EUR-Lex -  62018CC0435 - BG

Неокончателна редакция

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

J. KOKOTT

представено на 29 юли 2019 година(1)

Дело C‑435/18

Otis Gesellschaft m.b.H. и др.

срещу

Land Oberösterreich и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof [Върховен съд, Австрия])

„Преюдициално запитване — Конкуренция — Картелно право — Прилагане от частноправни субекти — Иск за обезщетение, предявен от държавен заемодател — Насърчителни заеми за жилищно строителство — Картел в сектора на асансьорите — Обусловени от картела завишени разходи за строителство — Искане за обезщетяване на причинените вреди от загуба на лихви“

Съдържание

I. Въведение

II. Правна уредба

III. Фактите и спорът по главното производство

А. Картелът в сектора на асансьорите

Б. Искът за обезщетение на Land Oberösterreich

IV. Преюдициалното запитване и производството пред Съда

V. Оценка

А. Допустимост на преюдициалното запитване

1. Относно компетентността на Съда да отговори на поставения въпрос по отношение на периода преди присъединяването на Австрия към ЕС

2. По релевантността на преюдициалния въпрос за решаването на спора

Б. Анализ на преюдициалния въпрос по същество

1. Правото на обезщетение на държавни заемодатели за вреди от картел: проблем, свързан с правото на Съюза

а) Разграничителната линия между правото на Съюза и правото на държавите членки в областта на обезщетенията за вреди, причинени от картел

б) Причинно-следствената връзка в областта на напрежението между определянето от правото на Съюза и прилагането от държавите членки

2. Относно правото на обезщетение на държавни заемодатели за вреди от картел

а) Относно защитната цел на член 101 ДФЕС

1) Несъвместимостта на категорично ограничаване на правото на обезщетение с член 101 ДФЕС

2) Относно особеното качество на Land Oberösterreich като дъжавен заемодател

3) Относно разпоредбите на Директива 2014/104

4) Междинно заключение

б) Относно реалността и обезщетяемостта на вредите, претърпени от Land Oberösterreich

1) Относно обезщетяемостта на загубата на лихви, която Land Oberösterreich претендира в главното производство

2) Относно вредата на широката общественост поради недостатъчното финансиране за жилищно строителство

3) Междинно заключение

в) Относно достатъчно пряка причинно-следствена връзка между нарушението и вредата

1) Относно конкретната причинно-следствена връзка между цената на асансьорите и размера на заема

2) Предвидимостта на вредите, понесени от Land Oberösterreich, за участниците в картела в сектора на асансьорите

3) Междинно заключение

VI. Заключение

I.      Въведение

1.        Изисква ли правото на Съюза държавен заемодател, който е претърпял вреда в резултат на предоставянето на субсидирани насърчителни заеми в по-голям мащаб, отколкото би било в отсъствието на антиконкурентно споразумение, да има възможността да предяви иск за обезщетение от дружествата, участвали в споразумението?

2.        С този въпрос производството по настоящото преюдициално запитване дава на Съда повод да уточни допълнително изискванията на правото на Съюза за приложимостта към частноправни субекти на европейското право в областта на конкуренцията. Той се поставя на фона на картела в сектора на асансьорите, вече многократно разглеждан от Съда(2).

3.        Ответникът Land Oberösterreich (провинция Горна Австрия) е бил засегнат от този картел, доколкото предоставя на клиентите на участниците в картела заеми с изгодна лихва за изпълнението на проекти за социални жилища — т.нар. насърчителни заеми. В резултат на обусловеното от споразумението оскъпяване на асансьорите, инсталирани в субсидираните жилищни сгради, стойността на заема е била значително по-висока, отколкото би била при ценообразуване в условията на свободна конкуренция. За причинените от това вреди в главното производство Land Oberösterreich иска обезщетение за вреди.

4.        Инстанциите, които са се произнесли в главното производство, не са на едно мнение дали при косвено увреждане от този вид австрийското право допуска обезщетение за вреди. Според запитващия Oberster Gerichtshof (Австрия) това не е така, понеже лицата, които не са нито доставчик, нито потребител на съответния пазар, не са обхванати от защитната цел на забраната за картели.

5.        Съдът трябва да прецени дали това ограничително определяне на кръга лица, имащи право на иск за обезщетение за вреди, е съвместимо с принципите на европейското конкурентно право. Преди това обаче е необходимо да се изясни дали на въпроса за правото на обезщетение на Land Oberösterreich трябва да се отговори, изхождайки от австрийското право — във връзка с принципите на равностойност и ефективност — или по-скоро пряко въз основа на правото на Съюза.

II.    Правна уредба

6.        Запитващата юрисдикция иска тълкуване на член 85 от Договора за ЕО, член 81 ЕО и член 101 ДФЕС. Тъй като тези разпоредби са до голяма степен идентични по съдържание, по-долу ще се прави позоваване само на действащия понастоящем член 101 ДФЕС(3).

7.        Фактите, разглеждани в настоящото дело, са възникнали преди влизането в сила на Директива 2014/104/ЕС(4) относно обезщетенията за вреди, причинени от картел, а искът на Land Oberösterreich пред първата инстанция също е предявен преди влизането в сила на Директива 2014/104(5). Оттук Директива 2014/104 не е приложима ratione temporis в настоящото производство, без да е необходимо да се изяснява дали евентуално засегнатите разпоредби на австрийското право са материалноправни или процесуални. Съгласно член 22 от Директива 2014/104, по отношение на материалноправните разпоредби за нейното транспониране важи обща забрана за прилагане с обратна сила, докато всички други национални транспониращи разпоредби — по-конкретно процесуалноправните разпоредби — всъщност следва да се прилагат по отношение на фактите, които са настъпили преди Директивата да е влязла в сила, но само в рамките на искове, които от своя страна са предявени след влизането в сила на Директивата(6).

8.        Ето защо, както правилно отбелязва италианското правителство, в рамките на настоящото производство на Директива 2014/104 евентуално може да се прави позоваване само доколкото тя отразява развитите от съдебната практика принципи за обезщетение за вреди, причинени от картел(7).

III. Фактите и спорът по главното производство

1.      Картелът в сектора на асансьорите

9.        В продължение на много години в няколко държави членки на Европейския съюз действа т.нар. „картел в сектора на асансьорите“, в рамките на който големи европейски производители на асансьори и ескалатори, а именно Kone, Otis, Schindler и ThyssenKrupp, сключват антиконкурентни споразумения. Европейската комисия разкрива този картел през 2003 г. и през 2007 г. налага глоби за деянията, извършени от картела в сектора на асансьорите на белгийския, германския, нидерландския и люксембургския пазар(8).

10.      В Австрия Bundeswettbewerbsbehörde [Федерален орган за защита на конкуренцията] и Kartellgericht [юрисдикция с компетентност в областта на картелите] предприемат действия срещу картела в сектора на асансьорите. През 2008 г. наложените през 2007 г. от Kartellgericht глоби(9) са потвърдени от Oberster Gerichtshof (Върховен съд) в качеството му на върховна инстанция по дела за картели(10). ThyssenKrupp се явява в качеството на лице, подало заявление за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер.

11.      Според констатациите в националното австрийско картелно производство, от 80-те години до началото на 2004 г. между участниците в картела съществува трайно установено споразумение за подялба на пазара на асансьори и ескалатори, което те прилагат в широк, макар и непълен обхват. Съгласуването е преустановено окончателно едва в края на 2005 г. Целта на картела е на всяко едно от облагодетелстваните предприятия да се осигури по-висока цена от тази, която би могла да се постигне при условия на конкуренция. В резултат на картела, който контролира поне една трета от обема на пазара, са нарушени конкуренцията и очакваното при условията на конкуренция движение на цените(11).

2.      Искът за обезщетение на Land Oberösterreich

12.      В периода, засегнат от картела в сектора на асансьорите, Land Oberösterreich предоставя различни подпомагания за изпълнението на строителни проекти въз основа на законовите разпоредби относно подпомагането на жилищното строителство. Първо, тези подпомагания са преки вноски, при които получателят получава част от разходите за строителство като вноска, която не е длъжен да изплаща, на второ място, анюитетни вноски, при които Land замества получателя за част от кредитните вноски, и трето, насърчителни заеми, т.е. заеми с ниски лихви, които дават на получателите възможност за външно финансиране на по-изгодни от пазарните лихвени проценти(12).

13.      Всяко от тези подпомагания е представлявало процент от общите разходи за строителство. Тъй като тези разходи за строителство са били по-високи поради завишените цени на асансьорите, отколкото би било без картела в сектора на асансьорите, Land Oberösterreich(13) търси сега обезщетение от участващите в този картел производители на асансьори Otis, Schindler, Kone и ThyssenKrupp.

14.      Настоящото преюдициално запитване се отнася само до искове на Land Oberösterreich, които се основават на завишените насърчителни заеми в резултат на картела.

15.      Тези вземания за обезщетение на Land Oberösterreich съответстват на загуба на лихва, която се изчислява, както следва: Поради обусловеното от картела нарастване на цената на асансьорите, инсталирани в субсидираните жилищни сгради, заемите за подпомагане с изгодни лихви са по-високи, отколкото биха били в отсъствието на картела. Ако беше платена разликата между сумата, предоставена на получателите, и по-ниската сума, която би била платена на тези получатели без допълнителните разходи, причинени от картела, по средния лихвен процент по държавните облигации, Land би генерирал значително по-висок размер на лихва от този, който е получил от изплатените от получателите намалени лихви. По този начин вредата, за която Land иска обезщетение в главното производство, съответства на разликата между прихода от лихви, изплатен от получателите, и прихода от лихви, който би бил резултат от прекомерно високата сума на подпомагането, обусловена от картела, при средния лихвен процент на германските държавни облигации.

16.      Първоинстанционният съд отхвърля иска на Land Oberösterreich на основание, че Land като финансираща организация не е участник на пазара на асансьори и ескалатори. Съдът признава само косвена вреда, която като такава не подлежи на обезщетяване.(14).

17.      Въззивната инстанция отменя първоинстанционното решение(15). Според нея забраната за ценови споразумения защитава също финансовите интереси на онези, за които в резултат на ценовото споразумение възникват допълнителни финансови разходи. Освен това Land Oberösterreich дава възможност да се извършват строителни проекти чрез предоставяне на средства, като по този начин гарантира, че е налице търсене на предлагането на членовете на картела. Следователно защитата, която предоставят забранителните норми на картелното право, трябва да обхване и Land.

18.      Производителите на асансьори обжалват това решение пред запитващия Oberste Gerichtshof. Той споделя възгледа на първоинстанционния съд относно прилагането на националното право. Обезщетението за имуществена вреди предполага нарушение на защитна норма, която защитава членовете на определена група лица срещу нарушаване на правните им интереси. Land Oberösterreich обаче не е претърпял вреди като доставчик или купувач на пазара, засегнат от ценовото споразумение. Съгласно австрийското право тази вреда следователно вече не е достатъчно обвързана с целта на забраната на картелни споразумения, а именно запазването на конкуренцията на засегнатия от картела пазар.

19.      В контекста на практиката на Съда на ЕС относно обезщетението за вреди, причинени от картел, и по-специално на решението по дело Kone(16) и на заключението ми по това дело(17), Oberste Gerichtshof има съмнения относно съвместимостта на това решение с правото на Съюза.

IV.    Преюдициалното запитване и производството пред Съда

20.      С определение от 17 май 2018 г.(18) запитващата юрисдикция Oberste Gerichtshof поставя на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 85 от Договора за ЕО, член 81 ЕО, съответно член 101 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че за постигане на пълна ефективност на тези разпоредби и на полезното действие на произтичащата от тези разпоредби забрана е необходимо обезщетение за вреди от участниците в картела да могат да искат и онези лица, които не развиват дейност като доставчици или потребители на съответния засегнат от картела продуктов и географски пазар, но като лица, които предоставят подпомагане, осигуряват съгласно действащото законодателство заеми при изгодни условия на купувачите на предлаганите на засегнатия от картела пазар продукти, и чиито вреди се изразяват в това, че отпуснатите от тях заеми, представляващи процент от разходите за продукта, са били по-големи, отколкото биха били без картелно споразумение, вследствие на което те не могат да инвестират тези суми така, че да им носят печалба?“.

21.      В писмената фаза на производството по преюдициално запитване участват, от една страна, Land Oberösterreich, и от друга, Otis, Schindler, Kone и ThyssenKrupp, както и Италианската република и Европейската комисия. Тези страни, с изключение на Италия, както и Република Австрия бяха изслушани на съдебното заседание на 16 май 2019 г.

V.      Оценка

1.      Допустимост на преюдициалното запитване

1.      Относно компетентността на Съда да отговори на поставения въпрос по отношение на периода преди присъединяването на Австрия към ЕС

22.      Фактът, че някои от спорните факти са се случили преди присъединяването на Австрия към Европейския съюз на 1 януари 1995 г.(19), не представлява проблем за запитващата юрисдикция Oberste Gerichtshof. За разлика от това, в писменото си становище Land Oberösterreich се изразява подробно по въпроса за компетентността на Съда да тълкува националните правни норми, които уреждат забраната на картелите преди присъединяването на Австрия към Европейския съюз.

23.      Според Land Oberösterreich Съдът е компетентен да тълкува тези национални правни норми, тъй като те са съставени въз основа на предходните разпоредби на член 101 ДФЕС и са предназначени да приведат националното право в областта на конкуренцията в съответствие с конкурентното право на Европейските общности. Това важи с още по-голяма сила за периода след влизането в сила на Договора за ЕИО на 1 януари 1994 г., към който Австрия се е присъединила и който до голяма степен е приел правото на ЕО относно забраната на картелите.

24.      Във връзка с това Land Oberösterreich се позовава на съдебната практика, според която Съдът е компетентен да тълкува разпоредби на правото на Съюза дори в случаите, когато фактите по главното производство не попадат пряко в приложното поле на правото на Съюза, когато тези разпоредби са били обявени за приложими за чисто вътрешни положения по силата на националното право или националният законодател е имал за цел да хармонизира приложимото национално право с правото на Съюза(20).

25.      Въпреки това, противно на твърденията на Land Oberösterreich, в тези решения Съдът не обявява компетентност за тълкуване на национални правни норми, които се позовават на или възпроизвеждат правото на Съюза. Тълкуването на националните правни норми е от изключителната компетентност на националните съдилища(21). По-скоро в цитираните от Land съдебни решения Съдът е обявил, че единствено има компетентност да тълкува правилата на правото на Съюза в случаите, когато тези правила не са пряко приложими, но националното право се позовава на тях или е приведено в съответствие с тях.

26.      Тази компетентност обаче съществува само ако въпросните факти, макар и да не се уреждат пряко от правото на Съюза, са осъществени в момент, когато съответната държава членка вече е била присъединена към Европейския съюз. Съдът е обявил, че не е компетентен да отговори на преюдициалното запитване, в което фактите по главното производство са осъществени преди присъединяването на съответната държава към Европейския съюз. Съдът е компетентен да тълкува правилата на правото на ЕС единствено с оглед на прилагането на тези правила в нова държава членка от датата на присъединяването на тази държава членка към Европейския съюз(22). Това се отнася и за случаите, когато националните норми, приложими към въпросните факти, вече са били приведени в съответствие със съответните стандарти на правото на ЕС преди присъединяването на съответната държава членка към ЕС. Дори и в този случай прилагането и тълкуването на съответните национални норми преди присъединяването на съответната държава членка към ЕС е отговорност единствено на националните органи и юрисдикции(23).

27.      Тъй като материалноправните разпоредби по принцип не могат да се прилагат с обратна сила, установената в правото на Съюза забрана на картелите по отношение на картел, който е действал под формата на непрекъснато нарушение както преди, така и след датата на присъединяване на съответната държава към Европейския съюз, може да се прилага дотолкова, доколкото възможните антиконкурентни последици на този картел се наказват в периода от въпросната дата на присъединяване. От друга страна, установената в правото на Съюза забрана на картелите, не се прилага за такъв картел, който е оказал или би могъл да окаже влияние върху територията на държава членка само през периода преди присъединяването на тази държава към Европейския съюз(24).

28.      Както е посочено по-горе, деянията на австрийския картел в сектора на асансьорите по главното производство са извършени както преди, така и след присъединяването на Австрия към Европейския съюз(25). Все пак, що се отнася до компетентността на Съда да отговори на настоящото преюдициално запитване, не е необходимо да се преценява до каква степен вземанията за обезщетение на Land Oberösterreich, разглеждани в главното производство, се основават на последиците от картела в сектора на асансьорите, които са се развивали преди или след присъединяването на Австрия към ЕС(26).

29.      Тъй като във всички случаи поне част от спорните факти са възникнали след присъединяването на Австрия към ЕС и следователно при действието на правото на Съюза, не се оспорва, че в рамките на настоящото преюдициално запитване Съдът е компетентен да отговори на въпроса на запитващата юрисдикция за тълкуването на чл. 101 ДФЕС и неговите предшестващи разпоредби.

30.      Ако в рамките на това тълкуване Съдът стигне до заключението, че член 101 ДФЕС и неговите предшестващи разпоредби допускат Land Oberösterreich да предяви искове за обезщетение за вреди срещу участниците в картела в сектора на асансьорите, запитващата юрисдикция следва да реши дали националните правила, приложими преди присъединяването на Австрия към ЕС, са в съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС и дали могат да се тълкуват в смисъл, че за времето преди присъединяването на Австрия към ЕС те също обосновават право на Land на обезщетение за вредите, понесени през този период.

2.      По релевантността на преюдициалния въпрос за решаването на спора

31.      Производителите на асансьори и Комисията са се усъмнили в писмените си становища, че загуба на лихва като тази, предявена от Land Oberösterreich, подлежи на обезщетяване. В отговор на писмено искане на Съда дали Land би могъл да претендира за обезщетение на вреди, причинени от факта, че за да изпълни правните си задължения на финансовия пазар е трябвало да заеме повече пари, отколкото ако не е имало картел, различни страни изтъкнаха в съдебното заседание, че такава обосновка на нанесените вреди не е била представена навреме в главното производство и че не може повече да бъде представена на настоящия етап от процедурата.

32.      Следователно в главното производство няма да има никаква вреда, за чието възстановяване да се взима решение. По този начин преюдициалният въпрос, поставен от Oberster Gerichtshof не е релевантен по главното производство и следователно хипотетичен, така че преюдициалното запитване трябва да бъде отхвърлено като недопустимо.

33.      Този довод не би могъл да се приеме. Той пренебрегва разграничението между допустимостта и преценката по същество на настоящото преюдициално запитване.

34.      В този смисъл Oberste Gerichtshof, чийто въпрос съгласно практиката на Съда се ползва с презумпция за релевантност(27), не изразява в преюдициалното си запитване нито съмнения за наличието на нанесена вреда на Land Oberösterreich, нито за това, че вредата е причинена от картела в сектора на асансьорите. По-скоро Oberste Gerichtshof се пита дали тази вреда е достатъчно обвързана с целта на забраната на картелни споразумения и следователно на тази основа подлежи на обезщетяване.

35.      Този въпрос, както и повдигнатите от производителите на асансьори и Комисията въпроси относно това дали вредата, причинена на Land Oberösterreich в резултат на картела в сектора на асансьорите, представлява реална и подлежаща на обезщетяване вреда, е от значение за преценката дали са изпълнени условията за носене на отговорност от участниците в картела. Следователно тези въпроси следва да бъдат разгледани при преценката на преюдициалния въпрос по същество, а не при преценката на неговата релевантност и съответно допустимост.

2.      Анализ на преюдициалния въпрос по същество

36.      С поставения въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 101 ДФЕС и неговите предшестващи разпоредби изискват публичен заемодател, който не развива дейност като доставчик или потребител на съответния засегнат от картела пазар, да може да иска обезщетение за вредите, които е претърпял в резултат на невъзможността да инвестира по друг начин с печалба обусловен от картела прекомерно висок размер на заема с намалена лихва.

37.      Страните по настоящото производство са в противоречие относно критерия, който трябва да се използва за отговор на този въпрос. Докато Land Oberösterreich счита, че на преюдициалния въпрос трябва да се отговори пряко въз основа на правото на Съюза, производителите на асансьори и Комисията считат, че отговорът на преюдициалния въпрос трябва да почива на националното законодателство, което следва само да бъде съобразено с принципите на равностойност и ефективност.

38.      Както посочва генералният адвокат Wahl в заключението си по дело Skanska, разликата между преценката, основаваща се на принципите на равностойност и ефективност, от една страна, и пряката преценка въз основа на член 101 ДФЕС, от друга страна, е от основно значение за определянето на границата на разграничението между въпросите, които се уреждат съответно от правото на Съюза и от националните правни системи на държавите членки(28).

39.      Следователно е необходимо най-напред да се изясни кой критерий – пряко тълкуване на правото на Съюза или по-скоро изискванията на националното право от гледна точка на равностойност и ефективност – трябва да се прилага, за да се отговори на преюдициалния въпрос (вж. по-долу точка 1). На второ място въпросът ще бъде обсъден въз основа на установения критерий (вж. по-долу точка 2).

1.      Правото на обезщетение на държавни заемодатели за вреди от картел: проблем, свързан с правото на Съюза

40.      Прилагането на забраната на картелите в правото на Съюза чрез искове за обезщетение за вреди пред националните съдилища наред с прилагането от страна на публичните органи чрез антитръстовите органи е вторият стълб на европейското право на конкуренция. В съответствие с това Съдът вече постанови, че правото на всяко лице да иска обезщетение за вреди, причинени от нарушения на установената в правото на Съюза забрана на картелите, произтича пряко от член 101ДФЕС. Това означава, че всеки може да иска обезщетение за претърпените вреди, когато съществува причинно-следствена връзка между тези вреди и нарушението на правилата на конкуренцията, без съществуването на това право да е обвързано по какъвто и да е начин с националното право на държавите членки(29).

41.      В отсъствието на правна уредба на Съюза в тази област правилата за упражняване на правото да се търси обезщетение за вредите пред националните съдилища трябва да се уредят от националната правна система на всяка държава членка при спазване на принципите на равностойност и ефективност(30). Директива 2014/104 потвърждава това разпределение на компетентността(31).

42.      Във всеки случай обаче възниква отново въпросът кои компоненти на искове за обезщетение за вреди, които се основават на правото на Съюза в областта на картелите, конкретно се уреждат от правото на Съюза и кои компоненти на такъв иск се уреждат от националните закони на държавите членки(32).

43.      Съдът вече е установил в своята съдебна практика къде в областта на правото на обезщетение за вреди от картел преминава разграничителната линия между правото на Съюза и правото на държавите членки (а). В конкретния случай е необходимо да се класифицира регулаторната компетентност за различните компоненти на понятието „причинно-следствена връзка“ въз основа на тази разграничителна линия (б).

1)      Разграничителната линия между правото на Съюза и правото на държавите членки в областта на обезщетенията за вреди, причинени от картел

44.      Както посочих вече в заключението си по дело Kone, от практиката на Съда следва, че разпределението на правомощията между Съюза и държавите членки в областта на обезщетенията за вреди, причинени от картел, протича по разграничителна линия между материалното вземане и процесуалното прилагане: На въпроса за наличието на претенции за обезщетение за вреди (т.е. въпросът дали следва да се предостави обезщетение) трябва да се отговори чрез правото на Съюза. Редът и условията за прилагането и начините за конкретното реализиране на такива претенции (т.е. въпросът как следва да се предостави обезщетение за вреди), което означава по-специално правилата относно компетентност, производства, срокове и представяне на доказателства, се уреждат от националното право(33).

45.      Както отбелязва генералният адвокат Wahl в заключението си по дело Skanska само разпоредбите относно упражняването на правото на обезщетение за вреди се уреждат от националното право, докато условията, които съставляват съставните елементи и следователно самата основа на това право, са пряко определени в член 101 ДФЕС(34).

46.      В решение Skanska Съдът потвърди това, като заяви, че въпросът относно определянето на субекта, задължен да поправи вредите, причинени от нарушение на член 101 ДФЕС, се урежда пряко от правото на Съюза.(35). Това е в съответствие с предходни решения, в които Съдът е постановил, че не само кръгът на лицата, които могат да искат обезщетение от участниците в картела за вреди („всяко лице“)(36), но и видовете вреди, които участниците в картела са длъжни да обезщетят (както имуществени вреди [damnum emergens], така и пропуснати ползи [lucrum cessans] и лихви) са определени от правото на Съюза(37).

2)      Причинно-следствената връзка в областта на напрежението между определянето от правото на Съюза и прилагането от държавите членки

47.      Въпросът, предмет на настоящото производство, за подлежащите на обезщетяване вреди на Land Oberösterreich, както и въпросът за подлежащите на обезщетяване вреди по дело Kone, от правна гледна точка е проблем, свързан с причинно-следствената връзка(38): Възниква въпросът дали между картела в сектора на асансьорите и вредите, понесени от Land, настъпили в резултат на отпускането на твърде високи заеми за подпомагане поради прекомерно високите цени на асансьорите, съществува достатъчно тясна връзка или става въпрос за твърде отдалечени вреди, обезщетяването на които от логична гледна точка не може да се постави в тежест на участниците в картела.

48.      Производителите на асансьори и Комисията считат, че на въпроса за наличието на „причинно-следствена връзка“ между нарушението и вредата не следва да се отговаря пряко въз основа на правото на Съюза, а на основата на националното право във връзка с принципите на равностойност и ефективност.

49.      Заинтересованите страни подкрепят това становище в светлината на решение Manfredi, според което „определянето на условията за упражняване на правото [на обезщетение за вреди], включително за прилагането на понятието „причинно-следствена връзка“, [е] въпрос, който трябва да се уреди в националната правна система на всяка държава членка(39). Това твърдение вече е включено в съображение 11 от Директива 2014/104, което иначе не разглежда понятието за причинно-следствената връзка между нарушението и вредата. Нейното единадесето съображение по-скоро предлага на държавите членки да се позволи да запазят в националното си законодателство, където е приложимо, други съществуващи условия за обезщетение като отговорност, адекватност или вина, доколкото те са в съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС, принципите на ефективност и равностойност и настоящата директива.

50.      При по-задълбочено разглеждане обаче се оказва, че при понятието „причинно-следствената връзка“ между вредоносното събитие и вредата при обезщетяването на вреди се касае за многопластова правна институция: Следователно при изследването на причинно-следствената връзка не става въпрос само да се установи дали конкретна вреда действително се дължи от фактическа страна на конкретно събитие. По-скоро изследването на причинната връзка може да включва присъщи на проверката нормативни елементи, които се отнасят до въпроса дали твърдяната вреда е достатъчно обвързана с целта на нарушената правна норма(40).

51.      Този нормативен аспект на причинно-следствената връзка е илюстриран в настоящото производство от участниците в производството с обсъждането по въпроса дали в случая на Land Oberösterreich е налице изисквания според австрийското право за правото на обезщетение „релевантен противоправен резултат“ между нарушението и вредата. Съгласно австрийското право този резултат съществува само ако правната норма, която причинителят на вредите е нарушил, има също за цел да защити увреденото лице. Според запитващата юрисдикция в случая това не е така според австрийското право. Всъщност обхватът на закрила на забраната на картели по отношение на лицата се разпростира върху онези лица, които развиват дейност като доставчици или потребители на съответния засегнат от картела пазар, но не и върху публичните заемодатели, които чрез финансово подпомагане дават възможност на определени групи купувачи да получават по-лесно предлагания от картела продукт. По този начин на тези заемодатели съгласно австрийското право ще бъде отказано да предявят иск за обезщетение на вреда, тъй като вредата им не е достатъчно обвързана с целта на забраната на картелни споразумения, а именно запазването на конкуренцията на засегнатия от картела пазар.

52.      Само това разискване показва, че разглежданият в производството въпрос касае аспект на изследването на причинно-следствена връзка, който се отнася не до процесуалните правила за прилагане, а по-скоро до материалноправните изисквания за допустимост на правото на обезщетение за вреди от картел. Въпросът е дали член 101 ДФЕС предоставя на лице, което не е действало като доставчик или потребител на пазара, засегнат от картел, правото на обезщетение за вредите, претърпени в резултат на този картел. Касае се до въпроса за обхвата на закрила от член 101 ДФЕС и следователно за въпроса за тълкуването на разпоредба от правото на Съюза, на която трябва да се отговори само въз основа на правото на ЕС.

53.      Всъщност не би било целесъобразно отговорът на този въпрос за тълкуването на разпоредба от правото на ЕС, както е предложена от Комисията, да бъде предоставен на правните системи на държавите членки, за да се оценят след това техните отговори въз основа на принципа на ефективност на правото на ЕС.

54.      Съгласно постоянната практика на Съда, както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване в целия Европейски съюз, което трябва да бъде направено, като се отчитат контекстът на разпоредбата и целта на разглежданата правна уредба(41). В настоящия контекст това означава, че теоретичните концепции от националното право за ограничаване на неограничената отговорност, като доктрината за защитната цел на нормата или адекватността на причинно-следствената връзка между нарушението и вредата, не могат да бъдат решаващи при определянето на приложното поле на член 101 ДФЕС.

55.      По-скоро е необходимо еднакво за целия Съюз тълкуване на забраната за ценови споразумения като обуславящ вредите стандарт, за да може да се постигне пълна ефективност на член 101 ДФЕС. Тази разпоредба служи на основната цел на европейското право в областта на конкуренцията, а именно за създаване на възможно най-уеднаквени рамкови условия за всички предприятия с дейност на вътрешния пазар („level playing field“). Тази цел би била застрашена, ако правните критерии, въз основа на които националните юрисдикции преценяват гражданската отговорност на участниците в картел по смисъла на член 101 ДФЕС за определени видове вреди и по отношение на определени лица, съществено се различаваха в различните държави членки(42).

56.      Според разграничителната линия между материалното вземане и процесуалното прилагане „редът и условията за прилагането на понятието „причинно-следствена връзка“, чието определяне според решението на Съда по дело Manfredi и единадесето съображение от Директива 2014/104 е запазено за вътрешното право на всяка държава членка, могат да касаят само условията за фактическото установяване на причинно-следствена връзка между вредоносното събитие и вредата в конкретния случай. Това е в съответствие с факта, че Съдът посочва „редът и условията относно прилагането на понятието „причинно-следствена връзка“ в решението по дело Manfredi към „Правилата за упражняване [на] правото да се търси [обезщетение за вреди]“: Става въпрос за изпълнение на искове за обезщетение за вреди, а не за наличието на такива искове.

57.      Условията за фактическото установяване на причинно-следствена връзка между вредоносното събитие и вредата в конкретен случай засягат например въпроса колко експертизи от какъв вид, съответно какво ниво на научни доказателства са необходими като доказателство, че болки на жертвата на злополука или заболяване вследствие на определени условия на труд (напр. фактът на излагане на вредни вещества) действително се дължат на този инцидент или на тези условия на труд, а не на предшестващи заболявания. По същия начин се отнася до конкретните условия за реализиране на претенциите за обезщетение за вреди какви доказателства ще се изискват, например от строител, който иска да докаже, че щета на дадена сграда всъщност е причинена поради липса на строителство, а не поради метеорологични условия извън контрола на строителната компания.

58.      Пренесени към главното производство, условията за фактическото установяване на причинно-следствена връзка между картела в сектора на асансьорите и финансовата вреда, предявена от Land Oberösterreich, може да касаят например видовете доказателства, необходими за доказване, че финансовото подпомагане действително е било отпуснато в посочения размер, че претендираните допълнителни разходи действително се основават на разходите за асансьорите, инсталирани в субсидираните сгради, или че средният лихвен процент на германските държавни облигации през съответния период действително съответства на този, на базата на който Land основава изчисленията на нанесената му вреда.

59.      При тези аспекти действително се касае за правилата за процесуално реализиране на обоснованото в правото на Съюза право на обезщетение за вреди от картел, чието регулиране се урежда от националното право, което след това следва да се измерва чрез принципите на равностойност и ефективност. Въпросът дали вреда като тази на Land Oberösterreich е достатъчно обвързана със защитната цел на член 101 ДФЕС и неговите предшестващи разпоредби, от друга страна, се отнася, както е посочено по-горе, до материалноправните изисквания на обоснованото в правото на Съюза право на обезщетение за вреди от картел и следователно трябва да му се даде отговор пряко въз основа правото на Съюза.

60.      В крайна сметка се касае за въпросите кой има право въз основа на член 101 ДФЕС да иска обезщетение [и] за какви вреди, а оттам и за условията на правото на иск, предвидено в правото на Съюза, за обезщетение за вреди от картел. Подобно на спорния въпрос по дело Skanska кой въз основа на член 101 ДФЕС е длъжен да предостави обезщетение за вредите от картел, това са въпроси от правото на Съюза(43).

61.      Противно на твърдяното от Kone в настоящото производство, решението на Съда по предишното дело Kone не предполага никакво друго заключение. В това решение Съдът припомня в началото общия принцип, според който правилата за упражняване на правото да се търси обезщетение за вредите от картел, включително относно прилагането на понятието „причинно-следствена връзка“, трябва да се уредят от националната правна система на всяка държава членка при спазване на принципите на равностойност и ефективност(44). Както посочва генералният адвокат Wahl в заключението си по дело Skanska, Съдът е извършил последваща преценка на въпроса дали гражданската отговорност на участниците в картел за обезщетение за вреди се разпростира върху ефектите на ценовия чадър, но само по отношение на пълната ефективност на член 101 ДФЕС(45).

62.      В съответствие с гореизложеното последващото разглеждане на преюдициалния въпрос по настоящото дело трябва следователно да бъде направено пряко на основание член 101 ДФЕС, а не въз основа на принципите на равностойност и ефективност.

2.      Относно правото на обезщетение на държавни заемодатели за вреди от картел

63.      Запитващата юрисдикция иска да установи дали публичен заемодател, който не развива дейност като доставчик или потребител на съответния засегнат от картела пазар, може да иска съгласно чл. 101 ДФЕС и неговите предшестващи разпоредби обезщетение за вредите, които е претърпял в резултат на невъзможността да инвестира по друг начин с печалба обусловен от картела прекомерно висок размер на заема с намалена лихва(46).

64.      В това отношение Land Oberösterreich твърди, че от решение Kone(47) следва, че не е съвместимо с член 101 ДФЕС категоричното и общо изключване на отговорността на участниците в картела за определени видове вреди по правни съображения и независимо от обстоятелствата по конкретния случай.

65.      Производителите на асансьори и Комисията възразяват, че защитната цел на член 101 ДФЕС е конкуренцията и следователно само лица, участващи в конкуренцията, биха могли съгласно тази разпоредба да предявят иск за обезщетение за вреди, които са възникнали в процеса на участие в конкуренцията. Само такива вреди са били предмет на решение Kone. За разлика от това, претендираната от Land Oberösterreich вреда вече не е достатъчно обвързана със защитната цел на член 101 ДФЕС и следователно не подлежи на обезщетяване.

66.      В решение Kone проверката на Съда не се ограничава само до това дали защитната цел на член 101 ДФЕС допуска категорично изключване на отговорността на участниците в картел за определени вреди, а също и дали вредите от ефектите на ценовия чадър са в причинно-следствена връзка с картел, който успява да поддържа изкуствено завишена цена за някои продукти(48).

67.      От това следва, че за отговорността на участниците в картела за вреди, причинени от картела, се прилагат подобни условия на тези за извъндоговорната отговорност на институциите на ЕС и отговорността на държавите членки за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза(49). Тези условия по същество изискват нарушената правна норма да предоставя права на увреденото лице, да е настъпила действителна вреда и да е налице достатъчно пряка причинно-следствена връзка между увреждащите действия и претендираните вреди(50).

68.      От решението по дело Kone следва, че в рамките на преюдициалното производство Съдът разглежда абстрактно по принцип дали тези условия за обезщетение на спорните вреди, разглеждани в главното производство, са изпълнени. Ако това е така, впоследствие запитващият национален съд трябва да провери дали тези условия действително съществуват във всеки отделен случай(51). Това разделение на компетентностите е в съответствие с факта, че макар в крайна сметка националният съд да преценява дали са налице условията за обезщетение в отделния случай, Съдът е компетентен да даде указания, изведени от преписката по делото в главното производство, както и от представените му писмени и устни становища, които да позволят на същия съд да се произнесе по конкретния спор, с който е сезиран(52).

69.      Пренесено към настоящото преюдициално запитване това означава, че първо трябва да се изследва дали защитната цел на член 101 ДФЕС, както твърдят Комисията и производителите на асансьори не допуска компенсация за вреда като тази, която претендира Land в главното производство (а). По-нататък следва да се разгледат доводите, изтъкнати от тези страни, според които при вредата, за която Land иска обезщетение, не се касае за реална и подлежаща на обезщетяване вреда (b). Накрая е необходимо да се разгледа дали претърпяната от Land вреда се намира в достатъчно пряка причинно-следствена връзка с нарушението от страна на участниците в картела в сектора на асансьорите срещу член 101 ДФЕС и неговите предшестващи разпоредби (c).

1)      Относно защитната цел на член 101 ДФЕС

70.      Производителите на асансьори и Комисията считат, че Land Oberösterreich в качеството си на държавен заемодател не попада в обхвата на защитната цел на член 101 ДФЕС, тъй като в това качество не е действал като участник на пазара.

71.      Твърде ограничително би било да се приеме, че само участници на съответния пряко засегнат от картела продуктов пазар – в случая пазарът за асансьори – биха могли да искат обезщетение за вредите, причинени от картела в сектора на асансьорите. В много по-голяма степен преки и непреки доставчици и потребители на пазари нагоре или надолу по веригата на този пазар – например лица, които са доставили части за картеловия продукт или са го закупили като част от друг продукт, са обхванати от защитната цел на член 101 ДФЕС.

72.      Въпреки това, за да подлежи една вреда на обезщетение въз основа на член 101 ДФЕС, трябва да е възникнала чрез участие в пазарните събития, т.е. чрез предлагане или търсене на продукти или услуги. Това обаче не е така за вредите на Land Oberösterreich, тъй като Land е действал като държавен заемодател в контекста на своите политически компетенции за насърчаване на строителството на социални жилища, а не за печалба. Европейското право просто не е предвидило такива държавни заемодатели като ищци на основаното на член 101 ДФЕС право на иск за обезщетение за вреди, причинени от картел.

73.      Всъщност публичните органи не са per se изключени от защитната цел на член 101 ДФЕС, както показват Директива 2014/104, която посочва и органите като имащи право на обезщетение(53), и Решение по дело Otis, което се отнася до искове за обезщетение на вреди на самия Европейски съюз(54). При обстоятелствата, на които се основава това решение обаче, Комисията е действала не при упражняване на правомощията си като публичен орган, а като купувач на пазара, така че спорните имуществени вреди са възникнали в този случай чрез участие в пазарните събития.

74.      Този довод има за цел да отхвърли правото на обезщетение на Land Oberösterreich за вредите, които е предявил в главното производство, по същество поради това че Land е претърпял тези вреди в хода на извършване на дейност, която е била предназначена за изпълнение на неговите политически компетенции и която не се основава на печалба. Той се основава на предположението, от факта, че целта на член 101 ДФЕС е запазването на конкуренцията, че само лица, които участват като доставчици или потребители в конкуренцията, са защитени от член 101 ДФЕС и по този начин въз основа на тази разпоредба се възстановяват само вредите, които са възникнали в процеса на участие в конкуренцията.

75.      Този извод обаче трябва да бъде отхвърлен, без да е необходимо да се преценява дали разглежданата в главното производство дейност на Land Oberösterreich трябва да се квалифицира като участие на пазара. Както правилно изтъква Land, от предходната съдебна практика на Съда следва, че категоричното ограничаване на правото на обезщетение за вреди от картел е несъвместимо със защитната цел на член 101 ДФЕС (1). Нито специфичните характеристики на Land като държавен заемодател (2), нито разпоредбите на Директива 2014/104 (3) могат да поставят под съмнение тази констатация.

1)      Несъвместимостта на категорично ограничаване на правото на обезщетение с член 101 ДФЕС

76.      Вярно е, че целта на член 101 от ДФЕС е да гарантира поддържането на ненарушена конкуренция в общия пазар(55). Но това съвсем не означава, че правото да се иска обезщетение за вредите, причинени от картел, се предоставя само на лица, които понасят такива вреди в процеса на тяхното участие на съответния засегнат от картела пазар, или на пазар нагоре или надолу по веригата или съседен с този пазар, или като цяло в контекста на участие в пазара.

77.      Съгласно практиката на Съда възможността за предявяване на иск за поправяне на вредите, причинени от картел, служи, от една страна, за гарантиране на пълната и практическа ефективност на член 101 ДФЕС и на забраната за картели в него(56). Правото да се предяви иск за обезщетение за такива вреди по-специално може да възпре сключването на споразумения или следването на практики, които могат да ограничат или нарушат конкуренцията(57). От друга страна, това право представлява ефикасна защита срещу вредоносните последици, които всяко нарушение на посочения член 101, параграф 1 ДФЕС може да произведе спрямо частноправните субекти, доколкото позволява на лицата, претърпели вреда поради посоченото нарушение, да искат пълна компенсация(58).

78.      Гаранцията за пълната и практическата ефективност на член 101 ДФЕС, както и защитата срещу неблагоприятните последици от нарушението на конкуренцията биха били значително нарушени, ако възможността за предявяване на иск за обезщетение за вреди, причинени от картел, бъде ограничена до участниците на пазара. Това би изключило от самото начало голям брой потенциални жалбоподатели от възможността да предявят иск за обезщетение за вреди от участниците в картела, независимо дали е налице достатъчно пряка причинно-следствена връзка между картела и претърпените вреди.

79.      Вярно е, че едно забранено съгласно член 101 ДФЕС предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията чрез картел обикновено се осъществява на пазара. Това обаче не означава, че вредите, причинени от картела, може да настъпят само на пазара, засегнат от картела или на пазар нагоре или надолу по веригата или съседен с този пазар(59), нито че причинени от картел вреди могат да възникнат само в контекста на предлагането или търсенето на продукти или услуги на пазара. Напротив, настоящото дело показва разнообразието на видовете вреди, които могат да бъдат причинени от антиконкурентно поведение и не се ограничават нито до вреди, причинени от преки или непреки доставчици или клиенти на съответния засегнат от картела пазар или на съседен пазар, нито до вреди, които настъпват в хода на осъществяване на стопанска дейност.

80.      Именно това разнообразие Съдът е взел предвид, като определя правото на обезщетение за вреди от картел по-общо с формулировката, според която „всеки“ може да претендира за обезщетение за вредите, претърпени в резултат на картел, ако съществува причинно-следствена връзка между тези вреда и картела(60), и като постановява, че е несъвместимо с член 101 ДФЕС да се изключи категорично това право на обезщетение за определени видове вреди по правни съображения и независимо от обстоятелствата по конкретния случай(61). Ограничаването на правото за предявяване на иск за обезщетение на вреди върху участниците на пазара обаче би довело до категорично и общо изключване на отговорността на предприятията, участвали в картела, за определени видове вреди по правни съображения и независимо от обстоятелствата по конкретния случай.

81.      От практиката на Съда следва заключението, че целта на член 101 ДФЕС, а именно да гарантира поддържането на ненарушена конкуренция в общия пазар, не съдържа никакво ограничение на правото на обезщетение за вреди от картел. По-скоро член 101 ДФЕС предоставя на всеки правото да иска обезщетение за всяка вреда, причинена от картел.

82.      Въпреки това, противно на опасенията на производителите на асансьори, не трябва да се приравнява с неограничено разширяване на правото на обезщетение, което би довело до неограничено задължение за участниците в картела, независимо от конкретните обстоятелства по случая, да поправят всички възможни, колкото и да са отдалечени вреди, за които тяхното антиконкурентно поведение може и да е било причината по смисъла на „conditio sine qua non“ (тази връзка е наричана още еквивалентна причинно-следствена връзка или причинно-следствена връзка but for)(62).

83.      Напротив, правото на участниците в картела на правна сигурност и необходимостта от ограничаване на неограничената отговорност се вземат предвид от факта, че участниците в картела трябва да носят отговорност само за вреди, които са в достатъчно пряка причинно-следствена връзка с тяхното антиконкурентно поведение и следователно предвидими за тях(63).

84.      Следователно решаващият въпрос за подлежащите на обезщетяване вреди на Land Oberösterreich не е в настоящия случай, както твърдят Комисията и производителите на асансьори дали тази вреда е в достатъчна степен свързана със защитната цел на член 101 ДФЕС. Защото, както току-що посочих, именно на защитната цел на член 101 ДФЕС съответства, че подлежи на обезщетяване всяка вреда, която е в причинно-следствена връзка с нарушението на тази разпоредба. Ето защо в настоящото производство решаващият въпрос е по-скоро дали между картела в сектора на асансьорите и вредата, за която Land иска обезщетение, съществува достатъчно пряка причинно-следствена връзка.

2)      Относно особеното качество на Land Oberösterreich като дъжавен заемодател

85.      От изложеното по-горе следва, че доводите на Комисията и на производителите на асансьори, а именно, че вредите, претърпени от Land Oberösterreich, не са обхванати от защитната цел на член 101 ДФЕС, тъй като са възникнали в контекста на изпълнението на политическите задачи на този местен публичноправен субект, не биха могли да бъдат приети.

86.      Да се откаже обезщетение за вредите на Land Oberösterreich, защото при отпускането на насърчителните заеми е действал в контекста на изпълнението на своите политически задачи, за да се снабди, както например при закупуването на асансьори за своите сгради, със средства за изпълнението на тези задачи, би довело до изключване на публичните органи от защитната цел на член 101 ДФЕС, когато те не са участвали в контекста на своята дейност по възлагане на обществени поръчки и следователно като купувачи на пазара.

87.      Това в крайна сметка би довело до категорично и цялостно изключване на определен вид вреди по правни причини, независимо от обстоятелствата по конкретния случай. Такова общо изключване обаче не е съвместимо с член 101 от ДФЕС според решение Kone(64). Защото ефективното прилагане на член 101 ДФЕС изисква всеки да може да претендира за обезщетение за вредите, които е претърпял в резултат на нарушение на конкуренцията.

88.      При това правото на обезщетение на държавни заемодатели обещава особено важен принос за прилагането на забраната на картели. За разлика от прилагането на конкурентното право от публичните органи, прилагането на конкурентното право от страна на частноправни субекти зависи от инициативата на увредените лица. Тази инициатива липсва, ако увредените лица нямат икономически стимул за поправяне на вредите си, например, защото частноправният субект е претърпял вреда в нисък размер. Това обикновено е случаят, когато частните крайни потребители закупуват продукт с лека надценка и са засегнати от ценово споразумение само под формата на ниски разпръснати вреди. За такива частни крайни потребители обикновено искът за обезщетение за вреди не си струва.

89.      От друга страна, държавните заемодатели, които разпределят заеми в значителен размер, имат интерес да предявяват чрез правни действия искове за техните вреди и следователно са надеждни участници в ефективното прилагане на европейското право на конкуренция.

90.      Впрочем, нито Комисията, нито производителите на асансьори са изложили основания, които биха обосновали цялостно изключване на обезщетяването на вреди, понесени от публичните органи в контекста на изпълнението политическите им задачи с нестопанска цел. За такова изключване няма очевидно правна обосновка. По-специално няма основание да се счита, че правото да се иска обезщетение за вреди, причинени от картел, следва да се предоставя само на частни субекти, които действат в изпълнение на своите предприемачески задачи с цел печалба, но не на държавни субекти, които изпълняват задълженията си в обществен интерес и действат без печалба.

91.      В много по-голяма степен, както е посочено по-горе, ограничаването на обезщетяването на вреди, произтичащи от участието с цел печалба в конкуренцията, не отговаря на сложността на пазарните събития и на интервенциите на държавните участници, свързани с пазарните събития(65). Тази сложност на взаимозависимостта на икономическите факти и причинно-следствените връзки се илюстрира в настоящия случай с това, че Land Oberösterreich като заемодател е създал възможност за финансиране за купувачите на асансьори и по този начин въобще е направил възможна голяма част от търсенето на пазара, засегнат от картела в сектора на асансьорите. Няма причина да се смята, че такъв участник, който е опорен стълб на нарушения в резултат на картела пазар на продажбите, не трябва да бъде обхванат от самото начало от обхвата на закрила на член 101 ДФЕС.

92.      Това важи в още по-голяма степен за Land Oberösterreich, който в контекста на предоставянето на финансиране не е бил ориентиран към печалба и не е конкурент, но въпреки това е участвал в икономическия живот като независим субект и в това си качество е претърпял претендираните в главното производство вреди.

93.      Следователно правото на обезщетение за вреди на Land Oberösterreich не противоречи на посочената от запитващата юрисдикция и някои страни в производството гледна точка в германската доктрина в контекста на германските правни разпоредби(66), че по принцип единствено участниците на пазара имат право да искат обезщетение за вредите, причинени от картел, но не и съдружниците, ръководителите, работниците или също инвеститорите на засегнатото предприятие(67).

94.      Без да е необходимо в настоящия случай да се коментира тази дискусия, достатъчно е да се отбележи, че положението на Land Oberösterreich като държавен заемодател във всички случаи не може да се сравни с това на съдружниците, ръководителите, работниците или инвеститорите на едно увредено от картел предприятие. Съдружниците, ръководителите, работниците, но също така и инвеститорите в капиталовите дружества не представляват в тази функция независими субекти в икономическия живот и тяхната вреда обикновено е, че участващото в икономическия живот дружество намалява стойността си или понася други вреди. От друга страна, държавните заемодатели като Land несъмнено са независими субекти в икономическия живот и тяхната вреда не се състои в това, че друго дружество е загубило стойност или е претърпяло вреда в резултат на ценово споразумение. По-скоро Land е понесъл в настоящия случай в качеството си на държавен заемодател собствена вреда.

3)      Относно разпоредбите на Директива 2014/104

95.      Не на последно място, обратно на мнението на ThyssenKrupp, от конкретните разпоредби на Директива 2014/104 относно правото на иск за обезщетение на доставчици и непреки купувачи на участниците в картел(68) не следва, че държавните заемодатели като Land Oberösterreich са изключени от правото на обезщетение за вреди от картел. По-скоро тези разпоредби се обясняват с това, че при щетите на доставчици и непреки купувачи по веригата за доставки и продажби на картел се касае за особено често срещано и следователно достъпно за регламентиране чрез общи разпоредби явление.

96.      От тези отделни разпоредби обаче не може да се изведе по аргумент на противното, че законодателят е искал да ограничи кръга лица, имащи право на иск за обезщетение за вреди, причинени от картел, до преки и непреки участници на съответния засегнат от картела пазар или общо до участниците на пазара, и да изключи други увредени лица от произтичащото пряко от член 101 ДФЕС и поради това установено от първичното право право на обезщетение за вреди. Напротив, в член 3 от Директива 2014/104 законодателят изрично и без никакво ограничение е установил задължението на държавите членки да гарантират, че всяко физическо или юридическо лице, което е претърпяло вреда, причинена от нарушение на конкурентното право, може да претендира и да получи обезщетение в пълен размер за тази вреда(69).

4)      Междинно заключение

97.      С оглед на всичко гореизложено следва, че държавни заемодатели като Land Oberösterreich са обхванати от защитната цел на забраната за ценови споразумения в член 101 ДФЕС. Следователно те могат да предявят иск за обезщетение, ако им е била причинена действителна вреда и между тази вреда и съответното ценово споразумение е налице достатъчно пряка причинно-следствена връзка.

2)      Относно реалността и обезщетяемостта на вредите, претърпени от Land Oberösterreich

98.      Производителите на асансьори и Комисията считат, че дори ако държавни заемодатели като Land Oberösterreich са обхванати от защитната цел на член 101 ДФЕС, във всеки случай претендираната от Land вреда не подлежи на обезщетяване.

99.      Използваните от Land Oberösterreich средства за предоставяне на изгодни заеми са обвързани с целта за насърчаване на жилищното строителство и не биха могли да бъдат използвани за други цели. Освен това общия размер на годишно наличното финансиране е определен предварително и по този начин е независим от разходите за отделните финансирани строителни проекти, включително от предполагаемото увеличение на разходите поради картела за инсталираните в тях асансьори. И накрая, досегашната практика на Land показва, че наличните средства за финансиране се използват напълно всяка година. Но дори и да не беше така, останалите средства биха се използвали така или иначе през следващата година също за целта за насърчаване на жилищното строителство.

100. По този начин вредата, причинена от това, че отделните обвързани от размера на съответните разходи за строителство заеми, за които се твърди, че са били по-високи поради обусловеното от картела нарастване на цената на асансьорите, отколкото биха били без картела в сектора на асансьорите(70), може най-много да се изразява в това, че Land Oberösterreich е предоставил по-малък брой преференциални заеми, отколкото би било в отсъствието на посочения картел. Защото ако всеки отделен заем беше по-нисък, общо биха били отпуснати повече заеми и по този начин биха могли да се насърчат проекти за жилищно строителство.

101. Въз основа на този довод производителите на асансьори твърдят, от една страна, че чрез картела в сектора на асансьорите за Land Oberösterreich не е възникнала никаква или при всяко положение никаква изчислима финансова вреда, а най-много политическа вреда. Тя се състои в това, че Land е успял да приложи политиката си за насърчаване на жилищното строителство поради картела в сектора на асансьорите в по-малка степен, отколкото при нормални обстоятелства. Касае се обаче не за вреда, претърпяна от самия Land, а за вреда, причинени на широката общественост, ако въобще се касае за вреда.

102. От друга страна, Комисията и производителите на асансьори твърдят, че претендираната от Land Oberösterreich загуба на лихва също е чисто спекулативна и хипотетична. Защото целевите средства за жилищно насърчаване не биха могли да бъдат инвестирани изгодно по друг начин.

103. На първо място, следва да се отбележи, че производителите на асансьори очевидно искат да изразят подсъзнателно съмнение относно обстоятелството, че отпусканите от Land Oberösterreich насърчителни заеми действително са по-високи поради прекомерно високите цени на асансьорите в резултат на картела, отколкото би било без картела в сектора на асансьорите. Такъв довод обаче трябва да бъде отхвърлен. Защото както фактът, че цените на асансьорите на австрийския пазар са били по-високи през съответния период в резултат на картела в сектора на асансьорите, отколкото това би било при нормални условия на конкуренция, така и фактът, че промоционалните заеми са били обвързани с размера на строителните разходи, в това число и разходите за асансьори, се считат за доказани от националната юрисдикция и не са оспорени сериозно от никоя от страните в производството. Следователно върху тези факти трябва да се основава и отговорът на настоящото преюдициално производство.

104. При това положение нито доводът, че претендираната загуба на лихва е хипотетична (1), нито доводът, че спорната вреда е чисто политическа (2), подпомагат твърденията на производителите на асансьори и на Комисията.

1)      Относно обезщетяемостта на загубата на лихви, която Land Oberösterreich претендира в главното производство

105. Производителите на асансьори са прави, когато признават, че широката общественост е претърпяла вреда, изразяваща се в това, че в резултат на прекомерно високите цени на асансьорите, дължащи се на картела, е могло да бъдат отпуснати по-малко насърчителни заеми, отколкото би било в отсъствието на посочения картел. В резултат на това са могли да бъдат финансирани по-малко строителни проекти, а насърчителната политика за жилищно строителство на Land Oberösterreich да бъде приложена в по-малка степен, отколкото без картела. Доводът на производителите на асансьори по време на съдебното заседание, според който никога не е имало достатъчно пари в насърчителните фондове и винаги е имало периоди на изчакване за получателите, илюстрира реалността на произтичащите от това вреди.

106. Доводът, който производителите на асансьори развиват въз основа на този факт, е погрешен в две отношения: От една страна, защото те изглежда приравняват посочената по-горе нанесена на широката общественост вреда с вредата, за която Land Oberösterreich иска обезщетение в главното производство. И от друга страна, защото те изглежда предполагат, че такава нанесена на широката общественост вреда не подлежи per se на обезщетение.

107. На първо място трябва да се изясни, че вредата, възникнала за широката общественост от факта, че са могли да бъдат насърчени по-малко проекти за социално строителство, отколкото в отсъствието на картела, не съответства на претендираната от Land Oberösterreich в главното производство загуба на лихва.

108. Вярно е, че тези две вреди се дължат на едно и също обстоятелство, а именно, че Land Oberösterreich е изплащал по-високи заеми поради прекомерно високите цени на асансьорите, отколкото би било в отсъствието на картела. Фактът, че без картела Land – казано по-просто – би разполагал с повече налични пари, може да бъде представен по различни начини като вреда.

109. Така, на първо място, е възможно да се обоснове, че с тези пари биха били насърчени повече жилищни проекти и че вредата по този начин се състои в липсата на тези жилища – това е политическата вреда на широката общественост, чието съществуване се признава от производителите на асансьори.

110. Второ, възможно е да се твърди, че Land не би могъл да мобилизира надплатените средства на финансовия пазар или да ги използва за погасяване на текущи заеми.

111. Накрая, на трето място, вредата може да бъде отразена във факта, че надплатените средства, изплатени на Land от получателите на заемите само плюс намален лихвен процент, биха могли да бъдат инвестирани на по-висок лихвен процент.

112. Само последните две представяния на вредите съответстват на претендираната от Land Oberösterreich в главното производство вреда. Те отчитат понесената вреда като загуба на лихва, която е причинена от факта, че надплатените от Land поради картела средства са били изплатени от получателите само с намален лихвен процент.

113. По този начин вредата в двата случая се дължи на разликата между лихвите, изплатени от получателите, и лихвите, които биха били дължими за надплатената сума при използване на обичайния лихвен процент - в случая с Land Oberösterreich, на средния лихвен процент на германските държавни облигации. Дали тази разлика се разбира като пропусната полза, тъй като Land можеше да инвестира надплатените средства по средния лихвен процент на германските държавни облигации, или като претърпяна загуба, тъй като самият Land е трябвало да придобие тези средства при средния лихвен процент на германските държавни облигации, в крайна сметка това е едно и също нещо. Пропуснатият доход от лихва и претърпяната загуба на лихва, дължащи се на липсата на определена сума за определен период от време, в крайна сметка са двете страни на една и съща монета, а именно, че тази сума не може да бъде нито инвестирана, нито управлявана.

114. Неблагоприятното положение, претърпяно от липсата на определена сума за определен период от време, както и предимството, произтичащо от наличието на дадена сума за даден период от време, обикновено се компенсират от това, че се възстановяват сумите за връщане плюс сумата на натрупаната от датата на падежа им при използването на текущия лихвен процент лихва. Така например е предвидено, че суми, които следва да бъдат възстановени от институциите на Европейския съюз вследствие на решение на Съда или по взаимно съгласие, се възстановяват с лихва(71). По същия начин помощите, които трябва да бъдат възстановени въз основа на решение за възстановяване на Комисията, се възстановяват с лихва(72).

115. Ако неправомерна помощ с последващо решение на Комисията бъде обявена за съвместима с общия пазар, неоснователното предимство, което е било предоставено по този начин на получателя, тъй като е можел да се разпорежда с помощта още преди решението за съвместимост на Комисията, се премахва от факта, че въпреки че не е необходимо да възстановява помощта, той трябва да плати лихвите, които биха били дължими, ако е получил въпросната сума в кредит, докато бъде взето решението на Комисията(73). Освен това, когато неправомерната помощ се състои от безлихвен или нисколихвен заем, сумата, която трябва да бъде възстановена, би била разликата между дължимата лихва по пазарния лихвен процент и действително платените лихви(74).

116. Последното положение е сходно с настоящото дело, доколкото претендираната от Land Oberösterreich вреда не води до възстановяване на надплатената поради картела сума, а само на лихвите, които биха били дължими от получателите за надплатената поради картела сума по текущия лихвен процент, минус намалената лихва, платена вече на Land от самите получатели. От друга страна, Land не изисква надплатената поради картела сума, тъй като обусловената от картела надценка не е била платена от Land, а от съответните получатели чрез предоставените от Land заеми с ниски лихви.

117. Настоящият случай се различава от случая, при който строителните проекти се финансират при пазарни условия: В такъв един случай заемодателят няма да бъде засегнат, тъй като ще получи отпуснатите заеми в съответствие с пазарните лихвени проценти, но загубата на лихва на строителя би била съответно по-висока и несъмнено би трябвало да бъде възстановена от участниците в картела. Обстоятелството, че вместо това публичен заемодател е предоставил насърчителен заем при по-изгодни условия, не оправдава намаляването на отговорността на участниците в картела.

118. В този случай от една и съща причина – обусловената от картела надценка – са причинени два вида вреди: От една страна, претърпяната от получателите вреда, състояща се от обусловената от картела надценка плюс платените на Land Oberösterreich намалени лихви за предоставянето на тази сума, и от друга страна, вредата, претърпяна от Land, състояща се от прихода от лихви, който би бил дължим върху надплатената в резултат на картела част от нисколихвените заеми при прилагане на текущ лихвен процент минус платената от получателите, намалена чрез прилагане на нисък лихвен процент, сума на лихвите(75).

119. От това следва, от една страна, че доводът на производителите на асансьори, че вредата е в действителност за получателите, а не за Land Oberösterreich трябва да бъде отхвърлен. Същото се отнася и за довода на Комисията, според който загубата на лихви, понесена в конкретния случай, се компенсира от факта, че сумата, съответстваща на претърпените от получателите вреди (надценка плюс платената при това изгодна лихва), се изплаща в замяна. Всъщност двата довода се основават на погрешното уравняване на вредата на получателите и вредата на Land. Освен това доводът на Комисията се основава на объркване на обстоятелството, че претендираната от Land вреда представлява загуба на лихви, с обстоятелството, че всички вреди от картела от какъвто и да е характер – т.е. независимо от това дали става въпрос за загуби от лихви, вреди, причинени от прекомерно високи цени или други вреди – плюс натрупаната лихва за тези суми от датата на падежа им трябва да бъдат възстановени(76).

120. От друга страна, от естеството на твърдяната от Land Oberösterreich вреда е видно, че доводът на производителите на асансьори и Комисията, че такава вреда е само хипотетична, тъй като Land така или иначе не би могъл да инвестира изгодно сумите по заемите, предоставените в повече поради картела, търпи провал. Както е посочено в точки 114 и 115 от настоящото заключение, в съответствие с настоящото правно положение и практика е да се счита, че простото неправомерно отсъствие на определена сума за определен период от време е материална осезаема вреда без да се изисква по-нататъшна обосновка. По същия начин в съответствие с настоящото правно положение и практика е да се отрази тази вреда като загуба на лихва, начислена върху съответната сума при прилагането на съответния лихвен процент за съответния период от време.

121. На първо място, трябва да се отхвърли доводът на Комисията и на производителите на асансьори, че претендираната от Land Oberösterreich вреда представлява допълнителен лихвен доход и следователно lucrum cessans, която Land би могъл да реализира само ако е използвал нецелево и неправомерно въпросните суми не за предоставяне на нисколихвени заеми за жилищно насърчаване, а за спекулативни сделки на финансовия пазар. Всъщност вредата, за която Land иска обезщетение, в действителност представлява имуществена вреда и следователно е damnum emergens, която, както е посочено в точки 114, 115 и 120 от настоящото заключение, се състои в това, че през разглеждания период Land не е могъл да се разпорежда с надплатените суми по заемите.

122. От това следва, че търпи провал и доводът, че Land Oberösterreich не е доказал в достатъчна степен, че е могъл да инвестира въпросните суми към средния лихвен процент по държавните облигации или че не е поддържал достатъчно, съответно навременно, че е можел да мобилизира тези суми по този лихвен процент или да ги използва за погасяването на текущи заеми. В крайна сметка целта на искането за законна лихва е именно да направи ненужни доказателствата относно конкретни печалби чрез инвестиционна възможност.

123. Както посочва Land Oberösterreich в съдебното заседание, австрийската съдебна практика сама e установила принципа, че средствата на разположение на публични органи трябва да бъдат инвестирани в държавни облигации с фиксиран лихвен процент и съответният лихвен процент служи като насока за изчисляване на загубите, които произтичат от временното отсъствие на такива средства. Според Land тази съдебна практика е била изрично приложена към неговата въпросна вреда.

124. Това означава, че държавен заемодател като Land Oberösterreich в положение като разглежданото в главното производство не е необходимо да обяснява и доказва, че е могъл да инвестира въпросната сума доходоносно или да я използва за погасяване на текущи заеми. Напротив, достатъчно е такъв заемодател да изложи пред националния съдия каква сума за какъв период от време е липсвала и евентуално какъв би бил съответният лихвен процент. Както правилно твърди Land, по-широкото задължение, по-специално за публичните заемодатели, да докажат, че разполагат с компетентност да инвестират по подходящ начин въпросните сумите или да ги използват за погасяване на собствените си кредити, би довело до неоправдана дискриминация на държавните субекти спрямо частните субекти, за които не се прилага такава тежест на доказване.

125. За пълнота, следователно, трябва да се приеме, че в настоящото производство Land Oberösterreich убедително е доказал, че не само разполага с компетентност да инвестира краткосрочни средства, предназначени за насърчаване на жилищното строителство, до по-нататъшното им подходящо използване (плащане към получателите) или да ги инвестира в държавни облигации с фиксиран лихвен процент или да ги използва за погасяване на текущи заеми, но че дори е имал задължението да го направи като част от управлението на активите си. Също така Land е обяснил, че вече е обосновал вредата си в първоначалното си изявление по главното производство, както относно възможността за инвестиране на въпросните суми при пазарни условия, така и относно възможността за използване на тези суми за погасяване на собствени кредити. Това изглежда се потвърждава и от определението на второинстанционния съд в главното производство(77).

126. От изложените по-горе съображения следва, че вреда като тази, предявена от Land Oberösterreich в главното производство, трябва да бъде обезщетена въз основа на член 101 ДФЕС, който пряко предоставя правото на всяко лице на обезщетение за вредите, които са му причинени вследствие на нарушение на правилата на конкуренция. Според разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда националният съд следва да определи точния размер на вредите, които подлежат на обезщетяване(78).

2)      Относно вредата на широката общественост поради недостатъчното финансиране за жилищно строителство

127. Както беше посочено по-горе, доводът, че чисто политическата вреда, причинена на широката общественост в настоящия случай в резултат на картела в сектора на асансьорите, не подлежи на обезщетение по никакъв начин не се отнася до разглежданата в главното производство вреда и следователно е неефективен(79). За пълнота следва да се констатира, че този довод впрочем е ирелевантен.

128. Независимо от въпроса, на който трябва да се отговори на втория етап, а именно конкретното изчисляване на нанесените вреди, би било неприемлив израз на принципа „приватизирайте печалбите, социализирайте загубите“, ако вреда, нанесена на широката общественост в резултат на недостатъчно изпълнение на задължение за обществени услуги поради картела, би се считала като неподлежаща на обезщетение или дори като несъществуваща.

129. Макар да е трудно конкретно да се определи една такава вреда, нанесена на широката общественост, от гледна точка на същността и конкретното ѝ проявление, както и финансовия характер и предвидимостта на такава вреда, в такива случаи обаче биха могли да бъдат използвани или да се вземат предвид икономически модели за изчисление, за да се осмисли въпросната вреда като нематериална вреда.

130. Също така със сигурност е възможно да има случаи, при които е трудно да се идентифицира юридическото лице, по отношение на което конкретно трябва да бъде обезщетена вредата „за широката общественост“. В такива случаи обаче може да се приеме, че представител на обществения интерес като представител на обществеността може да търси обезщетение за нанесената вреда и обезщетенията, изплатени от извършителите на нарушението, се вливат във фонд, приходите от който облагодетелстват широката общественост(80).

3)      Междинно заключение

131. От гореизложените съображения следва, че понесената от Land Oberösterreich вреда, която се изразява в това, че отпуснатите заеми, представляващи процент от разходите за продукта, са били по-големи, отколкото биха били в отсъствието на картелно споразумение, вследствие на което не може да инвестира тези суми по пазарния лихвен процент или да ги използва за погасяване на текущи заеми, представляват вреда, която въз основа на член 101 ДФЕС подлежи на обезщетяване, ако между тази вреда и съответното ценово споразумение е налице достатъчно пряка причинно-следствена връзка.

3)      Относно достатъчно пряка причинно-следствена връзка между нарушението и вредата

132. От гореизложеното следва, че две от трите условия за обезщетяване на вредите на Land Oberösterreich, а именно обхващането на жертвата и вредата от защитната цел на член 101 ДФЕС и наличието на реална и подлежаща на обезщетяване вреда, са изпълнени. Следователно решаващият въпрос сега е да се определи дали съществува достатъчно пряка причинно-следствена връзка между картела в сектора на асансьорите и вредата на Land.

133. Производителите на асансьори и Комисията оспорват това. От една страна, липсва достатъчно конкретна причинно-следствена връзка между обусловеното от картела увеличение на цените на асансьорите и мерките за подпомагане на Land Oberösterreich (1). От друга страна, вредата на Land е била напълно непредвидима за участващите в картела производители на асансьори (2).

1)      Относно конкретната причинно-следствена връзка между цената на асансьорите и размера на заема

134. Производителите на асансьори не поставят сериозно под съмнение обстоятелство, че наличието на достатъчно пряка причинно-следствена връзка между завишената в резултат на картела цена на асансьорите и претърпяната от Land Oberösterreich вреда не може да бъде оспорена с мотива, че самият Land не е имал преки договорни правоотношения с участващите в картела производители на асансьори. Освен това такъв довод би бил обречен на неуспех, тъй като най-малко след решение Kone е изяснено, че този елемент не е определящ(81).

135. Производителите на асансьори обаче поддържат, че признаването на достатъчно пряка причинно-следствена връзка между картела в сектора на асансьорите и претърпяната от Land Oberösterreich вреда ще доведе до неограничено разширяване на отговорността на участниците в картела за всички косвени вреди, произтичащи от преките вреди от картела, които нямат нищо общо със съответния свързан с картела пазар.

136. Така се твърди, че макар да е вярно, че публичните субсидии могат по принцип да окажат влияние върху строителната дейност, същото важи и за лихвената политика на банките, структурата на данъчната система или други регулаторни дейности на държавата. Да се признае в настоящия случай достатъчно пряка причинно-следствена връзка между картела в сектора на асансьорите и вредата на Land Oberösterreich вреда би означавало да се приеме обезщетяемостта на всяка вреда, нанесена на публичния сектор в контекста на прилагането на общи данъчни, регулаторни или други мерки, само защото те биха могли да окажат известно въздействие върху засегнатия от картела пазар.

137. Този довод трябва да се отхвърли.

138. Приетата от Land Oberösterreich мярка, разглеждана в главното производство, не е обща мярка, сравнима с данъчна или друга уредба. Например политиката за насърчаване на жилищата в страната е обща мярка за социална политика, която има за цел да подкрепи не само отделните получатели, но и общия интерес на общественото благосъстояние в страната. Отпускането на насърчителни заеми, което се осъществява в рамките на тази обща политика за насърчаване на жилищното строителство и при изпълнението на което е причинена спорната вреда, е набор от много специфични индивидуални мерки, предприети по отношение на отделните получатели.

139. Както посочва Land Oberösterreich размерът на отделните заеми не съответства само на определен процент от разходите за строителство, но точният състав на тези разходи е описан подробно в документацията за заема, която също така посочва точната цена на всеки инсталиран асансьор.

140. Дали Land Oberösterreich е оказал влияние върху състава на тези разходи и по-специално върху избора на всеки избран асансьор — което се отрича от производителите на асансьори — не е необходимо да се изяснява. Достатъчно е да се отбележи, че отделните финансирани проекти, включително инсталираните асансьори и разходите за това, са изброени подробно в документите за финансиране. Това също е послужило на Land като основание за изчисляване на точния размер на вредата по главното производство(82).

141. При претендираната вреда в никакъв случай не се касае за някакви последици на обща регулаторна мярка, които случайно са оказали въздействие върху съответния засегнат от картела пазар. Напротив, причинно-следствената връзка между повишената цена на инсталираните асансьори и размера на насърчителните заеми, изчислен като процент от нея, може да се докаже за всеки отделен случай. По този начин вредата, претърпяна от Land Oberösterreich, е в достатъчно пряка причинно-следствена връзка с увеличенията на цените в резултат на картела на австрийския пазар за асансьори и признаването на тази причинно-следствена връзка в настоящия случай по никакъв начин не е равнозначно на неограничено разширяване на отговорността на участниците в картела.

2)      Предвидимостта на вредите, понесени от Land Oberösterreich, за участниците в картела в сектора на асансьорите

142. Както е посочено по-горе, проверката на наличието на достатъчно пряка причинно-следствена връзка между нарушението и вредата служи също за гарантиране, че като последица от неправомерното му поведение дадено лице трябва да носи отговорност само за вредите, чието настъпване е могло да предвиди в разумна степен(83).

143. Противно на твърдението на Комисията, въпросът за предвидимостта на определен вид вреди за страните, участващи в нарушение на правилата на конкуренция, не е въпрос на факти, чието разглеждане е отговорност единствено на националния съд. Напротив, както вече беше посочено, решение Kone показва, че в рамките на преюдициалното производство Съдът разглежда абстрактно по принцип дали са изпълнени предвидените в правото на ЕС условия за обезщетение на спорните вреди, разглеждани в главното производство, докато впоследствие запитващият национален съд трябва да провери дали тези условия действително съществуват във всеки отделен случай(84).

144. Така в решение Kone Съдът изрично е проверил дали „ефектът на ценовия чадър“ („umbrella pricing“), когато несвързано трето лице повишава цените си поради прекомерно завишените от картела пазарни цени, отколкото това би било възможно при нормални условия на конкуренция, е абстрактно предвидима възможна последица от картелите, за която участниците в посочения картел няма как да не са знаели. Тъй като случаят е такъв, запитващата юрисдикция впоследствие има за задача да изследва с оглед на обстоятелствата по случая и спецификите на съответния пазар дали въпросният картел е могъл да доведе до прилагането на цени, защитени от ценови чадър („umbrella pricing“), от трети, действащи самостоятелно лица, както и че участниците в посочения картел няма как да не са знаели за тези обстоятелства и специфики(85).

145. Следователно в настоящия случай следва да се разгледа дали вреда като тази, за която Land Oberösterreich иска обезщетение в главното производство, разглеждано абстрактно по принцип представлява възможна предвидима последица от даден картел, който е имал за цел да осигури на участниците в картела по-високи цени от тези, които биха могли да приложат при обичайни пазарни условия.

146. Производителите на асансьори и Комисията твърдят, че това не може да се приеме. Напротив, опитът да се представят твърденията за вреди на Land Oberösterreich кратко и разбираемо показвал колко те са конструирани и пресилени. Никой предпазлив производител на асансьори не можел и не трябвало да очаква, че публичноправен субект, действащ с нестопанска цел, ще използва публични средства вместо за изпълнение на неговите задачи в областта на обществената политика неправомерно и незаконно за спекулации на финансовия пазар и в резултат на това да злоупотребява. Подобен подход противоречал на всеки общ практически опит и по този начин една вреда, произтичаща от загубата на такава спекулативна възможност, би била за икономическите оператори като производителите на асансьори напълно непредвидима.

147. Тези доводи нямат никакво основание.

148. Например в строителната индустрия е съвсем обичайно строителите да осъществяват своите проекти с кредитно финансиране. Следователно е предвидимо за участниците в картел, чиято цел е да получат по-високи цени от постижимите при нормални пазарни условия, че вредата, причинена от завишени цени, ще се предаде на финансите на строителите.

149. По-нататък, както самите производители на асансьори са заявили по време на съдебното заседание, въпросните мерки за насърчаване, предмет на настоящото производство, приложени в законова рамка, са били добре познати на икономическите оператори, които работят в строителната индустрия или които произвеждат компоненти като асансьори. Следователно производителите на асансьори трябва да очакват, че техните прекомерно високи цени ще бъдат поне частично финансирани чрез нисколихвени насърчителни заеми.

150. И накрая, за да може един икономически оператор да предвиди, че даден държавен заемодател като Land Oberösterreich може да понесе загуба на лихви чрез прекаленото изплащане на насърчителни средства поради картела, не трябва по никакъв начин да приема, че този държавен субект действа противно на целта, закона и конкуренцията, като използва намиращите се в негово разположение предвидени за обществени интереси средства вместо за първоначалната си цел, да участва в спекулации и печалби на финансовия пазар. В много по-голяма степен, както е посочено в точки 114, 115 и 120 от настоящото заключение, е в съответствие с настоящото правно положение и практика, че неправомерното отсъствие на определена сума през определен период следва да се третира като загуба на лихвен процент.

3)      Междинно заключение

151. С оглед на всичко гореизложено е налице вреда като тази на Land Oberösterreich, причинена от факта, че отпуснатите заеми в процент от разходите за продукта са по-големи, отколкото биха били в отсъствието на картелното споразумение, вследствие на което не е могъл да инвестира тези суми по пазарния лихвен процент или да ги използва за погасяване на текущи заеми, в достатъчно пряка причинно-следствена връзка с картелното споразумение и е предвидима за участниците в картела.

VI.    Заключение

152. С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на отправеното от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) преюдициално запитване по следния начин:

„Член 101 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че обезщетение за вреди от участниците в картела могат да искат и лицата, които не развиват дейност като доставчици или потребители на засегнатия от картела пазар. Това включва държавните заемодатели, които предоставят заеми при изгодни условия на клиенти на участниците в картела и вредите за които се изразяват в това, че размерът на заема, отпуснат като процент от разходите за продукта, е бил по-голям, отколкото би бил в отсъствието на посочения картел, вследствие на което те не са могли да инвестират тези суми по пазарния лихвен процент или да ги използват за погасяване на текущи кредити“.

1 Език на оригиналния текст: немски.

2      Вж. решения от 6 ноември 2012 г., Otis и др. (C‑199/11, EU: C: 2012: 684), от 18 юли 2013 г., Schindler Holding и др./Комисия (C‑501/11P, EU: C: 2013: 522), и от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU: C: 2014: 1317).

3      Вж. също Решение от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 18); вж. и моето заключение по дело Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:45, т. 17).

4      Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 година относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията (ОВ L 349, 2014 г., стр. 1).

5      Искът на Land Oberösterreich пред първата инстанция е предявен на 2 февруари 2010 г. в Handelsgericht Wien; в съответствие с член 23 от Директива 2014/104 тя влиза в сила на двадесетия ден след публикуването в Официален вестник, т.е. на 25 декември 2014 г.

6      Вж. в тази насока заключението ми по дело Cogeco Communications (C‑637/17, EU:C:2019:32, т. 60).

7      Съгласно съображение 12 от Директива 2014/104, с нея „се утвърждават достиженията на правото на Съюза относно правото на обезщетение за вреди, причинени вследствие на нарушения на конкурентното право на Съюза, по-специално относно активната процесуална легитимация и определението за вреда, както е посочено в практиката на Съда на ЕС, без да се предопределя по-нататъшното развитие на това право.“

8      Във връзка с това вж. Решения от 6 ноември 2012 г., Otis и др. (C‑199/11, EU:C:2012:684, т. 18 и сл.), от 18 юли 2013 г., Schindler Holding и др./Комисия (C‑501/11P, EU:C:2013:522, т. 10 и сл.) и от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 5 и сл.), както и моето заключение по дело Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:45, т. 17).

9       Определение на Oberlandesgericht Wien (Върховен областен съд, Виена) от 14 декември 2007 г. в качеството му на юрисдикция с компетентност в областта на картелите (№ 25 Kt 12/07).

10      Определение на Oberster Gerichtshof от 8 октомври 2008 г. в качеството му на върховна инстанция по дела за картели (№ 16 Ok 5/08).

11      Вж. във връзка с това Решение от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 7 и сл.), както и моето заключение по дело Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:45, т. 6 и сл.).

12      Това е видно от възпроизведеното изложение на Land Oberösterreich в частичното решение на Handelsgericht Wien (първоинстанционен съд по главното производство) от 21 септември 2016 г. (№ 40 Cg 65/10z-66, стр. 5 и сл.) и в определението на Oberlandesgericht Wien в качеството му на въззивна инстанция (второинстанционен съд по главното производство) от 27 април 2017 (№ 5 R 193/16p-73, стр. 6 и сл.).

13      Land Oberösterreich участва в главното производство като ищец 1. Другите ищци, участващи в това производство, са жилищни асоциации. Настоящото преюдициално запитване се отнася в резултат на частичното решение на Handelsgericht Wien (първоинстанционен съд по главното производство) от 21 септември 2016 г. (№ 40 Cg 65/10z-66) само до иска на Land Oberösterreich.

14      Частично решение на Handelsgericht Wien от 21 септември 2016 г. (№ 40 Cg 65/10z-66).

15      Определение на Oberlandesgericht Wien като въззивна инстанция от 27 април 2017 г. (№ 5 R 193/16p-73).

16       Решение от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317).

17       Заключение по дело Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:45, т. 27 и сл.).

18      № 9 Ob 44/17m.

19      Вж. точка 11 по-горе от настоящото заключение.

20      Решения от 14 март 2013 г., Allianz Hungária Biztosító и др. (C‑32/11, EU:C:2013:160, т. 17 и сл.), от 26 ноември 2015 г., Maxima Latvija (C‑345/14, EU:C:2015:784, т. 11 и сл.), от 21 юли 2016 г., VM Remonts и др. (C‑542/14, EU:C:2016:578, т. 16 и сл.), и от 31 май 2018г., Ernst & Young (C‑633/16, EU:C:2018:371, т. 28 и сл.).

21      Вж. също Определение от 21 декември 1995 г., Max Mara ((C‑307/95, EU:C:1995:465, т. 5) както и Решения от 13 декември 2012 г., Caves Krier Frères (C‑379/11, EU:C:2012:798, т. 35 и 36) и от 10 януари 2019 г., ET (C‑97/18, EU:C:2019:7, т. 24).

22      Решения от 15 юни 1999 г., Andersson и Wåkerås-Andersson C‑321/97, EU:C:1999:307, т. 31 и сл.), от 10 януари 2006г., Ynos (C‑302/04, EU:C:2006:9, т. 30 и 34 и сл.), както и от 27 юни 2018 г., Varna Holideis (C‑364/17, EU:C:2018:500, т. 17).

23      Вж. Решение от 14 февруари 2012 г., Toshiba Corporation и др. C‑17/10, EU:C:2012:72, т. 61 и сл.), както и моето заключение по дело Toshiba Corporation и др. (C‑17/10, EU:C:2011:552, т. 49 и сл.).

24      Вж. Решение от 14 февруари 2012 г., Toshiba Corporation и др. (C‑17/10, EU:C:2012:72, т. 44 и сл.), както и моето заключение по дело Toshiba Corporation и др. (C‑17/10, EU:C:2011:552, т. 37 и сл.).

25      Вж. точка 11 по-горе от настоящото заключение.

26      Вж. оценка на бъдещите последици от положение, което е възникнало още преди присъединяването на дадена държава членка съгласно действащата впоследствие правна уредба, Решение от 3 септември 2014 г., X (C‑318/13, EU:C:2014:2133, т. 21 и сл.), както и моето заключение по дело X (C‑318/13, EU:C:2014:333, т. 18 и сл.).

27      Решения от 7 септември 1999 г., Beck и Bergdorf (C‑355/97, EU:C:1999:391, т. 22), от 23 януари 2018 г., F. Hoffmann-La Roche и др. (C‑179/16, EU:C:2018:25, т. 45), от 29 май 2018 г., Liga van Moskeeën en Islamitische Organisaties Provincie Antwerpen и др. (C‑426/16, EU:C:2018:335, т. 31), и от 25 юли 2018 г., Confédération paysanne и др. (C‑528/16, EU:C:2018:583, т. 73).

28      Заключение на генералния адвокат Wahl по дело Skanska Industrial Solutions и др. (C‑724/17, EU:C:2019:100, т. 39).

29      Вж. в този смисъл Решения от 20 септември 2001 г., Courage и Crehan (C‑453/99, EU:C:2001:465, т. 23—26), Решение от 13 юли 2006 г., Manfredi и др. (C‑295/04 bis C‑298/04, EU:C:2006:461, т. 58—61 и 63), от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 20—22) и от 14 март 2019 г., Skanska Industrial Solutions и др. (C‑724/17, EU:C:2019:204, т. 24—26), както и моето заключение по дело Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:45, т. 26).

30      Вж. Решения от 20 септември 2001 г., Courage и Crehan (C‑453/99, EU:C:2001:465, т. 29), от 31 юли 2006 г., Manfredi и др. (C‑295/04—C‑298/04, EU:C:2006:461, т. 62 и 64), от 5 юли 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 24—26), както и от 14 март 2019 г., Skanska Industrial Solutions и др. (C‑724/17, EU:C:2019:204, т. 27).

31      Вж. по-специално третото, четвъртото, единадесетото, дванадесетото и тринадесетото съображение и членове 1, 3 и 4 от Директива 2014/104.

32      В същия смисъл виж заключението на генералния адвокат Wahl по дело Skanska Industrial Solutions и др. (C‑724/17, EU:C:2019:100, т. 33): „Кои въпроси обаче във връзка с исковете за обезщетение се уреждат от правото на ЕС и съответно кои се уреждат от националните закони на държавите членки?“

33      Вж. моето заключение по дело Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:45, т. 23) и, като пример за такива условия за упражняване на правото да се търси обезщетение за вредите, произтичащи от картел, решение от 28 март 2019 г., Cogeco Communications (C‑637/17, EU:C:2019:263, т. 42 и сл. и т.56 и сл.) и моето заключение по дело Cogeco Communications (C‑637/17, EU:C:2019:32, т. 75 и сл. и т.87 и сл.).

34      Заключение на генералния адвокат Wahl по дело Skanska Industrial Solutions и др. (C‑724/17, EU:C:2019:100, т.40 и т. 41).

35      Решение от 14 март 2019 г., Skanska Industrial Solutions и др. (C‑724/17, EU:C:2019:204, т. 28, във връзка с точки 60—62 от заключението на генералния адвокат Wahl по това дело [EU:C:2019:100]).

36      Вж. т. 40 и бележка под линия 29 от настоящото заключение и цитираната съдебна практика.

37      Вж. Решение от 13 юли 2006 г., Manfredi u. a. (C‑295/04 bis C‑298/04, EU:C:2006:461, т. 95—97), както и моето заключение по дело Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:45, т. 27).

38      Вж. хипотезата в делото Kone и моето заключение по това дело (C‑557/12, EU:C:2014:45, т. 19): Въпросът в случая беше дали е налице достатъчно тясна връзка между картела и вредите, които са настъпили в резултат на ефектите на ценовия чадър на картела. Ефектът на ценовия чадър („umbrella pricing“) се характеризира с това, че несвързано с картела трето лице повишава цените си поради прекомерно завишените от картела пазарни цени, отколкото това би било възможно при нормални условия на конкуренция.

39      Решение от 13 юли 2006 г., Manfredi и др. (C‑295/04 bis C‑298/04, EU:C:2006:461, т. 64) (Курсивът е мой).

40      Вж. в това отношение заключението ми по дело Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:45, т. 35 и т. 53 и сл.)

41      Решения от 18 януари 1984 г., Ekro (327/82, EU:C:1984:11, т. 11), от 11 юли 2006 г., Chacón Navas (C‑13/05, EU:C:2006:456, т. 40) и от 21 декември 2016 г., Associazione Italia Nostra Onlus (C‑444/15, EU:C:2016:978, т. 66).

42      Вж. в този смисъл моето заключение по дело Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:45, т.29). Особеното значение на хармонизираните разпоредби за обезщетение на вреди в правото в областта на картелите сега се подкрепя от осмото и деветото съображения на Директива 2014/104.

43      Вж. Решение от 14 март 2019 г., Skanska Industrial Solutions и др. (C‑724/17, EU:C:2019:204, т. 28, във връзка с точки 60—62 от заключението на генералния адвокат Wahl по това дело [EU:C:2019:100]).

44      Решение от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 24 и 32).

45      Вж. заключение на генералния адвокат Wahl по дело Skanska Industrial Solutions и др. (C‑724/17, EU:C:2019:100, т. 37 и бележка под линия 20), както и Решение от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 27 и сл. и по-специално т. 34 и 37). За сравнение генералният адвокат Wahl цитира като примери за преценка въз основа на принципите на равностойност и ефективност Решения от 14 Юни 2011г., Pfleiderer (C‑360/09, EU:C:2011:389, т. 30—32) и от 6 юни 2013 г., Donau Chemie и др. (C‑536/11, EU:C:2013:366, т. 32—34), към които може да се добави Решение от 28 март 2019 г., Cogeco Communications (C‑637/17, EU:C:2019:263, т. 43—55).

46      Вж. точки 1 и 36 по-горе от настоящото заключение.

47      Решение от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317).

48      Вж. Решение от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 27 и сл.).

49      Вж. в тази насока Решение от 6 ноември 2012 г., Otis и др. (C‑199/11, EU:C:2012:684, т. 65).

50      Вж. за условията за извъндоговорната отговорност на институциите на ЕС Решения от 29 септември 1982 г., Oleifici Mediterranei/ЕИО (26/81, EU:C:1982:318, т. 16) и от 18 март 2010г., Trubowest Handel и Makarov/Съвет и Комисия (C‑419/08 P, EU:C:2010:147, т. 40); относно претенции за обезщетение от частноправни субекти срещу държави членки за нарушения на правото на Съюза вж. Решения от 19 ноември 1991 г., Francovich и др. (C‑6/90 и C‑9/90, EU:C:1991:428, т. 40), от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame (C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79, т. 51) и от 14 март 2013 г., Leth (C‑420/11, EU:C:2013:166, т. 41).

51      Вж. Решение от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 34). Вж. също в този смисъл решение от 6 ноември 2012 г., Otis и др. (C‑199/11, EU:C:2012:684, т. 66).

52      Вж. в този смисъл Решение от 11 септември 2018 г., IR (C‑68/17, EU:C:2018:696, т. 56).

53      Вж. трето и тринадесето съображение от Директива 2014/104.

54      Решение от 6 ноември 2012 г., Otis и др. (C‑199/11, EU:C:2012:684, т. 43 и 44).

55      Вж.в този смисъл Решения от 15 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 32) и от 22 октомври 2015 г., Решение от 22 октомври 2015 г., AC-Treuhand/ Комисия (C‑194/14 P, EU:C:2015:717, т. 36).

56      Вж. в този смисъл Решения от 20 септември 2001 г., Courage и Crehan (C‑453/99, EU:C:2001:465, т. 26), от 13 юли 2006 г., Manfredi и др. (C‑295/04—C‑298/04, EU:C:2006:461, т. 60) и от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 21).

57      Вж. Решение от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 23 и цитираната съдебна практика).

58 Решение от 6 юни 2013 г., Donau Chemie и др. (C‑536/11, EU:C:2013:366, т. 24). Вж. относно двете функции на правото на обезщетение за вреди от картел също моето заключение по дело Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:45, точки 59, 60 и 71), както и заключението на генералния адвокат Wahl по дело Skanska Industrial Solutions и др. (С‑724/17, ЕС:С:2019:100, т. 28).

59      Също така дружество, които не развиват дейност като доставчик или потребител на съответния засегнат от картела пазар може да допринесе за предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията на този пазар, като по този начин наруши член 101 ДФЕС; вж. Решение от 22 октомври 2015 г.,AC-Treuhand/Комисия (C‑194/14 P, EU:C:2015:717, т. 26, 33 и сл.).

60      Вж. т. 40 по-горе от настоящото заключение и съдебната практика, цитирана в бележка под линия 29.

61      Решение от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 19, 33 и 37).

62      Вж. в това отношение заключението ми по дело Kone u. a. (C‑557/12, EU:C:2014:45, т. 33).

63      Вж. в това отношение т. 66 и 67 по-горе, като и по-долу т. 132 и сл. от настоящото заключение.

64      Вж. точка 80 по-горе от настоящото заключение.

65      Вж. точка 79 по-горе от настоящото заключение.

66      Член 33, параграф 3 от германския Gesetz gegen Wettbewerbsbeschränkungen (GWB) предвижда, че е засегнат от нарушение на конкурентното право и следователно има право на обезщетение „който като конкурент или друг участник на пазара е засегнат от нарушението“ (Курсивът е мой).

67      Вж. Logemann, H. P., Der kartellrechtliche Schadensersatz, Duncker & Humblot, Berlin, 2009, стр. 243 и сл.; Emmerich, V., in Immenga, U./Mestmäcker, E.‑J., Wettbewerbsrecht, пето издание, том 2, Beck, München, 2014, чл. 33 GWB, т. 14; Heinze, C., Schadensersatz im Unionsprivatrecht, Mohr Siebeck, Tübingen, 2017, стр. 191 и сл. За легитимация на акционерите, които могат да предявят собствени вреди, които не съвпадат с вредите на дружеството, противно предвид съдебната практика на Съда Engelhoven, P./Müller, B., „Kartellschadensersatz für Aktionäre einer kartellgeschädigten AG?“, Wirtschaft und Wettbewerb (WuW) 2018, стр. 602 и сл.

68      Вж. съображения 38—44 и Глава IV, озаглавена „Прехвърляне на надценки“ (чл. 12 и сл.) от Директива 2014/104.

69      Вж. в този смисъл единадесетото, дванадесетото и тринадесетото съображение и членове 2 и 6 от Директива 2014/104.

70      Вж. за изчисляването на размера на насърчителните заеми и вредите на Land Oberösterreich точки 13—15 по-горе от настоящото заключение.

71      Вж. член108, параграф 4 и член 109 Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014, (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 ((OB L 2018, 30.7.2018 г., стр. 1).

72      Вж. съображение 25 и член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 24.9.2015 г., стр. 9).

73      Вж. Решение от 12 февруари 2008 г. по дело CELF и Ministre de la Culture et de la Communication (C‑199/06, EU:C:2008:79, т. 51 и сл.).

74      Вж. решения на съда от 30 април 1998 г. по дело Cityflyer Express/Комисия (T‑16/96, EU:T:1998:78, т. 8, 43 и 50 и сл.), от 27 септември 2012 г. по дело Италия/Комисия (T‑257/10, непубликувано, EU:T:2012:504, т. 3, 4 и 146 и сл.), от 27 септември 2012 г., по дело Wam Industriale/Комисия (T‑303/10, непубликувано, EU:T:2012:505, т. 3, 4 и 154 и сл.).

75      Следователно насърчителните заеми с ниски лихвени проценти се различават от загубените вноски, за които Land Oberösterreich замества получателите чрез директни или анюитетни вноски за част от разходите за строителство или за вноски по кредити и които не са предмет на настоящото преюдициално запитване (вж. т. 12—14 по-горе от настоящото заключение). При тези загубени вноски в резултат на обусловената от картела надценка се припокриват претърпяната от Land вреда и претърпяната от получателите вреда, доколкото вредата на Land в размер на дела на загубените вноски, който съответства на завишените поради картела разходи за асансьори, е включена в платената от получателите обусловена от картела надценка. В резултат на това получателите на директни вноски в главното производство възлагат частта от техните претенции срещу участниците в картела поради платената надценка, която съответства на загубените от Land вноски, на последния, който сега предявява тези претенции срещу участниците в картела; вж. доказателствата в първоинстанционното и второинстанционното решения по главното производство, посочени по-горе в бележка под линия 12 от настоящото заключение.

76      Решение от 13 юли 2006 г., Manfredi и др. (C‑295/04—C‑298/04, EU:C:2006:461, т. 97).

77      Това следва от възпроизвеждането на изложението на страната, въпреки че в крайна сметка второинстанционният съд постановява, че Land Oberösterreich основава изчислението на вредите си върху загубата на инвестиционни възможности; виж. определението на Oberlandesgericht Wien в качеството му на въззивна инстанция (второинстанционен съд по главното производство) от 27 април 2017 (Az. 5 R 193/16p-73, стр. 10, 13, 48).

78      Вж. в този смисъл т. 46 по-горе от настоящото заключение и Решение от 13 юли 2006 г., Manfredi и др. (C‑295/04 bis C‑298/04, EU:C:2006:461, т. 95—98).

79      Вж. точки 105—112 по-горе от настоящото заключение.

80      Подобна конструкция например се основава на съществуващото в правото на Американските щати „paritrias antitrust parens patriae", което позволява на state Attorneys General [генералните прокурори на щатите] да предявяват колективно искане за обезщетение от името на своите граждани за разпръснати щети, причинени на населението от прекомерно високи цени в резултат на картел, и да прехвърлят приходите от тези искове за проекти от общ интерес; вж. Farmer, S.B., „More lessons from the laboratories: Cy pres distributions in parens patriae antitrust actions brought by state Attorneys General“, 68 Fordham L. Rev. 1999, стр. 361 и сл.

81      Решение от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 33).

82      Вж. определението на Oberlandesgericht Wien в качеството му на въззивна инстанция (второинстанционен съд по главното производство) от 27 април 2017 (Az. 5 R 193/16p-73, стр. 30 и сл.).

83      Вж. точка 83 по-горе от настоящото заключение.

84      Вж. точки 66—68 по-горе от настоящото заключение.

85      Решение от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 30 и 34).

Full & Egal Universal Law Academy