Дело C-177/18: Преюдициално запитване от Juzgado de lo Contencioso-Administrativo de Madrid (Испания), постъпило на 7 март 2018 г. — Almudena Baldonedo Martín/Ayuntamiento de Madrid
C2112018BG1210120180307BG0015121132
Преюдициално запитване от Juzgado de lo Contencioso-Administrativo de Madrid (Испания), постъпило на 7 март 2018 г. — Almudena Baldonedo Martín/Ayuntamiento de Madrid
(Дело C-177/18)2018/C 211/15Език на производството: испански
Запитваща юрисдикция
Juzgado Contencioso-Administrativo de Madrid
Страни в главното производство
Ищец: Almudena Baldonedo Martín
Ответник: Ayuntamiento de Madrid
Преюдициални въпроси
1)
Правилно ли е клауза 4 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че в обхвата на хипотезата, описана в посочената клауза, не попада положение като описаното в настоящото производство, в което срочно назначен държавен служител извършва същата работа като постоянно назначен държавен служител (постоянно назначен държавен служител, който не се ползва с правото на обезщетение, тъй като в приложимия към него правен режим не съществува пораждаща обезщетение хипотеза)?
2)
Като се има предвид, че правото на равно третиране и недопускане на дискриминация са общ принцип на ЕС, конкретно уреден в директива, в членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС и в член 23 от Всеобщата декларация за правата на човека, и се считат за основни социални права по смисъла на членове 151 ДФЕС и 153 ДФЕС, в съответствие ли е с Рамковото споразумение в приложението към Директива 1999/70/ЕО ( 1 ) с цел постигането на неговите цели да се прави тълкуване в смисъл, че правото на обезщетение на срочно назначен държавен служител може да се постигне или посредством сравнение с работник по срочен трудов договор — доколкото неговото положение (на държавен служител или на работещ по трудов договор) зависи само от работодателя публичен орган — или посредством допустимото за първичното европейско право пряко вертикално прилагане?
3)
В случай че е налице злоупотреба при срочното назначаване, насочено към удовлетворяването на постоянни нужди без наличието на обективна причина, като това назначаване не е свързано със спешна и неотложна нужда, която го обосновава, и в националното право не са налице ефективни санкции или ограничения, съвместимо ли е с преследваните от Директива 1999/70/ЕО цели — като средство за предотвратяване на злоупотребата и отстраняване на последиците от нарушението на правото на Съюза, в случай че работодателят не предостави постоянно назначение на работника — обезщетение, което съответства на обезщетението за незаконно уволнение, и представлява ли това обезщетение подходяща, пропорционална, ефективна и възпираща санкция?
( 1 ) Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129).
Full & Egal Universal Law Academy