Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. BOBEK
представено на 29 юли 2019 година(1)
Дело C‑433/18
ML
срещу
OÜ Aktiva Finants
(Преюдициално запитване, отправено от Korkein oikeus (Върховен съд, Финландия)
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански и търговски дела — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Член 43 — Изискване за осигуряване на ефективни правни средства за защита и условие за състезателност на производството — Жалба срещу решение, с което се допуска изпълнение на съдебно решение, постановено от съд или правораздавателен орган на друга държава членка — Производство по допускане на жалба до разглеждане на въззивна инстанция“
I. Въведение
1. На 7 декември 2009 г. естонски съд, Harju Maakohus (Първоинстанционен съд Харю, Естония), постановява решение, с което осъжда ML (наричан по-нататък „жалбоподателят във въззивното производство“) да заплати на естонското дружество OÜ Aktiva Finants сумата от 14 838,50 EEK ( естонски крони) (около 948 EUR). По искане на Aktiva Finants Helsingin käräjäoikeus (Първоинстанционен съд Хелзинки, Финландия) допуска изпълнението на това решение във Финландия въз основа на Регламент (ЕО) № 44/2001(2). Жалбоподателят във въззивното производство обжалва това решение пред Helsingin hovioikeus (Апелативен съд Хелзинки, Финландия). Последният отказва да допусне жалбата му до по-нататъшно разглеждане, което жалбоподателят във въззивното производство обжалва пред запитващата юрисдикция, Korkein oikeus (Върховен съд, Финландия).
2. Във Финландия като част от националната система на способите за обжалване е предвидено производство по допускане на жалбите до по-нататъшно разглеждане в рамките на въззивното обжалване на актовете на първоинстанционните съдилища. Такова производство се прилага и по отношение на жалбите срещу актове на първоинстанционните съдилища, с които въз основа на Регламент № 44/2001 се допуска изпълнение на съдебни решения, постановени в друга държава членка.
3. С настоящото преюдициално запитване Съдът е приканен да определи дали в рамките на системата, установена с Регламент № 44/2001, производство по допускане на жалба до по-нататъшно разглеждане като това в главното производство е съвместимо с изискването, произтичащо от член 43, параграф 1 от Регламент № 44/2001 за осигуряване на всяка от страните на ефективни правни средства за защита, и дали подобно производство изпълнява процесуалните правила за състезателните производства в съответствие с член 43, параграф 3 от този регламент.
II. Правна уредба
1. Правото на Съюза
4. Съгласно член 41 от Регламент № 44/2001:
„Съдебното решение се обявява за изпълняемо веднага след завършване на формалностите по член 53 без да се прави преразглеждане по членове 34 и 35. Страната, по отношение на която се иска изпълнение, няма право през този етап от производството да прави изявления по молбата“.
5. Съгласно член 43, параграфи 1—3 от този регламент:
„1. Решението по молбата за декларация за изпълняемост може да се обжалва от всяка от страните.
2. Жалбата се внася пред съда, посочен в списъка в приложение III.
3. Жалбата се разглежда в съответствие с процесуалните правила за състезателните производства“.
6. Член 45 от посочения регламент предвижда:
„1. Съдът, пред който е подадена жалбата съгласно член 43 или член 44, отказва или отменя декларация за изпълняемост само на някое от основанията по членове 34 и 35. Той произнася решението си незабавно.
2. При никакви обстоятелства не се допуска преразглеждане на чуждестранно съдебно решение по същество“.
2. Финландското право
7. Съгласно глава 25a, член 5, първа алинея от Oikeudenkäymiskaari (Кодекс на съдопроизводството) жалбите срещу съдебни актове на първоинстанционни съдилища трябва да минават през производство по допускане до по-нататъшно разглеждане.
8. Член 11, първа алинея от тази глава гласи следното:
„Жалбата се допуска до по-нататъшно разглеждане, когато:
1) има основание за съмнения в правилността на изводите в акта на първоинстанционния съд;
2) не може да се прецени дали изводите в акта на първоинстанционен съд са правилни, без жалбата да бъде допусната до по-нататъшно разглеждане;
3) за целите на прилагането на закона по други подобни дела е важно жалбата по делото да бъде допусната до по-нататъшно разглеждане; или
4) е налице друга важна причина за допускането на жалбата“.
9. Съгласно член 13 от посочената глава „[п]реди да се произнесе по допускането на жалбата до по-нататъшно разглеждане, въззивният съд при необходимост указва на ответника по жалбата да представи писмен отговор пред него“.
10. Съгласно глава 25a, член 14, първа алинея от Кодекса на съдопроизводството „[в]ъззивният съд се произнася по допускането на жалбата без провеждане на съдебно заседание, след като вземе предвид акта на първоинстанционния съд, подадената до него жалба, отговора на жалбата, когато такъв е представен, а в съответните случаи — и другите материали по делото“.
11. Съгласно член 17 от тази глава, ако жалбата не бъде допусната до по-нататъшно разглеждане, актът на първоинстанционния съд се потвърждава, като определението трябва да съдържа изложение на исканията и отговорите на страните.
12. Съгласно член 18 от посочената глава жалбата се допуска до по-нататъшно разглеждане, ако най-малко един от тримата членове на съдебния състав гласува за допускането ѝ. По допускането на жалбата до по-нататъшно разглеждане обаче може да се произнесе и едноличен съдебен състав.
13. Съгласно глава 26, член 1 от Кодекса на съдопроизводството, когато жалбата е допусната и делото по нея продължава пред въззивния съд, той трябва да прецени дали и по какъв начин следва да се измени актът на първоинстанционния съд. Член 3 от същата глава предвижда, че въззивният съд указва на ответника да представи писмен отговор на жалбата, като му определя съответен срок, освен ако това е поискано още по време на разглеждането на въпроса за допускането на жалбата до по-нататъшно разглеждане или ако представянето на отговор очевидно не е необходимо.
III. Фактите, производството и преюдициалните въпроси
14. Жалбоподателят във въззивното производство е физическо лице, което твърди, че от 26 ноември 2007 г. има местоживеене във Финландия. С решение от 7 декември 2009 г. Harju Maakohus (Първоинстанционен съд Харю) го осъжда да заплати на Aktiva Finants сумата от 14 838,50 EEK (около 948 EUR).
15. Въз основа на Регламент № 44/2001 и по искане на Aktiva Finants изпълнението на постановеното на 7 декември 2009 г. съдебно решение срещу жалбоподателя във въззивното производство е допуснато във Финландия с решение на Helsingin käräjäoikeus (Първоинстанционен съд Хелзинки).
16. След като е уведомен за решението на Helsingin käräjäoikeus (Първоинстанционен съд Хелзинки), жалбоподателят във въззивното производство го обжалва пред Helsingin hovioikeus (Апелативен съд Хелзинки), като иска то да бъде отменено изцяло. Във въззивната си жалба до Helsingin hovioikeus (Апелативен съд Хелзинки) жалбоподателят във въззивното производство изтъква, че естонското съдебно решение било постановено в негово отсъствие, че не му бил връчен документът за образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок, за да има възможност да организира защитата си. Жалбоподателят във въззивното производство посочва също, че узнал за делото едва след като му било връчено решението на Helsingin käräjäoikeus (Първоинстанционен съд Хелзинки) за допускането на изпълнение. Освен това според жалбоподателя във въззивното производство разглежданото дело не било подсъдно на естонския съд, тъй като, считано от 26 ноември 2007 г., неговото местоживеене било във Финландия. В подкрепа на доводите си жалбоподателят във връззивното производство се позовава и на членове 34 и 35 от Регламент № 44/2001.
17. Helsingin hovioikeus (Апелативен съд Хелзинки) не допуска жалбата на жалбоподателя във въззивното производство до по-нататъшно разглеждане, което слага край на производството по нея.
18. Жалбоподателят във въззивното производство подава частна жалба срещу определението на Helsingin hovioikeus (Апелативен съд Хелзинки) до запитващата юрисдикция, която я допуска до разглеждане на 24 януари 2017 г. С частната си жалба той иска от Korkein oikeus (Върховен съд) да отмени определението на Helsingin hovioikeus (Апелативен съд Хелзинки), да допусне жалбата му до по-нататъшно разглеждане и да върне делото на този съд.
19. В този контекст запитващата юрисдикция посочва, че трябва да определи дали производство по допускане на жалба до разглеждане на въззивна инстанция като това в главното производство може да се приложи по отношение на жалба срещу съдебен акт на първоинстанционен съд, с който се допуска изпълнение на съдебно решение, постановено в друга държава членка, съгласно Регламент № 44/2001. Тя добавя, че трябва да се произнесе и по съвместимостта на производството по допускане на жалбите до по-нататъшно разглеждане с Регламент № 44/2001, и по-точно с посоченото в член 43, параграф 3 от него условие за състезателност на обжалването.
20. При тези условия Korkein oikeus (Върховен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Съвместимо ли е производството по допускане на жалбите до по-нататъшно разглеждане, предвидено в рамките на националната система на способите за обжалване, с изискването за осигуряване на всяка от страните на ефективни правни средства за защита, гарантирани от член 43, параграф 1 от Регламент № 44/2001, когато се обжалва акт на първоинстанционен съд относно признаването и изпълнението на съдебно решение съгласно Регламент № 44/2001?
2) Изпълнени ли са в производството по допускане на жалбите до по-нататъшно разглеждане […] условията за състезателност на производството по смисъла на член 43, параграф 3 от Регламент № 44/2001, когато ответникът по жалбата не се изслушва преди произнасянето по допускането ѝ? Изпълнени ли са тези условия, ако ответникът по жалбата се изслушва преди произнасянето по нейното допускане до по-нататъшно разглеждане?
3) Има ли значение за тълкуването обстоятелството, че жалба може да подаде не само страната, която иска изпълнение и чиято молба е била отхвърлена, но и страната, спрямо която се иска изпълнение, когато молбата е била уважена?“.
21. Финландското правителство и Европейската комисия представят писмени становища и са изслушани в съдебното заседание, проведено на 15 май 2019 г.
IV. Оценка
22. Настоящото заключение е структурирано по следния начин. В рамките на първия преюдициален въпрос анализирам системата, установена с Регламент № 44/2001, и финландското производство по допускане на жалбите до разглеждане на етапа на въззивната инстанция, за да стигна до извода, че при определени обстоятелства член 43 от този регламент допуска подобно производство (А). В рамките на втория и третия преюдициален въпрос, които ще разгледам заедно, анализирам обхвата на принципа на състезателност, вследствие на което приемам, че производство по допускане на жалба до по-нататъшно разглеждане като това в главното производство не нарушава условието за състезателност (Б).
1. По първия преюдициален въпрос
23. С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали предвиденото от финландската система производство по допускане на жалбите до по-нататъшно разглеждане е съвместимо с изискването за предоставянето на ефективни правни средства за защита, което произтича от член 43, параграф 1 от Регламент № 44/2001.
1. Системата, установена с Регламент № 44/2001
24. Съгласно принципа на взаимно доверие и в съответствие с Конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела(3), изменена с последващите конвенции за присъединяването към нея на новите държави членки(4), с приложимия към настоящия случай Регламент № 44/2001(5) се цели да се постигне по-бързо и по-опростено признаване и изпълнение на съдебните решения. С този акт на вторичното право се намаляват формалностите, за да може постановените в дадена държава членка съдебни решения да се признават автоматично, без да се изисква каквато и да е специална процедура, и производството, с което се допуска изпълнение в една държава членка на съдебно решение, постановено в друга държава членка, да е ефективно и бързо(6).
25. Едновременно с това обаче производството по екзекватура гарантира осъществяването на контрол върху постановеното в друга държава членка съдебно решение с оглед на основанията за неизпълняемост, които законодателят на Съюза излага изчерпателно в членове 34 и 35 от Регламент № 44/2001. Ето защо производството по екзекватура протича на два отделни етапа.
26. В първия етап, съгласно член 41 от Регламент № 44/2001, страна иска изпълнение на съдебно решение, постановено в друга държава членка, в рамките на несъстезателно производство. На този етап основанията за отказ за изпълнение, предвидени в членове 34 и 35 от този регламент, не могат да бъдат разглеждани нито по искане на страните, нито дори служебно. Ако молбата за допускане на изпълнение е подадена до компетентния съд или орган от страна, която има процесуална легитимация, и ако тази молба изпълнява съответните формални условия, сезираният съд или орган е длъжен да я уважи. Съгласно съображение 17 от посочения регламент при това положение декларацията за изпълняемост се издава „на практика автоматично“.
27. Във втория етап, член 43 от Регламент № 44/2001 предвижда възможност за обжалване на решението по молбата за декларация за изпълняемост. Съгласно член 44 от този регламент решението по жалбата може на свой ред да бъде атакувано чрез подаване на специфичната за всяка държава членка жалба, представена в приложение IV към посочения регламент. Жалбата по член 43 от Регламент № 44/2001 може да бъде подадена от молителя в производството по екзекватура, ако декларацията за изпълняемост е била отхвърлена в първата фаза, и от страната, срещу която се иска изпълнение. За разлика от първия етап този втори етап се провежда в условията на състезателност, както впрочем е предвидено в член 43, параграф 3 от Регламент № 44/2001.
28. Установената в член 43 от посочения регламент система за обжалване обаче не е толкова ясна, колкото може би изглежда от предходната точка.
29. Неясноти възникват още на равнище езиково тълкуване. Така например, предвид разнообразието от термини, използвани в текстовете на различни езици на Регламент № 44/2001, е трудно да се определи дали в член 43 от този регламент законодателят на Съюза е искал да въведе възможност за подаване на „жалба“, или на „въззивна жалба“(7).
30. От систематична гледна точка обаче двете фази на производството по екзекватура реално не съответстват на разграничението между първата и въззивната инстанция. Молбата за допускане на изпълнение предполага извършването на формална проверка, като на този етап Регламент № 44/2001 не дава възможност за разглеждане с оглед на установените в членове 34 и 35 основания за отказ за изпълнение. Следователно, строго погледнато, това не е първоинстанционно производство. В рамките на обжалването, предвидено в член 43 от този регламент, и макар нито една разпоредба на последния да не ограничава основанията или доводите, които могат да се използват в подкрепа на жалбата срещу първоинстанционното решение, съдът, пред който е подадена жалбата, може да откаже или да отмени декларация за изпълняемост само на някое от основанията по членове 34 и 35 от посочения регламент(8). Следователно, строго погледнато, това не е въззивно производство.
31. Същите неясноти са налице и при определянето — съгласно списъка в приложение III към Регламент № 44/2001 — на съдилищата, пред които трябва да се подават жалбите, посочени в член 43, параграф 2 от този регламент. Прочитът на това приложение показва, че посочените от държавите членки съдилища са доста разнородни както от формална гледна точка (формалното равнище на съответния съд в националната система, включваща първоинстанционните, но и въззивните съдилища), така и от процесуална гледна точка (с възможност за пряко сезиране на въззивния съд, за непряко сезиране от първоинстанционния съд, но също и за сезиране на различни съдилища в зависимост от това дали жалбата е подадена от ответника, или от жалбоподателя).
32. Въпреки тези неясноти обаче е ясно, че съгласно член 43, параграф 3 от Регламент № 44/2001 производството пред посочените съдилища трябва да изпълнява поне три условия.
33. Първо, както подчертава Комисията в писменото си становище, в член 43 от този регламент се установява безусловното право на двете страни да обжалват решението по молбата за декларация за изпълняемост.
34. Второ, основната цел на производството по обжалване, установено в член 43 от Регламент № 44/2001, е да се даде възможност да се провери дали са налице основанията за неизпълняемост по членове 34 и 35 от този регламент(9), които могат да възпрепятстват изпълнението на постановеното в друга държава членка съдебно решение.
35. Трето, що се отнася до реда и условията за обжалването по член 43 от Регламент № 44/2001, тази разпоредба трябва да се тълкува с оглед на основните права, и по-специално на член 47, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз(10). Следователно това средство за правна защита трябва да е ефективно.
2. Финландското производство по допускане на жалбите до разглеждане на въззивна инстанция
36. Съгласно преписката, с която разполага Съдът, и информацията, която финландското правителство предоставя в съдебното заседание, производството по допускане на жалбите до по-нататъшно разглеждане има следните характеристики.
37. Това производство се предвижда за всички производства по обжалване на актове на първоинстанционни съдилища по искови или охранителни дела, с изключение на някои наказателни дела. Както посочва финландското правителство, то се прилага и в контекста на жалбите, уредени с Регламент № 44/2001.
38. Съответно жалбите пред въззивния съд протичат на два етапа. В първия етап въззивният съд определя дали са изпълнени условията за допускане на жалбата до по-нататъшно разглеждане с оглед на предвидените в закона основания. Във втория етап производството евентуално продължава пред въззивния съд, който пристъпва към цялостно разглеждане на жалбата.
39. В рамките на първия етап от обжалването страната, която го е инициирала, трябва да посочи в документа за образуване на производството основанията и доказателствата в подкрепа на искането за отмяна на акта на първоинстанционния съд. В документа за образуване на производството тя трябва да посочи и основанията и доводите за допускане на жалбата до по-нататъшно разглеждане.
40. Въз основа на това въззивният съд трябва служебно да провери всяко от четирите основания за допускане на жалбата до по-нататъшно разглеждане, изброени в глава 25a, член 11, първа алинея от Кодекса на съдопроизводството. За тази цел той взема предвид акта на първоинстанционния съд, документа за образуване на производството, преписката по делото, в това число чуждестранното съдебно решение, и информацията, която се изисква съгласно член 54 от Регламент № 44/2001.
41. Ако едно от основанията за допускане на жалбата е изпълнено и ако най-малко един от членовете на въззивния съд гласува за допускането ѝ, въззивният съд трябва да допусне жалбата до по-нататъшно разглеждане, като не разполага с никаква свобода на преценка в това отношение. Жалбата не се допуска до по-нататъшно разглеждане, ако е видно, че нито едно от четирите основания за допускане не е налице.
3. Производството по допускане на жалбите до по-нататъшно разглеждане и принципът на ефективност
42. Съгласно постоянната практика на Съда, при липса на правна уредба на Съюза по въпроса, в съответствие с принципа на процесуалната автономия всяка държава членка трябва да уреди процесуалните правила, предназначени да гарантират защитата на правата, които субектите на правото черпят от правото на Съюза(11).
43. Що се отнася до разглежданото в главното дело производство по допускане на жалбите до по-нататъшно разглеждане, от съображенията на финландското правителство следва, че с въвеждането му националният законодател обслужва две групи цели. От една страна, с това производство се търсела възможност за справяне с увеличаващата се натовареност на въззивните съдилища и с произтичащото от това увеличаване на продължителността на производствата. От друга страна, то отговаряло на необходимостта от разглеждане на жалбите в съответствие с ефективна процедура, която защитава правата на страните. Така например тази процедура отчитала естеството на делото пред въззивния съд с цел да се даде възможност за опростено обработване на делата, за които не са налице сериозни основания — свързани с правната защита на автора на жалбата и с обществения интерес на делото — обосноваващи разглеждането им от въззивния съд.
44. Според мен легитимността на подобни цели, които в крайна сметка отразяват целта за бързина на производствата и целта за по-добро разпределение на ресурсите на съда, е безспорна(12).
45. Съгласно установената съдебна практика обаче предвидените от държавите членки процесуални правила за съдебните производства не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези, които уреждат подобни производства, предвидени за защитата на изведените от вътрешния правов ред права (принцип на равностойност), и не трябва да правят практически невъзможно или изключително трудно упражняването на правата, предоставени от правовия ред на Съюза (принцип на ефективност)(13).
46. В случая, доколкото изглежда, че финландското производство по допускане на жалбите до по-нататъшно разглеждане се прилага по отношение на всички жалби срещу актове на първоинстанционни съдилища по искови или охранителни дела, нарушението на принципа на равностойност може веднага да се изключи.
47. Що се отнася до спазването на принципа на ефективност, трябва да се определи дали производството по допускане на жалбите до по-нататъшно разглеждане прави невъзможно или изключително трудно упражняването на правото на обжалване, закрепено в член 43 от Регламент № 44/2001.
48. Ще започна с общата констатация, че принципът на ефективност не съдържа изисквания, надхвърлящи тези, които произтичат от гарантираното от Хартата право на ефективна съдебна защита(14). Това право обаче не е абсолютно. Съответно Съдът, позовавайки се изрично на практиката на Европейския съд по правата на човека, вече е приел, че правото на съд(15), от което правото на достъп до съд е особен елемент, не е абсолютно и подлежи на имплицитно приети ограничения, тъй като поради самото си естество то изисква уредба от страна на държавата, която се ползва в това отношение с известна свобода на преценка. Съдът счита, че тези ограничения не биха могли да ограничат предоставения на правния субект достъп по такъв начин или до такава степен, че правото му на съд да бъде засегнато в самата си същност. Накрая, те трябва да преследват легитимна цел и трябва да съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел(16).
49. В случая изглежда, че разглежданото в главното дело производство по допускане на жалбите до по-нататъшно разглеждане спазва принципа на ефективност, при условие че, от една страна, дава възможност да се вземат предвид основанията за неизпълняемост, и от друга страна, съдебният акт, с който евентуално се отказва допускането на жалбата до по-нататъшно разглеждане, е надлежно мотивиран.
50. Първо, трябва да се гарантира, че производството по допускане на жалбите до по-нататъшно разглеждане не засяга целта на обжалването, установена в член 43 от Регламент № 44/2001, а именно да се даде възможност да се провери дали са налице основания за отказ за изпълнение на съдебното решение, постановено в друга държава членка, като предвидените в членове 34 и 35 от този регламент. Макар само запитващата юрисдикция да може да провери дали финландското право дава възможност за вземане предвид на тези основания при разглеждането на молбата за допускане на жалбата до по-нататъшно разглеждане, целта на точките по-долу е да се предоставят някои насоки по този въпрос.
51. В това отношение изглежда, че основанията за допускане на жалба до по-нататъшно разглеждане, посочени в глава 25а, член 11, първа алинея от Кодекса на съдопроизводството, позволяват да се вземат предвид членове 34 и 35 от Регламент № 44/2001.
52. По-специално, струва ми се всъщност, че основанията за неизпълняемост, предвидени от законодателя на Съюза в членове 34 и 35 от Регламент № 44/2001, са обобщени в първото и четвъртото основание за допускане на жалбите до по-нататъшно разглеждане, съгласно които жалбата се допуска до по-нататъшно разглеждане, когато има основание за съмнения в правилността на изводите в акта на първоинстанционния съд или когато е налице друга важна причина за допускането на жалбата.
53. При това положение въззивният съд изглежда може, още на етапа на допускането на жалбата до по-нататъшно разглеждане, да провери дали в контекста на жалба на основание член 43 от Регламент № 44/2001 основанията за неизпълняемост по членове 34 и 35 от този регламент изискват задълбочено разглеждане на акта на първоинстанционния съд по молбата за декларация за изпълняемост.
54. Второ, производството по допускане на жалбите до по-нататъшно разглеждане изглежда организирано по начин, който на практика позволява правилността на изводите в акта на първоинстанционния съд да се оцени още на този етап, макар и само с оглед на процесуалната икономия.
55. Всъщност уреденото във финландското право производство по допускане на жалбите до по-нататъшно разглеждане няма характер на предварителен филтър, целящ да се провери допустимостта на въззивната жалба. Както подчертава финландското правителство, на етапа на допускането на жалбите до по-нататъшно разглеждане въззивният съд проверява, по-специално с оглед на акта на първоинстанционния съд и на преписката по делото, дали са налице основания за съмнения в правилността на изводите в акта на първоинстанционния съд. Следователно на този етап преценката на въззивния съд действително има характер на предварителна, макар и обща оценка по съществото на акта на първоинстанционния съд(17).
56. Впрочем, макар правото на ефективна съдебна защита да предполага възможността за достъп до съд, това не означава автоматичен достъп до уеднаквено производство дори когато се очаква жалбата да бъде отхвърлена. На практика обаче изглежда, че жалба не се допуска до по-нататъшно разглеждане само когато за всички членове на въззивния съд е ясно, че тя е напълно неоснователна. Всъщност според финландското правителство основанията за допускане на жалбите до по-нататъшно разглеждане трябва да се тълкуват гъвкаво и в полза на страната, поискала допускането(18). Следователно жалбата може да бъде отхвърлена още на етапа на производството по допускане до по-нататъшно разглеждане само в случай че същата е явно неоснователна. Във всички останали случаи жалбата в крайна сметка се разглежда задълбочено след допускането ѝ от въззивния съд.
57. Трето, разглежданото в главното дело производство е съвместимо с член 43 от Регламент № 44/2001 само ако актът, с който евентуално се отказва допускането на жалба до по-нататъшно разглеждане, е надлежно мотивиран.
58. Същественото несъгласие по този въпрос между финландското правителство и Комисията проличава ясно в съдебното заседание. Финландското правителство поддържа, че съгласно Кодекса на съдопроизводството подобен акт трябва да бъде мотивиран, докато Комисията изтъква, основавайки се на същия кодекс, че това не е задължително.
59. Съдът няма задължение да се произнася по тези противоположни становища относно правилното тълкуване на националното право, а да определи условията, които произтичат от правото на Съюза. Последното впрочем налага актовете, например тези, с които се отказва допускането на жалба до разглеждане на въззивна инстанция, да бъдат мотивирани.
60. Най-напред, задължението за мотивиране като цяло се обосновава с двете функции, които то изпълнява. Мотивите дават възможност на засегнатото лице да се запознае с причините, поради които съдът е постановил дадено решение, и на съда, пред който това решение може да бъде обжалвано, да разполага с достатъчно информация, за да упражни своя контрол(19). В този контекст Съдът вече е посочил, че зачитането на правото на справедлив съдебен процес изисква всяко съдебно решение да е мотивирано, за да може ответникът да разбере защо е осъден и да използва надлежно и ефективно възможността за обжалване на подобно решение(20).
61. Впрочем, ако въззивният съд не е длъжен да мотивира решението си, по-специално при отказ за допускане на жалба до по-нататъшно разглеждане, предвидената от финландското право възможност за обжалване на това решение за отказ пред Върховния съд би била само теоретична. При липсата на мотиви надлежното обжалване на акта на въззивния съд би било най-малкото трудно и Върховният съд не би могъл да прецени дали той е правилен.
62. Второ, задължението за мотивиране на равнище въззивен акт е изключително основополагащо в рамките на системата за обжалване, установена с Регламент № 44/2001. Съответно следва да се припомни, от една страна, че приетият на първа инстанция акт по молбата за декларация за изпълняемост не подлежи на задължение за мотивиране. От друга страна, изглежда, че във Финландия, както и в други държави членки, жалбата пред Върховния съд срещу акт на въззивна инстанция също минава през система за предварително допускане.
63. По-нататък, актът, постановен след приключването на производството по обжалване по член 43 от Регламент № 44/2001, е първият (и евентуално последният), в който основанията за неизпълняемост по членове 34 и 35 от този регламент трябва да се вземат изцяло предвид. Няма как страна да може да използва признатите с посочения регламент възможности да осуети изпълнението на съдебно решение, постановено в друга държава членка, ако не ѝ бъде връчен мотивиран акт(21).
64. Накрая, обстоятелството, че в случая производството по допускане на жалбата до по-нататъшно разглеждане се отнася до етапа на въззивното производство, е решаващо по отношение на задължението за мотивиране. Всъщност с оглед на това обстоятелство не е логически приложимо становището — впрочем доста разумно — на Европейския съд по правата на човека, съгласно което акт, приет в рамките на процедура по филтриране на етапа на касационното производство („второ обжалване“ пред върховните съдилища, обикновено ограничено до правните въпроси), не трябва задължително да бъде мотивиран(22), по отношение на производството по допускане на жалбите до разглеждане на етапа на въззивното производство, ако последното на практика е първият способ за обжалване, позволяващ да се вземат предвид основанията за неизпълняемост на постановено в друга държава членка съдебно решение.
65. От това следва, че запитващата юрисдикция е длъжна да провери дали актовете, с които се отказва допускането на жалба до разглеждане на въззивна инстанция, трябва задължително да бъдат мотивирани. В случай че въззиният съд не е обвързан с подобно задължение, производството по допускане според мен би било несъвместимо с член 43 от Регламент № 44/2001. Всъщност, ако се установи, че производството по допускане на жалбите до по-нататъшно разглеждане е въведено в националната система на способите за обжалване, без да са взети предвид специфичните характеристики на системата, установена с Регламент № 44/2001, подобно обстоятелство би могло да доведе до механично прилагане на това производство, което би било трудно съвместимо с условията в Регламент № 44/2001.
66. Предвид всички тези съображения считам, че член 43, параграф 1 от Регламент № 44/2001 допуска производство по допускане на жалба до по-нататъшно разглеждане като това в главното производство, при условие че, от материална гледна точка, основанията за неизпълняемост по членове 34 и 35 от Регламент № 44/2001 могат да бъдат изтъкнати и взети предвид като основания за допускането до по-нататъшно разглеждане, и от процесуална гледна точка, актът, с който се отказва допускане до по-нататъшно разглеждане, задължително е мотивиран.
2. По втория и третия преюдициален въпрос
67. С втория си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да определи дали производство по допускане на жалба до по-нататъшно разглеждане като това в главното производство, в което насрещната страна или страна, която не е инициирала обжалването, не е изслушана, е съвместимо с принципа на състезателност, установен в член 43, параграф 3 от Регламент № 44/2001.
68. Що се отнася до третия въпрос на запитващата юрисдикция, според мен с него се цели да се определят последиците от предвидената в член 43, параграф 1 от този регламент възможност жалба да се подава не само от страната, която е поискала изпълнението, но и от страната, срещу която то е допуснато.
69. Следователно тези два преюдициални въпроса имат по същество една и съща цел: да се определи съвместимостта на разглежданото в главното дело производство с член 43, параграф 3 от Регламент № 44/2001. Поради това предлагам те да бъдат разгледани заедно.
70. Най-напред, не виждам с какво подобно производство, с което по свързани с доброто правораздаване легитимни съображения се цели преди всичко да се даде възможност за бързо обработване на явно неоснователните жалби, е несъвместимо с принципа на състезателност.
71. Всъщност, макар в член 43, параграф 3 от Регламент № 44/2001 недвусмислено да се предвижда, че жалбата се разглежда съгласно правилата за състезателните производства, трябва да се констатира, че законодателят на Съюза не дава повече разяснения относно условията, свързани със състезателния характер на производството. Следователно организацията на производството по обжалване попада в обхвата на процесуалната автономия на държавите членки при спазване на принципа на състезателност, разглеждан с оглед на спецификите на установената с Регламент № 44/2001 система на екзекватура.
72. Принципът на състезателност има основополагащо значение в рамките на системата, установена с Регламент № 44/2001, като целта е да се гарантира свободното движение на съдебните решения в рамките на Съюза. Всъщност, както е посочено по-горе(23), целта на производството по екзекватура е молителят да може да получи лесно и бързо изпълнение, в рамките на несъстезателно производство(24), на съдебно решение, постановено в друга държава членка при спазване на необходимите гаранции(25). Първата „инстанция“ не е състезателна, като за сметка на това законодателят на Съюза изрично изисква производството по обжалване да е състезателно(26).
73. Що се отнася до условията, произтичащи от принципа на състезателност, Съдът вече многократно е постановявал, че както в административните, така и в съдебните производства този принцип включва като общо правило правото на страните по дадено административно производство или съдебен процес да бъдат в състояние да изложат становище по фактите и документите, на които ще бъде основано административното или съдебното решение, както и да оспорват представените пред административния орган или съда доказателства и становища и повдигнатите служебно от последния правни основания, на които той възнамерява да основе решението си(27).
74. По-конкретно, този принцип защитава дадена страна с оглед на обстоятелствата, които са от решаващо значение(28) за приемането на засягащо интересите ѝ решение(29). Съответно спазването на принципа на състезателност е неразривно свързано с идеята, че обстоятелствата, служещи като основание за решение, прието във вреда на една от страните, трябва да може да бъдат оспорени от тази страна(30).
75. Впрочем, с оглед на това определение на принципа на състезателност, не виждам причина да се счита, че производство по допускане на жалба до по-нататъшно разглеждане като това в главното производство нарушава този принцип.
76. Доколкото във фазата на допускане на жалба до по-нататъшно разглеждане въззивният съд не може да приеме неблагоприятен или увреждащ за насрещната страна, т.е. за страната, която не е инициирала обжалването, акт, правото на тази страна на състезателно производство не е нарушено, ако тя не представи становище на този етап.
77. Съответно, първо, отказът за допускане на жалба до по-нататъшно разглеждане води до потвърждаване на произнесеното в полза на тази страна първоинстанционно решение и до невъзможност то да бъде отменено, освен ако не бъде обжалвано пред Върховния съд. Следователно това решение не може да увреди страната, в полза на която е постановено първоинстанционното решение(31).
78. Второ, в съдебното заседание финландското правителство потвърждава, а Комисията не опровергава, че каквото и да е качеството на страната, инициирала обжалването, на етапа на допускането на жалбата до по-нататъшно разглеждане въззивният съд не може да промени решението по същество. По-специално, той не може например да обяви жалбата за явно основателна, без да изслуша насрещната страна(32), което, ако не бъде направено, очевидно би представлявало съществено нарушение на принципа на състезателност.
79. Трето, актът, приет на етапа на допускането на жалбата до по-нататъшно разглеждане, е предварителен и обхватът му по дефиниция се ограничава до допускането до по-нататъшно разглеждане. Впоследствие той не предопределя преценката на жалбата след нейното цялостно разглеждане. Поради това, дори ако жалбата е допусната без страната, която не е инициирала обжалването — и която в зависимост от случая може да е лицето, поискало изпълнението, или лицето, срещу което се иска изпълнението — да е поканена да представи становището си, подобно решение пак не е от такова естество, че да накърни интересите на тази страна.
80. В съдебното заседание Комисията изтъква, в духа на изложеното в писменото ѝ становище, че принципът на състезателност е от толкова голямо значение, че не може да бъде ограничаван, и съответно че финландската система за допускане на жалбите до по-нататъшно разглеждане не спазва този принцип.
81. Извън факта, че подобно „абсолютно“ по същността си становище не позволява изискванията за опазване на правото на защита да се съчетаят с други напълно легитимни интереси, като например интересите, свързани с бързината на производствата и с доброто правораздаване, бих искал да отбележа преди всичко, че Комисията не успява да докаже наличието на конкретно нарушение на принципа на състезателност в случая.
82. Накрая, нека подчертая, че от съображенията на финландското правителство е видно, че страната, която не е инициирала обжалването, трябва задължително да бъде поканена да изложи становището си на етапа на цялостното разглеждане на жалбата. При това положение изглежда, че съгласно член 43, параграф 3 от Регламент № 44/2001 спазването на принципа на състезателност е гарантирано на етапа, на който актът на въззивния съд може да увреди тази страна.
83. С оглед на всички тези съображения считам, че член 43, параграф 3 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че производство по допускане на жалба до по-нататъшно разглеждане като това в главното производство не нарушава условието за състезателност на производството, при положение че актът, приет на етапа на допускането на жалбата до по-нататъшно разглеждане, сам по себе си не може да накърни интересите на насрещната страна.
V. Заключение
84. Предвид изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Korkein oikeus (Върховен съд, Финландия), по следния начин:
„1) Член 43, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела допуска производство по допускане на жалба до по-нататъшно разглеждане като това в главното производство, при условие че, от материална гледна точка, основанията за неизпълняемост по членове 34 и 35 от Регламент № 44/2001 могат да бъдат изтъкнати и взети предвид като основания за допускането до по-нататъшно разглеждане, и от процесуална гледна точка, актът, с който се отказва допускане до по-нататъшно разглеждане, задължително е мотивиран.
2) Член 43, параграф 3 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че производство по допускане на жалба до по-нататъшно разглеждане като това в главното производство не нарушава условието за състезателност на производството, при положение че актът, приет на етапа на допускането на жалбата до по-нататъшно разглеждане, сам по себе си не може да накърни интересите на насрещната страна“.
1 Език на оригиналния текст: френски.
2 Регламент на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).
3 ОВ C 27, 1998 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3.
4 Наричана по-нататък „Брюкселската конвенция“.
5 Тъй като производството пред естонския съд е образувано преди 10 януари 2015 г., Регламент № 44/2001 остава приложим ratione temporis съгласно член 66, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).
6 Вж. съображения 16 и 17 от Регламент № 44/2001. Вж. също решение от 14 декември 2006 г., ASML (C‑283/05, EU:C:2006:787, т. 23).
7 В текста на Регламент № 44/2001 на някои от езиците, като испански, френски или италиански, за тази втора съдебна инстанция е използван отнасящият се до първоинстанционното производство термин „recours“ („жалба“), с което се запазва функционалната вярност по отношение на структурата на този регламент. В текстовете на други езици обаче е използвано понятието „appel“ („въззивна жалба“), както личи от текста на английски („appeal“) или на чешки език („opravný prostředek“), което препраща към второинстанционното производство, в съответствие с обстоятелството, че чисто формално често става дума за второинстанционен съд.
8 Съгласно член 45 от Регламент № 44/2001.
9 Бих искал да отбележа в това отношение, че макар Регламент № 1215/2012 да премахва екзекватурата, проверката на основанията по членове 34 и 35 от Регламент № 44/2001 остава, както е видно от членове 45 и 46 от Регламент № 1215/2012.
10 Наричана по-нататък „Хартата“. Вж. в този смисъл решение от 11 септември 2014 г., A (C‑112/13, EU:C:2014:2195, т. 51 и цитираната съдебна практика), като се има предвид, че производството по обжалване на решение за изпълняемост по член 43 от Регламент № 44/2001 трябва да се квалифицира като прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51 от Хартата (определение от 13 юни 2012 г., GREP (C‑156/12, непубликувано, EU:C:2012:342, т. 31).
11 Вж. решение от 8 ноември 2005 г., Leffler (C‑443/03, EU:C:2005:665, т. 49).
12 Европейският съд по правата на човека вече е бил сезиран с въпрос за съвместимостта на механизмите за филтриране на въззивните и касационните жалби с членове 6 и 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. ЕСПЧ няколкократно постановява, че правото на достъп до съд може да бъде ограничавано, стига ограниченията да не засягат самата същност на член 6 от тази конвенция и да преследват легитимна цел. В това отношение ЕСПЧ приема целите, свързани с доброто правораздаване и с предотвратяването на прекомерното натоварване на съдебните органи, за легитимни (ЕСПЧ, решения от 13 юли 1995 г., Tolstoy Miloslavsky с/у Обединено кралство (CE:ECHR:1995:0713JUD001813991, § 61), от 11 октомври 2001 г., Rodríguez Valín с/у Испания (CE:ECHR:2001:1011JUD004779299, § 22), и от 19 декември 1997 г., Brualla Gómez de la Torre с/у Испания (CE:ECHR:1997:1219JUD002673795, § 36).
13 Вж., що се отнася до съдебното сътрудничество по граждански дела, решения от 8 ноември 2005 г., Leffler (C‑443/03, EU:C:2005:665, т. 50), и от 9 ноември 2016 г., ENEFI (C‑212/15, EU:C:2016:841, т. 30).
14 Вж. решения от 26 септември 2018 г., Belastingdienst/Toeslagen (Суспензивно действие на обжалването) (C‑175/17, EU:C:2018:776, т. 47), и от 26 септември 2018 г., Staatssecretaris van Veiligheid en justitie (Суспензивно действие на обжалването) (C‑180/17, EU:C:2018:775, т. 43).
15 Което не трябва да се бърка с правото на достъп до няколко съдебни инстанции. В това отношение от практиката на Съда следва, че принципът на ефективна съдебна защита открива за частноправния субект право на достъп до съд, а не до няколко съдебни инстанции (решение от 28 юли 2011 г., Samba Diouf, C‑69/10, EU:C:2011:524, т. 69).
16 Вж. определение от 16 ноември 2010 г., Internationale Fruchtimport Gesellschaft Weichert/Комисия (C‑73/10 P, EU:C:2010:684, т. 53 и цитираната практика на Европейския съд по правата на човека).
17 В това отношение производството по допускане на жалбите до по-нататъшно разглеждане може да се сравни с искането за разрешение за подаване на жалба по съдебен ред, разгледано в решение от 15 март 2018 г., North East Pylon Pressure Campaign и Sheehy (C‑470/16, EU:C:2018:185).
18 Освен това от глава 25а, член 18 от Кодекса на съдопроизводството изглежда следва, че жалбата се допуска до по-нататъшно разглеждане, ако най-малко един от тримата членове на съдебния състав гласува за допускането ѝ.
19 Вж. по-специално решение от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba (C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 49).
20 Вж. решение от 6 септември 2012 г., Trade Agency (C‑619/10, EU:C:2012:531, т. 53).
21 Значението на получаването на мотивирано решение се подсилва и от обстоятелството, че както личи от прочита на член 44 от Регламент № 44/2001 във връзка с приложение IV към него, държавите членки не са длъжни да предвиждат възможност за обжалване на акт, постановен след приключването на производството по обжалване по член 43 от този регламент.
22 Вж. решения на ЕСПЧ относно допустимостта от 9 март 1999 г., société anonyme Immeuble groupe Kosser с/у Франция (CE:ECHR:1999:0309DEC003874897), от 28 януари 2003 г., Burg и др. с/у Франция (CE:ECHR:2003:0128DEC003476302), и от 6 септември 2005 г., Glender с/у Швеция (CE:ECHR:2005:0906DEC002807003).
23 Вж. точки 24—26 от настоящото заключение.
24 В член 41 от Регламент № 44/2001 се посочва недвусмислено, че „[с]траната, по отношение на която се иска изпълнение, няма право през този етап от производството да прави изявления по молбата“.
25 Вж. в контекста на Брюкселската конвенция решения от 21 май 1980 г., Denilauler (125/79, EU:C:1980:130, т. 14), от 12 юли 1984 г., P. (178/83, EU:C:1984:272, т. 11), и от 10 юли 1986 г., Carron (198/85, EU:C:1986:313, т. 8).
26 Вж. решение от 11 май 2000 г., Renault (C‑38/98, EU:C:2000:225, т. 21 и цитираната съдебна практика).
27 Вж., що се отнася до административните производства в рамките на прилагането на правото на Съюза в държавите членки, решения от 22 октомври 2013 г., Sabou (C‑276/12, EU:C:2013:678, т. 38 и цитираната съдебна практика), от 5 ноември 2014 г., Mukarubega (C‑166/13, EU:C:2014:2336, т. 46 и цитираната съдебна практика), и от 9 ноември 2017 г., Ispas (C‑298/16, EU:C:2017:843, т. 26). Вж. отнасящото се до административните или съдебните производства пред органите или съдилищата на Съюза решение от 17 декември 2009 г., преразглеждане M/EMEA (C‑197/09 RX‑II, EU:C:2009:804, т. 41 и цитираната съдебна практика).
28 Вж. решения от 2 декември 2009 г., Комисия/Ирландия и др. (C‑89/08 P, EU:C:2009:742, т. 56), и от 17 декември 2009 г., преразглеждане M/EMEA (C‑197/09 RX‑II, EU:C:2009:804, т. 41). Вж. по аналогия становището на Европейския съд по правата на човека в решение от 20 юли 2001 г., Pellegrini с/у Италия (CE:ECHR:2001:0720JUD003088296, § 44).
29 В административните дела, за да се признае, че правото на защита на една от страните е нарушено, и това да доведе до отмяна на акт на Съюза, трябва да е налице засягане на интересите на тази страна (вж. пример за прилагането на тази съдебна практика в решение от 2 октомври 2003 г., Corus UK/Комисия, C‑199/99 P, EU:C:2003:531, т. 19—25). Що се отнася до нарушението на принципа на състезателност пред съдилищата на Съюза, бих искал да припомня, че съгласно член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз основания за обжалване са само нарушенията на процесуалните правила пред Общия съд на Европейския съюз, които накърняват интересите на жалбоподателя.
30 И според Съда, и според Европейския съд по правата на човека обхватът на гаранциите, свързани със спазването на принципа на състезателност, разглеждан самостоятелно или като елемент от правото на защита, може да е различен, в зависимост по-специално от спецификите на разглежданото производство (решение от 5 ноември 2014 г., Mukarubega, C‑166/13, EU:C:2014:2336, т. 54). Вж. като цяло Fricero, N. Le droit à une procédure civile contradictoire dans la jurisprudence de la Cour européenne des droits de l’homme. — Revue trimestrielle des droits de l’homme, Anthemis, Wavre 2016, 381—393, 388—390.
31 Съгласно глава 25а, член 17 от Кодекса на съдопроизводството, ако жалбата не бъде допусната до по-нататъшно разглеждане, актът на първоинстанционния съд се потвърждава.
32 В това отношение може да се направи аналогия с опростената процедура на Съда за обработване на жалби. В случай на явно неоснователна жалба Съдът може да реши да я отхвърли с мотивирано определение, без да изслушва страните. Обратно, ако жалбата е явно основателна, Съдът може да я обяви за такава само след изслушване на страните (вж. съответно членове 181 и 182 от Процедурния правилник на Съда).