Дело C-193/18: Преюдициално запитване от Oberverwaltungsgericht für das Land Nordrhein-Westfalen (Германия), постъпило на 19 март 2018 г. — Google LLC/Bundesrepublik Deutschland
C2112018BG1410120180319BG0017141152
Преюдициално запитване от Oberverwaltungsgericht für das Land Nordrhein-Westfalen (Германия), постъпило на 19 март 2018 г. — Google LLC/Bundesrepublik Deutschland
(Дело C-193/18)2018/C 211/17Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Oberverwaltungsgericht für das Land Nordrhein-Westfalen
Страни в главното производство
Жалбоподател: Google LLC
Ответник: Bundesrepublik Deutschland
Преюдициални въпроси
1)
Трябва ли характеристиката „услуга […], която се състои изцяло или главно в пренасянето на сигнали по електронни съобщителни мрежи“, посочена в член 2, буква в) от Рамкова директива 2002/21/ЕО ( 1 ), да се тълкува в смисъл, че обхваща или може да обхваща и интернет базирана имейл услуга, която се предоставя чрез общо достъпното интернет пространство, но с предоставянето на тази услуга не се осигурява интернет достъп?
а)
Трябва ли тази характеристика по-специално да се тълкува в смисъл, че услугата по информационно технологично обработване, която доставчикът на такава имейл услуга доставя чрез своя имейл сървър, като разпределя IP адресите на участващите физически връзки към имейл и на базата на различни протоколи от семейството на интернет протоколите доставя, съответно обратно — получава имейли, разпаднали се на пакети данни в общодостъпното интернет пространство, следва да се разглежда като „пренасяне на сигнали“ или такова „пренасяне на сигнали“ представлява едва изпращането на тези пакети данни по интернет, което се извършва от доставчиците на (достъп до) интернет?
б)
Трябва ли тази характеристика по-специално да се тълкува в смисъл, че изпращането на имейли, разпаднали се на пакети данни, чрез общо достъпното интернет пространство, извършвано от доставчици на (достъп до) интернет, може да се вмени в отговорност на доставчика на имейл услугата, така че да се смята, че той да доставя услуга, която се състои в „пренасяне на сигнали“? При какви условия е възможно такова вменяване на отговорност?
в)
В случай че доставчикът на такава имейл услуга сам пренася сигналите или във най-малкото може да му бъде вменена отговорност за пренасянето на сигнали от доставчиците на (достъп до) интернет, може ли тази характеристика по-специално да се тълкува в смисъл, че независимо от възможните допълнителни функции на услугата — като редактиране, съхраняване и подреждане на имейли или управление на данните за контакт — и независимо от положените от доставчика усилия за технологичното развитие на отделни функции, услугата имейл се състои също „изцяло или главно“ в пренасяне на сигнали, тъй като при функционално разглеждане от гледна точка на потребителите на преден план е комуникационната функция на услугата?
2.
В случай че характеристиката, посочена в точка 1, може да се тълкува в смисъл, че по принцип не обхваща интернет базираната имейл услуга, която се предоставя чрез общо достъпното интернет пространство и самата тя не осигурява интернет достъп, може ли въпреки това, по изключение, да бъдат изпълнени условията на тази характеристика, ако доставчикът на такава услуга използва едновременно някои свои електронни съобщителни мрежи, които са свързани с интернет и които най-малкото могат да бъдат използвани за целите на имейл услугата? При какви условия е възможно това?
3.
Как следва да се тълкува характеристиката „обикновено срещу заплащане“, посочена в член 2, буква в) от Рамкова директива 2002/21/ЕО?
а)
Изисква ли характеристиката по-специално заплащане на такса от потребителите, или заплащането може да се състои в предоставянето на друга насрещна престация от потребителите, от която доставчикът на услугата има икономически интерес, например когато потребителите активно предоставят на разположение лични или други данни или когато тези данни се регистрират от доставчика на услугата по друг начин по време на използването ѝ?
б)
Изисква ли характеристиката по-специално заплащането непременно да бъде извършвано от ползвателя на услугата, или е достатъчно услугата да бъде финансирана отчасти или изцяло от трето лице, например, чрез включена реклама на уебсайта на доставчика на услугата?
в)
Отнася ли се в този контекст понятието „обикновено“ по-специално до обстоятелствата, при които доставчикът на услугата доставя услугата, или това обстоятелство се отнася до обстоятелствата, при които по принцип се предоставят идентични или сравними услуги?
( 1 ) Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (OB L 108, 2002 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195).
Full & Egal Universal Law Academy