ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA
представено на 13 юни 2019 година ( 1 )
Съединени дела C‑364/18 и C‑365/18
Eni SpA
срещу
Ministero dello Sviluppo Economico
Ministero dell’Economia e delle Finanze
в присъствието на:
Autorità di Regolazione per l’Energia, Reti e Ambiente
Regione Basilicata
Comune di Viggiano
Regione Calabria
Comune di Ravenna
и др.
Assomineraria
(Преюдициално запитване, отправено от Tribunale amministrativo regionale per la Lombardia (Регионален административен съд Ломбардия, Италия)
и
Shell Italia E & P SpA
срещу
Ministero dello Sviluppo Economico
Ministero dell’Economia e delle Finanze
Autorità di Regolazione per l’Energia, Reti e Ambiente
в присъствието на:
Regione Basilicata
Comune di Viggiano
Comune di Montemurro
Comune di Grumento Nova
Comune di Marisco Nuovo
Comune di Marsicovetere
Comune di Calvello
Assomineraria
(Преюдициално запитване, отправено от Tribunale amministrativo regionale per la Lombardia (Регионален административен съд Ломбардия)
„Преюдициално запитване — Директива 94/22/ЕО — Енергетика — Условия за предоставяне и ползване на разрешения за проучване, изследване и производство на въглеводороди — Възнаграждение, дължимо във връзка с концесиите за добив на природен газ — Изчисляване на възнаграждението — Индекси QE и Pfor — Дискриминационен характер“
1.
Разглежданото преюдициално запитване предоставя възможност на Съда да се произнесе по прилагането на Директива 94/22/ЕО ( 2 ) относно възнагражденията (royalties), които държавите членки могат да изискват от предприятията, титуляри на разрешения ( 3 ) за проучване, изследване и добив на природен газ. Тези възнаграждения всъщност представляват насрещната престация, която предприятията плащат на държавата за достъпа до и използването на държавни ресурси, каквито са въглеводородите по принцип и природният газ в частност.
2.
По-конкретно, понастоящем следва да се определи дали Директива 94/22 допуска държавите членки да използват определен референтен индекс (т.нар. индекс QE), за да изчисляват размера на възнаграждението, вместо друг индекс, който отчита пазарната цена на природния газ.
I. Правна уредба
А. Правото на Съюза
1. Директива 94/22
3.
Съгласно четвърто, шесто, седмо и осмо съображение:
„като има[т] предвид, че държавите членки имат суверенитет и суверенни права върху въглеводородните ресурси на техните територии;
[…]
като имат предвид, че трябва да се предприемат стъпки за гарантиране на недискриминационен достъп до и осъществяване на дейности, свързани с проучването, изследването и производството на въглеводороди[,] при условия, които насърчават по-голяма конкуренция в този сектор и следователно благоприятстват най-добрите начини за проучване, изследване и производство на ресурси в държавите членки и укрепват интеграцията във вътрешния енергиен пазар;
като имат предвид, че за тази цел е необходимо да се изработят общи правила, за да се гарантира, че процедурите за предоставяне на разрешения за проучване, изследване и производство на въглеводороди са открити за всички субекти, притежаващи необходимите способности; като имат предвид, че разрешенията трябва да се предоставят въз основа на обективни, публикувани критерии; като имат предвид, че условията за предоставяне на разрешения трябва също да бъдат известни предварително на всички субекти, участващи в процедурата;
като имат предвид, че държавите членки трябва да запазят възможностите за ограничаване на достъпа и упражняването на тези дейности по причини, обосновани от обществен интерес[,] и предмет на заплащане на финансова вноска или на вноска във въглеводороди, като подробностите, свързани с упоменатата вноска[,] следва да бъдат определени така, че да не се намесват в управлението на субектите; като имат предвид, че тези възможности не трябва да бъдат използвани по дискриминационен начин; като имат предвид, че с изключение на задълженията, свързани с използването на тази възможност, трябва да се предприемат стъпки, за да се избегне налагането на субектите на условия и задължения, които не са обосновани от необходимостта от правилно изпълнение на тази дейност; като имат предвид, че контрол върху дейностите на субектите е необходим само до степен, която да гарантира спазването на тези задължения и условия“.
4.
Член 2, параграфи 1 и 2 предвижда:
„1. Държавите членки си запазват правото да определят областите в рамките на тяхната територия, в които биха могли да бъдат упражнявани дейностите по проучване, изследване и производство на въглеводороди.
2. Когато дадена област е отворена за упражняване на дейностите съгласно параграф 1, държавите членки гарантират, че няма да има дискриминация между субектите по отношение на достъпа до и упражняването на тези дейности“.
5.
Член 6, параграфи 1 и 2 и параграф 3, първа алинея гласи:
„1. Държавите членки гарантират, че условията и изискванията съгласно член 5, параграф 2 и подробните задължения за ползване на конкретно разрешително се обосновават изключително от нуждата да се осигури правилно изпълнение на дейностите в областта, за която е поискано разрешително, чрез прилагането на параграф 2 или чрез заплащане на финансова вноска или на вноска във въглеводороди.
2. Държавите членки могат да налагат условия и изисквания относно упражняването на дейностите, изложени в член 2, параграф 1[,] до степен, обоснована от съображения за националната сигурност, обществената сигурност, общественото здравеопазване, сигурността на транспорта, опазването на околната среда, опазването на биологичните ресурси и на националните богатства […], безопасността на съоръженията и работниците, планираното управление на въглеводородните ресурси (например степента на изчерпване на въглеводородите или оптимизиране на възстановяването им) или необходимостта да се осигурят постъпления от данъци.
3. Правилата на плащане на вноските, посочени в параграф 1, включително всяко изискване за държавно участие, се определят от държавите членки по начин, който да гарантира запазване на независимостта на субектите[,] що се отнася до управлението“.
Б. Италианското право
1. Законодателен декрет № 625/96
6.
Съгласно член 19, параграфи 1, 5 и 5 bis от Законодателен декрет № 625/96 ( 4 ):
„1. За продукциите, получени след 1 януари 1997 г., от притежателя на всяка концесия за добив се изисква да заплаща всяка година на държавата стойността на част от продукта от добива, съответстваща на 7 % от количеството течни и газообразни въглеводороди, добити на сушата, както и на 7 % ( 5 ) от количеството газообразни въглеводороди и на 4 % от количеството течни въглеводороди, добити в морето.
[…]
5. Единичните стойности на частта за всяка концесия за добив са определени, за всеки неин притежател, като среднопретеглената продажна цена, която е фактурирал през референтната година.
5 bis За продукциите, получени след 1 януари 2002 г. […], единичните стойности на частта от добива се определят:
[…]
b)
за газа, за всички концесии и за всички притежатели, въз основа на средноаритметичната стойност за референтната година на индекса QE, енергиен дял от размера на разходите за суровината газ, изразен в евро за MJ, определен от Autorità per l’energia elettrica e il gas [Орган за електроенергийния и газовия сектор, Италия] съгласно Решение № 52/99 от 22 април 1999 г. на този орган, публикувано в Gazzetta Ufficiale [Официален вестник], бр. 100 от 30 април 1999 г., и последващите му изменения, приемайки за постоянна равностойността 1 Smc (стандартен кубичен метър) = 38,52 MJ. След 1 януари 2003 г. актуализирането на този индекс, единствено за целите на настоящия член, се извършва от Органа за електроенергийния и газовия сектор въз основа на параметрите, посочени в същото решение“.
2. Декрет-закон № 7 oт 31 януари 2007 г., преобразуван в Закон № 40 от 2 април 2007 г.
7.
Член 11, параграф 1 от този декрет-закон ( 6 ) предвижда прехвърлянето, от страна на притежателите на концесии за добив, на дължимите на държавата части от продукта на регулирания пазар за капацитетните възможности, съгласно условията и реда, определени с декрет на министъра на икономическото развитие, след съгласуване с Autorità di Regolazione per l’Energia, Reti e Ambiente (Надзорен орган за енергетиката, мрежите и околната среда, Италия; наричан по-нататък „Надзорният орган“).
8.
За прилагането на тази разпоредба е приет Министерски декрет от 6 август 2010 г. ( 7 ), който предвижда — доколкото е от значение за разглеждания случай — че „процедурите за договаряне на частите се осъществяват чрез тръжни преговори“ (член 4, параграф 1); „не се приемат оферти за покупки, по-ниски от индекса QE […]“ (член 4, параграф 3); и „в случай че продажба не се осъществи, предлаганата партида газ остава на разположение на притежателя, от когото се изисква да плати на държавата равностойността, изразена в размера на индекса QE, посочен в параграф 3“ (член 4, параграф 4).
3. Декрет-закон № 1/2012 oт 24 януари 2012 г., преобразуван, с изменения, в Закон № 27 от 24 март 2012 г.
9.
Член 13 от Декрет-закон № 1/2012 ( 8 ) („Мерки за намаляване на цената на природния газ за уязвими клиенти“) гласи:
„Считано от първото тримесечие след влизането в сила на настоящия декрет, Органът за електроенергийния и газовия сектор с цел адаптиране на референтните цени на природния газ за уязвими клиенти, посочени в член 22 от Законодателен декрет № 164 от 23 май 2000 г. и последващите му изменения, към европейските стойности, при определянето на променливите вноски за покриване на разходите за доставка на природен газ, въвежда постепенно сред параметрите, въз основа на които се извършва актуализирането, и позоваването по отношение на постепенно нарастващ дял, на регистрираните на пазара цени на газа. В очакване на отварянето на пазара на природен газ по член 30, параграф 1 от Закон № 99 от 23 юли 2009 г. референтните пазари, които трябва да бъдат взети под внимание, са европейските пазари, определени в съответствие с член 9, параграф 6 от Законодателен декрет № 130 от 13 август 2010 г.“
4. Последващи разпоредби
10.
С Решение 196/2013/R/gas ( 9 ) Надзорният орган окончателно изоставя — считано от 1 октомври 2013 г. — индекса QE като параметър за определяне на цената на газа, що се отнася до условията за доставка в полза на уязвимите клиенти на защитения пазар.
11.
Компонентът за покриване на разходите за доставка на природен газ на пазарите на едро понастоящем се изразява в индекса Cmem, определен единствено с оглед на краткосрочния пазар на природен газ съгласно точка 1, буква c) от диспозитива на посоченото решение.
12.
Cmem е сбор от няколко елемента, включително индекса Pfor.
13.
Съгласно член 6, параграф 2, буква d) от „Консолидираните правила за търговските дейности за продажба на дребно на природен газ и газ, различен от природния газ, разпределяни чрез градските мрежи“ (TIVG), в редакцията му, изменена с решение 196/2013/R/gas, индексът Pfor „за покриване на разходите за доставка на природен газ, изразен в евро/GJ, е равен на средноаритметичната стойност на тримесечните forward котировки OTC (over the counter) за тримесечие t на газа в hub TTF ( 10 ), регистрирани от Platts ( 11 ) с оглед на втория календарен месец преди тримесечие t“.
II. Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
14.
Eni SpA (наричано по-нататък „Eni“) и Shell Italia E&P Spa (наричано по-нататък „Shell“) са две дружества — притежатели на концесии за добив на природен газ в Италия ( 12 ), които също така присъстват на пазарите на едро и на дребно за разпределение и продажба на газ в тази държава членка.
15.
Двете дружества имат спор с италианските органи ( 13 ), като обжалват размера на възнагражденията за 2015 г., които трябва да заплатят на държавата за концесиите си. По-специално, те искат отмяна на решението от 24 март 2016 г. на Direzione generale per la sicurezza dell’approvvigionamento e le infrastrutture energetiche (Генерална дирекция за сигурността на доставките и енергийната инфраструктура) относно „Законодателен декрет № 625/1996 — член 19, параграф 5 bis, Индекс QE [енергийна квота] 2015 г. — енергийна квота в разходите за суровината природен газ за 2015 г.“ ( 14 ), както и на разпоредбите и решенията, служещи за основание на това решение.
16.
Според жалбоподателите запазването на индекса QE през 2015 г. като параметър за изчисляване на възнагражденията е незаконосъобразно. По тяхно мнение това изчисление трябва да се извърши въз основа на индекса Pfor (обвързан с цената на газа на краткосрочния пазар), а не на индекса QE (базиран на котировките на нефта и на други горива в по-дългосрочен план).
17.
Те поддържат, че фактически индексът QE е бил окончателно изоставен за целите на регулирането на цените на защитения пазар и следователно не бива повече да се прилага и за изчисляване на възнагражденията. Затова те предлагат да се използва новият индекс Pfor, който е въведен от Надзорния орган именно за да отразява пазарната стойност на газа.
18.
Запитващата юрисдикция обяснява, че при настоящия механизъм за изчисляване се извършва, първоначално на регулирания пазар за капацитетни възможности и газ, предлагане на частите от продукта, отредени за държавата, на стойност, равностойна на цената, произтичаща от индекса QE. Ако, както става в повечето случаи, горепосочените части се окажат непродадени, концесионерът запазва посоченото количество природен газ, но заплаща на държавата равностойността на цената му, изчислена чрез прилагането на индекса QE, което се оказва цена, по-висока от пазарната. Според запитващата юрисдикция от това следва, че концесионерите са задължени да закупят количествата природен газ на цена, значително по-висока от пазарната, поради което понасят вреда в сравнение с другите оператори в сектора, техни конкуренти, които нямат подобно задължение.
19.
С решение № 290/2018 от 18 януари 2018 г. Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) изменя няколко решения, постановени от запитващата юрисдикция през юни 2016 г., потвърждавайки законосъобразността на решенията на италианските органи, приложили индекса QE.
20.
Въпреки това запитващата юрисдикция продължава да счита, че може да е налице дискриминация спрямо притежателите на концесии за добив на природен газ и поставя въпроса дали тълкуването на вътрешноправната уредба, дадено в решението на Consiglio di Stato (Държавен съвет) от 18 януари 2018 г., би могло да е в противоречие с принципите на Директива 94/22.
21.
При тези обстоятелства Tribunale Amministrativo Regionale per la Lombardia (Регионален административен съд Ломбардия, Италия) отправя до Съда следния преюдициален въпрос:
„Допускат ли разпоредбите на член 6, параграф 1 и шесто съображение от [Директива 94/22] национална правна уредба, по-специално член 19, параграф 5 bis от Законодателен декрет № 625/1996, която съгласно тълкуването, дадено от Consiglio di Stato (Държавен съвет) в решение № 290/2018, позволява за целите на определяне на възнагражденията, които трябва да се заплащат, да се използва параметърът QE, базиран на котировките на нефта и на други горива, а не индексът Pfor, обвързан с цената на газа на краткосрочния пазар?“.
22.
Писмени становища представят Eni, Shell, Assomineraria, Comune di Viggiano (община Виджано, Италия), италианското правителство и Комисията. Всички те, с изключение на община Виджано, се явяват в съдебното заседание, проведено на 4 април 2019 г.
III. Отговор на преюдициалния въпрос
23.
Лицата, взели участие в преюдициалното производство, имат различни виждания относно отговора, който следва да се даде на въпроса на запитващата юрисдикция.
–
Според Eni, Shell и Assomineraria методът на изчисляване на възнагражденията въз основа на индекса QE поражда дискриминация и уврежда притежателите на концесии за добив на природен газ спрямо субектите, които извършват само дейност по разпределение и продажба на този продукт. Индексът QE отчита цената на нефта и на други въглеводороди, която е по-висока от тази на природния газ, така че размерът на възнаграждението за концесиите за добив на газ е по-голям от продажната цена на пазара на количествата газ, от чиято продажба трябва да се заплати посоченото възнаграждение.
–
Италианското правителство, община Виджано и Комисията смятат, че Директива 94/22 оставя свобода на държавите членки да определят размера на възнаграждението чрез прилагането на индекс като QE. Според тях Директива 94/22 не налага задължение на държавите членки да изчисляват тези възнаграждения в зависимост от пазарната цена на природния газ.
24.
За разрешаването на този спор ми се струва необходимо първо да разгледам прилагания в Италия метод на изчисляване на възнаграждението във връзка с концесиите за добив на газ.
А. Изчисляване на възнаграждението във връзка с концесиите за добив на газ в Италия
25.
Считано от Закон № 6/1957 ( 15 ), Италия е задължавала добиващите газ предприятия да заплащат възнаграждение за концесиите за добив на газ на нейна територия. Първоначално това възнаграждение е можело да се заплати в натура (част от добития газ) или чрез парична вноска. Крайният размер е бил еднакъв в двата случая, тъй като паричната вноска се е определяла въз основа на средната продажна цена на газа, получавана от концесионера през определена година.
26.
След транспонирането на Директива 94/22 в италианското право чрез Законодателен декрет 625/96 се запазва предходното положение. Предприятията концесионери продължават да заплащат възнаграждение в натура (равностойно на част от добития газ) или парична вноска (представляваща пазарната стойност на посоченото количество газ).
27.
С изменението на член 19 от Законодателен декрет 625/96, по силата на Закон № 239 от 23 април 2004 г., режимът на възнаграждението се променя.
28.
Всъщност новият текст на член 19 от Законодателен декрет 625/96 изисква, считано от 1 януари 2002 г., плащането да става само чрез парична вноска. От 1 януари 2003 г. възнаграждението представлява част от добития продукт ( 16 ), чиято цена се определя съгласно индекса QE. Този индекс се дефинира като енергийния дял от размера на разходите за суровината газ, изразен в евро за MJ, и се определя от Надзорния орган съгласно параметрите в неговото Решение № 52/99.
29.
Според данните, предоставени от страните в производството, Надзорният орган изчислява на всеки два месеца индекса QE въз основа на кошница от енергийни продукти ( 17 ), и по-специално в зависимост от средните котировки на нефта и на други горива, изведени от многогодишните договори за продажба на едро. Страните признават, че първоначално индексът QE е отразявал реалната пазарна стойност на природния газ ( 18 ).
30.
Последващи изменения от 2007 г., въведени с декрет на Министерството на икономическото развитие от 6 август 2010 г., позволяват на предприятията — титуляри на концесии, да продават чрез аукциони на „регулирания пазар за капацитетни възможности и газ“ (PSV) ( 19 ) дължимите на държавата количества газ, прехвърляйки на последната получените в качеството на възнаграждение суми. В този виртуален hub PSV е пазарът на едро, където се извършват всички сделки с природен газ в Италия.
31.
Правната уредба обаче предвижда отхвърлянето на офертите с цени, по-ниски от индекса QE. В този случай предлаганите партиди газ остават на разположение на предприятието — притежател на концесията, което трябва да заплати на държавата съответстващото на тези партиди възнаграждение, изразено в количество, равняващо се на индекса QE.
32.
Изглежда, че индексът QE е престанал да съответства на пазарната цена на природния газ, поради което предприятията — притежатели на концесии за добив на газ в Италия, не успяват да продадат съответните количества газ на регулирания пазар.
33.
Разминаването между индекса QE и пазарната цена на природния газ се потвърждава, когато Надзорният орган приема Решение 196/2013/R/gas, с което окончателно се изоставя — считано от 1 октомври 2013 г. — индекса QE като параметър за определяне на разходите за газа, що се отнася до условията за доставка в полза на клиентите на защитения пазар ( 20 ).
34.
С Решение 196/2013/R/gas за определяне на разходите за газа се възприема индексът Pfor, който отразява тримесечните котировки на природния газ на нидерландската борса (hub TTF), регистрирани от Platts.
35.
Въпреки това италианските органи продължават да прилагат индекса QE, за да определят цената на природния газ за целите на възнаграждението. Тъй като през 2015 г. предприятията концесионери не успяват да продадат чрез аукциони на пазара PSV количествата газ, съответстващи на тези възнаграждения, те твърдят, че е трябвало да заплатят на държавата на това основание суми, по-високи от тези, които биха дължали, ако беше приложена цената на газа на краткосрочния пазар (тоест цената, произтичаща от прилагането на индекса Pfor).
36.
Съгласно приложените по делото документи:
–
Стойностите на индекса QE, изразени в евро/GJ ( 21 ), за четирите тримесечия на 2015 г. са 7,976985, 6,940217, 6,194914 и 5,573671. Следователно средноаритметичната стойност на индекса QE за изчисляването на възнагражденията за 2015 г. е 6,671447 ( 22 ).
–
Стойностите в евро/GJ на индекса Pfor за четирите тримесечия на 2015 г. са 6,553299, 5,984375, 5,665388 и 5,564236. Средноаритметичната стойност на индекса Pfor е 5,9418245 ( 23 ).
37.
Видно от тези данни, през 2015 г. индексът QE има по-високи стойности от тези на индекса Pfor. Следователно предприятията — притежатели на концесии за добив на газ, заплащат възнаграждение с по-голям размер ( 24 ) от това, което би се дължало при прилагане на пазарната стойност спрямо съответните количества природен газ.
Б. Тълкуване на Директива 94/22
38.
С Директива 94/22 се осъществява неизчерпателна хармонизация на дейностите по проучване, изследване и производство на въглеводороди в Съюза ( 25 ).
39.
При тази минимална хармонизация като предпоставка се приема суверенитетът на държавите членки върху въглеводородите, намиращи се на тяхна територия ( 26 ), които са природни ресурси на тяхно разположение. Директива 94/22 се ограничава до това да предвиди процедура за достъпа до и упражняването на съответните дейности с цел да се насърчи по-голяма конкуренция в този сектор, да се намерят най-добрите начини за проучване, изследване и производство на тези ресурси, както и да се укрепи интеграцията във вътрешния енергиен пазар ( 27 ).
40.
По-конкретно, Директивата предвижда, че процедурите за предоставяне на съответните разрешения са открити за всички субекти в Съюза, притежаващи необходимите способности, въз основа на „обективни критерии“ и в съответствие с условия, които са предварително известни на всички субекти, участващи в процедурата ( 28 ).
41.
Директива 94/22 допуска държавите да ограничат достъпа до и упражняването на тези дейности „по причини, обосновани от обществен интерес“, както и да предвидят заплащането на насрещна престация (възнаграждение) ( 29 ).
42.
Осмо съображение и член 6, параграф 1 от Директива 94/22 предоставят свобода на държавите членки да избират между възнаграждение под формата на финансова (парична) вноска или на вноска във въглеводороди (плащане в натура). Следователно национално законодателство като оспореното тук, с което е направен избор за заплащане на възнаграждение под формата на финансова вноска, е съвместимо с Директива 94/22.
43.
Ключовият въпрос по настоящия спор е дали Директива 94/22 съдържа условия относно размера на възнаграждението и процедурата за изчисляването му. Вече посочих, че според мен тази директива оставя много широко поле за действие на държавите членки, за да определят начина на изчисляване на възнагражденията.
44.
Въпреки това е вярно, че държавите членки трябва да упражняват по недискриминационен начин правомощието си да определят възнагражденията (осмо съображение от Директива 94/22), така че, що се отнася до достъпа до и упражняването на дейностите по проучване, изследване и използване на въглеводороди, предприятията да бъдат равнопоставени (член 2, параграф 2) ( 30 ).
45.
Директивата обаче не налага ограничения на държавите нито по отношение на начина на определяне на възнаграждението, нито по отношение на неговия размер. Представилите становища предприятия — притежатели на концесии за добив на газ (Eni, Shell и обединението Assomineraria), признават, че дадена държава би могла да увеличи размера на възнаграждението от 7 % на 10 % от добитите количества газ, както е направила Италия през 1999 г.
46.
Същевременно тези предприятия твърдят, че изчисляването на възнаграждението трябва да се извършва посредством формула, отразяваща продажната цена на газа на пазара, което понастоящем не се случва при използването на индекса QE. Те допълват, че прилагането на този индекс им нанася вреда (дискриминация), тъй като те се оказват задължени да изкупят количествата природен газ, съответстващи на възнаграждението, на по-висока от пазарната цена (обвързана понастоящем с индекса Pfor).
47.
Не споделям това виждане и считам, напротив, че прилагането на индекса QE не дискриминира предприятията — притежатели на концесии за добив на газ, по начин, противоречащ на Директива 94/22. Забранената от последната директива дискриминация е тази, която държава членка може да проведе между предприятия — титуляри на разрешения (например основана на гражданство, място на установяване ( 31 ) или произход на дружествения капитал, наред с други), във връзка с определянето на възнагражденията. Забранена дискриминация би била налице, ако предприятията с дружествен капитал от други държави членки трябва да плащат по-високо възнаграждение от дължимото от дружествата с италиански капитал.
48.
Eni и Shell подчертават дискриминацията, която според тях е налице между предприятията — притежатели на концесии, и предприятията, участващи на пазара за разпределение и продажба на природен газ, без да експлоатират находища. При този подход се изтъква, че:
–
Концесионерите са принудени да закупуват природния газ, съответстващ на частта от добития продукт, която трябва да предоставят като възнаграждение, на по-висока от пазарната цена поради прилагането на индекса QE като основа за продажбата на тези партиди газ чрез аукциони на пазара PSV ( 32 ).
–
Предприятията, които не притежават концесии за добив, но действат на пазара за природен газ в Италия, не са задължени да извършват подобни придобивания, нито да заплащат възнаграждения на италианската държава.
49.
Директива 94/22 обаче се ограничава до това да възпрепятства дискриминацията между предприятия концесионери (или по-точно — титуляри на разрешения) на концесии за добив на газ, но не забранява различното третиране на същите спрямо предприятията, които действат само като посредници и търговци на природен газ на регулирания пазар на едро PSV или на пазара на дребно за защитени клиенти.
50.
От гледна точка на плащането на възнагражденията притежателите на концесии за добив и дружествата посредници и търговци на природен газ на италианските пазари не се намират в сходно положение ( 33 ), тъй като последните, повтарям, не дължат на италианската държава никакво възнаграждение за добив. Затова считам, че твърдяната дискриминация не съществува.
51.
Твърдяната дискриминация на концесионерите спрямо предприятията, които само продават природен газ в Италия, би могла да възникне само когато пазарната цена на газа е ниска. Ако тази цена се повиши в сравнение с цената на нефта и на останалите въглеводороди, на които е базиран индексът QE, положението става обратното: продажбите чрез аукциони се осъществяват и концесионерите продават природния газ на по-висока цена от произтичащата от прилагането на индекса QE. Съгласно данните, които са предоставени от италианското правителство и не са оспорени от концесионерите, това положение е било налице през 2016 г. и 2017 г., когато на аукционите концесионерите са продавали природния газ на цена, по-висока от произтичащата от прилагането на индекса QE (32 % през 2016 г. и 36,7 % през 2017 г.) и на индекса Pfor (46,3 % през 2016 г. и 52,1 % през 2017 г.). В тези случаи на концесионерите не се е налагало да изкупуват добития природен газ на цена, по-висока от произтичащата от прилагането на индекса QE.
52.
Директива 94/22 определя други, не много ясни граници, за да ограничи широката свобода, призната на държавите членки във връзка с определянето на размера и метода на изчисляване на този вид вноски. По-конкретно:
–
Член 6, параграф 1 изисква възнагражденията да „се обосновават изключително от нуждата да се осигури правилно изпълнение на дейностите в областта, за която е поискано разрешително“.
–
Член 6, параграф 3 предвижда, че „[п]равилата на плащане на вноските […] се определят от държавите членки по начин, който да гарантира запазване на независимостта на субектите[,] що се отнася до управлението“.
53.
Нито запитващата юрисдикция обаче, нито предприятията, задължени да заплащат възнагражденията, твърдят, че италианското законодателство прекрачва тези граници.
54.
Въпреки това същите тези предприятия поддържат, че е непоследователно да се използва индексът QE за изчисляването на възнагражденията, тъй като той отчита не пазарната цена на природния газ, а цената на нефта и на други въглеводороди по дългосрочните договори. Според тях Директива 94/22 не допуска тази възможност и налага задължение за прилагане на индекс, обвързан с пазарната цена на природния газ (като индекса Pfor, използван на италианския пазар за защитени клиенти, считано от 2013 г.).
55.
Eni посочва в този смисъл, че използването на индекса QE би могло да доведе до абсурда стойността на възнаграждението да бъде по-висока от цената на природния газ, добит от концесионера, ако пазарната цена на нефта и на други въглеводороди се повиши значително спрямо пазарната цена на газа.
56.
Този довод, който изглежда е убедил запитващата юрисдикция, се основава на хипотеза (прекомерно увеличаване на един индекс спрямо друг), която е отдалечена от фактите, настъпили през 2015 г., до които се отнася спорното решение на Надзорния орган. Както вече споменах, разликата между индекса QE и индекса Pfor през тази година не е голяма ( 34 ), поради което размерът на възнагражденията не се увеличава дотолкова, че да застраши рентабилността на инсталациите за добив на газ на концесионерите. Освен това, както бе посочено по-горе, през 2016 г. и 2017 г. положението става противоположно, тъй като пазарната цена на природния газ става по-висока от получената при прилагането на индексите QE и Pfor.
57.
Във всеки случай при избора на един или друг индекс влияние могат да окажат фактори като свободата на преценка и политическата целесъобразност в зависимост от това дали се цели възнагражденията да бъдат повече или по-малко натоварващи за концесионерите (и симетрично, повече или по-малко благоприятни за държавната хазна).
58.
Всъщност може да е логично да се използва индекс, който отразява пазарната цена на газа в краткосрочен план (индексът Pfor). Но не е неразумно да се прибегне и до друг индекс, зависещ от цената в средносрочен и дългосрочен план на нефта и на други въглеводороди, какъвто е индексът QE. В действителност изборът на по-малко променлив индекс може да е фактор, който законодателят законосъобразно да отчете, за да придаде повече стабилност и предвидимост на публичните приходи от добива на въглеводороди.
59.
Накрая, безспорно е, че италианската държава би могла, също законосъобразно, да увеличи размера на възнагражденията, повишавайки дела от природния газ, предназначен за изплащането на тези вноски (например възнаграждение в размер на 15 % от добития газ, вместо 10 %), с което би се постигнал аналогичен резултат.
60.
Това, което е от значение за отговора на преюдициалния въпрос, е, че използването на индекс като QE не нарушава никое от посочените по-горе ограничения по член 6 от Директива 94/22. Според мен това е така, защото:
–
От една страна, „необходимостта да се осигурят постъпления от данъци“ (член 6, параграф 2), оправдава използването на индекса QE, тъй като с прилагането му спрямо количеството газ, което концесионерите трябва да отделят за заплащането на възнагражденията (понастоящем 10 %), италианската държава може да получава по-големи суми.
–
От друга страна, нуждата да се осигури правилно изпълнение на дейностите в областта, за която е поискано разрешително (член 6, параграф 1), или запазването на независимостта на субектите, що се отнася до управлението (член 6, параграф 3), не се накърняват с използването на индекса QE, поне що се отнася до частите, приложени през 2015 г.
61.
Във всеки случай именно националните юрисдикции, които разполагат с всички фактически данни, следва да преценят дали прибягването до необвързан с пазарната цена на газа индекс като QE, за да се изчислят възнагражденията, които се дължат за концесиите за добив на газ, е довело през определена година до последици, несъвместими с ограниченията, предвидени в член 6 от Директива 94/22 за изчисляването на посочените възнаграждения.
62.
Макар запитващата юрисдикция да не повдига този въпрос в акта си за преюдициално запитване, ще допълня, че също така именно националните съдилища са компетентни да проверят в рамките на цялостна преценка на релевантните фактически и правни обстоятелства дали разглежданата в главното производство национална правна уредба изпълнява изискванията на принципа на пропорционалност ( 35 ), като Съдът трябва да им предостави необходимите елементи за тълкуване на правото на Съюза, които ще им дадат възможност да се произнесат ( 36 ).
63.
Тази специфична преценка вече е била извършена от Consiglio di Stato (Държавен съвет) в Решение № 290/2018, споменато от запитващата юрисдикция. За да може последната да се отдалечи от критерия, установен от най-висшия административен съд в Италия, който има последната дума относно прилагането на вътрешното право, според мен би трябвало да съществуват много сериозни причини, които недвусмислено да подкопават тази преценка.
64.
След като изложих тези резерви, считам, че съществуват поне два допълнителни довода в подкрепа на съвместимостта с правото на Съюза на метода за определяне на възнагражденията, възприет от италианските органи.
65.
Първият е, че както член 6, параграф 1 от Директива 94/22, така и осмо съображение от нея позволяват на държавите членки да изберат между вноска в натура и парична вноска. Така на държавите членки се предоставя избор между две възможности, без да има връзка между тях. Ето защо от Директивата не следва, че възнаграждението, независимо дали в натура или под формата на финансова вноска, трябва да съвпада или да е свързано с пазарната стойност на добитото количество газ.
66.
Вторият довод е, че дадена държава членка не нарушава непременно принципа на пропорционалност, когато определя размера на паричното възнаграждение, прилагайки индекс като QE, който не гарантира равностойност между пазарната стойност на количеството газ, съответстващо на възнаграждението, и паричния размер на посоченото възнаграждение. Повтарям, че подобна равностойност не представлява цел на Директива 94/22. Следователно принципът на пропорционалност не задължава държавите членки да използват референтни индекси като Pfor.
67.
Въпросът за несъвместимостта с принципа на пропорционалност на национално законодателство за прилагане на Директива 94/22 би могъл да се постави, ако процедурата за определяне на размера на възнаграждението налагаше прекомерно високи възнаграждения, водещи на практика до нерентабилност на дейностите по проучване, изследване и добив на природен газ. От данните по делото не изглежда италианското законодателство, предвиждащо използването на индекса QE, да създава такова положение.
68.
Различен от описания по-горе е случаят, при който прилагането на индекса QE би могло да предизвика промяна в първоначално предвиденото в съответните концесионни договори финансово равновесие. Ако възникне такъв проблем (който може да бъде предизвикан както от промяна в индексите, така и от увеличение на процента на възнаграждението), решението му следва да се търси във вътрешноправните разпоредби, уреждащи равновесието при концесиите, а не в Директива 94/22 ( 37 ).
69.
Накрая, без да е необходимо излагането на допълнителни съображения, може да се отхвърли твърдението, че прилагането на индекса QE представлява неоправдано ограничаване на правото на собственост, защитено съгласно член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Поначало въглеводородите са собственост на италианската държава и ако тя реши да предостави концесия на определено предприятие, за да ги добива, може да обуслови това предоставяне на държавни ресурси от заплащането на вноска в държавния бюджет в тежест на използващия ги субект.
IV. Заключение
70.
С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на Tribunale amministrativo regionale per la Lombardia (Регионален административен съд Ломбардия, Италия) по следния начин:
„Член 6, параграфи 1, 2 и 3, както и осмо съображение от Директива 94/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно условията за предоставяне и ползване на разрешения за проучване, изследване и производство на въглеводороди, допускат национална правна уредба, която определя размера на възнагражденията, дължими от предприятията — титуляри на разрешения за добив на газ, в зависимост от индекс (като QE), базиран на котировките на нефта и на други горива в средносрочен и дългосрочен план, а не въз основа на друг индекс (като Pfor), обвързан с цената на газа на краткосрочния пазар“.
( 1 ) Език на оригиналния текст: испански.
( 2 ) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно условията за предоставяне и ползване на разрешения за проучване, изследване и производство на въглеводороди (OB L 164, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 173).
( 3 ) В член 1, точка 3 от Директива 94/22 терминът „разрешително“ е използван в много широк смисъл („всяка законова, подзаконова, административна или договорна разпоредба или акт, издаден по силата им, съгласно които компетентните органи на държава членка предоставят на субект правото да упражнява, от свое име и на свой собствен риск, изключителното право да проучва, изследва или произвежда въглеводороди в дадена географска област“). Според данните по делото в Италия тези разрешения имат правната форма на „концесии“ (и по-точно на концесии за ползване на обекти — публична собственост), а титулярите им се наричат „концесионери“. В настоящото заключение ще използвам и двата термина.
( 4 ) Decreto Legislativo 25 novembre 1996, n. 625 — Attuazione della direttiva 94/22/CEE relativa alle condizioni di rilascio e di esercizio delle autorizzazioni alla prospezione, ricerca e coltivazione di idrocarburi (Законодателен декрет № 625 от 25 ноември 1996 г. — транспониране на Директива 94/22/ЕО относно условията за предоставяне и ползване на разрешения за проучване, изследване и производство на въглеводороди) (GURI № 293 от 14 декември 1996 г., наричан по-нататък „Законодателен декрет 625/96“).
( 5 ) Впоследствие този процент е увеличен на 10 % в съответствие с член 45, параграф 1 от Закон № 99 от 23 юли 2009 г.
( 6 ) Legge 2 aprile 2007, n. 40, Conversione in legge, con modificazioni, del decreto-legge 31 gennaio 2007, n. 7, recante misure urgenti per la tutela dei consumatori, la promozione della concorrenza, lo sviluppo di attività economiche e la nascita di nuove imprese (Закон № 40 за преобразуване в закон, с изменения, на Декрет-закон № 7 от 31 януари 2007 г. относно спешните мерки за защита на потребителите, насърчаване на конкуренцията, развитие на икономически дейности и създаване на нови предприятия) от 2 април 2007 г. (GURI № 77 от 2 април 2007 г.).
( 7 ) Decreto ministeriale 6 agosto 2010 — Decreto per la vendita delle aliquote di prodotto della produzione di gas nel territorio nazionale, royalties, destinate allo stato (Министерски декрет — Декрет относно продажба на частите от продукта от производството на газ на националната територия, възнаграждения (royalties), предназначени за държавата) от 6 август 2010 г. (GURI № 200 от 27 август 2010 г.).
( 8 ) Legge 24 marzo 2012, n. 27 — Disposizioni urgenti per la concorrenza, lo sviluppo delle infrastrutture e la competitività (Закон № 27 — спешни мерки по отношение на конкуренцията, развитието на инфраструктурата и конкурентоспособността) от 24 март 2012 г. (GURI № 71 от 24 март 2012 г.).
( 9 ) Deliberazione 9 maggio 2013 196/2013/R/gas, seconda fase della riforma delle condizioni economiche applicate ai clienti finali del servizio di tutela nel mercato del gas naturale a partire dall’ 1 ottobre 2013. Modifiche al TIVG. Вж. на ‑13.pdf.
( 10 ) Hub TTF (Title Transfer Facility) е нидерландската газова борса. Вж. .
( 11 ) Platts е било подразделение на мултинационалното дружество McGraw-Hill, което е действало като дружество, управляващо финансовия пазар за фючърси и опции върху производни енергийни продукти, договаряни на пазарите за енергийни продукти в целия свят. През 2016 г. McGraw Hill Financial се преобразува в S&P Global, а Platts става S&P Global Platts и продължава да бъде независимото дружество, което предоставя информация, референтни цени и анализи относно пазарите на суровини и на енергийни продукти. Вж. .
( 12 ) Eni притежава инсталации за добив на газ както на сушата, така и в морските недра, а Shell — само на сушата в регион Базиликата.
( 13 ) По-конкретно с Ministero dello Sviluppo Economico (Министерство на икономическото развитие, Италия), Ministero dell’Economia e delle Finanze (Министерство на икономиката и финансите, Италия) и Надзорния орган.
( 14 ) Comunicato del 24 marzo 2016 — Indice QE 2015. Quota energetica costo materia prima del gas naturale per l’anno 2015, достъпно на адрес: .
( 15 ) Legge 11 gennaio 1957, n. 6, Ricerca e coltivazione degli idrocarburi liquidi e gassosi (GURI № 25 от 29 януари 1957 г.).
( 16 ) Тази част представлява 7 % от количеството течни и газообразни въглеводороди, добити на сушата, 7 % от количеството газообразни въглеводороди (но тази стойност се увеличава до 10 % съгласно член 45, параграф 1 от Закон № 99 от 23 юли 2009 г.) и до 4 % от количеството течни въглеводороди, добити в морето.
( 17 ) Deliberazione 28 maggio 2009 — ARG/gas 64/09 Approvazione del Testo integrato delle attività di vendita al dettaglio di gas naturale e gas diversi da gas naturale distribuiti a mezzo di reti urbane (TIVG), достъпно на страница ‑09arg.htm. Съгласно член 6, параграф 2 от това решение на Надзорния орган индексът QE се определя, като се вземат предвид котировките на петрола Брент, на газьола и на горивата с ниско съдържание на сяра.
( 18 ) Трябва да се има предвид, че за дейностите по проучване, изследване и добив на нефт и на природен газ са предвидени сходни условия и те трябва да се разглеждат в обща рамка, различна от тази за последващите дейности. Това е посочено в изложението на мотивите към Предложението за директива на Съвета относно условията за предоставяне и ползване на разрешения за проучване, изследване и добив на въглеводороди, COM (92) 110 окончателен от 11 май 1992 г. (ОВ C 139, 1992 г., стр. 12).
( 19 ) Snam Rete Gas управлява виртуалния hub PSV („Punto di Scambio Virtuale“), където се осъществяват ежедневният двустранен обмен и ежедневните прехвърляния на газа, попадащ в италианската национална мрежа от газопроводи. Надзорният орган е признал на PSV качеството на „регулиран пазар за капацитетни възможности и газ“. Вж. .
( 20 ) Съдът се е произнесъл относно този пазар в решение от 20 април 2010 г., Federutility и др. (C‑265/08, EU:C:2010:205). „[З]ащитен клиент“ означава битов клиент, който е свързан към газоразпределителна мрежа и на когото трябва да се осигурят доставки на газ, както е предвидено в член 2, точка 5 от Регламент (ЕС) 2017/1938 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2017 година относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 994/2010 (OB L 280, 2017 г., стр. 1).
( 21 ) Гигаджаулът (GJ) се равнява на 109 джаула (J), като джаулът е единицата от Международната система за единици, използвана за измерване на енергия, работа и количество топлина. Като единица за енергия и работа джаулът се определя като работата, извършена от постоянна сила един нютон при преместване на тяло на разстояние един метър по направление на силата.
( 22 ) Comunicato del 24 marzo 2016 — Indice QE 2015. Quota energetica costo materia prima del gas naturale per l’anno 2015, достъпно на адрес: .
( 23 ) Данните са достъпни на интернет страницата на Надзорния орган: .
( 24 ) В съдебното заседание Shell твърди, че е понесло вреда в размер на 1237538 EUR, а Eni — вреда в размер на 8114895 EUR през 2015 г.
( 25 ) Досега е имало твърде малко спорове по Директива 94/22: предявен е само един иск за установяване на неизпълнение на задължения срещу Полша поради неправилното ѝ транспониране, по който Съдът се е произнесъл с решение от 27 юни 2013 г., Комисия/Полша (C‑569/10, EU:C:2013:425).
( 26 ) Четвърто съображение: „[Д]ържавите членки имат суверенитет и суверенни права върху въглеводородните ресурси на техните територии“.
( 27 ) Вж. по-специално шесто съображение и член 3 от Директива 94/22.
( 28 ) Вж. по-специално седмо съображение и член 5 от Директива 94/22.
( 29 ) Вж. по-специално осмо съображение и член 6 от Директива 94/22.
( 30 ) „[П]о силата на член 2, параграф 2 от Директива 94/22 държавите членки гарантират, че няма да има дискриминация между субектите по отношение на достъпа до дейностите по проучване, изследване и производство на въглеводороди и до тяхното упражняване в географските области, открити за упражняване на тези дейности“ (решение от 27 юни 2013 г., Комисия/Полша, C‑569/10, EU:C:2013:425, т. 50).
( 31 ) Според Съда член 18, параграф 1, точка 2, буква b) от полския Закон за геоложкото и минното дело изисква от икономически оператор, установен в друга държава членка и желаещ да получи концесия за проучване, изследване или използване на въглеводороди в Полша, да разполага със седалище или предприятие на полска територия, включително преди да му е била предоставена концесия. Тази разпоредба е обявена за несъвместима с член 2, параграф 2 от Директива 94/22 (решение от 27 юни 2013 г., Комисия/Полша, C‑569/10, EU:C:2013:425, т. 51 и 52), тъй като прави достъпа до дейността по използване на въглеводороди по-труден за чуждестранните оператори, отколкото за оператори, чиято основна дейност е в Полша.
( 32 ) Предприятията концесионери са длъжни да закупят своите партиди газ чрез аукцион на пазара на едро PSV на цената, която произтича от прилагането на индекса QE и която те трябва да заплатят на държавата като възнаграждение. След това те трябва да продадат въпросното количество газ на по-ниската цена, приложима на пазара на едро PSV и на защитения пазар на дребно за уязвими клиенти, на който се прилага индексът Pfor за определяне на продажната цена на природния газ, който е с по-ниска стойност от индекса QE.
( 33 ) Съгласно постоянната съдебна практика принципът на равно третиране в качеството си на общ принцип на правото на Съюза изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (решения от 28 ноември 2018 г., Solvay Chimica Italia и др., C‑262/17, C‑263/17 и C‑273/18, EU:C:2018:961, т. 66 и от 16 декември 2008 г., Arcelor Atlantique et Lorraine и др., C‑127/07, EU:C:2008:728, т. 23).
( 34 ) Вж. точка 36 от настоящото заключение.
( 35 ) „Запитващата юрисдикция, като вземе предвид дадените от Съда указания, трябва да провери, при цялостна преценка на обстоятелствата при предоставянето на нови концесии, дали [спорните в главното производство] ограничения отговарят на условията, произтичащи от практиката на Съда, що се отнася до тяхната пропорционалност“ (решения от 12 юни 2014 г., Digibet и Albers, C‑156/13, EU:C:2014:1756, т. 40 и от 28 януари 2016 г., Laezza, C‑375/14, EU:C:2016:60, т. 37).
( 36 ) Принципът на пропорционалност е приложим спрямо държавите членки, когато прилагат правото на Съюза, задължавайки ги действията им да бъдат адекватни за постигане на целите на това право и да не надхвърлят това, което е необходимо за постигането на въпросните цели. Вж., наред с други, решения от 12 юли 2018 г., Spika и др. (C‑540/16, EU:C:2018:565, т. 45 и 46), от 20 декември 2017 г., Global Starnet (C‑322/16, EU:C:2017:985, т. 52), и от 26 март 2015 г., Macikowski (C‑499/13, EU:C:2015:201, т. 47 и 48).
( 37 ) Решение № 290/2018 на Consiglio di Stato (Държавен съвет) третира и този въпрос, в точка 66 in fine. Според него, за да се прецени дали е възникнало „последващо неравновесие в условията по концесиите [за добив на газ]“, трябва да се пристъпи към „цялостно разглеждане на всички клаузи [на тези концесии] и на […] съответните предимства и задължения“, което е извън предмета на спора, разглеждан от въпросната юрисдикция.