Дело C-232/18: Преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Almería (Испания), постъпило на 29 март 2018 г. — Banco Popular Español, S.A./María Ángeles Díaz Soria, Miguel Ángel Góngora Gómez, José Antonio Sánchez González и Dolores María del Águila Andújar
C2402018BG2310120180329BG0026231231
Преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Almería (Испания), постъпило на 29 март 2018 г. — Banco Popular Español, S.A./María Ángeles Díaz Soria, Miguel Ángel Góngora Gómez, José Antonio Sánchez González и Dolores María del Águila Andújar
(Дело C-232/18)2018/C 240/26Език на производството: испански
Запитваща юрисдикция
Audiencia Provincial de Almería
Страни в главното производство
Ищец: Banco Popular Español S.A.
Ответници: María Ángeles Díaz Soria, Miguel Ángel Góngora Gómez, José Antonio Sánchez González и Dolores María del Águila Andújar
Преюдициални въпроси
1)
Съвместима ли е с предвиденото в член 6, параграф 1 от Директива 93/13 ( 1 ) правна норма, като предвидената в член 465, параграф 5 от испанския Ley de Enjuiciamiento Civil 1/2000, която ограничава възможността на апелативните съдилища да преценяват служебно всички последици от обявяване на недействителност, когато в първоинстанционното производство тези последици са били определени ограничително и първоинстанционното решение, с което се обявява недействителността на клаузата, не е било обжалвано от потребителя?
2)
Съвместимо ли е предходното с принципите, прогласени в член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от посочената директива, след като за лицата, които са обжалвали в приложение на практиката на Tribunal Supremo, утвърдена в решението му от 9 май 2013 г. и обявена за невалидна с решение на Съда от 21 декември 2016 г., ( 2 ) ще бъдат ограничени последиците, изведени от констатацията на неравноправния характер на клауза като разглежданата?
3)
Обхваща ли силата на пресъдено нещо, произтичаща от националната правна уредба (или от анализа, който би могъл да направи апелативният съд на клаузата, когато единствено страната, която защитава нейната валидност, е обжалвала), единствено евентуалното обявяване на недействителност на клауза или също пълните последици, произтичащи от тази недействителност, когато те са били ограничени в съдебно решение и нито една страна не се е противопоставила?
( 1 ) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).
( 2 ) Решение от 21 декември 2016 г., Gutiérrez Naranjo и др. (C-154/15, C-307/15 и C-308/15, EU:C:2016:980).
Full & Egal Universal Law Academy