ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
М. BOBEK
представено на 23 май 2019 година ( 1 )
Дело C‑239/18
Saatgut-Treuhandverwaltungs GmbH
срещу
Freistaat Thüringen
(Преюдициално запитване, отправено от Thüringer Oberlandesgericht (Върховен областен съд Тюрингия, Германия)
„Преюдициално запитване — Сортове растения — Режим на защита — Член 14, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2100/94 и член 11 от Регламент (EО) № 1768/95 — Използване на продукция от реколтата от земеделски производители — Държавни органи, участващи в контрола на селскостопанското производство — Понятие — Задължение за предоставяне на информация на титуляря на право на закрила на Общността — Обхват — Съдържание на искането за информация — Видове или сортове — Изключения от задължението за предоставяне на информация — Допълнителна тежест или разходи за получаване на информация от база данни“
I. Въведение
1.
Saatgut-Treuhandverwaltungs GmbH (наричано по-нататък „жалбоподателят“) представлява редица предприятия за селекция на семена, които притежават права на закрила върху сортове растения. Съгласно правото на ЕС всички растителни родове и видове могат да бъдат предмет на правната закрила на Общността на сортовете растения. Титулярите на тези права на интелектуална собственост получават възнаграждение като обезщетение за използването на защитените сортове. За да упражнят правото си на възнаграждение, титулярите на права върху сортове могат да изискват и получават определена информация от земеделските производители, лицата, извършващи дейности по сортирането, или държавните органи, участващи в контрола на селскостопанското производство.
2.
В решения Schulin ( 2 ) и Brangewitz ( 3 ) Съдът разглежда въпроса за вида и обхвата на информацията, която титулярите на права върху защитени сортове могат да поискат съответно от земеделските производители и лицата, извършващи дейности по сортиране. В настоящото производство от Съда е поискано да допълни картината по отношение на исканията, които титулярите отправят до държавните органи: до каква степен титулярят на защитен сорт може да получи (какъв вид) информация от (кои) държавни органи, за да упражни правото си на възнаграждение?
II. Законодателната уредба на ЕС
А. Основният регламент
3.
Член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 година относно правната закрила на Общността на сортовете растения ( 4 ) (наричан по-нататък „основният регламент“) гласи следното:
„За целите на настоящия регламент „сорт“ означава растителна съвкупност в рамките на отделен ботанически таксон от най-ниската известна степен […]“.
4.
Съгласно член 13, параграф 2, „[б]ез да се засягат разпоредбите на членове 15 и 16, разрешение от титуляр[я] се изисква за следните действия, свързани със сортовите компоненти или посевния материал на защитения сорт, наричани по-долу „материал“: а) производство или възпроизводство (размножаване); […]“.
5.
Член 14 от основния регламент е озаглавен „Дерогация от правната закрила на Общността на сортовете растения“. Параграф 1 от него предвижда, че „[н]езависимо от член 13, параграф 2, и с цел защитата на селскостопанското производство, на земеделските производители се разрешава да използват, с цел размножаване на открито, в собственото си стопанство, на [продукцията от реколтата от засетия в тяхното стопанство] посевен материал от даден сорт, различен от хибридните или синтетични сортове, който се ползва с правна закрила на Общността на сортовете растения“.
6.
Член 14, параграф 2 от основния регламент уточнява, че разпоредбите на параграф 1 се прилагат само за изброени видове земеделски растения.
7.
Ключовата разпоредба, член 14, параграф 3, гласи следното:
„Условията, при които се прилага дерогацията, предвидена в параграф 1, и се защитават легитимните интереси на създателя и на земеделския производител, се определят, преди влизането в сила на настоящия регламент, в правилата за прилагане, предвидени в член 114, въз основа на следните критерии:
–
няма количествено ограничение за стопанството на земеделския производител в рамките на необходимото за нуждите на стопанството,
–
продуктът може да бъде подготвен с оглед засяването му от самия земеделски производител или от извършител на тази услуга, без да се засягат някои ограничения, които могат да бъдат определени от държавите членки в областта на организацията на подготовката на посочения посевен материал, по-специално за да се гарантира, че продуктът, подложен на подготовка, е идентичен с този, който е резултат на подготовката,
–
от дребните земеделски производители не се изисква да плащат възнаграждение на титуляр[я]; под „дребни земеделски производители“ се разбира:
–
за растителните видове, предвидени в параграф 2 от настоящия член, за които се прилага Регламент (ЕИО) № 1765/92 на Съвета от 30 юни 1992 г. относно установяването на система за подпомагане на производителите на някои полски култури [(ОВ L 181, 1992 г., стр. 12)], земеделските производители, които отглеждат растителни видове върху площ, ненадвишаваща площта, необходима за производство на 92 тона зърнени култури; за изчисляване на тази площ се прилага член 8, параграф 2 от горепосочения регламент;
–
за останалите растителни видове, предвидени в параграф 2 от настоящия член, земеделските производители, които отговарят на съответните сравними критерии,
–
останалите земеделски производители са длъжни да плащат на титуляр[я] справедливо възнаграждение, което е чувствително по-ниско от сумата, получавана за производството по лиценз на посевен материал от същия сорт в същата област; действителният размер на това справедливо възнаграждение може да се променя във времето, предвид степента, в която ще се използва дерогацията, предвидена в параграф 1 за съответния сорт,
–
отговорността за контрола на прилагането на настоящия член или на разпоредбите, приети в изпълнение на настоящия член, се носи изключително от титулярите; в организирането на този контрол те не могат да прибягват до услугите на държавни органи,
–
всяка необходима информация се предоставя по искане на титулярите от земеделските производители и лицата, извършващи дейности по сортирането; всяка необходима информация може да се предостави и от държавните органи, участващи в контрола на земеделската продукция, ако тази информация е получена при нормалното упражняване на техните дейности, без допълнителни такси и разходи. Тези разпоредби не засягат по никакъв начин, що се отнася до данните от личен характер, законодателството на Общността и националното законодателство, свързано със защитата на лицата при обработката и свободното движение на личните данни“.
Б. Регламентът по прилагане
8.
Член 11 от Регламент (ЕО) № 1768/95 на Комисията от 24 юли 1995 година за установяване на реда и условията за прилагане на дерогацията, предвидена в член 14, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета относно правната закрила на Общността на сортовете растения ( 5 ) (наричан по-нататък „регламентът по прилагане“), предвижда, че:
„1. Искането за информация за действителното използване на материал чрез засаждане на определени видове или сортове, или за резултатите от това използване, което титуляр[я]т адресира до [държавния] орган, трябва да бъде в писмен вид. В това искане титуляр[я]т попълва своето име и адрес, сорта или сортовете, по отношение на които изисква информация, и типа информация, която търси. Той следва също да представи доказателство за собствеността си.
2. Без да се засягат разпоредбите на член 12, [държавният] орган може да отхвърли искането за информация, само ако:
–
не участва в контрола на селскостопанското производство, или
–
не му е разрешено, съгласно правила на Общността или правила на държавите членки, регулиращи правото на преценка, приложимо по отношение на дейността на [държавните] органи, да предоставят такава информация на титулярите, или
–
има право на преценка, съгласно законодателството на Общността или законодателството на държавите членки, съгласно които е събрана информацията, дали да откаже такава информация, или
–
исканата информация не е или вече не е налична, или
–
такава информация не може да бъде получена в рамките на обикновеното извършване на задачите на [държавния] орган, или
–
такава информация може да бъде получена само с допълнително затруднение или разходи, или
–
такава информация се отнася определено до материал, който не принадлежи към сортовете на титуляр[я].
Съответните [държавни] органи информират Комисията за начина, по който упражняват правото на преценка, посочено в третото тире по-горе.
3. При предоставянето на информация [държавният] орган не прави разлика между титулярите. [Държавният] орган може да предостави исканата от титуляр[я] информация чрез копия на документи, съдържащи информация в допълнение на тази относно материала, принадлежащ към сортовете на титуляр[я], при условие че е гарантирана невъзможността да се идентифицират лица, защитени съгласно разпоредбите на член 12.
4. Ако [държавният] орган вземе решение да откаже исканата информация, той информира писмено титуляр[я], който я иска, и уточнява мотивите за това решение“.
III. Фактите, производството и преюдициалните въпроси
9.
Жалбоподателят е германско дружество, което осъществява доверително управление и действа най-вече от името на германски предприятия за селекция на семена ( 6 ). Тези предприятия са титуляри на права на закрила върху сортове растения и/или на изключителни права за използване на защитени сортове, използвани в селското стопанство в Германия. Те са възложили на жалбоподателя да упражнява от свое име правото им на възнаграждение, което за титулярите произтича от отглеждането на защитени сортове растения.
10.
Freistaat Thüringen (провинция Тюрингия, наричана по-нататък „ответникът“), представлявана от своята Landesverwaltungsamt (административна служба на провинцията), отговаря за контрола на средствата на ЕС в контекста на управлението и надзора на безвъзмездните средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) на основание на член 7 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 ( 7 ) и член 1 от Делегиран регламент (ЕС) № 907/2014 ( 8 ) (във връзка с раздел 1, буква A от приложение I към него).
11.
Според запитващата юрисдикция във връзка със субсидиите със средства от ЕС и съответния контрол върху спазването на правилата за финансиране ответникът съхранява данни в базата данни на Integriertes Verwaltungs- und Kontrollsystem (интегрираната система за управление и контрол; „InVeKoS“). Тази база съдържа данни относно земеделските стопанства, действащи в района на ответника, и по-специално информация от кандидатстващите за финансиране земеделски производители. В базата данни се съдържа информация относно използваните растителни видове с цел да се осигури спазване на правилата във връзка със сеитбооборота.
12.
С писмо от 5 април 2016 г. жалбоподателят е поискал да му бъде предоставен определен набор от данни, съхранявани в базата InVeKoS. Ответникът е отказал да оповести тези данни, посочвайки като правно основание за своя отказ член 9, параграф 1 от Thüringer Informationsfreiheitsgesetz (Закон за достъпа до информация на Тюрингия, наричан по-нататък „ThürIFG“).
13.
На 23 декември 2016 г. жалбоподателят, като се позовава на правото си да получи информация, подава по съдебен ред жалбата в главното производство пред Landgericht Erfurt (Областен съд Ерфурт, Германия). Той иска ответникът да бъде осъден да предостави на жалбоподателя следната информация, съхранявана в базата данни:
–
наименованията и адресите на земеделските стопанства,
–
площите за отглеждане на растителни култури за всяко стопанство, в хектари, както и
–
площите за отглеждане на зърнени култури и картофи, в хектари.
14.
Жалбоподателят твърди, че има право да получи информация от ответника по силата на член 11, параграф 1 от регламента по прилагане, който се прилагал и по отношение на видовете растения. Като държавен орган, осъществяващ контрол върху селскостопанското производство, ответникът не е имал право да откаже поисканата информация, с която е разполагал и която е можел да предостави без съществено допълнително затруднение или разходи. Според жалбоподателя нямало национални разпоредби, които да позволяват на ответника да отхвърли искането за информацията. По-специално, не намирал приложение член 9, параграф 1 от ThürIFG. От съпоставката на интересите съгласно член 9, параграф 2 от ThürIFG следвало, че интересът на жалбоподателя да получи информацията е по-значим.
15.
Ответникът иска жалбата да бъде отхвърлена, тъй като решението му да откаже да предостави информацията, е било обосновано. Според ответника той изобщо нямал качеството на държавен орган по смисъла на член 11, параграф 1 от регламента по прилагане, а и правото на информация съгласно тази разпоредба съществувало само по отношение на сортове растения. В допълнение, освен правото да отхвърли искането за информация на основание на ThürIFG, имало и право такова искане да се отхвърли, поради това че набавянето на исканата информация пораждало допълнителни затруднения и разходи.
16.
С решение от 17 август 2017 г. Landgericht Erfurt (Областен съд Ерфурт) отхвърля жалбата. Съдът приема, че ответникът е имал право да откаже да предостави исканата информация на основание член 11, параграф 2, второ и трето тире във връзка с член 12 от регламента по прилагане.
17.
Жалбоподателят обжалва това решение пред запитващата юрисдикция, Thüringer Oberlandesgericht (Върховен областен съд Тюрингия, Германия).
18.
В жалбата си пред запитващата юрисдикция жалбоподателят твърди, че има право да получи информация от ответника на основание член 11, параграф 1 от регламента по прилагане и че правото на информация от държавни органи не се отнася само до сортове растения. Жалбоподателят следвало да определи с каква цел ще използва информацията. По-конкретно информацията, с която разполагал ответникът, щяла да даде на жалбоподателя възможност да узнае какви площи действително се обработват от земеделските производители и кои от тях попадат в категорията „малки производители“. Така нямало да се налага жалбоподателят да иска информация от самите малки производители. Жалбоподателят е поел ангажимент да възстанови всички евентуални разходи, които биха могли да възникнат за ответника в резултат от търсенето на исканите данни, например разходи за програмиране на софтуер.
19.
Според ответника Landgericht Erfurt (Областен съд Ерфурт) правилно приел, че правото на информация на жалбоподателя е ограничено съгласно член 11, параграф 2, второ и трето тире от регламента по прилагане. Базата данни InVeKoS не съдържала никаква информация за отделни сортове растения освен коноп и хмел, тъй като от кандидатстващите за субсидии земеделски производители изобщо не се изисквало да предоставят такива данни. Освен това ответникът не разполагал със собствен капацитет за програмиране във връзка с необходимостта от нова специфична справка за компилиране на поисканите данни. Наемането на доставчик на услуги за работата по програмиране щяло да породи разходи в размер на 6000 EUR.
20.
В този фактически и правен контекст Thüringer Oberlandesgericht (Върховен областен съд Тюрингия) решава да спре производството и да отправи до Съда на Европейския съюз следните въпроси:
„1)
Съществува ли съгласно член 11, параграф 1 от [Регламент № 1768/95] право на информация от държавните органи, което се отнася само до сведения за видове растения, без с искането за информация да се изискват и сведения за защитен сорт?
2)
В случай че от отговора на първия въпрос следва, че подобно право на информация може да бъде упражнено:
а)
Действа ли като държавен орган, участващ в контрола на селскостопанското производство по смисъла на член 11, параграф 2, първо тире от [Регламент № 1768/95], органът, който упражнява контрол върху отпускането на субсидии за земеделските производители от средства на Европейския съюз и за тази цел съхранява данни на кандидатстващите за субсидии земеделски производители относно видове (растения)?
б)
Има ли право държавен орган да откаже исканата информация, ако предоставянето ѝ налага обработка, съответно специфициране на наличните при него данни от трето лице и разходът за това е в размер на около 6000 EUR? Във връзка с това от значение ли е обстоятелството, че подателят на искането е готов да поеме възникналите разходи?“.
21.
Писмени становища са подадени от жалбоподателя, ответника, испанското правителство и Европейската комисия. Всички те направиха изявления в заседанието на 31 януари 2019 г.
IV. Съображения
22.
Настоящото заключение има следната структура. Започвам с предварителни разяснения относно схемата и цялостния начин на функциониране на системата за правна закрила на Общността на сортовете растения, по-специално по отношение на дерогацията, предвидена в член 14, параграф 3 от основния регламент (А). След това разглеждам въпрос 1 относно вида информация, която титулярите на права върху защитени сортове могат да искат от държавните органи на основание член 11 от регламента по прилагане (Б). Накрая разглеждам въпрос 2, който се отнася до понятието „държавен орган, участващ в контрола на селскостопанското производство“, и въпроса дали компетентните държавни органи могат да отхвърлят искане за информация, когато предоставянето ѝ изисква допълнителна обработка, като приключвам с въпроса за евентуалните допълнителни разходи (В).
А. Селскостопанското освобождаване по член 14, параграф 3 от основния регламент
23.
Член 13 от основния регламент определя правата на титуляря на закрила на Общността на сортовете растения. Съгласно член 13, параграф 2 по принцип се изисква разрешение от титуляря за производство или възпроизводство (размножаване) на сортови компоненти или посевен материал от защитен сорт (заедно наричани „материал“).
24.
Член 14 от основния регламент предвижда изключение от изискването за получаване на разрешение от титуляря (наричано по-нататък „селскостопанското освобождаване“). Съгласно член 14, параграф 1 с цел защитата на селскостопанското производство на земеделските производители се разрешава да използват, с цел размножаване на открито, в собственото си стопанство, продукцията от реколтата от засетия в тяхното стопанство посевен материал от даден сорт, различен от хибридните или синтетични сортове, който се ползва с правна закрила на Общността на сортовете растения. Член 14, параграф 2 ограничава обхвата на освобождаването до изброените в разпоредбата видове земеделски растения. Член 14, параграф 3 предвижда приемането на правила за прилагане с цел установяване на условията, при които се прилага селскостопанското освобождаване. В него се определят и критериите, които правилата за прилагане трябва да спазват.
25.
С регламента по прилагане Комисията оформя селскостопанското освобождаване с цел защита на легитимните интереси на селекционера, представляван от титуляря, и на земеделския производител. Когато земеделският производител се ползва от селскостопанското освобождаване, титулярят има право да получи от него „справедливо възнаграждение“. Съгласно член 5, параграф 1 от регламента по прилагане нивото на справедливото възнаграждение „може да бъде предмет на договор между титуляр[я] и съответния земеделски производител“. Член 5, параграф 2 от регламента по прилагане гласи, че когато между съответния титуляр и земеделски производител не е сключен договор, „нивото на възнаграждение следва да бъде значително по-ниско от сумата, плащана за лицензирано производство на посадъчен материал от най-ниска категория, квалифициран за официална сертификация, от същия сорт в същата област“.
26.
Дребните земеделски производители, които се ползват от селскостопанското освобождаване, не дължат на титуляря никакво възнаграждение. Член 14, параграф 3, трето тире от основния регламент дефинира дребните земеделски производители като земеделски производители, които отглеждат растителни видове върху площ, ненадвишаваща площта, необходима за производство на 92 тона зърнени култури, или които отговарят на съответните сравними критерии, в зависимост от растителните видове.
27.
В рамките на така създадена система информацията кой се е позовал на селскостопанско освобождаване, е от първостепенно значение, за да могат титулярите да упражнят правата си на интелектуална собственост и да получат (справедливото) възнаграждение, на което имат право. Съответно регламентът по прилагане съдържа редица разпоредби, които позволяват на титулярите да получават информация от няколко релевантни субекта. Макар Съдът вече да е тълкувал, включително в производства с участието на жалбоподателя ( 9 ), съответните разпоредби, отнасящи се до информацията, която земеделските производители и лицата, извършващи дейности по сортиране, следва да предоставят, настоящото производство се отнася конкретно до вида информация, която някои държавни органи следва да предоставят на титулярите.
Б. Въпрос 1: обхват на правото на информация на титуляря от държавните органи съгласно член 11 от регламента по прилагане
28.
С първия въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи какъв вид информация следва да предоставя държавен орган, получил искане от титуляря съгласно член 11 от регламента по прилагане: има ли право титулярят да получи информация относно растителните видове или само относно конкретните притежавани от него сортове?
29.
Жалбоподателят поддържа, че член 14, параграф 3, шесто тире от основния регламент във връзка с член 11, параграф 1 от регламента по прилагане предоставя на титулярите право да получават от държавни органи информация относно растителни видове, без да е необходимо искането за информация да се отнася до конкретен сорт. По-специално, титулярите имали право да получат информация, идентифицираща „дребните земеделски производители“ по смисъла на член 14, параграф 3, трето тире от основния регламент, които са изцяло освободени от задължението да изплащат възнаграждение на титулярите. Информацията дали даден земеделски производител попада в дефиницията за „дребен земеделски производител“, позволявала на титуляря да не търси информация, а още по-малко плащане, от самите дребни производители. Дребните земеделски производители обаче не се определяли като такива с оглед на определен растителен сорт, а с оглед общата площ, на която отглеждат определен растителен вид. Жалбоподателят изтъква, че във всеки случай задължението за предоставяне на информация, възложено на държавния орган, е по-широко от това на земеделските производители, тъй като член 11 не уточнява каква е „необходимата“ информация, която следва да бъде предоставена.
30.
Според Комисията правото на информация по член 11, параграф 1 от регламента по прилагане не е ограничено само до сортове растения. То можело да включва и растителни видове с цел да се установи кои земеделски производители са дребни земеделски производители. Предмет на искането за информация обаче трябвало да бъде конкретен сорт. По този начин се предотвратявала възможността титулярите да отправят общи и широки искания за информация до държавните органи, без да посочват дали земеделските производители действително са придобили размножителен материал от защитени сортове. Комисията също така посочва, че искането за информация от държавни органи не представлява самостоятелно публично право на достъп до документи или на повторна употреба на данни в обществения сектор (съгласно Директива 2003/98/ЕО) ( 10 ). То било само частно право, произтичащо от правоотношението между титуляри и земеделски производители.
31.
От своя страна ответникът и испанското правителство твърдят, че исканията за информация, подавани до държавни органи, трябва да се отнасят до конкретни сортове, а не до видове растения. Разпоредбата на член 11, параграф 1 от регламента по прилагане във връзка с член 14, параграф 3 от основния регламент не можел да бъде основание за получаването на обща информация за земеделските производители.
1. Обхват на правото на достъп до съхранявана от държавни органи информация съгласно член 11 от регламента по прилагане
32.
В самото начало е необходимо да се разясни връзката между отделните разпоредби на член 11 от регламента по прилагане и член 14, параграф 3, трето тире от основния регламент, както и националните разпоредби за достъп до информация.
33.
Запитващата юрисдикция изрично иска тълкуване относно обхвата на достъпа до информация съгласно член 11 от регламента по прилагане. Според жалбоподателя тази разпоредба е валидно правно основание за получаване по-специално на информация, позволяваща идентифицирането на „дребните земеделски производители“, които са освободени от плащане на възнаграждение и които съответно не следва да получават искания за информация от титулярите.
34.
Член 11 от регламента по прилагане представлява отделна разпоредба на нарочен акт за изпълнение на селскостопанското освобождаване, предвидено в член 14, параграф 3 от основния регламент. Логично следва, че трябва да е налице връзка между обхвата на член 14, параграф 3 от основния регламент и обхвата на член 11 от регламента по прилагане. Нещо повече, регламентът по прилагане трябва да зачита обхвата и границите на основанието за приемането си.
35.
Действително член 14, параграф 3, трето тире от основния регламент посочва дребните земеделски производители като изключение от изключението. Самият регламент по прилагане обаче не се отнася до тази категория лица, поне във връзка с достъпа до информация, съхранявана от държавните органи. Член 11 от регламента по прилагане не упоменава дребните земеделски производители. В него те се споменават само в член 7, в главата относно възнаграждението. За да се идентифицират лицата, които са дребни земеделски производители, тази разпоредба дефинира и израза „площ, върху която се отглеждат растения“ по смисъла на член 14, параграф 3, трето тире от основния регламент ( 11 ). Член 7 обаче не създава задължение за земеделските производители, лицата, извършващи дейности по сортиране, или държавните органи да предоставят на титулярите обща информация за размера на тези площи.
36.
В следващия раздел ще разгледам дали в представения контекст по тълкувателен път може да се приеме, че понятието „видове“, съдържащо се в член 11, параграф 1, първо изречение от регламента по прилагане, препраща към член 14, параграф 3, трето тире от основния регламент. На този етап са нужни две систематични забележки.
37.
Първо, дори общата информация за размера на обработваните площи да има някакво значение за упражняването на правото на възнаграждение на титуляря, тя все пак не му позволява да потърси правата си във връзка с притежаваните от него сортове. Логиката и на двата регламента изхожда от използването на сортове, по отношение на което статутът на дребния земеделски производител представлява своеобразен вид „защита“. Не се изхожда от обратната логика. Затова на първо място трябва предварително да се установи дали земеделските производители са използвали или са възнамерявали да използват продукцията от реколтата, получена от засаждане на материала от конкретни сортове. Изключението относно дребните земеделски производители, предвидено в член 14, параграф 3, трето тире от основния регламент, може да има значение едва впоследствие, като форма на защита на земеделските производители, отговарящи на съответните изисквания, измежду по-широкия кръг земеделски производители, които отглеждат защитените сортове, които попадат в обхвата на член 14, параграф 1 от основния регламент.
38.
Второ, дори систематичната връзка между член 14, параграф 3, трето тире от основния регламент и член 11 от регламента по прилагане да не беше необходима съгласно правото на ЕС, е важно да се подчертае, че едновременно с това член 11 от регламента по прилагане по никакъв начин не може да се тълкува като изчерпателна уредба относно евентуалните искания за информация, отправяни до националните органи.
39.
Държавите членки действително имат право да предоставят достъп до видове информация, които не попадат в обхвата на член 11 от регламента по прилагане. Фактът, че правото на ЕС запазва мълчание относно достъпа до определена информация, не може да се тълкува в смисъл, че то въвежда „забрана за достъп“, а тъкмо обратното: спрямо всички въпроси, неуредени изрично от правото на ЕС, остават приложими остатъчните националните правила за достъп до информация, стига да не се преклудират от правото на ЕС. Фактът, че регламентът по прилагане не съдържа конкретни разпоредби относно достъпа до информация, позволяваща на титуляря да идентифицира дребните земеделски производители, означава, че този въпрос просто попада в обхвата на националната правна уредба.
40.
Предвид обстоятелствата по настоящото дело изглежда, че първоначалното искане на жалбоподателя е отправено (и отхвърлено) съгласно ThürIFG. Разбира се, Съдът няма правомощия да установява и оценява фактите по висящото дело, нито да тълкува и прилага националното право. Трябва обаче да се подчертае, че ако е допустимо съгласно националното законодателство, на основание на същото титулярите със сигурност могат да подават искания за достъп до информация, която не е свързана с конкретни сортове, и да получават такава. Ако информацията, която титулярите биха искали да получат, е на разположение на национални (публични) органи и се отнася предимно до административни данни, събирани от тези органи, приложение намират националните правила за достъп до информация ( 12 ).
41.
Искам да подчертая това положение, за да е ясно, че член 11 от регламента по прилагане не може да се тълкува едновременно тясно и изключително: тясно в смисъл, че не включва растителните видове, и изключително в смисъл, че урежда изчерпателно въпроса и по този начин изключва едновременното прилагане на националните разпоредби за достъп до информация.
42.
Поради съображения, които излагам в следващия раздел, съм длъжен да се съглася с ответника по първата точка: действително исканията за информация, които могат да бъдат отправяни до държавните органи съгласно член 11 от регламента по прилагане, се отнасят до сортовете, притежавани от титуляря, отправил искането. При все това изключването на информацията относно растителните видове от обхвата на член 11 по необходимост означава, че това „пространство“ остава заето от националното право и заинтересованите титуляри могат да подават искания за информация относно видовете по реда на националното законодателство.
2. Обхват на член 11 — сортове или видове?
43.
Два довода, произтичащи от текста, биха могли да оставят впечатлението, че исканията за информация поначало се отнасят до видовете.
44.
На първо място, член 11, параграф 1, първо изречение от регламента по прилагане действително изрично споменава „видовете“: „[и]скането за информация за действителното използване на материал чрез засаждане на определени видове или сортове, или за резултатите от това използване, което титуляр[я]т адресира до [държавния] орган, трябва да бъде в писмен вид“ (курсивът е мой).
45.
На второ място, ако приемем, че член 11 от регламента по прилагане е имал за цел да уреди и прилагането на член 14, параграф 3, трето тире от основния регламент, последната разпоредба от основния регламент определя „дребните земеделски производители“ с оглед размера на площта, върху която се отглеждат растителните видове, изброени в член 14, параграф 2.
46.
Поради тези съображения използването на понятието „видове“ в член 11, параграф 1 от регламента по прилагане може да се тълкува в смисъл, че за целите на идентифицирането на „дребните земеделски производители“ са допустими искания за информация относно площта на земята, върху която се отглеждат тези растителни видове.
47.
Извън тези два довода, произтичащи от текста, обаче има твърде малко правни доводи в подкрепа на застъпваното от жалбоподателя тълкуване на член 11 от регламента по прилагане. Допълнителното езиково, но преди всичко систематичното и телеологичното тълкуване на тази разпоредба ясно показват, че исканията за информация на титулярите до държавни органи следва да се отнасят до конкретни сортове растения на титуляря, подал искането.
48.
Най-напред, оставайки на равнище езиково тълкуване, член 11, параграф 1, второ и трето изречение от регламента по прилагане определят специфични изисквания за надлежното оформяне на искане за информация. Сред тези изисквания са титулярят да посочи „сорта или сортовете, по отношение на които изисква информация“ и да „представи доказателство за собствеността си“ (курсивът е мой). Тъй като съгласно член 5, параграф 1 от основния регламент само сортове на растителни родове и видове — а не видове поначало — могат да бъдат годен предмет на правната закрила на Общността на сортовете растения, е очевидно, че исканията за информация трябва да са насочени към сортовете.
49.
Този извод се потвърждава допълнително от текста на член 11, параграф 2, седмо тире от регламента по прилагане, според който държавните органи могат да отхвърлят искането за информация, „[ако] такава информация се отнася определено до материал, който не принадлежи към сортовете на титуляр[я]“ (курсивът е мой). Би било странно да се твърди, че член 11, параграф 1 от регламента по прилагане позволява на титулярите да искат и да получават информация относно видове, при положение че следващите разпоредби на същия член 11 позволяват искане за информация с такъв характер да бъде (незабавно) отхвърлено.
50.
Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се прибегне не само до нейния текст, но и до контекста, в който тя се вписва, като се отчитат структурата и целите на правната уредба, от която тя е част ( 13 ). В конкретния случай телеологичното и систематичното тълкуване също насочват категорично към извода, че исканията за информация се отнасят за конкретни сортове.
51.
Селскостопанското освобождаване има двойна цел: да защити селскостопанското производство и едновременно с това да гарантира, че земеделските производители ще заплащат (справедливо) възнаграждение на титуляря. Член 2 от регламента по прилагане подчертава необходимостта от поддържане на разумен баланс между интересите на земеделския производител и интересите на титуляря, когато земеделският производител е използвал продукта от реколтата, принадлежащ към един или повече сортове на титуляр[я], за засаждане на полето или полетата на своето стопанство. За да може да защити собствените си интереси, засегнати в резултат на използването на неговите сортове от земеделския производител, титулярят има нужда от конкретна информация относно сортовете, попадащи в обхвата на селскостопанското освобождаване, а именно защитени сортове, различни от хибридните или синтетични сортове ( 14 ), в рамките на растителните видове, изброени в член 14, параграф 2 от основния регламент.
52.
Що се отнася до общия режим относно информацията, въведен с основния регламент и регламента по прилагане, член 11 от регламента по прилагане следва да бъде разглеждан заедно с членове 8 и 9 от него в съответствие с тълкуването им от Съда.
53.
От разпоредбата на член 14, параграф 3, шесто тире от основния регламент е видно, че не само държавните органи имат задължение да предоставят информация на титуляря съгласно член 11 от регламента по прилагане. Член 11 от регламента по прилагане е само една от разпоредбите на глава 4. В рамките на същата глава, посветена на информацията, членове 8 и 9 предвиждат правила относно информацията, която се предоставя на титуляря съответно от земеделския производител и от лицето, извършващо дейности по сортиране. И от двете разпоредби е видно, че информацията, която трябва да предоставят и земеделските производители, и лицата, извършващи дейности по сортиране, се отнася до растителни сортове, а не видове. В допълнение, съгласно разпоредбите на член 8, параграф 4 и член 9, параграф 4 от регламента по прилагане в своето искане за информация титулярят уточнява „сорта или сортовете, по отношение на които се интересува от информация, както и позоваване или позовавания на съответното право или права на закрила на Общността на сортовете растения“. По искане на земеделския производител или лицето, извършващо дейности по сортиране, молбата следва да бъде „придружена от доказателство за собственост“.
54.
От пръв поглед става ясно, че съгласно тези разпоредби титулярят по принцип може да изисква и получава от земеделските производители или лицата, извършващи дейности по сортиране, единствено информация относно сортовете. Съдът дори доразвива въпроса, като тълкува тези разпоредби относително стриктно в своите решения Schulin и Brangewitz ( 15 ).
55.
В решение Schulin Съдът постановява, че титулярят трябва да има право да иска информация от земеделския производител, когато разполага с данни, че производителят се е позовал или ще се позове на дерогацията, предвидена в член 14, параграф 1 от основния регламент ( 16 ), и следователно е използвал или ще използва с цел размножаване на открито, в собственото си стопанство, на продукцията от реколтата от засетия в своето стопанство посевен материал от даден сорт, различен от хибридните или синтетични сортове, който се ползва с правна закрила на Общността на сортовете растения и принадлежи към един от видовете земеделски растения, изброени в член 14, параграф 2 от основния регламент ( 17 ). Следователно да се изисква от всички земеделски производители, само с оглед принадлежността им към тази професия, включително от тези, които никога не са засаждали посевен материал от сорт, ползващ се с правна закрила на Общността на сортовете растения и принадлежащ към един от растителните видове, изброени в член 14, параграф 2, да предоставят по искане на титуляря всяка необходима информация, би противоречало на правото на ЕС ( 18 ).
56.
По същество в решение Brangewitz Съдът е дал същия отговор и по отношение на лицата, извършващи дейности по сортиране, макар и малко по-директно, вероятно взимайки предвид спецификата на лицата, извършващи дейности по сортиране, в сравнение със земеделските производители. Той приема, че член 14, параграф 3 от основния регламент във връзка с член 9 от регламента по прилагане трябва да се тълкува в смисъл, че когато титулярят разполага с данни, че доставчикът на услуги, свързани с дейности по сортиране, е извършил или възнамерява да извърши такива дейности с продукцията от реколтата от засетия от земеделския производител посевен материал от сорт на титуляря — предмет на привилегията за засяване, лицето, извършващо дейности по сортиране, е длъжно да предостави на титуляря необходимата информация не само относно земеделските производители, за които титулярят разполага с данни, че лицето, извършващо дейности по сортиране, е предоставяло или възнамерява да предоставя такива услуги, но също така относно всички други земеделски производители, за които то е извършвало или възнамерява да извършва дейности по сортиране на продукцията от реколтата, получена чрез засяване на посевен материал от съответния сорт, когато този сорт е бил деклариран или му е известен по друг начин ( 19 ).
57.
В този контекст е трудно да се разбере защо в рамките на същата система за държавните органи би трябвало да се въвежда много по-широко задължение за предоставяне на информация, която дори би била различна по вид (спрямо типа информация, която следва да се предостави).
58.
Това е така поради една съществена систематична причина: в рамките на общия режим, установен от основния регламент и регламента по прилагане, предоставянето на необходимата информация на титулярите, за да могат последните да упражняват правото си на възнаграждение, не се оказва задача преди всичко на държавните органи ( 20 ).
59.
На първо място, член 14, параграф 3, пето и шесто тире от основния регламент изглежда създават йерархия между адресатите на исканията за информация на титулярите. Доста категорично разпоредбата посочва, че отговорността за контрола на прилагането на правилата, отнасящи се до селскостопанското освобождаване, се носи изключително от титулярите и те не могат да прибягват до услугите на държавни органи. Титулярите следва да получават информация най-вече от земеделските производители и лицата, извършващи дейности по сортирането, и едва на второ място — от държавните органи ( 21 ).
60.
Съдът вече е подчертал, че тъй като Регламент № 1768/95 е регламент по прилагане, установяващ условията за прилагане на дерогацията, предвидена в член 14, параграф 1 от основния регламент, неговите разпоредби не могат да налагат по-широки задължения от тези съгласно основния регламент ( 22 ).
61.
Проблемът с тълкуването, предложено от жалбоподателя (а отчасти и от Комисията), е, че възприемането му би довело до преобръщане на логиката и систематиката на основния регламент чрез твърде широко тълкуване на регламента по прилагане: държавните органи биха се превърнали по подразбиране във водещ информационен център за всякакви искания за информация, както за растителните сортове, така и за видовете растения. Както ще бъде обсъдено в следващия раздел от настоящото заключение, не отричам, че подобен подход може да е разумен от гледна точка на облекчаване на административната тежест върху отделните земеделски производители и намаляване на общия документооборот на всички засегнати страни. Няма как да се скрие обаче фактът, че подобно начинание не може да се разглежда като въпрос на обикновено тълкуване на отделна разпоредба от регламента по прилагане.
62.
На второ място, в сравнение с членове 8 и 9 от регламента по прилагане член 11 изглежда по-ограничен по обхват, тъй като параграф 2 него предвижда няколко изключения от задължението на държавните органи за предоставяне на информация, като потенциалният обсег на някои от тези изключения е много широк. По-специално, член 11, параграф 2, второ и трето тире препращат към националното законодателство по един доста общ начин: държавните органи могат просто да откажат да предоставят исканата информация, ако националното законодателство, регулиращо правото на преценка, приложимо по отношение на дейността на държавните органи, не допуска предоставянето ѝ. От това следва, че обхватът на задължението на държавните органи за предоставяне на информация е по-тесен в сравнение с този на земеделските производители или лицата, извършващи дейности по сортиране. Следователно, отново с оглед систематиката, е трудно да се тълкува задължението за предоставяне на информация, възложено на държавните органи, като по-широко от съответното задължение на земеделските производители и лицата, извършващи дейности по сортиране.
63.
От изложеното следва, че с оглед на действащото към момента законодателство на ЕС член 11, параграф 1 от регламента по прилагане трябва да се тълкува като изискване за отправяне на искания за информация до държавни органи във връзка с конкретни, притежавани от съответния титуляр защитени сортове. Тази разпоредба обаче не препятства държавите членки да предвидят в националното си законодателство за достъпа до информация достъп до информация от държавни органи относно видове растения.
3. Функциониране и приложимост на системата
64.
Според мен най-силните доводи, представени от жалбоподателя, а до известна степен и от Комисията, в полза на включването на информацията за видовете в обхвата на член 11 от регламента по прилагане, не са правни. Те се отнасят до практическото функциониране (или по-скоро до липсата на функциониране) на системата, установена с регламента по прилагане.
65.
Жалбоподателят твърди, че предоставянето от държавни органи на информация, позволяваща идентифицирането на дребните земеделски производители, би направило процедурата за упражняване на правото на възнаграждение по-ефективна и по-малко обременяваща и скъпа за всички заинтересовани субекти. Комисията от своя страна, като предлага тълкуване, което също допуска включване на видовете в приложното поле на член 11, признава в заседанието, че регламентът по прилагане е стар акт на вторичното законодателство, който се нуждае от имплицитна актуализация (по тълкувателен път).
66.
Обсъждането в писмените становища и в заседанието потвърждава, че прилагането на селскостопанското освобождаване на практика е доста сложно.
67.
Когато това освобождаване се прилага с цел защита на селскостопанското производство (т.е. защита на интересите на земеделските производители), се оказва трудно да се гарантира на практика, че титулярите ще получават (справедливото) възнаграждение, на което имат право (т.е. интересите на титулярите, представляващи създателите). Получаването на информацията, която е от първостепенно значение за постигането на тази цел, изглежда затруднено поради процесуалния режим, въведен с посочените текстове съобразно тълкуването им в съдебната практика ( 23 ). Този извод изглежда още по-обоснован при съпоставка с „обичайното“ положение, а именно когато земеделски производители, които не могат да се ползват от селскостопанското освобождаване, използват защитени сортове. В този случай е по-лесно за титулярите да упражнят правата си на интелектуална собственост, тъй като е необходимо тяхното разрешение и те могат да получат ex ante необходимата информация относно използването на защитени сортове.
68.
Следва да се припомни, че съгласно член 2, параграф 2 от регламента по прилагане „[л]егитимните интереси [на титуляря и на земеделския производител] не следва да се считат за защитени, ако един или повече от интересите са повлияни негативно, без да се вземе предвид нуждата да се поддържа разумен баланс между всички тях“. Въпреки това комбинираният ефект от решения Schulin и Brangewitz всъщност прави доста трудно получаването на информация от земеделските производители (или лицата, извършващи дейности по сортиране). Както беше обяснено по-горе ( 24 ), Съдът приема, че титулярят трябва да има право да иска информация от земеделския производител, когато разполага с данни, че земеделският производител се е позовал или ще се позове на дерогацията, предвидена в член 14, параграф 1 от основния регламент ( 25 ). Съдът добавя, че „титулярят трябва да може да предприеме действия, за да научи имената и адресите на земеделските производители, които купуват посевен материал от някой от неговите защитени сортове, колкото и да е дълга веригата на разпространение между титуляря и земеделския производител“ ( 26 ). И „освен това, позовавайки се на член 13, параграф 2, втора алинея от Регламент № 2100/94, титуляр[я]т може да изисква от дистрибуторите си да регистрират имената и адресите на земеделските производители, които купуват посевен материал от някой от неговите растителни сортове“ ( 27 ).
69.
В съдебното заседание обаче жалбоподателят относително убедително обясни, без възражения от останалите страни в производството, защо да се разчита на дистрибутори, не е реална възможност да се осигури упражняването на правата на титулярите. Бяха изложени твърдения, че такива дистрибуторски вериги не съществуват, тъй като титулярите, представлявани от жалбоподателя, не разпространяват своите семена, а предоставят лицензи за производство и разпространение. По този начин семената всъщност се предлагат на пазара от други предприятия, което поражда два различни проблема. Първо, тези предприятия не са склонни да предоставят имената на своите клиенти поради съображения за поверителност. Второ, да се иска от предприятията надолу по дистрибуторската верига да разкриват имената на своите клиенти, би могло да създаде проблеми по отношение на конкурентното право.
70.
От това следва, че при липсата на договор между земеделския производител (или лицето, извършващо дейности по сортиране) и титуляря, уреждащ съдържанието на съответната информация, която следва да се предоставя от първия на титуляря, както е предвиденото в член 8, параграф 1 и член 9, параграф 1 от регламента по прилагане, на практика не е лесно титулярят да получава информация от земеделските производители или лицата, извършващи дейности по сортиране.
71.
В този практически контекст жалбоподателят по същество твърди, че има проблеми с функционирането на настоящата система и ако правото на достъп до информация от държавните органи съгласно член 11 от регламента по прилагане се тълкува широко, ще намалеят цялостният документооборот и разходите за сделки за всички участници.
72.
От гледна точка на законодателната техника лично аз симпатизирам на този подход. Всяка мярка, целяща да облекчи физическите лица от необходимостта да предоставят информация, която вече е на разположение на публичен орган, по принцип следва да бъде приветствана.
73.
Именно в това обаче е проблемът: предложението на жалбоподателят излиза напълно от рамките на обичайното тълкуване на правните норми. Подобно тълкуване би променило систематиката и логиката на регламента по прилагане, като едновременно с това би го поставило в противоречие с логиката на основния регламент ( 28 ). Съдебната намеса в тази насока незабавно би довела до логически несъответствия в целия законодателен акт ( 29 ).
74.
Нещо повече, подобна изолирана „тълкувателна“ намеса на свой ред би могла да породи нови въпроси. Не може да се пренебрегне фактът, че като получават по-обща информация вероятно за широк кръг земеделски производители (включващ най-малко всички производители, които отглеждат растителните видове, изброени в член 14, параграф 2 от основния регламент — а може би дори и други видове), включително за онези, които никога не са използвали, нито са възнамерявали да използват защитени сортове по член 14, параграф 1, титулярите биха имали достъп до информация, която значително надхвърля обхвата на това, което е необходимо за защита на правата им на интелектуална собственост. Потенциално такава информация би могла да се използва за множество други търговски цели, които са доста отдалечени или дори изцяло несвързани със защитата на правото на титулярите на възнаграждение от настоящите им клиенти.
75.
Следователно съгласно действащото към момента право на ЕС държавните органи не могат да станат основни доставчици на информация по подразбиране в система, която разчита на земеделските производители и лицата, извършващи дейности по сортиране, и в която изпълнението е въпрос от изключителна отговорност на титулярите, както ясно е посочено в член 14, параграф 3, пето и шесто тире от основния регламент.
76.
Поради всички изложени съображения, ако очертаните в настоящия раздел проблеми наистина имат някаква реална основа, Комисията, която в заседанието видимо изрази съгласие, че настоящите разпоредби по прилагане от правото на ЕС са донякъде остарели, следва да поеме инициативата и да създаде нова система ( 30 ). Странен е опитът отговорността да бъде прехвърлена на Съда, особено в настоящия законодателен контекст, в който дори добронамерена съдебна намеса, свързана с отделна разпоредба, без да се изменя цялостната логика на системата, има вероятност да създаде повече проблеми, отколкото решения ( 31 ).
В. Въпрос 2
77.
Въпрос 2 е разделен на две части. Първо, запитващата юрисдикция иска разясняване на понятието „държавен орган, участващ в контрола на селскостопанското производство“ по смисъла на член 11, параграф 2, първо тире от регламента по прилагане. Второ, запитващата юрисдикция иска да установи дали такъв държавен орган може да отхвърли искане за информация, ако предоставянето ѝ би било свързани с разходи за същия, които от друга страна титулярят е изразил готовност да поеме.
78.
Независимо от отрицателния отговор, който предлагам на първия въпрос и който прави ненужен отговора на втория въпрос, все пак ще разгледам двете питания в рамките на въпрос 2, в случай че Съдът реши да следва различен подход относно начина на отправяне на исканията за информация по член 11, параграф 1 от регламента по прилагане. В допълнение, доколкото няма пречка жалбоподателят или който и да е друг титуляр на права върху интелектуалната собственост по всяко време да отправи последващо искане по реда на член 11 от регламента по прилагане, допускам, че тези въпроси са с общо практическо значение и заслужават отговор от Съда.
1. Въпрос 2, буква a): критерии за квалифицирането като „държавен орган, участващ в контрола на селскостопанското производство“
79.
Съгласно член 11, параграф 2, първо тире от регламента по прилагане, държавен орган може да отхвърли искането за информация, ако „не участва в контрола на селскостопанското производство“. Държавен орган, който „участва в контрола на селскостопанското производство“, ли е публичен орган като този в настоящото производство, на когото е възложено да упражнява контрол върху отпускането на субсидии на земеделски производители?
80.
Жалбоподателят и Комисията до голяма степен споделят една и съща позиция, макар и на малко по-различни основания. Жалбоподателят твърди, че орган, който отговаря за субсидиите на ЕС за земеделски производители, е държавен орган, участващ в контрола на селскостопанското производство, тъй като проучването на законността на субсидиите изисква контрол на селскостопанското производство. Комисията твърди, че е оправдано широко тълкуване на това понятие, за да се осигури ефективност на правото на информация. Понятието следвало да включва всеки държавен орган, който има информация за селскостопанското производство, включително органите, компетентни да изплащат субсидии.
81.
Ответникът и испанското правителство са на обратното мнение. Публичен орган, отговарящ за субсидиите от ЕС, не участва в контрола на селскостопанското производството. Управлението на субсидиите от ЕС задължава този орган да събира определени данни, свързани със сортовете, от земеделските производители, които кандидатстват за такива субсидии, за да определи дали тези сортове принадлежат към общия каталог на ЕС на сортовете от растителни видове. Публичният орган обаче не е длъжен да проверява дали тези сортове са защитени и кои са техните титуляри. Тази информация не е от значение за органа при изпълнение на неговите правомощия.
82.
Може да се каже, че публичните органи, които контролират субсидиите от ЕС, строго погледнато, не участват в селскостопанското производство. Според мен обаче няма място за съмнение при разумен прочит на понятието, че тези органи очевидно участват в контрола на селскостопанското производство.
83.
Първо, дори да не са ангажирани в селскостопанското производство, публичните органи, които контролират субсидиите от ЕС, контролират и това производство, тъй като субсидиите от ЕС са съобразени с обхвата и количеството на производствените дейности на земеделските производители ( 32 ). Ето защо тези органи със сигурност участват в контрола на селскостопанското производство, въпреки че не „контролират“ производството в смисъла на централизирана планова икономика, като решават например дали и до каква степен производството трябва да бъде ограничавано.
84.
Естествено е от значение дали тези публични органи в рамките на цялостната си контролна дейност разполагат с точния вид информация, изискана от жалбоподателя. Това обаче е друг въпрос. По принцип публичен орган може да бъде ангажиран в контрола на селскостопанското производство дори ако този контрол не включва много специфичен вид информация. При все това в заседанието бе посочено, че ответникът разполага с някои относими данни относно сортовете.
85.
Второ, член 11, параграф 2 от регламента по прилагане вече съдържа няколко относително широко формулирани изключения ( 33 ) от задължението за предоставяне на информация, които позволяват на държавните органи да отхвърлят искания за информация. Тези изключения обаче следва да се тълкуват стриктно, за да се гарантира остатъчната ефективност на нормата. Прекомерно тясното разбиране на понятието „държавен орган, участващ в контрола на селскостопанското производство“, например ограничаването му само до органите, които са нарочно създадени с цел прилагане на член 11 от регламента по прилагане, би направило практически невъзможно за който и да е орган да бъде характеризиран като „държавен орган, участващ в контрола на селскостопанското производство“ ( 34 ). Следователно това понятие трябва да се тълкува по разумен начин, който да гарантира ефективно упражняване на правото на титуляря да получава (определена) информация от държавните органи ( 35 ).
86.
От изложеното следва, че публичен орган, на който е възложено да контролира предоставянето на субсидии от ЕС, е държавен орган, участващ в контрола на селскостопанското производство. Такъв орган не може да се ползва от изключението по член 11, параграф 2, първо тире от регламента по прилагане от задължението за предоставяне на информация.
2. Въпрос 2, буква б): допълнителни разходи
87.
С въпрос 2, буква б) от Съда е поискано да определи условията, при които държавен орган може да отхвърли искане за информация, когато обработването на тази информация води до допълнителни разходи за него. Освен това има ли значение за отговора на този въпрос фактът, че титулярят, който е направил искането за информация, е готов да понесе тези разходи?
88.
Според жалбоподателя и Комисията получаването на информация трябва да се разграничава от нейното обработване: държавен орган може да откаже да предостави информация само ако получаването ѝ, за разлика от нейното обработване, създава допълнителни разходи. В настоящия случай било безспорно, че държавният орган е получил информацията без допълнителни разходи. Жалбоподателят и Комисията твърдят, че при всички положения държавният орган не може да откаже да предостави информация, ако лицето, което иска информацията, е готово да поеме тези разходи.
89.
Ответникът и испанското правителство твърдят, че допълнителните усилия, които държавният орган би вложил в търсенето на информацията, биха оказали въздействие върху неговата организация и управление и дори биха могли да засегнат нормалното упражняване на неговите правомощия. Въпреки че информацията, поискана от титуляря, е налична в базата данни на ответника, извличането ѝ от базата данни изисква да се разработи специална функция за търсене. Ответникът твърди, че не разполага със собствени възможности за програмиране, за да направи необходимата справка и да събере исканите данни. За целта той трябвало да разчита на услугите на външен доставчик. Очакваните разходи възлизали на около 6000 EUR.
90.
Според мен в крайна сметка запитващата юрисдикция следва да отговори на този по-скоро фактически въпрос, както и да определи дали предвид обстоятелствата по делото необходимото обработване на данни, които вече са налични, води до толкова значителен обем допълнителна работа, че да не може да се очаква от държавния орган да я изпълни. По-долу все пак излагам някои общи насоки ( 36 ).
91.
На първо място, член 11, параграф 2, пето и шесто тире от регламента по прилагане предвиждат, че държавният орган може да отхвърли искането за информация, ако „такава информация не може да бъде получена в рамките на обикновеното извършване на задачите на [държавния] орган“ или „такава информация може да бъде получена само с допълнително затруднение или разходи“.
92.
В заседанието ответникът прие, че исканата информация е налична в базата данни, но не може да я извлече без помощта на външен доставчик на услуги. Попада ли такова положение в някое от двете посочени изключения?
93.
Макар да признавам значението на разграничението между получаване и обработване на информация във връзка с документите на хартиен носител, основателно отбелязано от ответника и Комисията, не съм напълно убеден, че това разграничение има аналитично приложение в контекста на електронните бази данни. Всяка голяма електронна база или набор от данни има вероятност да представлява (потенциално неограничен) запас от информация. На практика реалният проблем и затруднение произтичат от необходимостта да се извлече информацията от този източник по структуриран и полезен начин ( 37 ).
94.
Разбира се, всяко искане за информация изисква извършване на някаква работа от страна на лицето, което притежава или е вероятно да притежава информацията. Според Съда, в контекста на неговата практика относно достъпа до документи на институциите на ЕС, в интерес на добрата администрация е обемът работа, свързан с обработването на исканията за достъп до документи, да бъде пропорционален ( 38 ).
95.
Следователно, вместо да се съсредоточавам върху разграничението между получаването и обработката на документи, във връзка с получаването на информация от електронни бази или набори от данни би било по-полезно да разгледам общия обем на необходимата допълнителна работа. Искането за информация не може да бъде отхвърлено единствено въз основа на това, че води до допълнителна работа. Тестът е по-скоро колко допълнителна работа е необходима и кога тази допълнителна работа става непропорционална.
96.
В настоящото производство, както посочват жалбоподателят и Комисията, информацията вече е налична в базата данни. Освен това, тъй като няма нарочен държавен орган, натоварен със събирането на информация относно използването на защитени сортове, дори и за друга цел, правото на информация би било лишено от своята същност, ако искането бъде отхвърлено заради разходите за обработка на тази информация.
97.
Тези две съображения имат известна тежест, особено в специфичния контекст на електронните бази данни. В зависимост от структурата и вътрешна ѝ организация от електронната база данни би могло да се получи изобилна информация, често с минимални усилия. Подобно на калейдоскоп, с едно малко завъртане (команда или клик) картината може напълно да се преобърне ( 39 ). По този начин по-лесно може да се извлече всякаква информация и с относително малки усилия да се осигури достъп до нея, като, разбира се, не бива да се допуска отделните искания да превърнат органа в изследователска агенция за частни цели.
98.
Следователно, когато се решава дали органът следва да предостави достъп до исканите данни въпреки необходимостта от известна предварителна обработка на същите, трябва да се прилага правилото за основателност и пропорционалност. В този общ контекст, предвид обстоятелствата по настоящото дело запитващата юрисдикция следва да прецени дали извличането на исканата информация изисква значителен обем допълнителна работа, която не може разумно да се поеме от съответния орган.
99.
Накрая, що се отнася до предложението на жалбоподателя да понесе допълнителните разходи във връзка с извличането на исканата от него информация от базата данни, следва незабавно да се отбележи, че този въпрос се различава от въпроса дали въобще следва да се предостави достъп до исканата информация. Разходите са отделно съображение от достъпа. Решението да се предостави или откаже достъп до информация, не зависи от заявената от лицето готовност да понесе разходите, направени от съответния орган.
100.
Това произтича не само от логиката на правилата за достъп до документи, при които достъпът е отделна стъпка от разходите, но и от изискването за равенство: (не)способността да се поемат разходи, в никакъв случай не следва да предопределя достъпа. В противен случай достъпът до документи би бил възможен само за тези, които могат да платят.
101.
Поради това, след като бъде взето решение за предоставяне на достъп с оглед на разумния обем необходима допълнителна работа, следващата отделна стъпка е държавният орган да прецени дали евентуалните разходи следва да бъдат поети от лицето, което иска информацията. В това отношение отново могат да се правят аналогии с достъпа до документи на институциите на ЕС или с повторната употреба на информацията в обществения сектор. По-специално Регламент (ЕО) № 1049/2001 предвижда, че разходите за изпълнението и изпращането на копията могат да бъдат за сметка на заявителя, като дължимата сума не може да надхвърля реалния разход за издаване и изпращане на копията ( 40 ). Също така Директива 2003/98 предвижда, че в случаите, когато се практикува таксуване за повторното използване на документи, тези такси са ограничени до пределните разходи, направени за тяхното възпроизвеждане, предоставяне и разпространение ( 41 ).
102.
По аналогия с тези правила в контекста на настоящото производство изглежда разумно държавният орган, до който е отправено искане за предоставяне на информация, да поиска от титулярите да заплатят разходите за предоставянето ѝ в рамките на действително направените допълнителни разноски за обработка на информацията от държавния орган.
103.
Следователно член 11, параграф 2 от регламента по прилагане трябва да се тълкува в смисъл, че държавен орган може да отхвърли искане за информация, ако има вероятност обработването на вече наличните данни да доведе до непропорционално работно натоварване, което не може разумно да бъде поето от този орган.
V. Заключение
104.
С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Thüringer Oberlandesgericht (Върховен областен съд Тюрингия, Германия) въпроси, както следва:
„–
Член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1768/95 на Комисията от 24 юли 1995 година за установяване на реда и условията за прилагане на дерогацията, предвидена в член 14, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета относно правната закрила на Общността на сортовете растения, следва да се тълкува като изискване за отправяне на искания за информация до държавни органи във връзка с конкретни защитени сортове. Тази разпоредба обаче не препятства държавите членки да предвидят в националното си законодателство достъп до информация от държавни органи относно видове растения.
–
Публичен орган, на който е възложено да контролира предоставянето на субсидии от ЕС, е държавен орган, участващ в контрола на селскостопанското производство. В съответствие с това такъв орган не може да се ползва от изключението, предвидено в член 11, параграф 2, първо тире от Регламент № 1768/95, от задължението за предоставяне на информация.
–
Член 11, параграф 2 от Регламент № 1768/95 трябва да се тълкува в смисъл, че държавен орган може да отхвърли искане за информация, ако има вероятност обработването на вече наличните данни да доведе до непропорционално работно натоварване, което не може разумно да бъде поето от този орган“.
( 1 ) Език на оригиналния текст: английски.
( 2 ) Решение от 10 април 2003 г. (C‑305/00, EU:C:2003:218).
( 3 ) Решение от 14 октомври 2004 г. (C‑336/02, EU:C:2004:622).
( 4 ) ОВ L 227, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 15, стр. 197.
( 5 ) ОВ L 173, 1995 г., стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 17, стр. 177.
( 6 ) От представената пред Съда национална преписка е видно, че жалбоподателят представлява над петдесет създатели на сортове, повечето от които са установени в Германия предприятия, а някои от тях са установени в Дания, Франция, Нидерландия и Полша.
( 7 ) Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (OВ L 347, 2013 г., стр. 549).
( 8 ) Делегиран регламент на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметки, обезпеченията и използването на еврото (OB L 255, 2014 г., стр. 18).
( 9 ) Решения от 10 април 2003 г., Schulin (C‑305/00, EU:C:2003:218), от 11 март 2004 г., Saatgut-Treuhandverwaltungsgesellschaft (C‑182/01, EU:C:2004:135), от 14 октомври 2004 г., Brangewitz (C‑336/02, EU:C:2004:622), и от 15 ноември 2012 г., Raiffeisen-Waren-Zentrale Rhein-Main (C‑56/11, EU:C:2012:713).
( 10 ) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 година относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (ОВ L 345, 2003 г., стр. 90; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 41, стр. 73).
( 11 ) Вж. също шесто съображение от регламента по прилагане, в което се посочва, че Комисията ще контролира ефекта, който определението за „дребни земеделски производители“ може да произведе по отношение на ролята на възнаграждението.
( 12 ) Вж. например моето заключение по делото Buccioni (C‑594/16, EU:C:2018:425, т. 32).
( 13 ) Вж. например решения от 12 октомври 2017 г., Kamin und Grill Shop (C‑289/16, EU:C:2017:758, т. 22), и от 19 октомври 2017 г., Vion Livestock (C‑383/16, EU:C:2017:783, т. 35 и цитираната съдебна практика).
( 14 ) Това ограничение произтича от член 14, параграф 1 от основния регламент.
( 15 ) Решения от 10 април 2003 г., Schulin (C‑305/00, EU:C:2003:218), и от 14 октомври 2004 г., Brangewitz (C‑336/02, EU:C:2004:622).
( 16 ) Решение от 10 април 2003 г. (C‑305/00, EU:C:2003:218, т. 63).
( 17 ) Пак там, т. 72.
( 18 ) Пак там, т. 57.
( 19 ) Решение от 14 октомври 2004 г. (C‑336/02, EU:C:2004:622, т. 65 и 66).
( 20 ) Но не само в този случай — същата логика се открива и е подчертана в член 16, параграф 1 от регламента по прилагане.
( 21 ) От тези разпоредби следва също, че докато по принцип необходимата информация се предоставя от земеделските производители и лицата, извършващи дейности по сортиране, тя може да бъде предоставена от някои държавни органи при определени условия.
( 22 ) Тази констатация е направена в решение от 10 април 2003 г., Schulin (C‑305/00, EU:C:2003:218, т. 60), относно земеделските производители, и в решение от 14 октомври 2004 г., Brangewitz (C‑336/02, EU:C:2004:622, т. 48), относно лицата, извършващи дейности по сортиране.
( 23 ) Следва да се отбележи, че в решение Schulin Съдът изрично подчертава „трудностите, която титулярят изпитва при упражняване на правото си на информация, поради факта, че […] проверката на дадено растение не разкрива дали то е получено чрез използването на продукция от реколта или чрез закупуване на семена“. Решение от 10 април 2003 г. (C‑305/00, EU:C:2003:218, т. 63).
( 24 ) Вж. точки 55 и 56 от настоящото заключение.
( 25 ) Решение от 10 април 2003 г., Schulin (C‑305/00, EU:C:2003:218, т. 63).
( 26 ) Пак там, т. 66.
( 27 ) Пак там, т. 68. Член 13, параграф 2, букви в) и г) от основния регламент предвижда, че се изисква разрешение от титуляря за целите на предлагане за продажба, продажба или друг вид търговия.
( 28 ) По-горе, точка 61.
( 29 ) В самия член 11 от регламента по прилагане, но и в други негови разпоредби — вж. по-горе точки 51—62.
( 30 ) По принцип, относно задължението на законодателния орган на ЕС да предусеща развитието на социалния и икономически контекст (или да се справя с последиците от оспорването на валидността на своето законодателство), вж. моите заключения по дела Confédération paysanne и др. (C‑528/16, EU:C:2018:20, т. 139) и Lietuvos Respublikos Seimas (C‑2/18, EU:C:2019:180, т. 99).
( 31 ) Вж. в сходен смисъл моето заключение по дело Schrems (C‑498/16, EU:C:2017:863, т. 123).
( 32 ) Разплащателните агенции, които отговарят за управлението и контрола на земеделските фондове, трябва да разполагат със система за вътрешен контрол, предоставяща достатъчно гаранции, че плащанията са законни и редовни. Тази интегрирана система трябва да включва компютъризирана база данни, система за идентификация на земеделските парцели, заявления за подпомагане и интегрирана система за контрол. По отношение на последната следва да се извършват проверки на заявленията за подпомагане с оглед на условията за допустимост на помощта. Вж. по-конкретно членове 59, 67, 68 и 74 от Регламент № 1306/2013.
( 33 ) Вж. горе точки 8 и 62.
( 34 ) Тъй като от обсъждането в заседанието също стана ясно, че доколкото и базовият, и основният контрол съгласно основния регламент и регламента по прилагане са възложени на титуляря, няма създадена специална мрежа от определени за целта национални органи.
( 35 ) Силата на правилото, според което държавните органи трябва да предоставят законно поискана информация, е допълнително подчертана в член 11, параграф 4 от регламента по прилагане, който създава задължение за писмено мотивиране на отказите за предоставяне на достъп до исканата информация.
( 36 ) Естествено, при условие че това, което следва, ще бъде относимо само ако първоначалното искане наистина попада в обхвата на член 11 от регламента по прилагане. В съответствие с предложеното по-горе в точки 38—42 от настоящото заключение, ако до националния административен орган бъде отправено искане относно растителни видове, ще се приложи националното право, предвидените в него принципи относно достъпа да информация и това ще бъде свързано с допълнителни разходи.
( 37 ) Вж. по-специално решение от 11 януари 2017 г., Typke/Комисия (C‑491/15 P, EU:C:2017:5, т. 34). Иначе казано, в контекста на такива електронни бази или набори от данни реалното затруднение до голяма степен е свързано с обработката на данните. Информацията всъщност е на разположение, но без подходящата структура и рамкиране на практика е безполезна.
( 38 ) Вж. например решение от 2 октомври 2014 г., Strack/Комисия (C‑127/13 P, EU:C:2014:2250, т. 27 и 28). Вж. също моето заключение по дело Typke/Комисия (C‑491/15 P, EU:C:2016:711, т. 41).
( 39 ) Вж. моето заключение по дело Typke/Комисия (C‑491/15 P, EU:C:2016:711, т. 45 и 46).
( 40 ) Вж. член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (OВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).
( 41 ) Вж. член 6 от Директива 2003/98.