Дело C-330/18 P: Жалба, подадена на 7 май 2018 г. от Bruno Gollnisch срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 7 март 2018 г. по дело T-624/16, Gollnisch/Парламент
C2402018BG3110120180507BG0034311333
Жалба, подадена на 7 май 2018 г. от Bruno Gollnisch срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 7 март 2018 г. по дело T-624/16, Gollnisch/Парламент
(Дело C-330/18 P)2018/C 240/34Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Bruno Gollnisch (представител: B. Bonnefoy-Claudet, адвокат)
Друга страна в производството: Европейски парламент
Искания на жалбоподателя
Искания по отношение на обжалваното съдебно решение:
—
да се отмени решението на Общия съд от 7 март 2018 г., T-624/16 ,
—
да се постанови решение по повдигнатите въпроси в съответствие със съдебната практика,
—
да се върне делото на Общия съд за ново разглеждане,
—
да се заплати на жалбоподателя сумата от 12500 EUR като разходи в производството по обжалване пред Съда,
—
да се осъди Парламентът на заплати съдебните разноски.
Искания, изложени в случай, че жалбата бъде уважена:
—
ако Съдът сметне, че е достатъчно осведомен от материалите по делото, да разгледа въпросите по същество,
—
да се отмени решението на генералния секретар на Парламента от 1 юли 2016 г., нотификацията и мерките за изпълнение, съдържащи се в писмото на генералния директор на финансите от 6 юли 2016 г. и дебитното известие №o2016-914 от 5 юли 2016 г.,
—
да се уважат исканията на жалбоподателя в първоинстанционното производство,
—
в полза на жалбоподателя да се присъди сумата от 20000 EUR като обезщетение за претърпяната неимуществена вреда,
—
да се осъди Парламентът да заплати всички съдебни разноски.
Искания при условията на евентуалност:
—
да се спре производството по делото до приключване на наказателните производства, провеждани във Франция,
—
да се спре изпълнението на решението на генералния секретар за този период и удържаните на това основание суми да се възстановят изцяло на жалбоподателя.
Основания и основни доводи
1.
Първо основание — липса на компетентност на генералния секретар и нарушение на член 25, параграф 3 от Правилника за дейността на Парламента.
Обжалваното съдебно решение признава на генералния секретар компетентност да вземе решение, с което еднолично да обяви наличието на недължимо получена сума, докато съгласно по-ранната съдебна практика той има компетентност само да извършва разследване, да прави предложение и да осигурява изпълнението
2.
Второ основание — неспазване на принципите „una via electa“ и „гражданското производство се спира до приключване на наказателното“.
В обжалваното съдебно решение е прието неправилно, че посоченият принцип следва от националното, а не от европейското право, и че случаят изобщо няма наказателноправен аспект.
3.
Трето основание — нарушение на правото на защита.
В обжалваното съдебно решение 1) не е зачетено основното право на жалбоподателя да бъде изслушан, тъй като той е бил изцяло лишен от него в хода на производството 2) е потвърдена квалификацията, която администрацията на Парламента е дала в смисъл на обикновени подозрения, при положение че става въпрос за оплаквания, при това неоснователни, изложени срещу жалбоподателя в хода на посоченото производство, и че тези оплаквания са противоречиви и неточни, което представлява непреодолима пречка за надлежното подготвяне на защитата 3) не са взети предвид последиците от мълчанието на администрацията при размяната на писма с жалбоподателя, който ѝ е отправил въпроси за точното естество на поисканите от него доказателства за работата на неговия сътрудник.
4.
Четвърто основание — дискриминационно третиране и fumus persecutionis, както и незаконосъобразно разместване на тежестта на доказване.
В обжалваното съдебно решение не е възприета квалификацията на съответните индиции като дискриминационно третиране или fumus persecutionis, и е изключена възможността да се приложи по аналогия съдебната практика, на която се е позовавал жалбоподателят, за случаите на политическа дискриминация.
5.
Пето основание — непълнота на мотивите и нарушение на член 41 от Хартата на основните права.
В обжалваното съдебно решение е прието неправилно, че междинните документи в процедурата по връщане на недължимо получени суми нямат правна стойност по отношение на валидността на тази процедура, нито спрямо окончателния акт. Следователно в обжалваното решение не са направени изводи въз основа на факта, че като тази непоследователност на мотивите, така и мълчанието на администрацията по исканията на жалбоподателя да получи уточнения, не са му позволили да разбере как следва да докаже липсата на нарушение.
6.
Шесто основание — нарушение на принципите на правна сигурност и на оправдани правни очаквания.
В обжалваното съдебно решение е прието, че необходимостта за депутат да съхранява доказателства за работата на своите сътрудници няма обратно действие, нито е обвързваща.
7.
Седмо основание — неправилна квалификация на доказателствата, изопачаване на фактите и противоречиви мотиви.
В обжалваното съдебно решение е развита едностранно, a posteriori, без правно основание и несъгласувано, теория за признатите и допустими доказателствени средства за работата на сътрудника, неоснователно не са приети представените от жалбоподателя доказателствени средства и той е упрекнат за това, че не е представил нови в рамките на производството.
8.
Осмо основание — нарушение на принципа на пропорционалност
В обжалваното решение е прието, от една страна, че мерките за прилагане не оставят никаква свобода на преценка на генералния секретар при вземането на решение и, от друга, че жалбоподателят не е изложил достатъчно доводи срещу мерките за прилагане или срещу текстовете, на които те се основават.
Full & Egal Universal Law Academy