреби (шести и седми преюдициален въпрос по дело C‑103/18 и преюдициални въпроси 2—7 по дело C‑429/18)

58.      С тези преюдициални въпроси следва по същество да се изяснят мерките, които, като използват възможностите си за тълкуване и правомощията си(34), запитващите юрисдикции могат да прилагат, за да санкционират ефективно злоупотребата при използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения.

59.      Правото на Съюза не предвижда специфични санкции в хипотезата, при която, въпреки превантивните мерки, които следва да се вземат съгласно клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение, се стигне до злоупотреба при използването на последователни срочни трудови договори. Ето защо държавите членки следва да приемат мерки, които трябва да бъдат не само пропорционални, но и достатъчно ефективни и възпиращи, за да гарантират пълната ефикасност на нормите, приети в приложение на Рамковото споразумение(35).

60.      При това държавите членки следва да спазват ограниченията на процесуалната автономия, която имат в това отношение. Ето защо в случай на злоупотреба при използването на последователни срочни трудови договори за надлежно санкциониране на такава злоупотреба и за заличаване на последиците от нарушението на правото на Съюза трябва да може да се приложи мярка, предоставяща ефективни и равностойни гаранции за закрила на работниците(36). Това задължение на държавите членки се прилага, без да се засяга признатата им свобода на действие при избора на такива надлежни мерки(37).

61.      Поради обстоятелството, че тълкуването на разпоредбите на националното право попада в изключителната компетентност на запитващите юрисдикции, те следва да проверят дали съответните разпоредби на националното право изпълняват посочените изисквания. В това отношение запитващите юрисдикции приемат, че националното законодателство не съдържа ефективни мерки по смисъла на клауза 5 от Рамковото споразумение, доколкото въпросните трудови договори попадат в обхвата на административното право. При тези обстоятелства въз основа на преюдициалните въпроси Съдът трябва да направи уточнения, имащи за цел да насочат националната юрисдикция във връзка с осъществяваната от нея преценка(38).

62.      Мерките, разгледани в преюдициалните въпроси, следва да бъдат проверени по-долу в светлината на тези принципи.

1.      По провеждането на процедура по подбор (втори и трети преюдициален въпрос по дело C‑429/18)

63.      С тези преюдициални въпроси следва по същество да се изясни дали възможността за участие в процедури по подбор като разглежданите в настоящия случай е ефективна мярка за санкциониране на злоупотребата, произтичаща от сключването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, доколкото националната правна уредба не предвижда други санкционни мерки.

64.      В този контекст запитващата юрисдикция приема, че съгласно испанското право успешното участие в процедура по подбор е задължително условие за достъп до постоянно назначение в публичната администрация и че постоянното заемане на свободни щатни длъжности след приключването на такава процедура по подбор води до освобождаване на служителите на срочни договори.

65.      Вече бе посочено(39), че подновяването на последователни срочни трудови договори с цел заемане на свободни щатни длъжности в сектора на общественото здравеопазване до приключването на процедурите по подбор по принцип не е оправдано от обективна причина по смисъла на клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение, ако в същото време съответната национална правна уредба не определя обвързващ срок за провеждането и приключването на процедурата по подбор. Тези съображения относно липсата на подходящи национални мерки за предотвратяване на злоупотреби при използването на последователни срочни трудови договори важат с още по-голяма сила по отношение на изискваното от правото на Съюза ефективно санкциониране на евентуалните злоупотреби.

66.      На първо място, от фактите в главните производства става ясно, че времевите изисквания за провеждането на процедури по подбор съгласно разглежданата национална правна уредба се нарушават без значителни последици от това. Провеждането на процедури по подбор обаче във всички случаи зависи от финансовите възможности на държавата и от преценката на администрацията.

67.      На второ място, дори в случай на успешно участие в процедура по подбор моментът на постоянното назначаване остава неопределен(40).

68.      На трето място, запитващата юрисдикция се позовава на „процедури по подбор без ограничение в достъпа“, от което следва да се заключи, че в тях могат да участват и такива кандидати, които не са били жертва на злоупотреба при използването на последователни срочни договори, без да е видно надлежно отчитане на злоупотребата (например чрез предимство при назначаването в случай на успешно участие).

69.      На четвърто място, провеждането на процедурата по подбор във всички случаи не допуска заличаване на последиците от нарушението на правото на Съюза по отношение на участниците, претърпели неуспех, които освен това трябва да очакват да бъдат освободени в някакъв неясен момент(41).

70.      Ето защо предлагам на Съда да отговори на втория и третия преюдициален въпрос по дело C‑429/18, както следва: Клауза 5 от Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на злоупотреба при използването на последователни срочни трудови договори за надлежното санкциониране на подобна злоупотреба и за заличаването на последиците от нарушението на правото на Съюза не е достатъчно да се проведе процедура по подбор без ограничение в достъпа, ако предоставеният в случай на успешно участие достъп до постоянно назначение на лицето, което е назначено на срочен договор в резултат на злоупотреба, остава непредвидим и несигурен и съответната национална правна уредба не предвижда други санкционни мерки.

2.      По преобразуването на срочни трудови правоотношения в правоотношения с неопределена продължителност, които не водят до постоянно назначение (четвърти преюдициален въпрос по дело C‑429/18)

71.      Клауза 5, точка 2 от Рамковото споразумение по принцип оставя на държавите членки грижата да определят условията, при които срочните трудови договори или правоотношения се приемат за такива за неопределено време. От това по-специално следва, че от тази разпоредба не възниква общо задължение за държавите членки да предвидят преобразуването на срочни трудови договори в договори за неопределено време(42).

72.      Задължително условие за достъп до постоянно назначение в публичната администрация в Испания е успешното участие в процедура по подбор. Ето защо според запитващата юрисдикция въз основа на съдебната практика на Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) и в случай на злоупотреба при използването на последователни срочни трудови договори е възможно само преобразуване на съответните срочни трудови правоотношения в т.нар. правоотношение по с неопределена продължителност, който не води до постоянно назначение(43). Съгласно непротиворечивите изявления на запитващата юрисдикция и испанското правителство обаче такова трудово правоотношение също следва да бъде прекратено, ако съответната щатна длъжност бъде постоянно заета или съкратена(44).

73.      От представената на Съда преписка обаче следва, че Tribunal Supremo междувременно е доразвил практиката си. Ето защо е несъстоятелно на четвъртия въпрос по дело C‑429/18 да се отговаря въз основа на посочените предположения на запитващата юрисдикция.

74.      Съгласно две решения на Tribunal Supremo от 26 септември 2018 г.(45) злоупотребата при назначаването за определен срок на персонал с нормативно установен статут в общественото здравеопазване следва да бъде санкционирана чрез запазване на трудовото правоотношение „до спазването на изискванията на член 9, параграф 3, трета алинея от Рамковото споразумение от органа по назначаването“(46) и следователно евентуално до създаването на щатна длъжност в съответствие с определените нужди. Освен това засегнатите служители е признато право на обезщетение за вреди.

75.      Ето защо запитваща юрисдикция следва да провери дали признатото от Tribunal Supremo в случай на злоупотреба право на запазване на трудовото правоотношение до създаването на щатна длъжност, отговаряща на нуждите, съпроводено с право на обезщетение за вреди, може да се счита за достатъчно ефективна мярка за санкционирането на злоупотреби.

76.      В това отношение запитващата юрисдикция може да се ръководи от съображенията на Съда по дело Santoro(47). Всъщност ако националното право не предвижда възможност за преобразуване при злоупотреба както в настоящия случай, спазването на правилата на клауза 5 от Рамковото споразумение действително изисква заинтересованото лице да има право на обезщетение за вреди, което да дава възможност за подходящо и пълно поправяне на претърпените вреди(48). В този контекст би трябвало по-специално да се провери дали изискванията относно доказването на пропуснатите възможности за назначение и следващите от това пропуснати ползи правят невъзможно или изключително трудно упражняването на правата, които правният ред на Съюза предоставя на работниците(49).

77.      Освен това националната правна уредба относно обезщетенията трябва „да е придружена от ефективен и възпиращ санкционен механизъм“(50). Без да се засяга окончателната проверка от страна на запитващата юрисдикция, посоченото по-горе право на запазване на трудовото правоотношение обаче не представлява подобна мярка, тъй като в случай на съкращаване на съответната щатна длъжност или постоянното ѝ заемане назначението на съответния служител и без това би следвало да се прекрати. Също така цитираната национална съдебна практика очевидно се отнася до помощния персонал с нормативно установен статут, а не до временно назначените на щатна длъжност служители с нормативно установен статут, както в главното производство, поради което значението ѝ за главните производства изглежда най-малкото се нуждае от изясняване. В този контекст при всички положения следва да се отбележи, че създаването на нови щатни длъжности, отговарящи на определените нужди, не може да помогне на служителите на срочен трудов договор, ако не се провеждат необходимите процедури за подбор за постоянното заемане на такива длъжности. При такива обстоятелства разпореденото от Tribunal Supremo запазване на трудовото правоотношение също води само до запазване на несигурното положение.

78.      Ето защо предлагам на Съда с оглед на видното от преписката развитие на националното право да отговори на четвъртия преюдициален въпрос по дело C‑429/18 в смисъл, че клауза 5 от Рамковото споразумение допуска практика на национални съдилища, която не санкционира автоматично злоупотребата с последователни срочни трудови договори, извършена от работодател в публичния сектор, чрез преобразуване на срочното трудово правоотношение в трудово правоотношение за неопределено време. По отношение на засегнатия работник подобна съдебна практика може, от една страна, да предостави право да остане на заеманата длъжност докато работодателят не изпълни задължението си за проверка на нуждите и следващите от това задължения, а от друга страна, да признае право на пълно обезщетение на вредите, възникнали за него в резултат от злоупотребата. Тези мерки трябва да бъдат придружени от ефективен и възпиращ санкционен механизъм.

3.      По признаването на постоянно назначение с гарантиране на равнопоставеност спрямо постоянно наетия за неопределено време персонал с нормативно установен статут (шести, седми и девети преюдициален въпрос по дело C‑103/18 и пети и шести преюдициален въпрос по дело C‑429/18)

79.      С тези преюдициални въпроси следва по същество да се изясни в каква степен — и евентуално въз основа на какво — клауза 5, точка 2 от Рамковото споразумение изисква преобразуването на срочен трудов в неограничен със срок и постоянен трудов договор, сравним с този на държавните служители(51), доколкото е налице злоупотреба с последователни срочни трудови договори.

80.      Запитващите юрисдикции правилно приемат, че национална правна уредба, която забранява преобразуването на поредица от срочни трудови договори в трудов договор за неопределено време само в публичния сектор, би съответствала на Рамковото споразумение само ако националното законодателство в посочената област предвижда друга ефективна мярка, за да не се допусне и евентуално да се санкционира злоупотребата с последователни срочни трудови договори(52).

81.      В този контекст отговорът на преюдициалните въпроси е от значение само ако преди това запитващите юрисдикции са се уверили, че испанското право не предоставя достатъчно ефективни и възпиращи мерки за санкциониране на злоупотреба и за заличаване на последиците от нея. Предвид посоченото по-горе(53) развитие на практиката на Tribunal Supremo вече не може автоматично да се приеме, че случаят е такъв.

82.      В случай че Съдът все пак желае да разгледа по същество преюдициалните въпроси, считам, че поради следните съображения не се допуска тълкуване на клауза 5 от Рамковото споразумение, което да позволява на националните съдилища да пренебрегват ясна забрана на националното право и да санкционират злоупотребата при използването на последователни срочни договори чрез директно признаване на постоянно назначение в отделния случай.

83.      Действително не съществуват съмнения, че такова преобразуване би позволило тези злоупотреби да бъдат санкционирани и трайно да се заличат последиците от тях(54). Следва обаче да се отбележи, че изискваните от правото на Съюза мерки(55) при всички положения трябва да бъдат пропорционални и следователно не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на преследваната с клауза 5 от Рамковото споразумение цел.

84.      Ако обаче на националните съдилища се предостави възможност да санкционират злоупотреба, като признаят във всеки отделен случай постоянно назначение на служител на срочен трудов договор, това би имало сериозни последици за достъпа до целия публичен сектор и би поставило под въпрос функцията на процедурите по подбор. Преди всичко служителите, които успешно са преминали през процедура по подбор, но е възможно още да не са назначени на постоянна работа, биха били третирани по същия начин като онези, които не са участвали в тези процедури или са участвали, но безуспешно. Освен това едва ли би било възможно да се вземат предвид адекватно различната продължителност на злоупотребата и заслугите на заинтересованите лица.

85.      Следователно, доколкото поради липса на други възможности за санкциониране изискванията на клауза 5 от Рамковото споразумение биха могли да включват преобразуването на срочни договори в безсрочни и постоянни трудови договори, считам, че е необходима структурирана процедура за изпълнението на тази санкция, за да може с помощта на обективни и прозрачни критерии по разбираем начин да се определи редът за назначаване. Възможността националният съд да разпореди провеждането на такава процедура с цел гарантиране на пълната ефективност на Рамковото споразумение, следва основно от правомощията му съгласно националното право(56).

86.      С оглед на тези съображения не се налага разглеждане на седми преюдициален въпрос по дело C‑103/18 и на идентичния по съдържание шести преюдициален въпрос по дело C‑429/18 относно определянето на условията за наемане на работа след извършеното преобразуване(57).

4.      По предоставянето на обезщетение в размер на обезщетението за незаконно уволнение (седми преюдициален въпрос по дело C‑429/18)

87.      С този преюдициален въпрос следва да се изясни в каква степен клауза 5 изисква прилагане по аналогия на национална правна уредба относно защитата срещу уволнение на работници в съответствие с правилата на частното право по отношение на длъжностните лица като санкционна мярка.

88.      Актът за преюдициално запитване не позволява да се определят по несъмнен начин условията, при които следва да се прилага такава мярка. Докато Автономна област Мадрид посочва, че по принцип е изключено уволнението на служител на срочен трудов договор, докато съответната щатна длъжност не бъде постоянно заета, и че при всички положения лицето би имало право на възстановяване, запитващата юрисдикция очевидно обмисля да предостави разглежданото обезщетение при всяко прекратяване на договор, доколкото е налице злоупотреба при използването на последователни срочни договори.

89.      Доколкото това обезщетение се предоставя в допълнение към посоченото по-горе право на обезщетение за вреди(58), то може да бъде надлежна мярка за санкциониране на злоупотреба, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения. Това обаче следва да се прецени от запитващата юрисдикция, като се вземат предвид всички приложими в националното ѝ право правила(59).

5.      Предложение за отговор по отношение на изискваните възможности за санкциониране

90.      Въз основа на горепосочените съображения предлагам на Съда да отговори на шести и седми преюдициален въпрос по дело C‑103/18 и на преюдициални въпроси 2—7 по дело C‑429/18, както следва:

Клауза 5 от Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че въз основа на всички приложими съгласно националното ѝ право правила националната юрисдикция следва да прецени дали мерки като посочените в преюдициалните въпроси представляват адекватни мерки за санкциониране на злоупотреба, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения.

Без да се засяга окончателната преценка на запитващите юрисдикции, за надлежното санкциониране на подобна злоупотреба и за заличаването на последиците от нарушението на правото на Съюза не е достатъчно да се проведе процедура по подбор без ограничение в достъпа, ако евентуално предоставеният по този начин достъп до назначение на постоянен трудов договор остава непредвидим и несигурен поради условията си и съответната национална правна уредба не предвижда други санкционни мерки (втори и трети преюдициален въпрос по дело C‑429/18)

Клауза 5 от Рамковото споразумение допуска практика на национални съдилища, която не санкционира автоматично злоупотребата с последователни срочни трудови договори, извършена от работодател в публичния сектор, чрез преобразуване на срочното трудово правоотношение в трудово правоотношение за неопределено време. По отношение на засегнатия работник подобна съдебна практика може, от една страна, да предостави право да остане на заеманата длъжност, докато работодателят не изпълни задължението си за проверка на нуждите и следващите от това задължения, а от друга страна, да признае право на пълно обезщетение на вредите, възникнали за него в резултат от злоупотребата. Тези мерки трябва да бъдат придружени от ефективен и възпиращ санкционен механизъм. Възможно е например допълнително задължение за плащане на фиксирано обезщетение, което по своя размер да има достатъчно възпиращ характер. Запитващите юрисдикции следва да преценят дали обезщетението за незаконно уволнение от работодателя отговаря на тези изисквания (шести преюдициален въпрос по дело C‑103/18, както и преюдициални въпроси 4—7 по дело C‑429/18).

5.      По процесуалното положение на служителите на срочен трудов договор (втори и осми преюдициален въпрос по дело C‑103/18)

91.      Предмет на тези преюдициални въпроси е преценката на правила на националното процесуално право, съгласно които служител в публичната администрация губи правата по Директива 1999/70, ако в случай на последователни срочни договори не обжалва всеки административен акт относно (пре)назначаването си, прекратяването на трудовото правоотношение или провеждането на процедура по подбор за заемането на съответната щатна длъжност.

92.      Доколкото съответното правило съществува в испанското право, което е оспорено от испанското правителство и Автономна област Мадрид, не би трябвало да има никакви съмнения, че това правило прави практически невъзможно или изключително трудно упражняването на предоставените от правния ред на Съюза права и следователно не е съвместимо с принципа на ефективност.

93.      От една страна, такова правило означава бездействието на служителя да се тълкува като съгласие със злоупотребата, макар то да може да бъде обяснено с очевидни причини като например с непознаване на правата му, с разходите за производство или със страха от неблагоприятни последици. Такива неблагоприятни процесуални последици за засегнатите служители очевидно са в противоречие с целта на Рамковото споразумение. Освен това изложенията по първия преюдициален въпрос по дело C‑103/18 (вж. раздел Б по-горе) сочат, че да се разпознае наличието на подлежащ на обжалване акт, в никакъв случай не е безпроблемно. Въз основа на разглежданото правило при всички положения би било в ущърб на служителя, ако поради неправилна преценка или непознаване на съответния акт той се откаже да го обжалва.

94.      От друга страна, ако правата се губят, това би стимулирало отговорните органи да нарушават клауза 5 от Рамковото споразумение. Или служителите се противопоставят на последователните срочни трудови договори — в този случай работодателят може да прекрати трудовото правоотношение, без да бъде упрекнат в злоупотреба. Или те не се противопоставят и губят защитата си поради нарушение на клауза 5.

95.      С оглед на тези съображения по втория преюдициален въпрос по дело C‑103/18 не е необходим отговор на осмия преюдициален въпрос, тъй като последният изхожда от приложимостта на съответната процесуална норма.

96.      Ето защо предлагам на Съда да отговори на втория преюдициален въпрос по дело C‑103/18, както следва: Разпоредбите на Рамковото споразумение за срочната работа, съдържащо се в приложението към Директива 1999/70, разглеждани във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални процесуални норми, които изискват от работник на срочен трудов договор активно да оспорва или обжалва всички последователни назначавания и освобождавания от длъжност, за да може да се ползва от защитата по Директивата и да упражни предоставените му от правния ред на Съюза права.

V.      Заключение

97.      С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните запитвания по следния начин:

„1)      Като се вземат предвид преследваните от клауза 5 от Рамковото споразумение цели, при преценката от гледна точка на националното право дали са налице последователни трудови договори или правоотношения като условие за прилагането на посочената разпоредба, от решаващо значение е обстоятелството дали по време на съответния период основанието за назначаване е претърпяло промени по същество, които засягат продължителността на трудовия договор или правоотношение, условията за прекратяването му или възможността за участие в процедурата за подбор на постоянно наети служители с нормативно установен статут, и по този начин засегнатият работник на срочен трудов договор е изложен на по-голяма несигурност (първи преюдициален въпрос по дело C‑103/18).

2)      Клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика като разглежданата, която, за да приеме, че е налице обективна причина като основание за подновяването на последователни срочни договори в сектора на общественото здравеопазване, без да отчита други параметри, взема предвид само дали са спазени основанието за назначаване и свързаното с него времево ограничение или в това отношение се позовава на обстоятелството, че функциите, които следва да се изпълняват, са ограничени във времето, без да отчита надлежно във всеки отделен случай особеностите на съответната дейност и условията за упражняването ѝ. (пети преюдициален въпрос по дело C‑103/18).

Клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която подновяването на последователни срочни трудови договори в сектора на общественото здравеопазване може да се счита за оправдано от „обективни причини“ по смисъла на посочената клауза поради обстоятелството, че договорите се основават на правни разпоредби, които позволяват подновяването, за да се осигури изпълнението на дейности с временен, конюнктурен или извънреден характер, докато в действителност тази нужда е постоянна и трайна и не е гарантирано, че назначаващата администрация ще изпълни законовите си задължения за задоволяване на тези нужди и за постоянно заемане на тези длъжности или ще вземе еквивалентни мерки за предотвратяване и недопускане на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори (трети и четвърти преюдициален въпрос по дело C‑103/18 и първи преюдициален въпрос по дело C‑429/18).

3)      Клауза 5 от Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че въз основа на всички приложими съгласно националното ѝ право правила националната юрисдикция следва да прецени дали мерки като посочените в преюдициалните въпроси представляват адекватни мерки за санкциониране на злоупотреба, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения.

Без да се засяга окончателната преценка на запитващите юрисдикции, за надлежното санкциониране на подобна злоупотреба и за заличаването на последиците от нарушението на правото на Съюза не е достатъчно да се проведе процедура по подбор без ограничение в достъпа, ако евентуално предоставеният по този начин достъп до назначение на постоянен трудов договор остава непредвидим и несигурен и ако съответната национална правна уредба не предвижда други санкционни мерки (втори и трети преюдициален въпрос по дело C‑429/18).

Клауза 5 от Рамковото споразумение допуска практика на национални съдилища, която не санкционира автоматично злоупотребата с последователни срочни трудови договори, извършена от работодател в публичния сектор, чрез преобразуване на срочното трудово правоотношение в трудово правоотношение за неопределено време. По отношение на засегнатия работник подобна съдебна практика може, от една страна, да предостави право да остане на заеманата длъжност, докато работодателят не изпълни задължението си за проверка на нуждите и следващите от това задължения, а от друга страна, да признае право на обезщетение на вредите, възникнали за него в резултат от злоупотребата. Тези мерки трябва да бъдат придружени от ефективен и възпиращ санкционен механизъм. Възможно е например допълнително задължение за плащане на фиксирано обезщетение, което по своя размер да има достатъчно възпиращ характер. Запитващите юрисдикции следва да преценят дали обезщетението за незаконно уволнение от работодателя отговаря на тези изисквания (шести преюдициален въпрос по дело C‑103/18 и четвърти, пети, шести и седми преюдициален въпрос по дело C‑429/18).

4)      Разпоредбите на Рамковото споразумение за срочната работа, съдържащо се в приложението към Директива 1999/70, разглеждани във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални процесуални норми, които изискват от работник на срочен трудов договор активно да оспорва или обжалва всички последователни назначавания и освобождавания от длъжност, за да може да се ползва от защитата по Директивата и да упражни предоставените му от правния ред на Съюза права (втори преюдициален въпрос по дело C‑103/18)“.

1      Език на оригиналния текст: немски.

2      Решение от 14 септември 2016 г., Pérez López (C‑16/15, EU:C:2016:679).

3      Рамковото споразумение се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5 том 5, стр. 129).

4      BOE № 301 от 17 декември 2003 г., стр. 44742.

5      BOE № 261 от 31 октомври 2015 г.

6      Вж. в това отношение точка 74 и сл. по-долу.

7      Първото назначение на жалбоподателите е осъществено през 1993 г., респ. 2003 г., 2005 г. и 2007 г., и продължава с до 226 други назначения до момента на подаване на жалбата.

8      Решение от 14 септември 2016 г., Pérez López (C‑16/15, EU:C:2016:679, т. 26 и цитираната съдебна практика).

9      Решение от 8 май 2019 г., Rossato и Conservatorio di Musica F.A. Bonporti (C‑494/17, EU:C:2019:387, т. 24).

10      Вж. неотдавнашното решение от 8 май 2019 г., Rossato и Conservatorio di Musica F.A. Bonporti (C‑494/17, EU:C:2019:387, т. 27 и 28).

11      Петият и шестият преюдициален въпрос по дело C‑429/18 съответстват на шестия и седмия преюдициален въпрос по дело C‑103/18.

12      Преюдициални въпроси 3—5 по дело C‑103/18 и първи преюдициален въпрос по дело C‑429/18.

13      Преюдициални въпроси 6—9 по дело C‑103/18 и 2—7 по дело C‑429/18.

14      Втори и осми преюдициален въпрос по дело C‑103/18.

15      Доколкото клауза 5 от Рамковото споразумение може да се приложи при обстоятелствата по главното производство, този въпрос следва впоследствие да се разгледа в раздел В.

16      Вж. последно решение от 21 ноември 2018 г., De Diego Porras (C‑619/17, EU:C:2018:936, т. 80).

17      Решение от 4 юли 2006 г., Adeneler и др. (C‑212/04, EU:C:2006:443, т. 82).

18      Член 9, параграф 2 от Рамковите правила.

19      Член 70 от Основния статут.

20      По дело C‑760/18 Съдът, наред с останалото, следва да изясни дали национална разпоредба може да изключи наличието на последователни срочни договори в случай на автоматично подновяване на договорите.

21      Вж. по-специално решение от 4 юли 2006 г., Adeneler и др. (C‑212/04, EU:C:2006:443, т. 108 и 109).

22      Вж. в този смисъл посочената в точка 9 по-горе четвърта преходна разпоредба към Основния статут, както и членове 61, 62 и 70 от Основния статут и членове 20 и 31 от Рамковите правила.

23      Освен това, ако по време на назначението видът на договора бъде променен, което не е станало по дело С‑103/18, това не е пречка за приемането на последователни трудови правоотношения, тъй като при всички положения води до промяна на основната правна рамка на трудовото правоотношение, която включва по-специално основанията за освобождаване, уредени различно в член 9, параграф 2 и член 9, параграф 3 от Рамковите условия.

24      Решение от 14 септември 2016 г., Pérez López (C‑16/15, EU:C:2016:679, т. 37 и сл.).

25      Решение от 14 септември 2016 г., Pérez López (C‑16/15, EU:C:2016:679, т. 43).

26      Решение от 14 септември 2016 г., Pérez López (C‑16/15, EU:C:2016:679, т. 45).

27      Решение от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др. (C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 99 и 101 и цитираната съдебна практика).

28      Решение от 14 септември 2016 г., Pérez López (C‑16/15, EU:C:2016:679, т. 49 и цитираната съдебна практика).

29      Решение от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др. (C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 108 и 109).

30      Става въпрос именно за необходимост или неотложност, както и за осъществяване на програми с временен, конюнктурен или извънреден характер (член 9, параграф 1 от Рамковите условия).

31      Решение от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др. (C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 108).

32      Вж. решение от 14 септември 2016 г., Pérez López (C‑16/15, EU:C:2016:679, т. 55).

33      По дело C‑103/18 обаче страните по главното производство спорят относно броя на процедурите по подбор, в които жалбоподателят е могъл да участва с цел да бъде назначен на постоянна длъжност, респ. дали изобщо е участвал в такава процедура. Автономна област Мадрид оспорва констатацията на запитващата юрисдикция, че жалбоподателят не е участвал в процедура по подбор.

      По дело C‑429/18 запитващата юрисдикция установява, без това да е оспорено, че през 2015 г. за първи път от 2000 г. насам е проведена процедура по подбор за съответната категория персонал.

34      Относно обхвата на изискването за съответстващо с правото на Съюза тълкуване на националното право с оглед на надлежното санкциониране на злоупотребата чрез използването на последователни срочни трудови правоотношения вж. по-специално решение от 10 март 2011 г., Deutsche Lufthansa (C‑109/09, EU:C:2011:129, т. 56).

35      Решение от 7 март 2018 г., Santoro (C‑494/16, EU:C:2018:166, т. 29 и цитираната съдебна практика).

36      Решение от 8 май 2019 г., Rossato и Conservatorio di Musica F.A. Bonporti (C‑494/17, EU:C:2019:387, т. 28 и цитираната съдебна практика).

37      Решение от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др. (C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 118).

38      Решение от 8 май 2019 г., Rossato и Conservatorio di Musica F.A. Bonporti (C‑494/17, EU:C:2019:387, т. 29).

39      Вж. точка 52 и сл. по-горе.

40      Следователно, доколкото в съдебното заседание представителят на Автономна област Мадрид посочва, че някои от жалбоподателите в главното производство по дело C‑429/18 успешно били преминали процедурата по подбор, това не се отразява на факта, че моментът на включването им в назначения за неопределено време персонал с нормативно установен статут не може да бъде предвиден.

41      Доколкото Автономна област Мадрид се позовава на провеждането на процедура по подбор съгласно четвъртата преходна разпоредба от Основния статут и на успешното участие на някои от жалбоподателите в главното производство, остава неясно защо участниците, които са преминали успешно процедурата, все още не са включени в назначения за неопределено време персонал с нормативно установен статут и защо към момента на подаване на жалбата длъжностите на претърпелите неуспех участници не са били постоянно заети.

42      Решение от 7 март 2018 г., Santoro (C‑494/16, EU:C:2018:166, т. 32), което препраща към решение от 7 септември 2006 г., Marrosu и Sardino (C‑53/04, EU:C:2006:517, т. 47).

43      Вж. в това отношение решение от 14 септември 2016 г., Martínez Andrés и Castrejana López (C‑184/15 и C‑197/15, EU:C:2016:680, т. 27).

44      В това отношение служителите, назначени за неопределено време, но не на постоянна длъжност, очевидно не са в по-благоприятно положение спрямо временно наетите служители по член 9, параграф 2 от Рамковото споразумение.

45      Решения по дела № 1425/2018 (ECLI:ES:TS:2018:3250) и № 1426/2018 (ECLI:ES:TS:2018:3251).

46      Тази разпоредба от националното право задължава органите по назначаването да направят анализ на нуждите и евентуално да изискат създаването на щатна длъжност, ако помощен персонал с нормативно установен статут е бил назначаван повече от два пъти в рамките на две години за извършването на една и съща дейност, доколкото общата продължителност на назначението е повече от 12 месеца. Вж. точка 7 по-горе.

47      Решение от 7 март 2018 г., Santoro (C‑494/16, EU:C:2018:166).

48      Относно изискванията на принципа на ефективност по отношение на доказването вж. заключение на генералния адвокат Szpunar по дело Santoro (C‑494/16, EU:C:2017:822, т. 55 и сл.).

49      Определение от 12 декември 2013 г., Papalia (C‑50/13, непубликувано, EU:C:2013:873, т. 32).

50      Вж. диспозитива на решение от 7 март 2018 г., Santoro (C‑494/16, EU:C:2018:166).

51      Що се отнася до тази разпоредба и обхвата ѝ, вж. точка 72 по-горе.

52      Решение от 7 март 2018 г., Santoro (C‑494/16, EU:C:2018:166, т. 34), което препраща към решение от 7 септември 2006 г., Marrosu и Sardino (C‑53/04, EU:C:2006:517, т. 49).

53      Вж. точка 76.

54      Заключение на генералния адвокат Szpunar по дело Santoro (C‑494/16, EU:C:2017:822, т. 62).

55      Вж. в това отношение точка 60 горе.

56      Ето защо на деветия въпрос по дело C‑103/18 следва да се отговори в този смисъл.

57      Относно пределите на промяната на договора по същество в резултат на преобразуване вж. решение от 8 март 2012 г., Huet (C‑251/11, EU:C:2012:133).

58      Вж. точки 77 и 78 по-горе.

59      Вж. в този смисъл също решение от 21 ноември 2018 г., De Diego Porras (C‑619/17, EU:C:2018:936, т. 96).

Full & Egal Universal Law Academy